Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3122
гр.Варна,02.07.2017год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕЛНИЕ, ХVІ състав, в публичното съдебно заседание, проведено на
30.05.2017 год. в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :РУМЯНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА, като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№13713 по описа на съда
за 2017г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявен от Д.И.Ж., ЕГН: ********** с адрес: *** срещу „С.З.А.И.” ЕООД, ЕИК: *
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя М. С. Д.,
иск с правно основание чл.357 от КТ.
С предявеният иск
ищецът претендира от съда да постанови решение, с което да отмени
заповед №027/12.07.2017год. на Управителя на „С.З.А.И.” ЕООД, с която му е
наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение”.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения: Със заповед № */12.07.2017
г. на управителя на „С.з.а.и." ЕООД /С./ му е наложено наказание
„предупреждение за уволнение", като е прието,че е извършил нарушение на
трудовата дисциплина,изразяващо се в увреждане на имуществото на работодателя.
Намира посочената заповед и наказанието наложено с нея
за незаконосъобразни, поради което моли съда да ги отмени,като осъди ответната
страна да му заплати сторените по делото разноски.
Излага, че не е извършил сочените в заповедта
нарушения.
Работи в С. повече от 20 години на длъжност „Мениджър
проучване на пазари".Работата му е свързана с много пътуване до земеделски
производители, ферми, стокови борси от региона на североизточна България с цел
събиране и обработка на агропазарна информация. Не би
било възможно пълноценно да осъществява трудовите си функции без да ползва
транспорт. Тъй като дружеството не му предоставя служебен автомобил, с
ръководството постигат съгласие да ползва за служебни цели личния си автомобил,
като му е отпускан лимит от средства за гориво и за това му е издадена служебна
карта. Наред с това са му заплащани и някои ремонтни дейности по колата. Така
например през м.ноември 2014 г. му е осребрен ремонт на стойност 315 лв.
Разходите по автомобила отчита ежемесечно с пътни листи,които се осчетоводяват
в счетоводството на дружеството.Тази практика съществува от 2008 г. През някои
от годините - 2013, 2015 и 2016 г. дори сключват договори за наем на личния си
автомобил. В тях изрично е записано, че разходите за гориво са за сметка на
наемателя САПИ.
На 15.05.2017г. получава по електронна поща
уведомление, че на 19.05.2017 г. в гр.Пловдив ще се състои работен семинар с
участието на служители от всички офиси в страната.На следващия ден му е
изпратена информация за семинара и програмата за провеждането му.
На 19.05.2017
г. той и колежката му отпътуват за гр.Пловдив с личната му кола. На около 40 км
преди гр.Пловдив колата аварира. Налага
се да бъде откарана до сервиз с автомобил на Пътна помощ,където е
ремонтирана. За репатрирането на колата до сервиза заплаща 212лв. лични
средства. За тази сума превозвачът издава фактура, която е изпратил в
управлението на С. в гр.София. Сумата е осчетоводена като разход и му е възстановена
с пощенски запис.
За извършения
ремонт на колата заплаща 186 лв. също лични средства, за което е издадена
фактура № **********/20.05.2017 г. на С. Сумата за ремонта включва в авансовия
си отчет за месец май 2017 г. ,но не може да я изтегли, тъй като пост-терминала
не може да му издаде разписка. Изтегля сумата в края на следващия месец юни.
Сочи, че не
отговаря на истината посоченото в заповедта, че е зареждал личния си автомобил
с гориво от служебната си карта без разрешение или основание за това. Твърди,
че за офисите в страната е одобрен разход за гориво в размер на 100 лв.
месечно. За това е издадена и заповед № 017/16.02.2015 г на управителя на
дружеството, като към нея е приложен и списък на офисите с посочен номер на
служебна карта. В този списък фигурира и офис Варна, въпреки, че той не
разполага със служебен автомобил. При зареждане с гориво никога не е превишавал
одобрения лимит. Ежемесечно е отчитал разхода с пътни листи, които са
осчетоводявани без възражения. Това важи и за месеците от януари до май
включително на настоящата година. Не е уведомяван, че от месец юни се отменя
заповед № 017/16.02.2015 г., нито му е отнета служебната карта.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът депозира отговор. Счита, че предявеният иск е изцяло неоснователен и
недоказан, поради следните съображения: Дисциплинарното наказание е наложено от
управителя на дружеството, в качеството му на работодател, в съответствие с
изискването на чл. 192, ал. 1 от КТ.
При налагане на дисциплинарното наказание са изпълнени
изискванията на чл.193, ал.1 от КТ, като преди това са приети писмените
обяснения на служителя, входирани в дружеството на
10.07.2017г. с № 082. Събрани и оценени са посочените в обяснението
доказателства.
Дисциплинарното наказание е наложено в сроковете,
посочени в чл.194, ал.1 от КТ, като заповедта за наказание е връчена на лицето
лично срещу подпис на 17.07.2017г.
След запознаване с всички обстоятелства, по несъмнен
начин е установено, че Д.И.Ж., ЕГН:**********, в периода
07.06.2017г.-30.06.2017 год., при липса на служебно МПС е зареждал гориво в
личният си автомобил със служебна карта за гориво - ф.0278750/113 от
13.06.2017г., ф.05700204/0643 от 22.06.2017г. и ф.02811223/0414 от
22.06.2017г., както и че на 30.06.2017г. е изтеглил 200 лв. от постерминал /ном.транзакция -
РВ851001(4740)/ за ремонт на личния си автомобил, без да има разрешение и/или
основание за това.
Горното представлява нарушение на трудовата дисциплина
по чл.187, ал.1, т.9 от КТ- увреждане на имуществото на работодателя, поради
което на основание чл.195 и чл.188, т.2 от КТ и при спазени изисквания на
чл.189, чл.193, ал.1 и чл.194 от КТ, на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание.
Тъй като от изпратената искова молба не е видно кога е
подадена същата пред съда, прави възражение за изтекъл давностен
срок по чл.358 от КТ.
Счита, че изложените в исковата молба факти по никакъв
начин не касаят законосъобразността на атакуваната заповед. Обстоятелствата за
налагане на атакуваната заповед са следните:
В „С.з.а.и.” ЕООД е приета и утвърдена Системата за
финансово управление и контрол на основание чл. 4, ал. 1 от Закона за финансово
управление и контрол в публичния сектор. Съгласно СФУК при необходимост от
извършването на разход се попълва заявка, а при по-големи суми се пише рапорт
до Управителя с ясно аргументиране на искането. Преди представянето на заявката
(рапорта) за утвърждаване от Управителя, заявката /рапорта/ следва да се
съгласува с главния счетоводител, за наличие на средства и законосъобразност.
Заявка не се попълва единствено за разходи като електроенергия, топлоенергия,
вода, телефонни услуги, държавни такси и данъци или разходи, произтичащи от
разпоредби на закон или друг нормативен акт.
За допуснати нарушения при изпълнение на разпоредбите
на СФУК съответните служители се наказват съгласно разпоредбите на Кодекса на
труда /чл.68 от СФУК/.
Всички служители на дружеството, включително и Д.Ж.,
са запознати със Системата за финансово управление и контрол "С.з.а.и."
ЕООД, както и със задължението си да спазват заложените в нея правила.
В началото на месец юли 2017г. в счетоводството на
дружеството е представена постерминална бележка за
изтеглени 200 лева от сметка на дружеството, както и фискални бонове с
№№ф0278750/113 от 13.06.2017г., 05700204/0643 от 22.06.2017г. и 02811223/0414
от 22.06.2017г. за зареждано гориво с карта на дружеството. Теглене и
разходване на тези суми не е разрешавано от управителя и главния счетоводител
на дружеството. От г-н Д.Ж. е поискано обяснение защо са изтеглени пари без
разрешение и заявка по реда на чл.ЗЗ от Система за финансово управление и
контрол "С.з.а.и." ЕООД. От дадените обяснения е видно, че при
разходване на посочените суми не са спазени изискванията на СФУК, което е грубо
нарушение на финансовата дисциплина.
Излага че, Д.Ж. сам посочва, че няма правно основание
да ползва личния си автомобил за служебни цели и сам дава доказателства за
извършеното от него нарушение на трудовата дисциплина: Посочва, че през 2013г.
- 2016г. има сключени договори с дружеството за наемане на личното му МПС, по
силата на които договори работодателят заплаща разходвано гориво.
Предоставената карта за зареждане на гориво в бензиностанциите на „Лукойл"
е във връзка и по повод тези договори за наем на МПС. Д.Ж. сам признава, че не
се е съгласил и не е подписал предложеният му в началото на 2017г. договор за
наем на МПС. Ищецът признава, че въпреки горните обстоятелства е зареждал личния
си автомобил с гориво, заплащано от работодателя му. Признава и, че е извършил
ремонт на колата си, като изцяло неправомерно е поискал издаване на фактури от
сервиз, като за платец е посочил „С." ЕООД.
Моли за отхвърляне
изцяло на предявения иск, като неоснователен и недоказан. Моли за
присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител
адв. Д., поддържа иска. В хода по същество на делото
моли за уважаване на иска.
В
съдебно заседание ответникът редовно призован не се явява.
От събраните
по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
Със заповед №027/12.07.2017год. , на основание чл.195 във вр. с чл.188,т.2от КТ за нарушения на трудовата дисциплина
по чл.187,ал.1,т.9 от КТ на ищеца е наложено с дисциплинарно наказание”предупреждение
за уволнение”. В мотивите към заповедта е посочено, че наказанието е наложено
във връзка с неправомерно разходвани суми за ремонт на лично МПС и зареждане на
гориво, без офис във Варна да има служебен автомобил и при липса на служебно
МПС, служителят на 30.06.2017год. е изтеглил 200лв. за ремонт на личния си автомобил, без да има
разрешение или основание за това.
Към доказателствата по делото са приобщените следните документи,
установяващи твърдения от ищеца ангажимент и разходите за ремонт на автомобили,
възникнали по време на пътуването по повод този ангажимент, а именон:електронно писмо – 2 бр.; програма за работен
семинар; фактура № ********** от 20.05.2017г.; авансов отчет от 31.05.2017г.;
заповед № 017/16.02.2015г.
От страна на ищеца са ангажирани и следните писмени документи:списък на
служителите на „С.“ ЕООД с предоставени за служебно ползване карти Лукойл;
договор за наем на МПС от 10.04.2015г.; договор за наем на МПС от 04.01.2016г.
Прието по делото са следните и следните ангажирани от страна на
ответника писмени документи: заповед № 030/27.07.2017г.; заповед №
005/08.03.2016г.; система за финансово управление и контрол в „С.“ ЕООД от
08.03.2016г.; обяснение от Д.Ж. вх.№ 082/10.07.2017г.; фискален бон – 3 бр.;
фактура № **********/30.06.2017г.; преводно нареждане от 03.07.2017г.; справка
за включени покупки във фактура № ********** от 30.06.2017г.; авансов отчет №44
от 30.06.2017г.; разпечатка от пост терминал от 06.30.2017г.
От заключението на ВЛ по ССч.Е се установява
следното: Поради липса на документи, доказващи разходи и съответно тяхното
изплащане ССч.Е не може да отговори дали ищецът е
изготвял ежемесечни пътни листи за ползване на личния си автомобил в периода от
01.01.2017год. до 30.05.2017год. Липсата на документи
е обяснена със смяна на управителя и непредаването на счетоводни документи
между тях. Само по данни от счетоводната програма: в периода 2016год. са
осчетоводявани фактури за бензин и газ пропан бутан с
основание „Бензин-личен * -Варна Д.Ж.“. Общата сума на вложеното
гориво/осчетоводено за 2016год. е бензин 416лв. или 234.16лв. и газ пропан бутан за 769.97лв. или 1064.87лв.В периода от
м.януари до м.май 2017год. са осчетоводени фактури за бензин и газ пропан бутан с основание
„Бензин-личен * -Варна Д.Ж.“. Общата сума на вложеното гориви/осчетоводено за периода е бензин за 160.47лв. или 92,34,16л.
и газ пропан бутан
за 380.97лв. или 474.53л.На експертизата не са предоставени поисканите
хронологии от счетоводната сметка на подотчетното лице-Д.И.Ж., както и първични
документи от м.ноември 2014год., за да се констатира дали посочената сума от
315лв. е осребрена.По спомени на касиера сумата е била осчетоводена, на на експертизата не са предоставени документи.ССч.Е заключава, че сумата по фактура №370/19.05.2017год.
на стойност 211.68лв.за репатриране на автомобил „Опел Синатра“ * е осчетоводена и сумата е преведена на
ищеца на 23.05.2017год. с пощенски запис.Анавсов
отчет от 31.05.2017год. на Д.Ж. е осчетоводен на стойност 361.45лв. за :
пощенски разходи по фактура на обща стойност
39.20лв., жп билет Пловдив – Варна 18.10лв., ремонт Опел по фактура
№**********/20.05.2017год. на стойност 186лв., газ по фактура на обща стойност
78.17лв., бензин по фактура на обща стойност 39.98лв.
При тази установеност на фактите съдът
възприе следните правни изводи:
За да бъдат уважен предявеният иск, съдът следва да констатира
незаконосъобразност на атакуваната заповед на формално или материалноправно
основание.
В тежест на ищеца е да установи, че между него и ответника е
учредено валидно трудово правоотношение, по време на изпълнението, на
което е наложено соченото дисциплинарно наказание.Ответникът от своя страна е
длъжен да докаже законосъобразността на предприетите от него действия по
налагане на дисциплинарното наказание, на ищеца, наличието на посоченото основание
за налагане на дисциплинарното наказания
и издаването на заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание при спазване правилата, установени
в закона.
Спор между страните , че между ищеца и ответника съществува твърдяното
от ищеца трудово правоотношение няма. Видно от представената от ищеца и
приложена по делото заповед №027/12.07.2017год. на ищеца е наложено наказание
„предупреждение за уволнение.
Няма спор между , че оспорената заповед е издадена от компетентно лице,
т.е. изрядно от формална гледна точка, както и че от страна на ищеца са
изискани писмени обяснения преди налагане .
Ответникът на който пада тежестта да установи законосъобразността на процесната заповед не ангажира доказателства за наличието
от материално правна-гледна точка на предпоставките за налагане на
дисциплинарно наказание с оглед соченото правно основание- чл.187, т.9 от КТ.
Така соченото правно основание –увреждане на имуществото на работодателя е
нарушение на трудовите задължения, което се свежда до причиняването на
определен неблагоприятен имуществен резултат-ефективно накърняване на
имуществото на работодателя. Като вредоносно нарушение на трудовите задължения
то има по-голямо правно значение с оглед имуществената отговорност на работника
или служителя .
В хода на производството по делото не се установи, че соченото от
работодателя на нарушение на трудовата дисциплина е обективно осъществено.
От приетата по делото заповед №17/16.02.2015год.
и приложен към нея списък се установява, че за офис Варна е определен лимит на гориво в размер на 100 лв.
месечно при положение, че офисът не разполага със служебен автомобил. От
заключението на ССч.Е се установява, че от 2006г. и
до май на 2007г. включително ежемесечно са подавани авансови отчети, в които са
включвани разходи за горива и същите са одобрявани и са приемани като
действително осъществен разход. По отношение на сумите за репатриране на
автомобила и неговия ремонт също се установи от доказателствата, които бяха
представени към заключението на експертизата, че сумата от 211,68 лв. за репатрирането
на автомобила, която е фактурирана на С. ЕООД е осчетоводена като разход и е
изплатена на ищеца, като по този начин са възстановени личните средства, които
той похарчил за това репатриране, има
касов ордер, с който са изплатени, има и доказателства за приведен пощенски
запис на тази сума. По отношение на другата сума за ремонта в размер на 186 лв.
се установи, че тя е включена в разхода за месец май в авансовия отчет, този
отчет е осчетоводен, което означава, че разходът е приет за реално осъществен и
сумата е дължима. Т.е. нито едно от
посочените нарушения на заповедта не се доказа в настоящия процес, напротив
доказателствата категорично оборват извършването на подобни нарушения на
трудовата дисциплина, с който при изпълнение на трудовите си задължения ,
ищецът да е допуснал такова неизпълнение с което да е довел до увреждане
имуществото на работодателя.
Предвид горното съдът намира атакуваната заповед №027/12.07.2017год. за
незаконосъобразна , а иска с който
същата се атакува от ищеца за основателен
и доказан. Ето защо съдът постановява решение с което уважава иска.
Възражението на ответника за изтекла давност с оглед установеният в
чл.358,ал.1,т.2 от КТ срок се явява неоснователно.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК на ответника следва да бъдат възложени
разноските за държавна такса , която съдът определя в размер от 80 лв., на
основание Тарифа за държавни такси ,
събирани от съдилищата по реда на ГПК.
При този изход от спора ответникът следва да бъде осъден на основание
чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца сторените в хода на производството под
формата на платено адвокатско възнаграждение
разноски в размер на 450 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл.357 от КТ , като незаконосъобразна заповед
№27/12.07.2017год. на „С.З.А.И.” ЕООД,
ЕИК: * със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя М.
С. Д., с която на ищеца Д.И.Ж., ЕГН: ********** е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение” , на
чл.188,т.2 от КТ във вр. с чл.187,т.9 от КТ.
ОСЪЖДА „С.З.А.И.” ЕООД, ЕИК: *
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя М. С. Д. да
заплати по сметка на ВРС, сумата от 80лв./осемдесет лева/, представляваща
държавна такса за уважения иск, на основание чл.78, ал.6 от ГПК
ОСЪЖДА „С.З.А.И.” ЕООД, ЕИК: *
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя М. С. Д.
да заплати на Д.И.Ж., ЕГН: ********** с адрес: ***,сумата от 450лв.
/четиристотин и петдесет лева/ ,
представляваща направени в производството съдебно-деловодни разноски за
заплатен адвокатски хонорар. на основание чл.78, ал.1 от ГПК
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок,
считано от връчване на съобщението за
обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.
ХРИСТОВА/