№ 11134
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110151323 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено между страните, че
ответникът „Р.“ ООД дължи на ищеца „А.Б.“ ЕАД сумата от 488,25 лева, представляваща
месечни такси и потребление за използване на услуги по договор №********* за периода от
23.05.2019 г. до 22.11.2019 г., ведно със законна лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на
вземането, и сумата от 1082,00 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
задължения по договор, ведно със законна лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 23069/2021 г. по описа на СРС,
168 състав.
Ищецът поддържа, че с ответника са били в облигационни отношения по договор за
предоставяне на мобилни услуги № *********, партида № *********, ID на договор
M6310142. С приложения № 1 от 22.05.2019 г. и 26.06.2019 г. по договора е била активирана
услугата клас 2 XL за мобилен номер ********** и ********** със стандартна месечна
вноска от 30 лева без ДДС и на промоционална цена за срока на договора от 21 лева- за
**********, и 25 лева- за **********. С допълнително приложение е бил активиран екстра
пакет Плюс 6000 МВ интернет на максимална скорост с месечна такса в размер на 1 лев без
ДДС. Твърди, че по договора са издадени 6 броя фактури на общa стойност 488,25 лева за
периода 23.05.2019 г. – 22.11.2019. Поради неизпълнение от страна на ответника договорът е
прекратен на 24.11.2019 г. на основание забава плащане на дължимите суми за срок повече
от 124 дена. Поради непогасяването в срок на месечните задължения на ответника е
начислена неустойка за всеки мобилен номер в общ размер от 1082 лева, като същата е
определена като сбор от стандарните месечни абонаментни такси за мобилните планове без
отстъпки, дължими от потребителя за съответните SIM карти, считано от датата на
прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок. Посочва, че за мобилен
номер ********** неустойката е в размер на 570 лева, представляваща 19 месечни такси по
30 лева, а за ********** - в размер на 510 лева, представляваща 17 месечни такси по 30
лева, като е начислено и обезщетение за обработка на просрочени задължения в размер на 2
лева. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете
1
като неоснователни. Твърди, че ищецът му предоставил грешен номер за изпращане на SMS
чрез код за активиране на роуминг. Посочва, че е отправил волеизявление за прекратяване
на договора до ищеца, но последният е отказал.. Оспорва дължимостта на претендираните
неустоечни вземания, поддържайки че клаузата за неустойка е нищожна, тъй като излизала
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и била в
противоречие с добрите нрави. Оспорва твърденията на ищеца, че процесният договор е
едностранно прекратен. Твърди, че има несъответствие при индивидуализирането на
договора и фактурите при издадената заповед за изпълнение и в исковата молба. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
За основателността на предявените претенции в тежест на ищеца е да докаже
сключването на процесните договори за мобилни услуги с посоченото в исковата молба
съдържание; включително относно дължимостта и размера на месечни абонаменти такси, че
е изпълнявал задълженията си по двата договора – предоставянето на мобилни услуги, както
и че е направил изявление за тяхното разваляне на датата, на която сочи. При установяване
на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане
на вземанията, за което не сочи доказателства.
Не е спорно между страните, а и се установява от приобщените по делото договор
№*********/22.05.2019 г. и подписани към него приложения №1 от 22.05.2019 г. и от
26.06.2019 г., с които са активирани мобилна телефонна услуга – А1 М Клас 2XL и
допълнителен пакет за мобилен интернет на максимална скорост за мобилни номера
********** и ********** със стандартна месечна такса от 30 лева без ДДС и на
промоционална цена за срока на договора от 21 лева - за номер **********, и 25 лева- за
номер **********, че страните са се намирали в облигационно отношение. Видно от
уговорките в договора операторът предоставя на абоната електронни съобщителни услуги
чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи. Съгласно установеното в чл. 3.2. от
договора всяка избрана от абоната услуга или пакет от услуги, в това число срок на
ползване, ценови и други условия за ползване, се описват в приложения, представляващи
неразделна част от договора. По силата на приложения №1 от 22.05.2019., неразделна част
от договора, страните са постигнали съгласие за срока на ползване на предоставените
услуги, а именно до 22.05.2021 г. , респ. до 26.06.2021 г. като съгласно т. 5.2.3 преди
изтичане на срока на ползване абонатът няма право да спира временно достъпа до мрежата
или да прекратява договора по отношение на посочените услуги. Няма спор, че договорът за
мобилни услуги е сключен при общи условия, с които ответникът е декларирал, че се е
запознал и е приел, подписвайки го като е получил екземпляр от тях и е поел задължение да
ги спазва, поради което съдът приема, че същите го обвързват, тъй като са станали част от
договора, щом насрещната страна писмено е потвърдила, че ги приема.
По делото са приети като доказателства копия на фактури, издадени от ищеца с
№*********/26.09.2019 г., №*********/26.07.2019 г., №*********/26.08.2019 г.,
№*********/26.09.2019 г., №*********/28.10.2019 г. и №*********/26.11.2019 г., касаещи
отчетни периоди от 23.05.2019 г. до 22.11.2019 г., за начислени абонаментни такси и
ползвани мобилни услуги по договор №*********/22.05.2019 г., които според заключението
на приетата по делото съдебно – счетоводната експертиза са били осчетоводени от ищеца и
са включени в дневника за продажби като са подадени със справка - декларация по ДДС в
ТД на НАП. Констатирано е, че ответникът е направил плащане в размер на 20,00 лева по
фактура №*********/26.09.2019 г., на стойност 220,00 лева. Вещото лице е посочило, че
няма данни процесните фактури да са осчетоводени от ответника, както и да са включени в
дневниците за покупки. Действително представените фактури, едностранно издадени от
кредитора, представляват частен свидетелстващ документ, обективиращ изгоден за неговия
издател факт и не се ползват с материална доказателствена сила, но задължението на
2
ответника да заплаща месечна абонаментна такса и ползваните услуги е поето със
сключването на договора за мобилни услуги и приложенията към него от 22.05.2019 г. и от
26.06.2019 г. Предвид това съдът намира, че доколкото няма доказателства, а и не са
въведени твърдения от ответника сключеният между страните договор да е бил прекратен
преди 24.11.2019 г., същият следва да заплати дължимите абонаментни такси за периода
23.05.2019 г. до 22.11.2019 г. включително
За установяване доставката на договорените услуги от страна на оператора по делото е
изслушано и прието заключение на съдебно – техническа експертиза, според което
сключеният между страните договор №*********/22.05.2019 г. е вписан в системата с ID
М6310142 и партида с номер *********, по която има предоставени две сим карти с
телефонни номера ********** и **********, за които мобилните услуги са активирани на
25.05.2019 г. и съответно на 26.06.2019 г. Установено е, че след 24.11.2019 г. картите са с
прекратени услуги. Вещото лице е констатирало, че при ограничен достъп на услугата тя
продължава да е активна, но в ограничен обем при възможност във всеки момент да бъде
активирана в пълен обем спрямо договорените условия. Деактивацията е автоматичен
процес, който се задейства на 124-тия ден след забава в плащането на месечните
задължения. Установено е, че при плащане на забавените задължения изцяло алгоритъмът за
прекратяване на договора се спира и услугите се възстановяват напълно. Вещото лице е
посочило, че използваната от ищеца система за управление на взаимоотношенията с клиенти
представлява сложен специализиран софтуерен продукт, чрез който се осъществяват всички
операции. Комплексната информация относно различните потребени услуги се предава в
бинарен вид към т.нар. Mediation System, която декодира данните в четим вид.
Форматираните данни се предават към система, която изчислява сметката на абоната и
извършва фактурирането като отчитането на ползваните услуги е посредством
изразходваните секунди, мегабайти или SМS, които се остойностяват и се отразяват в
крайната фактура. При тези данни съдът намира, че начислените от ищеца суми за ползвани
през периода 23.05.2019 г. до 22.07.2019 г. мобилни услуги са дължими. Същите са
формирани на база реално потребление на абоната, остойностено посредством алгоритъм в
съответствие с договорените между страните цени на услугите, като не се установява
ответникът да ги е заплатил.
Депозираните от ответника жалби до оператора, копие от които са приети по делото,
не освобождават абоната от заплащане на месечните сметки съгласно чл. 26.6 от Общите
условия на ищеца. Обстоятелството, че ищецът е ограничил ползването на услугите,
спирайки първоначално изходящите обаждания, а впоследствие на 20.09.2019 г. и
входящите обаждания, което се потвърждава от заключението на съдебно – техническата
експертиза, не освобождава абонатът от заплащане на дължимите суми. Според чл. 27.2 от
Общите условия на ищеца операторът може да преустанови достъпа на абоната до мрежата
в случай, че неплащането на сумите по фактурите продължи и след определение за това
срок.
Общата стойност на дължимите за периода абонаментни такси и използвани мобилни
услуги договор №*********/22.05.2019 г. и подписани към него приложения №1 от
22.05.2019 г. и от 26.06.2019 г. за мобилни номера ********** и ********** е в размер на
488,25 лева, в който смисъл е и заключението на съдебно – счетоводната експертиза, поради
което до размера на така претендираната сума искът се явява основателен и доказан и
следва да се уважи.
Възраженията на ответника, че сумата за използвани мобилни услуги е начислена
неправилно от оператора, поради неактивиране на допълнителен роуминг пакет за
Република Турция не бяха доказани в процеса. Разпитания свидетел Р. Л. Т. – служител на
ищеца - посочи, че при активиране на допълнителна услуга, посредством текстово
съобщение, чрез мобилното приложение на „А1“ или посещение на офис по искане на
клиента, след активиране на съответния пакет той получава кратко текстово съобщение, че
пакетът е активиран. Свидетелят посочи, че процесът е автоматичен и при изпращане на
искане за активиране на допълнителен пакет от страна на клиента на погрешен номер, той
3
няма да получи съобщението, че услугата е активна, тъй като системата няма да отчете
искането.
При формирания извод за основателност на исковата претенция за такси и потребление
за използване на услуги по договор №********* за периода от 23.05.2019 г. до 22.11.2019 г.,
следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване по давност на
вземанията.
В случая задълженията на ответника да заплаща дължимите по договор месечни
абонаментни такси и суми за потребление на услуги, се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от изискуемостта на всяко вземане, която в случая е с настъпването
на падежа на всяка фактура. Вземането на ищеца за първия месец от исковия период е
изискуемо, считано от 17.07.2019 г., поради което към датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 22.04.2021 г., от която дата се счита предявен искът по чл. 422 ГПК,
вземанията не са погасени по давност, поради което възражението на ответника в този
смисъл се явява неоснователно.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. За да бъде ангажирана отговорността на ответника на основание цитираната
законова разпоредба, е необходимо да са налице следните предпоставки: да съществува
задължение; това задължение да не е изпълнено; неустойката да е уговорена между страните
по договора.
Видно от представения договор за мобилни услуги №*********/22.05.2019 г. и
подписани към него приложения №1 от 22.05.2019 г. и от 26.06.2019 г., с които са
активирани мобилна телефонна услуга – А1 М Клас 2XL и допълнителен пакет за мобилен
интернет на максимална скорост за мобилни номера ********** и ********** страните са
договорили, че в случай че абонатът наруши задълженията си по приложението, договора
или общите условия, в това число ако по негово искане или вина достъпът до мрежата бъде
спрян или договорът по отношение на която и да е от услугите в приложението бъде
прекратен в рамките на определения срок на ползване операторът има право да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпка),
дължими до изтичане на срок на ползване на съответната SIMкарта/номер. Следователно по
делото се установява страните да са уговорили неустойка при предсрочно прекратяване на
договора поради вина на потребителя. Установи се по делото, че ответникът не е изпълнил
задължението си да заплати дължими суми по договора, както и че поради тази забава в
плащането за период повече от 124 дена, операторът е прекратил едностранно договора на
основание чл. 54.12 от Общите условия на 24.11.2019 г. , т.е. преди изтичане срока на
договора. Предвид това съдът намира, че вземането за неустойка е дължимо като страните
предварително са се съгласили на какъв размер възлиза вредата при предсрочно
прекратяване на договора.
При формирания извод за основателност на иска за неустойката, съдът съгласно
дадените в ТР №1/2009 г. на ОСТК на ВКС разяснения следва да извърши преценка за
нищожност на неустоечната клауза поради накърняване на добрите нрави, в който са и
възраженията на ответното дружество. В настоящия случай при тази преценка следва да се
изходи преди всичко от характерните особености на договора за мобилни услуги и вида на
насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя
ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но
само срещу предоставената му услуга. Съгласно уговореното в договора неустойката е в
размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до
края на срока на договора. Вярно е, че липсва нормативно ограничение и в рамките на
предоставената им договорна свобода на основания чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга
могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по
волята, на която и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така
уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен
4
договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на
добрите нрави. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на
договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края
на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без
да се предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече,
доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз
основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса.
Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза
извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно
обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за
справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя,
определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на
договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение
№110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д.
№ 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, I
т.о. Предвид това исковата претенция за неустойка следва да бъде отхвърлена в цялост.
По отношение на уважената част от претенцията, доколкото касае лихвоносно вземане,
то следва да се уважи и претенцията за законна лихва.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените и претендирани за двете производства разноски съобразно размера
на уважените претенции, от които 227,42 лева - за платена държавна такса и депозити за
вещо лице в настоящото производство и сумата 103,04 лева за платена държавна такса и
адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
В полза на ответника се следват разноски за заплатен депозит за свидетел и за
адвокатско възнаграждение в общ размер 723,52 съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че „Р.“ ООД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на
управление: АДРЕС5 дължи на „А.Б.“ ЕАД ЕИК 1ЕИК със седалище и адрес на управление:
АДРЕС на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, ал. 1 сумата 488,25 лева, представляваща
месечни такси и потребление за използване на услуги по договор №********* за периода от
23.05.2019 г. до 22.11.2019 г., ведно със законна лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 23069/2021 г. по
описа на СРС, 168 състав като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата
1082,00 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължения по договор, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 23069/2021 г. по описа на СРС,
168 състав като неоснователен.
ОСЪЖДА „Р.“ ООД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС5 да
заплати на „А.Б.“ ЕАД ЕИК 1ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 227,42 лева – разноски в настоящото производство и
сумата 103,04 лева - разноски за заповедното производство.
5
ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕАД ЕИК 1ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на „Р.“ ООД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление : АДРЕС5 на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 723,52 лева – разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6