Решение по дело №47044/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4141
Дата: 20 март 2023 г.
Съдия: Мария Иванова Иванова Ангелова
Дело: 20221110147044
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4141
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20221110147044 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„Т.С.” ЕАД твърди, че с оветниците З. Д. З., в качеството му на
съсобственик на топлоснобдения имот и в качеството му на наследник на П. Д. З. и В.
З. З., в качеството му на наследник на П. Д. З., са в договорни отношения по повод
доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ////, атаж мансарда, апартамент. Твърди, че е изправна страна по договора, а
ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят потребеното и доставено от
ищеца количество топлинна енергия. Моли съда да постанови съдебно решение, по
силата на което да осъди ответниците да му заплатят разделно, както следва: З. Д. З.
сумата от 89,94 лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за
периода от м.10.2018 год. до м.04.2020 год., сумата от 17,52 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 15.09.2019 год. до 18.08.2022 год., сумата от 9,30 лева,
представляваща дължима за дялово разпределение за периода от м.07.2019 год. до
м.04.2020 год. и сумата от 2,30 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 год. до 18.08.2022 год. и В. З. З.
сумата от 29,98 лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за
периода от м.10.2018 год. до м.04.2020 год., сумата от 5,84 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 15.09.2019 год. до 18.08.2022 год., сумата от 3,10 лева,
представляваща дължима за дялово разпределение за периода от м.07.2019 год. до
м.04.2020 год. и сумата от 0,76 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
1
за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 год. до 18.08.2022 год.. Претендира
законната лихва считано от предявяване на исковата молба в съда-31.08.2022 год. до
окончателното плащане на сумата, както и сторените в производството разноски.
Ответниците-З. Д. З. и В. З. З. са депозирали в срок отговор на исковата молба,
в който твърдят, че са платили процесните суми.
Третото лице помагач-„ТС“ ЕООД не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответниците е да установят факта на изпълнение,
т.е. че са платили на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от тях суми
за ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. Ответниците не оспорват
качеството се потребители на топлинна енергия, поради което съдът приема този факт
за установен.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в един централен и
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично приемане от страна на потребителите.
Съгласно действащото законодателство - чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
Наредба №16-334 за топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
2
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай етажната собственост на сградата, находяща се в гр. София,
//// е възложила извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
„ТС” ЕООД-видно от договор //// от 11.01.2001 год..
В конкретния случай ответниците не оспорват исковете, а твърдят, че са
платили претендираните суми, поради което настоящият съдебен състав намира, че по
делото е установено по категоричен начин потребената топлоенергия в определено
количество и нейните стойности за исковия период, стойността на услугата за дялово
разпределение, както и дължимите лихви, а именно общо сумата от 119,92 лева,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от м.10.2018
год. до м.04.2020 год., сумата от 23,37 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 15.09.2019 год. до 18.08.2022 год., сумата от 12,40 лева, представляваща дължима за
дялово разпределение за периода от м.07.2019 год. до м.04.2020 год. и сумата от 3,07
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.08.2019 год. до 18.08.2022 год. Ответниците твърдят, че задълженията
към ищеца са платени, за което представят и доказателства-разписка
№0200017569866041 от 05.01.2023 год., от която е видно, че е платена сума в размер на
215 лева, с основание за плащането-лихва, главница и такси по гр.д. № 47044/2022 год.,
СРС, 75 с-в. Извършеното плащане не се оспорва от ищеца, като в съдебно задание
процесуалния му представител излага, че претендира главница в размер на 132,32 лева,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска, мораторна лихва в размер
на 16,44 лева и и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В случая
ответниците дължат общо сумата от 158,76 лева, като са платили 215 лева, с основание
претенциите по настоящото дело, с оглед на което съдът приема, че с извършеното
плащане са погасени изцяло претенциите на ищеца за главници и лихви, а
възражението на ищеца, в тази насока е неоснователно.
По горните съображения и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК съдът намира, че
ответникът към настоящия момент не дължи на ищцовото дружество процесните суми,
поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради
извършено в хода на производството плащане.
По разноските.
Както беше посочено по-горе, ответниците са платили процесните суми, в
размер на 158,76 лева, в хода на производството, като е надплатена сума в размер на
3
56,24 лева, с която дължимите в настоящото производство суми за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение следва да се преспаднат.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца сумата от 243,76 лева, представляваща остатък от
държавната такса и юрисконсултско възнаграждение.
Доколкото ответниците са дали повод за предявяване на исковете, то не им се
следват разноски.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, //// искове против З. Д. З., ЕГН **********, искове с правно основание
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за плащане на
сумата от 89,94 лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за
периода от м.10.2018 год. до м.04.2020 год., сумата от 17,52 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 15.09.2019 год. до 18.08.2022 год., сумата от 9,30 лева,
представляваща дължима за дялово разпределение за периода от м.07.2019 год. до
м.04.2020 год. и сумата от 2,30 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 год. до 18.08.2022 год., като
неоснователни поради извършено плащане в хода на производството .
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, //// искове против В. З. З., ЕГН **********, искове с правно основание
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за плащане на
сумата от 29,98 лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за
периода от м.10.2018 год. до м.04.2020 год., сумата от 5,84 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 15.09.2019 год. до 18.08.2022 год., сумата от 3,10 лева,
представляваща дължима за дялово разпределение за периода от м.07.2019 год. до
м.04.2020 год. и сумата от 0,76 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 год. до 18.08.2022 год., като
неоснователни поради извършено плащане в хода на производството .
ОСЪЖДА З. Д. З., ЕГН ********** и В. З. З., ЕГН ********** да заплатят на
„Т.С.” ЕАД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 243,76 лева /двеста
четиридесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „ТС“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
4
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5