№ 394
гр. гр.Несебър, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело №
20232150100068 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.128, т.2, във
връзка с чл.269, ал.1 и чл.270 от Кодекса на труда.
Ищецът Ц. Г. П. с ЕГН **********, с адрес: град ***, твърди в исковата молба че на
31.07.2020г. между нея, от една страна, и ответника „Р.М.С.В.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: град ***, представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала Н.Д.Л, от друга страна в качеството му на работодател, е сключен
трудов договор. С този договор ищцата е поела задължение да изпълнява длъжността
„Брокер на недвижими имоти“, с месторабота в офис в град С.В.с, срещу уговорено основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 2 190,79 лева и допълнително възнаграждение
за трудов стаж и професионален опит – 1,20%. Ищцата твърди, че е осъществявала
трудовите си функции през периода от 03.08.2020г. до 08.12.2021г., като от 09.12.2021г. е в
отпуск поради бременност, а от 27.01.2022г. е в отпуск по майчинство. Ответникът е
изплащал трудовите възнаграждение на ищцата до месец март 2021г. включително, като
плащанията са се извършвали винаги по банков път, след което е преустановил изплащането
на трудовите възнаграждения и бонуси, а като причина за преустановените или забавените
плащания управителят на ответното дружество – работодател, е изтъквал финансови
затруднения. Неизплатените трудови възнаграждения, които ищцата претендира, са за
периода от месец април до месец ноември 2021г. включително, в размер на по 1 700 лева
месечно, и за месец декември 2021г. в размер на 510 лева, или общо сума в размер на 14 110
лева. Ищцата претендира и допълнителни възнаграждения в размер на 1860 лева под
1
формата на комисионни за продажба на недвижими имоти. Ищцата моли ответникът да бъде
осъден да й заплати посочените суми ведно със законната лихва за забава, считано от
предявяване на исковете.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не
е направил възражения и оспорвания.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощен адвокат, който
заявява, че поддържа предявените искове, подчертава, че през претендирания период
ищцата е изпълнявала задълженията си към ответника-работодател, поети с трудовия
договор. С отделна писмено молба изразява становище за основателност и доказаност на
исковете, включително и по размер. За доказан счита и факта на престирания от ищцата
труд за претендираните периоди, а писмените доказателства освен наличието на трудово
правоотношение между страните, установяват и размера на осигурителните вноски от
страна на работодателя, декларирания осигурителен доход, както и месечните трудови
възнаграждения, които за начислени, но не са изплатени.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание нито от законен
нито от процесуален представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 31.07.2020г. между „Р.М.С.В.“ ЕООД, от една страна в качеството му на
работодател, и Ц. Г. Петковска, от друга страна в качеството й на работник/служител е
сключен трудов договор на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ – за неопределено време. С
трудовия договор работодателят е възложил, а работникът/служителя е приел и се е
задължил да изпълнява длъжността „Брокер недвижим имоти“ на пълен (8-часов) работен
ден, с място на работа „Романс Париж“, срещу уговорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 2 190,79 лева и допълнително възнаграждение да трудов стаж и
професионален опит 1,20%. Страните са уговорили начало на действие на трудовия договор
03.08.2020г.
От извлечението от банкова сметка на ищцата се установява, че на 07.12.2021г.
ответникът й е заплатил сумата в размер на 3 440,78 лева, а като основание на извършения
банков превод е посочено – заплата за месеците февруари и март 2021г.
През периода от 09.12.2021г. до 26.01.2022г. ищцата е била отпуск поради
бременност, а от 27.01.2022г., когато тя е родила детето си, е в отпуск поради майчинство.
По данни на работодателя, предоставени в НАП, за процесния период
осигурителния доход на ищцата за социалното й осигуряване, е както следва: за месец април
2021г. – 2217,09 лева, за месец май 2021г. – 2217,08 лева, за месец юни 2021г. – 2015,53
лева, за месец юли 2021г. – 2015,53 лева, за месец август 2021г. – 2217,08 лева, за месец
септември 2021г. – 2217,08 лева, за месец октомври 2021г. – 2217,08 лева, за месец ноември
2021г. – 2217,08 лева, за месец декември 2021г. – 665,12 лева.
След 07.12.2021г., когато ответникът е извършил последното плащане за трудово
2
възнаграждение на ищцата, по който начин е погасил задълженията си до месец март 2021г.
включително, не е извършвал други плащания.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
При установеното наличие на трудово правоотношение между ищцата е ответника-
работодател, добросъвестното полагане на труд от работника се предполага до установяване
на противното (чл.8, ал.2 от КТ). Следователно, за работодателя е възникнало задължение да
изплати на ищцата в установените срокове договореното възнаграждение, тъй като
трудовото правоотношение е възмездно.
Трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец и
следва да се изплаща лично на работника по ведомост или срещу разписка – чл.270, ал.2 и
ал.3 от КТ. Работодателят не ангажира доказателства, от които да е видно, че е изпълнил
задължението си по трудовия договор, съобразно правилата на процеса и вменената му
доказателствена тежест, нито е навел доводи за недължимостта им поради неполагане труд
от ищцата.
Ответникът-работодател не е изпълнил задължението си по трудовия договор за
заплащане на трудовото възнаграждение за посочените по-горе месеци и в посочените от
ищцата размери, като общият размер на неизплатените трудови възнаграждения, ведно с
уговорените и дължими комисионни, възлиза на сумата в размер на 15 970 лева. В този
смисъл претенцията на ищцата се явява основателна и доказана до пълния претендиран
размер.
Присъждането на законната лихва върху уважения размер на иска по чл.128 от
КТ от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане представлява
законна последица от уважаването на иска, поради което същата следва да се присъди.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт по
сметка на Несебърския районен съд дължимата държавна такса върху уважените искове,
които възлизат на сумата в размер на 638,80 лева, както и сумата в размер на 300 лева,
представляваща направени от съда деловодни разноски за възнаграждение на вещо лице,
или общо сумата в размер на 938,80 лева.
Съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта,
относно присъдените трудови възнаграждения на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
На основание чл.315, ал.2 от ГПК решението подлежи на обжалване от деня на
неговото постановяване.
Предвид гореизложеното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Р.М.С.В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град
3
***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Н.Д.Л, ДА
ЗАПЛАТИ на Ц. Г. П. с ЕГН **********, с адрес: град ***, сумата в размер на 15 970 лв.
(петнадесет хиляди деветстотин и седемдесет лева), представляваща общ размер на
неизплатените трудови възнаграждения за периода от месец април 2021г. до месец декември
2021г, произтичащи от сключен между страните Трудов договор № 31/31.07.2020г., ведно
със законната лихва за забава върху общия размер на главницата, считано от 01.02.2023г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Р.М.С.В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град
***, представлявано от управителя Н.Л., ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по
сметка на Несебърския районен съд сумата в размер на 638,80 лв. (шестстотин тридесет и
осем лева и 80 ст.), представляваща дължимата държавна такса върху уважените искове,
както и сумата в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща направени деловодни
разноски за възнаграждение за вещо лице.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта относно
присъдените трудови възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4