РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. Благоевград, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Г. Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Г. Янев Въззивно гражданско дело №
20241200500443 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано с въззивна жалба от адвокат С. Б.-
пълномощник на Ю. Ц. А. с ЕГН **********, от гр. Б., общ. Б., обл. Б., ж.к.
„**“ № *, ет. *, ап. *, с адрес за призоваване и съобщения: гр. Б., ул. ’’**** ”
№ *, ет. *, чрез адвокат С. Б. – БАК, против Решение № 911/21.12.2023 год.
постановено по гр. д. № 2359/2021 год., по описа на Районен съд - гр.
Благоевград.
В жалбата се твърди, че неправилно и в несъответствие с приложимите
материалноправни разпоредби на закона първоинстанционния съд е приел
единствено, че Решение № 3-Г от 02.02.1999 год. на ПК-Благоевград не е
нищожно, независимо, че не са спазени изискванията на чл. 60, ал.4 от
ППЗСПЗЗ в действалата при постановяването му редакция, тъй като според
съда тази разпоредбата има само организационно-технически характер и не
въвежда задължителен състав на комисията като брой членове при вземане на
решенията й. Намират тези изводи за неправилни, тъй като разпоредбата на
чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е императивна и нарушаването й при постановяване
на оспореното решение, обосновава извод, че поземлената комисия /сега ОСЗ/
гр. Благоевград е действала в незаконен състав, при липса на персонална
компетентност, поради което и постановеното от нея решение е нищожно.
Във въззивната жалба се изразява становище, че от представените като
административна преписка от ОСЗ документи се установява, че
1
наследодателя на ищците няма внесен имот в ТКЗС с индивидуализиращи на
процесния белези. Видно от представената опис-декларация, нито е заявяван
за възстановяване имот с идентично местоположение, площ и граници и
съседи. Счита, че не се установили предпоставките на закона за реално
възстановяване на собствеността, предпоставките за възстановяване на имота,
както и идентичността на притежавания от наследодателя на ищците имот с
възстановения му Решение №3-Г от 02.02.1999 год. на ПК-Благоевград. По
тази причина счита, че оспореното решение на ПК освен нищожно, се явява и
незаконосъобразно, поради което не легитимира ищците като собственици на
процесния недвижим имот.
Твърди, че показанията на свидетелите на доверителят й по никакъв начин не
се опровергават от събраните от ищцовата страна гласни доказателства, нито
от писмените такива, а дори напротив - напълно кореспондират с тях, тъй
като нито един от свидетелите на ищците не е установил точно и ясно имота,
за който говори като местоположение, площ, граници, съседи или други
индивидуализиращи признаци. Счита, че показанията на свидетелите на
ищцовата страна неправилно са кредитирани за сметка на показанията на
свидетелите на ответника, тъй като същите са общи, лишени от конкретика и
не установяват съществени обстоятелствата. Намира, че съдът неправилно е
въвел като условие за доказаност на заявеното от доверителя й придобивно
основание и това да е „манифестирал“ пред ищците намерението си за своене,
отричайки техните права, доколкото това не е елемент от фактическия състав
на придобивната давност в настоящата хипотеза, при която липсва
съсобственост, произтичаща от наследяване, където е необходимо владелеца
да отблъсква и правата на другите съсобственици като „манифестира“, че
държи веща изцяло за себе си. Обикновеното (недобросъвестно) владение е
дефинирано в чл. 68, ал. 1 ЗС. В него е посочено, че владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично
или чрез другиго, като своя. Правната доктрина и съдебната практика примат,
че владението трябва да притежава и някои допълнителни признаци.
Историческият анализ на института на владението показва, че те произлизат
от отменения чл. 302 ЗИСС, в който е било посочено, че: „Владението е
законно, когато то е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено и с
намерение да се държи вещта, като своя собствена”. От показанията на
разпитаните от страна на доверителят й свидетели в първоинстанционното
производство се установило и доказа, че от 1999 год. доверителят ми заедно с
неговия баща е установил фактическа власт върху спорния имот, където са
изградили селскостопанска постройка със стаи за обитаване и обор където са
отглеждали животни. Съгласно разпоредбата на чл. 99 от ЗС правото на
собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже
от него. По делото се установило, че ищците са изгубили правото си на
собственост върху претендираният от тях имот, тъй като доверителят й го е
придобил по давност. Твърди, че по делото се установило, че доверителят й
владее имота постоянно повече от десет години, считано от 1999 год. и до
2
момента, като още през 2009 год. доверителя й е бил придобил процесния
имот. Владението му е било непрекъснато, тъй като същия не е загубвал
фактическата власт върху имота изобщо. Владението е несъмнено - същия е
демонстрирал по всякакъв начин, че владее имота за себе си и го счита за
собствен. Владението е било явно, тъй като е установил фактическа власт
върху имота не по скрит начин, а и да построиш в имота сграда която си
ползвал заедно с имота счита че това е явно владение и видимо за всеки,
включително и за ищците.
С оглед на всичко гореизложено намира, че първоинстанционното решение, с
което съдът е уважил предявения от ищците иск за установяване правото им
на собственост се явява неправилно и необосновано, поради което следва да
бъде отменено.
В срока по чл.263 ГПК от адв. А. К. Б. - пълномощник на Д. К. М. - Т. с ЕГН
*****; Й. Г. П. с ЕГН ********** и М. И. И. с ЕГН ********** е постъпил
отговор на въззивната жалба.
В отговорът се твърди, че правилно решаващия съд е приел, че независимо,
че решението на ПК не е подписано от нечетен брой членове, същото е
валидно и законосъобразно. Разпоредбата на чл. 60, ат. 4 от ППЗСПЗЗ
определя единствено персоналния състав на поземлените комисии, а не и в
какъв състав органът заседава и взема решенията си. Оспореното решение
отговаря на изискванията на чл. 15, ал. 2, т. 6, изр. 2 от Закона за
административното производство (отм.), доколко е подписано от
председателя и секретаря на комисията, решението е взето с единодушие от
всички членове на състава. Решението на ПК /сега ОСЗ/ е административен
акт. Поради това, за да е валидно такова решение, следва да е постановено от
административен орган в състав и при кворум, предвидени в закона. Твърди,
че от приетите като доказателство по делото всички документи намиращи се
в преписката от ПК - Благоевград образуване по заявление с вх.№ 2028/
28,02,1992г. до ПК подадено от Л. М. /като наследник на С. Г. И./, безспорно
се установява, че са налице законовите предпоставки за възстановяване
правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот на
наследниците на С. Г. И.. Счита твърдението във въззивната жалба, че
доверителите й са загубили правото на собственост, тъй като същото е
придобито от ответника на основание давностно владение за неоснователно.
Това твърдение на ответника не се доказало в процеса от събраните по делото
доказателства. Свидетелите доведени от ответника не успели да докажат, че
имота е придобит от ответниците по давност за периода от 1999г, до
настоящия момент, нито успели да опровергаят показанията на свидетелите
доведени от ищците, както и писмените доказателства представени от ищците
по делото. Отделно от изложеното, видно от приетите по делото писмени
доказателства, на 10.02.1999 г. oт Поземлена комисия - гр. Благоевград е
извършен въвод във владение в имота на собствениците му на основание на
чл. 32, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, влязло в законна сила решение №3 – Г за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плата
3
за земеразделяне в землището на град Благоевград на Поземлена Комисия гр.
Благоевград. За въвода на собствениците в имота е съставен Протокол - 00-21/
10.02.99г. на ПК - гр. Благоевград. Поради това, че Л. С. М. дъщеря на общия
на ищците наследодател С. И./, която присъства на завода във владение
починала на 20.07.2014г. и за по — голяма прецизност относно
местонахождението на процесния имот, на 18.06.2015г. лицензирана фирма „
“
КАД – ПРОЕКТ ЕООД представлявана от инж. Рошков по искане на ищците
извършва трасирано, означаване и координиране на границите на процесния
имот, за което е съставен изричен протокол.
Твърди, че решението на първоинстнционният съд е правилно и
законосъобразно, поради което въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
Претендира разноски.
Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.
Настоящият състав като взе предвид събраните в първоинстанционното
производство доказателства в съвкупност и поотделно и съобрази закона
приема за установена следната фактическа обстановка:
С Решение № 3-Г/02.02.1999 г. на Поземлена комисия - гр. Благоевград,
правото на собственост върху НИВА от 2.197 дка. /два декара и сто
деветдесет и седем квадратни метра, пета категория, местност „РЕКА
БИСТРИЦА - Ш.107“, имот № 036068 по плана за земеразделяне в земището
на гр. Благоевград, при граници/ съседи/: имот № 036066 - нива на
наследници на Й. Г. Т.; имот № 036069 - нива на наследници та Г. И. И.; имот
№036071 - нива на В.С.П.; имот №000772 - полски път на Кметство гр.
Благоевград; имот №036067- нива на наследници на Г. М. Н., е възстановена
на наследниците на С. Г. И., бивш жител на гр. Благоевград. Видно от
Протокол №00-21/10.02.1999 г. на Поземлена комисия - гр. Благоевград, Л. С.
М. е въведена във владение на имотите, описани в Решение № 3-Г/02.02.1999
г.
От удостоверение за наследници изх. № 3113/02.08.2021 г., издадено от
Община Благоевград се установява, че наследници на С. Г. И., с ЕГН
**********, починал на *** г. са лицата: Й. Г. П.; К. Г. П.; Д. К. М.; М. И. И..
Видно от удостоверение за наследници с изх.№ РКС23-УФ01-423 от
20.04.2023г., както и от препис-извлечение от акт за смърт №0683, лицето К.
Г. П. е починало на 04.04.2022г., като негови наследници са Г. К. Г., който е
направил отказ от наследство и Й. Г. П..
4
Първоинстанционният съд правилно е приел, че със Заповеди № ПО-09-
2364/29.09.2020 г., № ПО-09-1422/25.09.20219 г. , № РД-1528/25.09.2018 г., №
РД-08-016/12.02.2018 г., № РД-08-344/20.12.2016 г., № РД-08-510/21.12.2015
г., всички на ОСЗ Благоевград, е определено на Д. К. М. да се изплатят суми,
представляващи дължимо рентно плащане за имотите по чл. 31в, ал. 3, т. 2 от
ЗСП33 за стопанските години: 2015/2016, 2016/2017, 2017/2018, 2018/2019,
2019/2020, 2020/2021 г., за имот с № 36.68, на С. Г. И., с ползвател К.Ф..
Сумите са заплатени на ищцата Т., видно от приобщените платежни
нареждания.
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност
№ 155, том III, рег. № 10415, дело № 454 от 2020 г. по описа на Нотариус
К.М., с район на действие - Районен съд -Благоевград Ю. А. е признат за
собственик процесния недвижим имот, представляващ „Нива“ с
идентификатор 04279.36.68. СГКК е издала удостоверение за приемане на
проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри с № 25-
94562 от 05.04.2021г. за обект 04279.36.68 и обект 04279.36.68.1. въззивникът
А. е подал заявление до СГКК - Благоевград за изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри за процесния недвижим имот, видно от
Заявление с вх.№01-209053 от 16.04.2021г. В т.4 от заявлението е посочено,
че се иска издаване на скица за имот или сграда в неурбанизирана територия с
идентификационен номер 04279.36.68.1. Към заявлението е приложена и
Скица-Проект №15-506700 от 14.05.2021г., в която е отразена сграда в
процесния недвижим имот с проектен идентификатор 04279.36.68.1, с площ
46кв.м., предназначена за селскостопанска сграда. След получаване на
уведомление от въззиваемата Т., във връзка с подаденото от Ц. А. заявление,
същата е възразила писмено срещу заявлението. Във възражението се сочи, че
имотът с идентификатор 04279.36.68 е собственост на С. Г. И., като същият
имот е предоставен за ползване на С.М. от наследниците на С. И., като всички
намиращи се в имота сгради за построени незаконно.
Към производство е приложена и преписка по заявление вх. № Г
2028/28.02.1992 г., депозирано от Л. С. М., по което е постановено Решение
№ 3-Г/02.02.1999 г. на ПК-Благоевград.
Видно от Констативен протокол от 21.09.2021г. е била извършена проверка по
повод постъпило в Общинска администрация Благоевград Нареждане с наш
5
вх. № EO-Б-1959/09.09.2021 г. от Началника на РДНСК Благоевград, по повод
постъпила жалба от Д. К. М. - Т., относно „Изградена сграда“ в имот с
идентификатор 04279.36.68, местност „Река Бистрица - Ш.107“ по
кадастралната карта на Благоевград. При извършената проверка на място е
установено, че в имот с идентификатор 04279.36.68, местност „Река Бистрица
- Ш.107“ по кадастралната карта на Благоевград, е изградена селскостопанска
постройка с приблизителни размери 6,00 м/7,00 м., собственост на Ю. Ц. А..
Така изградената селскостопанска постройка представлява строеж, съгласно
разпоредбата на § 5, т. 38 от ЗУТ.
Необсъдените писмени доказателства съдът счита за неотносими.
По делото са събрани и устни доказателства чрез разпит на свидетелите – М.,
Ф., Б. и Г.. В показанията си св. М. сочи, че обработвал процесния имот в
продължение на 6 години - от 2006г. до 2012г. В съседство с имота, закупил
още 4 дка . Твърди, че построил магазин в кв. „Струмско“ и земята от
изкопните работи карал на тези 6 дка. Свидетелят получавал и субсидии, като
за обработването на имота говорил с братовчедка на д-р Г., на която не знае
името. 2012 г. имотът започнал да се обработва от тракторист - Велко, който
го обработвал 3 години и след това починал. В имота имало заградено място,
което било около 100 кв.м. и в него имало бараки. Свидетелят посочва, че
бащата на ответника е ползвал заградената площ от 100 кв.м., като в тази
площ имало кози.
С показанията си св. Ф. сочи, че е ползвал имота от 2015 г. до 2021 г., като
същият бил част от блок 40дка, които обработвал. Твърди още, че като
собственик на имота е възприемал Д.. Заявява, че не познава Ц. А. или
неговият баща, като в процесния имот не е имало постройка. Сочи още, че не
може да определи къде са границите на процесния недвижим имот, тъй като
същия бил част от блок 40 дка. Твърди, че в имота не е имало ограждения или
поне не си спомня да е имало такива.
В показанията си св. Б. сочи, че познава Ю. А. и баща му, както и неговата
майка от 30 години. Твърди, че Ю. има имот в град Благоевград до река
Бистрица. Имотът бил 2 дка, като е помагал при почистването на имота. Сочи,
че съседите на този имот са Г. Н., В.П., както и че има път, който води до
животинския пазар. Сочи, че в този имот има изградени две стаички и барака,
конюшня. Свидетелства, че селскостопанската постройка я изградили Ю. и
6
неговият баща. Като твърди още, че в процесния имот Ю. и баща му
отглеждали овце, а селскостопанската постройка е построена след 1999
година. Оттогава и до сега, Ю. ползвал имота и неговият баща му помагал.
Свидетелства, че имотът е ограден , но не цялата площ от 2 дка - около
половин декар само /с мрежа и с бодлива тел/, същият твърди, че е ходил да
им помага. Твърди, че допреди 2-3 години била оградена цялата площ. В
оградената площ Ю. бил насадил овошки и гледа кокошки. В
селскостопанската сграда живеели Ю. и баща му, като и към настоящия
момента живеят там. Сочи, че събота и неделя там се събират, когато не са на
работа. Друг освен Ю. и баща му, не е виждал в заградената площ. Разликата
до 2 дка е дадено под аренда. Сочи, че тази част под аренда се ползва от 2-3
години, като преди това тази част била използвана от Ю.. Свидетелят твърди,
че познава К.Ф., като никога не го е виждал в заградената част от имота.
Свидетелят Г. заявява, че участвал в построяването на селскостопанската
сграда през 1999 година . Сградата си стояла и сега там, ползвала се от Ю.,
ползвал и имота, като последният пребивава там, татко му помага също.
Твърди, че имотът, където са стопанските сгради, е около 500 кв. м. Сочи, че
имотът е повече, но 500 кв. м е заградено, иначе целият е около 2 дка. Сочи,
че преди е имало ограда с мрежа на целия имот, като Ю. е заградил само
частта където са сградите, като това се е случило преди 2 две години. Твърди,
че в този имот има изградена селскостопанска постройка, която е изградена
от Ю. и баща му през 1999 година. Откакто се изградила селскостопанската
постройка, Ю. използвал имота, като баща му му помагал. Твърди, че и към
момента Ю. си ползвал имота. Освен наличието на селскостопанската
постройка, в имота се отглеждали овце, прасета, имало парник, там имало
овощни дръвчета - череши, круши, ябълки.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
приема от правна страна следното:
Първоинстанционният съд правилно е квалифицирал предявения иск като
положителен установителен иск - за признаване за установено спрямо Ю. А.,
че ищците са собственици на спорната вещ на основание наследствено
правоприемство от общия им наследодател С. Г. И. - правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, искането за отмяна на нотариалния акт по обстоятелствена
проверка е с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
7
Действително собствеността на процесният недвижим имот е била
възстановена на С. Г. И.. Възраженията наведени от въззивника, че
реституцинното решение е незаконосъобразно, се явяват неоснователни.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че Решение №3-Г от 02.02.1999
г. на ПК- Благоевград е подписано от председател, секретар и четири на брой
членове. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ПЗСППЗЗ, в редакцията й,
действаща към датата, на която е постановено оспорваното решение,
поземлените комисии се състоят от председател, секретар и нечетен брой
членове. Независимо обаче, че Решението на ПК не е подписано от нечетен
брой членове, съдът намира, че същото е валидно и законосъобразно.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 60, ал. 4
от ППЗСПЗЗ определя единствено персоналния състав на поземлените
комисии, а не и в какъв състав органът заседава и взема решенията си. Още
повече процесното реституционно решение е било взето с единодушие. В този
смисъл, нормата има организационно-технически характер, а не въвежда
задължителен състав на комисията като брой членове при вземане на
решенията й. Следва да се има предвид, че оспореното решение отговаря на
изискванията на чл. 15, ал. 2, т. 6, изр. 2 3. (отм.), доколкото е подписано от
председателя и секретаря на комисията.
Разпоредбата на чл.79 от ЗС сочи, че правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години. Обикновеното (недобросъвестно) владение е дефинирано в чл.
68, ал. 1 от 3С. В него с посочено, че владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
От тази дефиниция е видно, че тя иманентно съдържа два основни признака,
на които владението трябва да отговаря. Това са упражняване на фактическа
власт върху вещта и намерението вещта да се държи лично или чрез другиго
като своя. Те трябва да са налице кумулативно, за да може да говорим за
владение и от него да произтекат предвидените в закона правни
последици.Съществените признаци на владението са два: обективен -
упражняване на фактическа власт, и субективен - намерение да се владее за
себе си. Други признаци на владението, с които се борави в теорията и
практиката, са логическо следствие от съществените и те са: да е постоянно,
непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Те не са нормативно уредени, но
се извеждат по логически път и от опитните правила, като някои от тях
8
съставляват допълнителни изисквания, установени в закона при
упражняването на някои права. Владението трябва да е постоянно. То трябва
да е демонстрация на владелеца, че желае трайното упражняване на
фактическата власт върху вещта. Владението трябва да е непрекъснато. То не
трябва да е прекъсвано повече от шест месеца, за да може владелецът да
придобие вещта по давност - чл. 81 3С. Владението трябва да е явно.
Владелецът трябва да демонстрира намерението си да държи вещта като своя,
а не да упражнява фактическа власт, прикривайки намерението си пред
действителния титуляр на вещното право. Това изискване обаче не поставя
задължение пред владелеца да уведоми титуляря на вещното право или да
положи грижа да доведе до знанието му факта на владението. Владението
трябва да е спокойно. Това означава, че владението не трябва да е придобито
с насилие, защото в този случай то ще е опорочено - така р. № 276 от
20.11.2014 г. по гр. о. № 3036/2014 г., I г. о. на ВКС. В случая няма данни
владението на въззивникът ми да е придобито по насилствен начин.
В настоящият случай от показанията на свидетелите безспорно се установи,
че от 1999г. до преди две години Ю. А. е ползвал процесния недвижим имот,
който заградил и отглеждал животни и овошки. През последните две години,
във връзка с подадена жалба от ищците преместил оградата, като ползва
около 500 кв.м. около постройката.
От събраните по делото свидетелски показания, както и от Констативен
протокол от 21.09.2021г. за извършена проверка по повод постъпила в
Общинска администрация Благоевград жалба се установява безспорно, че в
процесния недвижим имот има селскостопанска постройка собственост на Ю.
А.. От свидетелските показания на Б. и Г. се установява, че селскостопанската
сграда в процесния недвижим имот е била построена още през 1999 г., като
това се потвърждава и от показанията на св. М., който сочи, че към 2006
постройката е била налице в имота, като част от него е бил и заграден. От св.
показания на Б. и Г. се установява, че към настоящият момент А. е заградил и
ползва 500кв.м от процесния недвижим имот, където се намира и
селскостопанската сграда, като в същата част е отглежда и плодни дръвчета, а
до преди 2-3 години е бил заграден целият недвижим имот. Настоящият
състав не кредитира свидетелските показания на св. Ф., в частта, в която
твърди, че в процесния имот няма селскостопанска сграда, както и че Ю. А.
9
никога не е владял имота. Показанията в тази част не кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал - с показанията на
другите свидетели, както и с приложените по делото писмени доказателства.
От приложените Заявления по чл.37в, ал.7, от ЗСПЗЗ за стопански години
2015/ 2016г., 2016/2017г., 1017/ 2018г., 2018/ 2019г., 2019/ 2020г. и 2020/
2021г. за процесния недвижим имот, за които наследниците на С. Г. И. са
получили парични суми представляващи дължимо рентно плащане по чл.37в,
ал.3, т.2 от ЗСП33, във връзка с чл.37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ не се установява по
безспорен начин владение върху целия имот. Още повече, че от всички
събрани по делото данни от свидетелските показания става ясно, че лицето
Ю. А. е владял недвижимия имот и прилежаща към него селскостопанската
постройка повече от 20 години.
Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му
елемента. Обективният елемент – упражняване на фактическата власт върху
веща. Тя включва извършване на фактически действия, които недвусмислено
манифестират власт върху имота, която по съдържание е като на собственика.
Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно
доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят
установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС - предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за
другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които
фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика.
Безспорно в настоящото производство се установи, че от 1999г. А. е
установил фактическа власт върху имота с намерение за своене. Установи се,
че А. владее имота повече от десет години, като това владение е било
непрекъснато, тъй като не е загубвал фактическа власт върху имота. От
събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че
владението на А. е било явно, тъй като в него направил постройка. В
следствие на това владение, А. се е снабдил и с Нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давност №155, том III, рег.
№10415, дело №454/2020г., по описа на нот. М.
Това обстоятелство се потвърждава безспорно от всички събрани по делото
устни и писмени доказателствени средства. Установиха се безспорно всички
елементи фактическият състав на придобивната давност, а именно
10
упражняваното владение, което трябва да е спокойно (да не е установено с
насилие), явно (фактическата власт е упражнявана така, че всеки
заинтересован е имал възможност да научи за това, не е установено по скрит
начин), постоянно (упражняването му няма случаен характер, а е израз на
воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение
на други лица), непрекъснато (не е било прекъсвано изобщо, в частност-за
период по-дълъг от шест месеца), като се съобразява презумпцията на чл. 83
ЗС) и несъмнено (няма съмнение, че владелецът държи са себе си).
При така установената фактическа и правна обстановка следва
първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него се постанови
ново решение, с което да бъде отхвърлен иска по чл.124 от ГПК като
неоснователен. Следва да бъде отхвърлен и иска по чл.537, ал.2 ГПК
По разноските:
С оглед изхода делото на въззивника следва да се присъдят деловодните
разноски съгласно представения списък на разноските в общ размер на 2105
/две хиляди сто и пет/ лева, от които сумата по 1000/хиляда/ лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждения за двете съдебни
инстанции и сумата от 105 / сто и пет/ лева, представляваща заплатена
държавна такса за въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 911/21.12.2023 г., постановено по г. д. № 2359/2021г.
по описа на РС – Благоевград, в обжалваните части, с които са уважени
исковете по чл.124, ал.1 ГПК, предявени от Д. К. М., с ЕГН **********, Й. Г.
П., с ЕГН ********** и М. И. И., с ЕГН ********** – срещу Ю. Ц. А., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ж.к. „**“ № *, ет. *, ет. *, и е отменен Нотариален
акт. за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 155, том I,
рег.№ 10415, дело № 454 от 2020 г. по описа на Нотариус К.М., както и в
частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Д. К. М., с ЕГН **********, Й. Г. П., с
ЕГН ********** и М. И. И., с ЕГН ********** – срещу Ю. Ц. А., с ЕГН
11
**********, с адрес: гр. Б., ж.к. „**“ № **, ет. *, ет. *,за признаване за
установено по отношение на А., че Д. К. М., с ЕГН **********, Й. Г. П., с
ЕГН ********** и М. И. И., с ЕГН **********,са собственици по силата на
наследствено правоприемство от общия им наследодател С. Г. И., бивш жител
на град Благоевград, починал на *** г., на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04279.36.68 /нула четири хиляди
двеста седемдесет и девет точка тридесет и шест точка шестдесет и осем
точка/, с адрес на поземления имот: гр. Благоевград, община Благоевград,
област Благоевград, местност „РЕКА БИСТРИЦА - Ш.107“ с площ от 2196
кв.м. /две хиляди сто деветдесет и шест квадратни метра/, с трайно
предназначение на територията: земеделска; с начин на трайно ползване:
нива; категория на земята: 5 /пета/; с номер по предходен план: 360068 /триста
и шестдесет хиляди и шестдесет и осем/, при граници/съседи/ на имота:
поземлен имот с идентификатор № 04279.36.80; 04279.36.67; 04279.36.71;
04279.36.69; 04279.36.66, който поземлен имот, съгласно Решение от
02.02.1999 г. с №3-Г за възстановяване правото на собственост върху
земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на град
Благоевград на Поземлена Комисия гр. Благоевград, е описан като НИВА от
2.197 дка. /два декара и сто деветдесет и седем квадратни метра/, пета
категория, местност „РЕКА БИСТРИЦА - Ш.107“, имот № 036068 по плана за
земеразделяне в земището на гр. Благоевград, при граници/съседи: имот №
036066 - нива на наследници на Й. Г. Т.; имот № 036069 - нива на наследници
на Г. И. И.; имот № 036071 - нива на В.С.П.; имот № 000772 - полски път на
Кметство гр. Благоевград; имот № 036067 - нива на наследници на Г. М. Н.,
при квоти, както следва: за Й. Г. П. - 7/18 ид.ч., за Д. К. М. - Т. - 7/18 ид.ч. и за
М. И. И. - 2/9 ид. ч., и за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, на
Нотариален акт. За собственост върху недвижим имот, придобит по давност
№ 155, том I, рег.
№ 10415, дело № 454 от 2020 г. по описа на Нотариус К.М., С район на
действие - Районен съд - Благоевград, с който ответникът Ю. Ц. А., с ЕГН
**********, е признат за собственик на процесия ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 04279.36.68 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет
точка тридесет и шест точка шестдесет и осем точка/, с адрес на поземления
12
имот: гр. Благоевград, община Благоевград, област Благоевград, местност
„РЕКА БИСТРИЦА - Ш.107“ с площ от 2196 кв.м. /две хиляди сто деветдесет
и шест квадратни метра/, с трайно предназначение на територията:
земеделска; с начин на трайно ползване: нива; категория на земята: 5 /пета/; с
номер по предходен план: 360068 /триста и шестдесет хиляди и шестдесет и
осем/, при граници/съседи/ на имота: поземлен имот с идентификатор №
04279.36.80; 04279.36.67; 04279.36.71; 04279.36.69; 04279.36.66.
ОСЪЖДА Д. К. М., с ЕГН **********, адрес Б., ул.“**“ №*, ет.*, Й. Г. П., с
ЕГН **********, гр.С., ул.“**“ №**, ет*, ап.*, и М. И. И., с ЕГН **********,
гр.С., ж.к. **, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, да заплатят на Ю. Ц. А., с ЕГН **********,
с адрес: гр.Б., ж.к. „**“ № *, ет.*, ат.* разноски за двете инстанции в общ
размер на 2105 /две хиляди сто и пет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13