Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х – ти състав,
в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като разгледа
гр. д. № 5468 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от П.С.Р. чрез адв. Б., с която са предявени кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество “ТОПЛОФИКАЦИЯ- П.“- АД, гр. П., кв. Мошино, с ЕИК *********, сумата от 2442,13 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.09.2006г. до 30.04.2009г. включително, сумата от 596,69 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.10.2006г. - 23.11.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от 2442,13 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 161,16 лева, тъй като са погасени по давност..
В исковата молба се сочи, че
ищецът е собственик недвижим имот - апартамент № *** находящ
се в гр. П., ул. " Ю.Г.", № **който се намира в топлофицирана
сграда - блок с работеща абонатна станция. За периода 01.09.2006г. до
30.04.2009г. ответното дружество е начислило сумата от 2442,13 лева, за
ползвана топлинна енергия, законна лихва за забава върху посочената сума за
периода 30.10.2006г.-23.11.2009г. в размер на 596,69 лева.
За горните суми ответното дружество
е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение пред ПРС, въз основа на
която е образувано ч. гр. дело № **г. по описа на ПРС. Съдът е издал исканата
заповед за сумата от 2442,13 лева, представляваща главница за неплатена
топлинна енергия ва периода 01.09.2006г. до
30.04.2009г. включително, сумата от 596,69 лева, представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания за периода 30.10.2006г. - 23.11.2009г., ведно
със законната лихва върху главницата от 2442,13 лева, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на парично
задължение до окончателното изплащане на вземането, както и направените
разноски по делото в размер на 161,16 лева.
На 08.10.2010г. съдът е издал
изпълнителен лист за горепосочените суми. Въз основа на издадения изпълнителен
лист на 22.02.2011г. ответното дружество е образувало изпълнително дело № **г.
по описа на ЧСИ С. Д. *** действие - Окръжен съд - П.. След образуването на
посоченото изпълнително производство ответното дружество не е предприело
никакви валидни изпълнителни действия. Ищецът
твърди, че не дължи горепосочените суми,
тъй като на основание чл. 110 и чл. 111, б. "в" от ЗЗД задължението
за плащане на тези суми е погасено по давност към настоящия момент, на която
давност доверителят ми се позовава. Тези обстоятелства обосновават правния
интерес на доверителят ми от завеждането на настоящия отрицателен установителен иск, с който отрича изцяло дължимостта на сумата от 2442,13 лева, представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.09.2006г. до 30.04.2009г.
включително, сумата от 596,69 лева, представляваща законна лихва за забава на месечнитр плащания за периода 30.10.2006г. -23.11.2009г., ведно със законната лихва върху
главницата от 2442,13 лева, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение до окончателното
изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на
161,16 лева. Моля Ви, да постановите решение, с което да признаете за
установено в отношенията между ищеца и
ответното Дружество , че същият не дължи сумите, поради изтекла давност.Моли се
съдът, да изиска и приложено по настоящето гр. дело ч.гр. дело № **г. на ПРС, изп. дело № **г. на ЧСИ С. Д. с рег. № 752 в Камарата на
частните съдебни изпълнители, с район на действие - Окръжен съд - гр. П., след
внасяне от доверителката ми на законовоопределената
такса на ЧСИ.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, не е депозирал писмен отговор.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е
приложена заповед за изпълнение на парично задължение № 6118 ОТ 07.12.2009 г. по ч.гр.д. № **г.по описа на Районен съд
- П. и Изпълнителен лист от 08.10.2010
год. по ч. гр.д.№**г.по описа на Районен съд - П. -заповедта е издадена в полза на „Топлофикация - П.” АД срещу П.С. Р.
следните вземания -сумата от 2442,13 лева, представляваща главница за неплатена
топлинна енергия ва периода 01.09.2006г. до
30.04.2009г. включително, сумата от 596,69 лева, представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания за периода 30.10.2006г. - 23.11.2009г., ведно
със законната лихва върху главницата от 2442,13 лева, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на парично
задължение до окончателното изплащане на вземането, както и направените
разноски по делото в размер на 161,16 лева, за които суми са били издадени
Заповед за изпълнение и впоследствие и Изпълнителен лист по ч. гр.д. №**г.по
описа на Районен съд - П. – за топлофициран апартамент, находящ
се в гр.П., ул. " Ю.Г.", № 39 и въз основа на които е било образувано изп.д.№ **г. по
описа на ЧСИ С. Д. *** действие - Окръжен съд - П..
ВИДНО от печата на заповедна и от дата на издаване
на изп. Лист се направи извод за датата на влизане в
сила на заповедта по частното гражданско дело,
като в заповедта за изпълнение е
отбелязано, че е издаден изпълнителен лист на 08.10.2010
год.. В този смисъл съдът приема, че заповедта влезнала в сила на 08.10.2010
год., като на тази дата е издаден и изпълнителния лист.
Въз
основа на изпълнителния лист и по молба
от 22.02.2011 год. на „Топлофикация - П.” АД е образувано изпълнително
дело
изп.д.№ **г.
по описа на ЧСИ С. Д. *** действие - Окръжен съд - П. . В
цитираната молба е направено искане да бъдат
предприети изпълнителни способи – да се покани първо длъжникът да изпълни
доброволно, след което да се пристъпи към принудително изпълнение- като в този
смисъл се поиска информация от НОИ, НАП, АДВ, ЗДВП и др. досежно имущественото
състояние на длъжника.
От
материалите по изпълнителното дело №
**г. по описа на ЧСИ С. Д. *** действие - Окръжен съд – П., се установява, че съдебният
изпълнител е изпратил съобщение до НАП, НОИ, за започнато принудително изпълнение,
както и е изпратена покана до длъжника за доброволно изпълнение НА 22.07.2011
Г.. Други изпълнителни действия по делото не са били извършвани.
Установява се още, че взискателят
е подал молба от 22.02.2011 год да образуване на делото и
впоследствие не е демонстрирал активни действия по делото, не искал прилагането
на способи за принудително изпълнение в последстващи
молби.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 4**ал. 1 ГПК, доколкото
в исковата молба се съдържат твърдения за наличие на висящо изпълнително
производство. Ищцовата страна оспорва изпълнението по смисъла на чл. 4**ал. 1 ГПК, като навежда доводи, че са погасени по давност паричните суми, предмет на
производство по индивидуално принудително изпълнение.
Ищецът
твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла
погасителна давност. В
настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след
влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото
заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да
възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение,
заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е
могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със
стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти
(изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение.
В настоящия
случай се касае за влязла в сила заповед за изпълнение
на парично задължение. Съгласно чл.
117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила
на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери
дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила
заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при
постановено съдебно решение. Следователно
по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила
заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В
подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018
г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от
27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение №
443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение
№ 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК;
Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г.
о., ГК).
Понастоящем
в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от
издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително
основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в
сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение – същата има установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства
или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал
или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на
пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно
очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е
наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било
проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на
влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено
и атакуването на влезли в сила решения. Приеме ли се обратния извод за
приложение на тригодишна давност, то това означава, че длъжникът би могъл да
избира кратката давност, като оттегли възражението срещу заповед за изпълнение
при вече образувано производство по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, а това
не е повелята на закона.
По
изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията е
общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в
настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. №
479
по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. П. и други решения.
В случая заповедта
за изпълнение е влезнала в
сила на 05.06.2013
г. (липсват доказателства,
че същата е влезнала в сила
в по – ранен момент), от която дата започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок.
Давността е прекъсната на 22.02.2011 г. с подаването на молбата за
образуване на изпълнително дело -изп.д.№ **г. по
описа на ЧСИ С. Д. *** действие - Окръжен съд - П., като от тази датата е
започнала да тече нова петгодишна давност. В цитираната молба е направено
искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се покани първо длъжникът
да изпълни доброволно, след което да се пристъпи към принудително изпълнение-
като в този смисъл се поиска информация от НОИ, НАП, АДВ, ЗДВП и др. досежно
имущественото състояние на длъжника.
От
материалите по изпълнителното дело № **г.
по описа на ЧСИ С. Д. *** действие - Окръжен съд – П. се
установява, че съдебният изпълнител е изпратил съобщение до НАП, НОИ, за
започнато принудително изпълнение, както и е изпратена покана до длъжника за доброволно
изпълнение. Следователно основателни са доводите на ищеца, че за времето от 22.02.2011 г. год. изп.д.№ **г. по описа на ЧСИ С. Д.,***
действие - Окръжен съд – П., не са били извършвани никакви валидни изпълнителни
действия, поради което това изпълнително дело се е прекратило по право на 22.02.2013год.
По посоченото изпълнително дело действително няма данни
ЧСИ да е издал постановление за прекратяване на същото макар и процесното изпълнително
дело се е прекратило по силата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК най-късно на 22.02.2013г. -делничен ден и в
условието на действие на ППВС 3/80г. и оттогава
е започнала да тече в полза на ищеца
предвидената от закона погасителна петгодишна давност, която е изтекла на
22.02.2018г.-
делничен ден без взискателят, сега ответник, да предприеме такива действия, с
които
да спре изтичането на давностния срок за процесното задължение и именно на тази
датта давността е изтекла.Искането
да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение (в този смисъл мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС), но в случая след първата молба по реда на
чл.426 ГПК взискателят не е искал извършването на
каквито и да било изпълнителни действия и е демонстрирал пасивно процесуално
поведение по делото.
Съдът намира, че в рамките на две
години, считано от 22.01.2011г (датата на подаване на молбата за образуване на
изпълнително дело) не са извършени изпълнителни действия и не е поискано
извършването на такива. При бездействие на кредитора в период от две години
производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява
по силата на закона, без да е необходим допълнителен юридически факт, а
постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на
предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години
взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия. Това води до
извод, че на 22.01.2013 г. изпълнителното производство по изп. д. № **г. по описа на ЧСИ Д. е прекратено по
право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Този извод не се променя от обстоятелството,
че не е било издадено постановление на съдебния изпълнител за прекратяване на
изпълнителното дело, тъй като изпълнителното производство се прекратява по
силата на закона и не е необходимо издаването на акт на съдебния
изпълнител.
Горният извод не се променя и от
обстоятелството, че през обсъждания двегодишен период са изпращани писма до НАП,НОИ
и др., с цел проучване имуществото на длъжника, както и покана за доброволно
изпълнение до длъжника. Съгласно
дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не са обаче изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други.
Тъй като производството по изпълнително дело № ** г. по описа на ЧСИ Д. е премирано
на 22.01.2013 г. то това е станало при действието на ППВС ОТ 1980 г., когато давността е спирала по време на и.д.
Горното
налага извод, че започналата да тече давност на 22.01.2013 г. е изтекла на 22.03.2018 г., при
действието на ППВС ОТ 1980 г., а исковата молба е подадена на 14.10.2020 г., т.
е. след изтичане на петгодишния давностен
срок. / в този смисъл съдът е наясно с постулатите на Решение № 37, от
24.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1747 по описа за
2020 година, по описа на ВКС, по реда на чл.290 ГПК, където изрично е посочено
по въпроса-Откога започва да тече
нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен
поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; и постановеният отговор е: Новата давност започва да тече от последното й
прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на
вземането от длъжника. Перемпцията е без правно
значение за давността, но в случая както е посочено и в това решение- Перемпцията е без правно значение
за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването
му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на
изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били
длъжни да съобразяват поведението си с него.- какъвто именно е настоящият случай/.
Това налага извод за основателност на исковите претенции и като такива следва
да се уважат.
По разноските:
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право да му се заплатят направените разноски в производство, които в случая са 104,13
лева - държавна такса, , 24 лева – такса за препис на 1 бр. изпълнително дело и
450 лева – адвокатско възнаграждение, т. е. в общ размер на 578,13 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.С.Р., НЕ ДЪЛЖИ “ТОПЛОФИКАЦИЯ- П.“- АД, гр. П., кв. Мошино, с ЕИК *********, сумата от 2442,13 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.09.2006г. до 30.04.2009г. включително, сумата от 596,69 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.10.2006г. - 23.11.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от 2442,13 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 161,16 лева, въз основа на които е било образувано изп.д.№ №**г. на ЧСИ С. Д. *** действие ПОС, тъй като процесиите суми са погасени по давност изцяло.
ОСЪЖДА„Топлофикация - П.” АД, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на П.С.Р. сумата в размер на 578,13 лева– направени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № ч.гр.д**г.по описа на Районен съд - П. да бъде върнато в архив.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: