Присъда по дело №188/2021 на Районен съд - Раднево

Номер на акта:	27
Дата:	31 май 2022 г. (в сила от 16 юни 2022 г.)
Съдия:	Христина Вълчанова

Дело:	20215520200188
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 27
гр. Р., 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р. в публично заседание на тридесет и първи май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
при участието на секретаря Живка В. Манолова
и прокурора Д. П. Сл.
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Наказателно дело от
общ характер № 20215520200188 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. В. Л., роден на 24.03.1988г. в гр.П., живущ
в гр.П., ул. „Прилеп“ №39, ап.2, български гражданин, висше образование,
отговорник ЗБУТ в „Изопещ“ ООД гр.П., неженен, неосъждан, ЕГН
**********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 16.04.2020г. в землището на с.С.,
общ.Р. по АМ „Тракия“ в района на км. 220+950 при управление на моторно
превозно средство – мотоциклет „С.ГСХ хххххх“ с рег.№ РВ хххх А нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - „Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди“, чл.25, ал.1 от ЗДвП -
„Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например … да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, … преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение“ и чл.25, ал.2, изр.1 от ЗДвП - „При извършване на
1

маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по нея“ и по непредпазливост причинил на АС. С. АС. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на лявата лъчева кост, счупване на
вътрешната фаланга на палеца на лявата ръка и счупване на лявата лопатка,
които увреждания поотделно и в съвкупност причинили на пострадалия
трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг
от 30 дни – престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, вр. чл.342, ал.1 от НК, за
което престъпление и на основание чл.78 а от НК го ОСВОБОЖДАВА от
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 2 500 лв. / две хиляди и петстотин лева/.
ОСЪЖДА подсъдимия В. В. Л., със снета от горе самоличност да
заплати по сметка на ОД на МВР гр.Стара Загора направените в досъдебното
производство разноски в размер на 907,06 лв. /деветстотин и седем лева и
шест стотинки/, представляващи размера на изплатените възнаграждения за
вещи лица.
ОСЪЖДА подсъдимия В. В. Л., със снета от горе самоличност да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Р.
направените по делото разноски в размер на 4 495,17 лв. / четири хиляди
четиристотин деветдесет и пет лева и седемнадесет стотинки/,
представляващи размера на изплатените възнаграждения за вещи лица.
ОСЪЖДА подсъдимия В. В. Л., със снета от по - рано самоличност да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Р. държавна
такса в размер на 5лв. /пет лева/ за всеки служебно издаден изпълнителен
лист.
Присъдата може да се обжалва или протестира пред Старозагорския
окръжен съд в петнадесет срок от днес.
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към присъда № 27 от 31.05.2022 г. по НОХ № 188/2021 година
по описа на РРС

С обвинителен акт на Районна прокуратура Стара Загора, ТО Р.
подсъдимия В. В. Л., роден на 24.03.1988г. в гр.П., живущ в гр.П., ул. „П.”
№39, ап.2, български гражданин, висше образование, отговорник ЗБУТ в „И.”
ООД гр.П., неженен, неосъждан, ЕГН **********, е предаден на съд, за това,
че на 16.04.2020г. в землището на с.С., общ.Р. по АМ „Тракия“ в района на
км. 220+950 при управление на моторно превозно средство – мотоциклет
„С.ГСХ хххххх“ с рег.№ РВ хххх А нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди“, чл.25, ал.1 от ЗДвП - „Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например … да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, … преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение“ и чл.25, ал.2, изр.1 от ЗДвП - „При извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея“ и по
непредпазливост причинил на АС. С. АС. средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на лявата лъчева кост, счупване на вътрешната фаланга на
палеца на лявата ръка и счупване на лявата лопатка, които увреждания
поотделно и в съвкупност причинили на пострадалия трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни –
престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“ от НК, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура Ст.Загора, ТО Р. поддържа
обвинението, както по отношение на фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на
деянието, като пледира подсъдимия да бъде освободен от наказателна
отговорност на основание чл.78 а от НК и му бъде наложено
административно наказание глоба в минимален размер, като излага доводи за
това. Счита, че не е необходимо прилагане на чл.343г от НК и същия не
следва да бъде лишен от право да управлява МПС. Подробни съображения за
това се излагат в хода на съдебните прения.
Подсъдимия В. В. Л. не се признава за виновен, но съжалява за
случилото се. Моли съда при налагане на наказание същото да бъде на
основание чл.78 а от НК, като не му бъде отнемано свидетелството за
правоуправление, тъй като няма да може да си изпълнява служебните
1

задължения и има възрастни и болни родители, които трябва да обслужва.
Счита, че с действията си не е нарушил правилата за движение, а вина за
случилото се имал пострадалия. Защитата на подсъдимия – адвокат Ш.
оспорва фактическата обстановка по делото и пледира съда да постанови
решение вземайки предвид, че деянието извършено от подзащитния му е при
съвина и същия е направил максималното, което в онзи момент е зависело от
него за оказване на помощ на пострадалия. Подробни съображения за това се
излагат в хода на съдебните прения.
Частния обвинител – пострадалия АС. С. АС., чрез своя защитник
адв.Х. твърди, че причина за конфликта и за настъпилото ПТП е виновното
поведение на подсъдимия Л., които не е изпълнил разпоредбите на ЗДвП.
Твърди, че няма правно основание за налагане на наказание при условията на
чл.78 а от НК. Излага подробни съображения в хода на съдебните прения.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и обсъди становищата и доводите на страните, намери за
установена следната фактическа и правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

Пострадалия АС. С. АС. живее по постоянен адрес в гр.Р.. От 2008г. е
правоспособен водач на МПС категория В и В1, а от 2010г. – на МПС
категория А, А1, А2 и АМ.
На 16.04.2020г. около 10.00 часа той тръгнал с личния си мотоциклет
„Хонда ЦБР 1000 РР“ с рег.№ РК хххх Х от гр.Р. към с.Б. обл.П., където се
срещнал с подсъдимия Л. и свидетелите В. ИВ. Н. и М. М. С., с които имал
предварителна уговорка да пътуват заедно с цел туризъм на Черно море. От
с.Б., обл.П. четиримата отпътували около 14.00 часа. Движели се по
Автомагистрала „Тракия“ в посока към гр.Б. в група един зад друг. Водач на
групата бил подсъдимия Л., който управлявал собствения си мотоциклет
„С.ГСХ хххххх“ с рег.№ РВ хххх А, а зад него седяла приятелката му св.Н..
След тях се движела св.С. със собствен мотоциклет, а последен – пострадалия
А.. Всички били с предпазни каски и облекло. Движели се в дясната пътна
лента със скорост около 90 км/ч. Около 15,00 часа, пътувайки по
автомагистралата, те достигнали до землището на община Р.. Времето било
ясно и слънчево, видимостта – много добра, а пътната настилка – суха. Около
15,14 часа в района на км.220+950 на АМ „Тракия“ в землището на с.С.,
общ.Р. на прав участък от пътя пострадалия А. предприел маневра
„изпреварване“ на движещите се пред него два мотоциклета. Подал сигнал с
пътепоказателя /мигач/, че ще извършва тази маневра, и след като се уверил,
че зад него няма движещи се МПС в лявата пътна лента, навлязъл в нея, като
съответно увеличил скоростта си на движение на около 144 км/ч. Изпреварил
мотоциклета, управляван от св.Н. и продължил да се движи в лявата лента с
посочената скорост с цел да изпревари и този, управляван от подсъдимия Л..
Когато го наближил, подсъдимия рязко навлязъл в лявата пътна лента с цел
2

да заобиколи парче от гума на пътната настилка в дясната лента, но без да
увеличава скоростта си на движение. А. задействал спирачната система на
мотоциклета си, като успял да намали скоростта си на движение до 128 км/ч.
и същевременно отклонил посоката си движение максимално вляво, но
въпреки това последвал страничен удар между неговия мотоциклет и този на
подсъдимия Л., при което А. изгубил управлението върху своя мотоциклет,
който се ударил в лявата предпазната еластична ограда /мантинела/ по посока
на движението си. При този удар А. паднал от мотоциклета, като от
инерцията се претърколил няколко пъти по пътната настилка, и се отзовал в
зоната между двете мантинели, разделящи противоположните пътни платна
на автомагистралата. В резултат на това пострадалия А. получил счупване на
лявата лъчева кост в долната трета, счупване на вътрешната фаланга на
палеца на лявата ръка, счупване на лявата лопатка, счупване на крайната
фаланга на ІІІ пръст на лявата ръка и разкъсноконтузна рана на лявата
предмишница. Видно от заключението на изготвената съдебно-медицинска
експертиза, травматичните увреждания, изразяващи се в счупване на лявата
лъчева кост в долната трета, счупване на вътрешната фаланга на палеца на
лявата ръка и счупване на лявата лопатка, поотделно и в съвкупност са му
причинили трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок
повече от 30 дни и представляват средна телесна повреда по смисъла на
чл.129 ал.2 от НК. Видно от заключението на изготвената съдебно-
автотехническа експертиза, възникването на гореописаното ПТП е в пряка
причинна връзка с преминаването на подсъдимия Л. в лявата лента за
движение, а скоростта на движение на управлявания от А. мотоциклет не е
причина за неговото настъпване, като при движението му със съобразена
скорост от 100 км/ч. ПТП-то би настъпило съща, а последиците биха били
незначително по-малки.
Оспорването на фактическата обстановка от подсъдимия и неговия
защитник, както и изключително противоречивите свидетелски показания на
очевидците наложи назначаването на тройна съдебнотехническа експертиза.
Същата изясни изключително прецизно и обосновано механизма на ПТП-то, в
което е пострадал А..
Съдът изцяло споделя направените от експертите изводи по отношение
на всички елементи, довели до произшествието. Вещите лица установяват
следното:
Произшествието е настъпило на АМ Тракия в зоната на километър 221,
в полуплатното за движение на МПС в посока на изток- към Б.. При пътни
условия и обстоятелства, изяснени в кориците на делото, в дясната от двете
активни ленти В.Л. е управлявал с около 86км/ч в посока от запад на изток
мотор „Сузуки”, с В. Н. на задната седалка. На около 50 метра след тях М.С.
сама на мотора си, го е управлявала с приблизително същата скорост също в
дясната лента. На около 30 метра след нея А.А. сам на мотора си- „Хонда”, го
е управлявал с приблизително същата скорост също в дясната лента,
(забележка, посочените отстояния са според очевидците за вижданото пред
3

тях, а не предположения за дистанции зад тях). При 17 доближаване км.221 А.
е ускорил, престроил се в лявата лента и е предприел изпреварване на
моторите пред него. След изпреварване на мотора със С., е достигнал и при
скорост около 143км/ч, към момента на изравняване с мотора управляван от
Л., последния също се престроил в лявата лента. Въпреки допълнително
изнасяне на А. към мантинелата в ляво, двата мотора са контактували с
приплъзване на лявата странична част на мотора на Л. в дясната странична
част на мотора на А.. Следствие на придадените при сблъсъка допълнителни
сили, освен генерираните увреждания по моторите и травмиране на В.Л.,
последния със Сузукито е бил отклонен на дясно, но овладял мотора, до
реализиране плавно спиране в аварийната лента, последван от С.. Следствие
на сблъсъка, „Хондата” с А.А. - загубил контрол, се е отклонил на ляво,
контактувал в мантинелата с лявата част на мотора и докато А. е „излетявал”
от него, хондата под въздействие на разнопосочно въздействащи сили
(моментното направление, гравитация, преразпределени реакции на триене- в
мантинелата, в терена, други), доближила терена, влиза в посока на
североизток под мантинелата. В такова сложно движение, вкл. ротиращо в
„легнал” на дясна страна статус, достига и със зона зад предното колело-
където рамата се свързва с кормилото, се „врязва” в колче от мантинелата
(виж онагледяването). В резултат на това съприкосновение, мотора се
разцепва, предното колело с амортисьорите отделено от останалата по-
голяма част от Хондата се транслират на югоизток, до установяването им в
покой където и както са фиксирани от разследващия орган.
Техническата причина за настъпване на пътно - транспортното
произшествие е предприетото от водача на „Сузуки” престрояване в лявата
лента, преди технически правилно да се убеди, че с тази маневра не създава
условия за ПТП.
Техническа възможност за предотвратяване на кое и да е ПТП винаги се
отнася към конкретен пространствено- времевия момент за който се търси
подобен отговор. Тъй като въпроса не е конкретизиран в това отношение,
общия възможен отговор е:
За В.Л. - водач на Сузукито е съществувала техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП, като пълноценно се убеди, че маневрата
му за престрояване в лявата лента не е била предпоставка за произшествие,
след което да я предприеме.
За А.А. - водач на Хондата според описаната от него ситуация, в
рамките на времето му за реакция -1 секунда, технически не е съществувала
втора (освен допълнителното отклоняване в ляво след забелязаното навлизане
на В. към него).
Не съобразяването на Л. с движението на А. в лявата лента, преди да
предприеме престрояване в тази лента, от техническа гледна точка е пропуск
и нарушение. Това действие е в пряка причинна връзка за настъпване на
инцидента. Произшествието е настъпило на АМ „Тракия” в зоната на
4

километър 221, в полуплатното за движение на МПС в посока на изток- към
Б.. При пътни условия и обстоятелства, изяснени в кориците на делото, в
дясната от двете активни ленти В.Л. е управлявал с около 86км/ч в посока от
запад на изток мотор „Сузуки”, с В. Н. на задната седалка. На около 50 метра
след тях М. С. сама на мотора си, го е управлявала с приблизително същата
скорост също в дясната лента. На около 30 метра след нея А. А. сам на мотора
си- „Хонда”, го е управлявал с приблизително същата скорост също в дясната
лента, (забележка, посочените отстояния са според очевидците за вижданото
пред тях, а не предположения за дистанции зад тях). При 17 доближаване
км.221 А. е ускорил, престроил се в лявата лента и е предприел изпреварване
на моторите пред него. След изпреварване на мотора със С., е достигнал и при
скорост около 143км/ч, към момента на изравняване с мотора управляван от
Л., последния също се престроил в лявата лента. Въпреки допълнително
изнасяне на А. към мантинелата в ляво, двата мотора са контактували с
приплъзване на лявата странична част на мотора на Л. в дясната странична
част на мотора на А.. Следствие на придадените при сблъсъка допълнителни
сили, освен генерираните увреждания по моторите и травмиране на В.,
последния със сузукито е бил отклонен на дясно, но овладял мотора, до
реализиране плавно спиране в аварийната лента, последван от С.. Следствие
на сблъсъка, хондата с А.- загубил контрол, се е отклонил на ляво,
контактувал в мантинелата с лявата част на мотора и докато А. е „излетявал”
от него, хондата под въздействие на разнопосочно въздействащи сили
(моментното направление, гравитация, преразпределени реакции на триене- в
мантинелата, в терена, други), доближила терена, влиза в посока на
североизток под мантинелата. В такова сложно движение, вкл. ротиращо в
„легнал” на дясна страна статус, достига и със зона зад предното колело-
където рамата се свързва с кормилото, се „врязва” в колче от мантинелата
(виж онагледяването). В резултат на това съприкосновение, мотора се
разцепва, предното колело с амортисьорите отделено от останалата по-
голяма част от хондата се транслират на югоизток, до установяването им в
покой където и както са фиксирани от разследващия орган.
Техническата причина за настъпване на пътно транспортното
произшествие е предприетото от водача на „Сузуки” престрояване в лявата
лента, преди технически правилно да се убеди, че с тази маневра не създава
условия за ПТП.
Несъобразяването на Л. с движението на А. в лявата лента, преди да
предприеме престрояване в тази лента, от техническа гледна точка е пропуск
и нарушение. Това действие е в пряка причинна връзка за настъпване на
инцидента. Скоростта на движение на управлявания от св. А. мотоциклет
„Хонда” е била различна в различните пространствено времеви моменти, като
в зоната на ПТП при контакта в мотоциклета на Л. е била не по- ниска от
143км/ч.
Вещото лице К. установява в съдебно заседание, че ако положението на
пострадалия е било действителното спрямо мотоциклета на подсъдимия, но
5

скоростта на пострадалия беше 90 км.ч. при същите действия на подсъдимия
би възникнал също контакт между двата мотоциклета, но при други
последващи движения. Удара в еластичната ограда би бил друг и би било
възможно пострадалия да запази управлението на собствения си мотоциклет.
Това е така, защото при по-ниска скорост мотоциклета е по-устойчив.
Горната фактическа обстановка се установява от всички приети по
делото доказателства и най-вече от изслушаната и приета съдебно-техническа
експертиза, която съдът кредитира изцяло като изключително компетентна,
незаинтересована, детайлна, научно обоснована и правилна. Свидетелските
показания съдът прецени съпоставяйки ги с всички останали писмени и
гласни доказателства, както и с установеното от експертите, като изходи и от
заинтересоваността им, предвид близките им приятелски отношения с
подсъдимия.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
С деянието си подсъдимия В. В. Л. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.343, ал.1, б. „б“, вр. чл.342, ал.1 от
НК – на 16.04.2020 г. в землището на с.С., общ.Р. по АМ „Тракия“ в района на
км. 220+950 при управление на моторно превозно средство – мотоциклет
„С.ГСХ хххххх“ с рег.№ РВ хххх А нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди“, чл.25, ал.1 от ЗДвП - „Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например … да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, … преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение“ и чл.25, ал.2, изр.1 от ЗДвП - „При извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея“ и по
непредпазливост причинил на АС. С. АС. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лявата лъчева кост, счупване на вътрешната
фаланга на палеца на лявата ръка и счупване на лявата лопатка, които
увреждания поотделно и в съвкупност причинили на пострадалия трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30
дни.
Именно за безспорно установяване на това по делото била назначена
съдебно-медицинска експертиза. От заключението на същата се установява по
един безспорен и несъмнен начин, че пострадалият А. вследствие на настъпилото
пътнотранспортно произшествие, получил средна телесна повреда, изразяваща
6

се в счупване на лявата лъчева кост, счупване на вътрешната фаланга на
палеца на лявата ръка и счупване на лявата лопатка, които увреждания
поотделно и в съвкупност причинили на пострадалия трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.
Установените травматични увреждания, според експерта С. добре
отговаряли да се получат по времето и начина, описани в материалите на
досъдебното производство.
Изложената фактическа обстановка се установява от обясненията на
подсъдимия, на пострадалия, от показанията на разпитаните по делото свидетели
– В.Н., М.С, А.Б., дадени в хода на досъдебното и съдебно производство и
приобщени към доказателствения материал по делото, от заключенията на
приетите като писмени доказателства по делото тройна съдебно - техническа
експертиза, съдебномедицинска експертиза и от другите събрани в наказателното
производство доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда
на чл.281 НПК. Като цяло доказателствения материал подкрепа възприетото от
съда и изложеното в обвинението спрямо подсъдимия.
По това обвинение подсъдимия не се признава за виновен. В тази насока са
и доводите на защитата в лицето на адвокат Ш.. На първо място защитната теза
акцентира, на показанията на свидетелите, според които пострадалия не само
нарушил първоначалната уговорка да се движи последен, но и прекалено високата
му скорост на изпреварване. Така изложеното не оборва възприетото от съда. Бе
посочено, че и пострадалия е допринесъл за настъпването на птп-то, което обаче
не изключва задълженията на подсъдимия посочени по-горе и заложени в Закона
за движението по пътищата. Това би дало отражение при определяне на
наказанието, но не и при установяване на виновността на подсъдимия, който
безспорно е нарушил задълженията си по-горепосочените текстове от закона.
Това, че свидетелите твърдят, че своевременно е подаден сигнал –мигач, за
навлизане в лява лента не изключва наличието нарушенията на закона. В тази
връзка не може да се приеме защитната теза, че виновен за настъпването на птп-то
е само пострадалия, тъй като не съобразил да се движи с по-ниска скорост и да
спазва първоначалната уговорка. Както бе отбелязано, последния е допринесъл на
настъпването на птп-то, но това не е изключило задълженията възникнали по
силата на закона и за подсъдимия Л.. Вещото лице К. в своето изложение в
съдебно заседание по категоричен начин разяснява механизма на деянието.
Несъмнено за водачите на пътни превозни средства съществуват задължения по
ЗДвП и които подсъдимия е нарушил. Предвид на това въз основа на събраните в
хода на делото доказателства, съдът намира, че така предявеното обвинение се
доказа по един несъмнен и безспорен начин.
По делото не се спори, че на инкриминираната дата на посоченото и
установено по делото местоположение е възникнало пътнотранспортно
произшествие с участници – подсъдимия Л. и пострадалия А.. Не се спори
също така, че в следствие на ПТП-то пострадалият А. е получил средна
телесна повреда по смисъла на закона, като е налице пряка причинна връзка
между тях.
7

Съгласно нормата на чл.5, ал.1 от ЗДвП чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - „Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди“, чл.25, ал.1 от ЗДвП -
„Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например … да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, … преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение“ и чл.25, ал.2, изр.1 от ЗДвП - „При извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по нея“.
Съдът намира, че само въз основа на правните съждения в разглеждания
случай за водача Л., е съществувала единствената законова възможност,
абсолютно задължителна за него, да предприеме оглеждане назад, преди да
предприеме маневрата и да пропусне движещите се в другата лента. От друга
страна задължението на подсъдимия е заложено и в нормата на чл.95, ал.1 от
ЗДвП. Следователно само въз основа на правните съждения съдът намира, че в
разглеждания случай действително, подсъдимия с виновното си поведение е
допринесъл за настъпване на пътно-транспортното произшествие. С оглед
изясняване в пълнота на механизма на настъпване на пътнотранспортното
произшествие по делото бяха изслушани заключенията на три автотехнически
експертизи. Въз основа на заключенията им се установява, че от техническа точка
за настъпването на ПТП-то причините са неспазването на задълженията на
подсъдимия да се увери, че няма движещи се в лявата лента и едва тогава да
предприеме маневрата, както и несъобразената скорост, която е и забранена на
пострадалия. Обобщено казано дотук, въз основа на изложените правни съждения,
съдът изложи мотиви, че намира обвинението на Районна прокуратура – Стара
Загора, ТО Р. за доказано по един несъмнен и безспорен начин, което се
потвърждава и от логичните съждения на вещите лица по делото.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
За да е налице престъпния състав на чл.343, ал.1, б. „б” от НК, предложение
второ, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, е необходимо да се установи по делото, че
деецът е допуснал ПТП от което реално, на практика е настъпила средна телесна
повреда и деянието да е извършено по непредпазливост.
Безспорно по делото се установи, видно от изложената по – горе фактическа
обстановка, че подсъдимия В. В. Л., на 16.04.2020г. в землището на с.С., общ.Р.
по АМ „Тракия“ в района на км. 220+950 при управление на моторно
превозно средство – мотоциклет „С.ГСХ хххххх“ с рег.№ РВ хххх А нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - „Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
8

опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди“, чл.25, ал.1 от ЗДвП -
„Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например … да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, … преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение“ и чл.25, ал.2, изр.1 от ЗДвП - „При извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по нея“ и по непредпазливост причинил на АС. С. АС. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на лявата лъчева кост, счупване на
вътрешната фаланга на палеца на лявата ръка и счупване на лявата лопатка,
които увреждания поотделно и в съвкупност причинили на пострадалия
трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг
от 30 дни.
С това подсъдимия е осъществил престъпния състав на престъплението
по чл.343, ал.1, буква „б” от НК, във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно по
непредпазливост, при условията на небрежност. Същият не е желаел и целял
настъпването на обществено опасните последици, но следвало да ги
предвиди, възможността от настъпването им. Настъпилия вредоносен
резултат е в пряка причинна връзка с допуснатите от страна на подсъдимия
нарушение на правилата за движение описани по горе.
Предвид гореизложеното съдът приема за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че подсъдимия В. В. Л. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.343, ал.1, б. „б” от НК, във връзка
с чл.342, ал.1 от НК.

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл.54 НК, изхождайки от предвидено за гореописаното
престъпление наказание „лишаване от свобода” до три години или
„пробация”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на
наказанието, залегнали в чл.36 НК.
При определяне наказанието на подсъдимия Л. съдът съобрази степента
на обществена опасност на деянието и дееца, както и данните за личността на
същия и счете, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 78а от
НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание на подсъдимия, тъй като той с чисто съдебно
9

минало, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ,
раздел ІV от НК, от деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди, а за извършеното от него престъпление в специалната част на НК е
предвидено наказание лишаване от свобода до три години или пробация.
Налице са само смекчаващи отговорността обстоятелства:
образованието на подсъдимия, изключително добрите характеристични
данни, поведението му след птп-то , това че е направил всичко възможно за
да помогне на пострадалия, включително пренебрегвайки собствените си
травми, липсата на осъждания, данните за неговите качества, като водач на
групи с мотоциклети, че помага на болните родители, че е трудово
ангажиран, младата му възраст и високото му правно съзнание. Не на
последно място съдът отчете и съпричиняването в голяма степен на ПТП-то
от пострадалия.
Като отчете наличието само на смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът наложи на подсъдимия Л. административно наказание
„глоба” в размер на 2500 лв., което наказание счете, че е съответно на
извършеното от него престъпление и прецени, че то в пълнота ще постигне
целите както на индивидуалната така и на генералната преВ.я предвидени в
нормата на чл. 12 от ЗАНН.
Съдът не наложи наказанието лишаване от право да управлява МПС на
подсъдимия, тъй като това е предвидено като възможност в разпоредбата на
чл.78а НК, подсъдимия има изключително добри характеристични данни, а и
без свидетелство за управление на МПС би си загубил не само работата, но и
възможността да обслужва болните си родители.
В тежест на подсъдимия В. В. Л., съдът възложи направените разноски,
като осъди същия да заплати по сметка на ОД на МВР гр.Стара Загора
направените в досъдебното производство разноски в размер на 907,06 лв.
/деветстотин и седем лева и шест стотинки/, представляващи размера на
изплатените възнаграждения за вещи лица.
Съдът осъди подсъдимия В. В. Л. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС Р. направените по делото разноски в размер
на 4 495,17 лв. / четири хиляди четиристотин деветдесет и пет лева и
седемнадесет стотинки/, представляващи размера на изплатените
възнаграждения за вещи лица, както и да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС Р. държавна такса в размер на 5лв. /пет лева/
за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10

Съобщи за изтекли лични данни