Р Е Ш Е Н И Е
260264/11.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На седемнадесети
ноември две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: Д.Христова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 3461 по описа на ШРС за 2019 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.45,
ал.1 от ЗЗД за нанесени имуществени и неимуществени вреди от действията на
ответниците.
Производството
по настоящото дело е образувано по повод предявена искова молба от Т.Д.Д. с ЕГН
********** *** срещу И.Д. ***, Н.Г.А. с адрес ***, Д.А. *** и Г.А.Д. ***.
В
уточняващата искова молба рег. № 5801/18.11.2019г., депозирана от назначения на
ищцата в хода на производството служебен адвокат – адв. К.Ш.от ШАК съдебен
адрес *** се твърди, че бащата на ищцата Д. А.Д. е починал през 2003г.
Наследници на починалия били ищцата Т.Д.Д., А.Д.А. – син и И.Д.Й. – сестра.
През 2006г. – брата и сестрата на ищцата, продали без нейно знание и съгласие
наследствената им къща, находяща се в с. Косово, обл.Шумен. За продажбата бил
съставен Нотариален акт № 142, том VIII, рег. № 1186/23.06.2006г., като купувач бил О.Х.О., в
качеството му на управител на „Виста“ ООД – гр.Варна, като недвижимия имот –
дворно място с площ от 1115 кв.м., ведно с построените в него къща, стара къща
и сайвант, находящ се в с. Косово били продадени за сумата от 2 000 лв. За
продажбата било заведено гр.д. № 1311/2014г. по описа на ШРС с правно основание
по чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД. С решение № 165/27.02.2015г. И.Й. е осъдена
да заплати на ищцата сума в размер на 333.34
лв., получена на 23.06.2006г. без основание, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 15.05.2014г. до окончателното изплащане. Н.Г.А., Д.А. Д.
и Г.А.Д. са осъдени на по 111.11 лв. всеки, за сумите получени от продажбата от
наследодателя А.А. без правно основание, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 15.05.2014г..
В настоящата
искова молба се твърди, че за продажбата били водени от страна на Т.Д.
разговори с евентуални купувачи, които да купят имота за сума от 7000 лв. Така
продавайки къщата на занижена цена, без нейното знание и съгласие, то те
ѝ нанесли имуществена вреда. В следствие на шока, който преживяла
разбирайки за продажбата, ищцата изпитала стрес и негативни преживявания, които
продължавали и до сега. В заключение се моли съда да осъди ответниците да
ѝ заплатят солидарно имуществени вреди в размер на 2300 лв. и
неимуществени вреди в размер на 1000 лв. Претендират се и разноски.
Препис на
исковата молба, ведно с доказателствата към нея били редовно връчени на Д.А. Д.,
Н.Г.А. и Г.А.Д. (лист 53 от делото) като в законоустановения срок не е постъпил
писмен отговор от ответниците. С определение № 1386 от 10.06.2020г. съдът е
назначил особен представител на ответника И.Д.Й. – адв. А.В. от ШАК. Депозиран
е писмен отговор от него, като се сочи, че исковете са недопустими поради
силата на присъдено нещо, обвързала същите страни с постановяване на съдебното решение по гр.д. №
1311/2014г. по описа на ШРС, като моли производството да се прекрати. В
условията на евентуалност прави възражение за настъпила погасителна давност на
претенциите.
В съдебно
заседание ищцата не се явява лично, за нея се явява особения представител –
адв. Ш. от ШАК, която поддържа исковата молба и моли съда да уважи претенциите
изцяло, като сочи доводи за основателността на същите.
В съдебно
заседание ответницата И.Д.Й. се представлява от назначения в хода на производството особен
представител – адв. А.В. от ШАК. Адв. В. поддържа депозирания по делото писмен
отговор, като счита, че исковете не са доказани по основание и размер и следва
да бъдат отхвърлени изцяло.
Ответниците Д.А.
Д., Н.Г.А. и Г.А.Д., са редовно призовани и не се явяват. Не депозират становище
по хода на делото или молба за отлагане на делото, поради наличие на уважителни
причини за това.
ШРС, след
като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите
по приложеното по делото гр.д. № 1311/2014г. по описа на ШРС се установява, че
въз основа на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
наследство с № 107, том I, рег. № 263
от 03.07.1986г. на Районен съд – Нови пазар, Д. А.Д. е признат за собственик на
нова масивна къща и стара къща и сайвант, със застроено и незастроено дворно
място от 1585 кв.м., находящо се в с. Косово, обл.Шумен, съставляващо имот №
136, за което е отреден парцел VI-136 в кв. 37, с
включващото се в него собствено място от 630 кв.м., а урегулиран съдържащ 1115
кв.м., при граници: от две страни улуци, М.И.и А. И..
Д. А.Д. е
починал на 05.04.2003г., като е оставил за законни наследници ищцата Т.Д.Д. –
дъщеря, А.Д.А. – син и И.Д.Й. – дъщеря.
От
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 142, том VIII, рег. №
6621, дело № 1186 от 23.06.2006г. се установява, че А.Д.А. и И.Д.Й. продали на
„Виста“ ООД с представляващ О.Х.О. гореописания недвижим имот за сумата от 2000
лв., като данъчната оценка на имота била в размер на 2002.60 лв.
А.Д.А.
починал на 11.11.2008г. и оставил за законни наследници дъщери Н.А. и Д. Д. и
син Г.Д. - ответници в настоящото производство.
С Решение №
165 от 27.02.2015г. по гр.д. № 1311/2014г. съдът е осъдил ответницата Й. Д.Й.
да заплати на ищцата сума в размер на 333.34 лв., както и законните наследници
на А.Д.А. – Н.Г.А., Д.А. Д. и Г.А.Д. да заплатят суми от по 111.11 лв. всеки от
тях, представляващи получена от Й. Й. и наследодателя А.А. без основание, ведно
със законната лихва върху тях от 15.05.2014г. до окончателното изплащане на
вземането. Решението е влязло в законна сила на 28.05.2015г. В полза на ищцата е
издаден изпълнителен лист № 2277 от 07.09.2017г. по отношение на горепосочените
вземания (лист 11 от делото).
Представено
е и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
27.07.2018г., с което прокурор при РП-Нови пазар е отказал образуване на
досъдебно производство по повод заведена
от Т.Д. жалба за обстоятелството, че в действителност наследствения имот е
продаден за 7 000 лв., а не за 2000 лв., както е посочено в нотариалния
акт.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
доказателства, като съдът приема от правна страна следното:
По отношение
на допустимостта на исковете: Ответника И.Й. въвежда чрез особения представител адв. В.
възражения за недопустимост на исковете, поради силата на присъдено нещо,
обвързала същите страни с постановяване
на съдебното решение по гр.д. № 1311/2014г. по описа на ШРС. Производството
пред ШРС, по което е постановен съдебен акт, влязъл в сила на 28.05.2015г. е
бил с предмет иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД. В
исковата молба по настоящото производство ищцата излага твърдения, че същата е
водила разговори с евентуални продавачи за продажна цена на къщата от 7000 лв.
Продавайки я на по-ниска цена и без нейно знание същата твърди, че са ѝ
нанесени имуществени вреди в резултат на действията на ответниците. Така в
резултат на противоправните им действия, същата претърпяла вреда, изразяваща се
в намаляване на имуществото ѝ. Предвид, изложените факти и
обстоятелствата, които ищецът излага в исковата молба и въпреки идентичността
във фактическата обстановка и страните по делото, то съдът намира, че не е налице пълно
съвпадане на основанието и предмета на делата. Поради това и съдът намира, че
исковете са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани в настоящото
производство.
По
основателността на исковете: Фактическия състав на непозволеното увреждане изисква
едновременното наличие на следните предпоставки, а именно: вреда,
противоправност, причинна връзка и вина.
Отговорност за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД носят физическите
лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия,
като тя се поражда при наличност на причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да
бъде доказана във всеки конкретен случай, а вината се предполага до доказване
на противното. Липсата дори и на една от изброените предпоставки води до
неоснователността на иска. В настоящия случай не се установи противоправност в
действията на продавачите по сделката. Ищцата не представи по делото нито едно
доказателство за твърдението си, че е имала възможни купувачи, с които е водила
разговори за продажба на имота в размер на 7000 лв. Не се доказа и размерът на
претендираните от нея вреди. Тежестта на доказване на тези предпоставки за
основателността на исковете се носи именно от ищцата. По отношение на търсените
от нея неимуществени вреди също не бяха ангажирани писмени или гласни
доказателства по отношение на предизвиканата у нея уплаха, шок, неудобство и
стрес продължаващи повече от седем години.
В настоящото
производство е въведено възражение за изтекла погасителна давност и по двата
иска за имуществени и неимуществени вреди. Въпреки липсата на предпоставки за
уважаване на исковете по чл.45 от ЗЗД, за пълнота съдът намира следното: Съгласно
разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, вземанията от непозволено увреждане се погасяват
с изтичане на петгодишен давностен срок. Съгласно чл.114, ал.3 от ЗЗД за
вземания от непозволено увреждане давността започва да тече от деня, в който е
открит дееца. В настоящия случай поради липса на данни кога ищцата е узнала за
продажбата на имота, то съдът намира, че за начало на течене на давността
следва да се приеме датата на депозиране на исковата молба по гр.д. №
1311/2014г. на ШРС, а именно 15.05.2014г., тъй като в нея се излагат факти,
свързани с узнаване на продажбата и се представя нотариалния акт, с който е
оформена сделката. Предвид, че на исковата молба е депозирана на 18.11.2019г.,
то съдът намира, че към датата на образуване на съдебното производство по
настоящото дело, то петгодишния давностен срок е изтекъл на 15.05.2019г.
Предвид изложеното,
съдът намира, че исковете за предявените вземания са неоснователни и като
такива следва да бъдат отхвърлени.
Ищцата е
освободена от държавни такси и разноски в производството на основание чл.183,
ал.2 от ГПК, то въпреки изхода на делото такива не се дължат от нея.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Д.Д. с ЕГН ********** *** срещу И.Д. ***,
Н.Г.А. с адрес ***, Д.А. *** и Г.А.Д. *** осъдителни искове с правно основание
чл.45, ал.1 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата 2300 лв., представляваща
имуществени вреди и 1000 лв.
неимуществени вреди, настъпили в резултат на противоправното деяние от И.Д.Й. и
наследодателя на ответниците А.Д.А., ведно със законната лихва върху главницата
от 18.11.2019г. – датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на главниците, като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: