Р Е Ш Е Н И Е
№ 780 /14.12.2023г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Пазарджик, ХI състав, в открито заседание на петнадесети ноември две хиляди
двадесет и трета
година, в състав:
Председател: Десислава Кривиралчева
Членове: 1. Георги Видев
2. Дияна Златева -
Найденова
при секретаря Антоанета Метанова и
при участието на прокурора Здравена Янева, като разгледа касационно административно дело № 714 по описа на съда за 2023 г., докладвано от съдия
Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по
касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ против Решение
№ 363 от 05.06.2023 г., постановено по адм.д. № 52/2023 г. по описа на
Административен съд – Пазарджик, едноличен състав.
Обжалваното решение
е постановено по предявен иск за неимуществени вреди от Д.Г.А., находящ се
понастоящем в Затвор – Пазарджик против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ в размер на 6 000 лв., причинени му от неизпълнението на
задължението на началника на Затвор – Пазарджик (вменено му с Разпореждане №
2662 от 14.12.2022 г., по адм. д. № 1140/22 г. по описа на Административен съд – Пазарджик) да му осигури консултация с предварително посочен от
него медицински специалист – дерматолог. С решението искът е уважен частично до
размер 640 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода 14.12.2022 г. до 15.01.2023
г. В останалата му част, над уважения размер от 640 лв. до претендирания размер
от 6 000 лв.
искът е отхвърлен.
Касаторът – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – моли
да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде изцяло отхвърлена
исковата претенция. Излага съображения за нарушения на материалния закон при
постановяването му, като твърди и че е необосновано. Поддържа жалбата чрез
процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание и в представени
писмени бележки.
Ответникът – Д.Г.А.
– оспорва жалбата в представен писмен отговор, както и лично в проведеното
съдебно заседание. Сочи доводи за правилността и законосъобразността на обжалваното
решение и моли същото да бъде оставено в сила.
Прокурорът представя заключение за неоснователност
на жалбата. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно,
законосъобразно и справедливо и предлага да бъде оставено в сила.
С обжалваното решение са приети за установени
следните факти, които не са спорни между страните, а именно че с Разпореждане № 2662 от 14.12.2022 г., по адм. д. № 1140/22 г. по описа на Административен съд – Пазарджик съдът е задължил на основание чл. 280 от ЗИНЗС началника на Затвор – Пазарджик в 1-седмичен срок да осигури на А. консултация с посочен
от него специалист при условията на чл. 137, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС. Установил
е също, че единственото действие на началника на затвора по изпълнение на
поставеното му от съда задължение е поисканото от него разрешение от Апелативен
съд – Пловдив да изведе А. за извършване на консултативен преглед при
дерматолог. Това действие е било неуспешно, тъй като съдът е оставил без
разглеждане искането, като е указал в мотивите, че искането следва да бъде
отправено до окръжния съд, пред който А. е подсъдим. Но такова искане до
окръжния съд не е отправено. Затова първоинстанционният съд е направил извода,
че е налице бездействие на затворническата администрация във връзка с чл. 250
от ЗИНЗС, т.е. не е изпълнено изискването за хуманно и неунизително отношение,
изразяващо се в неосигуряване на медицинско обслужване.
Настоящият
тричленен касационен състав намира, че първоинстанционният съдебен състав
правилно е установил фактическата обстановка по делото и от нея е извел
обосновани и законосъобразни правни изводи. Действително по делото е безспорно
установено, че ответникът не е изведен за консултация с посочен от него
медицински специалист, независимо, че е бил задължен за това с нарочен съдебен
акт. Справедлив е и определеният от съда размер на присъденото обезщетение – по
20 лв. на ден, за неизпълнение продължило 32 дни, т.е. общо 640 лв.
Неоснователни са
възраженията на касатора.
Ирелевантни са доводите,
че ответникът многократно е бил лекуван, включително от дерматолози. Безспорно
е, че А. е следвало да бъде изведен за консултация с избран от него специалист,
като това следва от закона и е потвърдено от съда. След като не е изпълнила
тези си задължения безспорно затворническата администрация не е осигурила на
лицето дължимото медицинско обслужване. В тази връзка неоснователен е доводът,
че не е налице хипотезата не нечовешко отношение, предвидена в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, тъй като не е била налице липса на медицинско обслужване. Действително
не е била налице пълна липса на медицинско обслужване на разпоредбата не
предвижда единствено пълната липса на такова. Според посочената норма за
нечовешко и унизително отношение „се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно … медицинско обслужване … както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност“. Тоест
в случая на ответника не е отказано пълно медицинско обслужване, а не му е
осигурено такова, което да отговаря на нормативните стандарти. Не му е
осигурено правото, залегнало в чл. 137, ал. 1 от ЗИНЗС при несъгласието му с
определените му диагноза и лечение за негова сметка да поиска консултация със
специалист от друго лечебно заведение. Поради това в определена степен
действително е увредено човешкото му достойнство и у него се е породило чувство
на малоценност. Определения от съда размер на обезщетението – 640 лв. не е
твърде висок и е съобразен именно с интензитета на неблагоприятните фактори,
които са оказали влияние на ищеца през 32 – дневния период на бездействието на
ответника.
От гореизложеното следва, че жалбата е
неоснователна, а оспореното решение е правилно и законосъобразно.
Затова съдът
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение
№ 363 от 05.06.2023 г., постановено по адм.д. № 52/2023 г. по описа на
Административен съд – Пазарджик, едноличен състав.
Решението е окончателно.
Председател:
(П)
Членове: 1. (П)
2. (П)