Решение по дело №1080/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260177
Дата: 27 май 2021 г.
Съдия: Димитър Петков Чардаков
Дело: 20205220101080
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

гр.Пазарджик, 27.05.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и девети април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Десислава Буюклиева и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №1080/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е охранително с характер на спорна съдебна администрация на гражданските отношения. Образувано е по молба на Ф.Е.К. с ЕГН ********** *** по чл.59, ал.9 СК за промяна на режима за лични отношения с неговия син А. Ф. К. с ЕГН **********, роден на ***г., малолетен, с местоживеене при майката П.Г.С. с ЕГН ********** ***, определен с решение №8 от 16.01.2020г. по в.гр.д. №756/2019г. на ОС - Пазарджик, в сила от същата дата.

Молителят Ф.Е.К. твърди, че с ответника П.Г.С. са живели на съпружески начала в резултат на което е родено детето А. Ф. К., роден на ***г. Твърди, че след раждането родителите са разделени, а с решение №8 от 16.01.2020г. по в.гр.д. №756/2019г. на ОС - Пазарджик упражняването на родителските права е предоставено на майката и на бащата е определен режим на лични отношения с детето, както следва: бащата да взима детето при себе си всяка четна седмица от месеца от 16.00ч. в петък до 16.00ч. в неделя; един месец през лятото; на 24-ти декември от 10.00ч. до 17.00ч. на 26-ти декември през всяка нечетна година и 3 дни през Великденските празници на всяка четна година.

Бащата твърди, че в периода след постановяване на съдебното решение са настъпили обстоятелства, които налагат да се измени така установения режим на лични отношения като се увеличи времето, което да прекарва с детето. Счита, че детето е пораснало и общуването с бащата е в негов интерес, тъй като той може да възпита у него положителни качества, каквито майката не може да му предаде, включително това да се отнася с уважение към жените. Твърди също, че определеният от съда режим е недостатъчен, тъй като споделя предоставеното му време със своите родители, които са баба и дядо на детето. Иска от съда, да промени режима за лични отношения, както следва: да взима детето при себе си всяка четна седмица от месеца в петък от 10:00 ч. до понеделник в 20:00 ч.; за Великденските празници през четна година от 10:00 ч. на Разпети петък до 20:00 ч. в понеделник; за Коледните празници през нечетни години от 10:00 ч. на 23 декември до 20.00ч. на 27 декември; през четни години от 10.00ч. на 30 декември до 20.00ч. на 1 януари; през нечетни години от 16.00ч. на първи март до 20.00ч. на 4 март; през четни години от 10.00ч. на 1 май до 20.00ч. на 3 май;  през нечетни години от 16.00ч. на 5 май до 20.00ч. на 7 май; през четни години от 16.00ч. на 23 май до 20.00ч. на 25 май;  през нечетни години от 16.00ч. на 6 септември до 20.00ч. на 8 септември; през четни години от 16.00ч. 22 септември до 20.00ч. на 24 септември;  през нечетни години от 10.00ч. на 1 ноември до 20.00ч. на 3 ноември; през зимната ваканция от 10.00ч. в петък на втората седмица на януари до 20.00ч. в неделя на четвъртата седмица на януари с цел практикуване на зимни спортове в зимните курорти в страната.

 Наред с това бащата твърди, че след постановяване на съдебното решение от 16.01.2020 г., с което е осъден да дава месечна издръжка на детето в размер на 240лв., е останал без работа, поради което иска от съда да намали размера на издръжката. Не сочи конкретен размер на намалението. Иска въобще да не заплаща издръжка, когато детето се намира при него съобразно режима за лични контакти. Претендира през този период майката да заплаща издръжка. Не сочи в какъв размер.

Майката П.С. оспорва молбата за разширяване на режима за лични отношения между бащата и детето и относно искането за намаляване на издръжката. Твърди, че не е налице промяна в обстоятелствата, при които съдът е определил действащия режим. На свой ред иска промяна в режима на личните отношения на бащата с детето, като се намали времето за общуване между тях. Твърди, че действащият режим създава неудобства за детето – налага се то да пътува до гр.София, което разстройва режима му за хранене и почивка и го поставя в риск от ПТП, а освен това препятства посещението на детска градина в петъците, когато е при бащата. Не твърди да са настъпили нови обстоятелства, напротив, изрично твърди, че такива не са налице, с който аргумент оспорва и първоначалната молба на бащата.

Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Пазарджик изразява становище, че спорът следва да се разреши в интерес на детето.

         Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:

         Съгласно чл.59, ал.9 СК, постановените от съда мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на децата могат да се изменят при промяна на обстоятелствата по молба на единия от родителите, на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно.

         Между страните няма спор, установява се и от писмените доказателства /социален доклад и решение №8 от 16.01.2020г. по в.гр.д. №756/2019г. на ОС - Пазарджик/, че детето А. Ф. К. е родено на ***г. от съвместното съжителство на страните Ф.Е.К. и П.Г.С., а поради настъпила раздяла на родителите упражняването на родителските права е предоставено на майката и детето живее при нея в гр.Пазарджик. На бащата е определен режим за лични отношения с детето, който е в сила от 16.01.2020г. Молбата за неговата промяна е подадена в съда на 26.05.2020г., т.е четири месеца по-късно.

         От показанията на свидетелите Я.З.З. и М.Х.Х. се установява, че след раздялата на родителите, майката и детето са се установили в гр.Пазарджик, а бащата е останал в жилището в гр.София. Бащата много държи на срещите с детето, интересува се от него и иска да прекарват повече време заедно, но понякога среща затруднения да го вземе от майката. Детето също е привързано към него.

         Според показанията на свидетелите Т.А.А. и О.С. С., майката се грижи много добре за детето, а когато не е с нея то посещава детска градина.

         Всички свидетели сочат, че комуникацията между родителите е сведена до минимум – виждат се само когато си предават детето.

В приетия по делото социален доклад е посочено, че предвид ниската възраст на детето значимият възрастен за него е майката, която основно полага грижи за него. Между тях е изградена емоционална връзка.

При тези данни съдът не намира основание за промяна на действащият режим на лични отношения между бащата и детето. Възрастта на детето не е нараснала чувствително от момента, към който съдът е определил действащия режим. Сам по себе си изминалият период от време не променя обстоятелствата, въз основа на които въззивният съд е постановил решението. Установи се, че близостта между бащата и детето е на необходимото ниво и следователно действащият режим на лични отношения не продуцира родителско отчуждение. Същият предоставя на бащата достатъчно време да създаде здрава връзка с детето. Не е налице промяна на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 СК, която да налага неговата промяна.

Не се установява и промяна на обстоятелствата, при които е определена дължимата от бащата издръжка на детето. Твърденията на бащата за оставането му без работа не бях доказани, но и не са от съществено значение за решаването на спора, тъй като родителите дължат издръжка на своите непълнолетни деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си – чл.143, ал.2 СК. При това положение исканията на бащата за намаляване на присъдената издръжка, за освобождаването му от задължението да дава издръжката докато детето се намира при него в изпълнение на режима на лични контакти и за задължаването на майката да заплаща издръжка през тези периоди не намира опора в закона.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК молителят следва да заплати на ответника направените съдебни разноски. Същият е представил доказателства за платено възнаграждение за един адвокат в размер на 500лв. Другата страна е направила възражение за прекомерност на неговия размер. Ответникът е репликирал, че в производството са приети за разглеждане два иска /главен и насрещен/, като по всеки се дължи възнаграждение.

Съдът намира възражението по чл.78, ал.5 ГПК за неоснователно, но по различни съображения. Настоящото производство е охранително, за решаване на спорна съдебна администрация на гражданските отношения и има за предмет промяната на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете.  Този въпрос е сред мерките по чл.59, ал.2 СК и може да се повдига от всеки от родителите или служебно от съда, а също и от дирекция „Социално подпомагане“ – чл.59, ал.9 СК. При неговото решаване съдът не е обвързан от исканията и предложенията на страните, а в рамките на служебното начало по чл.533 ГПК е длъжен да определи родителските мерки в интерес на детето. Когато в отговор на поисканата от единия родител промяна на мерките другият също поиска промяна но в обратна посока, не се касае до насрещен иск, тъй като и двете искания поставят за решаване пред съда един и същ правен спор. От своя страна насрещният иск винаги има за предмет материално право, което е различно от това по първоначалния, но между двете има връзка или може да стане прихващане – чл.211 ГПК. Затова в охранителното производство не може да се говори за искове в смисъла, който е вложен в чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В случая заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е договорено в минималния размер по чл.7, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не може да се намалява по възражение за прекомерност.

По изложените съображения съдът

 

Р     Е       Ш     И  :

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на Ф.Е.К. с ЕГН ********** *** по чл.59, ал.9 СК за промяна на режима на лични отношения между него и синът му А. Ф. К. с ЕГН **********, роден на ***г., малолетен, с местоживеене при майката П.Г.С. с ЕГН ********** ***, както и за промяна на издръжката на детето, определени с решение №8 от 16.01.2020г. по в.гр.д. №756/2019г. на ОС – Пазарджик

ОСЪЖДА Ф.Е.К. с ЕГН ********** да заплати на П.Г.С. с ЕГН ********** съдебни разноските в размер на 500лв.

   Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: