Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на първи ноември две хиляди двадесет и втора година в
следния състав
СЪДИЯ :
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 851 по описа за 2020 година на
Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е по предявени от “У.К.” ЕООД, ЕИК*********, против ответника “4.” ЕООД (в
несъстоятелност), ЕИК *********, положителни установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ за
признаване за установено, че “4.” ЕООД (в несъстоятелност) дължи на “У.К.” ЕООД сумата от
187 759,20 лева, представляваща главница по договор от 26.02.2015 г. за
изработка на софтуер, с нотариална заверка на подписите с рег. №
4622/26.02.2015 г. на нотариус А. Ч., с рег. № 310 на НК, с район на действие -
СРС, и извънсъдебно споразумение от 25.05.2017 г. и приложенията към него,
ведно със законна лихва върху главницата от 187 759,20 лева, считано от 03.10.2017
г. до окончателното й плащане, и сумата от 40 496,01 лева – законна лихва
върху главницата от 187 759,20 лева за периода от 20.08.2015 г. до 03.10.2017
г.
В исковата молба
ищецът твърди, че има вземания към ответника “4.” ЕООД, които са предявени в производството по
несъстоятелност на ответното дружество. Твърди, че с определение от 15.04.2020
г. по т.д. № 8992/2016 г. по описа на СГС, ТО, VI-2
състав, обявено в Търговския регистър на 16.04.2020 г., вземането му е
изключено от списъка на приетите вземания. Твърди, че това обуславя правния му
интерес от предявяването на иска.
Твърди, че на
26.02.2015 г. между ищеца и ответника е сключен договор за изработка на софтуер
с наименование “Уотърфол обслужване на
клиенти”. Твърди, че по договора е издадена от ответника
фактура № 73/01.07.2015 г. за сумата от 187 759,20 лева с ДДС, която е погасена
чрез прихващане по силата на споразумение за прехвърляне на дружествени дялове
на търговско дружество с нотариална заверка на подписите с рег. №
9818/28.04.2015 г. на нотариус № 310 на НК.
Твърди, че на
04.08.2015 г. “У.К.” ЕООД е било
лишено от ползването на наети помещения на адрес: гр. София, община “Оборище”, ул. “*******” № 1, като
същевременно същите помещения са се ползвали от “4.” ЕООД. Твърди, че в помещенията се е намирало
преносимо устройство с процесния софтуер, но при връщане на вещите не се
установило наличието на това преносимо устройство със записания софтуер.
Твърди, че с
нотариална покана с рег. № 1650/04.08.2015 г. на нотариус № 031 на НК, връчена
на ответника на 19.08.2015 г., ищцовото дружество е
направило искане до ответника да му върне сумата от 187 759,20 лева с ДДС
в срок от един ден от получаването на поканата, тъй като има съмнения, че
гореописаният софтуер е компрометиран и функционалните характеристики на
софтуера са възстановени от “4.” ЕООД за поддръжката на електронни магазини на USA Battery LLC, TB Supply LLC, Battery Logistics LLC,
Biz Wiz LLC, всички
от САЩ. Твърди, че в отговор на поканата ответникът ги поканил на среща с
нотариална покана с рег. № 2209/20.08.2015 г. на нотариус с рег. № 236 на НК,
която среща обаче не се е състояла.
Твърди, че
цитираните дружества от САЩ и свързани с тях лица или дружества от САЩ са
притежавали горепосочения софтуер, което установили по време на преговорите за
сключване на извънсъдебно споразумение по заведено дело от “У.К.” ЕООД в САЩ,
щата Ню Йорк. Ищецът твърди, че във връзка с подаден иск на 11.04.2016 г. от “У.К.” ЕООД във
Върховния съд на щата Ню Йорк, област Куинс, и
образувано дело № 704303/2016 г., на 25.05.2017 г. е сключено извънсъдебно
споразумение по законите на щата Ню Йорк, САЩ, между “У.К.” ЕООД, USA Battеry LLC, TB
Supply LLC, Battery Logistics LLC и други, включително ответника “4.” ЕООД и Стамен
Тасев в лично качество.
Твърди, че софтуерът
е платен от ищцовото дружество, а впоследствие е
изкопиран/възпроизведен от неустановени към момента лица, след което е попаднал
във владение на USA Battеry LLC. Твърди, че
съгласно извънсъдебното споразумение ищцовото
дружество “У.К.” ЕООД се е
съгласило да предостави лиценз за софтуера, ако в производството по
несъстоятелност на “4.” ЕООД длъжникът не подаде възражение срещу вземането
на “У.К.” ЕООД.
Твърди, че така в
чл. 4.6. от Приложение (Exhibit G) към
споразумението настоящият ответник “4.” ЕООД се е съгласил, че при образувани дела за
обявяване в несъстоятелност на “4.” ЕООД няма да подава възражения срещу евентуално включване
в списъка на приетите от синдика вземания на предявено от “У.К.” ЕООД вземане в
размер на 187 759,20 лева, която сума представлява цената за софтуер “Уотърфол обслужване на
клиенти” и е предмет на Приложение (Exhibit I). Твърди,
че въпреки договореното ответникът “4.” ЕООД е депозирал възражение срещу приетото вземане
на ищеца “У.К.” ЕООД.
Ищецът
претендира направените по делото разноски.
Ответникът “4.” ЕООД подава
отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни.
Не оспорва, че на 26.02.2015 г. между ищеца и ответника е сключен договор за
изработка на софтуер с наименование “Уотърфол обслужване на
клиенти”. Не оспорва, че софтуерът е предаден от “4.” ЕООД на “У.К.” ЕООД, както и
че след приемането на работата е издадена фактура № 73/01.07.2015 г. Сочи, че
между страните е постигнато споразумение вземането по фактурата да бъде
прихванато с насрещното вземане на “У.К.” ЕООД за заплащане на цена на дружествени дялове от
капитала на “П.М.Б 13” ЕООД.
Ответникът
оспорва твърдението на ищеца, че са налице основания за връщане на платената на
изпълнителя ответник сума от 187 759,20 лева. Оспорва
твърдението на ищеца, че в използваните от “4.” ЕООД недвижими имоти се е намирало преносимо
устройство, на което бил съхраняван процесният
софтуер.
Сочи, че дори в
нотариалната покана от 04.08.2015 г. за връщане на цената, да се съдържа
имплицитно и изявление за разваляне на договора без подходящ срок за
изпълнение, то това изявление не може да породи целените правни последици.
Сочи, че договорът вече е прекратен поради изпълнение, което е прието с
приемо-предавателен протокол от 26.06.2015 г., подписан от страните без
забележки, и с който е предадено единственото устройство, на което е съхраняван
софтуерът.
Сочи, че “4.” ЕООД не е
нарушило договора, не е съхранявало функционалните характеристики на софтуера и
не е предоставило същия за поддръжка на електронни магазини на TB Supply LLC, Battery Logistics LLC, Biz Wiz LLC.
Не оспорва, че
страните са сключили с трети за делото лица извънсъдебното споразумение от
25.05.2017 г., но счита същото за ирелевантно за
спорното право. Сочи, че отказът от невъзникнали права, обективиран в чл. 4.6.
от приложение G, не е породил правно действие. Сочи също, че ако
ищецът твърди, че софтуерът е използван без негово съгласие преди подписването
на извънсъдебното споразумение от 25.05.2017 г., то с получаването на плащането
на пълния размер на уговорената в това споразумение сума отношенията относно
използването на софтуера са изцяло уредени между “У.К.” ЕООД, “4.” ЕООД и търговските дружества от САЩ.
Оспорва
твърдението на ищеца, че предоставянето на лиценза за софтуера от страна на “У.К.” ЕООД е
обвързано с поет ангажимент от страна на “4.” ЕООД да не подава възражение срещу вземанията на
ищеца. Сочи, че предоставянето на лиценза е обективирано в чл. 5.1. от
извънсъдебното споразумение, по което “4.” ЕООД не е главна страна и което се урежда от
правото на Ню Йорк.
Сочи, че поради
неоснователността на главния иск, то неоснователна е и акцесорната претенция за
законна лихва за забава за периода от 20.08.2015 г. до 13.05.2020 г. Прави
възражение за погасяване по давност на основание чл. 111, б. “в” от ЗЗД на
претенцията за законна лихва за периода от 20.08.2015 г. до 20.08.2018 г.
В допълнителната
искова молба ищецът поддържа предявения иск и изложените твърдения, като
оспорва възраженията на ответника. Твърди, че на 04.08.2015 г. ищцовото дружество е било лишено от ползването на наетите помощения в гр. София, като същевременно същите помещения
са се ползвали от ответника “4.” ЕООД до 31.08.2015 г.
Твърди, че
извънсъдебното споразумение представлява единен цялостен договор. Твърди, че
ответникът е обвързан и гарантира разпоредби от извънсъденото
споразумение, включително и чл. 5 от него. Твърди, че от споразумението не
следва кой е взел софтуерът, но страните са приели, че е ползван от дружествата
в САЩ. Твърди, че е прието, че софтуерът е в притежание на дружества на С.Т. в
САЩ и страните са се отказали от криминално разследване и авторски права по
отношение на възпроизведения софтуер, собственост на ищеца. Твърди, че
декларираният ангажимент на ответника относно вземането на ищеца в размер на
187 759,20 лева следва от чл. 4.3. от приложение G,
от §5.1. от извънсъдебното споразумение, както и от цялото споразумение.
Твърди, че на
31.07.2015 г. С.Т., на който “*******” ЕООД е прехвърлил собствеността на имотите с адрес:
гр. София, ул. “*******” № 1, е посетил имотите. Твърди, че за промяната на
собствеността ищцовото дружество не е уведомено, както
и не е осигурен достъп до наетия имот. Твърди, че “*******” ЕООД и “4.” ЕООД са имали един и същ собственик на капитала и
управител – С.С.Т..
Твърди, че
служителите на “4.” ЕООД, които са създали софтуера по договора с ищцовото дружество, са били на работа в ответното дружество
до 24.08.2015 г., а от 20.08.2015 г. са преназначени в “13Б.” ЕООД, което е продължило да обслужва дружества от
САЩ. Твърди, че впоследствие собствеността на “13Б.” ЕООД е прехвърлена на брата на съпругата на С.С.Т..
Ответникът
претендира направените по делото разноски.
В допълнителния
отговор ответникът поддържа направените оспорвания и възражения срещу
предявените искове. Сочи, че твърденията на ищеца, че не е имал достъп до
помещенията, наети по договор за наем с трето за спора лице, са без връзка с
правния спор. Оспорва твърдението, че в недвижими имоти, използвани от “4.” ЕООД, се е
намирало преносимо устройство, на което да е бил съхранен софтуерът. Сочи, че
ответното дружество е използвало помещения, които са различни от наетите от
ищеца помещения в този период.
Оспорва като неотносими твърденията на ищеца, касаещи дейността на “4.” ЕООД по
извършване на аутсорсинг, както и тези относно
дружеството “13Б.” ЕООД, което е
трето за спора лице.
Синдикът на “4.” ЕООД подава
отговор, в който изразява становище, че предявените искове са неоснователни.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Видно от справка в Търговския регистър, с решение № 1842/03.10.2017 г. по търговско дело № 8992/2016 г. по описа на
Софийски градски съд, VІ-2 състав, на основание
чл. 630, ал. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на ответника “4.” ЕООД, определена
е началната й дата и е открито производство по несъстоятелност на дружеството.
Не се спори между страните и се установява от събраните по делото
доказателства, че с молба с вх. № 145620/01.11.2017 г. ищцовото
дружество е предявило
в производството по несъстоятелност на длъжника “4.” ЕООД процесните
вземания (главница и лихви). С молба с вх. № 7731/2019
г. е предявено и вземане, възникнало след датата на решението за откриване на
производството - законна лихва в размер на 24 825,94 лева за периода от
03.10.2017 г. до 21.01.20219 г.
Видно от събраните по делото доказателства и служебно извършена справка в
Търговския регистър по партидата на ответното дружество, се установява, че в
списък на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, са включени
предявените от “У.К.” ЕООД вземания в
размер на 187 759,20
лева, представляваща главница по договор за изработка на софтуер от 26.02.2015
г., приемо-предавателен протокол с нотариална заверка на подписите от
26.06.2015 г., споразумение за прехвърляне на дружествени дялове от 28.04.2015
г., допълнително споразумение от 26.06.2015 г., с поредност за удовлетворяване
по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ; 40 501,22 лева – лихва за периода от
20.08.2015 г. до 02.10.2017 г., с поредност за удовлетворяване по чл. 722, ал.
1, т. 8 от ТЗ; 24 825,94 лева – лихва за периода от 03.10.2017 г. до
21.01.2019 г., и законната лихва до окончателното изплащане на вземането, с
поредност за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ. Списъкът е обявен в Търговския регистър на 19.03.2019 г.
Срещу списъка на
приетите вземания в частта, с която са включени процесните
предявени вземания на ищеца, е подадено възражение от длъжника с вх. № 41549/27.03.2019
г., с пощенско клеймо от 26.03.2019 г.
С определение № 1660/15.04.2020
г. по т.д. № 8992/2016 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-2 състав, е изменен списъкът на приетите вземания
на кредиторите на “4.” ЕООД, като от него са изключени процесните
вземания на кредитора “У.К.” ЕООД. Определението на съда е обявено в Търговския
регистър на 16.04.2020 г.
Не се спори между страните и се
установява от събраните по делото доказателства, че на 26.02.2015 г. между
ищеца, като възложител, и ответника, като изпълнител, е сключен договор за
изработка на софтуер с наименование на модула “Уотърфол Обслужване на клиенти”.
Не се спори и се установява от
представения по делото приемо-предавателен протокол
от 26.06.2015 г., че софтуерът е предаден от ответника “4.” ЕООД и е приет от ищеца “У.К.” ЕООД без забележки.
Представена е по делото и фактура №
**********/01.07.2015 г., издадена от доставчика “4.” ЕООД на получателя “У.К.” ЕООД, за сумата
от 187 759,20 лева с ДДС касателно договора от
26.02.2015 г. Не се спори между страните и се установява от
представените по делото споразумение от 27.04.2015 г. за прехвърляне на
дружествени дялове на търговско дружество и допълнително споразумение от
26.06.2015 г. към него, че вземането на ответника за цената на софтуера от
187 759,20 лева с ДДС по горецитираната фактура
е прихванато срещу част от вземането на ищеца по споразумение за прехвърляне на
дружествени дялове на търговско дружество с нотариална заверка на подписите с
рег. № 9818/28.04.2015 г. на нотариус А. Ч.с рег. № 310 на НК.
Представена е от ищеца нотариална
покана, изпратена от “У.К.” ЕООД и връчена на “4.” ЕООД на 19.08.2015 г., с която с оглед лишаване от ползването
на наети помещения с адрес: гр. София, ул. “*******” № 1, които се ползват от “4.” ЕООД и в едно от които се намира преносимо DVD с надпис “Уотърфол Обслужване на
клиенти”, настоящият ищец претендира да му бъде върната
сумата от 187 759,20 лева с ДДС, заплатена на “4.” ЕООД за горецитирания софтуер, в срок от един ден
от получаване на поканата.
Представена е и нотариална покана,
изпратена от “4.” ЕООД, чрез
адвокат А., и получена от “У.К.” ЕООД на 20.08.2015 г., в която се отговаря, че не
разполагат с представителната власт, поради което не признават претендираните в
поканата факти и права.
Представено е също писмо от 20.10.2016
г., изпратено от “У.К.” ЕООД до “4.” ЕООД, с което кани ответникът в срок от десет дни
от получаване на поканата да предостави информация за продажбата на “13Б.” ЕООД на
софтуера с наименование “Уотърфол обслужване на
клиенти”, собственост на “У.К.” ЕООД, и посчва, че
ответникът не е предал на ищеца собствения му софтуер след напускане на наетите
етажи от сграда, находяща се в гр. София, ул. “*********.
Представена е извадка от извънсъдебно
споразумение от 25.05.2017 г., сключено между ищеца, ответника и трети за
делото лица във връзка с подаден на 11.04.2016 г. от “У.К.” ЕООД във Върховния съд на щата Ню Йорк, област Куинс, и образувано дело № 704303/2016 г., както и спогодба
към него – Приложение (Ehxibit G) и Приложение (Ehxibit I).
Представени са от ищеца писмени
доказателства относно преустановяване на наемни правоотношения със споразумение
от 31.08.2015 г. между “*******” ЕООД и “4.” ЕООД за имот с адрес: ***, както и нотариална
покана, изпратена от ищеца до ответника “4.” ЕООД и трето за делото лице - “*******” ЕООД за
връщането на движими вещи в този имот.
Представено е Общо споразумение за
предоставяне на услуги от 01.01.2014 г., сключено между “USA Battery” LLC,
като възложител, и “4.” ЕООД, като изпълнител, за предоставяне на услуги по
инсталиране и конфигуриране и поддръжка на телефонна систева
VOIP.
Представените писмени обяснения от управителя
на “4.” ЕООД пред НАП
не са събрани пред съда в настоящото производство по реда на чл. 176 от ГПК,
поради което не са годно доказателствено средство и не се зачитат в настоящото
производство.
По делото е изслушано, неоспорено от
страните и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице М.С.,
съгласно което в представените счетоводни регистри за 2015 г. на “4.” ЕООД не се
установява счетоводна задължение в размер на 187 759,20 лева.
Вещото лице дава заключение, че фактура
№ 73/01.07.2015 г. с вписано основание “Софтуер
с наименование “Уотърфол Обслужване на
клиенти” по договор за изработка на софтуер, сключен на
26.02.2015 г., е осчетоводена от “У.К.” ЕООД на 01.07.2015 г. с две счетоводни статии,
както и че същата е включена в дневника за покупки на “У.К.” ЕООД за м. юли 2015 г.
Вещото лице С. дава заключение, че
извънсъдебното споразумение от 25.05.2017 г. е осчетоводено от “У.К.” ЕООД на
25.05.2017 г. с една счетоводна статия. Дава заключение, че със счетоводния
запис е начислено вземане в размер на 348 820 лева и е отчетен приход в
същия размер, както и че вписаното основание за стопанската операция е: “начислено обезщетение 200 000 долара х 1,7441
лева”.
Вещото лице дава заключение, че на
основание решение на управителя на “У.К.” ЕООД от 18.12.2020 г., през 2020 г. е взета
стопанска операция за задбалансовото завеждане на
вземане в размер на 187 759,20 лева в счетоводна сметка 989 “Други сметки за условни активи”, “Вземания-4.
ЕООД, нот.покана/04.08.2015 г.”.
По делото е изслушано, неоспорено от
страните и прието заключение на съдебно-техническа експертиза на вещото лице А.А., съгласно което в изпратените скрийншот-и
не се съдържа информация като потвърждение на наличието на всички
функционалности, описани в чл. 1 от договора за избаротка
на софтуер от 26.02.2015 г., сключен между “У.К.” ЕООД и “4.” ЕООД, не се установява наличие на информация за
функционалностите по т.т. 3 и 4 и частично по т.т. 1 и 2.
Вещото лице А. дава заключение, че при сравнителния
анализ на двете групи скрийншот-и се установява, че
основните функцинални елементи, менюта, групи,
описания и тяхното разположение са идентични, т.е. може да се направи обоснован
извод, че се касае за една и съща информационна система и в двата случая, като
основната разлика е в цветовете на менютата и на някои от етикетите.
По делото е изслушано, неоспорено от
страните и прието заключение на съдебна компютърно-техническа експертиза на
вещото лице Д.С.. Вещото лице посочва, че поради факта, че софтуерът, резултат
от договора за изработка на софтуер от 26.02.2015 г., не й е бил предоставен,
то не било възможно да бъдат сравнени двата софтуера, а единственият софтуер,
който е изследвала, е този, който се използва от USA Batter.
Вещото лице С. дава заключение, че става ясно, че този софтуер покрива
изискванията по договора за изработка на софтуер от 26.02.2015 г., като успоредно
с това притежава и изключително много допълнителни модули, които не са предмет
на този договор.
При изслушването на заключението в
съдебно заседание, проведено на 01.11.2022 г.,
вещото лице С. относно въпроса дали може друг софтуер, предназначен за работа с
клиенти, да има същите функционални характеристики като този софтуер в
заданието на “У.К.” ЕООД, пояснява,
че в днешно време дори се ползват готови бъндели със
софтуер, който се къстъмизира, т.е. който се прави
точно за определен клиент, така че е напълно възможно функционалностите на този
софтуер да бъдат абсолютно същите като този за друг клиент. Пояснява,
че провереният от нея софтуер, използван от USA Battery,
е “жив” софтуер и
е променян във времето и се променя ежедневно, така че не може да каже, че този
софтуер е същият като другия по процесния договор.
Вещото лице поясняна,
че разработеният софтуер от “4.” ЕООД не може да работи при пускане на диск, тъй
като това е клиент – сървър базиран софтуер и за да работи, е нужно да има
сървър и заявки от клиент, като под клиент има предвид браузер. Пояснява, че е
прегледала всички файлове от диска, като това са снимки, а не е софтуер.
При
първоначалния и повторен разпит свидетелката Д.Я. казва, че до м. август 2015
г. е работила в дружеството “4.” ЕООД като програмист и е участвала в създаването на
софтуер за обработка на онлайн поръчки по задание на “У.К.” ЕООД. Казва, че след това е работила за “13бит” ЕООД и на
28.10.2016 г. и на 29.10.2016 г. тя е изпратила моментни снимки на софуери на Д.Р., управител на “У.К.” ЕООД, но не си спомня причината за това. Казва, че
снимките били на една и съща система, с цветови разлики. Казва, че софтуерът се
е ползвал за обработка на поръчки на уебсайтове, които продават продукти в САЩ.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими
към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Предявени са положителни
установителни искове с правно основание чл. 694,
ал. 2, т. 2 от ТЗ.
Производството по чл. 694 от ТЗ има характер на
съпътстващо производството по несъстоятелност. Установителните искове, предявени
на посоченото основание, се разглеждат от друг състав на съда по
несъстоятелност при наличието на специфични процесуално правни предпоставки и
преклузивен срок. Специалният закон регламентира още особени изисквания във
връзка с внасянето на държавните такси, включително и относно субективните
предели на силата на пресъдено нещо на постановените решения. Извън
горепосочените особености, производството по чл. 694 от ТЗ съставлява общо,
състезателно, исково производство.
По делото не се
оспорва и се установява от събраните доказателства и справка в Търговския
регистър по партидата на длъжника “4.” ЕООД (в несъстоятелност), че е налице процесуална
легитимация на страните по предявените положителни установителни
искове по чл. 694, ал. 2, т. 2 от
ТЗ.
Ищецът “У.К.” ЕООД е
кредитор, предявил процесните вземания в откритото
производство по несъстоятелност на длъжника “4.” ЕООД (в несъстоятелност), като същите са включени
от синдика в списъка на приетите вземания по чл. 685 от ТЗ, обявен в Търговския
регистър на 19.03.2019 г. В законоустановения срок по чл. 690,
ал. 1 от ТЗ е подадено възражение от длъжника срещу списъка в частта, в която
са включени като приети процесните вземания на кредитора ищец. Като е приел
възражението за основателно, с определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ съдът е
изменил списъка на приетите вземания, като е изключил процесните
вземания на ищеца, и е одобрил съставения от синдика списък на приетите
вземания с измененията.
В случая
определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ е обявено в Търговския регистър на 16.04.2020
г. и исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е
подадена с вх. № 38906/30.04.2020 г., с пощенско клеймо от 29.04.2020 г.,
препратена за образуване с писмо с вх. № 40430/13.05.2020 г. С оглед на горното
съдът намира, че е спазен 14-дневен срок за предявяване на установителния иск,
съгласно изискването на чл. 694, ал. 6 от ТЗ.
Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява процесуално
допустим.
Въз основа
на сключения между страните договор от 26.02.2015 г.
е възникнало
валидно правоотношение по договор за изработка на софтуер по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо по поръчка на възложителя, а последният
да му заплати възнаграждение. Не се спори между страните и
се установява от събраните по делото писмени доказателства, че изработеният от
ответника софтуер е предаден и приет без забележки от ищеца с приемо-предавателен протокол от 26.06.2015 г., т.е. налице
е установено фактическо и правно приемане по договора за изработка. По този начин с
изпълнението от страна на ответника и с приемането на готовия софтуер от ищеца
е изчерпан предметният обхват на договора
за изработка.
Не се спори между страните и че дължимата цена за
софтуера в размер на 187 759,20 лева с ДДС по фактура № **********/01.07.2015
г., осчетоводена от ищеца съгласно заключението на съдебно-счетоводната експретиза, е прихваната срещу част от вземането на “У.К.” ЕООД (продавач)
по споразумение за прехвърляне на дружествени дялове на търговско дружество с
нотариална заверка на подписите с рег. № 9818/28.04.2015 г. на нотариус А. Ч.с
рег. № 310 на НК.
Заявената от
ищеца теза е, че ответникът му дължи възстановяване на договорената цена за
софтуера в размер на 187 759,20 лева, поради лишаване на ищцовото дружество от ползването на наети помещения
с адрес: гр. София, ул. “*******” № 1, доколкото в тях се намирало преносимо
устройство със софтуер “Уотърфол Обслужване на
клиенти”, и поради компрометиране на конфиденциалността
на софтуера.
Настоящият състав намира, че в
нотариалната покана на ищеца, връчена на ответника на 19.08.2015 г., с която се
претендира връщане на сумата по договора от 26.02.2015 г., имплицитно се
съдържа изявление за разваляне на договора. Същият обаче не може да бъде
надлежно развален, тъй като вече е бил изпълнен от ответника, и съответно не
може да се претендира връщане на платеното по него на отпаднало основание
съгласно чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Правото
да се развали двустранен договор е самостоятелно правно средство, което е
предоставено на титуляра на едно право, породено от
двустранен договор, чието насрещно задължение не се изпълнява. За да претендира
връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал. 1, прел. трето
от ЗЗД, ищецът следва да установи надлежно упражнено право по чл. 87 от ЗЗД за
разваляне на договора поради неизпълнението на насрещната страна, за което тя
отговаря. Правото да се развали двустранен договор кореспондира с липсата на
интерес у страните или у една от тях облигационната връзка да продължи да
съществува. В случая с приемането на изпълнението от ищеца възложител и
уреждане на отношенията относно дължимата цена по договора, същият е
преустановил своето действие, поради което не може да бъде развален от ищеца
възложител и да се претендира връщане на цената по договора.
Твърдяното обстоятелство, че
впоследствие “У.К.” ЕООД е било
лишено от ползване на наети помещения в гр. София, ул. “*******” № 1, където се сочи да се съхранява преносимо
устройство с процесния софтуер, не може да се приеме
като свързано с договора от 26.02.2015 г. Не се установява в договора за
изработка от 26.02.2015 г. ответникът да е поел задължение да предоставя
ползването под наем на горецитираните помещения. Не
са събрани и доказателства в насока, че ищецът е ползвал тези помещения или че
е съхранявал там такова устройство, чийто поверителност била компрометирана от
страна на ответника. Не се установява също, че именно ответното дружество е
възпрепятствало ищеца да получи твърдяното преносимо устройство с процесния софтуер от наетите помещения.
Конкретни действия на ответника за
компрометиране поверителността на софтуера не се установяват нито от
показанията на допуснатия на ищеца свидетел Я., нито от изслушаните
съдебно-техническа и съдебна компютърно-техническа експретиза.
А и такива действия не могат да доведат до разваляне на вече прекратилия
действие договор от 26.02.2015 г.
Поради горното съдът намира, че не са
налице предпоставките за връщане от ответника на цената от 187 759,20 лева
по сключения между страните договор от 26.02.2015 г.
За пълнота на
изложението следва да се посочи също, че едва в писмените бележки на ищеца се
въвежда тезата, че сумата от 187 759,20 лева се търси като обезщетение поради
недобросъвестно поведение на ответника при сключването на горепосочените
договори – договор от 26.02.2015 г. и извънсъдебно споразумение от 25.05.2017
г. Недопустимо е да се изменя основанието на вземането след предявяването му в
производството по несъстоятелност с молбата по чл. 685 от ТЗ и постановеното
определение по чл. 692 от ТЗ. Ако се допусне възможност след изтичането на
срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ и съответно в производството по чл. 694 от ТЗ,
което се явява продължение на това по чл. 692 от ТЗ, да се въвеждат нови
вземания с ново основание, то би се стигнало до преодоляване на законоустановения преклузивен
срок и по отношение на такива вземания легитимираните лица биха били лишени от
защита чрез възражение по реда на чл. 690 от ТЗ, което не отговаря на целта на рпоизводството – установяване на същинския кръг кредитори
на длъжника.
Но дори и
хипотетично да се приеме, че това е допустимо, което настоящият състав не споделя
по изложените по-горе съображения, то в случая не се установява от събраните по
делото доказателства, че “4.” ЕООД или негови служители са извършили конкретно
действие, от което да са настъпили за ищеца твърдени имуществени вреди в размер
на 187 759,20 лева. От представената от ищеца извадка от извънсъдебно
споразумение от 25.05.2017 г., сключено между “У.К.” ЕООД, ответника и трети за делото лица, се
установява, че са уредени отношенията относно ползването на софтуера от трети
за делото лица и правоотношения по предоставяне на услуги. Видно от преамбюла
на извънсъдебното споразумение, ищецът “У.К.” ЕООД е предоставил услуги на ответниците,
включително, но не само услуги, свързани с интернет аутосорсинг,
т.нар. “ползване на външни източници”.
От това може да се направи обоснован извод, че са били налице различни
облигационни отношения между “У.К.” ЕООД и третите за делото лица, участвали в
извънсъдебното споразумение, включително и относно процесния
софтуер. Следователно не може да се обоснове извод, че именно ответното
дружество е предоставило софтуера на третите за делото лица и същото да понесе
тежестта за обезщетяване на ищеца.
Несъстоятелни
са също твърденията на ищеца относно договореното в чл. 4.6. от спогодба (Exhibit G) към извънсъдебно споразумение от
25.05.2017 г., че в производството по несъстоятелност на “4.” ЕООД длъжникът се
съгласява, че няма да подава възражение срещу евентуално прието вземане на “У.К.” ЕООД. Предварителен
отказ от бъдещото право на възражение по чл. 690 от ТЗ при евентуално откриване
на производството по несъстоятелност на “4.” ЕООД е недопустим, доколкото по този начин
длъжникът се отказва от възможността такова право да възникне в неговата правна
сфера, което е недопустимо.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният положителен
установителен иск за сумата от 187 759,20 лева е неоснователени следва да бъде отхвърлен.
Поради неоснователносттта на главния иск,
неоснователни са и акцесорните претенции за законната
лихва за забава върху претендираната главница и същите следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ, ищецът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
градски съд дължимата държавна
такса в размер на 2 282,55 лева, както и в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева,
съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
Съгласно
представения списък на разноските ответникът претендира разноски в общ размер
на 7 142,22 лева, от които 800 лева – депозит за вещо лице и 6 342,22
лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени
доказателства съгласно
задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г.
по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С
оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
претендираните разноски в общ размер на 7 142,22 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “У.К.” ЕООД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:***, оф. 10, против
ответника “4.” ЕООД (в
несъстоятелност),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***3, искове с правно
основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от
ТЗ, за признаване за установено, че “У.К.” ЕООД има вземане към “4.” ЕООД (в несъстоятелност) в размер на
187 759,20 лева (сто осемдесет и седем хиляди седемстотин петдесет и девет
лева и двадесет стотинки), представляваща главница по договор от 26.02.2015 г.
за изработка на софтуер, с нотариална заверка на подписите с рег. №
4622/26.02.2015 г. по описа на нотариус А. Ч., с рег. № 310 на НК, с район на
действие - СРС, и извънсъдебно споразумение от 25.05.2017 г. и приложенията към
него, законната лихва върху главницата от 187 759,20 лева, считано от 03.10.2017
г. до окончателното й плащане, и в размер на 40 496,01 лева (четиридесет
хиляди четиристотин деветдесет и шест лева и една стотинка), представляваща
законна лихва върху главницата от 187 759,20 лева за периода от 20.08.2015
г. до 03.10.2017 г.
ОСЪЖДА на
основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ “У.К.” ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:***, оф. 10, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 2 282,55
лева (две хиляди двеста осемдесет и два лева и петдесет и пет стотинки) и в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева (пет лева).
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “У.К.” ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:***, оф. 10, да заплати на “4.” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***3, сумата
от 7 142,22 лева
(седем хиляди сто четиридесет и два лева и двадесет и две стотинки) – разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на синдика на “4.” ЕООД (в несъстоятелност) – Б.Т., на основание чл. 694, ал. 4, изр. първо от ТЗ.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ :