Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 31.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на десети август
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №8235 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл.500, ал.1, т.3 и ал.2 КЗ.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от З.Б.и. АД, ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от С.П.и К.К.против В. М.Б., ЕГН**********,***. В молбата се твърди, че на 19.12.2016г. в 00:30 ч. на път трети клас № ***на около 300 метра от с. ***е реализирано ПТП с участието на МПС “***” с per. № ***, собственост на Е.С.М., управлявано от В.М.Б. и МПС “***” с peг. № ***, собственост на Ц.К.Д., управлявано от същия. Твърди, че според представения Протокол за ПТП № ***/21.12.2016г., съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на В.М.Б., който с автомобила, който управлява тегли лек автомобил марка „***” без регистрационни табели и обърнат по таван и на десен завой при разминаване с МПС „***” с peг. № ***, тегления автомобил се отклонява и удря пострадалото МПС, с което е реализирано ПТП, в следствие на което са нанесени материални щети на МПС „***” с peг. № ***, след което напуска мястото на ПТП. Твърди, че МПС „***” с peг. № *** е бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” в З. ”Б.И.” АД със застрахователна полица № ***, която е валидна към момента на събитието. В дружеството е заведена щета под № ***от Ц.К.Д.- ***на пострадалото МПС. Твърди, че след направена оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 561.91 лв. на К.Ц.Д., упълномощен от собственика на автомобила да получава застрахователни обезщетения за ремонт на увредения автомобил МПС „***” с peг. № ***. Твърди, че видно от Протокола за ПТП №: ***/21.12.2016г. В.М.Б. е бил неправоспособен към датата на ПТП и е напуснал мястото на произшествието. Твърди, че с писмо уведомили ответника да заплати претендираната сума, но до момента не е изплатена. Моли, ответника да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната искова сума в размер 576.91 лв., представляваща изплатеното от З. “Б.И.”АД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на предявения иск. Излага съображения, че с исковата молба, ищецът е предявил регресен иск спрямо ответника за репариране на сума, заплатена като щета в резултат от ПТП, станало на 19.12.2016г. Към ИМ е приложен Протокол за ПТП №***/21.12.2016г., на база който се твърди, че на 19.12.2016г. е реализирано ПТП с МПС „***“, управлявано от В.Б.. Признава, че че В.Б. е неправоспособен. Твърди обаче, че никога, включително и на посочената дата В.Б. не е управлявал МПС, включително и посоченото. Съответно - никога не е напускал „мястото на произшествието“. Твърди, че ответникът няма никакво отношение, а още по-малко участие в посоченото ПТП, при което се твърди, че са причинени щетите. Поради изложеното счита, че В.Б. не е пасивно легитимиран като ответник по настоящето дело. Твърди, че В.Б. не познава лицето, посочено като ***на МПС - Е.С.М. и съответно - никога не е управлявал автомобил нейна собственост. Заявява, че е неясно и как на 21.12.2016г. се съставя Протокол за ПТП, за което се твърди, че е станало два дни по-рано — на 19.12.2016г./ в приложеното към ИМ копие няма отбелязване дали мястото е посетено отполицейския инспектор, но: ако е посетено - трябва протокола да е съставен на същата дата - 19.12.2016г., ако не е посетено - то тогава по чия информация два дни по-късно са нанесени данните, отразени в Протокола и това основателно поставя въпроса колко е достоверен той/. Твърди, че в Протокола за ПТП е отбелязано, че е съставен „Акт №***“, но такъв не е приложен. Твърди, че няма данни и представената Регресна покана да е връчена на ответника /вероятно поради факта, че посочената в поканата ул.“***“ не съществува в с.***, а още по-малко ответника да живее на нея/. Във връзка с горното, оспорва истиността на Протокол за ПТП №***/21.12.2016г. - оспорва както съдържанието на същия, така и подписа за „участник 1“, за който се презюмира, че трябва да е на В.Б.. Излага съображения, че след като застрахователната сума е изплатена на база документ, който е неистински, то застрахователя следва да претендира връщането ѝ от получилото я лице. За да е допустим регресния иск - най-малкото следва да е надлежно установена пасивната процесуална легитимация на страната, срещу която да бъде предявена претенцията. А в настоящият случай това не е така. Моли претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните и се
установява от неоспорена справка за сключена застраховка Гражданска
отговорност, че МПС с ДКН *** към дата 19.12.2016г. е с валидна застраховка
Гражданска отговорност при З.Б.И. АД.
Установява се от Протокол за ПТП № ***/21.12.2016г.,
че същия е съставен на посочената дата за настъпило ПТП на 19.12.2016г.,
0,30 часа на път трети клас № ***на около 300 метра с.***-с.***, при което
участник 1- В.М.Б., управлявайки автомобил *** ДКН ***, с посочена
застрахователна полица по ГО № ***/24.08.2016г., валидна до 23.07.2017г., тегли
автомобил ***2107 без рег.табели и обърнат по таван при разминаване с участник
2 К. Ц.Д., с автомобил *** с ДКН ***, не оставя достатъчно разстояние и го
блъска отпред вляво. ПТП с материални щети. В протокола има поставени подписи
на участник 1 и участник 2. Ответника по делото е оспорил авторството на
подписа положен от негово име, като участник 1 в протокола за ПТП. Открито е
производство по чл.193, ал.1 ГПК и е допусната СГЕ. Съдът възприема
заключението на съдебно-графологичната експертиза като компетентно,
безпристрастно и обосновано. От него се установява, че Подписът за „Участник №
1“ в Протокол за ПТП № ***/21.12.2016г. не е положен от В.М.Б.. Поради
изложеното съдът приема, че Протокол за ПТП № ***/21.12.2016г. е неистински в
частта за подписа за „Участник № 1“ .
От представените писмени доказателства Искане
за оценка по застраховка ГО от 22.12.2016г. Доклад по щета № ***, Опис на
претенция № ***/22.12.2016г.от 2Уведомление за щета от 10.06.2016г. Доклад по
щета 1, Доклад по щета 2, Опис на претенция ***/13.06.16г. Опис-заключение по
претенция ***/13.06.16г., Пълномощно от 03.01.2017г. и Платежно нареждане за
кредитен превод от 10.01.2017г. за сумата от 561,91 лв., се установява, че пострадалото лице е заявило претенция за
изплащане на претърпените вреди, същите са описани, установени и в резултат на това
застрахователя –ищец е заплатил претърпените вреди от ПТП в размер на 561,91
лв.
Съдът кредитира показанията на св.К.Ц.Д. като
преки и логични. От тях се установява, че преди 4 години, по пътя към село ***, св.Д. е участвал в ПТП, при което
управлявания от него автомобил е бил ударен от друг автомобил, който е теглел
трети автомобил, вързан с въже и обърнат по таван. Колата, управлявана от св.Д.
била ударена от другия автомобил, който е бил управляван от шофьор, а не от
прикачения, теглен по таван автомобил. Св.Д. са обадил в полицията, но преди
нейното пристигане другия автомобил, заедно с тегления от него напуснали
мястото на ПТП. Било е тъмно и св.Д. не е видял, кой е бил водача на
автомобила. След няколко дни, полицията открила напусналия ПТП водач и св.Д.
посетил полицейското управление за да подпише съставения Протокол за ПТП. Не е бил свидетел, кой е подписал протокола
за другия участник в ПТП. В Полицейското управление са били други трима човека.
Били са от ромски произход. Посочили са човек, който е управлявал и той бил не
много висок и леко пълен. Св.Д. не е видял, обаче кои лица са били в
автомобила, вечерта когато са го ударили, тъй като е било тъмно, а и вратата му
била блокирана и той не успял своевременно да излезе от колата.
Съдът кредитира показанията на св.И.П.Р.въпреки,
че е заинтересована от изхода на делото като съжителстваща на съпружески начала
с ответника по делото в частта, в която показанията са в съответствие с
останалите, събрани по делото доказателства. От тях се установява, че ответника
няма книжка и не може да шофира и е неграмотен. Съдът не дава вяра на
показанията на св.Р.в останалата част, тъй като са изолирани и неподкрепени от
други доказателства по делото.
Съдът възприема изцяло заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, като обективно, обосновано, компетентно и
безпристрастно. От него се установява, че е налице причинно следствена връзка
между механизма на ПТП, описан в представения протокол за ПТП и щетите върху
МПС по лек автомобил „***” с peг. № *** са причинени при движението на
автомобил „***” с peг.№ ***, собственост на Е.С.М., управляван от В.М.Б..
Водачът с „***” тегли л.а. ***, обърнат на таван и на десен завой при
разминаване с МПС „***” per № ***, тегленият автомобил се отклонява и удря „***
*** и му причинява щети. За определяне щетите по „***” *** са ползвани
материали по делото по претенция от 10.01.2017 г. Размерът на щетите върху
автомобил „***” с per № *** по пазарни цени към датата на ПТП е 576.91 лв. Ликвидационни
разноски 15 лв.
При така установеното от фактическа страна
съдът прави следните правни изводи:
Плащането
на застрахователно обезщетение на собственика на увреденото МПС, е правомерен
юридически факт, тъй като е предмет на изпълнение на възникнало за
застрахователя задължение да го стори. Предпоставките за възникване на това
задължение, респ. за пораждане насрещното право на третото лице да получи
застрахователно обезщетение, запълват следния законов фактически състав: 1/
действие на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност; 2/
настъпване на застрахователното събитие - осъществения риск, т.е. факта на ПТП,
явяващ се 3/ източник на реална имуществена вреда, претърпяна от третото лице,
която е ; 4/ установена по вид и парична стойност/ оценка/.
Регресното
право на застрахователя срещу застрахования е уредено при застраховане
“Гражданска отговорност”. Съгласно чл.500, ал.1, т.3 КЗ
освен в случаите по чл. 433,
т. 1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач:… е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или
по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният
водач… Съгласно чл.500, ал.2 КЗ Застрахователят има право да получи платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало
моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление
на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е
отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство. Правото на регрес на застрахователя настъпва
след като плати обезщетението на третото увредено лице. Регресното право е
средство за санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в
посочените в закона случаи. В тези случаи, независимо, че са заплатили
застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно правоотношение,
застрахованите лица не се освобождават от гражданската си отговорност.
Съгласно
чл. 45, ал.1 и чл.51, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму, щом като тези вреди са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Вредата може да бъде причинена в резултат на извършени виновни
действия или бездействия. Вината се предполага до доказване на противното.
Законът санкционира дееца за това, че съзнателно е допуснал настъпването на
вредата или макар да не е предвиждал настъпването на определен резултат, е бил
длъжен или е могъл да го предвиди, или е предвиждал вредата, но се е надявал да
я предотврати.
Удовлетворяването
на правото на обезщетение, чийто носител е увреденото трето лице има двоен
погасяващ ефект- погасява се както това пряко субективно право/ на третото
увредено лице да претендира заплащане на вредите от застрахователя по
застраховка Гражданска отговорност/, така и правото на това лице към
причинителя на вредата. Затова в идейната основа на разглежданото законно
регресно право е заложен един общ правен принцип- този за недопустимост на
неоснователното обогатяване /този, който уврежда, нито е справедливо, нито е
разумно да избегне в крайна сметка тежестта на поемане на възстановителната
стойност на вредата, която друго лице е платило на увредения, независимо, че
това е извършено по силата на договор.
За
успешното провеждане на регресния иск, при условията на пълно и главно
доказване,ищецът следва да установи съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по сключена застраховка „ГО” за управлявания от ответника
автомобил, заплащането на обезщетение на собственика на увредения автомобил, а
така също и елементите на деликта-вреда,противоправно поведение, причинна
връзка между противоправното поведение на причинителя на вредата и твърдените
от ищеца вреди. В тежест на ищеца е да докаже по несъмнен начин,чрез надлежни
доказателства, че ответникът е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон и/или лицето, управлявало моторното превозно средство не
притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно
превозно средство.
Не е
спорно между страните и се установи от представената Справка от Гаранционен
фонд, че към датата на ПТП ищеца е имал в качеството си на застраховател
валиден договор за застраховка Гражданска отговорност на водача на моторното
превозно средство, причинител на процесната вреда. По делото не е представена
застрахователна полица, но е налице Справка от регистъра, воден от Гаранционен
фонд. По силата на чл.39, ал.2 от Правилника за устройството и дейността на
Гаранционния фонд (обн.ДВ, бр.74/2006 г.) справката по ал.1, която всеки
застраховател предоставя на Информационния център се подава по начин и във
формат, определен от Управителния съвет на Фонда във вр. с изискванията на
системата за автоматизирана обработка на информацията, която се гарантират
автентичността и сигурността на подадените данни. Следователно предоставената
информация от Информационния център към Гаранционния фонд, която е публично
достъпна, има официално оповестително действие и издадената въз основа на нея
справката от Фонда, притежава правната характеристика на официален
свидетелстващ документ, който обвързва съда с материална доказателствена сила
относно съществуването и прекратяването на договорите за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, до доказване на противното.
Макар доказано противното, когато несъответствието в отделните отразени
елементи в информацията, обявена в Информационния център към Гаранционния фонд,
спрямо действително вписаните в застрахователната полица, се дължи на
неизпълнение и/или на неточно изпълнение на задължението на застрахователя по
чл.294, ал.1, във вр. с чл.292, ал.1, т.3 КЗ (отм.), то е непротивопоставимо на
увредения, на водача, когато е различен от сключилия застраховката ***на
моторното превозно средство, на Гаранционния фонд и на всяко трето лице,
предвид установената от законодателя процедура, гарантираща автентичност и
сигурност на подадените данни. Затова в сочената хипотеза застрахователят не
може да откаже плащане по прекия иск, каквото плащане успешно може да откаже на
сключилия застраховката ***по чл.229 КЗ(отм.), във вр. с чл.223, ал.1 КЗ (отм.)
– насрещна страна по застрахователното правоотношение./Решение №55/24.08.2020г. по гр.д.№ 1842/2019г. на ТК на ВКС/.
Въпреки,
че се установява съществуването на един от кумулативно изискуемите елементи на
фактическия състав на предявения иск –валидно застрахователно правоотношение по
договора за застраховка Гражданска отговорност, по делото не се установи от
носещия доказателствената тежест ищец противоправно поведение на ответника по
делото- причиняване на процесното ПТП. Ищеца е представил Протокол за ПТП№ ***/21.12.2016г.,
в който е описано, че участник 1- В.М.Б., управлявайки автомобил *** ДКН ***, с
посочена застрахователна полица по ГО № ***/24.08.2016г., валидна до
23.07.2017г., тегли автомобил ***2107 без рег.табели и обърнат по таван при
разминаване с участник 2 К. Ц.Д., с автомобил *** с ДКН ***, не оставя
достатъчно разстояние и го блъска отпред вляво. ПТП с материални щети. В
протокола има поставени подписи на участник 1 и участник 2. Ответника по делото,
обаче е оспорил авторството на подписа положен от негово име, като участник 1 в
протокола за ПТП. По делото се установи, че Подписът за „Участник № 1“ в
Протокол за ПТП № ***/21.12.2016г. не е положен от В.М.Б.. Поради изложеното
съдът приема, че Протокол за ПТП № ***/21.12.2016г. е неистински в частта за
подписа за „Участник № 1“. От показанията на разпитания по делото свидетел К.Ц.Д.
също не се установи ответника по делото да е управлявал автомобила, причинил
процесните вреди. Видно от показанията
му, той не е видял водача на МПС нито по време на ПТП, нито е бил наясно, кое
от трите присъствали в полицейското управление лице при съставянето на
протокола за ПТП е управлявало автомобила. При съобразяване на установената по
делото фактическа обстановка съдът приема, че по делото липсват доказателства
да е налице една от кумулативно изискуемите от закона предпоставки за
ангажиране регресната отговорност на виновния водач по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.
Поради гореизложеното искът с правно основание чл.
500, ал. 1, т. 3 и ал.2 КЗ от ищцовото
застрахователно дружество против ответника се явява недоказан по основание и
поради това неоснователен и следва да бъде отхвърлен от съда със законните от
това правни последици.
На основание чл.78, ал.3, ответника има право на
разноски, но по делото няма ангажирани доказателства за направени такива,
поради което съдът не дължи произнасяне.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ищеца по делото следва
да бъде осъден да запплати по сметка на РС-Плевен сумата от 120,00 лв.
изплатено възнаграждение на ВЛ за допуснатата по делото съдебно-графологична
експертиза, тъй като ответника е освободен от заплащане на ДТ.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
З.Б.и. АД, ***, със седалище и адрес на управление:***, ***,
представлявано от С.П.и К.К.против В. М.Б., ЕГН**********,*** иск с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 и ал.2 КЗ
ответника да бъде осъден да плати на ищеца
сумата от 576,91 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № ***/2016, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК З.Б.и. АД, ***, със седалище и адрес на управление:***, ***,
представлявано от С.П.и К.К.да плати по сметка на РС-Плевен сумата от 120,00
лв. разноски за вещо лице.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: