№ 17
гр. Елхово , 30.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Виолета К. Апостолова
при участието на секретаря М.И.Д.
като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Административно
наказателно дело № 20202310200256 по описа за 2020 година
Производството е образувано по жалба на Т. Д. /T.D., турски гражданин, чрез
проц.представител адв. С.Я., против Наказателно постановление № 2377/2020 от
20.08.2020г. на Д.С. – и.д. Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване
Южна морска“ към ГДМРР в ЦМУ, Агенция „Митници“, с което на основание чл.18, ал.2,
вр. с чл. 14а, ал.1 от Валутния Закон /ВЗ/, във вр. с чл. 9, ал.1 и 2, вр. с чл. 5, ал.1 и чл. 4, т.2
от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ за износа и вноса на парични средства, благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по
чл.10а от ВЗ, й е наложено адм. наказание глоба в размер на 6286.58 лева, представляваща
1/5 от стойността на златните изделия, предмет на адм.нарушение и е постановено
задържаните златни изделия – общо 308.65 грама с пазарна стойност 31432.91 лева да бъдат
върнати на Т. Д. /T.D..
В жалбата от Т. Д. се сочи, че атакуваното НП е недоказано, необосновано и
постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди се
на първо място, че жалбоподателката не е извършила описаното в НП нарушение и че
извършената проверка е била провокация. Сочи се, че действително у Т. Д. са били открити
посочените в НП златни изделия, но същите не са изцяло нейна собственост, като не е било
съобразено, че в автомобила са пътували още четирима членове на семейството на Т. Д.. На
второ място се сочи, че е било нарушено правото й на защита като е допуснато съществено
процесуално нарушение при провеждане на АНП. В писмените обяснения, които е дала Т.
Д., тя е посочила, че златните изделия са на нея, на М.Д.., Б.Д.., Б.Д.. и З.Д. и неясно защо
административнонаказващият орган не е обсъдил така дадените обяснения и не е посочил
1
поради каква причина не ги кредитира. Ако се беше съобразил с тези обяснения и теглото на
златните изделия, в случай, че общото тегло се разпредели поравно на всеки от пътниците,
би се получило по 61.73 гр. златни изделия на един човек, т.е. би се установило, че се касае
за незначително надхвърляне на максимално допустимото тегло от 60 гр., над което следва
да се подаде декларация пред митническите органи и тогава АНО би следвало да направи
извод за малозначителност на деянието и да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Поради тези съображения се желае съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява лично, но нейният процесуален
представител – адв.Св.Я. заявява, че поддържа жалбата и желае атакуваното НП да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно.
За административно-наказващият орган, издал НП, в съдебно заседание се явява
юрисконсулт Димитрова, която заявява, че оспорва жалбата и желае съда да постанови
решение, с което да потвърди атакуваното от жалбоподателя НП.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и като
съобрази закона, прие за установено от фактическа страна следното:
На 06.08.2020 г., около 15.00 часа на Митнически пункт Лесово, на трасе входящи
леки автомобили и автобуси от Република Турция за Република България е пристигнал лек
автомобил, марка „RANGE ROVER“, с румънски регистрационен № ***, на път от Р Турция
за Р Румъния, управляван от румънския гражданин М.Д.. и четирима пътници в него -
турската гражданка Т. Д. /T.D. и три деца. Според създадената инфраструктура и
организация на МП – Лесово, на трасетата за влизане и излизане, има поставени указателни
табели, в които на различни езици, вкл. и на български, турски и румънски език, са указани
задълженията на лицата, преминаващи границата, да декларират носените от тях стоки,
ценности или валута над определени размери. Преди пристъпване към митническата
проверка, служителят на Агенция „Митници“ – свидетелят П.Д. в присъствието и на
колегите си - свид. Ж.К.. и М.В., попитал водача на автомобила и пътниците в него дали
пренасят стоки или валута, подлежащи на деклариране пред митническите органи, на което
те отговорили, че нямат нищо за деклариране. След това била извършена митническа
проверка, като в хода на същата, при проверката на автомобила митническите служители
видели дамска чанта на предната дясна седалка и попитали пътуващите в МПС на кого
принадлежи. Жалбоподателката Т. Д. заявила, че това е нейната дамска чанта. При
проверката на тази чанта били открити изделия от жълт метал, състоящи се от 7 гривни и
едно колие, които не са били декларирани. Повикани били експерт оценител, за да се
установи дали изделията са от злато или друг метал, както и преводач от турски език,
предвид обстоятелството, че Т. Д. е турски гражданин.
В хода на митническата проверка, след констатираното наличие на носени и
недекларирани изделия от жълт метал, за изясняване произхода и притежанието на същите
2
контролните органи изискват от жалбоподателката Т. Д. на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от
ЗМ лични обяснения и тя депозира такива в писмена форма, изготвени саморъчно от нея на
турски език. Последните са приложени към административнонаказателната преписка, ведно
с превод на български език и видно от тяхното съдържание, Т. Д. е заявила, че отивайки на
сватба в Турция, преди да отпътуват от Румъния, взели всичките си злата от къщата си в
Румъния, а на връщане от Турция към Румъния, на турската граница всички от семейството
извадили златата си и ги поставили в чантата на Т. Д., за да предотвратят кражба. Посочила
е че златото принадлежи на самата нея и на М.Д.., Б.Д.., Б.Д.. и З.Д..
Експертът – оценител Д.Я. извършил оглед и анализ на откритите в дамската чанта
бижута и установил, че същите са от злато, всички са употребявани и са както следва:
1.златни гривни проба 916 – 6 броя с тегло 200.65 грама; 2. златна гривна с цирконий проба
916 – 1 брой с тегло 52 грама и 3. златно колие с цирконий проба 916 – 1 бр. с тегло 56
грама. Общо стойността на изделията от злато с нетно тегло 308.65 грама е в размер на
31 432.91 лева /по 101.84 лева за 1 грам/.
Извършването на тази проверка било удостоверено със съставения от осъществилите
я митнически служители – свидетелите Д., К. и В. протокол за извършена митническа
проверка от 06.08.2020 година, подписан също и от жалбоподателката Т. Д., в който тя е
вписала възражения на чужд език – непреведени на български език.
При тези фактически обстоятелства и въз основа на обясненията, митническите
органи приели, че Т. Д. е извършила валутно нарушение по чл.14а, ал.1 от ВЗ, като не е
декларирала писмено пред митническите органи пренасяните от нея златни изделия – общо
308.65грама съгласно разпоредбите на чл. 9, ал.1 и 2, вр. с чл. 5, ал.1 и чл. 4, т.2 от Наредба
№ Н-1 от 01.02.2012г. на МФ за износа и вноса на парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а
от ВЗ.
За така констатираното нарушение свидетелят Ж.К.. - митнически инспектор
съставил против Т. Д. в присъствието на св. П.Д. и М.В., на преводач М.Ш. и на самата
жалбоподателка Акт за установяване на административно нарушение № 1547/06.08.2020г., в
който актосъставителят изложил фактическо описание на нарушението, което квалифицирал
правно с разпоредбите на чл.14а, ал.1 от ВЗ, вр. с чл. 18, ал.2 от ВЗ както и обстоятелствата
при извършването и установяването му. Вещите, предмет на нарушението били задържани с
разписка № 0181029 от 2020г.
Така съставеният акт е бил подписан от актосъставителя и посочените в него
свидетели, след което преведен устно от преводач М.Ш., видно от отбелязването на това
обстоятелство в края на текста на АУАН, предявен на жалбоподателката Т. Д. и подписан от
нея. Препис от акта бил връчен на жалб. Т. Д., което е удостоверено с подписа й върху
самия акт, като й било разяснено отразеното и в АУАН, че в 3-дневен срок от връчването на
преписа от АУАН може да се направи допълнителни писмени възражения по него.
3
Жалбоподателката не е направила възражения нито при съставянето на този АУАН,
нито по-късно.
Въз основа на съставения АУАН и приложените към него писмени материали -
протокол за извършена митническа проверка от 06.08.2020 година, писмено обяснение от
Т. Д., разписка за задържане от 06.08.2020 г. др., на 20.08.2020г. и.д. Началник на Отдел
МРР Южна морска към ГДМРР в ЦМУ към АМ Д.С. е издал обжалваното Наказателно
постановление № 2377/2020, с което на основание чл.18, ал.2, вр. с чл. 14а, ал.1 от ВЗ, във
вр. с чл. 9, ал.1 и 2, вр. с чл. 5, ал.1 и чл. 4, т.2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ, на
Т. Д. е наложено административно наказание – глоба в размер на 6286.58 лева,
представляваща 1/5 от стойността на златните изделия, предмет на адм.нарушение и е
постановено задържаните златни изделия – общо 308.65 грама с пазарна стойност 31432.91
лева да бъдат върнати на Т. Д..
Наказателното постановление е връчено на Т. Д. на 25.08.2020г., а жалбата е
депозирана пред АНО на 31.08.2020г. с вх. № 32-25356.
Представеното по делото заверено копие от Заповед № ЗАМ-265132-58430 от
21.02.2020г. на Директора на АМ доказва материалната компетентност на началниците на
териториалните отдели „МРР“ в ГДММР при Агенция „Митници“ да издават НП съобразно
териториалната им компетентност въз основа на актове, съставени от митническите органи
за нарушения по чл.18, ал.2, 3 и ал.7, т.3 и 4 от ВЗ. От Заповед № 3615 от 31.07.2020г. на
Директора на АМ е видно, че издалият атакуваното НП Д.С. за времето от 01.08. до
30.09.2020г. е преместен да изпълнява служебните си задължения на длъжност „началник на
отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“ към ГДМРР в ЦМУ, Агенция
„Митници“.
Гореизложената фактическа обстановка се установява изцяло от приложените по
делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели Ж.К.., П.Д. и
М.В.. Показанията на тези свидетели, съдържащи относимите факти и обстоятелства във
връзка с възприетите от всеки един от тях действия, респ. бездействия на жалбоподателката,
съдът съпоставяйки ги едни с други, както и анализирайки ги на плоскостта на приобщените
писмени доказателства, ги приема за обективни, логични и последователни,
кореспондиращи както помежду им, така и с останалия събран по делото доказателствен
материал. В подкрепа на тези гласни доказателства са и приобщените към доказателствената
съвкупност по делото писмени доказателства, приложени към АНП, посочени и
анализирани по-горе. Показанията на тези свидетели не бяха оборени от събраните по
делото доказателства, а и самата жалбоподателка не оспорва, че на посочените в АУАН и
НП време и място е пренесла описаните златни изделия, за които не е подадена надлежна
декларация, като в собственоръчно написаните обяснения, дадени в момента на проверката
на 06.08.20г., е заявила, че златните бижута са били в нейната дамска чанта, но принадлежат
не само на нея, а на всички членове на семейството й.
4
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения
седемдневен срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление и
от датата на депозиране на жалбата пред административно наказващия орган/ и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е неоснователна по същество, поради следните съображения:
Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на наказателното
постановление от процесуалноправна страна, съдът намира, че при съставяне на АУАН и
при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички
изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е
извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушените
законови разпоредби и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Ето защо
съдът не възприема становището на жалбоподателя, чрез неговия защитник, че са били
съществено нарушени процесуалните правила, което е довело и до нарушаване правото на
защита на Т. Д..
Съдът счита, че в конкретния случай са били спазени императивните изисквания на
чл. 43, ал.1 от ЗАНН - при констатиране на административното нарушение и съставянето на
акта за това, този акт да бъде предявен по надлежния законов ред на нарушителя. Видно от
показанията на свид.К., Д. и М.В., в хода на извършваната проверка, последвалото съставяне
на АУАН и др. документи, свързани с тази проверка, е пристигнал преводач – М.Ш., която е
извършила устен превод на турски език на съставените документи, вкл. и АУАН. Това
обстоятелство изрично е вписано и в съставеният от проверката Протокол, и в АУАН.
Досежно материалноправната законосъобразност, настоящият съдебен състав
прецени процесното НП за издадено в съответствие с материалния закон, в сила към
момента на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 14а, ал. 1 от ВЗ пренасянето на благородни метали и
скъпоценни камъни и изделия със и от тях през границата на страната за или от трета страна
подлежи на деклариране. Редът, по който следва да стане това, е регламентиран в Наредба
№ Н-1 от 01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митнически
регистри по чл. 10а от ВЗ. В чл.4, т.2 от цитираната Наредба № Н-1 от 2012 година е
регламентирано, че при пренасяне през границата на страната на благородни метали и
скъпоценни камъни в необработен, полуобработен и обработен вид, както и изделия със и от
благородни метали и скъпоценни камъни, в случая златни бижута, същите не се декларират,
ако размерът им е до 60 грама. Пренасянето им над тези размери, съгласно чл.5, ал.1 от
същата Наредба, следва да се декларира за целите на Валутния закон по реда на чл.9, ал.1 с
5
декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на финансите.
От показанията на разпитаните свидетели Ж.К.., П.Д. и М.В. /присъствали при
установяване на нарушението/, които съдът цени с доверие, тъй като кореспондират с
приобщените писмени доказателства, може да се направи обоснован и категоричен извод, че
жалбоподателката е нарушила действащия валутен режим, като на посочената в АУАН и
НП дата – 06.08.2020г. при влизане от трета страна – Република Турция в Република
България пренесла в своята дамска чанта изделия от злато с общо тегло 308.65 грама на
стойност 31432.91 лева, без да е изпълнила задължението си за писменото им деклариране
по установения ред пред митническите органи, подавайки митническа декларация по
образец.
В конкретният случай Т. Д. е пренесла през границата на страната златни изделия над
законоустановения размер, освободен от митнически контрол, поради което е била
задължена да попълни митническа декларация. С бездействието си Т. Д. е нарушила
посочените разпоредби, за което правилно АНО е ангажирал административно-
наказателната й отговорност. В тази връзка от показанията на разпитаните свидетели бе
установено, че митническите изисквания към пристигащите и заминаващите пътници на
граничния пункт са обявени по подходящ начин, на видно място, на няколко езика, така че
да се предотврати възможността да бъдат пропуснати. Ето защо следва да се приеме, че Т. Д.
е била запозната или е имала възможност да се запознае със задълженията й при
преминаване на ГКПП, но не е изпълнила това за деклариране на пренасяното количество
златни изделия, като инициативата за деклариране на изделия от злато, сребро и др.
принадлежи на лицето, което пренася такива изделия през държавната граница, а не е
задължение на митническите органи по някакъв начин да принуждават лицето да изпълни
своите задължения съгласно митническите изисквания. Поради това същата е действала
виновно, доколкото е била длъжна и е могла да разбере действащото законодателство във
връзка с пренасянето на златни изделия в количество над 60 грама от трета страна, каквато
се явява Турция, което подлежи на деклариране пред съответните митническите органи.
Заявеното от нея в писмените й обяснения, че златните бижута принадлежат на нея и
членовете на семейството й, не изключва виновното й поведение, тъй като същата е
пренесла в собствената си дамска чанта цялото количество от 308.65 грама златни изделия
през границата на страната ни, без да ги декларира нито устно, нито писмено. Заявеното в
жалбата, че АНО не е взел предвид, че пътуващите в автомобила са били общо пет лица и
следователно общото количество златни изделия, пренесени през държавната граница
следва да се раздели по равно на петимата, като така всеки от тях ще е пренесъл малко над
60 грама, което води до извод за малозначителност на случая, съдът не възприема. На първо
място, единствено жалбоподателката и то след като е било установено цялото количество
златни изделия, пренасяно от нея в дамската й чанта, е заявила, че тези изделия принадлежат
на членовете на семейството й – без да уточнява колко и какви изделия са собственост на
всеки от М.Д.., Б.Д.., Б.Д.. и З.Д. и съответно на самата нея. На второ място - видно от
приложените в АНП копия от задгранични паспорти на Б.Д.., Б.Д.. и З.Д., същите са
6
непълнолетни и в този случай двамата родители са били задължени да подадат валутна
декларация, ако се твърди, че част от пренасяните златни изделия са техни. Но в случая за
съставомерността на адм.деяние е без значение чия собственост са пренасяните от
нарушителя златни изделия. В случая безспорно е установено, че именно Т. Д. е пренесла в
своята дамска чанта цялото количество златни изделия и именно това обстоятелство е
възприето от АНО, макар да е посочил в НП какви обяснения е дала Т. Д., поради което
възраженията в тази насока са неоснователни. В контекста на изложеното, вмененото деяние
се явява съставомерно и от субективна страна, същото е извършено виновно, при пряк
умисъл.
Съдът приема, че извършеното нарушение не представлява престъпление по смисъла
на НК.
Санкционната разпоредба на чл. 18, ал. 2 от ВЗ, действаща към момента на
извършване на нарушението, предвижда за този, който извърши или допусне извършване на
нарушение по чл. 14а, ал. 1 от ВЗ, както и на нормативните актове по неговото прилагане,
наказание глоба за физически лица или с имуществена санкция за юридически лица и
еднолични търговци в размер една пета от стойността на недекларираните парични средства
или благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях, ако деянието не
съставлява престъпление. С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя Т. Д.
е наложена глоба в размер на 6286.58 лева, която сума представлява една пета от стойността
на пренесените златни изделия и е в съответствие с нормата на ВЗ, предвиждаща глоба в
абсолютен размер.
В конкретната хипотеза не са налице предпоставки за приложимост на чл.28 от
ЗАНН, както правилно е преценил АНО, произнасяйки се в рамките на правомощията си в
издаденото НП, тъй като не се касае за маловажен случай на адм.нарушение. Поначало
обществената опасност на нарушения по чл.14а, ал.1 от ВЗ е определена от законодателя
като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към Държавата
при осъществяване на финансовата й дейност и дисциплина. Независимо, че от нарушението
на Т. Д. не са настъпили вредни последици, както и че обществената опасност на дееца е
ниска, предвид на това, че се касае за първо нарушение от този вид, то с оглед на формалния
характер на състава на отговорността по чл.14а, ал.1 от ВЗ и предвид на това, че процесното
деяние не се отличава от останалите нарушения от същия вид, то не би могло да се приеме,
че обществената му опасност е явно незначителна в контекста на легалната дефиниция на
маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на изложеното настоящият състав приема,
че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си
последици представлява освобождаване на нарушителя от административно - наказателна
отговорност. По посочените съображения наказващият орган като не е приложил чл.28 от
ЗАНН, не е нарушил Закона.
Ето защо съдът приема атакуваното наказателното постановление за законосъобразно
7
и като такова следва да бъде потвърдено.
Никоя от страните не е направила искане за присъждане на разноски по делото,
поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Елховският районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление
№ 2377/2020 от 20.08.2020г. на Д.С. – и.д. Началник на отдел „Митническо
разузнаване и разследване Южна морска“ към ГДМРР в ЦМУ, Агенция „Митници“, с
което на основание чл.18, ал.2, вр. с чл. 14а, ал.1 от Валутния Закон, във вр. с чл. 9,
ал.1 и 2, вр. с чл. 5, ал.1 и чл. 4, т.2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ за износа и
вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от
тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от ВЗ, на Т. Д. /T.D., гражданин на
Република Турция, с ЛИН ***, е наложено административно наказание – глоба в
размер на 6286.58 лева, представляваща 1/5 от стойността на златните изделия,
предмет на адм.нарушение и е постановено задържаните златни изделия – общо 308.65
грама с пазарна стойност 31432.91 лева да бъдат върнати на Т. Д. /T.D..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Ямбол чрез Елховски районен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
8