Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 191
гр. Сливен, 19. 11. 2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
тридесет и първи
октомври, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Галя Иванова
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 445 по описа на съда за 2017 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Н.Х.А. с ЕГН: **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:*** – чрез адв. Д.П. ***,
подадена против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания” /„АЕП”/ от
Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 – 2013 г. за кампания
2013 г. с Изх. № 02-200-6500/8397 от 17.10.2017 г., издадено от Изпълнителния
директор на Държавен фонд “Земеделие”– София, с което по отношение на
оспорващата е отказано агроекологично плащане.
В жалбата си оспорващата твърди, че
оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради това че е постановен
при неспазване на административнопроизводствените правила и неправилно
прилагане на закона. Излага съображения, че: административният орган не се е
съобразил с предходно постановени съдебни решения; неправилно е определил
размера на наложената санкция; не е конкретизирал кое точно нарушение е
извършено от оспорващата; посочените в оспорения акт разпоредби като основание
за отказ, са неотносими. Заявено е искане оспореният акт за бъде отменен. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли да бъде уважена.
Административният орган – Изпълнителния директор на
Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/ - София, редовно призован, се представлява в
съдебно заседание от упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде
отхвърлена и излага съображения за законосъобразност на оспорения акт. Счита, че административният орган се е съобразил с
указанията, дадени в предходно постановените съдебни решения и е изложил в акта
фактическите и правните основания, послужили за издаването му. Претендира
присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. В
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Оспорващата Н.Х.А.
е регистрирана с Уникален регистрационен номер /УРН/ 489375 в Интегрираната
система за администриране и контрол /ИСАК/. За кампания
Със Заповед № РД09-799 от 11.08.2010 г. на Министъра
на земеделието и храните са утвърдени Правила за добра земеделска практика с
цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници.
Със Заповед № РД09-1117 от 17.08.2012 г. на Министъра
на земеделието и храните е утвърдена Методика за намаляване и отказване на
агроекологичните плащания по мярка 214 „АЕП” от ПРСР за периода 2007 – 2013 г.,
която се прилага за заявления, подадени през 2012 г. и занапред.
На 05.10.2012 г. между Н.Х.А. /пр./ и К. А. М. /к./ е сключен договор за покупко-продажба на
отделения и събран в стопанството овчи оборски тор, като купувачът се е
задължил всяка седмица в периода от средата-края на м.септември до края на
м.април-началото на м.май да приема и извозва събрания в стопанството оборски
овчи тор. С договора са представени и два броя приходни касови ордери за
заплатен оборски тор за месеците октомври – декември 2012 г. и януари– април
2013 г.
На 26.08.2013 г. в стопанството на Н.А. в с. Б. област
С., е извършена съвместна проверка на място от експерт от Технически инспекторат
към ДФЗ и инспектори към ОДБХ – Сливен. А. е присъствала по време на
проверката. Съставен е Контролен лист за проверка на място № 248671, в който е
отразено, че: в стопанството се отглеждат 14 броя крави, 226 овце и 2 коча; от
заявените 127 броя животни по АП, към момента на проверката са налични 125 броя
животни със съвпадащи ушни марки; земеделският стопанин не поддържа площите на
територията на цялото стопанство, съгласно правилата за добра земеделска
практика по Нитратната директива, утвърдени със Заповед № РД-09-799 от
11.08.2010 г.; на парцела земеделският стопанин не спазва правилата за добра
земеделска практика по Нитратната директива, утвърдени със Заповед № РД-09-799
от 11.08.2010 г.; не е представено писмено разрешение от съответната развъдна
организация или от ИАСРЖ за клане или продажба на животно, подпомагано с
плащания по подмярката; не е спазено изискването да
не се надвишава гъстотата на животинските единици над 2ЖЕ/ха за всички
животински единици в стопанството с изключение на източно балканска свиня.
Контролният лист е подписан от кандидата А. без възражения. Във връзка с
проверката са съставени и: Работен лист за изчисление на гъстотата на
животинските единици на хектар пасищна площ; Контролен лист за извършена
проверка по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи“;
Констативен протокол № 00000793 от 26.08.2013 г.; Доклад от извършена проверка
за спазване правилата за добра земеделска практика с цел опазване на водите от
замърсяване с нитрати от земеделски източници към Констативен протокол №
00000793. В Доклада е отразено, че изискването „Правилно ли се съхранява
оборския тор“ не е спазено, тъй като няма съоръжение за съхранение на твърд
и/или течен оборски тор, няма изградена площадка за оборски тор. Констативният
протокол и Доклада към него са подписани от проверяваното лице А.. Същата е
получила и екземпляр от протокола. С Уведомително писмо Изх. № 01-282-6500/628
от 19.09.2013 г. по описа на ДФЗ, получено от А. на 30.09.2013 г., Контролният
лист за проверка на място е връчен на А. с указание за възможност да направи
забележки и възражения в рамките на 14 дни от получаването. Няма данни за направени
такива забележки или възражения.
На 24.09.2014 г. е издадено Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „АЕП” от ПРСР
2007 – 2013 г. за кампания 2013 г. с Изх. № 02-200-6500/8397 от 24.09.2014 г.
на Изпълнителния директор на ДФЗ, с което А. е уведомена, че оторизираната
субсидия по мярката е 0 лева. В писмото е посочено, че: животни с ушни марки
BGD301529394 и BGD301014904 не са били открити в стопанството при извършените
проверки на място и проверки в регистрите на СИРЖО; ДФЗ – РА отказва финансово
подпомагане, съгласно т. 6 и т. 7 от Методика за намаляване и отказване на
агроекологичните плащания, утвърдена със Заповед № РД-09-1117 от 17.08.2012 г.,
издадена от Министъра на земеделието и храните на основание чл. 16 от Наредба №
11 от 06.04.2009 г.
Горепосоченото Уведомително писмо е оспорено по
съдебен ред. С Решение № 37 от 26.04.2016 г., постановено по адм. дело № 11 /2015 г. по описа на Административен съд –
Сливен, Уведомителното писмо е отменено и преписката е изпратена на
административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените от съда указания
в мотивите на решението. В мотивите на решението съдът е приел, че в оспорения
административен акт е налице липса на ясно и точно описани фактически и правни
основания за издаването му, както и нарушение на приложимите материалноправни
норми. Първоинстанционното решение е оставено в сила с Решение № 4943 от
20.04.2017 г., постановено по адм. дело № 7671 / 2016
г. по описа на Върховен административен съд на Република България – Четвърто
отделение.
С оглед връщането на преписката за ново произнасяне,
на 17.10.2017 г. е издаден оспореният в настоящото производство административен
акт– Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 214 „ АЕП” от ПРСР 2007 – 2013 г. за кампания 2013 г. с
Изх. № 02-200-6500/8397 от 17.10.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ-
София. С процесния акт на оспорващата Н.Х.А. е отказано агроекологично
плащане. В акта е посочено, че в изпълнение на постановеното съдебно решение
административният орган е разгледал отново подаденото заявление за кампания
2013 г. в частта относно подпомагане по направление „Опазване на застрашени от
изчезване местни породи“ за дейност с код АП47. В мотивите на акта са цитирани
констатациите на проверяващите служители при извършената на 26.08.2013 г.
съвместна проверка на място в стопанството на
кандидата в с. Братан, област Сливен, относно: липса на два броя животни; неспазване
на правилата за добра земеделска практика по Нитратната директива, утвърдени
със Заповед № РД-09-799 от 11.08.2010 г. на Министъра на земеделието и храните;
неспазване на установената гъстота на животинските единици до 2ЖЕ/ха. Изброени
са съставените за резултатите от проверката документи. Административният орган
е посочил, че отказва финансово подпомагане по направлението, поради неспазване
на базово изискване по т. 7.8., б. „в“ от Методика за намаляване и отказване на
агроекологичните плащания, утвърдена със Заповед № РД09-1117 от 17.08.2012 г.
на Министъра на земеделието и храните, а именно: правилата за добра земеделска
практика за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски
източници, съгласно Доклад от извършена проверка към Констативен протокол №
00000793 от 26.08.2013 г. Прието е, че съгласно общите изисквания към бенефициентите,
посочени в ПРСР 2007-2013, всички земеделски стопани, участващи в мярката и
получаващи агроекологични плащания, трябва да спазват на територията на цялото
стопанство Приложение IV на Регламент /ЕО/ 1782/2003 /Анекс 5/ Приложение 1 към
мярка 214/, като земеделските стопани ще получават агроекологични плащания само
за дейности, надхвърлящи базовите изисквания; констатираното не позволява на
кандидата да надхвърли базовите изисквания. В табличен вид са изброени:
заявените за участие по мярката животни, установените животни, животни с нередности, процент на наддеклариране,
санкционирани животни, оторизирани животни, неспазване на базови изисквания,
оторизирана сума /0 лева/. В текстовата част относно колона 13– Неспазване на
базови изисквания, е извършено позоваване и на чл. 39 от Регламент /ЕО/ №
1698/2005 г. на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на
развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони (ЕЗФРСР), и на чл. 18 от Регламент /ЕО/ № 65/2011 на Комисията
от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на
Регламент /ЕО/ № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури
за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане
на развитието на селските райони. Като правно основание за направения изцяло
отказ за изплащане на безвъзмездна финансова помощ е посочен чл. 18 от
Регламент /ЕО/ № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на
подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 на Съвета по
отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване
по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. С Определение № 11098 от
20.09.2018 г., постановено по адм. дело № 10819 /
2018 г. по описа на Върховен административен съд на Република България – Първо
отделение, е отменено Определение № 97 от 18.05.2018 г. на Административен съд
– Сливен, постановено по настоящото дело, и делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия. В мотивите на Определението си, което е
задължително за настоящия съд, Върховният административен съд е приел, че жалбата
срещу процесното уведомително писмо е подадена в установения от закона срок за
обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореният акт е издаден от Изпълнителния директор на
ДФЗ при наличие на компетентност. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, Изпълнителният
директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /РА/,
организира, ръководи нейната дейност и я представлява, като едно от
правомощията му, изброени в чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ, е
вземането на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и
мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната
агенция /чл. 10, т. 7 от Правилника/. Следователно административният акт е
издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.
Спазена е установената от закона форма – актът е
писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му.
Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. В производството не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила.
Оспореният административен акт, с който е постановен
повторен отказ за финансово подпомагане, е незаконосъобразен, тъй като при
постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон.
За да постанови отказ от финансово подпомагане,
административният орган се е позовал на резултатите от извършената на
26.08.2013 г. проверка в стопанството на кандидата и е приел, че кандидатът не
е спазил базово изискване по т. 7.8., б. „в“ от Методика за намаляване и
отказване на агроекологичните плащания, утвърдена със Заповед № РД09-1117 от
17.08.2012 г. на Министъра на земеделието и храните, а именно: правилата за
добра земеделска практика за опазване на водите от замърсяване с нитрати от
земеделски източници, съгласно Доклад от извършена проверка към Констативен
протокол № 00000793 от 26.08.2013 г.
Съгласно част втора, раздел I – А, т. 1 и т. 2 от
Правила за добра земеделска практика с цел опазване на водите от замърсяване с
нитрати от земеделски източници, утвърдени със Заповед № РД09-799 от 11.08.2010
г. на Министъра на земеделието и храните, в зависимост от размера на
земеделското стопанство, от броя на животните и начина на отглеждането им,
всяко земеделско стопанство трябва да разполага с отделни съоръжения за
съхраняването на оборски тор - твърд и течен, като съоръженията се изграждат с
водоустойчиво дъно, по начин, който да предотвратява изтичането на отпадни води.
В част втора, раздел I – Б от горепосочените Правила е предвидено, че: при
пасищно отглеждане на животни, капацитетът на изградените съоръжения трябва да
е достатъчен за съхраняване на генерирания в стопанството твърд оборски тор
най-малко за 4 месеца /б. „а“, т. 1/; стопанството трябва да разполага с
добре построено съоръжение или
резервоар, чийто капацитет зависи от броя, вида на животните и от
продължителността на периода на съхранение /най-малко 4 месеца/, като
съхранението на течния оборски тор трябва да се извършва в съоръжения,
специално изградени за целта /б. „б“, т. 2 и т. 3/.
По делото е установено, че при извършената проверка в
стопанството на Н.А. не са открити две от заявените за подпомагане общо 127
броя овце, като на проверяващите служители не са представени документи, от
които да се установят причините за липсата на двете животни. Установено е и, че
в стопанството не е имало съоръжение за съхранение на оборски тор – не е имало изградена
площадка за оборски тор, както и че е била надвишена гъстотата на животинските
единици над 2ЖЕ/ха. Изброените нарушения са подробно описани в документите,
съставени във връзка с проверката, като Контролният лист, Констативният
протокол и Доклада към него са подписани от проверяваното лице А. без
възражения.
Гореизложеното
не се променя от представения по делото договор за покупко-продажба на
отделения и събран в стопанството овчи оборски тор. По делото не са представени
доказателства за реално изпълнение на договореното извозване на оборския тор.
Но дори и да бяха представени такива, предвиденото с договора периодично
извозване на оборския тор – всяка седмица, предполага престой за определено
време на отпадъчния продукт, което оказва
недопустимо според поетия агроекологичен
ангажимент влияние върху водите и почвите. Съоръжението за съхранение на
оборски тор е свързано с наличието на обособени, обработени и пригодени за
специалното си предназначение обекти, отговарящи на предвидените конкретни
изисквания. При липсата на специално изработена отговаряща на изискванията
площадка – съоръжение, е невъзможно да се ограничи попиването на
вредни вещества в почвата или отмиването им и изтичането им в околната среда,
което е недопустимо съобразно въведените изисквания за опазване на водите от
замърсяване с нитрати от земеделски източници.
В чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията
и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от ПРСР за периода 2007 - 2013
г. е предвидено, че когато при проверка на място се установи, че за съответните
парцели, животни не са спазени базовите изисквания по чл. 26, ал. 1 и 2 или
изискванията по управление, агроекологичните плащания се отказват или намаляват
съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните. Съгласно
чл. 26, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 7 от горепосочената Наредба, изисквания за
направлението, по което е кандидатствала оспорващата, са спазването на правилата
за добра земеделска практика, утвърдени съгласно чл. 6, т. 1 от Наредба № 2 от
2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници,
и спазването на чл. 51, ал. 1 и чл. 132, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност /ЗВМД/.
Съобразно Методиката за намаляване и отказване на
агроекологичните плащания, утвърдена със Заповед № РД09-1117 от 17.08.2012 г.
на Министъра на земеделието и храните, предвидените изисквания по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни
породи“ са: Базови изисквания, съгласно УПЗДЗЕС /т. 7.8., б. „а“/;
Законоустановени изисквания за управление /т. 7.8., б. „б“/; Други приложими
изисквания от националното законодателство – Правила за добра земеделска
практика за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници
/т. 7.8., б. „в“/. Констатираната и установена по делото липса на два броя
животни има за последица наддеклариране и
санкциониране с установения процент, съобразно правилата по т.1.3.2 от цитираната
Методика. Намаленията на финансовата помощ са определени в т. 8 от Методиката.
За констатираните и установени по делото нарушения са предвидени следните
намаления: неспазване на установената гъстота на животинските единици до 2ЖЕ/ха
се санкционира с 2 % /т.8.2.1–в частта относно процесното направление/; неспазване
на правилата за добра земеделска практика по Нитратната директива се
санкционира в диапазона между 5 % и 10 % /т. 8.2.3/.
В цитираните в оспорения акт разпоредби не е
предвидено намаление със 100 % на агроекологичното
плащане.
Такова намаление не е предвидено и в разпоредбата на чл.
18 от Регламент /ЕО/ № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за
определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 на
Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано
спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските
райони, която разпоредба е посочена от административния орган като правно
основание за отказ изцяло от изплащане на финансово подпомагане.
С оглед на изложеното, съдът счита, че
административният орган в нарушение на относимите материалноправни разпоредби е
постановил повторен отказ за финансово подпомагане. Оспореното уведомително
писмо следва да бъде отменено, като постановено в противоречие с материалния
закон, и преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново
произнасяне, тъй като не е от компетентността на съда да се произнесе по
заявлението на оспорващата. При новото произнасяне административният орган
следва да съобрази сумата за подпомагане, като с оглед констатираните нарушения
същата бъде редуцирана съгласно установеното наддеклариране
на животни и съобразно размера на намаленията по т. 8.2. за направление
"Опазване на застрашени от изчезване местни породи" от Методиката за намаляване и отказване на
агроекологичните плащания по мярка 214 „ АЕП” от ПРСР за периода 2007 – 2013 г.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, претенцията на оспорващата А. за присъждане на направените по делото
разноски е основателна. Общият размер на действително направените от
оспорващата разноски по делото е 370,42 лева, от които: 70,42 лева – платена
държавна такса, и 300 лева – договорено и внесено адвокатско възнаграждение. С
оглед възражението на административния орган за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът счита, че заплатеното от оспорващата възнаграждение за
адвокат не е прекомерно. Същото е под минимално предвидения размер в нормата на
чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което платеното
адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер. По тези
съображения, ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на оспорващата А. направените
от нея по делото разноски в размер на 370,42 лева.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за
развитие на селските райони 2007 – 2013 г. за кампания 2013 г. с Изх. №
02-200-6500/8397 от 17.10.2017 г., издадено от Изпълнителния директор на
Държавен фонд “Земеделие” – София.
ИЗПРАЩА преписката на Изпълнителния директор на Държавен фонд
“Земеделие” – София, за ново произнасяне, съобразно дадените от съда указания в
мотивите на настоящото решение, в 14-дневен срок от влизането му в сила.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие” да заплати на Н.Х.А. с ЕГН:
**********, с адрес: ***, сумата от 370,42 /триста и седемдесет лева и
четиридесет и две стотинки/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: