РЕШЕНИЕ

№130

гр.Перник, 22.04.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, I състав, в открито заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА

ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ

мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова в. ч. гр. д. № 119 по описа на ОС-Перник за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437, вр. чл. 436, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 4 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 00665/16.02.2018 г., подадена от З.Т.П., с ЕГН: ********** и Н.Д.П., с ЕГН: ********** против действия на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) В.А., с район на действие – Окръжен съд – гр. ***, изразяващи се в извършени от ЧСИ А. действия по принудително изпълнение – опис, осъществен на 09.02.2018 г., както и оценка на недвижим имот – жилище, представляващо апартамент с идентификатор 41112.500.1744.1.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *** с административен адрес: ***. Твърди се, че жалбоподателите са собственици на посочения недвижим имот въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 101, том I, рег. № 1012, нот.д. № 77/2013 г. на нотариус Л.Х.. Допълва се, че техен праводател по посочения договор е лицето Д.В.Н., която от своя страна е била собственик на имота въз основа на нотариален акт № 137, том VI, нот.д. № 3080/1994 г. на нотариус А.Т.. Уточнява се, че същите са декларирали имота в служба „Местни данъци и такси“ към община *** и от момента на придобиването му плащат данъци за него. Твърди се освен това, че от закупуването му до настоящия момент владеят апартамента, доколкото са извършили подобрения в него, плащат битови сметки, живеели са в него и са го отдавали под наем.

На следващо място се посочва, че спрямо гореописания имот са предприети действия по принудително изпълнение от страна на ЧСИ В.А.. Уточнява се, че тези действия са предприети по изпълнително дело № 20137420400114, образувано по молба на взискателя В.В. И. срещу В.Д.Н. като длъжник въз основа на изпълнителен лист от 22.04.2013 г., издаден от РС – гр. Кюстендил по НОХД № 1513/2007 г. Акцентира се върху обстоятелството, че жалбоподателите не са длъжници по образуваното изпълнително дело, нито адресати на изпълнителния лист, следователно представляват трети незадължени по делото лица. Твърди се, че въпреки това ЧСИ А. е наложила възбрана върху имота, като въз основа на същата е извършила опис – осъществен на 09.02.2018 г. и оценка на жилището. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразност на наложената възбрана, а оттам се извежда извод и за незаконосъобразност на извършените въз основа на нея опис и оценка на имота, които действия именно са предмет на обжалване. В тази връзка се акцентира върху обстоятелството, че жалбоподателите са собственици на процесния недвижим имот и няма никакво основание за ангажиране на отговорността им по отношение задълженията на В.Н. по образуваното изпълнително дело. Посочва се, че ЧСИ А. е нарушила задълженията си като не е проверила чия е собствеността върху имота. Оспорват се изводите на съда, обективирани в Решение № 8/08.01.2016 г. по гр.д. № 121/2015 г. по описа на РС – гр. Дупница, с което искът на жалбоподателите по чл. 440 от ГПК е отхвърлен като неоснователен като се твърди, че всъщност същият е бил недопустим, поради което посоченото решение не създава право на собственост в полза на длъжника Н.. Акцентира се върху обстоятелството, че в мотивите на това решение Дупнишкият РС всъщност е достигнал до извод, че процесният имот не е собственост на длъжника Н.. Иска се жалбата да бъде уважена като извършените от ЧСИ В.А. действия – опис и оценка на недвижим имот – апартамент с идентификатор 41112.500.1744.1.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *** с административен адрес: *** бъдат отменени. Претендират се разноски.

По постъпилата жалба са депозирани писмени възражения с вх. № 00838/02.03.2018 г. от взискателя в изпълнителното производство – В.В. И., чрез процесуалния му представител – адв. Л., в които същата се оспорва изцяло. Твърди се, че с Решение № 8/08.01.2016 г. по гр.д. № 121/2015 г. по описа на РС – гр. Дупница отрицателният установителен иск на жалбоподателите срещу длъжника В.Н. по отношение на процесния недвижим имот е бил отхвърлен като неоснователен. Уточнява се, че в производството пред Дупнишкия РС (ДнРС) същите са изложили идентични на развитите в жалбата доводи за правото си на собственост върху апартамента, но въпреки това искът им е бил отхвърлен. В тази връзка се прави извод, че със сила на пресъдено нещо е установено, че длъжникът В.Н. е собственик на процесния имот, поради което изпълнителните действия спрямо същия били законосъобразни, още повече при положение, че са предприети след влизане в сила на решението на ДнРС. Допълва се, че дори последното да е страдало от някакъв порок, то той е без значение, щом същото е влязло в сила. По отношение на доводите за незаконосъобразност на наложената възбрана се посочва, че с Решение № 185/26.07.2017 г. по гр.д. № 185/2017 г. на Кюстендилския ОС (КОС) е била установена нейната законосъобразност, поради което изложените възражения не следвало да се вземат предвид в настоящото производство още повече, че жалбоподателите са взели активно участие в делото пред КОС.

По подадената жалба не е постъпило становище от страна на длъжника В.Д.Н.. Не са постъпили и мотиви от ЧСИ А..

Към настоящото дело е приложен препис от изп. д. № 20137420400114 по описа на ЧСИ В.А. с район на действия ОС – гр. Кюстендил.

В открито съдебно заседание пред окръжния съд, проведено на основание чл. 437, ал. 2 от ГПК, жалбоподателите – трети лица в изпълнителното производството, редовно призовани, се явяват лично и с процесуалния си представител – адв. Р. Ш. Последният излага подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваните действия на ЧСИ А.. Акцентира върху обстоятелството, че процесният недвижим имот, спрямо който са предприети обжалваните изпълнителни действия, е собственост на жалбоподателите, а не на длъжника В.Н., което категорично се установявало от събраните по делото доказателства. Допълва, че жалбоподателите са трети лица за изпълнителното производство и нямат нищо общо с дълга, предмет на последното. Уточнява, че ЧСИ по искане на взискателя В.В. вече веднъж е правил опит да опише и оцени имота, но тези действия са били отменени от Благоевградския ОС. На следващо място посочва, че доверителите му са завели пред Дупнишкия РС иск по чл. 440 от ГПК. По същия сезираният съд се е произнесъл с решение като е отхвърлил претенцията като неоснователна, въпреки че така предявеният иск е бил недопустим поради липса на правен интерес, каквито доводи са изложени и в мотивите на решението. Твърди, че въпреки допуснатия порок в това съдебно решение взискателят се ползва от същото като въз основа на него предприема изпълнителни действия спрямо имота. Уточнява, че в мотивите на решението на ДнРС изрично се посочва, че длъжникът по изпълнителното дело В.Н. не е собственик на процесния имот. В тази връзка излага доводи за несъстоятелност на защитаваната от взискателя теза, че предвид това съдебно решение длъжникът е собственик на имота. По тези съображения счита, че действията на ЧСИ са незаконосъобразни и това не може да бъде преодоляно, независимо от формалното съдържание на диспозитива на решението на ДнРС. На последно място посочва, че настоящият съд следва да се съобрази с мотивите на Софийския АС, обективирани в определение 276/28.01.2019 г. по ч.гр.д. № 3780/2018 г. С тези аргументи иска жалбата му да бъде уважена като обжалваните действия на ЧСИ А. бъдат отменени.

Взискателят В.В., редовно призован, не се явява. Вместо него се явява адв. Л.. Последната излага доводи за неоснователност на подадената жалба. Посочва, че с решението в производството по чл. 435, ал. 4 от ГПК не се създавала сила на пресъдено нещо по отношение правото на собственост върху недвижимия имот спрямо който е насочено принудителното изпълнение. Уточнява, че такава сила на пресъдено нещо се създавала само с решението по чл. 440 от ГПК съгласно изричните указания в Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Посочва, че такъв иск е бил предмет на дело пред ДнРС като в това производство ищци са били жалбоподателите, а ответник е бил длъжникът Н.. Уточнява, че по това дело е било постановено решение, с което предявеният отрицателен установителен иск е бил отхвърлен като неоснователен. Допълва, че постановеното от РС – гр. Дупница решение не е било обжалвано, поради което е влязло в сила. В тази връзка твърди, че съгласно същото длъжникът В. Н. е собственик на имота, доколкото отрицателният установителен иск срещу него е бил отхвърлен. Акцентира върху обстоятелството, че източник на сила на пресъдено нещо е само диспозитивът на влязлото в сила съдебно решение, не и неговите мотиви. В тази връзка допълва, че колкото е порочно да е дадено съдебно решение, щом не е обжалвано същото се ползва със сила на пресъдено нещо и поражда своите правни последици. Твърди, че наложената върху процесния имот възбрана, съответно обжалваните в настоящото производство действия, са предприети след влизане в сила на решението на ДнРС. Уточнява, че в производството пред РС - гр. Дупница, а и пред Кюстендилския ОС досежно обжалване на възбраната върху имота, жалбоподателите са извеждали правото си на собственост от същите юридически факти, на които се позовават и в настоящото производство. Счита, че в настоящия случай била налице хипотезата на чл. 435, ал. 4, предл. 2 от ГПК, доколкото по делото се установявало, че процесният имот бил собственост на длъжника В.Н. към момента на налагане на възбраната върху него – 06.10.2016 г. По тези съображения иска жалбата на третите лица да бъде оставена без уважение, а постановеното спиране на изпълнителното дело да бъде отменено.

Длъжникът В.Н., редовно призован, не се явява в съдебното заседание пред окръжния съд и не изпраща представител.

Пернишкият окръжен съд, Гражданска колегия, I съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20137420400114 е образувано при ЧСИ В.А. на 22.04.2013 г. по молба с вх. № 00734/22.04.2013 г. на В.В. и във връзка с изпълнителен лист от 22.04.2013 г., издаден на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, по Н.О.Х.Д. № 1513/2007 г. по описа на РС – гр. Кюстендил. Същото е образувано срещу длъжника В.Д.Н. за сумата от 40 330 лева, представляваща обезщетение за претърпени от В.В. имуществени вреди от престъпление, както и за законната лихва върху тази сума от деянието – 30.08.2001 г. до окончателното й изплащане.

Видно от нотариален акт № 101, том I, рег. № 1012, нот.д. № 77/2013 г. на нотариус Л.Х. жалбоподателите З. и Н. П. като купувачи са сключили с лицето Д.В.Н. като продавач договор за покупко продажба с предмет апартамент с идентификатор 41112.500.1744.1.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *** с административен адрес: ***. Последната от своя страна е придобила имота въз основа на нотариален акт № 137, том VI, нот.д. № 3080/1994 г. на нотариус А.Т.. От показанията на разпитания по делото свидетел – Б.Е., които съдът кредитира като ясни, последователни и непротиворечиви, предвид липсата и на заинтересованост у свидетеля от изхода на спора, както и от представените фактури и бележки за заплатени комунални услуги се установява, че жалбоподателите владеят посочения имот от 10.04.2013 г., когато е сключена сделката, обективирана в нотариален акт № 101, том I, рег. № 1012, нот.д. № 77/2013 г., до настоящия момент без прекъсване.

На 24.10.2003 г. спрямо посочения имот е допуснато обезпечение на бъдещ иск на В.В. срещу дружеството „Перун“ ЕООД като в тази връзка е определена обезпечителна мярка „възбрана“ върху имота. Допуснатото обезпечение е отменено с определение от 01.03.2004 г. по гр.д. № 1202/2003 г. по описа на КОС като наложената възбрана е заличена.

Със съобщения от 03.03.2014 г. под № 05934 и № 05935 жалбоподателите са уведомени от ЧСИ А. за насрочени опис и оценка на горепосочения недвижим имот с идентификатор 41112.500.1744.1.8. Посочените действия са обжалвани от З. и Н. П. и отменени от Благоевградския ОС с Решение № 3469/30.07.2015 г. по гр.д. № 307/2015 г.

На следващо място от фактическа страна се установява, че З. и Н. П. са предявили против В.Д.Н. и В.В.В. отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 440 от ГПК – за признаване за установено, че процесният недвижим имот – апартамент с идентификатор 41112.500.1744.1.8 и административен адрес: *** не принадлежи на длъжника в изпълнителното производство В.Д.Н.. Въз основа на така предявения иск е образувано гр.д. № 121/2015 г. пред Дупнишкия РС, в хода на което ищците са се легитимирали като собственици на процесния имот въз основа на нотариален акт № 101, том I, рег. № 1012, нот.д. № 77/2013 г. на нотариус Л.Х. и нотариален акт № 137, том VI, нот.д. № 3080/1994 г. на нотариус А.Т., а ЧСИ А. е представено писмо с изх. № 07516/20.11.2015 г. В последното ЧСИ заявява, че не е предприела обжалваните пред Благоевградския ОС изпълнителни действия спрямо имота, нито възнамерява да предприема други изпълнителни действия спрямо същия, доколкото не може да се увери в достатъчна степен, че имотът е собственост на длъжника. По така образуваното дело РС – гр. Дупница е постановил Решение № 8/08.01.2016 г. по гр.д. № 121/2015 г., с което е отхвърлил предявения от З. и Н. П. иск с правна квалификация по чл. 440 от ГПК като неоснователен. По същество ДнРС е изложил мотиви, че с оглед доказателствата по делото и представеното писмо от ЧСИ А. процесният имот не е собственост на В.Н. и за ищците липсва правен интерес от предявения иск. Посоченото решение не е обжалвано и е влязло в законна сила на 15.03.2016 г., видно от отбелязване върху същото.

Предвид решението на ДнРС по искане на взискателя В.В. на 06.10.2016 г. ЧСИ А. е наложила възбрана върху процесния недвижим имот с идентификатор 41112.500.1744.1.8. Посочената възбрана е била обжалвана от З. и Н. П. като по подадената от тях жалба Кюстендилският ОС се е произнесъл с Решение № 185/26.07.2017 г. по гр.д. № 185/2017 г. като е оставил същата без уважение.

След постановяване на посоченото решение на ОС – гр. Кюстендил ЧСИ А. е пристъпила към опис и оценка на процесния имот с идентификатор 41112.500.1744.1.8 и административен адрес: ***, като е уведомила З. и Н. П. със съобщения № 01063 и № 01062 и двете от 01.02.2018 г. Последните са получени от жалбоподателите на 07.02.2018 г. като насроченият опис е извършен на 09.02.2018 г., а оценката на имота е депозирана от вещото лице пред ЧСИ под вх. № 00600/12.02.2018 г. Срещу така извършените опис и оценка на процесния недвижим имот е депозирана жалба с вх. № 00665/16.02.2018 г., предмет на разглеждане в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Въпросът за допустимостта на депозираната жалба с вх. № 00665/16.02.2018 г. е бил предмет на обжалване пред Софийския АС, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 3780/2018 г. По посоченото дело САС се е произнесъл с определение № 276/28.01.2019 г., в което изрично е посочил, че депозираната жалба е допустима и е дал указания за разглеждането й по същество от окръжния съд. Доколкото на основание чл. 278, ал. 3 от ГПК постановеното от САС определение е задължително за окръжния съд, то настоящият съдебен състав приема депозираната жалба за допустима без да извършва нарочна преценка за наличието на съответните предпоставки в тази връзка.

Разгледана по същество обаче, депозираната жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Настоящото производство е с правно основание по чл. 435, ал. 4 от ГПК, доколкото действията на ЧСИ по изп.д. № 20137420400114, а именно опис и оценка на горепосочения недвижим имот с идентификатор 41112.500.1744.1.8, са предмет на оспорване по жалба на трети за изпълнителното дело лица.

Разпоредбата на чл. 435, ал.4 от ГПК дава възможност на трети за изпълнителното производство лица да обжалват действията на съдебния изпълнител, когато изпълнението е насочено върху недвижим имот, който в деня на възбраната се намира в тяхно владение. Жалбата на последните обаче няма да се уважи, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.

Съгласно разясненията, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, съдебното решение по жалбата по чл. 435, ал. 4 ГПК създава сила на пресъдено нещо само по отношение на законосъобразността или не на действията на съдебния изпълнител, но не и по отношение на материалното право на собственост. Такава се създава с решението по иска по чл. 440 ГПК, тъй като предмет на този иск е именно принадлежността на това право, като се цели да се отрече, че то принадлежи на длъжника. Посочените разяснения представляват задължителна за окръжния съд съдебна практика на основание изричната разпоредба на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, поради което решаващият съдебен състав е длъжен да се съобрази със същите при формиране на правните си изводи в конкретното производство.

В настоящия случай безспорно се установява, че жалбоподателите са били във владение на процесния недвижим имот към момента на налагане на възбраната върху него – 06.10.2016 г. Преди налагане на последната обаче спрямо същия имот е било проведено производство по иск с правно основание чл. 440 от ГПК като същото е било образувано пред РС – гр. Дупница като гр.д. № 121/2015 г. Ищци в това производство са били настоящите жалбоподатели З. и Н. П., а ответници В.Н. и В.В. – съответно длъжник и взискател по изп.д. № 20137420400114. Доколкото искът по чл. 440 от ГПК е отрицателен установителен иск, то предмет на установяване с него е било правото на собственост върху процесния недвижим имот с идентификатор 41112.500.1744.1.8. като ищците са целели да установят, че това право не принадлежи на длъжника В.Н.. Предявеният от тях иск по чл. 440 от ГПК обаче е бил отхвърлен като неоснователен, видно от диспозитива на постановеното Решение № 8/08.01.2016 г. по гр.д. № 121/2015 г. по описа на РС – гр. Дупница. Така поставеното решение не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 15.03.2016 г. и в тази връзка съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение се ползва със сила на пресъдено нещо относно правото на собственост върху процесния недвижим имот. В тази връзка, доколкото, както бе посочено и по-горе, искът по чл. 440 от ГПК представлява отрицателен установителен иск, то с отхвърлянето му със сила на пресъдено нещо се установява, че ответникът – длъжникът В.Н. е титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот с идентификатор 41112.500.1744.1.8. Посоченият извод следва от обстоятелството, че при отхвърляне на отрицателния установителен иск защитната функция на решението е по отношение правото на ответника, доколкото в процеса той е трябвало да изложи и докаже всички обстоятелства, от които произтича твърдяното от него право. В тази насока отхвърлянето на иска е резултат именно на това успешно доказване, както би било ако самият той беше предявил положителен установителен иск за същото право и този иск беше уважен (в този смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Решение № 85 от 22.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2/2015 г., I г. о., ГК, Решение № 109 от 25.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7420/2014 г., I г. о., ГК и др.).

В тази връзка, доколкото видно от представените доказателства, а и твърденията на жалбоподателите, в настоящото производство последните се легитимират като собственици на процесния недвижим имот въз основа на същите юридически факти, които са изложили и в производството по гр.д. № 121/2015 г. по описа на РС – гр. Дупница, то решаващият съдебен състав намира, че тези факти са обхванати от силата на пресъдено нещо на посоченото Решение № 8/08.01.2016 г. по гр.д. № 121/2015 г. и не могат да обуславят някакви по-различни правни изводи в настоящото производство.

С оглед гореизложеното настоящият състав на окръжния съд достигна до извода, че към момента на налагане на възбраната върху имота – 06.10.2016 г. собственик на същия е бил длъжникът по изпълнението В.Н., доколкото правото му на собственост е установено със сила на пресъдено нещо с Решение № 8/08.01.2016 г., постановено по гр.д. № 121/2015 г. по описа на РС – гр. Дупница и влязло в законна сила на 15.03.2016 г. По тези съображения и предприетите от ЧСИ А. действия по опис и оценка на процесния недвижим имот с идентификатор 41112.500.1744.1.8 са законосъобразни, а жалбата на З. и Н. П. следва да бъде оставена без уважение по арг. от разпоредбата на чл. 435, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК.

С оглед изложените от страните доводи в депозираните жалба и писмени възражения настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи следното:

2015 г. по описа на РС – гр. Дупница, доколкото мотивите му не се ползват със сила на пресъдено нещо. По тези съображения изложените в последните правни изводи не могат да обвържат настоящия съд.

За прецизност следва да се отбележи, че действително от съдържанието на мотивите и на диспозитива на цитираното решение на РС – гр. Дупница е видно, че същото страда от порок – въпреки изложените мотиви за недопустимост на предявения иск, е налице произнасяне по съществото му и постановяване на отхвърлителен диспозитив поради неоснователност на претенцията. Този порок обаче след влизане в сила на Решение № 8/08.01.2016 г. не може по никакъв начин да бъде отстранен от настоящия съд, още по-малко по реда на настоящото производство, доколкото в него съдът няма такива правомощия. По тези съображения и решаващият състав на ОС – гр. Перник не може да пренебрегне съществуващото в правния мир положение между страните, създадено въз основа на посочения съдебен акт на ДнРС. Действително последният води до несправедливо накърняване правата на жалбоподателите З. и Н. П., но за съжаление допуснатият от тяхна страна респективно от процесуалния им представител пропуск да обжалват Решение № 8/08.01.2016 г. по гр.д. № 121/2015 г. по описа на РС – гр. Дупница, поставя решаващият състав на ОС – гр. Перник в невъзможност да защити тези права в настоящото производство, доколкото от своя страна е обвързан от цитираните по-горе тълкувателни решения и съдебна практика, но най-вече от съществуващите законови разпоредби в ГПК. Евентуална защита на правата си З. и Н. П. могат да търсят по други производства в ГПК, както и по реда на чл. 51 от Закона за адвокатурата, като ангажират отговорността на процесуалния си представител (адвокат) по гр.д. № 121/2015 г. по описа на РС – гр. Дупница, чийто пропуск да обжалва решението по същото реално обуславя и неблагоприятния изход на настоящия процес спрямо жалбоподателите.

На последно място с оглед наведените от адв. Ш доводи, че настоящият състав следва да се съобрази с дадените в определение № 276/28.01.2019 г. по ч.гр.д. № 3780/2018 г. по описа на САС, следва да се отбележи, че тези указания са съобразени като жалбата на З. и Н. П. е разгледана по същество. Указания относно изхода на производството по съществото на делото обаче не са дадени от горната инстанция, доколкото такова процесуално действие е преди всичко недопустимо, а освен това съобразяване с подобни указания би довело до нарушаване на принципа на вътрешно убеждение при постановяването на актове от решаващия съдебен състав. Действително САС е достигнал до същия извод, до който достигна и настоящият съд досежно пороците в Решение № 8/08.01.2016 г. по гр.д. № 121/2015 г. по описа на РС – гр. Дупница, но това обстоятелство нито съставлява някакво указание, нито може да обуслови някакви други изводи от правна страна в настоящото производство по детайлно изложените по-горе съображения.

Предвид извода, че жалба с вх. № 00665/16.02.2018 г., подадена от З. и Н. П., е неоснователна следва да бъде отменено и постановеното с определение № 183/01.03.2019 г. по гр.д. № 119/2019 г. по описа на Пернишкия ОС спиране на изп.д. № 20137420400114 по описа на ЧСИ В.А..

Водим от горното, Пернишкият окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 00665/16.02.2018 г., подадена от З.Т.П., с ЕГН: ********** и Н.Д.П., с ЕГН: ********** против действия на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) В.А., с район на действие – Окръжен съд – гр. *** по изп.д. № 20137420400114, изразяващи се в извършени от ЧСИ А. действия по принудително изпълнение – опис, осъществен на 09.02.2018 г., както и оценка на недвижим имот – жилище, представляващо апартамент с идентификатор 41112.500.1744.1.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *** с административен адрес: ***.

ОТМЕНЯ постановеното от съда с определение № 183/01.03.2019 г. по гр.д. № 119/2019 г. по описа на Пернишкия ОС спиране на изп.д. № 20137420400114 по описа на ЧСИ В.А..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК.

Препис от решението да се изпрати на частен съдебен изпълнител В.А., рег. № *** с район на действие – Кюстендилски ОС за сведение и изпълнение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

Номер на акта:	130
Дата:	22 април 2019 г. (в сила от 22 април 2019 г.)
Съдия:	Кристина Николаева Костадинова

Дело:	20191700500119
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	26 февруари 2019 г.

Решение по дело №119/2019 на Окръжен съд - Перник

Съдържание на акта