Решение по дело №47278/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5720
Дата: 2 юни 2022 г.
Съдия: Венета Стоянова Георгиева
Дело: 20211110147278
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5720
гр. София, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110147278 по описа за 2021 година
Предявени са от .“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ №23Б, срещу Д. Г. М., ЕГН **********, с адрес
ГР.СОФИЯ, УЛ.СВЕТЛОСТРУЙ, №17, ВХ. А, ЕТ. 2, АП. 4, чрез адвокат Д.Г. със съдебен
адрес: гр. София, ж.к. Красно село, бл. 201А, вх. Г, ет. 1, ап. 67, установителен иск с правна
квалификация чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за
установяване дължимостта на сумата от 790,62 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна
лихва от 19.4.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 120,24 лв. за
периода от 15.9.2018 г. до 6.4.2021 г., сумата от 31,34 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.3.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно
със законна лихва от 19.4.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
5,40 лв. за периода от 1.5.2018 г. до 6.4.2021 г.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. София,
УЛ.СВЕТЛОСТРУЙ №17, ВХ. А, ЕТ. 2, АП. 4, аб.№ 30732. Твърди, че потребителят е
ползвал топлинна енергия в имота, но не е изпълнил задължението си да заплати
доставената в имота му топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за
присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез назначения му от
съда особен представител. Оспорва иска по основание и размер. Счита, че не е доказано
наличието на облигационна връзка между страните за исковия период. Прави възражение за
изтекла погасителна давност.
1
Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, конституирано на страната на
ищеца, не оспорва исковата претенция. Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е предявил заявление по чл. 410 от ГПК на 19.4.2021 г., по което е било
образувано ч.гр.д. № 22110/2021 г. по описа на СРС, 120 състав. Заявлението е депозирано
срещу ответника като длъжник. След като на длъжника заповедта е връчена по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за вземането си в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Представени са писмени доказателства, от които се установява, че ответникът е
придобил от родителите си имот, находящ се в гр. София, ул. Васил Мулетаров стар № 21-
23-25, нов № 17, ет. 2, ап. 4. От представеното удостоверение за актуален административен
адрес, издадено от „ГИС – София“ ЕООД, е видно, че адресът, находящ се на ул. Васил
Мулетаров стар № 21-23-25 е с актуален адрес ул. Светлоструй № 17 (л.29 от делото). С
писмо до ответника от 13.03.2020 г. ищецът е уведомил последния, че следва да предприеме
действия за промяна на партидата на имота предвид смяната на собствеността.
От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в
сградата, където се намира процесният имот, количеството топлинна енергия за абонатната
станция на адреса се измерва и отчита, съгласно Закона за енергетиката от средство за
търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната станция, който се отчита от
служители на ищцовото дружество всеки месец по електронен път. Съществува валиден
договор за услугата дялово разпределение, сключен между Етажната собственост и фирма
„Техем Сървисис“ ЕООД /ТЛП/, като последната отчита уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите. По данни от ТЛП в
процесния имот не е имало монтирани отоплителни тела и топлоразпределители, има
щранг-лира за отопление в банята, за която се начислява служебно ТЕ. В имота не се ползва
топла вода. Дължимата сума за отопление възлиза 782.09 лв. Изводите на вещото лице
кореспондират и с документите, предоставени от третото лице-помагач.
По делото е изслушана Съдебно-счетоводна експертиза, която съдът приема като
компетентно изготвена и обективна. Счетоводната експертиза е установила, че сумата не е
погасена от потребителя. Дължимата главница възлиза на 790.62 лв., таксата за дялово
разпределение възлиза на 31.34 лв., а лихвите върху двете главници – общо 125.64 лв.
При така установените факти, съдът счита, че искът е доказан за главницата в размер,
установен от СТЕ, а именно – 782.09 лв. Съгласно Закона за енергетиката и задължителната
съдебна практика, когато едно лице е собственик на топлоснабдяем имот, независимо дали
се ползва топлинна енергия за отопление или само за горещо битово водоснабдяване, се
явява потребител на топлофикационното дружество и дължи сумите за доставената
топлинна енергия в имота. Стойността на последната е установена чрез техническата
експертиза и съответните документи от третото лице-помагач, извършвало годишните
2
отчети, въз основа на които се изготвят изравнителните сметки.
Ответникът е направил възражение за погасяване на вземането чрез погасителна
давност. Тъй като искът е по реда на чл. 422 от ГПК, исковата молба се счита предявена от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, а именно от 19.4.2021 г. Предвид
характера на вземането, което е периодично, същото се погасява с тригодишната давност по
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, която в случая обхваща всички вземания, станали изискуеми до
05.03.2018 г. Вземанията на ищцовото дружество стават изискуеми 45 дни след
публикуването на фактурите на интернет страницата на дружеството. Така, погасени по
давност се явяват всички вземания за главници и лихви за периода от 01.05.2017 г. до
05.03.2018 г., а именно главници в общ размер на 199.35 лв., 30.40 лв. за лихви, начислени за
този период, като остават дължими сумите от 582.74 лв. и лихви в размер на 95.24 лв., както
и сумата за главница за дялово разпределение в размер на 31.34 лв. В тези размери следва да
се уважи исковата претенция, а в останалата част да се отхвърли, поради погасяването за
посочените периоди чрез изтичане на погасителна давност.
По направените разноски: ищецът е направил разноски в заповедното производство в
общ размер на 75 лв., а в исковото - 825 лв., в това число за държавна такса 25 лв., за
депозити за вещи лица (400 лв.) и за особен представител на ответника (300 лв.) и
юрисисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК. Съразмерно на уважената част от исковете на ищеца му се следва сумата от 655.02
лв. Ответникът е представляван от особен представител и не е направил разноски, поради
което и такива не му се следват.
С оглед на горното, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните „.“ ЕАД, ЕИК .,
представлявано от ., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ №23Б
и Д. Г. М., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.СВЕТЛОСТРУЙ, №17, ВХ. А, ЕТ. 2,
АП. 4, чрез адвокат Д.Г. със съдебен адрес: гр. София, ж.к. Красно село, бл. 201А, вх. Г, ет.
1, ап. 67, по иск с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
вр. с чл.150 от ЗЕ, че ответникът Д. Г. М., ЕГН ********** дължи на ищеца „.“ ЕАД, ЕИК .
сумата от 582.74 лв. /петстотин осемдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/, ведно
със законна лихва от 19.4.2021 г. до изплащане на вземането, главница за дялово
разпределение в размер на 31.34 лв. /тридесет и един лева и тридесет и четири стотинки/,
мораторна лихва върху двете главници в размер на 95.24 лв. /деветдесет и пет лева и
двадесет и четири стотинки/ за периода от 06.3.2018 г. до 30.4.2021 г., като отхвърля
исковете над признатите за дължими суми и до пълните размери за главница за топлинна
енергия от 790.62 лв. и за лихви в размер на 125.64 лв., като неоснователни, поради
погасяването им по давност, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
3
ОСЪЖДА Д. Г. М., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.СВЕТЛОСТРУЙ, №17,
ВХ. А, ЕТ. 2, АП. 4, да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес
на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ №23Б сумата от 655.02 лв. /шестстотин петдесет
и пет лева и две стотинки/, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице-помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4