Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На единадесети
март две хиляди двадесет и първа
година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 4952 по описа за 2020
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.А.А.,
ЕГН **********, против Наказателно постановление № 560/28.10.2020г. на Зам.
Кмета на Община Варна, с което на жалбоподателя е било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева за допуснато нарушение на разпоредбата на
чл. 15,ал.7 ЗдвП.
В жалбата се посочва, че жалбоподателят не
е извършил вмененото му нарушение, поради което и се пледира за отмяна на
издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, изпраща представител, който пледира за отмяна на обжалваното
наказателно постановление като поддържа изцяло аргументите, изложени във въззивната жалба и пледира за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание разпоредбата на чл. 38, ал.1, т.3 ЗА, предвид
обстоятелството, че се намира в близки родствени отношения с жалбоподателя.
Въззиваемата страна, редовно призована, в
съдебно заседание не изпраща представител, като депозира единствено писмено
становище, в което сочи, че издаденото
наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и
незаконосъобразно.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 09.10.2020 г. около 23.30 часа св. В.И.
– служител на Общинска полиция - установил, че лек автомобил с марка Пежо и ДК
№ В 91 36 КМ, е паркиран в гр. Варна, на пресечката на ул. „Султан Тепе“ и ул. „Селиолу“
бл. 12в, където имало градина в нарушение на изискванията на чл. 15, ал.7 ЗДвП,
която забранява паркирането в градини.
Поради това била
издадена глоба с фиш, в отсъствие на нарушителя, на собственика на автомобила Д.А.А..
Срещу издадения фиш
постъпило възражение от адв. А.А.
– пълномощник на жалбоподателя, депозирано от съпругата на жалбоподателя св. В.А.,
в което се посочвало, че същият оспорва вмененото му нарушение, поради което на
22.10.2020г. св. Г.П.Т. издала на същата АУАН за описаното във фиша нарушение,
като приела, че паркирането е било осъществено на процесните
дата и място в нарушение на изискванията на чл. 15, ал.7 ЗДвП.
Впоследствие на
28.10.2020г. било издадено и процесното наказателно
постановление, което възприело изцяло фактическите и правни констатации,
залегнали в АУАН.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана св. Г.П.Т. - актосъставител и св. В.И. –съставил първоначално издадения
фиш, чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно,
безпристрастно и пълно, като съдът отчете изминалия период от време,
препятстващ св. И. да си спомни с детайли събитията от 09.10.2020г.
Наред с посочените
свидетели в хода на проведеното съдебно следствие беше разпитана и св. В.Д.А.–
съпруга на жалбоподателя, която не отрече, че автомобилът е бил спрян на
посоченото в НП място, но посочи, че същият е бил спрян и се управлява от нея
от 2009г. до ден днешен. Посочва също, че на процесното
място няма градина, а единствено една голяма липа, около която има път
(асфалтово пътче) върху което е бил спрян лекият
автомобил. Показанията на св. А.съдът на свой ред кредитира, в частта свързана
с това, че тя, а не жалбоподателят е управлявал лекия автомобил, тъй като
посоченото обстоятелство е било заявено още във възражението към фиша (а
именно,че не жалбоподателят е автор на нарушението) и според съда се
потвърждава по косвен път от факта, че именно св. А.е депозирала същото лично
пред органите на Общинска полиция, което обстоятелство е било писмено
удостоверено от нея върху самото възражение.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При
така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба
е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима.
Наказателното постановление № 560/28.10.2020г.
е издадено от компетентен орган- от зам. Кмета на Община –Варна, съгласно
заповед № 0506 /07.02.2020г. на Кмета на Община Варна и в шестмесечния преклузивен срок.
При все това обаче съдът споделя становището
изложено във въззивната жалба, че издаденото
наказателно постановление страда от пороци, които неминуемо водят до неговата отмяна.
На първо място,
обжалваното наказателно постановление не отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН, тъй като не съдържа изискуемото описание на извършеното нарушение, което
твърди АНО, като очевидно наказващият орган се е задоволил с издирването на
собственика на процесния лек автомобил, за който е
било прието, че е бил паркиран в нарушение, което е достатъчно на етап издаване
на фиш в отсъствие на нарушителя.
В случая обаче срещу
така издадения фиш е постъпило възражение, което макар и бланкетно
по съдържание е включвало изявлението, че жалбоподателят оспорва да е извършил
вмененото му нарушение, което е следвало да мотивира АНО да събере по надлежния
ред всички релевантни доказателства относно авторството на нарушението, в това
число да установи кое е било управлявало автомобила в процесния
ден.
На следващо място,
АНО по никакъв начин не е обосновал съставомерното в
случая обстоятелство, че на конкретното място на което е бил паркиран
автомобила, очевидно от св. Ангелова, е имало градина или обособена за или със
залесяване тревиста площ.
Поради изложените
по-горе съображения съдът намира, че следва да отмени издаденото наказателно
постановление като незаконосъобразно.
С оглед изхода на
спора, съдът намира, че следва да присъди на жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 300 лева съобразно изискванията
на чл. 18, ал.4 от на Наредба № 1 ОТ 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл. 38, ал.2, вр. чл. 38,
ал.1, т.3 от ЗА.
Воден от горното и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 560/28.10.2020г. на Зам.
Кмета на Община Варна, с което на Д.А.А. е било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 15,ал.7 ЗдвП.
ОСЪЖДА Община Варна да
заплати на Д.А.А., ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: