Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Габрово, 17.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Габровски
районен съд в публично заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана
Петракиева
при
секретаря Радинка Кулекова-Атанасова и в присъствието на прокурора
...................... като разгледа докладваното от СЪДИЯТА АНД №1210 по описа
за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят И.П.И. ***, ЕГН ********** е обжалва наказателно постановление №19-0892-001058/21.10.2019
г. на Началник сектор ПП към ОД МВР
Габрово, с което за това че на 25.09.2019 г., около 14,05 ч. в общ. Габрово, на
път втори клас №44, км 21+100 в посока гр. Севлиево, като водач на товарен
автомобил Форд Транзит с рег. № ЕВ 3182 ВК, собственост на С.И.И. предприел
маневра "завиване на ляво" в посока крайпътна територия, в нарушение
на пътна маркировка "М1", вследствие на което възникнало ПТП с движещ
се в права посока към гр. Севлиево товарен автомобил "Пежо Партнер" с
рег.№ ЕВ 0217 ВМ, предприел маневра "изпреварване", за нарушение на
чл.6 т.1 от ЗДП и на основание чл.179 ал.2 във вр. с чл.179 ал.1 т.5 пр.2 от
ЗДП му е наложена глоба в размер на 200,00 лева.
Със същото наказателно постановление
на жалбоподателя И. е наложена глоба в размер на 20,00 лева, на основание
чл.185 от ЗДП, затова че на посочените
време и място управлявал МПС с наложено наказание "глоба с фиш",
незаплатена в срока за доброволно плащане - нарушение по чл.186 ал.7 от ЗДП.
Жалбоподателят се явява в съдебно
заседание лично и с Д.И.И. - дъщеря, защитник съгласно разпоредбата на чл.91
ал.2 от НПК. Моли съда да отмени изцяло цитираното наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи и ангажира доказателства в
подкрепа на твърдението, че няма извършени нарушения на правилата за движение
по пътищата.
Ответникът по жалбата оспорва същата и
моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
От съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено следната фактическа
обстановка:
На 25.09.2019 г. жалбоподателят И.
управлявал товарен автомобил Форд Транзит с рег. № ЕВ 3182 ВК като се движел се
по път втори клас №44. След него се движел товарен автомобил Пежо Партнер с
рег.№ ЕВ 02 17 ВМ, собственост на "Панда Пен" ЕООД, управляван от И.Б.П..
И двата автомобила пътували в посока гр. Севлиево, по път с двупосочно
движение, сигнализиран в пътна маркировка "М1". Около 14,05 часа същите
се намирали на км 21+100 в посока гр.
Севлиево. На посоченото място двамата водачи предприели маневри, пресичайки единичната
непрекъсната линия: жалбоподателят И. предприел маневра "завиване на
ляво" в посока крайпътна територия, а водача П. започнал маневра "Изпреварване".
При този механизъм между двата автомобила възникнало ПТП, за което бил подаден
сигнал. На място бил изпратен екип на ПП при ОД на МВР Габрово.. Същият събрал
информация за обстоятелствата, при които произшествието е възникнало. На
двамата участници в произшествието били съставени АУАН за нарушения по ЗДП.
На жалбоподателят И. бил съставен АУАН
серия GA №92453
от 25.09.2019 г., а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото
гласни доказателства – показанията на свидетелите С.И.И., Е.Г.И., Б.Т.И., както
и приложените писмени такива -
писмо вх.№9048/22.11.2019
г.; жалба; копие на АУАН серия GА акт №92453; копие на НП №19-0892-001058 от
21.10.2019 г. копие на протокол за ПТП 1732830/ 25.09.2019 г.; копие на
план-схема на ПТП; копие на заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-0892-000291; копие на АУАН серия GА акт №77000; копие
на НП 19-0892-001057 от 21.10.2019 г.; копие на заповед от 2018 г.; справка
картон на водача; снимки - 5 броя; справка за извършена проверка по възражение;
писмо вх. 3360/02.06.2020
г. от Областно пътно управление – Габрово, договор за процесуално
представителство, копие на удостоверение за раждане, платежно нареждане от 04.02.2020
г. и от 01.10.2019 г, писмо вх.
1709/24.02.2020 г. от Областно пътно управление - Габрово ведно с приложени книжа към него и
писмо с вх.2093/05.03.2020
г. от ОД на МВР Габрово ведно с приложени книжа към него и 2 бр. платежно
нареждане от 02.10.2019 г.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът прие следното:
Жалбата е подадена от лице, което има
право на обжалване, в преклузивния срок и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Относно нарушението по чл.6 т.1 от ЗДП
Преценявайки
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
възприе констатациите, изложени в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление като възприе фактическа обстановка, идентична с тази,
установена от административния орган.
Съдът не споделя основната теза,
изложена от жалбоподателя, че не е извършил административно нарушение, поради
липса на пълна забрана за пресичане на единичната непрекъсната линия. Защитата
твърди, че забрани се въвеждали с пътни знаци, а не с пътна маркировка. Позовава
се на чл.11 ал.1 от Наредба №2 от 17.01.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътна маркировка, съгласно който единичната непрекъсната
линия М1 се използва при въвеждане на забрана за пътните превозни средства да я
застъпват и пресичат при определени, конкретно посочени хипотези. Тази логика
на разсъждение води до извода, че извън
изброените хипотези, наличието на пътна маркировка "М1" не забранява
нейното пресичане - респективно извършването на маневра, какъвто е настоящият
случай. Твърди се, че нито една от изброените такива в случая не е била на лице,
което означава, че няма извършено административно нарушение..
Тази теза не се споделя от съда. Цитираната
НАРЕДБА No 2 от 17.01.2001 г. е издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. С нея се определят видовете пътна
маркировка, условията, редът и правилата за използването й за сигнализация на пътища, отворени за обществено ползване.
Насочена е към администрациите, управляващи пътищата
или техните стопани, както и към полицейските органи, имащи
отношение към тази дейност. Изброените хипотези представляват критериите, при
които се поставя единичната непрекъсната линия., а не случаите, при които
водачите на МПС са длъжни да спазват забраната, въведена с нея. Коя от посочените в чл.11 от Наредбата
хипотези е била възприета при полагане на маркировката не е предмет на
обсъждане в настоящето производство. Релевантният факт е, че в участъка, в
който е настъпило произшествието е положена пътната маркировка единична
непрекъсната линия.
Забраната за пресичане на тази линия е едно от азбучните
правила, които е длъжен да спазва всеки
водач на МПС. Изрично, по категоричен начин то е въведено в нормата на чл.63 ал.2 т.1 от ППЗДП: Надлъжната пътна
маркировка има следните изображения, наименования и значения: 1. "Единична непрекъсната линия"
- М1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат."
Видно е, че забраната е безусловна, без хипотези и без изключения. Като не
се е съобразил с тази безусловна забрана, жалбоподателят е извършил
административно нарушение, както правилно са приели и актосъставителят, и АНО.
При така направения извод възниква
въпроса за правната квалификация на нарушението. АНО го е подвел под нормата на
чл.6 т.1 от ЗДП. Тя създава задължение за участниците в движението да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
В съдебната практика се разграничават
две становища за този вид нарушения. Първото приема, че нормата на чл.6 т.1 от
ЗДП е бланкетна, съдържа общи задължения за водачите да съобразяват поведението
си с пътни знаци, пътна маркировка и т.н. Тези общи задължения са доразвити в
съответните специални норми на ЗДП и ППЗДП, което обстоятелство налага да се
конкретизира правната квалификация на деянието според вида на нарушението. В случаи
като настоящия се приема за нарушен чл. 63, ал.2 т.1 ППЗДП, което е довело и до
нарушаване на общото задължение по чл. 6 т 1 ЗДП.
Преобладаващото
становище, към което се присъединява и
настоящият съдебен състав счита, че макар и по-обща, нормата на чл.6 т.1 от
ЗДП съдържа ясно и категорично правило
за поведение, неспазването на което се обвързва със санкцията, предвидена
чл.179 ал.2 във вр. с ал.1 т.5 от ЗДП.
Обстоятелството, че в НП не е уточнено
предложението по което на жалбоподателя се налага административното наказание,
не представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като
по никакъв начин не препятства нарушителя да разбере кое е нарушението, което
му се вменява във вина и кои са фактите, обусловили повдигнатото срещу него
административно-наказателно обвинение, респективно налагането на
административно наказание, още повече, че в наказателното постановление изрично
е посочено „ водача нарушава пътна маркировка М1“.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че административното нарушение,
извършено от другия участник в транспортното произшествие не е предмет на
обсъждане в настоящето производство. Наказателната отговорност е лична, както
изрично гласи чл.24 ал.1 от ЗАНН, а доколкото в материалите по делото се говори
за съвина, тя произтича от установения механизъм на ПТП.
Предвид
горното съдът приема, че не са опровергани констатациите и изводите на
административния орган Налице се елементите на фактическия състав на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. В този
смисъл същият е санкциониран правилно и законосъобразно.
При
осъществяване на цялостен контрол за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство, съдът прие, че същото е извършено при
спазване на процесуалните норми, без допуснати съществени процесуални
нарушения. Материалният закон е приложен правилно. Размерът на наложената глоба
съответства на фиксирания в закона като по този начин е постигнато съответствие
между степента на обществена опасност на извършеното нарушение и наложеното
административно наказание.
Относно нарушението по чл.186 ал.7 от
ЗДП
Посочената
разпоредба гласи следното "Издаден фиш, глобата по който не е платена
доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в
сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния
изпълнител."
Цитираната
разпоредба на съдържа правило за поведение, не въвежда задължение за
участниците в движението. Нейният прочит сочи, че ако изобщо има вменено
задължение с нея, то не е за водача, който не е платил глобата по фиша в срока
за доброволно изпълнение, а за административния орган, който е длъжен да
изпрати неплатения фиш на публичния изпълнител за принудително събиране на
глобата. При липса на задължение за водача, липсва и основание за неговото
санкциониране. Доброволният срок е установен в полза на водача, поради което
няма основание за санкционирането му ако същият не се ползва от него, тъй като
се пристъпва към принудително изпълнение, в която връзка именно е предвиденото
задължение за административния орган да изпрати незаплатения фиш на публичния
изпълнител. Това дава основание за отмяна на
атакуваното наказателно постановление в тази част и отмяна на наложеното
наказание на основание чл.185 от ЗДП.
При
този изход на делото и във връзка с направените искания от страните, съдът
намира, че разноски не следва да бъдат присъждани като същите останат в тежест
на всяка от страните така, както са направени.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-0892-001058/21.10.2019
г. на Началник сектор ПП към ОД МВР
Габрово, В ЧАСТТА, в която на И.П.И. ***, ЕГН **********, за нарушение
по чл.186 ал.7 от ЗДП и на основание чл.185 от ЗДП е наложена глоба в размер на
20,00 лева като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление №19-0892-001058/21.10.2019 г. на Началник сектор ПП към ОД МВР Габрово в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Габровски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: