РЕШЕНИЕ № 260071
гр. Пазарджик, 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на девети април през две хиляди двайсет и първа година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ П.
секретар Петя Борисова
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело №
218/2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
от Д.Ж.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Д. от
САК, против „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“
№ 89Б,
за заплащане на
сумата от 150 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от ПТП от с делинквент Г.А.К., управлявал л. а. марка „“,
модел „“, рег. № по твърдение за
застрахована гражданска отговорност при ответника, заедно със законната лихва за забава от 15.08.2019 г. до
окончателното изплащане на главницата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:
В исковата молба се твърди, че на ,
около 12:30 часа, на третокласен път III-375 14+700
км (в посока с.
И. – с. Н )
се движел л. а. марка „“, модел „“, рег. №, управляван от Г.А.К.,
който поради неправилно изпреварване и ограничена
видимост предизвиква ПТП между л. а. марка „С.“, модел „В.“,
рег. № , управляван от ищеца и л. а. марка „****“, модел „“, рег. № ,
управляван от Г.А.М.. От ПТП е пострадал ищецът. Съставен бил Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 84/24.08.2016 г. Аргументира се вината на
водача на л. а. „“ поради нарушаване на чл. 5, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и 2 и чл.
42, ал. 1 и 2 от ЗДвП. След инцидента ищецът е откаран с екип на ЦСМП до МБАЛ
„Пазарджик“, където е настанен за интензивно лечение и мониторинг. Описани са
подробно претърпените от ищеца телесни увреждания като мозъчен оток, фрактура
на черепния свод, на лицевия череп, разкъсно-контузна рана фронтално скалп, на
носни кости и т. н. След изписването от болницата ищецът потърсил медицинска
помощ поради оплаквания от намалено зрение и размазани двойни образи, периодичен
световъртеж при промяна положението на тялото, шум в ляво ухо и намален слух
вляво. Причинените болки и страдания са били със значителен интензитет около
3-4 месеца след ПТП, като целият възстановителен период е продължил около 6-8
месеца, през което време пострадалият е претърпял и неприятни психологически
последици. Установено било, че процесният л. а. „“ е застрахован при ответника
по застраховка „ГО на автомобилистите“. Сезираният на 15.05.2019 г. по реда на
чл. 429, ал. 1 от КЗ застраховател-ответника отказал на 15.08.2019 г. плащане
на обезщетение на ищеца за неимуществените вреди от инцидента. Моли за
уважаване на иска със законната лихва върху главницата, считано от 15.08.2019
г. Посочва банкова сметка ***. чл. 127, ал. 4 от ГПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, чрез
юрисконсулт Л.Х., е подал отговор на исковата молба. Оспорва иска по основание
и размер. Твърди, че водачъта на л. а. „БМВ“ Г.К. няма вина за инцидента, респ.
вина за ПТП имат другите двама водачи. Оспорва и механизма на ПТП, като се
твърди, че застрахованият автомобил няма физическо съприкосновение с останалите
два автомобила. Констативният протокол в частта относно посочените
обстоятелства и причини за ПТП не представлява официален документ. Прави се
възражение за съпричиняване от пострадалия – поведението на самия ищец и несъобразяването
му с пътните условия, и без поставен или неправилно поставен предпазен колан по
чл. 137а от ЗДвП. Исковите претенции са силно завишени. Навежда се възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на л. а. „*****“, чиято
отговорност е застрахована в ЗК „Лев инс“ АД, като се иска съдът да отчете
конкретния принос на всеки от водачите за настъпване на ПТП. В тази връзка е
направено и искането за привличане на трето лице – помагач на страната на
ответника, като се навеждат аргументи за приложение на чл. 127 от ЗЗД и чл.
499, ал. 7 от КЗ. Излага се, че вина за висящността на спора е поведението на
Районна прокуратура - П., която въпреки чл. 107 от КЗ неоснователно три години
не е предоставила материали на дружеството.
В
допълнителната искова молба, постъпила в срока по чл. 372 от ГПК, се поддържа
изложеното в исковата, както и се оспорват възраженията на ответника. Твърди се, че ищецът се е движел с
управлявания от него автомобил в посока от с. Н към гр. П., като при навлизане
в десен завой поради растителността в участъка забелязва на около 10-15 м
наближаващият го бързо движещ се насрещен автомобил „“, управляван от Г.К.,
който изпреварва колона от три автомобила. За да избегне удара ищецът отклонява
автомобила надясно, но след излизане от лентата за движение МПС става
неуправляемо и се връща на пътя, като се сблъсква с насрещно движещия се трети
л. а. „*****“, който е бил последната трета кола от изпреварваните.
Постъпило е
становище от третото лице – помагач на страната на ответника „ЗК
Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“
№ 67А,
чрез адв. Д. от ПАК, с което излага съображения, че водачът на л. а. ***** Г.М.
няма вина.
По допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията за претърпени вреди от деликт и
застрахована гражданска отговорност на делинквента при
ответника-застрахователно дружество.
Сезиран
е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съдът
приема, че претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава
представлява материалноправна последица от евентуалното уважаване на иска за
обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, поради
което ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва (в този смисъл
Решение № 42 от 1.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1914/2018 г., III г. о., Решение № 193 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 611/2011 г., I г. о., Определение № 406
от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 300/2009
г., I т. о.).
Съдът
приема, че надлежно е упражнено правото на
иск, доколкото ищеца е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3
от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е
сезирал с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент на
15.05.2019
г., респ. безрезултатно е изтекъл тримесечният срок за определяне на
обезщетение от негова страна - на 15.08.2019 г. Искът е предявен на 07.10.2019
г.
Съдът приема от фактическа страна следното:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно обстоятелството, че ищецът е отправил претенция към
застрахователя ответник на 15.05.2019 г., като в тримесечния срок не е
определено обезщетение от него за неимуществените вреди от инцидента; че между
ответното дружество „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД и делинквента Г.А.К. е сключена
застрахователна полица за застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна към датата на процесното ПТП от г.
Не е спорно и това, че гражданската
отговорност на Г.А.М. към датата на инцидента е застрахована при ЗК „Лев
инс“ АД. Представена е и разпечатка от сайта на Гаранционния фонд – л. 140.
От изслушаното по делото заключение на вещите лица по
допуснатата комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, приета от
съда за обоснована и компетентно изготвена, се установява следното:
Ищецът е получил при процесното ПТП от 24.08.2016 г.
черепно-мозъчна травма, разкъсно-контузна рана, кръвонасядане, хематом по
клепача на дясното око, счупване на черепния свод и основа вляво, разкъсване на
лява тъпанчева мембрана, счупване на носните кости, мозъчен оток, счупване на
коронките на първи и втори долни зъби, охлузвания по шията и тялото. Установява
се диплопия (двойно виждане) в резултат на засягане на очедвигателния нерв и
намаляване слуха с лявото ухо, както и оформила се дивиация (изкривяване) при
срастването на счупените кости на носната преграда, което затруднява носното
дишане. Сочи се, че черепно-мозъчната травма и съпътстващият мозъчен оток е
довел до временна опасност за живота на ищеца. Разкъсването на лявата тъпанчева
мембрана и увреждането на сетивните клетки на вътрешното ухо, като последица от
счупването на пирамидата на лявата слепоочна кост е довело до остатъчна слухова
загуба от 30 децибела, което е възможно да остане постоянно, но това по никакъв
начин няма да повлияе на ищеца в комуникацията при общуването с другите хора,
тъй като слухова загуба от 30 децибела се приема за социално адекватен слух
(така в. лице при изслушването му в о. с. з.). Експертът приема, че
множествеността и тежестта на травматичните увреждания са довели до изпитвани
от пострадалия интензивни болки по време на получаването на травмите, така и в
периода след това, като търпяното главоболие, световъртеж, координационни
нарушения и вегатативни прояви в резултат от черепно-мозъчната травма са
продължили около 5-6 месеца с постепенно намаляващ интензитет. В открито
съдебно заседание вещото лице М. поддържа, че е останал белег от раната по
главата на ищеца с дължина около 10 см по дясната слепоочна област. Очното
възстановяване е продължило 6 месеца, но към момента ищецът е напълно оздравял.
Двойният образ се лекува с лекарства и той напълно изчезва. Прави се извод, че
ищецът не е ползвал обезпасителен колан, като извод затова следва от травмите
по главата и полученото напукване на стъклото на автомобила. Ако е имал колан,
то нямаше да се стигне до тази травма или поне уврежданията нямаше да са
толкова изразени.
Механизмът на произшествието от техническа гледна точка е
следният:
По път ІІІ-375 14+700 кв. м., в посока от с.
И. към
с. Н, се движели два леки автомобила – ***** и пред него друг неустановен
автомобил. Зад тях приближавал л. а. ), който се движел със скорост около 60-70
км/ч. Междувременно, оттатък завоя, в обратна посока – от с. Н приближавал л.
а. С. В., управляван от ищеца. В един момент водачът на л. а. предприел маневра за изпреварване на л. а. *****и
на неустановения автомобил. В този момент на л. а. С. В. му предстоял десен
завой. В момента на предприемане на изпреварването от водача на л. а. , същият
е нямал необходимата видимост, тъй като видимостта му била ограничена от
предстоящия ляв за него завой. Към края на изпреварването л. а. все още бил в лентата за насрещно движение,
когато водачът на С. В. го забелязал. Възприемайки пътната ситуация като
опасна, ищецът отклонил автомобила надясно, като по този начин избегнал челен
удар с л. а. , при което десните колела на л. а. С. навлезли в затревения
банкет, като след около 30-35 метра автомобилът се насочил обратно към пътното
платно, навлизайки косо в неговата лента за движение (като междувременно се
разминал с л. а. и изпреварвания от
последния неустановен автомобил) чак до лентата за насрещно движение, където въпреки
натиснатите спирачки последвал неизбежен удар с около 50-55 км/ч в предната
лява част на л. а. *****. След удара л. а. С. В. се завъртял на пътното платно,
навлязъл в нивата, където спрял движението си. Експертът посочва, че причините
довели до ПТП са от субективен характер, а именно ищецът, поради това че не бил
сигурен дали водачът на л. а. ще успее
да завърши маневрата, тъй като разстоянието между тях било неочаквано близко (80-90
м), предприел маневра вдясно и частично навлязъл в затревения банкет (с двете
десни колела в банкета, а с левите на асфалта), оставяйки достатъчно ширина
вляво за да премине л. а. , след което вероятно маневрата за връщане обратно на
пътя била по-рязка и автомобилът се насочил към л. а. ****, като въпреки предприетото
аварийно спиране се блъснал в него. Автомобилът се е движел със скорост от около 90 км/ч в
началото на изпреварването, като по време на самото изпреварване е достигнал
скорост около 113 км/ч. Скоростта на л. а. С. В., управляван от ищеца, била
около 60 км/ч. Установява се, че водачът на л. а. не е имал достатъчна видимост, за да
предприеме процесното изпреварване. ПТП е можело да се избегне, ако излизането
от банкета на л. а. С. В. е било по-плавно и прецизно. С оглед разстоянието от около
16-17 м до л. а. ***** ударът е бил неизбежен. В откритото съдебно заседание
при изслушване на заключението вещото лице М. сочи, че за възникване на
опасната ситуация е спомогнало , което изпреварва два автомобила при недостатъчно
разстояние за изпреварване и видимост.
От събраните по делото гласни доказателства се установява
следното:
Свидетелят Ж Д Е., баща на ищеца, дава показания, че е
запознат с инцидента от Излага, че
веднага след инцидента синът му (ищеца) бил откаран в Отделение по
анестезиология и интензивно лечение (ОАИЛ) при МБАЛ Пазарджик АД, където бил
хоспитализиран за 30 дни. Твърди, че синът му не виждал с едното око, не чувал
с едното ухо, имал счупени ребра, счупен нос, счупени зъби, изобщо бил в много
лошо състояние. След изписването продължил да се лекува в домашни условия.
Около 6 месеца имал нужда да бъде подпомаган при обслужването в битово
естество. Помагали му семейството му – майка му и баща му. Имал проблеми и до
момента с едното ухо. С окото има проблеми, когато го натовари. Виждал леко
размазано. Ходил на лекар, казали му, че имал притиснат нерв и с течение на
времето ще се оправи. Твърди, че синът му не е така жизнен както бил преди.
След инцидента, от стреса като че ли се променил. Заради силния шум не можел да
изпълнява работата си на управител в дискотека и напуснал. От около 5-6 месеца
отново работи като управител в дискотека. В момента има подобрение, но не
напълно.
Свидетелят Г.А.К., управлявал л. а. по време на ПТП, дава показания, че не си
спомня за инцидента, тъй като бил отдавна, преди 4 години. Видял на огледалото
за обратно виждане, че станал инцидент на пътя. Не помни подробности.
Свидетелят Г.А.М., също участник в процесния инцидент,
управлявал л. а. *****, дава показания, че водачът на е предприел изпреварване, при което е
забелязал джипа на ищеца, който за да не се сблъскат излязъл от пътното платно,
съответно при връщането си на пътя ударил автомобила на свидетеля М.. Твърди,
че ако джипът не е излязал от пътя е щяло да последва удар между джипа и .
От приетото по
делото досъдебно производство № 311/2016 г. по описа на РУ на МВР – П., пр. преписка № 912/2016 г. на РП – П. се установява, че с
постановление от 26.01.2018 г. на прокурор при РП – П. наказателното
производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1,
т. 1 от НПК, тъй като деянието не представлява престъпление.
Правни
изводи:
Предявен е иск по чл.
432, ал. 1 от КЗ.
Съгласно
цитираната норма увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В производството по иск с
правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно поведения от
страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между деяния
и вреда; 4/ вина (презумира се); 5/ наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Отговорността
на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска
отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на
застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при
които отговаря самият причинител на вредите.
Вредата
представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве,
душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез
смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Те могат да
бъдат както имуществени (претърпяни загуби и пропуснати ползи), така и
неимуществени (болки и страдания, изобщо негативните психически преживявания,
които търпи или ще търпи увредения), стига да са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Според вещото
лице по експертизата в автотехническата й част, причината за настъпване на инцидента е от субективно (а
не техническо) естество, по-точно резултат от това, че ищецът е предприел
маневра надясно по начин, че управляваният от него автомобил е излязъл частично
(само десните колела) в затревения банкет, след което, най-вероятно поради
неопитност, е предприел втора маневра за рязко връщане на
пътното платно, но автомобилът му се насочил неуправляемо към л. а. ***** и
последвал удар.
Съдът
намира, че е налице причинна връзка между поведението на водача на л. а. Г.К. и настъпилото ПТП. Вещото лице е
категоричен, че за възникване на опасната ситуация е спомогнал водачът на л. а.
, който въпреки недостатъчната видимост и разстояние, е предприел изпреварване
на повече от един автомобил (в конкретния случай два автомобила) при
условие, че пред него е следвал завой наляво, който му е
ограничавал видимостта. Нещо повече, към края на
изпреварването л. а. все още бил в
лентата за насрещно движение, когато ищецът - водач на л.
а. С. В. го забелязал. Разстоянието между двата автомобила движещи се един
срещу друг било 80-90 метра, а скоростта на л. а. 113 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП водач, който ще предприеме изпреварване, е
длъжен след
като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние,
достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред
изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява
скоростта или да изменя посоката на движение, а съгласно ал. 2, т. 2 и 3
от същата разпоредба, водач, който изпреварва, е
длъжен когато при изпреварването
навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава
опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея; да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да
извърши изпреварването за кратко време.
В настоящия случай тези разпоредби от закона не са били съобразени
от водача на л. а. . Както се посочи вече, същият е предприел изпреварване при
липса на видимост, от което е последвало и създадената от него опасна ситуация
доколкото не е успял да извърши изпреварването за кратко време, видно от
разминаването на двата автомобила – и С.
В. в момент, когато последният се връща обратно на пътното платно.
Следователно, ако не се беше отклонил от пътя вдясно, ищецът е щял да се удари
в автомобила, управляван от Г.К. (в този смисъл са и показанията на св. Г.М.,
водач на л. а. *****).
Причинната
връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на
вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на
делинквента. Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако
при мислено изключване на поведението на делинквента, тя не
би настъпила, т. е., ако при това изключване неправомерният резултат не
настъпи, следва да се констатира, че е налице причинна връзка между поведението
на деликвента и настъпилия вредоносен резултат.
Настоящият
случай е точно такъв. Ако мислено изключим поведениято на водача Г.К., създал
описаната ситуация, изобщо нямаше да се стигне до излизане на автомобила на
ищеца в затревения банкет /частично/, а оттам същият да прави опит за връщане
обратно на пътя. В случая опитността на водача Е. е ирелевантна, тъй като,
както се изложи, няма друга създадена опасност, която да е причинила излизането
на автомобила на ищеца извън пътя освен активното противоправно поведение на
водача Г.К.. Лекият автомобил *****, управляван от Г.М. се установи, че е
станал косвена жертва на създалата се ситуация, като от САвТЕ се изясни, че
водачът на този автомобил е нямал дори теоретичен шанс да избегне удара с
автомобила на ищеца.
Съдът приема,
че всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователното
дружество са налице: установен деликт при съответно авторство – Г.К., който чрез
противоправното си поведение причинява вреда на ищеца,
изразяваща се както в травматични увреждания, така и в негативни
психически преживявания като болки и страдания, при
безспорно установена причинна връзка между деянието и
вредите; наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквент и застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респективно настъпване
на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя.
По възражението за съпричиняване от страна на ищеца:
Възражението е основано на
поведението
на ищеца - несъобразяването му с пътните условия и пътуване без поставен или
неправилно поставен предпазен колан по чл. 137а от ЗДвП.
Съгласно
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на увредения може да
се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Следователно граматическото и логическо тълкуване на цитираната норма дават
основание да се приеме, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на
увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би
се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане
неправомерно поведение вредоносен резултат.
Константна е
съдебната практика, че при преценка за съпричиняване на
настъпилите в резултат на ПТП вреди следва да се отчита не само факта на
извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по
пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат (така решение № 206 по т. д. № 35/2009 г. на II т.
о., реш. № 169 по т. д. № 762/2010 г. на II т. о., реш. № 59 по т. д. №
286/2010 г. на I т. о., реш. № 16 по т. д. № 1858/2013 г. на I т . о. и др.).
Безспорно се
установи, че ищецът е пътувал без предпазен колан, въпреки изискването на закона – чл.
137а от ЗДвП, като е направен обоснован извод, че ако е имал колан, то нямаше да се стигне до тези увреждания които е получил
или поне уврежданията нямаше да са толкова силно изразени.
Възражението
за съпричиняване се явява основателно.
Настоящият съдебен състав намира, че пострадалият ищец е допринесъл за настъпване на
увреждането, като приносът му следва да бъде определен на 1/4.
По размера на
обезщетението за неимуществени
вреди:
В задължителната съдебна практика (т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968
г.) са определени критериите за "справедливост", като е прието, че
справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат
да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Моралните вреди са индивидуално
определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото
за преодоляването им. Не е проява на
справедливост, а е в дисхармония със справедливостта, определяне на парично
обезщетение по–голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди.
В случая обективните данни, събрани по делото сочат, че
пострадалият Д.Ж.Е. (на към датата на ПТП) е получил черепно-мозъчна травма,
разкъсно-контузна рана, кръвонасядане, хематом по клепача на дясното око,
счупване на черепния свод и основа вляво, разкъсване на лява тъпанчева
мембрана, счупване на носните кости, мозъчен оток, счупване на коронките на
първи и втори долни зъби, охлузвания по шията и тялото, като ищецът се е възстановил напълно за около 5 - 6 месеца.
През този период е изпитвал негативни преживявания както с изпитваните болки от
претърпените травми, така и дискомфорта от двойното
виждане в резултат на засягане на очедвигателния нерв, намаляването на слуха с
лявото ухо, както затрудненото носно дишане заради счупените кости на носната
преграда. Установи се, че слуховата загуба по никакъв начин няма да повлияе на
ищеца в комуникацията при общуване с други хора, още повече се установи, че
същият вече работи и то като управител на дискотека. Както се посочи очното
възстановяване е пълно и ищецът е оздравял без каквито и да е последици.
Останалият белег от 10 см от раната по
главата на ищеца следва да бъде съобразен доколкото е на място, неприкрито от косата, а е разположен по дясната
слепоочна област. Не се установиха твърдените от бащата на ищеца счупени ребра
и 30 дневна хоспитализация. Не се установи засягане на психическото здраве на
ищеца извън обичайното за подобни случаи.
От значение за определяне размера на обезщетението е
създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи,
съобразени към съответната дата на увреждането (виж решения на ВКС: решение № 55 от 24.08.2020 г. по т. д. № 1842/2019 г., ІІ т. о. – ПТП
2014 г., фрактура на слепоочната кост на черепа в ляво, други множество
фрактури - на прешлени, кръстна кост,
ребро, на дясно бедро, 5 операции, възстановяване до 5 год. - 85 хил.
лв.; решение № 103 от 2.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2181/2019 г.,
I т. о. – множество счупвания - на носа, ребра, дясна ключица, пръсти на лявата
ръка, ПТП 2017 г. - 84 хил. лв. без съпричиняване; решение № 240 от 15.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 518/2018 г.,
I т. о. - счупване на черепа, без дислокация на фрагментите и без
увреждания на мозъка, възстановяване 6 месеца, напълно възстановен, ПТП 2012 г. – 60 хил. лв.).
Всичко гореизложено мотивира настоящия съдебен състав, че сумата от 60 000 лева са от
естеството да репарират
действително причинените неимуществени вреди на ищеца, така както са установени в производството, като приетият
за справедлив размер на обезщетението следва да бъде намален с 1/4 съпричиняване от пострадалия, от което
следва, че искът се явява основателен за сумата от 45 000 лева, като за
разликата до 150 000 лева следва да се отхвърли.
По отношение
на законната лихва:
В действащия Кодекс за застраховането
изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг.
чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за
забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите
за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430,
ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.
Или, отговорността на прекия причинител
за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата
(по силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент,
в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в
тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до
уведомяването му за това. Този извод не може да бъде оборен от правилото на чл. 497 от КЗ във вр. с чл. 496 от КЗ. Тези
норми установяват отговорността на самия застраховател за плащане на законни
лихви върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата
собствена забава.
По делото безспорно се прие, че ищецът е отправил
претенция пред застрахователя на 15.05.2019
г.
за заплащане на обезщетение по повод процесното ПТП от , респ. не се установи друга по-ранна дата, на която самият
застрахован е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо, единственият доказан
момент, в който на застрахователя му е станало
известно настъпването на застрахователното събитие е 15.05.2019 г., която дата
следва да се приеме и за датата, от която тече и законната лихва за забава
върху присъденото обезщетение. Доколкото
обаче лихвата се претендира от по-късна дата, то с оглед диспозитивното начало,
същата следва да се присъди именно от поисканата дата – 15.08.2019 г.
По
разноските:
Ищецът е поискал на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК присъждане на минималното адвокатско възнаграждение на осн. чл.
38, ал. 2, т. 2 от ЗАДв, което се развнява на сумата от 4 530 лева, както
и за внесен депозит от 450 лева за вещи лица. Съразмерно на уважената част от
иска адвокатското възнаграждение се определя на 1 359 лева, а дължимите разноски за депозит са в размер на 135 лева.
Ответникът иска присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 150 лева. Съразмерно на
отхвърлената част от иска, разноските в тежест на ищеца се определят на 105 лева.
Когато делото е решено
в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по
производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и
разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Съдебната практика приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6
от ГПК осъденото лице е длъжно да
заплати всички дължащи се такси и разноски, но съразмерно с уважената част от
исковете (така Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV
г. о., Определение № 201/27.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5961/2015 г., ІІІ г.
о.; Решение № 321/30.01.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). В случая държавната такса за иска е
в размер на 6 000 лева. Следователно ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на съда сумата от 1 800 лева
разноски за производството – държавна такса, съразмерно на уважената
част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул.
„Витоша“
№ 89Б,
да заплати на Д.Ж.Е.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 45 000 (четиресет и пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и
страдания, настъпили от ПТП от с делинквент Г.А.К., управлявал лек автомобил
„“, модел „“, рег. №, ведно със законната лихва за забава
от 15.08.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, по
банковата сметка на адв. Я.Д.Д., ЕГН **********, вписан в САК, в „Алианц Банк
България“ АД, с IBAN ***, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
присъдените 45 000 лева до
претендираните 150 000
(сто и петдесет хиляди) лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул.
„Витоша“
№ 89Б,
да заплати на адв. Я.Д.Д., ЕГН
**********, вписан в САК, сумата от 1 359 лева (хиляда триста
петдесет и девет), представляващи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАДв, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул.
„Витоша“
№ 89Б,
да заплати на Д.Ж.Е.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 135 лева (сто трийсет и
пет), представляващи разноски за първа инстанция – депозити
за вещи лица, съразмерно на уважената част от иска,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Ж.Е., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул.
„Витоша“
№ 89Б,
сумата от 105 лева (сто и пет), представляващи разноски за
първа инстанция – юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената
част от иска, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул.
„Витоша“
№ 89Б,
да заплати по сметка на Окръжен съд – Пазарджик
сумата от 1
800 (хиляда и осемстотин) лева разноски за производството – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5 (пет) лева – за
служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за
доброволно изпълнение.
Решението е
постановено при участието на „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район
„Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, като трето лице – помагач на
страната на ответника.
Решението може
да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: