№ 949
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000500232 по описа за 2022 година
С решение № 264412 от 02.07.2021 г. по гр. д. № 7965/2019 г., СГС, І-29
с-в, ОСЪЖДА Община Варна, МРРБ и Областна администрация Варна да
заплатят солидарно на Ю. К. С. на основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
сумата 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди от настъпилата смърт на нейния фактически
съпружески съжител М. В. М. в резултат от осъществено на 19.06.2014 г.
наводнение в края Темелково (Западно) дере в кв. Аспарухово на гр. Варна от
образувана висока приливна вълна, заедно със законната лихва върху тази
сума от същата дата до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 80 000 лв. до пълния предявен размер от
200 000 лв.
Срещу решението са постъпили въззивни жалби от ответниците по иска
Община Варна, МРРБ и Областна администрация Варна.
В жалбата, постъпила от името на областния управите на Варна, се
твърди, че решението, в частта, в която е осъдена Областна администрация
Варна, е недопустимо, респ. и неправилно. Изтъква, че задължение на
областния управител не е било да почиства водосборния басейн на Темелково
1
дере (където са се влачили земни маси, дървета и пр.), а да почиства
неурбанизираната територия на процесното дере (доколкото урбанизираната
е собственост на общината), но данни това да се е налагало няма. Сочи, че
според вещите лица свлачищата в района не са били от решаващо значение за
намаляване на сечението на дерето при наводнение. Намира, че ако общината
не е била допуснала презастрояване на района и незаконно строителство,
нямаше да бъде застрашен живота и здравето на населението, още повече, че
къщата на загиналия е била точно пред дерето. Подчертава, че общината не е
обявила за потенциално опасен процесния район, поради което в областната
администрация не е била назначена комисия за проверка. Подчертава, че в
случая се касае до валежи с екстремален характер, както и че при обявен от
синоптичната служба код „жълто“ не се е налагало предприемане на мерки
срещу настъпващо бедствие. Оспорва наличието на солидарна отговорност и
моли решението да се обезсили или да се отмени.
В жалбата на Община Варна се сочи, че се касае до извънредни по
характер валежи, които са провокирали свлачище от горския масив, грижата
за който не е в зоната на отговорностите на общинските власти. Подчертава,
че в горския участък на дерето са били налице условия за ерозия и свлачища,
поради изсичане на дървета. Оспорва причинната връзка между вредите и
неизпълнение на задължения на общината. Моли да се отмени решението,
евентуално да се намали размера на обезщетението.
В жалбата на МРРБ се сочи, че са изпълнени всички вменени на
министерството задължения по мониторинг – чл. 12 от Наредба № РД-02-20-1
от 19.06.2014 г. за условията и реда за вписване и поддържане на регистъра на
свлачищните райони на територията на РБ, на районите с абразионни и
ерозионни процеси по Черноморието и Дунавското крайбрежие и
мониторинга им. Подчертава се, че в мониторинга по посочения чл. 12 не се
включва инженерно-геоложките проучвания, а анализ и оценка на
резултатите от тях, като задължението за извършването им е регламентирано
в чл. 6, ал. 2 и 3 от Наредба № 1 за геозащитната дейност със задължени
субекти общините и собствениците и ползвателите на недвижимите имоти.
Твърди, че доколкото се касае до общински територии, то отговорността за
извършване на инженерно-геоложки проучвания не е на МРРБ. Изтъква се, че
през 2013 г. техническа комисия е установила за процесния район, че
основната причина за активизиране на свлачищните процеси е
2
преовлажняване на насипните земни маси от води с неизяснен произход и е
дадена препоръка за отстраняване на аварии на ВиК-съоръжения, разчистване
на дерето, контрол на натрупването на отпадъци в района, означаване на
застрашените райони, изготвяне на проекти за укрепване. МРРБ е възложило
действия по изпълнение на посочените по-горе препоръки. Основавайки се на
СТЕ счита, че отговорността за събитията е на община Варна, която е
следвало да изгради хидротехнически съоръжения за надлежно отвеждане на
водата и да контролира незаконните строежи в района. Твърди, че МРРБ е
изпълнило задълженията си да оказва съдействия на общината за
контролиране на свлачищните процеси, вкл. чрез геозащитните дружества, с
които министерството е сключвало рамкови договори. Подчертава, че
наводнението не е резултат от геоложки процеси (като свлачище, срутище) и
това явление не може да зависи от картографирането и оценката на геоложкия
риск. Сочи, че анализът и оценката от риска от наводнения е в компетенциите
на министъра на околната среда и водите чрез директорите на басейнови
дирекции. Счита, че на МРРБ не са възложени задължения по Наредба № 4 от
2013 г. за защита на горските територии срещу ерозия и порои и строеж на
укрепителни съоръжения, издадена от министъра на земеделието и горите. В
тази връзка подчертава, че Темелково дере не е воден обект „дере“ според
ситуационната експертиза, а е дървопроизводителна площ, а контролът по
защита на горските територии е възложен на Изпълнителна агенция по горите
и нейните структури. Изтъква, че наказателното производство е прекратено
като е преценено, че се касае до непреодолима сила, както и че няма
основания за солидарна отговорност.
В три писмени отговора ищцата Ю. К. С. оспорва с подробни
съображения въззивните жалби.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Възраженията за недопустимост на решението не се споделя от
въззивната инстанция. Наличието на солидарност между ответниците и дали
ищцата е материално-правно легитимирана да предяви иск са въпроси, които
касаят съществото на правния спор, а не неговата допустимост. Същото се
отнася и до обстоятелството, спрямо кой ответник е насочен иска, тъй като
процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата молба, а
3
основателността – от предвидените в закона предпоставки и тяхното
доказване.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Ищцата Ю. К. С. твърди, че на 19.06.2014 г. при наводнение на
жилищни постройки в кв. Аспарухово на гр. Варна загинал М. М., с когото тя
живеела на съпружески начала. Сочи, че събитията били резултат на
приливна вълна от насъбрали се дъждовни води, които не можели да се
оттичат безопасно. Твърди, че ответниците не изпълнили свои задължения,
като МРРБ не направило адекватна оценка и картографиране на геоложкия
риск на територията на града, не били изградени адекватни съоръжения, не
били предприети мерки за регистрирани в района свлачищни процеси, от
2011 г. общината не почиствала налични канали и дерета за отводняване,
които били публична общинска собственост, а в същото време допуснала
изграждане на незаконни постройки в самите дерета, незаконна сеч и
изхвърляне на отпадъци в тях. Сочи още, че общината и областната
администрация не отправили до населението предупреждение за възможно
бедствие от валежи и неосигурили обучение и подготовка за реакция на
населението при бедствия. Изтъквайки, че претърпяла неимуществени вреди
от загубата на своя близък, претендира ответниците солидарно да й заплатят
обезщетение в размер на 200 000 лв., ведно с лихвата от датата на събитието.
Претендира разноски.
Ответникът Община Варна оспорва иска. Счита, че наводнението е
резултат от неподдържането на деретата в горските територии, които не са
обект на стопанисване от общината (а не дерето между ул. Ясен и ул. Калач).
Позовава се и на факта, че наказателното производство по случая е
прекратено. Счита, че отношенията със загиналия не са били от типа на
съвместно съжителство.
Ответникът МРРБ счита, че отговорността за проводимостта на дерето е
за общината, тъй като то е публична общинска собственост. Сочи, че
наводнението не е геоложки риск и дейностите по контрола са от
компетенциите на министъра на околната среда и водите, а на укрепителните
съоръжения в горските територии - на МЗХ. Подчертава, че се касае до
4
настъпила непреодолима сила. Също оспорва твърдяното фактическо
съжителство, като намира исковата сума за прекомерна. Претендира
разноски.
Ответникът Областна администрация Варна оспорва иска, като намира,
че събитието е резултат от природно стихийно бедствие (непреодолима сила),
а в областната администрация не са постъпвали данни за предстоящи опасни
явление. Поддържа, че след получен сигнал на 19 юни 2014 г. със заповед е
обявено бедствено положение и са създадени групи за евакуация на
населението. Изтъква, че деретата, поради които е настъпило наводнението,
не са били обявени за опасни от общинските власти, поради което и не са
подлежали на ежегодна проверка от назначената от областния управител
междуведомствена комисия. Счита, че същите са били обект на поддръжка от
общината. Претендира разноски.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Фактите по делото са надлежно установени от първоинстанционния съд
и настоящото решение препраща към приетата в обжалвания акт фактическа
обстановка. От същата се установява, че на 19.06.2014 г. приливна вълна е
съборила къщи в кв. Аспарухово на гр. Варна, при което са загиналия
няколко граждани, един от които М. М., който имал две деца с ищцата, макар
и да нямал брак с нея.
Установено е, че жителите на бедстващия района са подавали във
времето множество сигнали до общината и други институции относно
претенции за почистване на отпадъците, натрупани в дерето, както и за
активизирани свлачищни процеси. При обследване от комисия към общината
(2012-2014 г.) е установено, че свлачището се проявило по десния бряг на
дерето с постоянен воден отток - Западен охранителен канал, а в „петата“ на
склона над ул. Розова долина на много места били дренирани води с
неизяснен произход, които са посочени като основна причина на свлачищните
процеси. На общината са давани предписания да предприеме необходимите
действия за почистване на дерето от битови и строителни отпадъци и
осигуряване на оттока му и за обозначаване на засегнатия от свлачищни
процеси район и недопускане натрупване на отпадъци по склона на дерето. В
5
същото време се установява, че след 2011 г. общината не е провеждала
тръжни процедури с оглед организиране на почистването на деретата, но
кметът на общината и областния управител назначили комисии за обследване
на свлачищните участъци и за анализ на фактическото състояние. Поради
установените активни стари и възникнали нови свлачища се направили
предложения общината да наблюдава района и да се отстранят авариите на
ВиК-системата.
В деня на фаталните събития се формирала приливна вълна в края на
Темелково (западно) дере (водосборът, на който включва урбанизирани
(общинска собственост) и извънурбанизирани горски (държавна собственост)
територии. Установява се, че в урбанизирата част наличните водоотвеждащи
тръби имали реално значително по-малка проводимост от теоретично
заложената, а предвидените за озеленяване и свободни от застрояване терени,
не били в надлежното по проект състояние. Установява се от заключението на
техническата експертиза приета пред СГС, че водният поток заедно с
носените от водното течение земни маси, цели дървета, изсъхнали клони и
полусухи листа, и намиращите се по дерето битови и строителни отпадъци,
са допринесли за преграждането и намаляването на водопроводимостта на
водостока под ул. Перекоп, като последното почистване на Западния и
Източния охранителни канали в кв. Аспарухово било извършено през м. май
2011 г. Според вещите лица за значителните размери на наводнението
допринесло подприщването на водния поток от дерето поради малките
габаритни размери на водостока, който бил запушен от носените кални маси,
храсти и боклук, и който заедно със задръстените парапети се превърнал в
преграда, зад която са се акумулирали водни маси, като причина за
намалената водопроводимост в урбанизираната зона била и голямата
плътност на застрояването (вкл. нерагламентираното такова). Експертните
становища са очертали тезата, че причините за настъпилото наводнение са
комплексни - метеорологични, хидрологични, хидравлични, хидрогеоложки,
антропогенни фактори и промени в земното покритие и урбанизирана
територия. Установените метеорологични данни, сочат че валежите в района
са били значителни и с голям интензитет, но такива е имало и с по-високи
стойности назад във времето. Не е установено да е възлагано, съответно
извършвано инженерно-геоложко проучване на регистрираните свлачища
към датата на наводнението, нито изграждане на противосвлачищни
6
съоръжения. Според вещите лица предотвратяване на наводнението е било
възможно при изграден охранителен канал, недопускане на строителство
извън установените норми и поддържане и почистване на дерето, както и
изпълнение в горната гориста част на дерето противосвлачищни мероприятия
и съоръжения, намаляващи скоростта на водния поток, а в урбанизираната
част - охранителен канал с необходимото сечение, и осигуряване на
необходимата проводимост на коритото на дерето. Според вещите лица не се
касае до обезлесяване на района, поради което не са нарушени
филтрационните свойства на терена.
Наказателното производство по делото е прекратено с постановление от
04.01.2018 г. на прокурор при ОП – Варна, потвърдено с определение от
24.08.2018 г., постановено по в.ч.н.д. № 167/2018 г. на ВАС.
От показанията на св. С. М. И., съседка на ищцата, се установява, че
последната и загиналият дълги години съжителствали като съпрузи, имали
дъщеря и син, разбирали се и държали един на друг. Две години преди
събитията ищцата и децата отишли в чужбина, за да работят, а в къщата
останал само М.. От наводнението къщата била пометена. Виждала ищцата
след събитията, когато тя се върнала в страната и заживяла пак в квартала.
Свидетелката сочи, че Ю.била тъжна от загубата на мъжа си, плачела като
заговорели за случилото.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. По правило за основателност на такава искова претенция следва
да се установи от една страна, възлагане на изпълнение на работа, като при
или по повод изпълнение на същата са нанесени вреди на ищеца, и от друга
страна, че не са се осъществили факти и обстоятелства, които да изключат
или погасят отговорността на възложителя. В контекста на конкретния спор в
тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са имали правомощието (и
задълженията) да стопанисват, управляват и поддържат териториите и
участъците, в които са възникнали конкретните причини за трагичния
инцидент, като при осъществяването на тази дейност поради ненадлежно
изпълнение на съответните функции на лица от администрацията са
7
настъпили щети за ищеца. За да се освободят от отговорност, ответниците
трябва да докажат, че нямат правомощия и задължения, свързани със
стопанисването на съответните територии и поддържането им в състояние
безопасно за обществото.
Установява се, че Темелково дере е публична общинска собственост,
доколкото по своето естеството то е съоръжение за задоволяване на
обществени потребности от местно значение - чл. 3, ал. 2 от ЗОС. Съгласно
чл. 11, ал. 1 от ЗОС имотите и вещи - общинска собственост, се управляват в
интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с
грижата на добър стопанин. В същото време, дерето (канал), доколкото
съставлява единственият път за оттичане в морето на водите, събирани в
горската територия на кв. Аспарухово, попада в обхвата на определението на
§ 1 т. 34 от ДР на Закона за водите за "воден обект", а именно - постоянно или
временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден
режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на
релефа, заедно с принадлежащите към тях земи. Съгласно правилото на чл.
139, ал. 1 от ЗВ (редакция ДВ, бр. 80 от 2011 г.), поддръжката и ремонтно-
възстановителните дейности на съоръженията по чл. 138, ал. 4, т. 1 от с.з. се
осъществяват от собственика или ползвателя им. Съоръженията по сочения
чл. 138, ал. 4, т. 1 от ЗВ (в относимата редакция), са тези, които се използват
за постоянната защита, регламентирана от чл. 137 ЗВ и са свързани с
мероприятията по изграждане и поддържане на диги, корекции на реки и
дерета и за други хидротехнически и мероприятия.
В процесния случай се установява, че общинските власти във Варна,
като собственици на процесния терен не са изпълнили визираните по-горе
функции, възложени им от закона по осигуряване на защита и безопасна среда
- процесното дере не е било поддържано в състояние, в което да може да
изпълнява отводнителните си функции – то е останало непочистено за дълъг
период от време, в него са се намирали битови и строителни отпадъци, в
коритото му са съществували насипи и сгради, препречващи естествения оток
на водните течения. При формираната приливна вълна поради големите
количества валежни маси не е имало реална възможност същата да премине
през дерето безпрепятствено, тъй като същото е било с ограничен
отводнителен капацитет. Стичащата се от горските територии вода е
попаднала в урбанизираните площи, където е била временно задържана от
8
съществуващите незаконни строежи, забентени зони, насипи от строителни и
битови отпадъци. Тези физически препятствия са затруднили
водопропускливостта на дерето и допълнително са създали задържане на
водните маси, които след това (преодолявайки препятствията) са продължили
придвижването си към морето с допълнително ускорение поради увеличената
си маса. Към датата на събитията се установява, че последното
документирано почистване на дерето от отпадъци и земни маси е било преди
3 години, а в същото са установени масови незаконни постройки, пречещи на
водотока в коритото (нарушение на вменените с чл. 225 и чл. 225а ЗУТ
задължения на кмета на общината). Ето защо следва да се приеме, че
собственикът на терена Община Варна е бездействал и не е осъществил
задължението си за осъществяване на защита от вредното въздействие на
водите и от наводнение и не е положил необходимата грижа на добрия
стопанин да поддържа водопроводимостта в района на дерето. Общината не е
стопанисвала по правилния начин отводнителното съоръжение, което се
явява в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредите.
Не може да се сподели възражението на общината, че се касае до такова
извънредно по характер събитие, че ограничаването на вредите е било
невъзможно. Обратно - данните по делото сочат, че в предходни времеви
периоди в района на бедствието са били регистрирани по-големи валежни
количества, но това не е довело до трагични последици. Тези обстоятелства
налагат извода, че причините за фаталния инцидент не са свързани с
форсмажорни природни непреодолими стихии, а са коренят в неправилното,
неподходящо и несъответно на изискванията поддържане на отводнителните
площи от страна на общината. Именно това поведение, което е било и
продължително във времето е в основата на неблагоприятния резултат. В този
смисъл не може да се възприеме и тезата, че отговорността на общината
следва да се изключи, тъй като причина за събитията е състоянието на
горския масив, за който общинските власти не носят отговорност по
поддръжка.
Неоснователно се явява и съждението, че предпоставка за събитията е
ерозията на почвата поради изсичане на дървета – в приетата експертиза е
посочено, че този факт не рефлектира върху филтрационните свойства на
терена, следователно той не е пряко предпоставящ за обема на водотока и
количеството вода, която е постъпила към дерето, респ. е заляла постройките
9
там.
На следващо място - обстоятелството, че наказателното производство е
прекратено, не може да бъде взето предвид, тъй като не се касае до наличие
на хипотеза по чл. 300 ГПК.
Що се касае до отговорността на Областната управа, настоящият състав
приема следното:
Съгласно нормите на чл. 3 и чл. 5 от ЗЗБ защита при бедствия се
осъществява от органите на изпълнителната власт и се извършва на
национално, областно и общинско ниво, като се осъществява чрез провеждане
на превантивна дейност, провеждане на дейности по защитата при
възникване на бедствия, подпомагане и възстановяване, ресурсно
осигуряване, предоставяне и приемане на помощи. Областният управител е
органът, имащ функции по организиране и разработване на план за действие
при настъпили бедствени ситуации. В своята дейност той се подпомага от
областната администрация (чл. 57 ЗАдм.). В настоящото производство се
установява, че областната администрация е била известена за предстоящи и
очаквани повсеместни краткотрайни валежи, гръмотевични бури и градушки,
които обаче не са били от естество, обуславящо прилагане на мерки при
висока степен на риск (данните сочат, че е определен „жълт код“ за опасност,
който е най-ниският в скалата, следван от „оранжев“ и „червен“). В този
смисъл на областната управа не е бил подаден сигнал за очаквано бедствие,
поради което и не е било налице условие да се предприемат действия за
предотвратяване на последиците от такова извънредно събитие с екстремен
характер (по чл. 31, ал. 1, т. 9 ЗАдм.). Както вече се посочи, по своето
естество действително валежът на 19.06.2014 г. е бил с обем и интензитет,
който не е надхвърлял други такива в района в предходни години, които
въпреки това не са предизвикали подобни катастрофални поражения. От
събраните доказателства, обсъдени и по-горе е видно, че ако Темелково дере
е разполагало достатъчна проводимост на водостока, ако същото е било
надлежно почистено и не е било застроено незаконосъобразно с жилищни
постройки, то приливна вълна не би се образувала, респ. валежните маси биха
преминали безпрепятствено през района и до морето.
Следва да се допълни, че в настоящото производство не са събрани
доказателства, че в зоните, стопанисвани от областните структури
10
(неурбанизирани територии) са настъпили процеси, които да са повлияли на
процесните събития. В този смисъл не може да се изследва и
противоправност на поведение на областни служители, което да е
предпоставило трагичните събития поради свлачищни процеси, започнали в
тези неурбанизирани зони. От приетата СТЕ е видно, че свлачищното
движение е настъпило в десния бряг на дерето, и същото е било подпомогнато
от дренираните в „петата“ на склона над ул. Розова долина води с неизяснен
произход. Т.е. процесите по свличане на земни маси са били провокирани и
обусловени от състоянието на терена в урбанизираната зона, стопанисвана от
ответника Община Варна. Според чл. 138, ал. 4 вр. 140, ал. 5 ЗВ
отговорността за поддръжка на речните легла, тяхното почистване и
стопанисване, е възложена на общинската власт, което прави неоснователно
твърдението, че неизпълнението на задълженията в случая е от страна на
областните власти.
Предвид казаното искът срещу областната администрация следва да
бъде отхвърлен, като в тази част решението на СГС следва да се отмени.
Относно отговорността на Министерството-ответник, настоящия състав
приема следното:
Относимата към момента на възникналото събитие правна уредба е
закрепена в ЗЗБ и Наредба за условията, реда и органите за извършване на
анализ, оценка и картографиране на рисковете от бедствия (приета от МС,
ДВ, бр. 84 от 2.11.2012 г., в сила от 2.11.2012 г., в редакцията й към ДВ. бр.9
от 31 януари 2014 г.), както и общите правила на ЗУТ.
Съгласно чл. 6 от специалния ЗББ (редакция към ДВ, бр. 80 от
14.10.2011г.) органите на изпълнителната власт осъществяват възложената им
със закона превантивна дейност (чл. 5 от закона), като в обема на дейността
са включени мероприятия по анализ и оценка на рисковете от бедствия и
картографиране на същите (т. 1 и т. 2 от ал. 1 на същия текст). Ищците
поддържат, че именно тези дейности, не са били надлежно изпълнени от
ответното министерство. Посочените ресори се регулират от цитираната по-
горе наредба (съгласно ал. 5 от чл. 6). Редакцията на този подзаконов
нормативен акт, приет от МС, (ДВ, бр. 9 от 2014 г., в сила от 31.01.2014 г.)
предвижда в чл. 2, че за риска от наводнения отговаря министъра на околната
среда, а за геоложкия риск - министърът на регионалното развитие. Ето защо
11
отговорността на ответника МРРБ, в настоящия спор, би могла да бъде
ангажирана само относно неизпълнение на дейности, свързани с геоложкия
риск, тъй като относно риска от наводнения нормативната база е възложила
ангажименти на друго министерство (по околната среда). Според преходните
правила на тази наредба - § 2, в редакция към процесните отношения, изм.
ДВ, бр. 9 от 31.01.2014 г., анализът и оценката на рисковете по чл. 1, ал. 2 се
извършват в срок до 31 декември 2015 г. С оглед на така предвиденото и
скрепено със срок задължение, следва да се приеме, че към датата на
събитията – 19.06.2014 г. за министерството е било налице задължение да
провежда мероприятия, но не и да е приключило този процес с крайни изводи,
анализи, обобщения, препоръки, превантивни мерки и пр. Ето защо не може
да се счита, че е налице неизпълнение на нормативно възложени задължения,
от които да са произтекли процесните вреди. Отделно от това се установява,
че към момента на наводнението, отговорността за контрола по изпълнение
на наредбата е възложена на друг орган – а именно министъра на вътрешните
работи, а не на ответното министерство. На последно място – дори да се
приеме, че в разрез с изискванията на закона, министерството не е изпълнило
възложените му задължения по оценка на геоложкия риск, не се установява в
пряка причинно следствена връзка с това поведение да са настъпили
процесните щети – данните по делото сочат, че на общината многократно са
давани предписания за предприемане на действия, но такива с адекватен
характер не са били осъществени. Горните изводи не може да се игнорират и
от наличието на правилата в ЗУТ (чл. 95 и чл. 95), които възлагат на МРРБ
дейностите по регистрирането и мониторинга на свлачищните райони, както и
геозащитните мерки и дейности за ограничаване на свлачищата, ерозионните
и абразионните процеси и за предотвратяване на аварии и щети. Както се
посочи, наличието на такава свлачищна зона в процесното дере е била повод
за множество сигнали и жалби, преписки, указания и пр. (т.е. потенциално
опасният район е бил известен и повод за проучване), но задълженото лице
(общинската администрация, като собственик на терена) не е осъществила
необходимите действия по осуетяване на вредните последици от бедствия.
Както по-горе се посочи, срокът за министерството за анализ на рисковете от
бедствия (определен в наредба, издадена въз основа на специалния закон ЗЗБ)
не е бил изтекъл към датата на инцидента, поради което и липсата на
предотвратяващи (предохранителни) мерки, предприети от министерството,
12
не съставлява противоправно поведение. Не би могло да се изисква от
министерството изпълнение на конкретни мероприятия, доколкото все още не
е изготвен съответен анализ на факторите, обуславящи бедствени събития.
Предвид казаното, настоящият състав намира, че обжалваното решение
следва да се отмени и по отношение на осъждането на другия ответник МРРБ,
тъй като не се установява като пряка последица и като пряк резултат на
противоправно поведение на служители в сочената институция да са
настъпили вредните последици от наводнението.
За горните изводи съдът взе предвид вече формираната практика по
типови дела – напр. определение № 60580 от 20.07.2021 г. по г. д. №
1246/2021 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, определение № 60566 от 14.07.2021 г. по
г. д. № 828/2021 Г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и недопуснатите до касация
решения на АС Варна.
Що се касае до размера на обезщетението, дължимо поради
настъпилата смърт на лицето, с което ищцата е съжителствала на съпружески
начала, съдът приема, че същото е надлежно определено в размер на 80 000
л., за което са отчетени времето на съжителство, възрастта на загиналия и
ищцата, обстоятелството, че две години преди събитията двамата не са
живели в едно домакинство, данните, че тя е преживяла негативни емоции от
загубата на партньора си, но без доказателства неимуществените вреди да се
отличават от типичните по сходни казуси. Съдът отчита момента на
настъпване на щетите, обществено-икономическите отношения към него и
практиката на съдилищата.
При този различен изход на спора решението на СГС в частта за
разноските следва да се измени, като присъдените в тежест на
министерството и на областната администрация разноски следва да отпаднат.
Разноски следва да се поемат само от общината.
На жалбоподателя Областна администрация Варна се следват разноски
в размер на 1900 лв., които следва да се заплатят от ответника С.. Община
Варна дължи разноски на представителя на ответника Ю.С. в размер на 3 516
лв. по реда на чл. 38 ЗА, с припадащ се ДДС за въззивната инстанция.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
13
ОТМЕНЯ решение № 264412 от 02.07.2021 г. по гр. д. № 7965/2019 г.,
СГС, І-29 с-в, в частта, в която се ОСЪЖДАТ МРРБ и Областна
администрация Варна да заплатят солидарно на Ю. К. С. на основание чл. 49
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 80 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди от настъпилата смърт на нейния
фактически съпружески съжител М. В. М. в резултат от осъществено на
19.06.2014 г. наводнение в края Темелково (Западно) дере в кв. Аспарухово
на гр. Варна от образувана висока приливна вълна, заедно със законната
лихва върху тази сума от същата дата до окончателното й изплащане, както и
в частта, в която се осъжда МРРБ и Областната администрация на Варна да
заплатят на адв. Н.Д. разноски в размер на 2654,40 лв. и в частта, в която
осъжда МРРБ и Областната администрация на Варна да заплатят държавна
такси и възнаграждения за вещи лица в размер на 3910 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ю. К. С. с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал.
1 ЗЗД, предявен срещу МРРБ и Областната администрация на Варна за
солидарно осъждане за заплащане на сумата 80 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилата смърт на М.
В. М. в резултат от осъществено на 19.06.2014 г. наводнение в края
Темелково (Западно) дере в кв. Аспарухово на гр. Варна от образувана висока
приливна вълна.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението, в частта, в която искът е отхвърлен над сумата от 80 000 лв.
е влязло в сила.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на адв. Н.Д. на основание чл. 38
ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 3516 лв.
ОСЪЖДА Ю. К. С. да заплати на Областна администрация Варна
разноски в размер на 1900 лв. пред въззивна инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
14
Членове:
1._______________________
2._______________________
15