№ 153
гр. Благоевград, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Лозена Д.а
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело №
20221200900189 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Ищец в процеса е М. Р. К., гражданин на Р.И. роден на *** г., адрес Р.И. 1
Ш.Б.К.
Ответници в производството са "П" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление с. О.К., общ.Б., обл.П., представлявано от П.И.И., "Е" ЕООД, ЕИК
***, седалище и адрес на управление гр. С., р-н В, представлявано от Д.Г.С., и
"Е" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С. р-н "Т"
представлявано от Д.Г.С..
В исковата молба се твърди, че с влязло в сила решение по гражданско дело №
105 от 2016 г. на Окръжен съд Благоевград, в полза на М. К. са присъдени
направени за производството разноски, в размер на 55 207,89 лв. За същите
бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който при ЧСИ Б.В. било
образувано изпълнително дело № 337 от 2019 г. Длъжници по последното
били 2 дружества-ответници по гражданско дело № 105 от 2016 г. на Окръжен
съд Благоевград, а именно - "Е" ЕООД и "Е" ЕООД. Посоченото изпълнително
дело и към момента било висящо, като по него били извършвани действия по
принудително изпълнение, осъществена била публична продан на недвижими
имоти, но разпределение на суми не било правено. К. упълномощил адвокат и
1
трето лице, които да извършат проверка по движението на изпълнителното
дело. По повод на това, от същите било установено, че по него е
конституирано като кредитор "П" ЕООД. Като основание за това бил посочен
договор за цесия от 17.02.2021 г., с който М. К., чрез пълномощник адв.В.Д., се
разпоредил, в полза на "П" ЕООД, с част от вземането си по изпълнителния
лист за разноски, присъдени по гражданско дело № 105 от 2016 г. на Окръжен
съд Благоевград. Разпореждането било за сумата от 32 778,43 лв., като същото
било възмездно и срещу цена от 100 лева. С анекс от 12.07.2021 г. към този
договор, подписан отново от пълномощник адв.Д., била постигната уговорка
страните по договора за цесия от 17.02.2021 г. да продължат събирането на
сумите по издадения изпълнителен лист по гражданско дело № 105 от 2016 г.
на Окръжен съд Благоевград и договора за цесия, индивидуално и по своя
преценка. С въпросните договор за цесия и анекс към него, част от вземанията
на М. К. спрямо "Е" ЕООД и "Е" ЕООД била прехвърлена в полза на "П"
ЕООД, което се конституирало като кредитор по изпълнително дело № 337 от
2019 г. на ЧСИ Б.В.. Тези договори обаче били недействителни и не
пораждали каквото и да било действие в полза на присъединения кредитор
"П". Това било основание за оспорване на вземанията му по съдебен ред. За М.
К. бил налице правен интерес от водене на настоящото производство,
доколкото с оспорване на вземанията на кредитора "П", на него нямало да
бъдат предоставяни суми от събраните по изпълнителното дело и всичко щяло
да премине при К.. Вземането, предмет на цесията, било за задължение на
длъжниците по основния изпълнителен лист. За ищеца бил налице интерес от
установяване на факта, че същите тези длъжници не дължат на присъединения
кредитор, а на първоначалния взискател, т. е. на К.. Производството се
развивало с участието на всички страни по оспорената сделка, която била
основание на вземанията на присъединения кредитор. Искът бил предявен и
срещу длъжника по изпълнителното дело, който се явявал длъжник и по
същата тази оспорена сделка. Това обосновавало интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск. С него се целяло оспорване на задължението
на длъжника към друг кредитор, както и оспорване на основанието, от което
това качество се извежда от страна на присъединения взискател. Ето защо
интерес от водене на делото бил налице срещу всички ответници, тъй като
само обвързването на длъжника със сила на присъдено нещо по настоящото
дело било начинът, по който същият да бъде ограничен да извършва плащания
2
към присъединения кредитор - било съдебно /по изпълнителното дело/, било
извънсъдебно. Договорът и анексът били недействителни на основание чл. 42
от ЗЗДог, защото били сключени от лице, което не разполагало с
представителна власт. М. К., никога и по никакъв повод, не бил предоставял
права в полза на адв.В.Д. да сключва договори от негово име, включително и
такива, с които тя да се разпорежда с неговите вземания. В полза на адв.Д.
действително били предоставени права за представителство на К., но същите
били в рамките на осъществяване на представителство по изпълнително дело
за събиране на вземанията му, а не за разпореждане със същите, включително
с това за разноските по гражданско дело № 105 от 2016 г. на Окръжен съд
Благоевград. Като последица от това, прехвърлянето на вземането и
останалите уговорки, признания и съглашения били постигнати от лице, което
не разполагало с представителна власт. За същите К. не бил уведомяван
лично, като незабавно след узнаване на съществуването им те били оспорени
и липсвало потвърждаване, което да санира действията на посочения в
договора и анекса пълномощник. Нещо повече - към датата на сключване на
анекса, адв.Д. нямала и качеството на адвокат, тъй като правата й били
прекратени, считано от 02.06.2021 г., а на нея били предоставяни права /макар
и без такива за разпореждане с вземания на К./ само в това й качество. С
отписването й като адвокат, в каквото качество същата имала права за
представителство по изпълнителното дело /доколкото такова можели да
осъществяват само адвокати по висящи съдебни производства, не и трети
лица/, действието на пълномощните се прекратявало, което и на това
основание правело анекса, сключен на 12.07.2021 г., без представителна власт.
При условията на евентуалност се твърди, че е налице недействителност на
сделката и по смисъла на чл. 40 от ЗЗДог, която също обосновава липса на
вземане в полза на "П". С договора за цесия и анекса към него се прехвърляло
вземане на стойност 32 778,43 лв. срещу сума в размер на общо 100 лева,
посочена в чл. 2 като продажна цена. Нещо повече - това вземане, според чл.
1, ал. 5 и 6 от договора за цесия, било прехвърлено заедно с всички
привилегии, обезпечения, включително лихви и разноски по съдебни и
изпълнителни дела, и с обезпечение - вписани искова молба и решение на
съда по гражданско дело № 105 от 2016 г. на Окръжен съд Благоевград. В този
смисъл, събирането на прехвърлената сума било гарантирано от посочените
обезпечения и вписвания, но срещу същата била получена цена от едва 100
3
лева. Ето защо налице била явна нееквивалентност на престациите, като
срещу прехвърленото вземане била получена сума, която била не просто
ниска по размер, а на практика представлявала липса на насрещна престация
спрямо полученото. С този договор и анекса към него обективно се увреждали
интересите на представляваната страна по договора, ако изобщо се приемело,
че сделка по упълномощаване е налице. Като последица от това, договорът и
анексът били сключени изцяло във вреда на М. К.. Без всякаква причина било
налице разпореждане с вземане на стойност 32 778,43 лв. срещу сумата от 100
лева. Имало увреждане на ищеца с посочената прехвърлителна сделка,
доколкото с нея К. бил лишен от вземане в голям размер, което, при това, било
и обезпечено чрез вече извършени към датата на прехвърлянето множество
действия. С текста на договора за цесия и анекса към него, от името на К. били
направени изявления от пълномощника, които били неверни и с които се
създавали привидни основания за прехвърлянията и останалите уговорки в
тях, в т. ч., че К. не бил заплащал разноски по гражданско дело № 105 от 2016
г. на Окръжен съд Благоевград, както и по образуваното изпълнително дело.
Всичко това било невярно и само по себе си не можело нито да обоснове
наличие на основание за прехвърлянето, нито пък можело да ангажира ищеца
по какъвто и да било начин, доколкото тези „признания” не изхождали от К.,
нито пък за тях той бил давал права на В.Д.. Тези действия били извършени от
Д., която била адвокат на М. К. по гражданско дело № 105 от 2016 г. на
Окръжен съд Благоевград и на която било известно обстоятелството, че
сумите по същото дело са присъдени като разноски на К., тъй като са
направени именно от него. Д. продължила да представлява както К. в рамките
на изпълнителното дело пред ЧСИ Б.В., така и приобретателя по цесията –
"П" ЕООД. В този смисъл, същата предпочела да защити интересите на
цесионера пред тези на цедента, като действията на пълномощника и на
лицето, с което е договарял, били недобросъвестни. Ето защо договорът за
цесия и анексът към него били недействителни и на основание чл. 40 от ЗЗДог.
На база на всичко изложено се претендира да бъде признато за установено в
отношенията между М. Р. К. и "П" ЕООД, "Е" ЕООД и "Е" ЕООД, че не
съществува вземане на "П" ЕООД спрямо "Е" ЕООД и "Е" ЕООД, поради
недействителност на договора за цесия от 17.02.2021 г. и анекса към него от
12.07.2021 г., подписани за сума в размер на 32 778,43 лв., представляваща
част от вземане за разноски, присъдени с решение по гражданско дело № 105
4
от 2016 г. на Окръжен съд Благоевград, за събирането на които се води
изпълнително дело № 337 от 2019 г. на ЧСИ Б.В., както и да се осъдят
ответниците да заплатят на ищеца направените по настоящото дело разноски.
В отговора на "П" ЕООД се изтъква, че ищецът, избирателно и подвеждащо, с
цел въвеждане на съда в заблуда, е представил само част от доказателствата по
изпълнителното дело и изобщо касателно отношенията между страните, като
умишлено е укрил всички важни доказателства по казуса. Отношенията
между М. Р. К. и "П" ЕООД имали предистория. През 2010-2011 г. М. Р. К. се
свързал с адв.В.Д. да закупи от негово име имот в сграда "У", гр.Б.,
собственост на инвеститора "Е", който той бил заплатил по предварителен
договор. Тъй като "Е" отказало да прехвърли имота, адв.В.Д., от името на М.
Р. К., развалила с нотариална покана сключения предварителен договор и
завела в СГС искова претенция за връщане на платената продажна цена.
Производството се развило на три инстанции, като на всички тях исковата
претенция на М. Р. К. била доказана и уважена от съда. В резултат на това
производство, К. придобил две вземания срещу "Е", а именно: 1 - вземане,
възникнало и придобито на основание изпълнителен лист, издаден на
15.11.2013 г. по гражданско дело № 2275 от 2013 г. на Софийски апелативен
съд, съгласно който "Е" било осъдено да заплати на К. сума в размер на 81 500
евро, платена на отпаднало основание, заедно със законната лихва, считано от
28.10.2011 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното
изплащане, сума в размер на 2445 евро, представляваща разноски за
нотариално прехвърляне, заедно със законната лихва, считано от 28.10.2011 г.
/датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане, и сума в
размер на 9901,14 евро, представляваща лихва за забава, считано от 15.10.2010
г. /изтичането на срока на поканата за доброволно изпълнение/ до 28.10.2011 г.
/датата на подаване на исковата молба/, като за събирането на това вземане
било образувано изпълнително дело № 9 от 2014 г. на ЧСИ Ш.Д., и 2 -
вземане, възникнало и придобито на основание изпълнителен лист, издаден на
15.05.2015 г. по гражданско дело № 14468 от 2011 г. на Софийски градски съд,
гражданско дело № 2275 от 2013 г. на Софийски апелативен съд, търговско
дело № 1390 от 2014 г. на Върховен касационен съд и частно търговско дело
№ 1380 от 2014 г. на Върховен касационен съд, видно от който "Е" било
осъдено да заплати на М. Р. К. сума в размер на 11 012,83 лв., на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, както и сума от 3000 евро, представляваща адвокатско
5
възнаграждение във въззивната и касационната инстанции, като за събирането
на това вземане било образувано изпълнително дело № 510 от 2015 г. на ЧСИ
Ш.Д.. Оказало се, че междувременно "Е" се е разпоредило, чрез две апортни
вноски, с имотите си в полза на "Е" ЕООД и "Е" ЕООД, като по този начин
направило вземанията на М. Р. К. по двете изпълнителни дела несъбираеми
поради липса на достатъчно имущество. адв.В.Д. представила пълен отчет на
правната и фактическа ситуация на клиента си К. и му предложила да заведе
два отменителни иска срещу извършените две апортни вноски, като изрично
го уведомила, че няма друг начин за събиране, както и че процесите ще бъдат
скъпоструващи /с голям материален интерес, който водел до големи държавни
такси и големи адвокатски хонорари/. К., след като разгледал представения му
подробен отчет относно предприетите до този момент действия, заявил, че не
разполага с достатъчно средства за водене на отменителните искове и
изпълнителните дела. Той предложил 30 % от вземанията си срещу поемане
на разноските за водене на необходимите правни действия до пълно събиране
на вземанията му. След дълго търсене на възможности, "П" ЕООД проявило
интерес към предложението на К. и така се стигнало до сключване, на *** г.,
на нотариално заверен договор за цесия между двете страни. М. Р. К.
прехвърлил на "П" ЕООД 30 % от вземанията си спрямо "Е" и запазил за себе
си останалите 70 % /чл. 1, ал. 1 и 2 от договора за цесия/. В замяна на това "П"
ЕООД, освен че платило цената по договора, се задължило да поема бъдещи
разноски за събиране на вземанията /за съдебните и изпълнителните дела/,
при условие, че тези разноски бъдат събирани с приоритет от длъжника в
изпълнителните производства /чл. 1, ал. 7 от договора за цесия/. К.
декларирал, че ще съдейства на дружеството за събирането на вземанията по
всички възможни начини. В чл. 1, ал. 7 от нотариално заверения на *** г.
договор за цесия, страните изрично се споразумели, че поради източване на
имуществото на длъжника в трети лица, ще бъдат заведени, от името на
цедента, отменителни искове по чл. 135 от ЗЗДог и други искове за събиране
на вземанията, като цесионерът ще се ползва и от обезпеченията и резултата
от същите. Разноските за държавни такси по бъдещите дела и процедури, до
приключването им пред всички инстанции, трябвало да се заплащат от
цедента, а всички останали разходи и разноски - от цесионера. При събиране
на вземанията всяка от страните имала право да получи и/или задържи
приоритетно всички извършени разходи и разноски. За воденето на
6
гражданско дело № 105 от 2016 г. на Окръжен съд Благоевград срещу "Е" и
„"Е" ООД, М. Р. К. предплатил за разноски единствено сума в размер на 11 468
евро /22 429,46 лв./. Извършените и присъдени разноски възлезли на 55 207,89
лв., като съдът издал изпълнителен лист за тях на 17.07.2017 г. Разликата
между въпросните 2 суми - 32 778,43 лв., била изплатена, съгласно
разпоредбите на договора за цесия от *** г., от адв.В.Д. за сметка на цесионера
"П" ЕООД. С издадения изпълнителен лист по гражданско дело № 105 от 2016
г. на Окръжен съд Благоевград, било заведено изпълнително дело № 337 от
2019 г. на ЧСИ Б.В.. За воденето на гражданско дело № 106 от 2016 г. на
Окръжен съд Благоевград срещу "Е" и "Е" ООД, М. Р. К. предплатил за
разноски сума в размер на 12 518 евро /24 483,08 лв./. Извършените и
присъдени разноски възлезли на 56 436,43 лв., като съдът издал изпълнителен
лист за тях на 11.01.2021 г. Разликата между въпросните 2 суми - 31 953,35 лв.,
била изплатена, съгласно разпоредбите на договора за цесия от *** г., от
адв.В.Д. за сметка на цесионера "П" ЕООД. С издадения изпълнителен лист по
гражданско дело № 106 от 2016 г. на Окръжен съд Благоевград, било заведено
изпълнително дело № 85 от 2021 г. на ЧСИ Ш.Д.. Твърденията на К., че е
плащал каквото и да е по изпълнителни дела, били абсолютно голословни и
неверни. Всички разноски по изпълнителните дела били плащани от адв.В.Д.
за сметка на "П" ЕООД, на основание договореностите между страните,
постигнати в сключения на *** г. нотариално заверен договор за цесия.
Именно да не плаща разходи и разноски била причината К. да го сключи. В
замяна на това той безусловно и категорично се отказал от 30 % от вземанията
си спрямо "Е" в полза на "П" ЕООД. За нееквивалентност на престациите по
договорите за цесия изобщо не можело да се говори. "П" ЕООД се съгласило
да покрива големите разходи както в две съдебни дела с големи материални
интереси, така и в четири изпълнителни дела. То заплатило, под формата на
възнаграждения, разходи и разноски, над 150 000 лева. Дружеството
изпълнило изцяло поетите от него в договора задължения, въпреки че
процесите се оказали значително по-скъпи от първоначалните предвиждания.
Само благодарение на "П" ЕООД, апортните вноски, в крайна сметка, били
обявени от съда за недействителни. На основание издадените изпълнителни
листове били образувани нови изпълнителни дела, старите изпълнителни дела
били присъединени към новите, възбранени и описани били всички имоти,
проведени били публични продани и били събрани пари от продажбите по
7
сметките на двамата съдебни изпълнители. В момента събраните от съдебните
изпълнители суми покривали по-голямата част от дълга на "Е" само поради
факта, че били проведени успешно отменителните искове и последващите
изпълнителни действия. До приключването на изпълненията интересите и на
двамата кредитори щели да бъдат напълно удовлетворени, като заслугата за
това била единствено на "П" ЕООД, което не се отказало до края от поетите от
него договорни задължения. Не било налице противоречие между интересите
на тези двама кредитори, поради което нямало проблем да бъдат
представлявани от един процесуален представител. Общият интерес на
двамата кредитори доскоро бил двете съдебни дела /Павлови искове/ да бъдат
спечелени, след което имотите, изнесени с апорт от патримониума на "Е", да
бъдат обявени за продажба и продадени, а парите - разпределени спрямо
извършените от всяка от страните разходи, разноски и договори, така че те да
бъдат напълно удовлетворени. Сега обаче, когато инвестицията вече била
направена от "П" ЕООД и било време за събиране на платеното от него, М. Р.
К. се отмятал от договора, алчно опитвайки се да събере всичко сам и
увреждайки интересите на всички други, освен личните негови. "П" ЕООД
станало кредитор на "Е" ЕООД и взискател по изпълнителни дела с № 9 от
2014 г., 510 от 2015 г. и 85 от 2021 г. на ЧСИ Ш.Д. и изпълнително дело № 337
от 2019 г. на ЧСИ Б.В., по силата на договор за цесия от *** г. /чл. 1, ал. 2 и 7
от същия/. Изрично било посочено в договора за цесия от 17.02.2021 г. и
анекса към него от 12.07.2021 г., че те са съставени на базата на договора от
*** г. В молбата за присъединяване на "П" ЕООД като взискател, изрично бил
посочен като приложение договорът за цесия от *** г. Именно на основание
този договор, съдебният изпълнител конституирал "П" ЕООД като взискател
по делото. Избирателно обаче ищецът укривал от съда нотариално заверения
договор за цесия от *** г. и представил само договора за цесия от 17.02.2021 г.
и анекса от 12.07.2021 г., с твърдението, че нямал и представа, че част от
вземанията му е била прехвърлена. адв.В.Д., като основен платец, посочен във
всички платежни нареждания в съдебните и изпълнителните дела, за
избягване на всякакво съмнение кой какво е платил, а не за предоговаряне на
отношенията между страните, подписала от името на М. Р. К. нов договор за
цесия от 17.02.2021 г. и анекс към него от 12.07.2021 г. Тези два документа не
създавали някакви нови и по-различни отношения между страните. Те не
създавали качеството на "П" ЕООД като кредитор на "Е" или взискател по
8
изпълнителното дело, защото дружеството вече било придобило това си
качество с прехвърлянето на вземанията на *** г. Те просто разпределяли
между страните извършените в периода 2016-2021 г. разноски по съдебните
дела /граждански дела с № 105 от 2016 г. и 106 от 2016 г. на Окръжен съд
Благоевград/ и изпълнителните дела /№ 9 от 2014 г., 510 от 2015 г. и 85 от 2021
г. на ЧСИ Ш.Д. и № 337 от 2019 г. на ЧСИ Б.В./, за да има пълна яснота. Дори
и тези два документа да бъдели счетени за нищожни от съда, макар че нямало
подобно основание /при наличието на нотариално заверено пълномощно и
предистория за дължимостта на сумите/, то оставала в сила между страните
първата им договорка - нотариално завереният договор за цесия от *** г.,
който ясно постановявал, че всяка страна, при събирането на вземанията, има
право да получи с приоритет каквото е дала. Искът пак щял да бъде
неоснователен. "П" ЕООД пак щяло да има право да получи 30 % от
първоначалните вземания срещу "Е" /чл. 1, ал. 1 и 2 от нотариално заверения
договор за цесия от *** г./, както и допълнително направените от него разходи
в съдебните и изпълнителните дела срещу "Е", "Е" ЕООД и "Е" ЕООД /чл. 1,
ал. 7 от нотариално заверения договор за цесия от *** г./. След като адв.В.Д.
била реалният платец на всички суми, то, очевидно, подписаните от нея
документи /договор за цесия от 17.02.2021 г. и анекс от 12.07.2021 г./ в тази
връзка били достоверно писмено доказателство какво и от кой е било
заплащано. Дори и сумите в брой, които били предмет на договори за правно
обслужване с М. Р. К. във водените съдебни и изпълнителни производства, не
били плащани от него, а били за сметка на "П" ЕООД. Нямало как К. да е
плащал разходи и разноски в брой, при положение, че не бил идвал в
България, нито пък бил изпращал на пълномощника пари по банков път, които
да бъдат теглени и след това плащани в брой от негово име. Това, какво М. Р.
К., в действителност, е платил, или по-скоро - не е платил, щяло да се
установи в настоящото дело. В противен случай била налице опасност, ако
възраженията на К. бъдат уважени от настоящия съдебен състав, то той да се
обогати неоснователно за сметка на "П" ЕООД и В.Д. със суми, които не му се
полагали. Именно за избягване на това като възможност, на съдебните
изпълнители били представени договорите за цесия и анексите /с изявление от
реалния платец В.Д./, така че те да знаят какво следва да бъде разпределено и
на кого в изпълнителните производства. На *** г., т. е. в деня на сключване на
договора за цесия, М. Р. К. предоставил на адв.В.К.Д. нотариално заверено
9
пълномощно, с което изрично я упълномощил да подписва, подава и получава
документи от негово име и за негова сметка, включително, но не само,
договори, нотариални покани, искания, заявления, молби, искови молби и
други, както и да подписва и други документи, споразумения, декларации и
всякакви други изявления, с оглед на окончателното уреждане на въпроса,
дори и да не са изрично посочени. Пълномощното било подписано лично от К.
на *** г., пред М.И., завеждаща консулската служба при посолството на Р.Б. в
гр.Д., и нотариално заверено от нея. Оспорването на представителната власт
на адв.В.Д. да сключва от името на К. договор за цесия и анекс към него, на
основание чл. 42 от ЗЗДог, било неоснователно и необосновано. Видно от
текста на пълномощното, адв.Д. била надлежно упълномощена от М. Р. К. да
сключва всякакви договори, в т. ч. и процесния договор за цесия. Не била
налице липса на представителна власт. Нямало необходимост от допълнително
потвърждаване на действията. Не била налице и злоупотреба с права от страна
на адв.В.Д.. Последната действала при спазване на всички етични и морални
правила, така че да защити общите интереси на двамата си доверители, като
всеки от тях получил в изпълнителните производства това, което е дал и което
му се полага по договор. В.Д. доброволно подала молба за отписването си от
адвокатската колегия, като поради технически проблеми, решение за
отписването й в продължение на няколко месеца не било вземано.
Впоследствие, макар и взето от адвокатския съвет, това решение, пак поради
същите технически проблеми, не било нито довеждано до знанието й, нито
било публикувано. От момента, в който Д. случайно разбрала от
публикувания регистър за отписването й от САК, спряла да практикува
адвокатска професия. И към настоящия момент решението на адвокатския
съвет не било изпратено официално до нея, т. е. влизането му в сила било
спорно. Договорът за цесия бил сключен на 17.02.2021 г. Ако в действителност
решението за отписването на В.Д. като адвокат от регистрите на САК било
взето на 02.06.2021 г., както твърдял ищецът, то реално към 17.02.2021 г. тя
била вписан адвокат с пълни адвокатски права, както и надлежно дадено й
нотариално заверено пълномощно от М. Р. К. да сключва договори. Анексът
от 12.07.2021 г. не съдържал конкретни финансови договорки и не бил важен.
Съществената част - договорът за цесия, била от 17.02.2021 г., т. е. много
преди отписването на Д. от адвокатската колегия и при наличие на пълни
упълномощителни права за нея. В пълномощното, заверено на *** г., В.Д.
10
била посочена като упълномощено лице с всички нейни лични данни: три
имена, ЕГН, лична карта и адрес. Нямало изрично упоменаване, че тя има
право да действа от името на М. Р. К. само като адвокат, нито пък че ако се
отпише от колегията, пълномощното ще стане невалидно. Очевидно, правата
по т. 11 /за водене на съдебни дела/ били специфични за адвоката. Всички
други права обаче по никакъв начин не се влияели от качеството на
упълномощеното лице. От страна на М. Р. К. бил налице шиканьозен опит да
присвои, в разрез с всички договори, суми, които не му се дължали, а били
реално платени от "П" ЕООД, след като последното от 8 години инвестирало
огромни суми и непосилни усилия във воденето на съдебни и изпълнителни
дела в полза и на двамата. Не било случайно, разбира се, че всичко това се
случвало при вече приключили дела с влезли в сила съдебни решения,
заведени изпълнителни дела, извършени по изпълнителните дела публични
продани, постъпили по изпълнителните дела суми и точно към момента
предстоящи разпределения. К. дължал пари на съдебните изпълнители и на
предходния си адвокат - пари, които, очевидно, той нямал никакви намерения
да плаща. К. нарушил всички декларации, дадени от него в нотариално
заверения договор от *** г., като предусловие за инвестиции от страна на "П"
ЕООД - да не сменя адвоката, да съдейства за събирането на вземанията, да
продължат действията до окончателно събиране и т. н. Към момента, с
неоснователни и необосновани искови молби и жалби, М. Р. К.
недобросъвестно и злонамерено се опитвал да получи всичко - включително
това, което законно се дължало на "П" ЕООД в резултат на осемгодишните му
усилия и финансирането на всички съдебни и изпълнителни процеси. Моли се
за отхвърляне на исковата молба.
М. Р. К. предяви инцидентни установителни претенции срещу "П" ЕООД. В
молбата, с която се предявяват същите, се напомня, че настоящото дело е
образувано във връзка с оспорване на претендирани от "П" ЕООД вземания,
произтичащи от договор за цесия от 17.02.2021 г. и анекс към него от
12.07.2021 г., подписани за сума в размер на 32 778,43 лв., представляващи
част от вземане за разноски, присъдени с решение по гр. д. № 105 от 2016 г. на
Окръжен съд Благоевград, за събирането на които се води изп. д. № 337 от
2019 г. на ЧСИ Б.В.. С отговора на исковата молба "П" ЕООД се позовало на
договор за цесия от 2016 г., за който се твърдяло, че е сключен между К. и
въпросното дружество. Твърдяло се в тази връзка, че сумата от 32 778,43 лв.,
11
предмет на оспорените по настоящото дело договор за цесия и анекс към него,
произтича от договора за цесия от 2016 г., като същият бил правопораждащ за
възникване на вземанията и за сключване на договора за цесия от 17.02.2021 г.
и анекса към него от 12.07.2021 г., касаещи част от разноски, присъдени с
решение по гр. д. № 105 от 2016 г. на Окръжен съд Благоевград. С оглед на
това, действителността на договора за цесия от 2016 г. се явявала
преюдициална по отношение разрешаване на спора по настоящото дело, тъй
като при установяване нищожност или унищожаемост на този договор за
цесия, всички останали договори, свързани с вземания и отношения, основани
на него, също нямало да проявят правно действие по отношение на ищеца.
Същите не можели да обосноват съществуването на последващите договори
за цесия, включително процесните по настоящото дело. Ето защо били налице
основания за предявяване на инцидентни искове за установяване нищожност
на договора за цесия от 2016 г. и анекса към него от 2021 г. С влезли в сила
решения на съда, в полза на ищеца К. били присъдени следните суми: 1/ по гр.
д. № 2275 от 2013 г. на САС, в полза на ищеца били присъдени общо 93 846,14
евро, равняващи се на 183 547 лева, представляващи: - 81 500 евро, равняващи
се на 159 400,15 лв. по курса на БНБ, заедно със законната лихва, считано от
28.10.2011 г. до окончателното изплащане, представляваща платена на
отпаднало основание сума, - 2445 евро, равняващи се на 4782 лева по курса на
БНБ, заедно със законната лихва, считано от 28.10.2011 г. до окончателното
изплащане, представляваща разноски за нотариално прехвърляне; и - 9901,14
евро, равняващи се на 19 365 лева по курса на БНБ, представляващи лихва за
забава за периода от 15.10.2010 г. до 28.10.2011 г.; 2/ по гр. д. № 14468 от 2011
г. на СГС и следващите инстанции по същото - присъдени разноски в размер
на 11 012,83 лв., както и 3000 евро, равняващи се на 5867,50 лв. - разноски за
заплатени адвокатски възнаграждения за въззивна и касационна инстанция.
Общата присъдена сума била в размер на 200 427 лева, по-голяма част от
която била и лихвоносна, и то с начална дата от 28.10.2011 г. до окончателното
изплащане. За посочените суми, според ответника "П" ЕООД, на *** г. бил
съставен договор за прехвърляне в негова полза на вземания, представляващи
30 % от същите. Този договор бил нищожен и не пораждал каквото и да било
действие по отношение на ищеца. М. К. никога и по никакъв повод не бил
сключвал договор за цесия от *** г., не бил давал съгласие за такъв и не бил
подписвал договор за прехвърляне на вземанията си в полза на ответника "П"
12
ЕООД. Такъв договор не бил представян и за заверка в консулската служба
при посолството на България в гр.Д. Според К., същият се е явявал в
цитираната служба само и единствено за заверка на пълномощно и договор за
представителство по конкретни дела, които обаче били издавани в полза на
адвокат В.Д.. Същите никога не касаели каквито и да било вземания и с тях не
било давано съгласие за сключване на договори за цесия за тяхното
прехвърляне в полза на трети лица. Договорът за цесия не носел подпис на К.
и от него нямало съгласие за сключването му. Подписът под представения от
"П" ЕООД договор бил манипулиран, като същият бил пренесен от друг
документ, каквото било положението и с щемпела и цялото съдържание в него
на заверка в консулската служба в гр.Д. В този смисъл, на *** г., както и в
други моменти, между К. и "П" ЕООД не било постигано никакво съгласие за
сключване на договор за прехвърляне на вземания. Като последица от това,
същият се явявал нищожен и не произвеждал каквото и да било правно
действие. При евентуалност и ако се приемело, че такъв договор съществува
/което К. категорично оспорва/, същият бил нищожен поради накърняване на
добрите нрави. С договора за цесия се твърдяло прехвърляне на вземане в
размер на 30 % от главници на обща стойност 200 427 лева, повечето от които
били лихвоносни и то с начална дата 28.10.2011 г., или прехвърлената сума
била в размер на 60 128 лева за главници, като според чл. 2, ал. 7 от договора
за цесия, вземанията се продавали заедно с изтеклите върху тях лихви, които
не били конкретизирани като размер към датата на цесията, т. е. сумата била
многократно по-висока от конкретната посочена в договора. Сумата, която
била посочена като продажна цена в чл. 1, ал. 1 от договора, била в размер на
300 евро, равняващи се на 586,75 лв. по курса на БНБ, или вземанията по
главници в размер на 60 128 лева, заедно с лихвите, се прехвърляли срещу
586,75 лв. Нещо повече - това вземане, според чл. 2, ал. 5 и 6 от договора за
цесия, било прехвърлено заедно с всички привилегии, обезпечения, лихви и
разноски по съдебни и изпълнителни дела, както и с вписани обезпечителни
заповеди, издадени по ч. гр. д. № 175 от 2011 г. на Районен съд Разлог и по ч.
гр. д. № 2944 от 2011 г. на САС, както и с всички наложени възбрани в
изпълнителните производства срещу длъжника по тези вземания. В този
смисъл събирането на прехвърлената сума било гарантирано от посочените
обезпечения и вписани възбрани, но срещу същата била посочена продажна
цена от едва 300 евро. Ето защо била налице явна нееквивалентност на
13
престациите, като срещу прехвърляното вземане била посочена продажна
цена, която била не просто ниска по размер, а на практика представлявала
липса на насрещна престация спрямо полученото. Нещо повече - в чл. 2, ал. 7
от договора било посочено, че независимо от „прехвърлянето“ на вземанията в
посочения размер, цедентът оставал задължен за всички държавни такси по
бъдещи дела, свързани с воденето на производства по чл. 135 от ЗЗДог срещу
длъжниците, както и по евентуалните изпълнителни и др. производства.
Насрещната престация на цесионера ставала още по-ниска по размер спрямо
размера на „прехвърляните“ вземания, а оттам - и нееквивалентността на
престациите била още по-голяма и съществена. Не съответствало на
моралните норми поведение на съконтрахент да се възползва от уязвимо
материално и емоционално състояние на насрещната договаряща страна,
свързано с евентуални материални затруднения по повод водене на съдебни
производства, незнание на език и законодателство в страната, в която следвало
да се образуват съдебните производства, както и липса на контакти с други
лица там, освен с насрещната такава по договора. В случая, ако договор
изобщо съществувал, то той противоречал на тези морални и етични правила,
тъй като поради незнание на езика и липса на контакти с лица извън
пълномощника и на двете страни - адвокат Д., бил подписан договор за
прехвърляне на вземания в огромни размери и при заробващи клаузи, каквито
били тези на чл. 3, ал. 2 и чл. 5, ал. 2 от договора за цесия. Това, на
самостоятелно основание, правело договора противоречащ на добрите нрави,
а оттам - и нищожен като цяло, а не само по отношение на негови отделни
клаузи. В договора били посочени отделни клаузи, които също се намирали в
противоречие с добрите нрави. Доколкото същите касаели основни клаузи на
договора и същността му, то те влечели нищожност на целия договор. С чл. 3,
ал. 2 и чл. 5, ал. 2 от договора за цесия били въведени ограничения и
предвидени вид неустоечни клаузи, които безвъзвратно обвързвали К. с
конкретен адвокат /което било недопустимо от гледна точка на ЗАдв и
действащите процесуални закони/, които му забранявали упражняването на
гарантирани от ГПК права /на оттегляне и отказ от искове/, препятствали
възможността му сам да прехвърля вземанията си в полза на трети лица
/права, гарантирани и предоставени със ЗЗДог/, а при неизпълнение - да
заплати не само евентуалните разноски на цесионера, но и обезщетение в
размер на пълната сума на цедираните вземания. Тези клаузи противоречали
14
на добрите нрави при сключването на договорите, като същите били и в
противоречие на закона като цяло и принципите на процеса, уредени в ГПК и
др. процесуални закони. Това правело цесията нищожна и на това основание
същата не произвеждала каквото и да било действие между страните. На
12.07.2021 г., според ответника "П" ЕООД, към договора за цесия бил сключен
анекс с peг. № 3227 на нотариус К.. Същият не бил подписан от К., а от В.Д.
посочена като негов пълномощник. Този договор не породил действие по
отношение на К.. Поради нищожност на основния договор за цесия от *** г. на
изложените вече основания, нищожни били и анексите към него, в това число
и този от 12.07.2021 г. С този анекс не се правели нови уговорки, а на практика
се правела конкретизация на суми, основани на клаузи от договора за цесия от
2016 г. Ето защо анексът от 2021 г. нямал самостоятелно значение и
съществуване и при нищожност на основния договор, нищожен се явявал и
анексът към него. Нещо повече - анексът бил нищожен и поради факта, че бил
сключен в противоречие с добрите нрави, доколкото и двете страни действали
недобросъвестно. Налице било договаряне между лице, което вече не било
адвокат, с дружество, което посоченият като пълномощник също
представлявал. Целта на сключения анекс била плащане, за сметка на К., на
суми, които "П" ЕООД не било плащало по което и да било дело. Налице било
възползване от информацията, с която Д. и дружеството разполагали по вече
водени и висящи дела, за финансите на К., свързани с тях, въз основа на която
недобросъвестно правили признания на неизгодни за К. обстоятелства и
същият бил финансово ощетен. Анексът бил недействителен и на основание
чл. 42 от ЗЗДог, тъй като бил сключен от лице, което не разполагало с
представителна власт. К. никога и по никакъв повод не бил предоставял права
в полза на адвокат В.Д. да сключва договори или анекси от негово име,
включително такива, с които тя да се разпорежда с неговите вземания. В полза
на адвокат Д. действително били предоставени права за представителство на
К., но същите били в рамките на осъществяване на представителство по
конкретни изпълнителни дела и не касаели предоставяне на права за
разпореждане с вземания, за признание на задължения по приключили
производства и др. Като последица от това, уговорките, признанията и
съглашенията в анекса от 2021 г., които били постигнати от лице, което не
разполагало с представителна власт, били недействителни. За същите К. не
бил уведомяван лично, като незабавно след узнаване на съществуването им те
15
били оспорени и липсвало потвърждаване, което да санира действията на
посочения в анекса пълномощник. Нещо повече - към датата на сключване на
анекса адвокат Д. нямала и качеството на адвокат, тъй като правата й били
прекратени, считано от 02.06.2021 г., а на нея били предоставени права /макар
и без такива за разпореждане с вземания на К. или за признание на задължения
към трети лица, или за извършване на разноски спрямо такива от негово име и
вместо него/ само в това й качество. С отписването й като адвокат, в каквото
качество същата имала права за представителство по изпълнителни и др. дела,
доколкото такова можели да осъществяват само адвокати по висящи съдебни
производства, а не и трети лица, действието на пълномощните се прекратило,
което и на това основание правело анекса, сключен на 12.07.2021 г., без
представителна власт. При условията на евентуалност и ако се установяло
наличие на упълномощителна сделка и се отхвърлел искът за
недействителност на анекса от 12.07.2021 г. към договора за цесия от *** г. по
чл. 42 от ЗЗДог, то била налице недействителност на сделката по смисъла на
чл. 40 от ЗЗДог. С договора за цесия и анекса към него се прехвърляло вземане
на стойност 60 128 лева срещу сума в размер на общо 300 евро, посочена като
продажна цена. С анекса се правели признания на несъществуващи плащания
от страна на "П" ЕООД по посочени в него дела, свързани със заплащане на
такси и разноски, както и се правели признания от името на К., че същият не е
плащал суми за такива разходи. Ето защо, както със самия договор, така и с
анекса към него, обективно били увредени интересите на представляваната
страна, ако изобщо се приемело, че сделка по упълномощаване е налице. Като
последица от това, анексът бил сключен изцяло във вреда на М. К., доколкото
с него се правели признания на несъществуващи факти и обстоятелства, които
обаче касаели финансовото състояние на К. и с които признания, на практика,
К. задлъжнявал към "П" ЕООД. Всичко изложено в анекса било невярно и
само по себе си не можело нито да обоснове наличие на основание за
прехвърлянето, нито пък можело да ангажира ищеца по какъвто и да било
начин, доколкото тези „признания“ не изхождали от К., нито пък за тях той
бил давал права на В.Д.. Споменатите действия били извършени от Д., която
била адвокат на М. К., но едновременно с това договаряла и с дружество,
което също представлявала по дела за събиране на същите тези суми, чрез
намаляване на вземанията на К. по тях. В този смисъл същата предпочела да
защити интересите на цесионера пред тези на цедента-евентуален
16
упълномощител, като действията на пълномощника и на лицето, с което той
договарял, били недобросъвестни. Ето защо анексът към договора за цесия
бил недействителен на основание чл. 40 от ЗЗДог. Моли се за признаване за
нищожни, поради липса на съгласие, при евентуалност - поради противоречие
с добрите нрави, и при евентуалност - поради противоречие със закона, на
договора за цесия от *** г., сключен между М. Р. К., като цедент, и "П" ЕООД,
като цесионер, за прехвърляне на 30 % от следните вземания от "Е", а именно:
81 500 евро, заедно със законната лихва, считано от 28.10.2011 г. до
окончателното изплащане, представляващи платена на отпаднало основание
сума, 2445 евро, заедно със законната лихва, считано от 28.10.2011 г. до
окончателното изплащане, представляващи разноски за нотариално
прехвърляне, 9901,14 евро, представляващи лихва за забава за периода от
15.10.2010 г. до 28.10.2011 г. - всички присъдени с решение по гр. д. № 2275 от
2013 г. на САС, както и 11 012,83 лв. - присъдени разноски по гр. д. № 14468
от 2011 г. на СГС, както и 3000 евро, представляващи разноски за заплатени
адвокатски възнаграждения за въззивна и касационна инстанция по същото
дело, заедно с анекс от 12.07.2021 г. с peг. № 3227 от 12.07.2021 г. на нотариус
К., а при евентуалност и ако бъдат отхвърлени исковете за признаване
нищожност на посочените основания на анекс с рег. № 3227 от 12.07.2021 г.,
да се обяви за недействителен същият по отношение на М. К. на основание чл.
42 от ЗЗДог, и при евентуалност - на основание чл. 40 от ЗЗДог, както и да се
присъдят направените разноски за производството.
В отговора на "П", подаден във връзка с инцидентните установителни искове,
за втори път се изтъква, че през 2010-2011 г. М. Р. К. се свързал с адв.В.Д. да
закупи от негово име имот в сграда "У", гр.Б., собственост на инвеститора "Е",
който той бил заплатил по предварителен договор. Тъй като "Е" отказало да
прехвърли имота, адв.В.Д., от името на М. Р. К., развалила с нотариална
покана сключения предварителен договор и завела в СГС искова претенция за
връщане на платената продажна цена. Производството се развило на три
инстанции, като на всички тях исковата претенция на М. Р. К. била доказана и
уважена от съда. В резултат на това производство, К. придобил две вземания
срещу "Е", а именно: 1 - вземане, възникнало и придобито на основание
изпълнителен лист, издаден на 15.11.2013 г. по гражданско дело № 2275 от
2013 г. на Софийски апелативен съд, съгласно който "Е" било осъдено да
заплати на К. сума в размер на 81 500 евро, платена на отпаднало основание,
17
заедно със законната лихва, считано от 28.10.2011 г. /датата на подаване на
исковата молба/ до окончателното изплащане, сума в размер на 2445 евро,
представляваща разноски за нотариално прехвърляне, заедно със законната
лихва, считано от 28.10.2011 г. /датата на подаване на исковата молба/ до
окончателното изплащане, и сума в размер на 9901,14 евро, представляваща
лихва за забава, считано от 15.10.2010 г. /изтичането на срока на поканата за
доброволно изпълнение/ до 28.10.2011 г. /датата на подаване на исковата
молба/, като за събирането на това вземане било образувано изпълнително
дело № 9 от 2014 г. на ЧСИ Ш.Д., и 2 - вземане, възникнало и придобито на
основание изпълнителен лист, издаден на 15.05.2015 г. по гражданско дело №
14468 от 2011 г. на Софийски градски съд, гражданско дело № 2275 от 2013 г.
на Софийски апелативен съд, търговско дело № 1390 от 2014 г. на Върховен
касационен съд и частно търговско дело № 1380 от 2014 г. на Върховен
касационен съд, видно от който "Е" било осъдено да заплати на М. Р. К. сума в
размер на 11 012,83 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и сума от
3000 евро, представляваща адвокатско възнаграждение във въззивната и
касационната инстанции, като за събирането на това вземане било образувано
изпълнително дело № 510 от 2015 г. на ЧСИ Ш.Д.. Оказало се, че
междувременно "Е" се е разпоредило, чрез две апортни вноски, с имотите си в
полза на "Е" ЕООД и "Е" ЕООД, като по този начин направило вземанията на
М. Р. К. по двете изпълнителни дела несъбираеми поради липса на достатъчно
имущество. адв.В.Д. представила пълен отчет на правната и фактическа
ситуация на клиента си К. и му предложила да заведе два отменителни иска
срещу извършените две апортни вноски, като изрично го уведомила, че няма
друг начин за събиране, както и че процесите ще бъдат скъпоструващи /с
голям материален интерес, който водел до големи държавни такси и големи
адвокатски хонорари/. К., след като разгледал представения му подробен отчет
относно предприетите до този момент действия, заявил, че не разполага с
достатъчно средства за водене на отменителните искове и изпълнителните
дела. Той предложил 30 % от вземанията си срещу поемане на разноските за
водене на необходимите правни действия до пълно събиране на вземанията му.
След дълго търсене на възможности, "П" ЕООД проявило интерес към
предложението на К. и така се стигнало до сключване, на *** г., на нотариално
заверен договор за цесия между двете страни. М. Р. К. прехвърлил на "П"
ЕООД 30 % от вземанията си спрямо "Е" и запазил за себе си останалите 70 %
18
/чл. 1, ал. 1 и 2 от договора за цесия/. В замяна на това "П" ЕООД, освен че
платило цената по договора, се задължило да поема бъдещи разноски за
събиране на вземанията /за съдебните и изпълнителните дела/, при условие, че
тези разноски бъдат събирани с приоритет от длъжника в изпълнителните
производства /чл. 1, ал. 7 от договора за цесия/. К. декларирал, че ще
съдейства на дружеството за събирането на вземанията по всички възможни
начини. В чл. 1, ал. 7 от нотариално заверения на *** г. договор за цесия,
страните изрично се споразумели, че поради източване на имуществото на
длъжника в трети лица, ще бъдат заведени, от името на цедента, отменителни
искове по чл. 135 от ЗЗДог и други искове за събиране на вземанията, като
цесионерът ще се ползва и от обезпеченията и резултата от същите.
Разноските за държавни такси по бъдещите дела и процедури, до
приключването им пред всички инстанции, трябвало да се заплащат от
цедента, а всички останали разходи и разноски - от цесионера. При събиране
на вземанията всяка от страните имала право да получи и/или задържи
приоритетно всички извършени разходи и разноски. За воденето на
гражданско дело № 105 от 2016 г. на Окръжен съд Благоевград срещу "Е" и
„"Е" ООД, М. Р. К. предплатил за разноски единствено сума в размер на 11 468
евро /22 429,46 лв./. Извършените и присъдени разноски възлезли на 55 207,89
лв., като съдът издал изпълнителен лист за тях на 17.07.2017 г. Разликата
между въпросните 2 суми - 32 778,43 лв., била изплатена, съгласно
разпоредбите на договора за цесия от *** г., от адв.В.Д. за сметка на цесионера
"П" ЕООД. С издадения изпълнителен лист по гражданско дело № 105 от 2016
г. на Окръжен съд Благоевград, било заведено изпълнително дело № 337 от
2019 г. на ЧСИ Б.В.. За воденето на гражданско дело № 106 от 2016 г. на
Окръжен съд Благоевград срещу "Е" и "Е" ООД, М. Р. К. предплатил за
разноски сума в размер на 12 518 евро /24 483,08 лв./. Извършените и
присъдени разноски възлезли на 56 436,43 лв., като съдът издал изпълнителен
лист за тях на 11.01.2021 г. Разликата между въпросните 2 суми - 31 953,35 лв.,
била изплатена, съгласно разпоредбите на договора за цесия от *** г., от
адв.В.Д. за сметка на цесионера "П" ЕООД. С издадения изпълнителен лист по
гражданско дело № 106 от 2016 г. на Окръжен съд Благоевград, било заведено
изпълнително дело № 85 от 2021 г. на ЧСИ Ш.Д.. Твърденията на К., че е
плащал каквото и да е по изпълнителни дела, били абсолютно голословни и
неверни. Всички разноски по изпълнителните дела били плащани от адв.В.Д.
19
за сметка на "П" ЕООД, на основание договореностите между страните,
постигнати в сключения на *** г. нотариално заверен договор за цесия.
Именно да не плаща разходи и разноски била причината К. да го сключи. В
замяна на това той безусловно и категорично се отказал от 30 % от вземанията
си спрямо "Е" в полза на "П" ЕООД. За нееквивалентност на престациите по
договорите за цесия изобщо не можело да се говори. "П" ЕООД се съгласило
да покрива големите разходи както в две съдебни дела с големи материални
интереси, така и в четири изпълнителни дела. То заплатило, под формата на
възнаграждения, разходи и разноски, над 150 000 лева. Дружеството
изпълнило изцяло поетите от него в договора задължения, въпреки че
процесите се оказали значително по-скъпи от първоначалните предвиждания.
Само благодарение на "П" ЕООД, апортните вноски, в крайна сметка, били
обявени от съда за недействителни. На основание издадените изпълнителни
листове били образувани нови изпълнителни дела, старите изпълнителни дела
били присъединени към новите, възбранени и описани били всички имоти,
проведени били публични продани и били събрани пари от продажбите по
сметките на двамата съдебни изпълнители. В момента събраните от съдебните
изпълнители суми покривали по-голямата част от дълга на "Е" само поради
факта, че били проведени успешно отменителните искове и последващите
изпълнителни действия. До приключването на изпълненията интересите и на
двамата кредитори щели да бъдат напълно удовлетворени, като заслугата за
това била единствено на "П" ЕООД, което не се отказало до края от поетите от
него договорни задължения. Не било налице противоречие между интересите
на тези двама кредитори, поради което нямало проблем да бъдат
представлявани от един процесуален представител. Общият интерес на
двамата кредитори доскоро бил двете съдебни дела /Павлови искове/ да бъдат
спечелени, след което имотите, изнесени с апорт от патримониума на "Е", да
бъдат обявени за продажба и продадени, а парите - разпределени спрямо
извършените от всяка от страните разходи, разноски и договори, така че те да
бъдат напълно удовлетворени. Сега обаче, когато инвестицията вече била
направена от "П" ЕООД и било време за събиране на платеното от него, М. Р.
К. се отмятал от договора, алчно опитвайки се да събере всичко сам и
увреждайки интересите на всички други, освен личните негови. "П" ЕООД
станало кредитор на "Е" ЕООД и взискател по изпълнителни дела с № 9 от
2014 г., 510 от 2015 г. и 85 от 2021 г. на ЧСИ Ш.Д. и изпълнително дело № 337
20
от 2019 г. на ЧСИ Б.В., по силата на договор за цесия от *** г. /чл. 1, ал. 2 и 7
от същия/. Изрично било посочено в договора за цесия от 17.02.2021 г. и
анекса към него от 12.07.2021 г., че те са съставени на базата на договора от
*** г. В молбата за присъединяване на "П" ЕООД като взискател, изрично бил
посочен като приложение договорът за цесия от *** г. Именно на основание
този договор, съдебният изпълнител конституирал "П" ЕООД като взискател
по делото. Избирателно обаче ищецът укривал от съда нотариално заверения
договор за цесия от *** г. и представил само договора за цесия от 17.02.2021 г.
и анекса от 12.07.2021 г., с твърдението, че нямал и представа, че част от
вземанията му е била прехвърлена. адв.В.Д., като основен платец, посочен във
всички платежни нареждания в съдебните и изпълнителните дела, за
избягване на всякакво съмнение кой какво е платил, а не за предоговаряне на
отношенията между страните, подписала от името на М. Р. К. нов договор за
цесия от 17.02.2021 г. и анекс към него от 12.07.2021 г. Тези два документа не
създавали някакви нови и по-различни отношения между страните. Те не
създавали качеството на "П" ЕООД като кредитор на "Е" или взискател по
изпълнителното дело, защото дружеството вече било придобило това си
качество с прехвърлянето на вземанията на *** г. Те просто разпределяли
между страните извършените в периода 2016-2021 г. разноски по съдебните
дела /граждански дела с № 105 от 2016 г. и 106 от 2016 г. на Окръжен съд
Благоевград/ и изпълнителните дела /№ 9 от 2014 г., 510 от 2015 г. и 85 от 2021
г. на ЧСИ Ш.Д. и № 337 от 2019 г. на ЧСИ Б.В./, за да има пълна яснота. Дори
и тези два документа да бъдели счетени за нищожни от съда, макар че нямало
подобно основание /при наличието на нотариално заверено пълномощно и
предистория за дължимостта на сумите/, то оставала в сила между страните
първата им договорка - нотариално завереният договор за цесия от *** г.,
който ясно постановявал, че всяка страна, при събирането на вземанията, има
право да получи с приоритет каквото е дала. Искът пак щял да бъде
неоснователен. "П" ЕООД пак щяло да има право да получи 30 % от
първоначалните вземания срещу "Е" /чл. 1, ал. 1 и 2 от нотариално заверения
договор за цесия от *** г./, както и допълнително направените от него разходи
в съдебните и изпълнителните дела срещу "Е", "Е" ЕООД и "Е" ЕООД /чл. 1,
ал. 7 от нотариално заверения договор за цесия от *** г./. След като адв.В.Д.
била реалният платец на всички суми, то, очевидно, подписаните от нея
документи /договор за цесия от 17.02.2021 г. и анекс от 12.07.2021 г./ в тази
21
връзка били достоверно писмено доказателство какво и от кой е било
заплащано. Дори и сумите в брой, които били предмет на договори за правно
обслужване с М. Р. К. във водените съдебни и изпълнителни производства, не
били плащани от него, а били за сметка на "П" ЕООД. Нямало как К. да е
плащал разходи и разноски в брой, при положение, че не бил идвал в
България, нито пък бил изпращал на пълномощника пари по банков път, които
да бъдат теглени и след това плащани в брой от негово име. Това, какво М. Р.
К., в действителност, е платил, или по-скоро - не е платил, щяло да се
установи в настоящото дело. В противен случай била налице опасност, ако
възраженията на К. бъдат уважени от настоящия съдебен състав, то той да се
обогати неоснователно за сметка на "П" ЕООД и В.Д. със суми, които не му се
полагали. Именно за избягване на това като възможност, на съдебните
изпълнители били представени договорите за цесия и анексите /с изявление от
реалния платец В.Д./, така че те да знаят какво следва да бъде разпределено и
на кого в изпълнителните производства. На *** г., т. е. в деня на сключване на
договора за цесия, М. Р. К. предоставил на адв.В.К.Д. нотариално заверено
пълномощно, с което изрично я упълномощил да подписва, подава и получава
документи от негово име и за негова сметка, включително, но не само,
договори, нотариални покани, искания, заявления, молби, искови молби и
други, както и да подписва и други документи, споразумения, декларации и
всякакви други изявления, с оглед на окончателното уреждане на въпроса,
дори и да не са изрично посочени. Пълномощното било подписано лично от К.
на *** г., пред М.И., завеждаща консулската служба при посолството на Р.Б. в
гр.Д., и нотариално заверено от нея. Оспорването на представителната власт
на адв.В.Д. да сключва от името на К. договор за цесия и анекс към него, на
основание чл. 42 от ЗЗДог, било неоснователно и необосновано. Видно от
текста на пълномощното, адв.Д. била надлежно упълномощена от М. Р. К. да
сключва всякакви договори, в т. ч. и процесния договор за цесия. Не била
налице липса на представителна власт. Нямало необходимост от допълнително
потвърждаване на действията. Не била налице и злоупотреба с права от страна
на адв.В.Д.. Последната действала при спазване на всички етични и морални
правила, така че да защити общите интереси на двамата си доверители, като
всеки от тях получил в изпълнителните производства това, което е дал и което
му се полага по договор. В.Д. доброволно подала молба за отписването си от
адвокатската колегия, като поради технически проблеми, решение за
22
отписването й в продължение на няколко месеца не било вземано.
Впоследствие, макар и взето от адвокатския съвет, това решение, пак поради
същите технически проблеми, не било нито довеждано до знанието й, нито
било публикувано. От момента, в който Д. случайно разбрала от
публикувания регистър за отписването й от САК, спряла да практикува
адвокатска професия. И към настоящия момент решението на адвокатския
съвет не било изпратено официално до нея, т. е. влизането му в сила било
спорно. Договорът за цесия бил сключен на 17.02.2021 г. Ако в действителност
решението за отписването на В.Д. като адвокат от регистрите на САК било
взето на 02.06.2021 г., както твърдял ищецът, то реално към 17.02.2021 г. тя
била вписан адвокат с пълни адвокатски права, както и надлежно дадено й
нотариално заверено пълномощно от М. Р. К. да сключва договори. Анексът
от 12.07.2021 г. не съдържал конкретни финансови договорки и не бил важен.
Съществената част - договорът за цесия, била от 17.02.2021 г., т. е. много
преди отписването на Д. от адвокатската колегия и при наличие на пълни
упълномощителни права за нея. В пълномощното, заверено на *** г., В.Д.
била посочена като упълномощено лице с всички нейни лични данни: три
имена, ЕГН, лична карта и адрес. Нямало изрично упоменаване, че тя има
право да действа от името на М. Р. К. само като адвокат, нито пък че ако се
отпише от колегията, пълномощното ще стане невалидно. Очевидно, правата
по т. 11 /за водене на съдебни дела/ били специфични за адвоката. Всички
други права обаче по никакъв начин не се влияели от качеството на
упълномощеното лице. От страна на М. Р. К. бил налице шиканьозен опит да
присвои, в разрез с всички договори, суми, които не му се дължали, а били
реално платени от "П" ЕООД, след като последното от 8 години инвестирало
огромни суми и непосилни усилия във воденето на съдебни и изпълнителни
дела в полза и на двамата. Не било случайно, разбира се, че всичко това се
случвало при вече приключили дела с влезли в сила съдебни решения,
заведени изпълнителни дела, извършени по изпълнителните дела публични
продани, постъпили по изпълнителните дела суми и точно към момента
предстоящи разпределения. К. дължал пари на съдебните изпълнители и на
предходния си адвокат - пари, които, очевидно, той нямал никакви намерения
да плаща. К. нарушил всички декларации, дадени от него в нотариално
заверения договор от *** г., като предусловие за инвестиции от страна на "П"
ЕООД - да не сменя адвоката, да съдейства за събирането на вземанията, да
23
продължат действията до окончателно събиране и т. н. Към момента, с
неоснователни и необосновани искови молби и жалби, М. Р. К.
недобросъвестно и злонамерено се опитвал да получи всичко - включително
това, което законно се дължало на "П" ЕООД в резултат на осемгодишните му
усилия и финансирането на всички съдебни и изпълнителни процеси. Моли се
за отхвърляне на инцидентните установителни искове.
Събраха се много писмени доказателства. Приеха се експертни заключения.
Исковете са редовни и допустими, поради което трябва да бъдат разгледани по
същество.
След като анализира приобщения доказателствен материал, съдът стигна до
извод за основателност на предявените претенции.
Между страните по делото не е спорно, а и се установява от приетите писмени
доказателства, че по гр. д. № 2275/2013 г. на САС, в полза на ищеца са
присъдени общо 93 846,14 евро, равняващи се на 183 547 лева: 1/ 81 500 евро,
равняващи се на 159 400,15 лв. по курса на БНБ, заедно със законната лихва,
считано от 28.10.2011 г. до окончателното плащане, представляващи платена
на отпаднало основание сума; 2/ 2445 евро, равняващи се на 4782 лева по
курса на БНБ, заедно със законната лихва, считано от 28.10.2011 г. до
окончателното плащане, представляващи разноски за нотариално
прехвърляне; и 3/ 9901,14 евро, равняващи се на 19 365 лева по курса на БНБ,
представляващи лихва за забава за периода от 15.10.2010 г. до 28.10.2011 г. По
гр. д. № 14468/2011 г. на СГС и следващите инстанции по същото, на ищеца са
присъдени разноски в размер на 11 012,83 лв., както и 3000 евро, равняващи се
на 5867,50 лв., представляващи разноски за заплатени адвокатски
възнаграждения за въззивна и касационна инстанция. По гр. д. № 105/2016 г.
на ОС Благоевград, в полза на ищеца са присъдени направени за
производството разноски в размер на 55 207,89 лв., а по гр. д. № 106/2016 г. на
ОС Благоевград - в размер на 55 207,89 лв. За събиране на посочените суми,
пред ЧСИ са образувани изпълнителни дела, по които М. К. е взискател. Едно
от тях е изп. дело № 337/2019 г. на ЧСИ Велинов, по което длъжници са
именно "Е" ЕООД и "Е" ЕООД. Това изп. дело е образувано за събиране на
сумите, присъдени като разноски по гр. д. № 105/2016 г. на ОС Благоевград, в
размер на общо 55 207,89 лв. Посоченото изпълнително дело и към момента е
висящо, като по него са извършвани действия по принудително изпълнение,
24
вкл. е осъществена публична продан на недвижими имоти, но разпределение
на суми не е извършвано. По него като кредитор, наред с М. К., е
конституиран ответникът "П" ЕООД. Като основание за това е посочен
договор за цесия от 17.02.2021 г., с който М. К., чрез пълномощник адв.В.Д., се
е разпоредил в полза на "П" ЕООД с част от вземането си по изпълнителния
лист за разноски, присъдени по гр. д. № 105/2016 г. на БлОС. Разпореждането
е за сумата от 32 778,43 лв., като същото е възмездно и е срещу цена от 100
лева. С анекс от 12.07.2021 г. към този договор, подписан отново от
пълномощник адв.Д., е постигната уговорка страните по договора за цесия от
17.02.2021 г. да продължат събирането на сумите по издадения ИЛ по гр. д. №
105/2016 г. на БлОС и по договора за цесия, индивидуално и по своя преценка.
С оглед на това и доколкото въз основа на представените договори за цесия
присъединеният кредитор "П" ЕООД претендира в негова полза да се извърши
плащане на част от сумите, събрани по изп. дело, то за взискателя К. е налице
интерес от оспорване на вземането на този кредитор. Константна е практиката
на ВКС, че оспорването на вземането на присъединен кредитор се
осъществява по реда на чл. 464 от ГПК - с предявяването на отрицателен
установителен иск. Предмет на спора по него е отричаното от ищеца
съществуване на правото на вземане на присъединения кредитор. В случая К.
е основен кредитор по събиране на суми за разноски, присъдени с влязлото в
сила решение по гр. д. № 105/2016 г. на БлОС, за които е образувано изп. д. №
337/2019 г. на ЧСИ Велинов. Именно по него ответникът "П" ЕООД се е
присъединил като кредитор въз основа на договор за цесия и анекси към него,
поради което са налице всички предпоставки за предявяване на иск с правно
основание чл. 464 от ГПК за оспорване на вземанията на присъединения
кредитор, произтичащи от цесии и анекси към тях. Едновременно с
изложеното и доколкото като защитна позиция ответникът "П" ЕООД се
позовава и на договор за цесия от 2016 г. и анекс към него, за ищеца е налице
правен интерес от оспорване и на тези договорни съглашения.
Претенцията по чл. 464 от ГПК по естеството си представлява вид
отрицателен установителен иск, с който ищецът оспорва вземане на кредитор
в изпълнително дело. При него ищецът доказва твърденията, с които
обосновава правния си интерес от предявяването му, като следва да установи
наличието на свое защитимо право, засегнато от спора, доказвайки фактите, от
които то произтича. Единствено ответникът е длъжен да доказва
25
съществуването на отричаното от ищеца право /Тълкувателно решение № 8 от
27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите
Лидия Иванова и Стойчо Пейчев/. В разглеждания случай доказателствената
тежест е разпределена от съда в съответствие с това задължително за
съдилищата разрешение, като е указано, че ищецът следва да установи
наличието на правен интерес от предявения иск, спазването на предвидения в
закона преклузивен срок и че е взискател на единия от ответниците, а
последните трябва да установят наличието на валидно, ликвидно и изискуемо
вземане, както и основанието и размера му.
Ищецът установи правния си интерес от предявения отрицателен
установителен иск - присъединяването на "П" ЕООД като кредитор на
длъжниците по изп. д. № 337/2019 г. на ЧСИ Велинов, на основание
оспорените договор за цесия и анекси към него. С оспорване на вземанията на
кредитора "П" ЕООД, на същия няма да бъдат предоставяни суми от
събраните по ИД и всичко ще премине в К.. Тъй като вземането, предмет на
цесията, е за задължение на длъжниците по основния ИЛ, то за ищеца е
налице интерес от установяване на факта, че същите тези длъжници не дължат
на присъединения кредитор, а на първоначалния взискател, т. е. на К.. След
като производството се развива с участието на всички страни по оспорената
сделка, която е основание на вземанията на присъединения кредитор, както и
искът е предявен и срещу длъжника по изп. дело, който се явява длъжник и по
същата тази оспорена сделка, то това обосновава именно интерес от
предявяване на иска по чл. 464 от ГПК, който е отрицателен установителен. С
него се цели оспорване на задължението на длъжника към друг кредитор,
както и оспорване на основанието, от което това качество се извежда от страна
на присъединения взискател. Ето защо интерес от водене на делото е налице
срещу всички ответници, тъй като само обвързването на длъжника със СПН
по настоящото дело е начинът, при който същият ще бъде ограничен да
извършва плащания към присъединения кредитор - било съдебно /по ИД/ или
извънсъдебно. Искът е предявен и в преклузивния срок по чл. 464, ал. 1, изр. 3
от ГПК, с което всички изисквания по смисъла на цитираната норма следва да
се приемат за изпълнени от ищеца в производството.
Ответникът "П" ЕООД обаче, въпреки доказателствената си тежест, не
ангажира доказателства, че има вземане към К. и то на основанията, посочени
от него - договор за цесия от 17.02.2021 г. и анекс към него от 12.07.2021 г.
26
Както вече се посочи, с договора М. К., чрез пълномощник адв.В.Д., се е
разпоредил в полза на "П" ЕООД с част от вземането си по изпълнителния
лист за разноски, присъдени по гр. д. № 105/2016 г. на БлОС. Разпореждането
е за сумата от 32 778,43 лв., като същото е възмездно и е срещу цена от 100
лева. С анекс от 12.07.2021 г. към този договор, подписан отново от
пълномощник адв.Д., е постигната уговорка страните по договора за цесия от
17.02.2021 г. да продължат събирането на сумите по издадения ИЛ по гр. д. №
105/2016 г. на БлОС и по договора за цесия, индивидуално и по своя преценка.
Този договор и анексът към него са недействителни и като такива не пораждат
действие по отношение на К.. Същите са сключени от лице, което не е
разполагало с представителна власт. С исковата молба е наведено възражение,
че М. К. никога и по никакъв повод не е предоставял права в полза на адв.В.Д.
да сключва договори от негово име, с които тя да се разпорежда с неговите
вземания. В подкрепа на твърденията си за наличие на надлежно учредена
представителна власт, ответникът "П" ЕООД се позовава на пълномощно с
рег. № 504/2016 г., заверено в консулската служба на България в Дъблин.
Видно е от съдържанието на това пълномощно, че с чл. 1 са дадени права на
упълномощеното лице адв.Д. да сключва всякакви договори и да подписва
документи, които са във връзка с „настоящото пълномощно“, т. е.
предоставени са права, които са за сключване на сделки и подписване на
документи, които касаят предоставените с пълномощното права. В чл. 2 от
пълномощното е посочен кръгът от права, като те са свързани с „претендиране
на дължими суми заедно с лихви за забава, мораторни лихви, договорни
неустойки, нанесени вреди и пропуснати ползи, обезщетения и др.“. Нито
един текст от пълномощното не предвижда предоставяне на права за
разпореждане с активи /парични или непарични/ на упълномощителя. С оглед
на това, в полза на адв.Д. действително са били предоставени права за
представителство на К., но същите са в рамките на осъществяване на
представителство за събиране на вземанията му, а не за разпореждане със
същите, вкл. с това за разноските по гр. д. № 105/2016 г. на БлОС, въз основа
на което първият ответник се е конституирал като присъединен кредитор по
спорното изп. дело. Като последица от това, прехвърлянето на вземането и
останалите уговорки, признания и съглашения са постигнати от лице, което не
е разполагало с представителна власт. За същите ответникът не ангажира
доказателства да е уведомявал К., като незабавно след узнаване на
27
съществуването им от него, те са оспорени и липсва потвърждаване, което да
санира действията на посочения в договора и анекса пълномощник.
По делото са представени и приети 2 електронни съобщения от 2021 г.,
изпратени от ищеца до пълномощника Д., с които К. изрично възразява по
подписването на каквито и да било договори от негово име с трети лица, вкл.
по отношение подписаните договор за цесия и анекс към него от 12.07.2021 г.
В цитираните имейли категорично се възразява от страна на К. и по
отношение на уведомяването му за образувани дела, подписвани договори и
др. действия, които пълномощникът е извършвал от негово име. От
заключението на компютърната експертиза, прието по делото, се установи с
категоричност, че двете писма не само са изпратени от ел. поща на ищеца, но
и са достигнали до ел. поща на пълномощника, за която е налице признание,
че се е ползвала и продължава да се ползва от Д.. Вещото лице е извършило
справки в сървърите, поддържащи пощите и на двете страни, като там се
съдържат категорични данни за изпращане и доставяне на имейлите.
Обстоятелството, че писмата не са открити в пощата на пълномощника Д. към
момента на изготвяне на експертизата, не е равнозначно на липса на доставяне
на същите. Както поясни експертът, липсата най-вероятно се дължи на
изтриването им, а не на липса на доставяне.
По изложените съображения следва да се приеме, че ответникът "П" ЕООД не
доказа наличие на валидно упълномощаване на адв.Д. за сключване на сделки
за разпореждане с вземания и имущество на К., както и негови действия за
потвърждаване на извършени без представителна власт разпореждания. Като
последица от това, договорът и анексът са недействителни на основание чл. 42
от ЗЗДог /така и Решение № 50093 от 16.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 712/2022
г., II т. о., ТК, докладчик председателят Емилия Василева, Решение № 52 от
14.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4923/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Боян Цонев, и др./. Като последица, този договор е непротивопоставим на
ищеца в производството и не може да обоснове наличие на права в полза на
ответника "П" ЕООД. Това прави иска по чл. 464 от ГПК изцяло основателен и
доказан, като следва да се приеме, че въпросното дружество не е кредитор на
длъжниците на посоченото от него основание, въз основа на което се е
конституирало като присъединен взискател по изп. д. № 337/2019 г. на ЧСИ
Велинов.
28
C исковата молба е направено възражение и че към датата на подписване на
анекса към договора за цесия, пълномощията по пълномощното от 2016 г. са
били прекратени. От доказателствата по делото се установява, че към датата
на сключване на анекса упълномощеното лице не е имало и качеството на
адвокат, тъй като правата на Д. са прекратени, считано от 02.06.2021 г. Видно
е от текста на коментираното пълномощно, че упълномощаването е направено
в качеството на Д. на адвокат, а не като трето лице. В тази връзка от значение е
обстоятелството, че с пълномощното са предоставени права за образуване и
представителство по дела, вкл. искови и изпълнителни, което би могло да се
осъществява от упълномощеното лице само ако притежава съответните права
да осъществява представителство по пълномощие. Последното е уредено в
текста на чл. 32 от ГПК, като Д. би могла да попадне в хипотезата единствено
на пълномощник-адвокат по отношение на К., а не и на другите текстове от
същата законова норма. Ето защо с отписването на Д. като адвокат, в каквото
качество същата е имала права за представителство и при образуване на
изпълнителното дело, действието на пълномощните се прекратява, което също
прави анекса от 12.07.2021 г. сключен без представителна власт. Като
последица от това, същият не поражда действие по отношение на К. и няма
как в негова вреда да се преценяват всички признания и разпределения на
ангажименти и задължения, направени с този анекс.
Дори и да се приеме, че е налице валидна упълномощителна сделка за
сключване на процесната цесия и анекс към нея, то те са недействителни на
основание чл. 40 от ЗЗДог.
В практиката си ВКС безпротиворечиво приема, че преценката относно това,
дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя, се извършва при
отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и
мотивите на представителя да го сключи. Увреждането на интересите на
представлявания може да има най-различни проявни форми: договор, който е
сключен при неизгодни за него условия; имуществото му е неоправдано
обременено с уговорени тежести; договор, който поражда допълнителни
бъдещи и/или условни задължения /под модалитет/, нетипични за конкретния
тип договори; предоставените на пълномощника права са упражнени
превратно, макар и в рамките на представителната му власт, както и най-
различни други хипотези. Не е необходимо вредата да е настъпила, а е
29
достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване /особено при
договори с продължително изпълнение/, но във всички случаи се има предвид
обективно увреждане на интересите на представлявания, което да не е
незначително. Преценката за наличието на увреждането се извършва с оглед
на конкретните обстоятелства във всеки отделен случай към момента на
сключването на договора. Вторият елемент от фактическия състав на
недействителността по чл. 40 от ЗЗДог - споразумяването между
представителя и насрещната страна по договора за увреждането на
представлявания, е субективен и се свежда до недобросъвестност на
пълномощника и лицето, с което той договоря, относно увреждането на
упълномощителя. В случая тези предпоставки са доказани. С договора за
цесия и анекса към него се прехвърля вземане на стойност 32 778,43 лв. срещу
сума от само 100 лева, посочена в чл. 2 като продажна цена. Нещо повече -
това вземане, според чл. 1, ал. 5 и 6 от договора за цесия, е прехвърлено с
всички привилегии, обезпечения, лихви и разноски по съдебни и
изпълнителни дела и с обезпечение - вписана искова молба и решение на съда
по гр. д. № 105/2016 г. на БлОС. В този смисъл събирането на прехвърлената
сума е гарантирано от посочените обезпечения и вписвания, но срещу същата
е получена чисто символична цена от едва 100 лева. Налице е явна
нееквивалентност на престациите, като срещу прехвърленото вземане е
получена сума, която е не просто скандално ниска по размер, а на практика
представлява липса на насрещна престация спрямо полученото. По този начин
обективно са увредени интересите на представляваната страна по договора,
ако изобщо се приеме, че сделка по упълномощаване за разпореждане е
налице. С нея К. е лишен от вземане в голям размер, което при това е и
гарантирано чрез вече извършени към датата на прехвърлянето множество
действия, които го обезпечават. Нееквивалентността на насрещните престации
логично води до недействителност на сделката /Решение № 452 от 25.06.2010
г. на ВКС по гр. д. № 4277/2008 г., IV г. о., докладчик съдията Костадинка
Арсова/. Когато съдържанието на престациите не е еквивалентно, договорът е
несправедлив /„Облигационно право. Обща част“ от А.К., „Сиби“, София,
2013 г., стр. 64-69/. Следва да се отбележи и обстоятелството, че според
българското право, още от стари времена, несъразмерността на престациите се
е считала за особено тежък порок на сделката /„История на българската
държава и право 680-1878“ от Г.П., „Сиби“, София, 2009 г., стр. 341-342/.
30
В текста на договора за цесия и анекса към него, от името на К. са направени
изявления от пълномощника, с които се създават привидни основания за
прехвърлянията и останалите уговорки в тях, в т. ч. че К. не е заплащал
разноски по гр.д. № 105/2016 г. на БлОС, както и по образуваното ИД. Това
обаче не отговоря на истината и не може нито да обоснове наличие на
основание за прехвърлянето, нито пък може да ангажира ищеца по какъвто и
да било начин, доколкото тези „признания“ не изхождат от К., нито пък за тях
той е давал права на В.Д.. Всички действия са извършвани от Д., която е била
адвокат на М. К. по гр. д. № 105/2016 г. на БлОС и на която е било известно
обстоятелството, че сумите по същото дело са присъдени като разноски на К.,
тъй като те са направени именно от него. В тази насока са и изявленията на Д.
в рамките на самото гр. дело, където тя е направила искане от името на К. за
присъждане на всички разноски, сторени от него и посочени в списък по чл.
80 от ГПК, а те са в размер на присъдената като разноски сума, предмет и на
договора за цесия. На увреждане на интересите на К. сочи и фактът, че Д. е
продължила да представлява както К. в рамките на ИД пред ЧСИ Велинов,
така и приобретателя по цесията - "П" ЕООД. Същата е предпочела да защити
интересите на цесионера пред тези на цедента. С анекса към цесията тя е
договорила разделно събиране на вземанията на цесионера и на цедента, с
което на практика отново е поставила интересите на приобретателя пред тези
на прехвърлителя по договора, вкл. продължавайки да бъде пълномощник
само на "П" ЕООД като присъединен кредитор и извършвайки действия от
негово име, с което прави невъзможно събирането от К. на сумите, които са му
присъдени в рамките на гражданското производство. Самите клаузи, заложени
в договора и анекса, сочат на действия, с които К. е поставен в невъзможност
да се защити и то за сметка на приобретателя по тези сделки, тъй като му е
поставена забрана да упълномощава др. адвокати, уговорено е да плати като
обезщетение цялото прехвърлено вземане, ако наруши това и др. задължения,
които са в противоречие с действащото законодателство и са нищожни като
клаузи. Едновременно с това, тези клаузи и действията на пълномощника
увреждат интересите на К., като имуществото му е намалено с големи по
размер суми и то срещу минимално заплащане или без всякаква насрещна
престация на разноски за водени производства. Пълномощникът Д. е скрила от
К. сключването на този договор и не го е уведомила за съществуването му, с
което на практика го е направила неизправна страна по него, предвид
31
заложените срокове и задължения в чл. 3, ал. 2 от договора. Всичко това сочи
на действия за гарантиране интересите на приобретателя по сделките, а не на
цедента, чийто пълномощник е била Д..
С оглед на горното договорът за цесия от 17.02.2021 г. и анексът към него от
12.07.2021 г. са недействителни на основание чл. 40 от ЗЗДог и като такива не
произвеждат действие по отношение на К. и не установяват вземане в полза на
"П" ЕООД, което да е противопоставимо на ищеца в производството.
В кориците на гр. д. № 105/2016 г. на БлОС не се съдържа нито един документ,
в който да е отбелязано като платец "П" ЕООД. Липсват доказателства
споменатото дружество да е направило плащане на разходи по цитираното
дело, а оттам и не съществува основание за цесията, посочено в самата нея и
поддържано в хода на производството. От страна на адв.Д., която е била
договорен пълномощник на К. по гр. д. № 105/2016 г. на БлОС, е направено
изрично изявление за присъждане на разноски, направени от К.. Самата Д. е
представила списък по чл. 80 от ГПК, в който твърди, че ищецът е направил
разноски за производството в размер на 55 207,89 лв. Това изявление следва да
се счита като признание на неизгоден за тази страна факт, който се ползва с
доказателствена тежест и в настоящото дело, а именно, че К. е заплатил
разноските за гр. дело, а не трето лице, вкл. "П" ЕООД. Няма нито едно друго
доказателство, което да установява обедняване на дружеството със сумата от
32 778,43 лв., за размера на която е направена цесията, както и че това
обедняване е за сметка на К.. По делото не са ангажирани доказателства "П"
ЕООД да е заплащало суми и на пълномощника на К. - адв.Д., към 2016 г. или
след това, с които тя да е погасявала задължения за разходи по гр. д. №
105/2016 г. на БлОС. Противно на твърденията в отговора на исковата молба, в
договорите за правна помощ по гр. д. № 105/2016 г. на БлОС е отразено
плащане на адвокатското възнаграждение и признание на адв.Д., че това е
така. С оглед на изложеното твърденията, че ответното дружество е заплатило
разноски от името и за сметка на М. К., са изцяло недоказани, а оттам и
същите не могат да обосноват наличие на основание за прехвърляне на
вземане от 32 778,43 лв., и то само срещу изключително минималната сума от
100 лева. Установява се по недвусмислен начин, че "П" ЕООД няма вземане от
длъжниците по изп. д. № 337/2019 г. на ЧСИ Велинов, в размерите и на
основанията, посочени в договора за цесия и анекса към него от 2021 г.
32
Оспорена е и действителността на договора за цесия от *** г. и анекса към
същия. Този въпрос се явява преюдициален по отношение на разрешаване на
спора по настоящото дело, тъй като при установяване на нищожност или
унищожаемост на този договор за цесия, всички останали договори, свързани
с вземания и отношения, основани на него, също няма да проявят правно
действие спрямо ищеца.
По гр. д. № 2275/2013 г. на САС, в полза на ищеца К. са присъдени общо 93
846,14 евро, равняващи се на 183 547 лева, от които: 1/ 81 500 евро, равняващи
се на 159 400,15 лв. по курса на БНБ, заедно със законната лихва, считано от
28.10.2011 г. до окончателното плащане, представляващи платена на
отпаднало основание сума, 2/ 2445 евро, равняващи се на 4782 лева по курса
на БНБ, заедно със законната лихва, считано от 28.10.2011 г. до окончателното
плащане, представляващи разноски за нотариално прехвърляне, и 3/ 9901,14
евро, равняващи се на 19 365 лева по курса на БНБ, представляващи лихва за
забава за периода от 15.10.2010 г. до 28.10.2011 г. По гр. д. № 14468/2011 г. на
СГС и следващите инстанции по същото, на К. са присъдени разноски в
размер на 11 012,83 лв., както и 3000 евро, равняващи се на 5867,50 лв.,
представляващи разноски за заплатени адвокатски възнаграждения за
въззивна и касационна инстанция. Общата присъдена сума е в размер на 200
427 лева, по-голяма част от която е и лихвоносна, считано от 28.10.2011 г. За
посочените суми, според ответника "П" ЕООД, на *** г. е съставен договор за
прехвърляне в негова полза на вземания, представляващи 30 % от същите.
Този договор е нищожен и същият не поражда каквото и да било действие по
отношение на ищеца, поради накърняване на добрите нрави. В относимата по
казуса практика на ВКС константно се приема, че договорът е нищожен
тогава, когато противоречи на основните морални принципи и ценности,
върху които се консолидира обществото и които са в основата на обществения
ред. Противоречието трябва да е в степен договорът да ги отрича. Така
законът придава значение на неписаните, но общозначими морални правила и
свързва порока с най-тежката гражданскоправна санкция - договор, който ги
накърнява, е нищожен /не поражда действие/. От друга страна, предвид
разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДог, моралните неписани правила, наред с
повелителните норми на закона, съставляват ограничител на свободата на
договаряне. На изследване подлежи не само формалното съдържание на
договора, а следва да се преценят всички негови характеристики и когато те
33
създават съмнение, че е нищожен на това основание, трябва да се обсъдят
комплексно с всички обстоятелства, съпътстващи сключването му /Решение
№ 222 от 18.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 589/2023 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Майя Русева/. В случая тази комплексна преценка навежда именно на
извода, че въпросният договор е нищожен. Прехвърлената със същия сума е в
размер на 60 128 лева за главници, като според чл. 2, ал. 7 от договора за
цесия, вземанията се продават заедно с изтеклите върху тях лихви, които не са
конкретизирани като размер към датата на цесията /т. е. сумата е многократно
по-висока от конкретно посочените в договора/. Продажната цена е в размер
на 300 евро, равняващи се на 586,75 лв. по курса на БНБ, или вземания за
главници от 60 128 лева, заедно с лихви от 27 054 лева, се прехвърлят срещу
едва 586,75 лв. От значение е и фактът, че това вземане, според чл. 2, ал. 5 и 6
от договора за цесия, е прехвърлено заедно с всички привилегии, обезпечения,
лихви и разноски по съдебни и изпълнителни дела. В този смисъл събирането
на прехвърлената сума е гарантирано от посочените обезпечения и вписани
възбрани, но срещу същата стои твърде незначителната продажна цена от
само 300 евро. Безспорно е налице явна нееквивалентност на престациите,
като срещу прехвърляното вземане е уговорена продажна цена, която е не
просто ниска по размер, а на практика представлява липса на насрещна
престация спрямо полученото. Налице е прекрачване на разумната граница на
свободата на договаряне, тъй като има нееквивалентност на насрещните
престации, при която едната от тях е пренебрежимо малка в сравнение с
другата - дотолкова, че с това се нарушават общоприети морални норми,
въплъщаващи общественото разбиране за справедливост /Решение № 158 от
05.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 493/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Веска Райчева, Решение № 50062 от 01.12.2022 г. на ВКС по т.
д. № 278/2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мадлена Желева, и др./. Нещо
повече - в чл. 2, ал. 7 от договора е отразено, че независимо от
„прехвърлянето“ на вземанията в посочения размер, цедентът остава
задължен за всички държавни такси по бъдещи дела, свързани с воденето на
производства по чл. 135 от ЗЗДог срещу длъжниците, както и по евентуалните
изпълнителни и др. производства, т. е. насрещната престация на цесионера
става още по-ниска по размер спрямо размера на „прехвърляните“ вземания, а
оттам и нееквивалентността на престациите е още по-голяма и съществена.
Съгласно актуалната правна теория - „Основанията за нищожност по чл. 26,
34
ал. 1 ЗЗД“ от М. Д., „Сиби“, София, 2013 г., стр. 220-239 - с термина „добри
нрави“ се обозначава група правила, които имат морално-етичен характер. Те
не са възпроизведени в закона и закрепени в конкретни нормативни
разпоредби. По своята същност добрите нрави са правила за поведение, които
наред и в хармония с правните норми регулират обществените отношения.
Добрите нрави имат неформален характер. Те са неписани правила за
поведение. Добрите нрави са сложен и разнообразен комплекс от правила.
Последните не са нещо неизменно. Те са динамична категория. Паралелно с
развитието на обществото се развива и съответно се изменя съдържанието на
добрите нрави. Накърняването на същите е обективно основание за
нищожност на сделките, също както и противоречието със закона.
Противоречието с добрите нрави е уредено от закона като самостоятелно
основание за нищожност на сделките. Една сделка може да бъде нищожна и
само като противоречаща на добрите нрави. Съдът трябва да прецени
степента на морална укоримост на поведението на участниците в сделката и
да определи тежестта на нарушението на правилата на добрите нрави.
Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2009 г., ОСTK, докладвано от председателя Марио Бобатинов и съдията
Емил Марков, автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДог,
като същото не може да противоречи на повелителните норми на закона и на
добрите нрави. Последните са морални норми, на които законът е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави
не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в правоотношенията изисква да се закриля и защитава
всеки признат от закона интерес. Правилата на добрите нрави намират
приложение в системата на правото като цяло, обхващат и действат във
всички правни отрасли. Принципът на справедливостта изисква да се търси
максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти.
Накърняване на добрите нрави е налице тогава, когато се нарушава правен
принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на
35
добросъвестността и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване. Законодателят придава правна значимост на нарушението
на добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения /Решение
№ 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 395/2008 г., I т. о., докладчик съдията
Тотка Калчева/. Законът изисква при договаряне между страните да не се
накърняват добрите нрави. Те са критерии за норми за поведение, които се
установяват в обществото поради това, че значителна част от хората според
вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях /Решение № 1270
от 09.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5093/2007 г., II г. о., докладчик съдията
Веска Райчева/. Постигнатата несправедлива договореност, която е в
противоречие с установените в обществото добри нрави, се явява нищожна
/Решение № 620 от 23.10.2007 г. на ВКС по т. д. № 275/2007 г./. Българската
правна система възприема идеята за санкциониране на сделките, сключени в
противоречие с добрите нрави, като признаването на тези сделки за нищожни
води до придаване на определено правно значение на етичните категории
/Решение № 561 от 06.10.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1885/2003 г., ТК,
докладчик съдията Таня Райковска/. Понятието „добри нрави“ предполага
еквивалентност на насрещните престации и при тяхно явно несъответствие
следва да се направи извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката
/Решение № 452 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4277/2008 г., IV г. о.,
докладчик съдията Костадинка Арсова/. Нарушение на добрите нрави е
налице при нееквивалентност на престациите. Сключената при това
положение сделка е нищожна /Решениe № 1444 от 04.11.1999 г. на ВКС по гр.
д. № 753/1999 г., V г. о./. Казусът има и философско-правна страна. Още в
древността Horatius е задал риторичния въпрос: „Quid sunt leges sine moribus?“
/Какво са законите без добри нрави?/, за да подчертае значението и нуждата от
хармония и непротивопоставяне на двете групи правила, понеже при липса на
добри нрави и висок обществен морал регулаторната сила на правните норми
рязко отслабва. Едва ли някой може да отрече, че това важи и днес. Моралът
установява критериите за оценка на едно или друго поведение, а добрите
нрави представляват трансформация на моралните критерии в правила за
поведение. Честността е основа на справедливостта /„Fundamentum est justutae
fides“/. Накрая побеждава справедливото дело /„Tandem bona causa
triumphat“/. Ноторен е изразът „Fiat iustitia et pereat mundus!“ - „Да
възтържествува справедливостта, та макар и светът да погине!“.
36
Категорично не съответства на гореизтъкнатите морални норми поведение на
съконтрахент да се възползва от уязвимо материално и емоционално
състояние на насрещната договаряща страна, свързано с евентуални
материални затруднения по повод водене на съдебни производства, незнание
на език и законодателство в страната, в която следва да се образуват съдебните
производства, и липса на контакти с други лица там. Цесията от *** г.
противоречи на всички тези етични правила, понеже поради незнание на езика
от К. и липса на негови контакти с лица извън пълномощника и на двете
страни - адв.Д., е подписан договор за прехвърляне на вземания в огромни
размери и при заробващи клаузи, каквито са тези на чл. 3, ал. 2 и чл. 5, ал. 2.
Това на самостоятелно основание обуславя противоречието на договора с
добрите нрави и предпоставя неговата нищожност. С чл. 3, ал. 2 и чл. 5, ал. 2
от договора за цесия са въведени ограничения и са предвидени ред неустоечни
клаузи, които безвъзвратно обвързват К. с конкретен адвокат /което е
недопустимо от гледна точка на ЗАдв и действащите процесуални закони/,
забраняват му упражняването на гарантирани от ГПК права /на оттегляне и
отказ от искове/, препятстват му възможността сам да прехвърля вземанията
си в полза на трети лица /права, гарантирани и предоставени със ЗЗДог/, а при
неизпълнение - да заплати не само евентуалните разноски на цесионера, но и
обезщетение в размер на пълната сума на цедираните вземания. Тези клаузи
несъмнено противоречат на добрите нрави, като същите са в колизия и с
основни принципи на гражданския процес, уредени в ГПК. Това прави
цесията нищожна и същата не произвежда каквото и да било действие между
страните.
Анексът с рег. № 3227/12.07.2021 г. също не поражда действие по отношение
на К., поради нищожността на основния договор за цесия от *** г. С този
анекс не се правят нови уговорки, а на практика се прави конкретизация на
суми, основани на клаузи от договора за цесия от 2016 г. Ето защо
споменатият анекс няма самостоятелно значение и съществуване и при
нищожност на основния договор, нищожен се явява и анексът към него.
Анексът също е сключен в противоречие с добрите нрави, доколкото и двете
страни са действали недобросъвестно. Налице е договаряне между лице, което
вече не е адвокат, с дружество, което посоченият като пълномощник също е
представлявал. Целта на сключения анекс е заплащане, за сметка на К., на
суми, които "П" ЕООД не е плащало по което и да било дело. К. е бил
37
сериозно ощетен във финансов аспект.
Анексът с рег. № 3227/12.07.2021 г. е недействителен и на основание чл. 42 от
ЗЗДог, тъй като е сключен от лице, което не е разполагало с представителна
власт. М. К. не е предоставял права в полза на адв.В.Д. да сключва договори
или анекси от негово име, с които тя да се разпорежда с неговите вземания. В
полза на адв.Д. действително са били предоставени права за представителство
на К., но - както вече се изложи и по-горе - същите са в рамките на
осъществяване на представителство по конкретни изпълнителни дела, а не
касаят предоставяне на права за разпореждане с вземания, за признаване на
задължения по приключили производства и др. Като последица от това,
уговорки, признания и съглашения в анекс с рег. № 3227/12.07.2021 г., които са
постигнати от лице, което не е разполагало с представителна власт, са
недействителни. За същите К. не е уведомяван, като незабавно след узнаване
на съществуването им те са оспорени и липсва потвърждаване, което да
санира действията на посочения в анекса пълномощник. Нещо повече - към
датата на сключване на анекса адв.Д. не е имала и качеството на адвокат, тъй
като правата й са прекратени, считано от 02.06.2021 г., а на нея са
предоставяни права /макар и без такива за разпореждане с вземания на К. или
за признаване на задължения към трети лица, респ. извършване на разноски от
такива от негово име и вместо него/ само в това й качество. С отписването й
като адвокат, в каквото качество същата е имала права за представителство по
изпълнителни и др. дела /доколкото такова могат да осъществяват само
адвокати по висящи съдебни производства, не и трети лица/, действието на
пълномощните се прекратява, което и на това основание прави анекса с рег. №
3227/12.07.2021 г. сключен без представителна власт.
Налице е недействителност на анекс с рег. № 3227/12.07.2021 г. и по смисъла
на чл. 40 от ЗЗДог. Както вече се отрази и по-горе, с договора за цесия и
анекса към него се прехвърля вземане на стойност 60 128 лева срещу сума в
размер на общо 300 евро, посочена като продажна цена. С анекса се правят
признания на несъществуващи плащания от страна на "П" ЕООД по посочени
в него дела, свързани със заплащане на такси и разноски, както и се правят
признания от името на К., че същият не е плащал суми за такива разходи. Ето
защо както със самия договор, така и с анекса към него, обективно са
увредени интересите на представляваната страна. Анексът е сключен изцяло
38
във вреда на М. К., доколкото с него се правят признания на несъществуващи
факти и обстоятелства, които обаче касаят финансовото състояние на К. и с
които признания на практика К. задлъжнява към "П" ЕООД. Изложеното в
анекса само по себе си не може нито да обоснове наличие на основание за
прехвърлянето, нито пък може да ангажира ищеца по какъвто и да било
начин, доколкото тези „признания“ не изхождат от К., нито пък за тях той е
давал права на В.Д.. Тези действия са извършени от Д., която е била адвокат на
М. К., но едновременно с това е договаряла и с дружество, което също
представлява по дела за събиране на същите тези суми чрез намаляване на
вземанията на К. по тях. В този смисъл същата е предпочела да защити
интересите на цесионера пред тези на цедента. Налице е анексиране на
договор при явно неизгодни за представляваната страна условия, респ.
признаване на несъществуващи факти и обстоятелства. По тези съображения,
както и по изложените по-горе и за другите цесии и анекси, анексът към
договора за цесия от 2016 г. е недействителен и на основание чл. 40 от ЗЗДог и
като такъв не произвежда правно действие /Решение № 25 от 27.04.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 2686/2021 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана
Калинова, Решение № 60151 от 12.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2021 г., I
г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова, и др./.
В обобщение - ответникът "П" ЕООД, чиято е тежестта на доказване, не
установи наличие на валидни договори за цесия и анекси към такива, на база
на които да се признаят негови права като присъединен кредитор. Точно
обратното - представените по делото договори и анекси са подписани при
очевидно неизгодни условия, като същите касаят прехвърляне на вземания,
които са в големи размери, срещу престации, които са почти нулеви. За
цедирането на същите няма и основание, тъй като "П" ЕООД не доказа да е
извършвало каквито и да било плащания вместо К. в хода на водени
производства, а лицето, което е договаряло и с двете страни, е едно и също.
Последното не само че няма надлежно овластяване за извършване на
разпоредителни сделки с вземания на К., но и го е направило в негова вреда.
Той нито е уведомяван за тези разпореждания, нито е давал съгласие под
каквато и да било друга форма за тях, а оттам и същите няма как да го
обвързват и да водят до признаване на качеството на кредитор на ответника
"П" ЕООД. Предявените искове се оказаха основателни и трябва да бъдат
уважени.
39
На ищеца се следват направените по делото разходи. Тежестта да заплати
същите пада върху ответника "П" ЕООД. Хонорарът на адв. Б. не е
прекомерен. На преценка подлежат фактическата и правна сложност на
делото, видът на претенциите, материалният интерес, броят на страните,
обемът на доказателствения материал и приложимите към спора правни
норми, броят на заседанията, в които процесуалният представител е участвал,
извършените процесуални действия в откритите съдебни заседания,
значимостта на извършените процесуални действия за защита на интересите
на страната, изчерпателността и относимостта на защитата спрямо
изложените твърдения и възражения на насрещната страна, както и
икономическите условия и стандартът на живот в държавата /Определение №
3118 от 20.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3461/2023 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Джулиана Петкова, Определение № 3079 от 18.06.2024 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3298/2023 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Джулиана Петкова,
Определение № 2995 от 13.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 991/2024 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Геника Михайлова, Определение № 1570 от 12.06.2024
г. на ВКС по ч. т. д. № 664/2024 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Петя
Хорозова, и др./. В случая фактическата и правна сложност на делото изобщо
не е малка. Обемът на доказателствения материал е голям. Проведоха се
няколко открити съдебни заседания. Адв. Б. се яви във всички тях и извърши
редица процесуални действия. Събраха се писмени доказателства. Изслушаха
се експертни заключения. Анализираха се няколко сложни правоотношения
между страните. При така изяснените параметри на релевантните за казуса
обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че размерът на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е напълно адекватен на
свършената работа по делото от адв. Б..
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за цесия от *** г., сключен между М.
Р. К., гражданин на Р.И. роден на *** г., адрес Р.И. 1 Ш.Б.К. като цедент, и "П"
ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление с. О.К., общ.Б., обл.П.,
представлявано от П.И.И., като цесионер, за прехвърляне на 30 % от следните
вземания от "Е" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., р-н
40
В, представлявано от Д.Г.С., а именно: 81 500 евро, заедно със законната
лихва, считано от 28.10.2011 г. до окончателното изплащане, представляващи
платена на отпаднало основание сума, 2445 евро, заедно със законната лихва,
считано от 28.10.2011 г. до окончателното изплащане, представляващи
разноски за нотариално прехвърляне, 9901,14 евро, представляващи лихва за
забава за периода от 15.10.2010 г. до 28.10.2011 г. - всички присъдени с
решение по гр. д. № 2275 от 2013 г. на САС, както и 11 012,83 лв. - присъдени
разноски по гр. д. № 14468 от 2011 г. на СГС, както и 3000 евро,
представляващи разноски за заплатени адвокатски възнаграждения за
въззивна и касационна инстанция по същото дело, заедно с анекс от
12.07.2021 г. с peг. № 3227 от 12.07.2021 г. на нотариус К., район на действие
Районен съд Казанлък.
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между М. Р. К., гражданин на Р.И.
роден на *** г., адрес Р.И. 1 Ш.Б.К. от една страна, и "П" ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление с. О.К., общ.Б., обл.П., представлявано от
П.И.И., "Е" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., р-н В,
представлявано от Д.Г.С., и "Е" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. С. р-н "Т" представлявано от Д.Г.С., от друга страна, че не
съществува вземане на "П" ЕООД спрямо "Е" ЕООД и "Е" ЕООД, поради
недействителност на договор за цесия от 17.02.2021 г. и анекс към него от
12.07.2021 г., подписани за сума в размер на 32 778,43 лв. /тридесет и две
хиляди седемстотин седемдесет и осем лева и четиридесет и три стотинки/,
представляваща част от вземане за разноски, присъдени с решение по
гражданско дело № 105 от 2016 г. на Окръжен съд Благоевград, за събирането
на които се води изпълнително дело № 337 от 2019 г. на ЧСИ Б.В..
ОСЪЖДА "П" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление с. О.К.,
общ.Б., обл.П., представлявано от П.И.И., да заплати на М. Р. К., гражданин на
Р.И. роден на *** г., адрес Р.И. 1 Ш.Б.К. направените по делото разходи,
възлизащи на сумата от 8476,27 лв. /осем хиляди четиристотин седемдесет и
шест лева и двадесет и седем стотинки/.
На страните да се връчат копия на настоящия съдебен акт, който може да бъде
обжалван в двуседмичен срок, считано от връчването, пред Апелативен съд
София, с въззивна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
41
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
42