Р
Е Ш Е
Н И Е № 201
гр. Пловдив, 26.09. 2019г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публичното заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВКА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИНА КУЗМАНОВА
ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
при секретаря ГИНКА
ГОЛЕМАНСКА и в присъствието на
прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от чл.съдията Нина Кузманова ВАНД № 1420 по описа за 2019
год. , за да се произнесе, взе предвид
следното :
С
решение, постановено по АНД № 6114/2018г., Пловдивския районен съд, е признал обвиняемата П.Л.П. за
ВИНОВНА в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2 вр. чл.342,
ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК същата е освободена от наказателна
отговорност и й е наложено административно наказание –ГЛОБА в размер на 1000
лева, както и наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК, а именно –лишаване от право
да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА. Обвиняемата е била призната за невинна и оправдана по първоначално повдигнатото й
обвинение, за това да е нарушила правилата за движение по чл. 5, ал.1, т.1 и
чл.20, ал.1 от ЗДвП. С решението съдът се е произнесъл по отношение на
направените в досъдебното и съдебното
производство разноски, като е възложил същите в тежест на обвиняемата.
Решението в законоустановения срок е
обжалвано от адв. Д.В. в качеството й на
защитник на обвиняемата П., като се твърди, че същото е незаконосъобразно и
неправилно, постановено при липса на доказателства за виновно поведение от
страна на обвиняемата. Ето защо се иска да се постанови решение, с което обв. П.
да бъде признат за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение. Направено е
и алтернативно искане за изменение на атакуваното решение и намаляване на
наложеното наказание.
В съдебно заседание обв.П.
се явява лично и поддържа жалбата по изложените в нея и в съдебно заседание
съображения, като в хода на съдебните прения излага доводи в подкрепа на
искането за изменение на присъдата и намаляване на наложеното наказание. В тази
връзка се акцентира върху влошеното й здравословно състояние вследствие на
произшествието, както и това на родителите й, за които следва да се грижи. Така
основното искане пред въззивната инстанция е за изменение на решението и отмяна
на наложеното наказание „лишаване от правоуправление“.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив намира
жалбата за неоснователна и предлага атакуваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди направените
оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността
на обжалвания съдебен акт, намира за
установено следното:
Жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е разгледал делото при условията на глава
ХХVІІІ от НПК и е приел за установена следната фактическа обстановка:
На
28.06.2014 г. около 19,00 часа обвиняемата П.П. управлявала лек автомобил „Фиат Пунто” с peг. № ****, жълт цвят, като в автомобила пътувала сама и се движила
в северната част на платното за движение на бул. „Пещерско шосе” в гр. Пловдив, в посока от изток на запад. Пътното
платно в посочената посока на движение било разделено на две пътни ленти -
лява и дясна. В същото време пред нея, в същата посока на движение, свид. ***
управлявал товарен автомобил „Ивеко Дейли” с peг. № ****, който автомобил се движил по средата на
северната част на платното за движение, в лявата и дясната лента. Движението
било натоварено, пътната настилка била асфалтова, суха. П. се движила известно
време зад товарния автомобил, управляван от свид. *, след което, движейки се
със скорост около 82 км/ч., предприела маневра „изпреварване” на товарния автомобил „Ивеко Дейли”.
По същото
време, свид. ** управлявал лек автомобил „Волво ХЦ90” с peг. № ****, като се движил в южната част на платното за
движение на бул. „Пещерско шосе" в гр. Пловдив, в посока от запад на
изток. Пътното платно в посочената посока на движение също било разделено на
две пътни ленти. Свид. * се движил в лявата лента в южната част на платното за
движение, срещу лекия автомобил „Фиат Пунто”, управляван от обв. П.. В автомобила със свид. *
пътували свид. ** и свид. **.
Зад лекия
автомобил „Волво” се движил св. ***, който управлявал лек автомобил „Фиат Пунто” с peг. № ****, червен цвят, по южната част на платното за
движение на същия път, в посока от запад на изток.
По същото
време свид. *** управлявал лек автомобил „Субару” с peг. № **** по южната част на платното за движение на същия
път, в посока от запад на изток, зад лекия автомобил „Фиат Пунто”, управляван от свид. *. В лекия автомобил „Субару” пътувал и свид. ** с двете си деца. Така, лекия автомобил „Волво ХЦ90”, лекия автомобил „Фиат Пунто" с-червен
на цвят и лекия автомобил „Субару”, се движили в колона, един след друг.
При
предприетата от обв.П. маневра „изпреварване” на движещия се пред нея товарен автомобил „Ивеко
Дейли”, със
скорост на движение на управлявания от нея лек автомобил „Фиат Пунто" -
жълт от около 82 км/ч., след отклоняването наляво, не успяла да
осъществи контрол върху управлението на автомобила и да го задържи в полагащата
й се северна част от платното за движение, навлязла в южната част на платното
за движение, където настъпил първият
удар между управлявания от нея лек автомобил, в предната му лява част и
в лявата страна на лекият автомобил „Волво Х1Д90”, управляван от св. *.
След така
настъпилият първи удар лекият автомобил „Фиат Пунто”, управляван от обвиняемата, се отклонил надясно и
продължил движението си в същата посока, като попаднал в коридора на движение
на лекия автомобил „Фиат Пунто” –червен на цвят, управляван от св. **.
С предната си лява част лекия автомобил „Фиат Пунто”-жълт, се ударил в предната лява част на лекия
автомобил „Фиат Пунто"-червен , управляван от свид. *. Вследствие на
настъпилият удар между тези два автомобила, лекият автомобил „Фиат Пунто" -жълт
се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка, със задната си част
навлязъл в северната част на платното за движение, където в този момент се
движел товарния автомобил „Ивеко Дейли". Между двата автомобила настъпил
удар, в задната лява страна на лекия автомобил „Фиат Пунто”-
жълт и в лявата страна на товарния автомобил „Ивеко ”.
След
удара на лекия автомобил „Фиат Пунто”, управляван от свид. И. с л.а. „Фиат Пунто” жълт, управляван от П., първият променил посоката си
на движение, завъртял се в посока обратна на часовниковата стрелка и попаднал в
коридора на движение на лекия автомобил „Субару” с peг. № ****, който го застигнал с екстрено задействана
спирачна система. При застигането лекия автомобил „Фиат Пунто”-челвен, бил ударен в лявата си страна -
преден ляв калник и предна лява врата, от движещиятсе след него лек автомобил
„Субару”. Ударът
бил кос и не могъл да бъде избегнат. След този удар лекия автомобил, управляван
от свид. *, променил посоката си на движение, като се е завъртял частично в
посока на часовниковата стрелка и се установил на място.
В
резултат на удара с т.а. „Ивеко”, лекият автомобил „Фиат Пунто”-жълт, управляван от обв. П. отново се завъртял и попаднал
частично в коридора на движение на лекия автомобил „Субару” и по този начин настъпил последният пети удар между
тях, който бил в предната дясна част на лекия автомобил „Фиат Пунто” -
жълт и в задната лява част на лекия автомобил „Субару”.
За
настъпилото пътнотранспортно произшествие бил подаден сигнал и на мястото
пристигнали екипи на ЦСМП и Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР гр. Пловдив. Водачите на моторните превозни
средства, участници в ПТП, били тествани за употреба на алкохол, като
резултатите били отрицателни. Обв. П. и
свид. ** били откарани в УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД гр. Пловдив, където им била оказана медицинска
помощ, а на местопроизшествието бил извършен оглед.
От заключенията на изготвените химически експертизи не се доказва наличие на алкохол
в кръвта на обвиняемата П. и на пострадалия –св.*.
От
заключението на извършената в хода на досъдебното
производство съдебномедицинска
експертиза се установява, че на
св.** е причинено изкълчване на лявата тазобедрена става,
счупване на задния ръб на лявата ставна ямка, което е наложило извършване на
две операции.
Описаните увреждания са причинили
трайно затрудняване на движенията на левия долен
крайник за повече от едни месец. Според експертизата,
травматичните увреждания са причинени от удари или
притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са
получени при станалото ПТП- в купето на автомобила.
От изготвената на обвиняемата П. СМЕ-за също се
установява, че същата е претърпяла подобни травматични увреждания при настъпилото на
28.06.2014г. ПТП.
В хода на досъдебното и съдебно производство са били
изготвени и изслушани няколко автотехнически експертизи, установяващи механизма
на произшествието, поредността на ударите между участващите в произшествието автомобили
и причините за това, като първоинстанционния съд подробно е обсъдил всички
експертизи и се е обосновал относно правилността и обосноваността на отделните
експертни заключения.
Горната фактическа обстановка се установява от
доказателствата по делото. Първоинстанционният съд е подложил на анализ
събраните в хода на досъдебното производство писмени, гласни доказателства и експертизи, като е приел, че същите са
логични, последователни и кореспондират помежду си. Правилно са били
кредитирани показанията на свидетелите *** относно конкретната пътна ситуация и
начина на предвижване на автомобилите до момента, в който л.а. „Фиат Пунто“ жълт,
управляван от обв.П. е предприел маневра изпреварване. В показанията си
посочените свидетели дават сведения за това, как са били разположени и са се
предвижвали автомобилите в лявата пътна лента, движещи се в посока запад-изток,
както и начина на предвижване на л.т.а. „Ивеко“ в дясната пътна лента, в посока
изток-запад. В тази насока категорични
са показанията на свидетелите ***, че бусът се е движил направо без да прави
маневри, когато зад него е изскочил л.а.“Фиат Пунто“-жълт на цвят управляван от
обв.П. и се е ударил в л.а.“Волво“. Безспорно, налице са известни противоречия
в свидетелските сведения за това, дали е
имало първоначален сблъсък между лек автомобил „Фиат Пунто“ жълт и л.т.а.
„Ивеко“, които първоинстанционния съд внимателно е обсъдил и съпоставил с
данните от огледа на автомобилите, а също и заключенията на изготвените по
делото автотехнически експертизи. По отношение поредността на ударите, скоростите
на движение, намина на предвижване и механизма на ПТП, районният съд е
кредитирал заключенията на изготвените в досъдебното производство първоначална
и допълнителна автотехническа експертизи, както и заключението на петорната
експертиза, назначена и приета в хода на съдебното следствие.
Така,
първоначалната автотехническа експертиза описва следните удари – първия удар
между л.а. „Фиат
Пунто” жълт ,
управляван от обв. П. и между л.а. „Волво”, управляван от св. **.
Първият удар е настъпил
в лявата лента от северната половина на платното за движение, а именно лентата
за движение на л.а „Волво“. Като ударът е в предна лява страна на л.а „Фиат
Пунто” жълт и в лявата страна на л.а „Волво“. Вторият удар
е между лек автомобил „Фиат Пунто“ жълт в предна лява част и лек
автомобил „Фиат пунто“ червен, също в предна лява част. Третият удар е между
„Фиат Пунто” жълт - в задна страна на същия и товарен автомобил „Ивеко“ в лява
страна на същия. Четвъртият удар е между лек автомобил „Субару“ в предната част
на същия и лек автомобил „Фиат Пунто“ червен - в лявата страна на същия. Петият
удар е между лек автомобил-„Фиат Пунто“ жълт - в задната страна на същия и в
лек автомобил „Субару“ в задна лява страна на същия.
Според изготвената петорна
автотехническа експертиза, поредността на ударите е както следва : първи удар
между л.а „Фиат Пунто” жълт и л.а.
„Волво”, втори удар между л.а. „Фиат
Пунто” жълт и л.а. „Фиат Пунто” червен, трети удар между л.а. „Фиат Пунто” жълт и т.а. „Ивеко Дейли”, четвърти удар
между л.а. „Субару Легаци” и „Фиат Пунто” червен, пети удар между л.а. „Фиат
Пунто” жълт и л.а. „Субару Легаци”. Според същата експертиза скоростта на
превозните средства е както следва : л.а.
„Фиат Пунто” жълт 86,38 км/ч, в момента на удара с л.а. „Фиат Пунто”
червен и минимална скорост в начало на маневра изпреварване на л.т.а „Ивеко Дейли”около 78,35 км/ч., л.а.
„Волво” – около 63,48 км/ч, л.а. „Фиат Пунто” червен около 63,48 км/ч, л.а. „Субару Легаци” около
66,10 км/ч., л.т.а „Ивеко Дейли” при
движение в колона с л.а. „Фиат Пунто” жълт, преди ПТП-то около 78,35 км/ч, при
застигане от л.а. „Фиат Пунто” жълт, преди ПТП-то около 50 км/ч.
За изясняване на механизма на
настъпилото ПТП допринасят както
допълнителната автотехническа експертиза, така и изготвената и приета в
хода на съденото следствие петорна такава. Според тези две експертизи контактът между л.а. „Фиат Пунто” и л.т.а „Ивеко” е настъпил след прилагане върху л.а. „Фиат Пунто” на външна сила, която го е надигнала. Такава външна
сила, според експертите най-вероятно е друг автомобил , с който л.а. „Фиат Пунто” е встъпил в удара и е предхождащ удара между л.а. „Фиат Пунто” жълт и л.т.а. „Ивеко”. По делото има данни, че предходния сблъсък на л.а..
Фиат Пунто» жълт е с „Фиат Пунто” червен, бил е
челен и при такъв удар задната част на автомобила се повдига от земята и по
време на завъртането е настъпила удара с л.т. а. „
Ивеко Дейли”.
Правилно тези две експертизи
са възприети с доверие, като обективни и кореспондиращи с показанията на
свидетелите ***.
Относно механизма и причините
за настъпване на произшествието, основателно първостепенният съд е кредитирал
изготвената тройна експертиза, според
която основната причина за настъпилото ПТП е движението на л.а. „Фиат Пунто”
жълт, управляван от обв. П. със скорост 82 км/ч, която след предприета от нея
маневра изпреварване на л.т.а „Ивеко”, не успяла да осъществи контрола на
управлението, след което напуснала лявата лента на движение. В тази връзка съдът е обсъдил експертното
заключение съпоставяйки го с данните от свидетелските показания. И тройната и петорната експертиза приемат, че
високата скорост, с която е управлявала П. е било причина тя да не може да
предотврати настъпилото ПТП. Така, ако се е возела със скорост по-ниска от 50
км/ч, П. не е щяла да настигне въобще л.т.а „Ивеко”. В тази връзка следва да се
отбележи, че скоростите на останалите автомобили, които също са били в
насрещното и са били над 50км/ч, нямат значение за настъпилия резултат на пътя,
доколкото всички останали са вследствие на първия удар, а по-ниската скорост ще
доведе до по-малък размер на причинените вреди, но няма и да ги изключи въобще.
Съдът е кредитирал и
изготвената по делото петорна експертиза и то възприятия в нея първи механизъм.
По отношение на втория възможен, но по-малко вероятен механизъм, обосновано е
прието, че водачът на л.а. „Ивеко” не е правел какъвто и да е опит да засича
л.а. „Фиат Пунто” жълт. В показанията си разпитаните свидетели сочат единствено
за внезапно, неочаквано от никого от тях
изскачане на „Фиат Пунто” жълт, без подаден сигнал.
Правилно първоинстанционният
съд не е дал кредит на доверие на изготвената по досъдебното производство
повторна авто-техническа експертиза, тъй като заключението не кореспондира с
показанията на свидетелите, както и със становищата на другите, обсъдени –горе
експертизи.
Въззивният състав не възприема доводите за неправилна
преценка на фактите и липсата на виновно поведение от страна на обв.П.. В тази
връзка обясненията на обвиняемата, че е навлязла в насрещната лента, поради
леко навлизане на ляво та движещия се преди нея микробус, не кореспондират на
показанията на свидетелите **, които установяват, че когато бусът се е изнесъл
леко в ляво, заемайки част от другата пътна лента, там не е имало друг
автомобил. В тази част обясненията не кореспондират на показанията и на
свидетелите ***, според които бусът се е движил направо, без да прави маневра,
когато зад него е изскочил „Фиат Пунто“ жълт и се е ударил в л.а.“Волво“,
движещ се в насрещното платно. Обясненията на обв.П. не кореспондират и на
кредитираните заключения на автотехническите експертизи относно поредността на
ударите и причината за това. Ето защо, въззивният състав намира за
неоснователни доводите в жалбата за липса на виновно поведение от страна на
обвиняемата в конкретната пътна обстановка и неправилен анализ на
доказателствата от първостепенния съд.
При така изяснената по-горе фактическа обстановка,
правилно и законосъобразно районният съд
е приел, че обв. П.Л.П. е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”,
пр.2 във вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 28.06.2014г. в гр.
Пловдив, на бул. „Пещерско шосе", при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил „Фиат Пунто" с peг. № ****, е нарушила правилата
за движение по пътищата, а именно: чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, чл. 25, ал. 1 от ЗДвП
и чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и по непредпазливост, е причинила средна телесна
повреда на ***, ЕГН **********, изразяваща се в травматично изкълчване на
лявата тазобедрена става и счупване на задния ръб на лявата ставна ямка -
увреждания, довели до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник.
Правилно и обосновано районният съд е приел , че с
поведението си обвиняемата е нарушила посочените конкретни норми по ЗДвП,
визиращи задължения водачите на МПС да не превишават при движение в населено
място скоростта от 50 км/ч, която в случая не само не е била спазена, но е и
причина за предприетото от обвиняемата изпреварване. Предприемайки тази
маневра, със скорост значително надвишаваща законово определената, без да се
убеди, че това няма да създаде опасност за останалите участници в движението, и
без да се съобрази с положението на автомобилите преди нея и движещи се в
насрещната пътна лента, обвиняемата е допуснала нарушение на разпоредбата на
чл.25, ал.1 от ЗДвП. Така, при
изпреварването обв.П. е навлезла в насрещната пътна лента и е създала опасност
и пречки за движещите се по нея превозни средства/ чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП/.
Именнно в резултат на това нейно неправомерно поведение, е настъпило и
пътно-транспортното произшествие, при което е пострадал св.**.
Безспорно установен е от изготвената СМЕ-за и характера
на причинената на пострадалия * телесна повреда, както и причинната връзка
между увреждането и настъпилото пътно транспортно произшествие.
От субективна страна деянието е извършено по
непредпазливост и в точност при условията на небрежност, тъй като обв.П. не е
предвиждала настъпването на обществено опасните последици, но с оглед движението
й в колона от автомобили, при това в населено място във време, когато
движението е било интензивно, е била
длъжна и е могла да ги предвиди.
Правилно обвиняемата е оправдана за това да е допуснала
нарушение на останалите, вменени й с обвинителния акт, разпоредби на ЗДвП, тъй
като същите не са в пряка причинна връзка с настъпилия резултат и районния съд
е изложил подробни аргументи в тази насока.
Правилно и законосъобразно са спазени императивните
изисквания на чл.78а от НК при решаване на въпроса за наказателната отговорност
и съответното наказание, което да се наложи на обвиняемата. Това е така, защото
съдебното производство по настоящото дело е образувано по внесено постановление
за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” във вр. чл.342, ал.1 от НК, предвиждащо наказание лишаване от свобода до три години или пробация.
Първоинстанционният съд, правилно е установил и наличието на останалите
предпоставки, свързани с личността на обв.П. като чисто съдебно минало и липса
на предходни други осъждания, както и липса на съставомерни имуществени вреди, и е приложил института на чл.78А от НК,
предвиждащ освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание. В тази част мотивите на районния съд са
законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата инстанция. Справедливо е
определен и размера на административната санкция „глоба” от 1000 лева при значителен
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и според настоящата инстанция
определения минимален размер на наказанието глоба, се явява правилно и
законосъобразно.
Според настоящия въззивен състав обаче, несъответстващо
на обществената опасност на деянието и дееца, се явява наложеното на обв.П.П.
наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от ЕДНА ГОДИНА. От една
страна- налице са само смекчаващи вината на обвиняемата обстоятелства, като
чисто съдебно минало и положителни характеристични данни, определящи се от
трудова заетост, което от своя страна говори за невисока степен на обществена
опасност на самата обвиняема П.. Последната също е претърпяла от процесното
пътното транспортно произшествие телесни увреждания, определени от изготвената
СМЕ-за/ на л.168-170 в т.3 от д.п./ като средни телесни повреди, които трайно
са ограничили движението й и същата търпи неблагоприятни последици и към
настоящия момент. От друга страна, първоинстанционният съд е пренебрегнал
липсата на наказания, налагани по административен ред за нарушения по ЗДвП за
тежки нарушения по отношение на обв.П.. Видно от приложената справка от сектор
„ПП“/ на л.102, т.4 от д.п./, към момента на извършване на настоящото
деяние-28.06.2018г. на П. са налагани единствено няколко глоби с фиш, а също така,
тези санкции не са били за тежки нарушения, поради което и наложените санкции
са били глоби в невисок размер. Видно е също, че част от тези наказания са
платени, поради което отнесени към настоящия случай и поведението на обвиняемата,
която не създавала пречки за развитието на делото, изминалия голям период от
време от осъществяване на деянието до момента-повече от 5 години, както и
проявената от страна на обв.П. критичност към случилото се, не дават основание
да се приеме, че тя е личност с висока степен на опасност като водач на
превозно средство. В хипотезата на чл.78а, ал.4 от НК е предоставена възможност
съда да прецени дали да наложи това административно наказание. За това, според въззивната инстанция,
наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година,
се явява неадекватно на извършеното и в конкретния случай не следва да бъде
определяно като кумулативно, наред с наказанието „глоба“. Последното в
достатъчна степен ще изпълни целите по чл.36 от НК.
Предвид изложените по-горе съображения въззивният състав
намира, че атакуваното решение на ПРС следва да бъде изменено единствено в
частта, с която на основание чл.78а, ал.4 вр. 343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК
на обв.П.Л.П. е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“, като
бъде отменено в тази част, а в останалата- като обосновано, законосъобразно и
справедливо следва да бъде потвърдено. Не са налице допуснати процесуални
нарушения, които да налагат отмяна. Правилно съдът се е произнесъл и по въпроса за направените
разноски, като ги е възложил на обвиняемата. Направеното възражение пред
въззивната инстанция да не й се присъждат разноските, направени в хода на
досъдебното производство, са неоснователни. Същите представляват разноски за
назначените в хода на досъдебното производство експертизи и съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК обв.П.
правилно е осъдена да ги заплати.
Мотивиран от горното и на основание чл.337, ал.1, т.1 и чл.338
от НПК Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Решение № 969 от 22.05.2019
год. постановено по АНД № 6114/2018год. по описа на Пловдивски районен съд, XХ-ти наказателен състав, в частта относно наказанието, като ОТМЕНЯ наложеното спрямо обвиняемата П.Л.П.
на основание чл.78а, ал.4 вр. чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, като
съгласно чл.340, ал.2 пр.2 от НПК за изготвянето му да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: