Решение по дело №428/2019 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 91
Дата: 24 юни 2020 г. (в сила от 17 юли 2020 г.)
Съдия: Минка Иванова Китова
Дело: 20195630100428
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

         24.06.2020 г.        гр.Харманли

 

В    ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Харманлийски районен съд                                                                 граждански състав

На петнадесети юни                                                             две хиляди и  двадесета  година

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                    

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА   КИТОВА

секретар: Т. Ч.

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 428  по описа на РС-Харманли за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:      

 

 

Предявени са кумулативно обективно съединени установителен иск по л. 422, ал. 1 ГПК,вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на далекосъобщителни услуги, и осъдителни искове по чл.92 от ЗЗД за заплащане на неустойка и по чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232, ал.2, вр. чл.79 от ЗЗД за заплащане на лизингови вноски.

Производството по делото е образувано по искова молба на  ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: ****3, Седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „****, действащ чрез пълномощника адв. В.П.Г., против  Г.А.Г. с ЕГН ********** ***« **** с която е предявен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД за сумата в размер на 96,89 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* за периода от 01.02.2017г. до 31.05.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата, както и комулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл.92 от ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на 92,97 лева, представляваща начислена договорна неустойка за неизпълнение в размер па три стандартни за ползваната програма Нон Стоп 30.99лв. месечни абонаментни такси по Договор за мобилен номер 0896/256155 с абонатен номер №********* и по чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232, ал.2, вр. чл.79 от ЗЗД в размер на 248,03лв., представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м.06/2017г. до м.09/2018г. по Договор за лизинг от 25.10.2016г. за устройство SAMSUNG модел Galaxy J5 Diual: Gold, взето във връзка с мобилен номер 0896/256155 с абонатен номер №*********.

С искова молба  ищецът ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД твърди, че е сключен Договор за мобилни услуги от дата 29.05.2015r. за мобилен номер 0896/256155 по програма Резерв 13.99лв., ответникът Г.А.Г. е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с абонатен номер ********* за уговорения срок на действие на предпочетената абонаментна програма до 29.05.2018г., като правоотношението е новирано с допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от дата 25.10.2016г., с уговорен срок на действие 24 месеца до 25.10.2018. с предпочетен абонаментен план Нонстоп 30.99лв. Във връзка с мобилен номер 0896/256155 е сключен и лизингов договор, като абонатът е взел мобилно устройство марка SAMSUNG модел Galaxy J5 Dual Gold на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер па 14.59 лв. всяка, съгласно  уговорения погасителен план по лизинговия договор.

Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилен номер 0896/256155 е фактурирано под абонатен номер №*********.

Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор ,, при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуга се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя, от задължението   за плащане на дължимите суми.".

За потребените  от абоната-ответник услуги за мобилен номер 0896/ 256155 за периода от 01.02.2017г. до 31.05.2017г. Теленор е издал следните фактури с абонатен номер №*********: фактура .N7253455915/ 01.03.2017г. за отчетения период на потребление 01/02/2017-28/02/2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 50.29лв. /с ДДС, от които 29.75лв./без ДДС/ за пропорционален месечен абонамент Нонстоп 30,99лв., лизингова вноска 14,59лв.Дължимата сума е платима в срок 16.03.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението па ползвания мобилен номер.Фактура. №**********/ 01.04.2017г. за отчетения период на потребление 01/03/2017-3 l/03/2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 40.67лв. /с ДДС/, от които 20.82лв. /без ДДС/ за месечен абонамент Нонстоп 30,99лв., лизингова вноска 14,59лв.; Кратки текстови съобщения (SMS) 0,16лв. Дължимата сума е платима в срок 16.04.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги па обща стойност 90,63лв., фактурирани за  последователни отчетни месена за месец 03/2017г. и за месец 03/2017г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.

Кредитно известие №**********/01.05.2017г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -8,33лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване па абонамента такси, начислена е и дължимата лизингова вноска в размер па 14,59лв. и е отразен незаплатения баланс в размер на 90,63лв., за предходните два отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 96,89лв.

Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги па стойност 96,89лв., на основание чл. 75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалния договор на Г.А.Г. за ползвания абонамент и е издал по абонатен номер №********* на дата 01.06.2017г. крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на 819,94 лв. Начислената сума представлява сбор от незаплатения от абоната-ответник остатък в размер па 96.89лв. за задълженията но предходните фактурирани периоди, начислена неустойка за предсрочно прекратяваме на мобилен номер 0896/256155 в размер на 475.02лв., както и незаплатени лизингови вноски и размер ни 248.03 лв. Датата на деактивация на процесния абонамент е 21.04.2017г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове "... заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Така абонатът е в неизпълнение на договора си, като същият не е спазил  крайния срок за  ползване на абонамента до 25.10.2018г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 25.10.2016г.

Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се  и в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Изричната договорна клауза предвижда, случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок. за която и да е карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.

Към настоящия момент, предвид постигнато споразумение с Комисия за защита па потребителите, дължимата  неустойка от абонатите на дружеството при предсрочно прекратяваме па договорите е в размер на три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси. С оглед изложеното ищецът претендира неустойка в размер на три стандартни за ползвана на програма Нонстоп 30.99лв. (3 х 30.99лв. = 92.97лв.). за мобилен номер 0896/256155 месечни абонаментни такси, възлизащи на стойност 92.97/деветдссст и два лева и 97ст./лв.

Освен това, поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване предоставяните услуги, на основание т. 12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори дължимите месечните вноски за предоставеното па абоната устройство марка SAMUNG модел Galaxy, J5 Dual Gold са обявени за предсрочно изискуеми. Съгласно чл.3(2) от договора за лизинг, сключен  към абонамента за  мобилен  н 0896/256155. „Месечните лизингови  вноски се фактурират от лизингодателя и заплашат лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане па задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между стра- раните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия па „Теленор България" НАД. При сключване па   процесния договор е посочена предпочетена дата на фактуриране па услугите 1-во число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги.

Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към опера месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина па абоната па индивидуалния м абонамент за ползвания мобилен номер, па основание чл.12. ал.2 от Общите условия към договора лизинг /„Месечните вноски  и други  плащания стават предсрочно  изискуеми  в случай прекратяване па договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай па забава па дължими съгласно тези договори плащания"/, са обявени за предсрочно изискуеми лизингови те вноски,     дължими     след     месец     06/2017г,     когато     е     издадена     крайната     фактура №**********/ 01.06.2017 г. , съгласно уговорения  погасителен план, както следва:

За устройство SAMSUNG модел Galaxy J5 Diual: Gold, взето във връзка с мобилен номер 0896/256155, се дължи цената в размер на па 248,03 лв. след месец 06/2017г. Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски, е от м.06/2017г. до м.09/2018г. Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Теленор  България ЕАД Г.А.Г. се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора. Съгласно чл. 49 от Общите условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и па уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Обши условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него'н общите условия па доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагам (ите па публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия па договора за предоставяне на мобилни услуги.

В конкретният случай ответникът Г.А.Г. е подписал договори за услуги с мобилния оператор,  ползвал е мобилен номер 0896/256155 и не е изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът- ответник е сключил договор и е ползвал съответната далеко-съобщителна услуга, задължил се е да заплаша цената па предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план. респ. същия е в неизпълнение на договора си.

С оглед на изложеното и на основание па чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК. моли,  съда да постанови Решение, е което да признае за установено по отношение на ответника Г.А. Георгием, е ГГН: **********. адрес, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД. ГИК ****. със седалище и адрес па управление в град София, **** 6, представлявано от Д.К.К. и М. С. в размер на 96,89 лева, за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* за периода от 01.02.2017г. до 31.05.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата па подаване па заявление реда на чл. 41 ГПК до окончателното плащане на сумата. Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Г.А.Г., е ЕГН: ********** е образувано ч.гр.д № 1241/2018 г. по описа на РС Харманли. Против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК. Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, бил налице правен интерес от предявяване на установителния иск.

Моли съда да осъди ответника Г.А.Г., с ЕГН: ********** да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК**** сума в размер на 92,97лв., представляваща начислена договорна неустойка за неизпълнение в размер на три стандартни за ползваната програма Нонстоп 30.99лв. месечни абонаментни такси по Договор за мобилен номер 0896/256155 с абонатен номер №*********. Моли съда, да се осъди ответника Г.А.Г., е ЕГН: ********** да заплати па ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД- ЕИК **** сума в размер на 248,03лв., представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м.06/2017г. до м.09/2018г. по Договор за лизинг от 25.10.2016г. За устройство SAMSUNG модел Galaxy J5 Dual Gold, взето във връзка с мобилен номер 0896/256155 с абонатен номер №*********. Моли съда, да постановите осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските, положени в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е  постъпил писмен отговор от адвокат Ю.Ж.С. ***,  в  качеството  си  на  особен представител  на ответника  Г.  А.Г. ЕГН:**********. Счита исковете за допустими, като подадени от активно легитимирана страна, за която е налице правен интерес от предявяването им, в предвидения от закона срок. С отговора се оспорват изцяло предявените от „Теленор България" ЕАД срещу Г.А.Г. искове по основание и по размер.Счита същите за неоснователни и недоказани и моли  съдът да ги отмени.

 

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между ищеца „Теленор България” ЕАД и ответника  е сключен договор за мобилни услуги от дата 29.05.2015г., сключен за мобилен номер 0896/256155 по програма Резерв 13.99лв., с абонатен номер ********* за срок на действие на предпочетената абонаментна програма до 29.05.2018г.,

Между страните е сключено и допълнително споразумение към договора за мобилни услуги от 25.10.2016г., с уговорен срок на действие 24 месеца до 25.10.2018. с предпочетен абонаментен план Нонстоп 30.99лв., като в споразумението (раздел четвърти, точки втора и четвърта) е предвидено, че срокът на договора е до 25.10.2018г., както и че при прекратяване на ползването на сулугите по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните месечени абонаментни такси за всички сим карти до края на периода на договора.

На същата дата 25.10.2018г. са подписани и договори за лизинг за устройство мобилно устройство марка SAMSUNG модел Galaxy J5 Dual Gold на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер па 14.59лв. всяка, съгласно  уговорения погасителен план по лизинговия договор. Съгласно договора устройството е  предадено на ответника.

Приети като доказателства за потребените  от абоната-ответник услуги за мобилен номер 0896/256155 за периода от 01.02.2017г. до 31.05.2017г. са следните фактури с абонатен номер №*********: фактура N7253455915/ 01.03.2017г. за отчетения период на потребление 01/02/2017-28/02/2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 50.29лв. /с ДДС, от които 29.75лв./без ДДС/ за пропорционален месечен абонамент Нонстоп 30,99лв., лизингова вноска 14,59лв. Дължимата сума е платима в срок 16.03.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. Издадена е Фактура. №**********/ 01.04.2017г. за отчетения период на потребление 01/03/2017-3 l/03/2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 40.67лв. /с ДДС/, от които 20.82лв./без ДДС/ за месечен абонамент Нонстоп 30,99лв., лизингова вноска 14,59лв.; Кратки текстови съобщения (SMS) 016лв.Дължимата сума е платима в срок 16.04.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 90,63лв.. фактурирани за  последователни отчетни месена за месец 03/2017г. и за месец 03/2017г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Прието е като доказателство Кредитно известие №**********/01.05.2017г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на - 8,33лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване па абонамента такси, начислена е и дължимата лизингова вноска в размер па 14,59лв. и е отразен незаплатения баланс в размер на 90,63лв., за предходните два отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 96,89лв

Съгласно приложените декларации от 29.05.2015г. и от 25.10.2018г., ответникът  Г.Г.  е получил екземпляр от Общите условия на „Теленор България” ЕАД.

Приложени по делото са и Общи условия на „Теленор България” ЕАД, в сила от 10.09.2010г., изм. на 30.04.2016г.

 Приложено е ч. гр. д. 1241/201г. по описа на Районен съд – Харманли, по което е издадена Заповед за изпълнение  746/03.12.2018г. срещу длъжника Г.Г. за сумата от 819,94 лв. – главница, дължима по договор за мобилни услуги с предпочетен номер  0896/256155  и абонатен номер №*********, договор за лизинг към него и доп.споразумения към него, ведно със законната лихва от 113,64  до изплащане на вземането и разноски. Доколкото заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и във връзка с дадените от съда указания, в 1-месечния срок по чл.415 от ГПК ищецът е предявил установителния иск по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на вземанията си по заповедта.       

От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че дължимите суми за мобилни услуги за абонаментен номер ********* и мобилен номер ********** за периода 01.02.2017г. до 31.05.2017г., е на сумата 96.89 лв. (деветдесет и шест лева и 89 стотинки. Извършено е плащане на 17.02.2017г. в размер на 90.00лв., което е направено през предходния отчетен период и е отразено в предната фактура № **********/ 01.02.2017г. Размерът на лизинговите вноски, дължими за цената на устройството „SAMSUNG модел „Galaxy J5 Dual Gold“, взето във връзка с абонамента на моби -лен номер **********, след периода от м. юни 2017г. до м. септември 2018г. по Договор за лизинг от 25.10.2016г. е на обща сума 248.03 лв. (двеста четиридесет и осем лева и 3 стотинки). Размерът на дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на договора за ползваната програма Нонстоп по Договора за мобилен номер ********** и абонаментен номер *********, е в размер на три стандартни за ползваната програма Нонстоп месечни абонаментни такси 30.99 лв. (3 х 30.99 лв. = 92.97лв.), съобразно договорените с Комисията  на потребителите условия за изчисляване на неустойките по договор за мобилни услуги прекратени предсрочно по вина или инициатива на потребителите е на сумата 92.97 лв. (деветдесет и два лева и 97ст.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

 

В хода на производството по делото ищецът „Теленор България” ЕАД следва да докаже възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му и качеството си на изправна страна чрез установяване точно изпълнение на задъженията си по договора. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване плащане в уговорения срок на дължимите суми или съответно доказване на правопогасяващите или правоизключващите си възражения.

От събраните по делото доказателства - договор за мобилни услуги от 29.05.2015г.,допълнително споразумение към договора за мобилни услуги от 29.05.2016г., договори за лизинг от 29.05.2018г., фактури за периода от 01.02.2017г. до 31.05.2017г. (л.17 - л. 20) а именно: фактура (дубликат) № **********/01.03. 2017г. за отчетен период 01.02.2017г. - 28.02.2017г. с  обща сума за плащане 49.96 лв. (с ДДС); ф-ра (дубликат) № **********/01.04.2017г. за отчетен период 01.03. 2017г. - 31.03.2017г. с обща сума за плащане 90.63 лв. (с ДДС); кредитно известие (дубликат) № **********/01.05.2017г. за отчетен период 01.04.2017г. - 30.04.2017г. с обща сума за плащане 96.89 лв. (с ДДС); ф-ра (дубликат) № **********/ 01.06.2017г. за отчетен период 01.05.2017г. - 31.05.2017г. с обща сума за плащане 819.94 лв. (с ДДС) и от предоставената допълнително и Общи Условия  на „Теленор България” ЕАД се установи и доказа наличието на основанието, въз основа на което се претендират дължимите суми за мобилни услуги и лизингови вноски. Т.е. съдът счита за доказана облигационната връзка между ищеца и ответника. Въз основа на така сключените договори ответникът Г. е ползвал мобилни услуги, предоставени му от страна на ищеца „Теленор България” ЕАД, както и е получил на лизинг устройство SAMSUNG модел Galaxy J5 Diual: Gold, за което свидетелства и отразеното в договорите за лизинг, а именно че устройствата са предадени на лизингополучателя. От своя страна не се доказа по делото ответникът Г.Г. да е изпълнил своите насрещни задължения по така сключените договори, доколкото по делото липсват доказателства за извършени от него плащания на дължимите суми за ползвани мобилни услуги и на дължимите лизингови вноски за предоставените му устройсва. Това се потвърди и от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, видно от което липсват данни за плащания от страна на ответника, и съгласно което дължимите суми за мобилни услуги за периода на процесните фактури за услугите за потребление  и незаплатени мобилни услуги (иск по чл. 422  ГПК) на сума 96.89 лв. Сумата се формира като сбор от месечните абонаментни такси и потреблението, което абонатът е разходвал извън месечния пакет. Дължимата сума е за два  последователни отчетни месеца – за месец  02/2017г. и за месец 03/2017г., за които са издадени фактура  № **********/01.03.2017г. и фактура № **********/01.04. 2017г. След това дължимата сума е сторнирана с кредитно известие.     

Общо дължимата сума за месечни абонаменти и потребление е посочена в крайната фактура № **********/01.06.2017г. на сумата 96.89 лв. за абонаментен номер ********* и мобилен номер ********** за периода 01.02.2017г. до 31.05. 2017г.. Размерът на лизинг вноските, дължими за цената на устройството „SAMSUNG модел „Galaxy J5 Dual Gold“, взето във връзка с абонамента на мобилен номер **********, след периода от м. юни 2017г. до м. септември 2018г. по Договор за лизинг от 25.10.2016г. е на сума 233.44 лв. (или 16 бр. незаплатени лизингови вноски х 14.59 лв. = 233.44 лв.) и една допълнителна вноска в размер на 14.59 лв. за придобиване на собствеността върху лизинговата вещ, или общо дължимите от ответника  незаплатени лизингови вноски са на сумата 248.03 лв. (233.44 лв. + 14.59 лв. = 248.03 лв.). Операторът е начислил неустойка в размер на 475.02лв, към която „Теленор България” ЕАД няма претенции (не се претендира неустойката по фактура № **********/01.06.2017г.). Търсената неустойка е на сума 92.97 лв., изчислена съгласно постигнатата спогодба между „Теленор България” ЕАД и КЗП. Към настоящия момент, предвид постигнато споразумение с Комисия за защита на потребителите, дължимата се неустойка от абонатите на дружеството при  предсрочно прекратяване на договорите е в размер на три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси.

Гореизложеното обосновава уважаването на исковете по чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на далекосъобщителни услуги в размер на 96,89 лв. и по чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232, ал.2, вр. чл.79 от ЗЗД за заплащане на лизингови вноски в общ размер на 248,03 лв. като доказани по основание и размер.

По отношение на иска за неустойка по чл.92 от ЗЗД следва да се посочи, че принципно липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на осн. чл.9 от ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на  предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Т.е. уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. Тук следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото, както е в случая. В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. Следователно и доколкото в случая преценката за нищожността на клаузата за неустойка следва да се направи към момента на сключване на договора, а не към настоящия момент, то имайки предвид всичко изложено до тук, следва да се приеме, че процесните неустойки по договори за мобилни услуги от 29.05.2015г. и от 29.05.2018г. са нищожни поради противоречие с добрите нрави и не пораждат задължения за ответника. Претендираните от ищеца „Теленор България” ЕАД по-ниски размери на неустойката (редуцирани до размера на 3 месечни абонаментни такси) и представената спогодба с КЗП не могат да доведат до изводи в противоположна насока, тъй като не могат да санират изначално нищожните клаузи за неустойка. Това обуславя отхвърляне на иска за неустойка за сумата от общо 92.97 лв. като неоснователен.

Предвид така изложеното  съдът следва да уважи така предявените искове с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на далекосъобщителни услуги в размер на 96.89 лв.  и по чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232, ал.2, вр. чл.79 от ЗЗД за заплащане на лизингови вноски в общ размер на 248.03 лв.   и да отвхърли като неоснователен иска по чл.92 от ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на общо 92,97 лв.

 С оглед указанията дадени в т.11г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в настоящото производство следва с отделен осъдителен диспозитив да се произнесе и по разноските в заповедното производство, като разпредели отговорността за същите съобразно уважената част на иска, доколкото тези разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл.422 от ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска. Предвид това и съответно на уважените искове, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на 96,15 лв. за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.    

С оглед изхода на делото и съответно на уважените искове в полза на ищеца съгл. чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят и направените в настоящото исково производство разноски в размер на общо 805,00 лв. за държавна такса, възнаграждение за вещи лица, за особен представител и адвокастко възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232, ал.2, вр. чл.79 от ЗЗД, за установено по отношение на ответника Г.А.Г. с ЕГН ********** ***« *** съществуването на вземанията на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД,ЕИК:**** със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.***сграда за сумата от на 96.89 лв.  – неплатени абонаментни такси по договор за мобилни  услуги от 29.05.2015г. и допълнителното споразумение към него от 25.10.2016г., дължими общо по фактури №********** от 01.06.2017г. за периода 01.02.2017г. до 31.05. 2017г., и за сумата от 248.03  лв. - неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 25.10.2016г., дължима  по фактура №********** от 01.06.2017г. за периода м.06/2017г. до м.09/2018г.,  ведно със законната лихва върху тези суми, считано от подаване на заявлението на 07.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 746/ 03.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1241/2018г. по описа на PC- Харманли.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „***, против ответника Г.А.Г. с ЕГН ********** ***« ***    иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД за установяване по отношение на ответника Г.А.Г. с ЕГН ********** съществуването на вземането на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД за сумата от 92,97 лв. – неустойка, дължима по договор за мобилни услуги от 29.05.2015г., допълнителното споразумение към него от 25.10.2016г., за която сума е издадена Заповед № 746/03.12.2018г.  за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1241/2018г. по описа на PC- Харманли, като неоснователен.

 

  ОСЪЖДА ответника Г.А.Г. с ЕГН ********** ***« *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.***, представляван от изпълнителния директор Д. К. К., разноските по настоящото дело в размер на общо 805,00 лв. за държавна такса, възнаграждения за вещо лице и особен представител, както и адвокатско възнаграждение.           

 

  ОСЪЖДА ответника Г.А.Г. с ЕГН ********** ***« *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к****, представляван от изпълнителния директор Д. К. К.разноските по ч.гр.д.№ 1241/2018г. по описа на PC- Харманли в размер на 96,15 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.                

   

  Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                      СЪДИЯ: