Р Е Ш Е Н
И Е № 191
гр.Пловдив, 08.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и
двадесета година, в състав
СЪДИЯ: Росица
Кюртова
секретар: Милена Левашка,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №145
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът И.Л.С., ЕГН **********,***,
твърди, че заедно с *** си И.П.С. са наследници на П.С.С., починал на
28.02.2013 г. Твърди, че приживе П.С. е бил съдружник в ответното дружество,
като до 2011 г. е бил и едноличен собственик на капитала на същото, след което
като втори съдружник е вписан Г.С.К.. Преди да почине С. е притежавал 25
дружествени дяла от капитала на ответното дружество с обща номинална стойност 2
500 лв., представляващи 50 % от капитала. Наследниците му поискали да встъпят в
членственото правоотношение, но общо събрание на съдружниците, на което да
бъдат приети, не било свикано, нито проведено. Вместо това, вторият съдружник Г.К.
заявил за вписване в търговския регистър заличаване на С. като съдружник и
управител на дружеството, поемане на дружествения му дял в своя полза и
обявяване на нов учредителен акт с горните промени. Твърди се, че е отправена
покана до дружеството за заплащане на наследниците на полагащия се на починалия
дял по чл.125, ал.3 ТЗ с последващо неизпълнение, в резултат на което
наследниците са предявили искове за заплащане на сумата 300 000 лв. на всяка,
представляваща част от общата равностойност на дела в размер на 1 250 000 лв.,
полагаща се на всяка от тях. Исковете са уважени с влязло в сила решение на
Софийски градски съд по т.д.№1357/2013 г. По-нататък в исковата молба се
развиват съображения относно това как според ищцата следва да се определи
равностойността на дела на починалия съдружник и се сочи съдебна практика.
Поддържа се, че стойността на дела на починалия съдружник възлиза на 2 102 000
лв., от която всеки наследник има право на 1 051 000 лв. След приспадане на
присъдената с решението на СГС част, всеки наследник следва да получи остатъка
от 751 000 лв. (1 051 000 лв. – 300 000 лв.) Твърди се още, че една от
наследниците – И.П.С., е прехвърлила на ищцата с договор за цесия от 27.02.2018
г. вземането си за разликата, която не е била съдебно предявена и надвишаваща
сумата 300 000 лв. до пълния размер на полагащата й се част от стойността на
дружествения дял. По този начин в полза на ищцата е породено вземане за общата
сума 1 502 000 лв., представляваща неприсъдената част от наследствения дружествен
дял. Поддържа се, че дружеството е било поканено да заплати тази сума с
исковата молба по т.д.№1357/2013 г. на СГС, датираща от 08.03.2013 г., като с
получаването й ответникът е поставен в забава, ето защо се претендира и
обезщетение за забава за периода от 28.02.2015 г. до 28.02.2018 г. (три години
преди подаване на настоящата искова молба). Въз основа на изложените
обстоятелства, в исковата молба е формулирано искане за присъждане на сумата 1
502 000 лв., представляваща неприсъдена с влязлото в сила решение част от
стойността на дружествения дял на П.С.С. от капитала на „ИСМА“ЕООД, придобита
от ищцата чрез наследяване и цесия, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба - 28.02.2018 г., до окончателното плащане, както и на сумата 458
556,84 лв. – обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение за
периода от 28.02.2015 г. до 28.02.2018 г. Претендират се деловодни
разноски.
Ответникът „ИСМА“ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Карловска” №47,
ет.2, ателие 3, представлявано от Г.С.К., оспорва исковете. Възразява, че
договорът за цесия, представен от ищцата, е нищожен поради невъзможен предмет,
тъй като цедентът И.С. не е наследила дялове от дружеството „в тяхното
членствено изражение“. Възразява, че не става ясно кои са имуществените права
върху наследените дялове, които са предмет на договора за цесия. Договорът е
нищожен и защото има за предмет бъдещи вземания, при положение, че могат да се
прехвърлят само съществуващи такива. Възразява, че предмет на договор за цесия
могат да бъдат само вземания, не и ½ част от дружествен дял.
Дружественият дял се прехвърля само по реда на чл.129 ТЗ, не и по този,
предвиден в ЗЗД. Ето защо договорът е нищожен и поради противоречие със закона.
Възразява още, че същият договор е нищожен поради липса на съгласие, тъй като в
него липсва изявление на цесионера за това, че е съгласен и приема уговорките,
в това число няма изразено съгласие от тази страна за самото прехвърляне. Поддържа,
че цената е съществен елемент от договора за продажба, а в процесния договор
такава не е уговорена, което е допълнително основание за нищожност на договора
поради противоречие с разпоредбата на чл.183 ЗЗД. Прави и възражения за
привидност на договора, за нарушаване на добрите нрави и за нищожност поради
липса на основание. Оспорва да е получавал уведомление по чл.99 ЗЗД от цедента.
Прави и възражение за погасителна давност на предявените искове. По изложените
съображения моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Установява се от
приетите по делото удостоверение за наследници и препис-извлечение от акт за
смърт, че ищцата И.Л.С., ЕГН **********, и И.П.С., ЕГН **********, са
наследници по закон на П.С.С., ЕГН **********, първата от които – ***, а
втората – ***. Установява се, че наследодателят им е починал на 28.02.2013 г.
Няма спор, а това се
установява и от вписванията в търговския регистър по партида на ответното
дружество, че приживе П.С. е бил съдружник и управител на „ИСМА“ООД. Вписаният
капитал на дружеството е 5 000 лв., разделен на 50 дяла, всеки на стойност 100
лв., от които П.С. е притежавал 25 дяла на обща стойност 2 500 лв., които
съставляват 50 % от капитала. На 11.03.2013 г. са вписани промени относно
регистрираните за дружеството обстоятелства – промяна във формата от ООД на
ЕООД, заличаване на П.С. като съдружник и управител, вписване на Г.С.К. – преди
това съдружник с 50 % от капитала, като управител и едноличен собственик на
капитала.
По делото няма данни за
изготвен счетоводен баланс на ответното дружество към 28.02.2013 г. (края на
месеца, в който е настъпила смъртта на съдружника П.С.). Приложеният на л.42 до
л.45 счетоводен баланс не е междинен, както поддържа ищцата, тъй като
документът е озаглавен „Счетоводен баланс към 31.12.2012 г.“ В търговския
регистър не е обявен годишния финансов отчет за 2012 г. Установява се, че в
информационна система „Бизнес статистика“ на НСИ, въз основа предоставена на
НАП база данни, е обявен счетоводен баланс на ответното дружество към
31.12.2012 г. със съдържание на л.71 до л.74 от делото. Балансът изхожда от Г.С.К.
– като ръководител, и Е.Х.Д. – като съставител. В същия счетоводен баланс е
отразена обща стойност на актива – 4 583 (4 583 000 лв.), обща стойност на задълженията
– 134 (134 000 лв.), както и обща стойност на собствения капитал – 4 449 (4 449
000 лв.). Балансът е изготвен на 29.03.2013 г.
С нотариална покана,
връчена на ответника на 14.05.2013 г., наследниците на П.С. са поискали
заплащане на месечно обезщетение в размер 25 910 лв. за това, че са лишени
неправомерно от собствеността и ползването на наследените от тях дружествени
дялове.
Установява се, че по
искове на последните е образувано т.д.№1357/2013 г. по описа на СГС. С решение
от 05.05.2016 г. ответникът е осъден да заплати на И.П.С. сумата 300 000 лв. –
част от стойността на дружествения дял на П.С.С. от капитала на „ИСМА“ООД,
придобита по наследствено правоприемство, ведно със законна лихва от 08.03.2013
г. до окончателното плащане. Същата сума е присъдена и на ищцата И.Л.С.. Няма
спор, а това е видно и от мотивната част на решението, че с него исковете са
уважени като частични със заявен общ размер на вземането на всяка ищца от 1 250
000 лв. Решението е влязло в сила, след като е потвърдено с решение по
т.д.№3890/2016 г. на Софийски апелативен съд, което не е допуснато до
касационно обжалване с определение от 29.08.2017 г. на ВКС, II т.о., по т.д.№966/2017
г.
С договор за цесия от
27.02.2018 г. И.П.С. е прехвърлила на ищцата непредявената съдебно част от
вземането си (в размер над 300 000 лв. до 1 250 000 лв.), възникнало на
основание чл.125, ал.3 ТЗ и представляващо дължимата на цедента стойност на
дела (1/2 от дела и имуществените права върху наследените дружествени дялове)
на П.С.С. от „ИСМА“ЕООД, ведно с всички принадлежности, в т.ч. лихви, изтекли
след настъпване на изискуемостта, разноски и пр. Към исковата молба е приложено
уведомление за извършената цесия, изходящо от цедента И.П.С., до длъжника
„ИСМА“ЕООД.
Прието е заключение на
съдебно-почеркова експертиза, според което подписите за цедент и цесионер в
горния договор са положени от ищцата (цесионер) и *** й (цедент), респективно
уведомлението за извършена цесия е подписано от цедента И.П.С..
Допусната е
съдебно-счетоводна експертиза с цел определяне равностойността на дела на
починалия съдружник в ответното дружество по счетоводен баланс към края на
месеца, в който е настъпила смъртта. От експертизата се установява, че
ответното дружество не е изготвило баланс към 28.02.2013 г. На вещото лице не
са представени счетоводни документи, въз основа на които да бъде изготвен такъв
междинен баланс за нуждите на настоящото производство. Вещото лице е работило
единствено въз основа на приложена оборотна ведомост от 01.01.2013 г. до
28.01.2013 г., както и на база приетите по делото два варианта на счетоводен
баланс към 31.12.2012 г. (първият, изготвен на 18.03.2013 г., за който ищецът
твърди, че е представян по друго дело между страните, и втори – изходящ от
настоящия управител Г.К., представен в НАП от ответното дружество). В
заключение се посочва, че оборотната ведомост не е коректно изготвена –
сметките не са приключени, не са начислени амортизации и др. Поради
непредставени счетоводни регистри, документи от извършени годишни
инвентаризации и резултати от тях, не може да бъде направен извод относно
редовното и правилно водене на счетоводните записвания на „ИСМА“ЕООД. Определен
въз основа на данните от счетоводния баланс към 31.12.2012 г. във варианта на
л.42 – л.45 от делото, стойността на дружествения дял на П.С.С. се равнява на 2
102 000 лв., формирана като разлика между стойността на активите (4 338) и
стойността на задълженията (134). Въз основа на данните от втория вариант на
счетоводен баланс към 31.12.2012 г. (представен с писмо от НАП), същият дял е
на стойност 2 224 500 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Няма спор, а това се
установява и от приетото по делото удостоверение за наследници, че ищцата е
наследник (***) на лице, което до смъртта си е било съдружник в ответното
дружество. Втори наследник на същото лице е неговата *** И.П.С.. *** и *** са
наследници на дяловете, притежавали от техния наследодател в ответното
дружество, при права всяка по ½ част съгласно чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от
Закона за наследството. Правото по чл.125, ал.3 ТЗ е имуществено право, което е
наследимо, следователно при същото съотношение наследниците на П.С. са
придобили и правото на последния да получи равностойността на дяловете поради
прекратяване на участието му. Последното съответно е прекратено чрез смъртта на
основание чл.125, ал.1, т.1 ТЗ. По отношение на горните правоизводящи факти
постановеното по т.д.№1357/2013 г. на СГС влязло в сила решение, с което са
уважени частични искове по чл.125, ал.3 ТЗ на наследниците, се ползва със сила
на пресъдено нещо. В тази насока е т.2 от ТР №3/22.04.2019 г. на ВКС, ОСГТК,
според която решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със
сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
Силата на пресъдено нещо важи в отношенията между страните по частичните
искове, като обвързва и техните универсални и частни правоприемници.
В настоящия процес ищцата
предявява освен права, придобити по наследяване, така и такива, придобити чрез
частно правоприемство от втория наследник на П.С. – И.П.С.. От договора за
цесия следва, че в полза на ищцата последната е прехвърлила вземането си по
чл.125, ал.3 ТЗ в непредявената по т.д.№1357/2013 г. на СГС част, ведно с
всички принадлежности – лихви за забава, привилегии и пр. От приетата по делото
графологична експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена и неоспорена от страните, се установява, че подписът за цедент в
договора е положен от И.П.С., а този за цесионер – от ищцата И.Л.С.. Установява
се също така, че приложеното към исковата молба уведомление за цесия изхожда от
цедента И.П.С. и е адресирано до длъжника по вземането – ответното дружество.
Действително, не се установява уведомлението да е връчено преди завеждане на
настоящото дело. В тази връзка чл.99, ал.3 и ал.4 от Закона за задълженията и
договорите изискват прехвърлянето на вземане да бъде съобщено на длъжника от
цедента, за да има действия спрямо него и третите лица. С получаване на препис
от исковата молба, към която това уведомление е приложено, обаче, ответникът се
счита уведомен за прехвърлянето и в тази насока е формирана съдебна практика –
Решение №123/24.06.2009 г. по т.д.№12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение
№3/16.04.2014 г. по т.д.№1711/2013 г. на ВКС, I т.о. и др., според
които уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване
за цесията съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване
на иска на основание чл.235, ал.3 ГПК. Съобразявайки посоченото, съдът намира,
че ответникът е уведомен за цесията и последната е породила действие по
отношение на същия, като възраженията в тази насока са неоснователни. След като
е уведомен надлежно за цесията, длъжникът не може да прави възражения за
нейната действителност по аргумент от разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗЗД, според
която длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си
към лице, което, въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено
да получи изпълнението. Длъжникът не е страна по договора за цесия и правно
релевантно за действието на цесията по отношение на същия е единствено
съобщението, извършено от цедента. При положение, че е получил такова
съобщение, ответникът е обвързан от действието на цесията и няма интерес да
оспорва нейната действителност, тъй като ако изпълни по отношение посочения в
уведомлението цесионер, ще се освободи от отговорност, независимо от това дали
цесията е действителна или не, а действителният кредитор ще може да търси
правата си от лицето, получило изпълнение. В тази насока са Определение
№40/25.01.2018 г. по д.№4750/2017 г. на ВКС, III г.о., Решение
№449/06.03.2013 г. по гр.д.№1268/2011 г. на ВКС, IV г.о., Решение
№123/24.06.2009 г. по т.д.№12/2009 г. на ВКС, II т.о. и др. Ето защо
съдът намира, че възраженията за нищожност на цесията, направени в отговора на
исковата молба, не следва да бъдат обсъждани, щом по делото е установено, че
длъжникът е уведомен за цесията от цедента и договорът, представен по делото в
оригинал, е автентичен документ – подписан от посочените в него страни.
Въз основа на горното,
ищцата се легитимира като лице, правоимащо да получи равностойността на дела на
починалия съдружник, по силата на наследяване и частно правоприемство. Що се
отнася до действителната стойност на дела, същата следва да бъде определена по
счетоводен баланс към края на месеца, в който е настъпило прекратяване на
членството – в случая към 28.02.2013 г. По отношение изчисляването на
посочената стойност е формирана трайна съдебна практика, според която същата
следва да се определи въз основа на т.нар.чист актив, а такъв е налице когато
има превишаване на сумата на активите над тази на пасивите. В компонентите за
формиране на равностойността на дела не се включват записванията в пасива на
баланса на собствения капитал, резервите и финансовия резултат – Решение
№100/07.02.2013 г. по т.д.№665/2011 г. на ВКС, I т.о. и много други. В
конкретния случай влязлото в сила решение, с което са уважени частични искове
на ищцата и нейния прехвърлител, се ползва със сила на пресъдено нещо относно
това, че е налице чист актив, или че активите на дружеството към 28.02.2013 г.
са превишавали пасивите на същото дружество. Не се ползва с такава сила относно
това какъв точно е размерът на превишението и налице ли е превишение над
размера, до който са уважени исковете. В тази връзка с доклада по делото на
ищцата е указано, че следва да докаже конкретната стойност на дела към
релевантния момент, а по делото конкретни доказателства за това не са събрани –
счетоводната експертиза не е отговорила на въпроса какви са стойностите на
активите и пасивите по счетоводен баланс към посочения момент. Правилата за
доказателствената тежест, обаче, не могат да бъдат приложени директно, или
искът не може да бъде отхвърлен поради това, че ищецът не е доказал
обстоятелствата, възложени в негова доказателствена тежест, тъй като същите
обстоятелства са останали недоказани не поради бездействието на страната, а по
причина на поведение на насрещната страна. От последната не е осигурен достъп
на вещото лице до счетоводството на дружеството и всички необходими счетоводни
документи и регистри за изготвяне на междинен баланс към 28.02.2013 г.,
респективно такъв не е изготвен и от самия ответник. Възраженията на ответника,
че счетоводството не е редовно водено, не могат да послужат като довод за
отхвърляне на иска, на първо място поради това, че не са доказани – вещото лице
не е проверявало цялото счетоводство, за да отговори на този въпрос, и на
следващо място – поради съществуващия в правото принцип, че никой не може да
извлича полза от собственото си противоправно поведение, или ответникът не може
да извлича ползи от това, че не е водил редовно счетоводство. Недоказани са и
възраженията, че счетоводната документация не е предадена в цялост от бившия счетоводител
на ответника. В тази връзка според чл.12 от Закона за счетоводството
счетоводната документация се съхранява в предприятието в определени срокове,
които за счетоводните регистри са 10 години от изтичане на отчетния период, за
който се отнасят. А според чл.14, ал.1 и ал.2 от същия закон, при прекратяване
на трудово, служебно или облигационно правоотношение с лице, което извършва
текущо счетоводно отчитане и съставя финансови отчети, счетоводната
документация се предава на лице, определено от ръководителя на предприятието.
Приемането и предаването по ал.1 се извършват в присъствието на комисия по ред
и начин, определени от ръководителя на предприятието. Следователно, новият
управител на ответното дружество е следвало да определи комисия по приемане на
счетоводната документация, която да състави надлежен протокол, установяващ кои
и какви счетоводни документи са предадени и в какво състояние. При констатация
за нередовност на счетоводството – да се извърши инвентаризация по реда на
чл.28 от Закона за счетоводството с цел вярно посочване на информацията във
финансовите отчети, част от които е счетоводният баланс. Доказателства в тази
насока не са представени от ответника, а се излагат само твърдения, при това
след изтичане на сроковете за отговор на исковата молба и за отговор на
допълнителната искова молба. Не са представени и доказателства в полза на
твърденията за това ищцата да притежава и да укрива доказателства. Ето защо
съдът не възприема посочените възражения, като намира, че ответникът с
поведението си е станал причина за това обстоятелства, които са в
доказателствена тежест на ищеца, да не могат да бъдат установени по делото. При
това положение искът не може да бъде отхвърлен, а съдът следва да процедира по
правилата на чл.161 и чл162 ГПК, които изискват при доказване на основанието на
предявения иск по отношение на неговия размер съдът да съобрази всички събрани
по делото доказателства, когато няма преки такива, като съобрази и поведението
на насрещната страна. При съобразяване на посочените правила, съдът намира, че
стойността на т.нар.чист актив следва да бъде определена въз основа на
последния най-близък до релевантния момент счетоводен баланс, изготвен от
ответника, а именно – въз основа на баланса към 31.12.2012 г. При това следва
да бъде съобразен варианта на последния, изготвен за нуждите на НАП и
предоставен с писмо от последната агенция, а не този, изготвен на 18.03.2012
г., приложен на л.41 и сл., за който няма данни да е подписан от ръководителя
на предприятието – представляващия ответното дружество. Поради липса на
установени по делото данни, различни от посочените в същия баланс, следва да се
приеме, че стойностите на същия не са променени към 28.02.2013 г., когато е
прекратено членството на П.С.. Така в посочения баланс стойността на активите
се равнява на сумата 4 583 000 лв. (л.72, раздел „Сума на актива А+Б+В+Г“), а стойността на
пасивите (без собствен капитал, резерви и финансов резултат) се равнява на
сумата 134 000 лв. (л.74 „Общо за раздел В“). Активите надвишават пасивите с 4
449 000 лв. (4 583 000 лв. – 134 000 лв.), на колкото е равна стойността на
собствения капитал (л.73 „Общо за раздел А“). Половината от тази стойност,
съответна на дела на П.С. – 50 % от капитала, се равнява на сумата 2 224 500
лв., която според съда е стойността на дела на същия съдружник към момента на
прекратяване на участието на последния в дружеството. От тази стойност ищцата е
придобила по наследство ½ част – 1 112 250 лв., а останалата ½
част й е прехвърлена от втория наследник И.П.С. чрез договор за цесия, за което
длъжникът е надлежно уведомен. След приспадане на присъдената с решението на
СГС част от вземането в общ размер 600 000 лв. за двете наследници, вземането
по чл.125, ал.3 ТЗ се свежда до сумата 1 624 500 лв. Искът е предявен за сумата
1 502 000 лв. и следва да бъде уважен изцяло, като сумата се присъди ведно със
законна лихва от датата на исковата молба, която има характер на покана –
28.02.2018 г. Искът не е погасен по давност, тъй като общата 5-годишна давност
е започнала да тече с възникване на вземането на 28.02.2013 г., а исковата
молба е подадена по пощата в последния ден от срока – 28.02.2018 г.
Искът с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД съдът намира за неоснователен. Съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД, когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Задължението за уреждане на имуществените последици по
чл.125, ал.3 ТЗ не е с определен в закона или в договора срок за изпълнение –
разпоредбата определя момента, към който следва да се извърши баланса,
релевантен за определяне на задължението, но не определя срок за изпълнение. То
защо вземането по чл.125, ал.3 ТЗ е безсрочно – в този смисъл Определение
№386/07.07.2009 г. по т.д.№765/2008 г. на ВКС, II т.о., Определение
№437/03.07.2014 г. по т.д.№81/2014 г. на ВКС, II т.о. Следователно падежът
на вземането настъпва след покана, респективно обезщетение за забава се дължи,
само ако длъжникът е поканен да изпълни. Законът не предписва особена форма на
поканата, но от нейното съдържание трябва да е ясно, че се иска изпълнение на
конкретна по размер парична престация – така в Решение №45/18.05.2010 г. по
т.д.№532/2009 г. на ВКС, I т.о. В тази връзка по делото е представена нотариална
покана, с която ответникът е уведомен от ищцата и нейния праводател, че същите
„са лишени от собствеността и ползването на наследените от тях дружествени
дялове, поради което им се дължи обезщетение в размер 25 910 лв. месечно“. От
текста на поканата не следва ясно и недвусмислено ответникът да е поканен да
изплати на ищцата и праводателя й равностойността на дела на наследодателя им
по реда на чл.125, ал.3 ТЗ, а се иска месечно обезщетение за лишаване от права,
поради което съдът намира, че същата не съставлява покана по смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД за плащане на процесното задължение. Такава покана не съставлява и исковата
молба по т.д.№1357/2013 г. на СГС, с която ответникът е поставен в забава да
плати само претендираната в това производство част от вземането – аргумент за
това може да бъде извлечен от т.1 на ТР №3/22.04.2019 г. на ВКС, ОСГТК, която
касае въпроса за погасителната давност, но идва да покаже, че със заявения
частичен иск се преклудират, погасяват, респективно възникват права само във
връзка с заявената част от вземането, предмет на този иск. Следователно тази
искова молба не може да има характер на покана, поставяща длъжника в забава по
отношение непредявената с нея част от
вземането. Характер на такава покана има само исковата молба, с която е
инициирано настоящото производство, подадена на 28.02.2018 г., съответно
падежът настъпва в този момент, а обезщетение за забава за периода преди това,
посочен в исковата молба, не се дължи. Акцесорният иск следва да се отхвърли
като неоснователен.
При този изход на спора
ищцата има право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. След освобождаване
от останалата част от дължимата държавна такса, ищцата е заплатила такава в
частичен размер 500 лв., която с оглед уважаване на главния иск следва да й
бъде присъдена изцяло. Остатъкът от дължимата по главния иск такса в размер 59
580 лв. (60 080 лв. – 500 лв.) следва да се присъди в тежест на ответника на
основание чл.78, ал.6 ГПК. Ищцата е сторила разноски за възнаграждения на вещи
лица в размер 500 лв. (300 лв. за счетоводна експертиза и 200 лв. за
графологични експертизи) От експертизите са направени положителни изводи в
полза на ищцовите твърдения, поради които разноските за тях се следват изцяло в
тежест на ответника. Така в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от
общо 1 000 лв. за такси и разноски. Представен е по делото договор за правна
защита и съдействие, с който между ищцовата страна и адв.Ж.И.К.,***, е
уговорена безплатна защита на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата. В тази хипотеза съгласно чл.38, ал.2 ЗА адвокатът има право на
възнаграждение, ако насрещната страна е осъдена на разноски. С оглед
уважаването на главния иск, то в полза на адв.К. се дължи адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.6 и §2а от Наредба
№1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
в размер 31 860 лв. с ДДС. Същото следва да се присъди в тежест на ответника. Последният
не претендира разноски, поради което и такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ИСМА“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.”Карловска” №47, ет.2, ателие 3, представлявано от Г.С.К., да
заплати на И.Л.С., ЕГН **********,***, сумата
1 502 000 лв. (един милион петстотин и две хиляди лева), ведно със законна
лихва от датата на исковата молба – 28.02.2018 г., до окончателното плащане,
представляваща останалата неприсъдена с решение по т.д.№1357/2013 г. на СГС
част от вземането за равностойност на притежаваните от П.С.С., ЕГН **********,
починал на 28.02.2013 г., дружествени дялове в „ИСМА“ООД, ЕИК *********,
гр.Пловдив, което вземане И.Л.С. е придобила по наследство и чрез договор за
цесия от 27.02.2018 г. с праводател И.П.С.,***, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от И.Л.С., ЕГН **********,***, против „ИСМА“ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Карловска” №47, ет.2,
ателие 3, представлявано от Г.С.К., за сумата 458 556,84 лв. – обезщетение за
забава в плащането на горното парично задължение за периода от 28.02.2015 г. до
28.02.2018 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ИСМА“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.”Карловска” №47, ет.2, ателие 3, представлявано от Г.С.К.,
да заплати на И.Л.С., ЕГН **********,***, сумата
1 000 лв. (хиляда лева) – държавна такса и разноски в производството по
т.д.№145/2018 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
ОСЪЖДА „ИСМА“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.”Карловска” №47, ет.2, ателие 3, представлявано от Г.С.К.,
да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив, в полза бюджета на съдебната
власт, сумата 59 580 лв. (петдесет и
девет хиляди петстотин и осемдесет лева) – държавна такса за производството по
т.д.№145/2018 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав, на основание чл.78,
ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА „ИСМА“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.”Карловска” №47, ет.2, ателие 3, представлявано от Г.С.К., да
заплати на адвокат Ж.И.К., ЕГН (БУЛСТАТ/ЕИК) **********, адрес на упражняване
на дейността – гр.София, ул.“Осогово“ №32-34, сумата 31 860 лв. (тридесет и една хиляди осемстотин и шестдесет
лева) – адвокатско възнаграждение за производството по т.д.№145/2018 г. по
описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав, на основание чл.38, ал.2 ЗА.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: