Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260829 13.10.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII граждански състав, в публично
заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 1924 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.
439 от ГПК.
Производството по делото е образувано от Н.Д.К.,
ЕГН ********** *** против „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. България 81, вх. В, ет. 8, за признаване на
установено, че ищецът не дължи следните суми: 382,58 лева- главница, ведно със
законна лихва върху главница от 18,08,2008 г. и сумата от 65 лева – разходи по
ч.гр.д. № 283/2008 г. по описа на РС-Чирпан.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира от фактическа и правна страна следното:
От
приложените по делото писмени доказателства се установява, че на 20,10,2008 г.
е издаден изпълнителен лист в полза на Мобилтел ЕАД против ищеца въз основа на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 283/2008 г. по описа на РС-
Чирпан, за следните суми: 382,58 лева- главница, дължима за ползване на
далекосъобщителни услуги, ведно със законна лихва върху главница от 18,08,2008
г. и сумата от 65 лева – разходи по делото.
На 21.12.2017 г. е
сключен договор за прехвърляне на вземания между Мобилтел ЕАД и С.Г. Груп ООД, по силата на който вземанията срещу ищеца по договор за далекосъобщителни
услуги е бил
прехвърлен в полза на С.Г.
Груп ООД , който от своя страна с договор за цесия от
30,05,2019 г. го прехвърля на ответника – ЮБЦ ЕООД.
Въз основа на така издадения изпълнителен
лист, ответникът по настоящото дело и по негова молба от 29.08.2019 г. е
образувано изп. д. № **** г. по описа на **** с район на действие ОС- С. З.,
което е било прехвърлено на ****, с
район на действие Окръжен съд – Пловдив и е продължило под изп. д. № **** г. по
описа на ****.
Спорът по делото се концентрира върху въпроса
погасени ли са процесните суми в рамките на висящия изпълнителен процес за
тяхното събиране.
С предявяването на иска по чл.439 ГПК
длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя
предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на
изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички
правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на
факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание.
Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил
факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било
доказано и удостоверено с изпълнителното основание.
В производството по издаване на заповед за
изпълнение, законодателят е предвидил редица средства за защита на длъжника.
Така, съгласно чл.414, ал.1 ГПК длъжникът може да възрази срещу заповедта за
изпълнение, от което следва правото на кредитора съгласно чл.415 ГПК да предяви
иск за установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е подадено,
респективно е уважен предявеният от кредитора иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в законна сила – арг. чл.416 ГПК.
Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет.
Затова неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или
влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
имат за последица създаване на стабилитет за заповедта за изпълнение. В случая,
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 283/2008
г. по описа на РС-Чирпан, се ползват с посочените по-горе правни последици.
Именно поради това искът по чл.439 ГПК може да се основа само на факти,
настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за
реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора. Оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането, които са били известни на ищеца и които е могъл да посочи в срока за
възражение по чл.414, ал.1 ГПК, се преклудира.
Наведеното
от ищеца основание за недължимост на процесните суми е тяхното погасяване по
давност. Процесните вземания, установени по своето основание с влязлата в сила
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ касаят
задължение за заплащане на далекосъобщителни услуги по договор за
далекосъобщителни услуги. Същите представляват периодични плащания, които се
погасяват по давност с изтичането на тригодишен период от време съгласно
чл.111, б. „в” ЗЗД.
Относно
твърденията на ищеца, че вземането му е погасено по давност и наличието на
образувания срещу нея изпълнителен процес следва да се съобразят задължителните
указания, дадени с ТР
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В същото се прие, че задължителните указания,
дадени с ППВС № 3/1980 г. следва да се считат за изгубили сила, предвид новите
обществени реалности и промените в процесуалната уредба. По задължителен начин
се уреди правилото, че в изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да „действа” (да иска
нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да „не
действа” (да не иска нови изпълнителни способи). Относно прекъсването на
давността се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. За разлика от изпълнителното дело, ищецът няма нужда да поддържа
висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и
др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 З**): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен
способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността,
независимо дали действия по реализирането му са предприети от **. В този смисъл
е и трайната практика на различните състави на Пловдивски окръжен съд - решение № 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. №
24/2017 г. на VI състав на Окръжен съд – Пловдив, решение
№ 423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд –
Пловдив, решение № 1034 от 31.07.2017 г. по гр.
д. № 1148/2017 г. на VIII състав на Окръжен съд – Пловдив, решение №
1565 от 07.12.2017 г. по гр. д. № 2461/2017 г. на VII състав на Окръжен съд –
Пловдив, решение № 514 от 16.04.2018 г. по в. гр. д. № 387/2018 г. на XIV
състав на Окръжен съд – Пловдив.
В
цитираната практика по безпротиворечив начин се приема, че за нуждите на
преценката дали изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433,
ал.1, т.8 ГПК и дали вземането на
кредитора е погасено по давност е без значение дали
искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е
последвано от извършването на валидни изпълнителни
действия, както и дали те са били успешни. От значение е кредиторовата пасивност, респективно
активност. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с
регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да
бъде санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на вземането
му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител
или безуспешност на посочения изпълнителен способ. Точно такъв е и процесният
случай.
От материалите по приложеното изп.
дело се установява, че същото е било образувано на 29,08,2019 г.
В периода от датата на издаване на
изпълнителния лист 20,10,2008 г. до 29,09,2019 г., когато е образувано изп. д.
№ **** г. по описа на **** с район на действие ОС- С. З. и продължило при **** под
изп. д. № **** г. тригодишната давност
за процесните вземания са изтекли.
Горните съображения, преценени в тяхната
съвкупност, обуславят извода на съда за основателност на предявената претенция,
която следва да бъде уважена изцяло, доколкото по делото се установява
несъмнено, че вземанията на ответника по изпълнителния лист е били погасени по
давност.
Относно
разноските:
С
оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски. Разноските надлежно се претендират, като са
налице и доказателства, че те са реално заплатени. В тях се включват внесената
държавна такса в размер на 50 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 430
лева, разноски по обезпечаване на иска
300 лв. – адвокатско възнаграждение, 5 лв. държавна такса за издаване на
обезпечителна заповед, такса за препис
от изпълнителното дело в размер на 24 лева и 6 лв. такса за издаване на удостоверение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
България 81, вх. В, ет. 8, че Н.Д.К., ЕГН ********** ***, не дължи
следните суми: 382,58 лева- главница, ведно със законна лихва върху главница от
18,08,2008 г. и сумата от 65 лева – разходи по ч.гр.д. № 283/2008 г. по описа
на РС-Чирпан.
ОСЪЖДА „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България 81, вх.
В, ет. 8, да заплати на Н.Д.К., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 815
лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно
с оригинала!
РЦ