Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 31.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на
дванадесети юли, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 729
по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Фронтекс интернешънъл” ЕАД със седалище и
адрес на управление: гр.София, район „Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” № 15,
представлявано от А.В.Г., твърди, че на
01.10.2010г. е бил сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответницата
Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги № CREX-02457494, по
силата на който първия предоставил на втората паричен кредит в размер на 623.82
лева за покупка на стоки. С тази парична сума кредиторът платил за сметка на
кредитополучателката задълженията й към търговски партньори във връзка с
продажба на стоки. Ответницата е удостоверила с договора, че е получила сумата
по кредита и че тя е опосредствана чрез финансираните стоки. По договора се
дължала и договорна лихва съгласно чл.2 от него. Л.П. следвало да върне кредита
на 18 месечни погасителни вноски, съгласно подписан от страните погасителен
план. Ответницата считано от
05.01.2012г. е преустановила плащането на вноските по кредита. Вземането на
кредитора станало предсрочно изискуемо в пълен размер за неизплатения остатък,
считано от 05.04.2012г. Л. Петрова дължи и обезщетение за забава върху
непогасените вноски, съгласно чл.3 от договора за кредит. По силата на сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
и “Фронтекс интернешънъл” ЕАД
договор за цесия на 08.07.2014г. вземанията на първия по Договор за кредит
за покупка на стоки или услуги № CREX-02457494/01.10.2010г. били прехвърлени на
ищцовото дружество. Последното подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е било образувано ч.гр.дело № 6327/2016г. по описа на РРС, но срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение длъжникът подал
възражение за недължимост на сумите. Поради това съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумите
от 223.83 лева, представляваща дължима главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги №
CREX-02457494; 13.28 лева, представляваща договорена възнаградителна лихва
върху главницата за периода 05.01.2012г. до 05.04.2012г. и 109.04 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
06.01.2012г. до 31.10.2016г., законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
07.11.2016г. до окончателното й изплащане,
по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 6327/2016г. по описа на РРС. Претендира направените по настоящото
дело разноски, както и тези направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум,
квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ответницата Л.Д.П. не оспорва, че е сключила процесния кредит с
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, както и че от 05.01.2012г. е преустановила
плащанията по него. Прави възражение за изтекла погасителна давност на
основание чл.111, б.”в” от ЗЗД на главницата и лихвите, тъй като се касае за
переодични плащания и лихви. Твърди и че едва с получаването на исковата молба
е разбрала за сключения между кредитора и ищеца договор за цесия, поради което
и няма никакви задължения спрямо ищцовото дружество. Оспорва и размера на
претендираните главница и лихви.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На 01.10.2010г. е бил сключен между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответницата Договор за кредит за покупка на стоки или услуги №
CREX-02457494, по силата на който първия
предоставил на втората паричен кредит в размер на 623.82 лева за покупка на
стоки, а Л.П. следвало да върне кредита на 18 месечни погасителни вноски,
съгласно подписан от страните погасителен план. По делото не се спори относно
фактите, че ответницата считано от
05.01.2012г. е преустановила плащането на вноските по кредита, както и че
вземането на кредитора станало предсрочно изискуемо в пълен размер за
неизплатения остатък, считано от 05.04.2012г.
По силата на сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и “Фронтекс интернешънъл” ЕАД договор за цесия на
08.07.2014г. вземанията на първия по Договор
за кредит за покупка на стоки или
услуги № CREX-02457494/01.10.2010г. били прехвърлени на ищцовото дружество.
Представено е по делото пълномощно, с което „БНП ПарибаПърсънълФайненс” ЕАД е упълномощил надлежноищцовото търговско
дружество да уведоми длъжниците по прехвърлените вземания, предмет на договора
за цесия от 08.07.2014г. Въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е било
образувано ч.гр.дело № 6327/2016г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед
за изпълнение на парично задължение ответницата е подала възражение за
недължимост на сумите по нея.
Към исковата молба е представено уведомление,
съгласно което ищцовото търговско дружество, в качеството му на цесионер и
упълномощен от първоначалния кредитор „БНП ПарибаПърсънълФайненс” ЕАД,
уведомява Л.П., чепо силата на
сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и “Фронтекс
интернешънъл” ЕАД договор за цесия на 08.07.2014г. вземанията на първия по Договор за кредит
за покупка на стоки или услуги № CREX-02457494/01.10.2010г. срещу ответницата
са били прехвърлени на ищцовото дружество.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че Л.П. през периода от
12.11.2010г. до 29.11.2011г. е извършила плащания на задълженията си по
процесния договор за кредит на обща стойност 499.00 лева, а след последната
дата е преустановила плащанията. Не са били извършени и никакви плащания и към
настоящия кредитор – ищеца, от датата на цесията до изготвяне на експертизата.
С извършените плащания ответницата е погасила изцяло задълженията си по
погасителни вноски от № 1 с падеж 05.11.2010г. до № 12 с падеж 05.10.2011г. и
част от вноска № 13 с падеж 04.11.2011г. в размер на 8.20 лева. Към датата на
образуване на заповедното производство – 07.11.2016г., размера на неплатените
парични суми по договора за кредит възлизат на 226.48 лева – главница, 10.63
лева – договорна лихва за периода 04.11.2011г. до 05.04.2012г., 60.66 лева –
лихва за забава за периода 06.01.2012г. до 07.07.2014г. и 55.87 лева – лихва за
забава за периода 08.07.2014г. до 31.10.2016г. Законната лихва върху дължимата
главница по договора за кредит от 226.48 лева за периода 07.11.2013г. до
06.11.2016г. възлиза в размер на 69.07 лева.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
„БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответницата са били обвързани от облигационно
правоотношение, по силата на сключен, на Договор за кредит за покупка на стоки или услуги №
CREX-02457494/01.10.2010г., по силата на
който първия предоставил на втората паричен кредит в размер на 623.82 лева за
покупка на стоки, а Л.П. следвало да върне кредита на 18 месечни погасителни
вноски от по 40.90 лева всяка с включена възнаградителна /договорна лихва/ в
тях, съгласно подписан от страните погасителен план. По делото не се спори от
страна на ответницата относно валидно възникналото с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД облигационно правоотношение. От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза е видно, че Л.П. през периода от
12.11.2010г. до 29.11.2011г. е извършила плащания на задълженията си по
процесния договор за кредит на обща стойност 499.00 лева, а след последната
дата е преустановила плащанията. С извършените плащания ответницата е погасила
изцяло задълженията си по погасителни вноски от № 1 с падеж 05.11.2010г. до №
12 с падеж 05.10.2011г. и част от вноска № 13 с падеж 04.11.2011г. в размер на
8.20 лева, като към датата на образуване на заповедното производство –
07.11.2016г., размера на неплатените парични суми по договора за кредит
възлизат на 226.48 лева – главница, 10.63 лева – договорна лихва за периода
04.11.2011г. до 05.04.2012г., 60.66 лева – лихва за забава за периода
06.01.2012г. до 07.07.2014г. и 55.87 лева – лихва за забава за периода
08.07.2014г. до 31.10.2016г.
Представен е договор за цесия от 08.07.2014г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и “Фронтекс интернешънъл” ЕАД, по силата на който вземанията на
първия по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги №
CREX-02457494/01.10.2010г.,
били прехвърлени на ищцовото дружество, което е встъпило изцяло в правата на
кредитора по договора. Възражението на ответницата е че не е била уведомена от
първоначалния си кредитор „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД за извършената цесия на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД,
поради което и прехвърляне вземането по договора на ищцовото дружество не е
породила действие спрямо нея,
поради което и няма никакви задължения спрямо “Фронтексинтернешънъл” ЕАД. Съдът
намира това възражение за неоснователно и че извършената цесия е породила
действие спрямо Л.П.. Ищецът е представил по делото пълномощно, с което „БНП ПарибаПърсънълФайненс” ЕАД го упълномощил
надлежно да уведоми длъжниците по прехвърлените вземания, предмет на договора
за цесия от 08.07.2014г. Към исковата молба е представено уведомление, с което
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, чрез пълномощника си “Фронтекс интернешънъл” ЕАД, по силата на
горецитираното пълномощно, уведомява ответницата за прехвърляне вземанията на
първия към втория, които има по Договор
за кредит за покупка на стоки или
услуги № CREX-02457494/01.10.2010г. Видно от съобщението на л.27 от делото,
препис от исковата молба по настоящото дело и приложенията към нея, в това
число и процесните пълномощно и уведомление на били получени лично от
ответницата на 01.03.2017г. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в
хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да
бъде съобразен при решаване на делото, с оглед императивното правило на чл.235,
ал.3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в
рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не
може да бъде игнорирано. Поради това и процесната цесия има действие за длъжника
Л.П. и тъй като същата не твърди, а и не е доказала да е извършила плащане на
прехвърлените парични суми по договора, то цесионерът – ищцовото дружество, се
явява носител на тези вземания. В този смисъл е и съдебната практика – Решение
№ 123 от 24.06.2009г. по т.дело № 12/2009г., Т.К., 2-ро т.о. на ВКС, което е
постановено по реда на чл.290 от ГПК и следователно задължително за съдилищата
относно приложението на закона.
Ответницата прави и възражение за изтекла
погасителна давност на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД на главницата и лихвите,
тъй като се касае за периодични плащания и лихви. Съдът обаче намира, че по
отношение на главницата по договора за покупка на стоки или услуги №
CREX-02457494/01.10.2010г. не се прилага кратката 3-годишна
давност, а общата от 5 години. Това, че връщането на отпуснатата по договора
парична сума се връща на месечни вноски с посочен падеж, не прави главницата
периодично плащане. Касае се за заем, за който приложима е общата 5-годишна
давност, съгласно трайната съдебна практика. От заключението на икономическата
експертиза е видно, че ответницата е извършвала плащания по процесния договор,
с които е погасила изцяло задълженията си по погасителни вноски от № 1 с падеж
05.11.2010г. до № 12 с падеж 05.10.2011г. и част от вноска № 13 с падеж
04.11.2011г. в размер на 8.20 лева. Съдът намира, че остатъка от вноска № 13,
която е с общ размер 40.90 лева с включена в нея договорна лихва /от 4.16 лева/
е погасена по давност. Тази вноска е с падеж 04.11.2011г. и общата 5-годишна
давност за същата е изтекла на 04.11.2016г. Заявлението на ищеца по чл.410 от ГПК е подадено на 07.11.2016г., т.е. след изтичане давността по вноска № 13 и
същата е погасена. В тази част искът за главницата следва да се отхвърли като
погасен по давност. За останалата част от главницата по договора – по вноски №
14 с падеж 05.12.2011г. до № 18 с падеж 05.04.2012г. вземането не е погасено,
тъй като за тях не е изтекла 5-годишната давност и ответницата дължи същата,
която видно от заключението на вещото лице /Приложение № 1 към експертизата/
същата възлиза в размер на 193.78 лева.
Съгласно чл.111, б.”в” от ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. Съобразявайки тази
законова разпоредба, съдът намира, че иска за претендираната договорна
/възнаградителна лихва/ по договора за периода от 05.01.2012г. до 05.04.2012г.
е погасен по давност. Тригодишната давност за това вземане е изтекла на
05.04.2015г.,заявлението на ищеца по
чл.410 от ГПК е подадено на 07.11.2016г., т.е. след изтичане давността. Като
погасен по давност искът в тази му част следва да се отхвърли.
Съдът намира и че иска за претендираната лихва за
забава върху главницата по процесния договор в частта за периода 06.01.2012г.
до 06.11.2013г. вкл., също е погасена по давност, тъй като за нея е изтекла
тригодишната давност по чл.111,
б.”в” от ЗЗД. Липсват по делото данни за
нейния размер за този период, но съдът намира, че на основание чл.165 от ГПК
следва да я определи по своя преценка /след изчисляването й с компютърна
програма за лихви/, а именно от 49.93 лева.Поради
изложеното искът в частта за тази лихва за забава следва да се отхвърли, като
погасен по давност.
Ответницата обаче дължи лихва за забава върху
главницата от 193.78 лева съобразно
уговореното в договора за периода 07.11.2013г. до 06.11.2016г. Липсват по
делото данни за нейния размер, но съдът намира, че на основание чл.165 от ГПК
следва да я определи по своя преценка /след изчисляването й с компютърна
програма за лихви/, а именно от 59.11 лева. В тази му част искът следва да се
уважи.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва се
признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумите от
193.78 лева, представляваща дължима главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги №
CREX-02457494 и 59.11 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 07.11.2013г. до 06.11.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 07.11.2016г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 6327/2016г. по описа на РРС.
Искът следва да се отхвърли в частта от 193.78 лева до
пълния предявен размер от 223.83 лева за претендираната дължима главница по
Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги № CREX-0245749; изцяло за сумата 13.28 лева, представляваща
договорена възнаградителна лихва върху главницата за периода 05.01.2012г. до
05.04.2012г. и за сумата от49.93 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 06.01.2012г. до 06.11.2013г.
вкл., като погасен по давност.
Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата
с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените по заповедното производство – ч.гр.дело
№ 3598/2015г. по описа на РРС, разноски в размер на 125.00 лева – заплатени
държавна такса за производството по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Частичното отхвърляне на настоящия иск по чл.422 от ГПК не променя по никакъв
начин размера на тези разноски направени от ищеца по заповедното производство,
поради което те следва да се присъдят в пълен размер.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването
на предявения иск, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените по настоящото дело разноски, съразмерно с уважената част от иска, а
именно75.00 лева – заплатена държавна такса за производството по делото /за
иска за главницата и лихвата за забава/, 109.59 лева – заплатено възнаграждение
на вещото лице, съразмерно с уважената част от иска и 50.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.422 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Д.П. ***1, с
ЕГН: **********, че дължи на “Фронтекс
интернешънъл” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет.7, ЕИК *********, представлявано от А.В.Г.,
сумите от 193.78 лева /сто деветдесет и
три лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща дължима главница по
Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги № CREX-02457494 и 59.11 лева /петдесет и девет лева и
единадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 07.11.2013г. до 06.11.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07.11.2016г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 6327/2016г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Фронтекс интернешънъл” ЕАД със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет.7, ЕИК *********,
представлявано от А.В.Г., против Л.Д.П. ***1,
с ЕГН: **********, положителен установителен иск в частта от 193.78 лева /сто
деветдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/до пълния предявен размер от
223.83 лева /двеста двадесет и три лева и осемдесет и три стотинки/ за
претендираната дължима главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-0245749; изцяло за сумата 13.28 лева /тринадесет лева и двадесет и осем
стотинки/, представляваща договорена възнаградителна лихва върху главницата за
периода 05.01.2012г. до 05.04.2012г. и за сумата от 49.93 лева /четиридесет и девет лева и деветдесет и
три стотинки/, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 06.01.2012г. до 06.11.2013г. вкл., КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Л.Д.П. ***1, с ЕГН: **********, да заплати на “Фронтекс интернешънъл” ЕАД със седалище и
адрес на управление: гр.София, район „Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ЕИК
*********, представлявано от А.В.Г., сумата от 125.00 /сто двадесет и пет/ лева – направени по заповедното производство
– ч.гр.дело № 6327/2016г. по описа на РРС, разноски.
ОСЪЖДА Л.Д.П. ***1, с ЕГН: **********, да заплати на “Фронтекс интернешънъл” ЕАД със седалище и
адрес на управление: гр.София, район „Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ЕИК
*********, представлявано от А.В.Г., сумата от 184.59 лева /сто осемдесет и
четири лева и петдесет и девет стотинки/ - направени по настоящото дело
разноски за заплатена държавна такса и възнаграждение на вещо лице, съразмерно
с уважената част от иска и 50.00 /петдесет/ лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: