Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№..………………. Гр.София, 11.07.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание,
проведено на единадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия Андрей Георгиев
при
участието на секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от съдия
Зл.Чолева гр.дело № 8132 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК.
Обжалва се
решение от под № 400525 от 04.05.2018г., постановено по гр.дело № 3087/2018г.
на СРС, 78 състав, с което „А1Б.“
ЕАД / с предходно фирмено наименование „М.“ ЕАД/ е осъдено да заплати на М.А.Я., на основание
чл.113,ал.3 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ - сумата от 264,00лв.,
представляваща цена на мобилен телефон, марка „Lenovo S 60
Grew MAT 15“ с фабричен
номер 867249020144965 по развален договор за покупко-продажба на вещта от
10.12.2015г., поради неудовлетворяване на направени рекламации на вещта, ведно
със законната лихва от 07.01.2015г.- до окончателното изплащане. Решението се
обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът, „А1Б.“ ЕАД / с предходно
фирмено наименование „М.“ ЕАД/ заявява
искане за отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно и неправилно и
вместо него- постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Поддържа неправилно приложение от първоинстанционния
съд на нормите на ЗЗП, както и неправилно преценка на събраните по делото
доказателства и в частност – на приетите заключения на СТЕ. Позовава се на
приложението на нормата на чл.114,ал.3 от ЗЗП.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна, „М.А.Я.
оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да потвърди атакуваното решение
като законосъобразно и правилно по съображения, подробно развити в подадения
писмен отговор на жалбата. Възразява, че от ответника при сключване на договора
за покупко-продажба на процесната вещ е нарушена нормата на чл.105 от ЗЗП.
Твърди, че от ответника не са удовлетворени заявените от нея рекламации на
процесната вещ, продадена с недостатък, поради което и на основание чл.113,
ал.2 от ЗЗП договорът за покупко-продажба на вещта е развален. Като последица
от това и на основание чл.114,ал.1,т.1 от ЗЗП ответникът й дължи връщане на
цената на вещта. Заявява искане за
присъждане на разноските по делото за въззивното производство.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като взе
предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателствапо реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено
следното:
При извършената
проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав
установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.114,ал.1,
т.1 от ЗЗП, вр. с чл.113,ал.3 и ал.1 от ЗЗП.
С обжалваното решение исковата
претенция е уважена като доказана и основателна.
Настоящият съдебен състав не споделя
лаконичните правни изводи на първата инстанция, сведени до цитиране на
приложимите правни норми, без да е извършен анализ и привеждане на същите към конкретно
установените факти по делото, с които е мотивирана основателността на
предявения иск.
Между страните по делото няма спор, а и
от събраните писмени доказателства се установява, че на 10.12.2015г. между тях е сключен договор за покупко-продажба, с
който от ответника е прехвърлена на ищеца собствеността върху процесната вещ
/мобилен телефон/ срещу заплащането от страна на ищеца на цена в размер на 264,00лв.
Няма спор, а и от писмените
доказателства е видно, че от ищцата са отправени до следните рекламации: на
16.02.2016г., на 24.02.2016г. и на
07.03.2016г. Като основание за рекламациите
от ищцата е посочен дефект на дисплея, изразяващ се във вдлъбване навътре в
горната лява част и в долната лява част. Ответникът изрично признава в отговора на исковата молба и в първото по
делото съдебно заседание, че процесният апарат не е ремонтиран в резултат на
направените рекламации.
От приетите по делото и неоспорени две заключения на
СТЕ се установява, че процесният телефонен апарат действително е с дефект на
дисплея, изразяващ се във вдлъбване навътре в горния ляв край и в долния ляв
край, като и двете вещи лица установяват, че се касае за фабричен дефект. И от
двете експертни заключения също така се установява , че посоченият дефект на
дисплея е едва забележим и то само при извършен оглед на дисплея с лупа с
увеличение 15 пъти /при изследването, направено от вещото лице, изготвило
първата СТЕ от 23.03.2018г./ , съответно- при измерване със сфетометър /при
изследването, направено от вещото лице по СТЕ от 16.04.2018г./, както и при поставяне на специален стъклен
протектор. При оглед с невъоражено око вещите лица не установяват видими
отклонения от равнинност по дисплея. От двете експертни заключения също така се
установява, че установеният при оглед с допълнителни увелчителни средства
дефект по никакъв начин не се отразява на техническата и функционална изправност
на телефонния апарат и не пречи на нормалната работа на същия.
При така установените факти по
делото, настоящият съдебен състав изведе следните правни изводи: От събраните
по делото доказателства /двете
заключения на СТЕ/ безспорно се установява, че вещта, продадена от ответника на
ищеца страда от скрит недостатък, който не може да бъде установен при обикновен
преглед и без специално увеличително средство, а именно – вдлъбване на дисплея
на телефона в горния ляв край и долния ляв край. Установява се, на второ място, че това
несъответствие на стоката не е резултат на обичайната й употреба, а е последица
от фабричен дефект. От друга страна,
обаче, от събраните по делото доказателства – неоспорените две заключения на
СТЕ безспорно се установи, че това несъответствие не се отразява по никакъв
начин на годността вещта да бъде ползвана по предназначение- т.е. налице
изискуемото съответствие по чл.106,т.1
от ЗЗП. Основателно е в тази връзка е
възражението на ответника, че при покупката от ищцата не са поставени
допълнителни изисквания към вещта по смисъла на чл.106,т.3 от ЗЗП – за ползване
например със специален стъклен протектор, за да се приеме, че е налице
твърдяното от ищцата несъответствие , предвид
видимостта на вдлъбнатините по дисплея при поставянето на такъв
протектор. Нещо повече, дори да се приеме, че ползването на апарата чрез
защитата му със стъклен протектор е свързано с обичайното ползване на вещи от
същия вид и обичайните качества на вещта, с оглед характеристики
на стоките от същия вид, които потребителят може разумно да очаква, като се
имат предвид естеството на потребителската стока и публичните изявления за
конкретните ѝ характеристики, направени от продавача, производителя или
негов представител, които се съдържат в рекламата или в етикета на
потребителската стока , т.е.- да се приеме, че е налице
несъответствие, поради неизпълнение на изискванията по чл.106,т.1 и т.4 от ЗЗП,
съдът приема, че това несъответствие е незначително, доколкото от двете
експертни заключения категорично и еднозначно се установи, че то по никакъв
начин не пречи за нормалната работа на телефонния апарат и не се отразява също
така на неговата техническа и функционална изправност. Ето защо и съгласно
изключението, установено с нормата на
чл.114,ал.4 от ЗЗП съдът приема, че в конкретния случай за ищцата не е
възникнало правото за разваляне на процесния договор за покупко-продажба и като
последица от това приема за неоснователен и предявения от нея иск по
чл.114,ал.1,т.1 от ЗЗП – за връщане на цената на вещта. За ищцата е възникнало
евентуално само правото да претендира съответно намаляване на цената на вещта,
с оглед наличието на скрития недостатък и при съобразяване на неговото
отражение относно ползването на вещта по предназначение.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция
с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него-
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По разноските по делото: При горния изход на делото и
на основание чл.78,ал.3, вр. с ал.8 от ГПК ищцата дължи на ответника
направените от него разноски в първоинстанционното производство в размер на
100,00лв.-юрисконсултско възнаграждение и за въззивното производство в размер
на 125,00лв.- държ. такса и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от под № 400525 от
04.05.2018г., постановено по гр.дело № 3087/2018г. на СРС, 78 състав, с което „А1Б.“ ЕАД / с предходно
фирмено наименование „М.“ ЕАД/ е осъдено
да заплати на М.А.Я., на основание чл.113,ал.3 от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/ - сумата от 264,00лв., представляваща цена на мобилен телефон, марка „Lenovo S 60 Grew MAT 15“ с фабричен номер 867249020144965
по развален договор за
покупко-продажба на вещта от 10.12.2015г., поради неудовлетворяване на направени
рекламации на вещта, ведно със законната лихва от 07.01.2015г.- до
окончателното изплащане, както и сумата от 500,00лв.- разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.Я. срещу „А1Б.“ ЕАД / с предходно
фирмено наименование „М.“ ЕАД/ иск с
правно основание чл.114,ал.1,т.1, вр. с чл.113,ал.3 и ал.1 от Закона за защита на потребителите – за сумата
от 264,00лв., претендирана като цена на
мобилен телефон, марка „Lenovo S 60 Grew MAT 15“ с фабричен номер
867249020144965 по твърдян за развален договор за покупко-продажба на вещта от
10.12.2015г., поради неудовлетворяване на направени рекламации на вещта, ведно
със законната лихва от 07.01.2015г.- до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.А.Я. да
заплати на „А1Б.“ ЕАД / с предходно
фирмено наименование „М.“ ЕАД/ - сумата от 100,00лв.- разноски по делото за
първата инстанция и сумата от 125,00лв.- разноски за въззивното производство,
на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.