Определение по дело №4456/2014 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 3636
Дата: 19 декември 2014 г.
Съдия: Стела Веселинова Георгиева
Дело: 20145530104456
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ …………                                    19.12.2014 г.                      град Стара Загора        

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                     ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На  деветнадесети декември                        две хиляди и четиринадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                             

 

                                                                       Председател : Стела Георгиева

 

          

като разгледа докладваното от съдия Георгиева гражданско дело № 4456 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предявена е искова молба от М.К.Й. против Е.И.Е..

           В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Съдът като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, намира че следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з., като бъде изготвен и съобщен на страните проекта за доклад по същото.

Представените с исковата молба писмени доказателства са допустими, относими и необходими, по отношение предмета на спора, поради което следва да бъдат приети, както и да се изиска за прилагане гр. дело № 3819/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд.

По исканията за допускане на свидетели, направени от двете страни, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание, след като същите приведат доказателствените си искания в съответствие с чл. 156, ал.2 ГПК, а именно като посочат имената на свидетелите и като посочат конкретните обстоятелства, които ще установяват с тях с оглед преценка на допустимостта им.

Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдяните от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени и непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл.147, т.1 и 2 от ГПК.

Следва да бъде указано на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на споровете/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът

                                       

О П Р Е Д Е Л И :

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както следва:

Ищцата М.К.Й. твърди в исковата си молба, че с ответника били бивши съпрузи, като бракът им бил сключен на 16.07.1994 г. и прекратен с решение № 74 от 18.01.2013 г., постановено по гр.д.№ 7121/2012 г. на Районен съд – Стара Загора, влязло в сила от датата на постановяването му. От брака си имали родени две деца - Ирина Енчева Енева и Николета Енчева Енева.

Твърди още, че бракът им бил съпътстван от редовен тормоз от ответника върху нея - психически и физически, главно заради голямата му ревност и агресивност.

Сочи, че по ЗЗДН било образувано гр.д.№ 3819/2012 г. на Районен съд – Стара Загора и с определение от 02.07.2012 г. била издадена Заповед за незабавна защита № 3819/2012 от 02.07.2012 г. на Районен съд – Стара Загора ответникът бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо нея и дъщеря им Ирина, бил отстранен от съвместно обитаваното им семейно жилище до издаване на заповед за защита, било му забранено да приближава тях жилището и училището, в което учила Ирина, до издаване или отказване на заповед за защита и било определено децата да живеят временно при нея. С решение № 894/21.08.2012 г., постановено по делото и издадената към него Заповед за защита, ответникът бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ищцата и детето им Ирина, бил отстранен от семейното жилище за срок от пет месеца, считано от 21.08.2012 г., било му забранено да ги приближава - ищцата и Ирина, както и семейното жилище и училището, в което учила Ирина за срок от пет месеца, считано от 21.08.2012 г., било определено децата да живеят временно при нея за срок от пет месеца, а ответникът бил задължен да посещава програма за въздържане от насилие на сдружение „Самаряни" и предупреден, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан.

Сочи, че след това подала молба за развод и с решение от 18.01.2013 г. бракът им с ответника бил прекратен. Твърди, че в периода от 19.06.2012 г. - 12.07.2012 г. ищцата и децата преживели ужасен кошмар, който ги преследвал и до днес. Страхувала се не само за себе си, но и за децата им. Чувствала се напълно безпомощна и унижена. След това я било страх да се движи сама, постоянно трябвало да има някой с нея - приятелка или децата. През цялото време плачела, в много случаи била напълно неадекватна - ответникът взел колата й, останала без работа и доходи - престанала да работи магазина си в с.Сърнево, който стопанисвала 13 години, тъй като ответникът го взел, а трябвало да се грижи за децата. Това й състояние продължило и след развода, като счита, че все още не е преодоляла последиците от тези действия на ответника напълно.

Заявява, че с действията си ответникът й причинил неимуществени вреди - болки и страдания, изразяващи се във физическо и психическо насилие, за които счита, че следвало да я обезщети.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Е.И.Е. да й заплати сумата от 10 000 лв. за причинените й неимуществени вреди вследствие упражненото върху мен физическо и психическо насилие в периода от 19.06.2012 г. - 12.07.2012 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 12.07.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.

Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Е.И.Е., с който оспорва изцяло исковата претенция и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заявява, че описаните обстоятелства не отговаряли на истината. Твърди, че не е упражнявал физическо насилие нито над съпругата си, нито над детето си Ирина. Твърди, че ищцата инсценирала насилие, каквото не е прилагал. Излага подробни съображения.

 

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК разпределя доказателствената тежест, както следва:

 

Изложените обстоятелства исковата молба налагат извода, че е предявен иск по чл.45 от ЗЗД, уреждащ отговорността за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане. Фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща следните елементи: деяние, противоправност на деянието, причинна връзка, вреди и вина. Тежестта да се докаже осъществяването на посочения фактически състав се носи от ищеца, като единствено вината се презумира по силата на чл. 45, ал.2 ЗЗД. От своя страна ответникът следва да докаже всички възражения, относно обстоятелствата, изключващи някой от елементите на непозволеното увреждане, респективно наличието на изключващи отговорността обстоятелства.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба документи: удостоверение за раждане от *** г.; удостоверение за раждане от *** г.; съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 223-2012; съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 222-2012; протокол за извършено консултиране и насочване ; служебна бележка от Сдружение „Самаряни” изх. № КЦ066/07.10.2014 г.; договор № 018/27.06.2012 г.; решение № 894/21.08.2012 г. по гр. дело № 3819/2012 г. на Районен съд – Стара Загора; заповед за защита № 13/21.08.2012 г. по гр. дело № 3819/2012 г. на Районен съд – Стара Загора; определение от 02.07.2012 г. по гр. дело № 3819/2012 г. на Районен съд – Стара Загора; заповед за незабавна защита № 3819/02.07.2012 г. по гр. дело № 3819/2012 г. на Районен съд – Стара Загора и решение № 74/18.01.2013 г. по гр. дело № 7121/2012 г. на Районен съд – Стара Загора.

 

ИЗИСКВА за прилагане гр.д. № 3819/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл.147, т.1 и т.2 от ГПК.

 

УКАЗВА на страните, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява (чл.238 ГПК).

 

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

НАСРОЧВА делото за 06.02.2015 г. от 9.30 ч., за която дата да се призоват страните.

             

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а препис от писмения отговор от ответника да се изпрати на ищеца.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

                 

 

 

                      Районен съдия: