РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. , 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на дванадесети
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стоян Г. Хаджиев
при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Административно
наказателно дело № 20231220200398 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №*****/ ***** г. на И.Н. И. на длъжност ВПД
Началник РУ в ОДМВР Бл., РУ Г. Д..
С наказателното постановление на основание чл.174,ал. 3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в
размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Отнети са
12 контролни точки.
Жалбоподателят И. Л. К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Г. Д., ул. „Н. В.“**,
общ. Г. Д., обл. Бл., иска от съда да отмени обжалваното наказателно постановление като
необосновано и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна началника на РУ не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради
което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 24.06.2023г около 04:30часа в град Г. Д. ул. В. с посока към бул. Г. Д., жалбоподателя
управлявал собствения си лек автомобил марка "Ф. П." с регистрационен номер Е **** НВ,
при покана да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство АЛКОТЕСТ
ДРЕГЕР 7510 с фабр номер *****, същият категорично отказвал. Издаден талон за
1
медицинско изследване с номер ***** и стикери с номер А******. Съставен бил АУАН и е
ИЗДАДЕН ТАЛОН ЗА МЕДИЦИНСКО ИЗСЛЕДВАНЕ ДО ФСМП ГР.Г. Д.,
Жалбоподателят не се явил да даде проба .
Въз основа на АУАН – наказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление, в което обстоятелствата на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДВП
били изложени по сходен като в АУАН начин, а в диспозитивната част на наказателното
постановление били допълнени обстоятелствата по неизпълнения на предписанията за
изследване с доказателствен анализанор и не даването на кръвна проба.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на: показанията на св. Д., Д., АУАН , талон за изследване, докладна записка, протокол за
медицинска изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, справки за нарушител/водач, оправомощителна
заповед.
Съдът ползва като обективни показанията на свидетеля св. Д., Д., доколкото същите са
последователни, логични, съответстват и се допълват от писмените доказателства по делото,
макар и същите да са изключително ограничени откъм възпроизведени релевантни с оглед
на предмета на делото факти и обстоятелства – месторабота, длъжност, авторство по
съставяне на АУАН. Твърденията на жалбоподателя за предубеденост на свидетелите
спрямо него не се доказаха. Водения от жалбоподателя св. Ч. не е очевидец на нарушението.
Той се пристигнал на место след като нарушението вече е било извършено. С неговите
показания се потвърждават част от фактите изложени в НП, но не и защитната теза на
жалбоподателя.
По отношение на АУАН , съдът счита същият за годно писмено доказателство – като
редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл. 189, ал. 2 от
ЗДВП, чиито констатации не са били оспорени нито при предявяване, нито чрез възражения
в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, нито пък в съдебната фаза пред настоящата инстанция се
ангажираха от страната жалбоподател доказателства, опровергаващи или поне внасящи
съмнение в достоверността на вписаните в АУАН обстоятелства на процесното нарушение.
С оглед на така изложената въз основа на събраните доказателства фактическа обстановка
съдът прие, че от страна на санкционираното лице е осъществен състав на административно
нарушение по на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДВП, тъй е управлявал пътно превозно средство и
не е изпълнил предписанията за изследване за концентрация на алкохол в кръвта на водача.
Жалбоподателя не е сторил всичко необходимо за да бъде тестван. Въпреки че се твърди за
медицински проблем, който е осуетил опитите с техническото средство, не се представят
доказателства в тази насока. Нарушителят не бил възпрепятстван и за даването на кръвна
проба, като е дадено максимално допустимото време от 45 мин, което е било напълно
достатъчно предвид разстоянието на което се е намирал. Незавършването на предвидените в
закона процедури за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача се
дължи единствено на действия от страна на последния.
2
Нарушението според настоящата инстанция е подведено правилно и от актосъставителя в
АУАН, и от административно – наказващият орган в НП към уреждащата състава му правна
норма, изложени са всички обстоятелства на това нарушение в описателната част на НП,
така че наказаното лице нарушител да е наясно в всички елементи от състава на вмененото
му за извършено административно нарушение.
Правилно според съда административно – наказващият орган е приложил и съответната
на нарушението санкционна разпоредба – на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДВП, действаща към
момента на извършване на нарушението и към момента на издаване на наказателното
постановление, предвиждаща налагане на административни наказания в конкретно
определени размери – глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство за срок от 24 месеца. Нито административно – наказващият
орган, нито съдът в последвалото съдебно производство, имат в случая каквато и да било
възможност да редуцират размера на предвидените наказания в насока евентуално
намаляването им, доколкото същите са предвидени от законодателя в конкретно определени
размери.
Не може да се определи случая като маловажен такъв по см. на чл. 28 от ЗАНН, респ. за
отпадане на административната отговорност спрямо жалбоподателя за извършеното от него
административно нарушение доколкото нито са налице многобройни, нито пък все
смекчаващи административната отговорност обстоятелства.
В съответствие с изискванията на Наредба № Із – 2539/17.12.2012 г. за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение, е било постановено от административно – наказващият орган в
наказателното постановление отнемането на 12 контролни точки за нарушението по ЗДВП.
В хода на административното производство съдът не констатира допуснати нарушения от
категорията на съществените, които да опорочават наказателното постановление и да
налагат неговата отмяна като незаконосъобразно.
По изложените съображения съдът прие да потвърди атакуваното наказателно
постановление.
Няма искане за разноски от ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *******/ ****** г. на И. Н. И. на
длъжност ВПД Началник РУ в ОДМВР Бл. РУ Г. Д..
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за
3
изготвянето му пред Административен съд гр. Благоевград по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
4