РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 15.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на петнадесети март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7096 по описа
за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от Т.П.“
ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор ***, срещу Р.П.С. ЕГН ********** и М.Р.С. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, съединени
в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни
установителни искове с правно основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че всеки един от ответниците дължи на ищеца
следните суми: обща сума в размер на 693,56 лева за консумирана топлинна
енергия, от които 669,31 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2016 г. до 31.03.2018 г.,
както и 24,25 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.05.2017 г.
до 03.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в
исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. №3301/2018
г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение
срещу длъжника. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи,
че ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с
абонатен № 29102 находящ се в *** е клиент на топлинна енергия по см.
на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на действащото
законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата
на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се,
че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във
вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството,
в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на
топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна
енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на
дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е
най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна
енергия. Излага се, че с изтичането на
последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на
осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата
сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. №3301/2018 г. извлечение от сметка
за абонатен номер № 29102 ответника е използвал доставяната от ищеца топлинна
енергия, но не са погасили задължението си. Навеждат се доводи, че
претендираната сума включва: сума в размер на 1169,96 лева за отопление,
начислена в процесния период; сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация за
процесния период от 113,26 лева; сума в размер на 55,40 лева за услуга дялово
разпределение, като в топлоснабдения имот има три броя уреди. Сочи, се че
сградата, в която се намира топлоснабденият имот е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем
сървисис“ ЕООД. Излага, че сумите за топлинна енергия за процесния период за топлоснабдения имот са
начислявани от ищеца по изготвяни отчети от топлофикационното дружеството на
базата на реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата
на чл.61, ал.1 от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените в
настоящето и в заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск за
главница в размер на 13,96 лева, съобразно направените плащания и да им присъди
разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК
ответниците не са реализирали правото си да поде отговор на исковата молба.
В проведеното по
делото о.с.з. не се явяват и не се представляват.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 3301/2018г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответниците за следните суми: сума в размер на 1338,
62 лева, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.03.2016 г. до 31.03.2018 г; сума в размер на 48,51 лева,
представляваща лихва върху главницата за периода от 04.05.2016 г. до 03.05.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението, ведно със сторените в заповедното производство разноски в
размер на 77,74 лева. Въз
основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 2039/11.05.2018
г. Длъжниците са уведомени за издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което и ищецът е депозирал искова молба за установяване на съществуващото
си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен, от
които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на
потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
От приложената по заповедното и
исковото производство препис - извлечение от сметка за задълженията на
консумирана топлинна енергия се установява и какви са задълженията на
ответниците по делото за исковия период - 01.03.2016 г. до 31.03.2018 г.
Установява
се от приложената по делото справка за лице, че Р.П.С. заедно с М.Р.С. са
закупили процесния топлоснабден имот.
От
приложения по делото споразумителен протокол №2/1411/26.11.2014 г., сключен между *** и "Техем
сървисис" ЕООД, че страните са се споразумели, че фактурирането на
изразходваната от абоната ТЕ, на адрес *** се извършва от ищеца на база на
предоставени данни за разпределението на отчетената от топломера в абонатната
станция топлинна енергия от "Техем сървисис" ЕООД, считано от
01.12.2014 г.
Видно
е от представения по делото списък на абонатите от етажната собственост,
съгласни с условията на протокола, че ответникът Р.С. се е подписал, че е
съгласен със същия.
установява
се от приложените касови ордери, че ответниците са заплащали суми на ищеца,
както преди предявяване на иска, така и след това.
В хода на производството е изслушано заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена и неоспорена от страните. От заключението на същата се
установява, че: че сумите за ТЕ за процесния период по отношение на
топлоснабдения имот са начислявани от ищеца по изготвяни отчети от фирмата,
осъществяваща дялово разпределение на ТЕ в сградата на база отчет на уредите за
дялово разпределение и при ползване на топла вода - на база показанията на
водомерите; че по данни на топлинния счетоводител в имота има щранг лира; че
към датата на завеждане на заповедното производство размерът на неизплатената
главница за процесния период възлиза на 1338,62 лева, а лихвата за забава е в
размер на 48,51 лева; че след датата на завеждане на заповедното производство
-10.05.2018 г. и преди подаване на исковата молба са постъпили плащания от
страна на ответника в размер на 630 лева, с които ищецът е погасил: на 09.11.2018
г.- разноски в размер на 130 лева, на 10.07.2018 г. - главница в размер на
477,31 лева; законна лихва в размер на 22,69 лева; на 07.08.2018 г. - главница
в размер на 123,30 лева и законна лихва в размер на 29,39 лева; че към датата
на подаване на исковата молба в счетоводството на ищеца са останали неплатени 9
главница в размер на 738,01 лева и мораторна лихва в размер на 48,91 лева; че
след датата на ИМ, ответниците са извършили плащания, както следва :10.10.2018
г., с които е погасена мораторна лихва в размер на 48,51 лева и разноски в
размер на 81,49 лева; на 09.11.2018 г. - разноски в размер на 130 лева; на
14.12.2018 г. - гланица в размер на 12,29 лева, разноски в размер на 91,25
лева, законна лихва в размер на 26,46 и текущи разходи в размер на 93,17 лева;
на 10.01.2019 г. - главница в размер на 124,56 лева и 5,44 лева законна лихва.
Прави се заключение, че са постъпили общо плащания в размер на 1373,17 лева, с
които са погасени: главница в размер на 737,46 лева, мораторна лихва в размер
на 48,51 лева, разноски в размер на 432,74 лева, законна лихва в размер на
61,29 лева и некущи задължения в размер на 93,17 лева. В проведеното по делото
о.с.з. вещото лице сочи, че ако се погасят първо мораторна лихва, главница и
после разноски, както е редът за погасяване ще останат непогасени 13,96 лева.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК; изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на
задължението - главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на
начислената топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу ответниците е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за претендираните суми, които са уведомени за същата по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
Не се спори и, че ответниците са собственици на недвижим имот, находящ се в ***, с аб. № 29102 и, че сградата, в която се
намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД, поради
което и съдът приема, че същите са потребители на топлинна енергия по см. на
чл.153 ЗЕ според който текст всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители
за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от
ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след
изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на
потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите
суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия, за
плащането, на която не е необходимо изпращането на покана. От представената по
заповедното и исковото производство препис – извлечение от сметка за
задълженията за заплащане на консумирана топлинна енергия, неоспорена от
длъжника се установява и каква е главницата и лихвата в посочените от ищеца
размери.
Въз основа на представените
доказателства настоящия състав на съда приема за доказано, че за ответника, в качеството си на потребител на топлинна енергия по
реда на чл.153 ЗЕ е възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми
за ползването на топлинната енергия. Неизпълнение на задължението в предвидения
в чл.31, ал.1 от ОУ срок мотивира, съдът да приеме за безспорно
доказано, че ответникът дължи процесните суми – главница и лихва.
Предвид изложеното
съдът намира, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК за ответниците
е съществувало задължение към ищеца за заплащане на процесните суми.
Настоящият съдебен състав намира, че с така
извършеното плащане в хода на процеса и след издаване на заповедта за
изпълнение по чл.410 ГПК длъжниците и ответници в настоящото производство са
погасили изцяло претендираната мораторна лихва и част от претендираната главница, като
неплатена към датата на последното съдебно заседание е сумата от 13,96 лева,
която следва да се раздели между двамата ответници. Съдът намира, че ищецът
неправилно е погасявал при постъпване на плащане първо разноски, законна лихва,
които все още не са присъдени и накрая главница и мораторна лихва. При
правилното погасяване на сумите първо е следвало да се погаси мораторната лихва
в размер на 48,51 лева. Същата съобразно плащането е погасена преди датата на
депозиране на исковата молба. Към датата на депозиране на исковата молба е
останала неплатена главница в размер на 757,13 лева, като след постъпилото
плащане в хода на производството 743,17 лева
е останала непогасена сума в размер на 13,96 лева.
Тези
факти, съдът е длъжен да вземе предвид, с оглед приложението на нормата на
чл.235, ал.3 ГПК и съобразно Тълкувателно решение № 4/2013 г. постановено по
т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради това предявения иск с правно основание
чл.422, вр. чл.79 и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде
частично отхвърлен, поради плащане на задължението за част от главницата и претендираната мораторна лихва,
извършено от ответниците в хода на процеса.
С оглед изхода на спора и отправеното искане
в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответнииците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените в заповедното
производство разноски.
По отношение на претендираните в исковото
производство разноски съдът счита, че на ищеца следва да се присъдят разноски
за държавна такса и юписконсултско възнаграждение за иска, който е бил
основателен към датата на депозиране на исковата молба, а именно за главница в
общ размер на 743,17 лева, дължима поравно от ответниците. По отношение на
разноските за вещото лице съдът намира, че същите следва да останат в тежест на
ищеца. Исканата ССЕ е допусната единствено, поради факта, че ищецът не е бил в
състояние при проверка в счетоводството си /за което не са нужни специални
знания/ да посочи с постъпилите от ответниците суми какво е погасявано. Поради
изложеното съдът приема, че следва да
присъди разноски за заповедното производство в размер на 77,74 лв., от които 25
за ДТ и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в размер на 93,76 лева, съобразно
основателната част на иска към датата на депозиране на исковата молба. Присъдените
разноски следва да се поемат поравно от ответниците.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Р.П.С. ЕГН ********** *** дължи на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор ***, сума в размер на 6,98 лева, представляващи неизплатена
част от претендирана главница в общ размер на 669,31 лева за периода от 01.06.2016
г. до 31.03.2018 г., както и претендираната законна лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното
плащане на вземането.
ОТХЪВРЛЯ предявения от „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор *** срещу Р.П.С. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца 662,33 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2016 г. до 31.03.2018 г.,
както и 24,25 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.05.2017 г.
до 03.05.2018 г., ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че М.Р.С.
ЕГН **********, с постоянен адрес *** дължи на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор ***, сума в размер на 6,98 лева, представляващи неизплатена
част от претендирана главница в общ размер на 669,31 лева за периода от
01.06.2016 г. до 31.03.2018 г., както и претендираната законна лихва върху
главницата от 669,31 лева, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното плащане на вземането.
ОТХЪВРЛЯ предявения от „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор *** срещу М.Р.С. ЕГН **********,
с постоянен адрес *** иск
с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца 662,33 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.03.2016 г. до 31.03.2018 г., както и 24,25
лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.05.2017 г. до 03.05.2018
г., ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА Р.П.С. ЕГН ********** *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор ***, сумата от 38,87 лева ,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 3301 по описа за 2018 г. на Плевенски
районен съд, разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Р.П.С. ЕГН ********** *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор ***, сумата от 46,88 лв., представляваща сторени в исковото производство разноски,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Р.С. ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор ***, сумата от 38,87 лева , представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 3301 по описа за 2018 г. на
Плевенски районен съд, разноски на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Р.С. ЕГН **********, с постоянен адрес *** заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор ***, сумата от 46,88 лв., представляваща сторени в исковото производство разноски,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: