М О Т И В И
към решение № 663 от 05.12.2019 година, по а.н.дело № 3104/2019
година
по описа на Старозагорския районен съд
С постановление
на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият Ж.К.Ж. – роден на *** ***, българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, работи като охранител в Рудник „Трояново 3”, град Гълъбово, неосъждан, ЕГН **********, е предаден на съд за
това, че в периода от неустановена дата през 2018 година до 13.11.2018 година, в
местността „Бялата чешма“, в землището на село Малка Верея, община Стара
Загора, е проявил жестокост по смисъла на чл.7, ал.1 и ал.2, т.1, т.2 и т.3 от
Закона за защита на животните – чл.7,ал.1-Забранява се проявата на жестокост
към животните, чл.7,ал.2–за жестокост се смятат:т.1-всяко действие или
бездействие, което причинява продължително или повтарящо се страдание на
животното или увреждане на здравето му или стрес, т.2-действия по чл.151
от Закона за ветеринарномедицинската
дейност/; Забранява се:т.1-причиняването на страх, нараняване, болка, страдание,
стрес или смърт на животни… т.6-връзването на животни по начин, който им
причинява болка, страдание или нараняване/, т.3-нарушаване на принципа на
добрата практика по отглеждане на животни, когато това води до вредни последици
за здравето на животните, към гръбначно животно-женско безпородно куче на
възраст около 1-1,5 година, като чрез връзването му със стегната около врата
телена примка, принудителното му въдворяване без движение, системно
недохранване и дехидратация, противозаконно му е причинил тежки увреждания, изразяващи
се в разкъсно-порезна рана в областта на шията с дълбочина 3-4 см, довела до персистираща
болка, съпроводена от страдание и стрес, утежнени от физическо
недохранване/кахексия/ и дехидратация – престъпление по чл.325б, ал.1 от НК.
Производството
по делото е образувано по особените правила на Глава 28 от НПК, с оглед на
това, че в случая са налице предпоставките на чл.78а от НК спрямо обвиняемия.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура – Стара Загора излага съображения,
че поддържа обвинението както по отношение на фактическата обстановка, изложена
в постановлението, така и по отношение на правната квалификация на деянието, като
пледира, с оглед на това, че обвиняемият е неосъждан и са налице условията за
приложение на чл.78а от НК, същият да бъде освободен от наказателна отговорност
за извършеното деяние и да му бъдат наложено административно наказание „Глоба”
в размер под средния, предвиден в закона.
Обвиняемият Ж.К.Ж. се признава за виновен, съжалява за
извършеното и моли за минимално наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и обсъди становищата и доводите на страните, намери за установена
следната фактическа и правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият Ж.К.Ж. ***, по постоянен и настоящ
адрес ***, работи като охранител в Рудник „Трояново-3“ – град Гълъбово, има
средно образование, не е осъждан и не е женен.
Обвиняемият Ж.
притежавал земеделска земя, върху която имало лозе и овощни дръвчета. Имотът се
намирал в землището на село Малка Верея, община Стара Загора, в местността
„Бялата чешма“. Мястото било оградено с мрежа и бодлива тел, а в него се
влизало през дървена врата, затворена с тел. Имотът бил необитаем, жилищна
постройка в него нямало. Допреди няколко години обвиняемият държал там вързани няколко
кучета, които умрели. Затова през месец ноември 2017 година си взел малко
женско кученце, което нарекъл с името „Светла“. Вързал го с каишка до дървена
кучешка колибка в лозето.Не го ваксинирал и паспорт не му извадил. Кучето
живеело само. За да не се измъква от нашийника, на неустановена дата през 2018 година,
обвиняемият Ж. решил да го върже здраво, като сменил гумената каишка с тънка
метална тел. Стегнал силно телта около врата на кучето, като го овързал с нея
няколко пъти, а краят й засукал силно. За телта обвиняемият закачил метална
верига, която вързал за забит до къщичката кол. По този начин кученцето било
принудено да живее без движение, а телената примка се впивала във врата му. Освен
това обвиняемият Ж. не му носел и храна и вода.
На 12.11.2018 година
свидетелката Вероника Владимирова Борисова –студентка по ветеринарна медицина в
Тракийския Университет – Стара Загора, се разхождала из източната част на
вилната зона над Тракийския Университет. Пътьом
тя минала покрай описаното по-горе място, забелязала, че то е
необитаемо, че в него няма жилищна сграда, а само две метални бараки и една кучешка
колиба. Откъм колибата свидетелката Борисова
дочула дрънчене на верига, което привлякло вниманието й. Вътре, свито лежало
куче, което не залаяло и не излязло. Свидетелката Борисова забелязала още, че
до колибката няма вода, нито храна, виждали се стари изпражнения. Момичето
тръгнало обратно и по-късно се върнало да остави храна и вода на животното, което
отново не излязло от колибката. Свидетелката Борисова видяла, че около врата му
е стегната метална тел, която била закачена за метална верига. Когато се
прибрала, тя се обадила на състудентката си – свидетелката Боряна Константинова
Дервентлиева, и й разказала за изоставеното вързано куче, което нямало шанс за
оцеляване.
На 13.11.2018 година,
около 18.00 часа свидетелките Борисова и Дервентлиева отишли в имота на обвиняемия
Ж., влезли в него и извадили кученцето от колибката. Тогава видели, че
стегнатата метална тел около врата му е прерязала кожата и се е впила в тъканта
дълбоко в областта на шията, чак до трахеята. Раната изглеждала като разсечена
с брадва. Животното било изплашено, изключително слабо, дехидратирано и
унесено. Двете момичета откачили металната верига, но телената примка останала
впита във врата му, въпреки опитите им да я свалят на място. Така го отнесли в
Клиниката по дребни животни към Тракийския Университет, където с помощта на
хирургически инструменти телта била срязана и свалена. На следващия ден
кученцето било преместено в отделението по хирургия, където раната на шията и
тази на врата били лекувани. На 28.11.2018 година то било изписано, като след
тази дата грижите за възстановяването му били поети от свидетелката Борисова.
Тя нарекла кучето „Луна“. С протокола за разпит от 30.01.2019 година свидетелката
Борисова предоставила за нуждите на досъдебното производство Епикриза № 89,
издадена от Клиника по дребни животни към Ветеринарно-медицинския факултет на
Тракийския Университет – Стара Загора, както и компакт диск, съдържащ
направените от двете момичета снимки и видео-записи от спасяването на кучето, от
дните на лечението му и от приемния му дом, осигурен впоследствие.
По отношение
на предоставения оптичен носител била изготвена техническа експертиза. Същият е
с надпис „Снимки на кучето Луна (13.11.-21.11.2018) и видео-записи“. В него са
открити 8 броя видео-файла и 18 броя цифрови изображения. За нуждите на
разследването са подбрани общо 7 броя цифрови изображения, от които е изготвен
и приложен фотоалбум.
В хода на
разследването била изготвена и съдебна ветеринарно-медицинска експертиза. Видно
от заключението й, спасеното куче е женско безпородно, на приблизителна възраст
около 1-1,5 години. При инспекция във вентрална шийна област се установява
разкъсно-порезна рана, която обхваща циркулярно ½ от шията и е с
дълбочина 3-4 см. По раневите стени и дъно има наличие на гранулационна тъкани
и слузесто-гноен ексудат, а областта около раната е отекла и болезнена при
палпация. Това травматично увреждане отговаря да е причинено от телена примка, поставена
около шията на животното за продължителен период от време. В резултат на това, кучето
е изпитвало персистираща болка, съпроводена от страдание и стрес, утежнени от
физическо недохранване (кахексия) и дехидратация. Телесното увреждане е тежко, но
обратимо до етапа, в който е констатирано и е оказана адекватна
ветеринарномедицинска помощ. Без тази помощ и при продължаващото въздействие на
телената примка би настъпил мъчителен летален изход за животното.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя изцяло от доказателствата по делото –
самопризнанията на обвиняемия, свидетелските показания, изготвените експертизи,
както и от другите събрани в наказателното производство доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 НПК. Не се събраха
противоречиви доказателства, което да налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
От събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът несъмнено достигна до извода, че по описания начин с
деянието си обвиняемият Ж.Ж. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.325б, ал.1 от НК, а именно: в периода от
неустановена дата през 2018 година до 13.11.2018 година, в местността „Бялата
чешма“, в землището на село Малка Верея, община Стара Загора, е проявил
жестокост по смисъла на чл.7, ал.1 и ал.2, т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита
на животните – чл.7,ал.1-Забранява се проявата на жестокост към животните,
чл.7,ал.2–за жестокост се смятат:т.1-всяко действие или бездействие, което
причинява продължително или повтарящо се страдание на животното или увреждане
на здравето му или стрес, т.2-действия по чл.151 от Закона за ветеринарномедицинската дейност/; Забранява
се:т.1-причиняването на страх, нараняване, болка, страдание, стрес или смърт на
животни… т.6-връзването на животни по начин, който им причинява болка, страдание
или нараняване/, т.3-нарушаване на принципа на добрата практика по отглеждане
на животни, когато това води до вредни последици за здравето на животните, към
гръбначно животно-женско безпородно куче на възраст около 1-1,5 година, като
чрез връзването му със стегната около врата телена примка, принудителното му
въдворяване без движение, системно недохранване и дехидратация, противозаконно
му е причинил тежки увреждания, изразяващи се в разкъсно-порезна рана в
областта на шията с дълбочина 3-4
см, довела до персистираща болка, съпроводена от страдание
и стрес, утежнени от физическо недохранване/кахексия/ и дехидратация.
От обективна
страна обект на престъплението са обществените отношения, свързани със защита
на животните, в частност – гръбначните животни. Кучето като биологичен вид е
гръбначно животно. Изпълнителното деяние е осъществено с действие, като обвиняемият
Ж. е поставил и затегнал силно около врата на кучето телена примка, принудил го
да живее без движение, и с бездействие, като продължително време оставил
вързаното животно без храна и вода. Налице е и другият елемент от състава, а
именно проява на жестокост. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Закона
за защита на животните, проява на жестокост е „всяко действие или бездействие, което
причинява продължително или повтарящо се страдание на животното или увреждане
на здравето му или стрес. Съгласно т.2 от същата разпоредба, проява на
жестокост са и действията по чл.151 от ЗВМД, причиняващи страх, нараняване, болка,
страдание, стрес или смърт на животни… както и връзването на животни по начин, който
им причинява болка, страдание или нараняване. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от
Закона за защита на животните, за проява на жестокост се смята и нарушаването
на принципа на добрата практика по отглеждане на животни, когато това води до
вредни последици за здравето им. Несъмнено обвиняемият Ж. е причинил увреждане
на здравето на кучето, тоест проявил е жестокост спрямо него. Това е сторено
противозаконно, извън уредените в закона хипотези. В случая е налице
предвиденият в чл.325б, ал.1 от НК съставомерен престъпен резултат, изразяващ
се в причиняване на тежки увреждания, които са в пряка причинно-следствена
връзка с извършеното. Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл,
обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Предвид
гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
обвиняемият Ж.К.Ж. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав
на посочената по-горе правна квалификация.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанията съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание “Лишаване от
свобода”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието,
залегнали в чл.36 НК.
За престъплението по чл.325б, ал.1 от НК законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода” до три години или „Глоба”. От
доказателствата по делото се установи, че обвиняемият Ж. не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК, а също така от деянието не са настъпили съставомерни
имуществени вреди.
С оглед
изложеното и като се съобрази правилото на чл.2, ал.2 от НК, съдът намира, че
са налице условията на чл.78а от НК – за извършеното престъпление се предвижда
наказание „Лишаване от свобода” до три години или „Глоба”, обвиняемият Ж. не е
осъждан за престъпления от общ характер, не е освобождаван от наказателна
отговорност и от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, поради
което деецът следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се
наложи административно наказание „Глоба”. Същата следва да се определи в
границите, установени в чл. 78а, ал.1 във връзка с чл.325б, ал.1 от НК, а
именно от 1000 лева до 5000 лева.
Съгласно
втория принцип – за индивидуализация на наказанието, съдът обсъди обществената
опасност на деянието и дееца, мотивите му за извършване на престъплението,
както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла
на чл.54 от НК. Смекчаващи отговорността обстоятелства в случая са чистото
съдебно минало на обвиняемия Ж., направените самопризнания, изразената
критичност към деянието. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице. При
преценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът
прие, че по отношение на обвиняемия Ж. е налице превес на смекчаващите такива.
Като взе предвид и степента на обществена опасност на деянието и дееца, съдът
определи на обвиняемия Ж. административно наказание „Глоба” в размер на 1000
лева.
По отношение
на направените по делото разноски, съдът ги присъди в тежест на обвиняемия.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причини и
условия за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание,
коравосърдечност и незачитане на установения в страната правов ред от страна на
обвиняемия.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: