РЕШЕНИЕ
№109/23.1.2020г.
Година
2020 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен
съд
двадесет и трети състав
На тринадесети януари Година две
хиляди и двадесета
В публично заседание в
следния състав:
Съдия Даниела
Михайлова
Секретар Пламен
Пламенов
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД № 5363 по описа на съда за
2019г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа
на жалба предявена от „ И.“ ЕООД, представлявано от управителя Ю.И.Т. против Наказателно постановление № 452466- F 481490/25.07.2019г. на Директора
на Дирекция „Обслужване ” при ТД - НАП гр.Варна, с което на
„ И.“ ЕООД е наложено
административно наказание " Имуществена санкция" в размер на 500
лв. на основание чл. 179 ал.1 от ЗДДС.
В
жалбата не се оспорват констатациите,
описани в акта , а се навеждат множество доводи за това, че за счетоводното обслужване на дружеството е
наето специализирано предприятие, че управителя на дружеството своевременно е
предоставил съответната парична сума за ДДС на счетоводителя, че не са били
установени други нарушения и др.Твърди се още, че актът неправилно е бил
съставен при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН.
Поради тези и други съображения
се иска постановлението да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно, а в условията на
алтернативност-случая да бъде приет за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН..
В съдебно
заседание въззивната страна, редовно призована,
не се явява представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, а по
същество мобил обжалваното наказателно постановление
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След
преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с
оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
„ И.“ ЕООД ,
представлявано от въз. Т. , било
регистрирано по ЗДДС.Съобразно законовите разпоредби за всеки данъчен
период регистрираното лице следвало да подава справка-декларация до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.За периода
01.12.2018г.-31.12.2018г. справката-декларация следвало да бъде подадена до
14.01.2019г., което не било сторено.
На 16.01.2019г. служители по приходите в ТД на НАП-Варна ,
една от които св.Н.Д., при проверка по данъчната сметка, констатирала
закъснението и до дружеството била изпратена покана за явяване в ТД на
НАП-Варна за съставяне на акт.Поканата
била върната в цялост с отбелязване, че лицето е непознато на адреса. Междувременно, на 20.01.2019г. дължимата
декларацията била подадена по ел.път.
На 10.04.2019г., при условията на
чл.40 ал.2 от ЗАНН, против „ И.“ ЕООД бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, квалифицирано като такова по чл.125 ал.5 от ЗДДС.В
последствие до адреса на дружеството
била изпратена покана за явяване за връчване на акта.Пратката отново била
върната с отбелязване, че лицето е непознато на адреса. На 03.07.2019г. актът
бил връчен на въз.Т., като тогава не били направени възражения.В срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения, в които било посочено, че
неподаването на справката-декларация в срок не се дължи на бездействие от
страна на управителя, тъй като за счетоводното обслужване на дружеството е бил
нает ЕТ „Янисто-Яница Стоянова“.Били изложени доводи
и за това, че случаят следва да бъде приет за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Въз
основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административно-наказващият орган изцяло възприел
описаната в акта фактическа обстановка, а именно че „ И.“ ЕООД,
, като регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнило задължението си да
подаде справка-декларация по ЗДДС за данъчен период
01.12.2018г.-31.12.2018г. в ТД на
НАП-Варна, до 14.01.2019г. включително, а на 20.01.2019г. Нарушението отново било квалифицирано като
такова по чл.125 ал.5 от ЗДДС., като
административно-наказващият орган на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС наложил на
„ И.“ ЕООД наказание
“Имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Депозираните възражения били разгледани и приети за неоснователни.
В хода
на съдебното следствие като свидетел бе разпитана Н.Д. – свидетел при съставяне на акта,
чиито показания съдът кредитира изцяло.От тях се установиха обстоятелствата,
при които е било констатирано нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства и писмени доказателства , които са последователни, взаимно обвързани
и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление № 452466- F 481490/25.07.2019г. е издадено от компетентен орган- от
Директора на Дирекция „Обслужване” при
ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед № ЗЦУ –ОПР-17/17.05.2018г. на
Изпълнителния Директор на НАП, и в
шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН.Постановлението е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво следва да се
организира защитата. Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано.Доколкото изпратената до
нарушителя покана за съставяне на акт е
била върната в цялост, то съдът намира, че са били налице условията за приложение на чл.40 ал.2 от ЗАНН.От друга страна, актът е бил надлежно предявен на представляващият
дружеството, който в цялост е реализирал правото си на защита , като е
депозирал и възражения срещу него.Те от своя страна не съдържат спорни
обстоятелства, нуждаещи се от разследване.В този смисъл съдът намира, че в хода
на производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
От
доказателствата по делото безспорно се установява, че „ И.“ ЕООД е било регистрирано по ЗДДС
лице. Като такова, съобразно
разпоредбата на чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС
, за дейността му са били подавани съответните декларации , като за
периода 01.12.2018г.-31.12.2018г. това задължение не е било изпълнено до
14.01.2019г., а на 20.01.2019г.
Причините за неизпълнение на задължението
са ирелевантни за делото. Поради това съдът намира, че правилно административно-наказващия орган е
приел, че от страна на „ И.“ ЕООД,
е допуснато нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС.В случая следва да се има
предвид обстоятелството, че с атакуваното наказателно постановление е била ангажирана отговорността на юридическото лице. Това по
своята правна същност е безвиновна отговорност и
представлява обективната отговорност на юридическото лице за неизпълнение на
задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира
независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена
опасност на дееца и т. н.
Правилно е била
определена и санкционната норма – чл.179
от ЗДДС. Съгласно тази законова разпоредба е предвидена санкция за
регистрирано юридическо лице, което като е длъжно, не е подало
справка-декларацията по чл. 125 ал. 1 от ЗДДС в законоустановения срок, каквото
нарушение безспорно е извършено .
Съобразно
събраните по делото доказателства обаче, съдът намира че административно-наказващият орган е следвало
да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, което не е било сторено. Съгласно ТР
№ 1 от 12.12.2007г. на НК на ВКС преценката за
„маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебният
контрол се включва и проверка относно законосъобразността на преценката по
чл.28 от ЗАНН. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административния
орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота
фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички
въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на
делото.
За да
се установи дали случая е маловажен или не, следва да се обсъди степента на
обществена опасност на извършеното нарушение, като негово обективно качество,
за да се установи дали е социално
необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно
наказателната отговорност.В конкретния случай, видно от съдържанието на
постановлението, е че нарушението е извършено за първи път, т.е. налице е
инцидентен случай. От друга страна допусната забава е от шест дни и макар нарушението да е
формално, тя не би довела до никакви вредни последици. От доказателствата по
делото става ясно още, че декларацията е била подадена преди от страна на
контролните органи да са били предприети мерки за ангажиране на отговорността
на нарушителя за допуснатото закъснение. От представените писмени доказателства
е видно, че дължимия за периода ДДС е в размер на 108, 37лв., която сума е била
внесена.Отново от представената справка се установява, че всички дължими декларации
са били подавани в срок.Поради това съдът намира, че допуснатото нарушение е с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите от този вид и че с него не е бил нарушен
грубо и в съществена степен предвиденият в закона ред за деклариране и отчитане на
доходи.
Поради изложеното до тук съдът
намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 452466- F
481490/25.07.2019г. на Директора на Дирекция „Обслужване ” при ТД - НАП
гр.Варна, с което на „ И.“
ЕООД е наложено административно наказание "
Имуществена санкция" в размер на 500 лв. на основание чл. 179 ал.1 от ЗДДС.
Решението
подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред
Административен съд-Варна по реда наАПК.
След влизане в сила на
съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: