РЕШЕНИЕ
№1424/25.7.2023г.
гр. Пловдив, 25.07.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 2338 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.
Образувано е по жалба на А.Г.К., ЕГН **********, с ЕТ „ШАДАЙ – А.К.“***, против РА № Р-16001621006315-091-001/18.05.2022г., издадени от органи по
приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден
и изменен с Решение № 346/02.08.2022
г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр.
Пловдив, в частта на:
-допълнително начислен ДДС в общ размер на 17 454,95 лв., ведно с
прилежащите лихви в общ размер на 6 955,97 лв.;
-допълнително установени дължими суми за годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 г. в размер на 8 768,15 лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 5 380,82 лв.; за 2016 г. в
размер на 2 557,49 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 310,11 лв. и за
2020 г. в размер на 565,25 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 50,56 лв.
-допълнително установени дължими суми за довнасяне за данък върху
годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 1 130,60 лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 693,82 лв.; за 2016 г. в размер на
9 587,98лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4 911,57 лв.; за
2017 г. в размер на 596,28 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 244,99 лв.;
за 2018 г. в размер на 6 100,81 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
1 888,81 лв.;
-авансови вноски и вноски за
годишно изравняване, както следва: за 2015 г. (за годишно изравняване) ДОО в
размер на 3 912 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 400,71 лв.,
ДЗПО – УПФ в размер на 1 200 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 736,41
лв. и ЗО в размер на 1 920 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
1 178,26 лв.; за 2016 г. (за годишно изравняване) ДОО в размер на 4 156,35
лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 129,14 лв., ДЗПО – УПФ в размер
на 1 274,95 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 653,11 лв. и ЗО в
размер на 2 039,93 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 044,98
лв.; за 2018 г. (за годишно изравняване) ДОО в размер на 4 589,64 лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 1 420,35 лв., ДЗПО – УПФ в размер на
1 254 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 388,07 лв. и ЗО в размер
на 2 006,40 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 620,25 лв. и за
2020 г. (авансови вноски) ДОО в размер на 1 339,56 лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 201,57 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 366 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 55,07 лв. и ЗО в размер на 585,60 лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 88,12 лв.
Жалбоподателят счита, че актът е неправилен, необоснован и
незаконосъобразен, в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се
незаконосъобразност на РА в неговата цялост, като се сочи, че констатациите на
приходната администрация не се подкрепят от извършените в хода на ревизията
процесуални действия и установените факти и обстоятелства, респ. доказателства
за тях. Конкретно в жалбата се излагат аргументи, че неправилно е начислен
допълнително ДДС, съответно са определени допълнително задължения за данък по
чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО вследствие направени
констатации за неотчетени покупки на стоки, предмет на последващи продажби,
приходите от които са укрити, съответно неотчетени приходи от предоставяни
услуги към „Изипей“ АД, за които не се дължи ДДС. Изводът на ревизиращия екип е
необоснован, тъй като доставките не са придружени със съпътстващи документи,
съдържащи несъмнени данни, че стоките са фактически получени от РЛ. Това
означава, че не са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за
провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК.
По отношение неотчетените приходи от доставките във връзка с
предоставяните услуги към „Изипей“ АД се акцентира на обстоятелството, че
„Изипей“ АД изплаща определена комисионна при извършени платежни услуги –
плащания от страна на клиенти към РЛ или съответни трети лица, която комисионна
не е укрита от жалбоподателя. Поради тази причина, е направена необоснована
констатация, която, от своя страна, води до погрешно изчисляване на данъчната
основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и погрешно изчисляване на
вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО. При изчисляване на данъчната основа следва да
се вземат предвид не само предполагаемите неотчетени приходи, но и
съпътстващите им разходи.
Твърди, че неправилно
при изчислението на паричния поток на ФЛ не са взети предвид изплатени
дивиденти от собственото на жалбоподателя дружество „Армор 21“ ООД и наличните
парични средства при съпругата му И.К., на която също се извършва ревизия. При
включването в приходната част на паричния поток на тези суми, посочени в
жалбата, би се достигнало до превишение на доходите с установен източник над
извършените разходи и не би се дължал данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
В подкрепа на твърденията си представя писмени и гласни
доказателствени средства. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция "ОДОП“ –
гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., е
на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните
по делото, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред
контролния орган в структурата на НАП, който с решението си го е потвърдил и
изменил в отделни негови части. Така постановеният от Директора на Дирекция
Обжалване и данъчно осигурителна практика („ОДОП“) – гр. Пловдив резултат и
подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен срок при
наличие на правен интерес, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Ревизионното производство е инициирано със ЗВР №
Р-16001621006315-020-001 от 09.11.2021г. (лист 2888). Ревизията обхваща задължения за данък по чл.
48, ал. 2 от ЗДДФЛ за периода 01.12.2015г. – 23.06.2021г., данък по чл. 48, ал.
1 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2015г. – 31.12.2020г., вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и
ЗО за самоосигуряващи се лица за същия период. Издадени са последващи ЗИЗВР №
Р-16001621006315-020-002/12.01.2022г.(лист 2885) и №Р-16001621006315-020-003/14.02.2022
г. (лист 2882) от същия орган по приходите, като срокът на ревизионното
производство е удължен до 15.04.2022г.
Заповедите са надлежно връчени на ревизираното лице по
електронен път.
ЗВР са издадени от
компетентен приходен орган, съгласно:
Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г.; Заповед № РД-09-789/13.05.2022 г. и
Заповед № РД-09-788/13.05.2022 г. на директора на ТД на НАП –Пловдив. С
цитираните заповеди са определени органите по приходите да издават заповеди за
възлагане на ревизии. ЗВР са подписани с ел. подпис като по делото са приети
удостоверения за електронен подпис, както и оптичен носител на актовете,
подписани от длъжностните лица.
В срока по чл.117 ал.1 ДОПК е съставен и ревизионен доклад
от проверяващите органи по приходите № 16001621006315-092-001/29.04.2022 г. По
делото няма данни да е депозирано възражение срещу така изготвения РД на
основание чл.117 ал.5 от ДОПК.
В хода на производството, в срока по чл.119 ал.3 от ДОПК, е
издаден Ревизионен акт № Р-16001621006315-091-001 от 18.05.2022 г. от З.Д.В.,
на длъжност началник сектор, възложил ревизията, и от В.И.К., на длъжност
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, с който са определени
подробно описаните по-горе задължения на ревизираното лице. РА е подписан от
приходни органи с валиден ел. подпис към датата на издаване на РА, видно от
представените по административната преписка удостоверения.
В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред
директора на дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл.155
ал.1 ДОПК постановил и решението си под № 346/02.08.2022 г., с което е счел
същият за законосъобразен в потвърдената и изменената част.
При така установеното, съдът намира, че процесният
ревизионен акт е издаден от компетентни органи, в изискуемата се форма и при
спазени административнопроцесуални правила за това.
При ревизията е установено следното от фактическа страна:
Ревизията е извършена по реда на
чл.122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е установил наличие на
обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2, т.4, т.5 и т.7 от с. к.
Основната дейност на ЕТ „Шадай - А.К.“ през ревизираните
периоди е търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и други стоки,
производство на алуминиева и ПВЦ дограма. Дейността на търговеца се осъществява
в магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***“ № **, цех за
производство на алуминиева и ПВЦ дограма и офис, находящи се в гр. Пловдив, ул.
„***“ № **.
В хода на ревизионното производство са предприети подробно
описани в констативната част на съставения РД процесуални действия, като на
основание чл. 37, ал. 2 и 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК от ревизираното
лице са изискани с искания за представяне на документи и обяснения. В отговор
на връчените искания от лицето са представени документи и обяснения, касаещи
дейността на търговеца. С Протокол № 1581335/17.03.2022 г. са присъединени
доказателства от извършена ревизия на И.К. - съпруга на лицето и документи,
касаещи го.
След съпоставка на представените първични документи,
търговска и счетоводна документация на лицето и данните от проверката в
информационната база на НАП, е установено, че в счетоводството на ЕТ „Шадай - А.К.“
за данъчни периоди от 01.01.2015 г. до 23.06.2021 г. не са намерили отражение
фактури за покупки на хранителни стоки, напитки, материали за производство на
дограма и други, издадени от дружествата „Александра - 04“ ЕООД, „Бедена“ ООД,
„Атик“ ООД, „Филикон - 97“ АД, „А. Стоилов - 96“ АД, „Куков“ ЕООД,,Далия
Дринкс“ ЕООД, „Бургас - Глас Трейдинг“ ООД и „Протех Индустриал“ ЕООД. Общата
стойност на неосчетоводените фактури за покупки е както следва: за 2015 г. общо
в размер на 37 280,91 лв.; за 2016 г. - 16 080,18 лв.; за 2017 г. - 2 100,88
лв. и за 2020 г. - 15 122,93 лв.
С оглед на горепосоченото, органът по приходите е извършил
насрещни проверки на съответните доставчици, в хода на които са изискани копия
на издадените от тях фактури за ревизирания период, в които като получател е
вписан ЕТ „Шадай - А.К.“. Изискана е информация как и къде е осъществено
фактическото предаване на стоките, от кои лица и кога, счетоводната
документация във връзка отразяване на фактурите, документи за извършени
плащания и др. На основание чл. 57 от ДОПК от съответните доставчици са
изискани писмени обяснения относно предмета на доставката, обстоятелства,
свързани с извършения транспорт, за начина на договаряне на доставките. От
доставчиците са представени писмени обяснения, приложени са изисканите фактури,
издадени на ЕТ „Шадай - А.К.“, отчети от ЕКАФП, счетоводни регистри,
свидетелства за регистрация на МПС, обяснения и доказателства за наличието на
кадрова и материална обезпеченост, обяснения за транспорта на стоките,
информация за автомобилите, с които е извършен превозът на стоките. В
представените писмени обяснения е посочена организацията на работа по отношение
на процесните доставки. Относно разплащането се посочва, че в основната си част
е в брой, а превозът на стоките до обекта на клиента е за сметка на доставчика.
На ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ, като са изискани
всички осчетоводени фактури от цитираните доставчици. В отговор на искането, от
задълженото лице са представени изисканите документи. Установено е, че са
осчетоводени доставки за част от издадените от тях фактури за продажби с
получател ЕТ „Шадай - А.К.“. Но са налице и фактури, издадени от тези
доставчици, които не са намерили отражение в счетоводните регистри на
ревизираното лице. Съответно, не е отчетена и последващата продажба на стоките
по тези фактури. Същите са подробно описани в таблици в РД и РА по номера,
месеци, доставчици, предмет и стойности.
При ревизията е установено също и, че в счетоводните
регистри на ЕТ „Шадай -А.К.“ не са осчетоводени и не са декларирани в ГДД по
чл. 50 от 3ДДФЛ фактури за продажби за стоки и услуги: за 2015 г. общо в размер
на 75 059,00 лв. без ДДС; за 2016 г. общо за 14 970,22 лв. без ДДС и за 2020 г.
общо в размер на 5 996,47 лв. без ДДС.
При определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК органите по приходите са взели предвид декларираните от търговеца
продажби, респ., отразените в дневниците за продажби и подадените СД по ЗДДС изпълнени
облагаеми доставки, като към тях е прибавена стойността на неотчетените приходи
от продажби по неосчетоводените фактури за покупки и стойността на неотчетените
фактури, издадени от едноличния търговец. При определяне на размера на
неотчетените приходи от продажби на стоки и изделия по неосчетоводените фактури
за покупки, ревизиращите органи са приели, че те са равни на покупната стойност
на стоките по неосчетоводените фактури, увеличени със средна надценка от 20% за
2015 г. и 2020 г., 21% за 2016 г. и 50% за 2017 г.
Счетено е, че получените стоки по фактурите, неотразени в
счетоводството на ЕТ „Шадай - А.К.“, са реализирани към 31.12. на съответната
година. Счетено е, че реализацията на закупените от едноличния търговец
хранителни стоки, напитки и други стоки представлява приход по смисъла на СС №
18 Приходи и доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, която е облагаема съгласно
чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и за търговеца възниква задължение за отчитане на приходи
по ЗСч и за начисляване на ДДС.
Предвид изложеното, на основание чл.122 ал.2 от ДОПК е
извършен анализ на относимите към ревизираното лице обстоятелства, а именно: -
т.1., т.2., т.3. т.4., т.8,т.12. и т.16, обсъдени са събраните доказателства от
трети лица и от РЛ, съставени са таблици и е констатирано следното:
По ЗДДФЛ.
Относно установените задължения за годишен и авансов данък
по ЗДДФЛ на ЕТ:
Констатирано е, че стойността на неосчетоводените фактури за
покупки за 2015 г. е общо в размер на 37 280,91 лв., за 2016 г. - 16 080,18 лв.
за 2017 г. - 2 100,88 лв. и за 2020 г. - 15 122,93 лв.
Като е приложена надценка, изчислена съобразно декларирани
данни от лицето: за 2015 г. от 20%, за 2016 г. - 21%, за 2017 г. - 50% и за
2020 г. - 20%, са изчислени неотчетени приходи от последващите продажби на
хранителни стоки, напитки, колбаси, произведена дограма по години, както
следва:
- за 2015 г. - общо в размер на 44 737,09 лв.,
- за 2016 г. - общо в размер на 19 457,02 лв.
- за 2017 г. - общо в
размер на 3 151,32 лв.
- за 2020 г. - общо в
размер на 18 147,52 лв.
В резултат на гореизложеното и предвид констатираните
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОГТК, органите по
приходите определят основата за облагане с годишен данък върху доходите по
ЗДДФЛ от дейността му като ЕТ, след анализ на обстоятелствата, визирани в чл.
122, ал. 2 от ДОПК, както следва:
- За 2015 г. е
определен облагаем доход в размер на 78 188.90 лв. и дължими вноски за ЗОВ - 9
141,60 лв. Определена годишна данъчна основа за доходите от стопанска дейност
като ЕТ по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК в размер на 69 047,30 лв. и дължим
годишен данък по ЗДДФЛ от дейността му като ЕТ за 2015 г. в размер на 10 357,10
лв. Деклариран и внесен данък 763,00лв. Установен с РА годишен данък по ЗДДФЛ
на ЕТ в размер на 9 594,10 лв.
- За 2016 г. е
определен облагаем доход в размер на 26 999,17 лв. и дължими вноски за ЗОВ - 9
141,60 лв. Определена годишна данъчна основа за доходите от стопанска дейност
като ЕТ по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК в размер на 17 857.57 лв. и дължим
годишен данък по ЗДДФЛ от дейността му като ЕТ за 2016 г. в размер на 2 678,64
лв.
- За 2017 г. с РА е
определена загуба. Не се дължи годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ.
- За 2020 г. е
определен облагаем доход в размер на 9 021,06 лв. и дължими вноски за ЗОВ - 2
823,58 лв. Определена годишна данъчна основа за доходите от стопанска дейност
като ЕТ по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК в размер на 6 197,48 лв. и дължим
годишен данък по ЗДДФЛ от дейността му като ЕТ за 2020 г. в размер на 929,62
лв.
Относно
определените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ:
Констатирано
е, че А.Г.К. е местно физическо лице и данъчно задължено лице за доходите,
получени през отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията.
А.Г.К.
е регистриран като ЕТ „Шадай - А.К.“. Лицето е едноличен собственик на капитала
и представляващ дружеството „Ел Шадай Макс“ ЕООД с ЕИК *********, регистрирано
на 07.03.2016 г. и е бил до 05.07.2021 г. съдружник с дял от 50% в дружеството „Армор
21“ ООД с ЕИК *********. Семеен - съпруга И.В.К.и има едно дете.
Установено
е, че ревизираното лице е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди
от 2015 г. до 2019 г. и е декларирало стопанска дейност по Приложение 2. За
2020 г. ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ не е подадена.
Установено
е, че А.К. е плащал лизингови вноски за МПС, предоставял е парични заеми на „Ел
Шадай Макс“ ЕООД, на „Макс“ ЕООД и е погасявал банкови заеми.
От
ревизираното лице е изискано да предостави информация за наличните парични
средства в брой към 01.01.2015 г., ведно със съответните документи,
удостоверяващи придобиването им преди 01.01.2015 г., но информация и
доказателства по време на ревизията не
са представени.
С
оглед изложеното органите по приходите приемат налични парични средства в брой
към 01.01.2015 г. в размер на 5 000,00 лв.
На
А.К. е извършена съпоставка на получените доходи и средства и на извършените разходи
за ревизираните периоди, при която за лицето е установено несъответствие за
2015 г. в размер на 11 306,02 лв., за 2016 г. - 95 879,88 лв. за 2017 г. -11
490,84 лв., за 2018 г. - 96 327,97 лв. и за 2020 г. в размер на 3 047,73 лв.
Основно несъответствието на получените доходи и извършените разходи и плащания
се формират от предоставени парични средства на „Ел Шадай Макс“ ЕООД, на „Макс“
ЕООД и разходи за лизингови плащания и покупка на МПС.
След
извършен анализ на всички представени документи, писмени обяснения, декларации,
отговори от направени запитвания до трети лица, получена информация от други
контролни органи, е констатирано несъответствие на извършените разходи с
получените доходи и доказаните ресурси за ревизираните данъчни периоди -
наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. На основание чл.
124, ал. 1 от ДОПК, на задълженото лице са връчени уведомления по реда на чл.
17, ал. 1, т. 2 и по чл. 124, ал. 1 от същия кодекс, в които е посочено, че
основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ,
с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, осигурителният доход за ДОО, ДЗПО-УПФ
и здравноосигурителни вноски за самоосигуряващото се лице и за данък върху
добавената стойност за ревизираните периоди ще бъде определена по реда на чл.
122 от ДОПК. Върху така изчислената годишна данъчна основа са определени и
задълженията на лицето по години, както следва:
- за
2015 г. е определена годишна данъчна основа по чл. 122 от ДОПК в размер на 11
306,02 лв. и данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ (10%) в
размер на 1 130,60 лв.
-
за 2016 г. е определена годишна данъчна основа по чл. 122 от ДОПК в размер на
95 879,88 лв. и дължим данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ
(10%) в размер на 9 587,98 лв.
-
за 2017 г. на ревизираното лице е определено несъответствие в размер на 11
490,84 лв. Извършена е компенсация от излишък на съпругата му И.К. в размер 10
549,32 лв. с определения на лицето недостиг. Определен облагаем доход в размер
на 941,32 лв. и дължими ЗОВ - 1 672,56 лв.
За
2017 г. на лицето е определен облагаем доход от продажба на апартамент в гр.
Пловдив, ул. „Златорог“, в режим на СИО, в размер на 5 962,82 лв. Установено е,
че апартаментът е закупен през 2016 г. за сумата 9 980,00 лв. Имотът е продаден
през м. януари 2017 г. за сумата от 23 230,70 лв. За лицето с РА са определени
доходи от продажба на недвижим имот в размер на 6 625,35 лв. или 1/2 от 11
615,35 лв. (23 230,70 лв. - 9 980,00 лв.) и нормативно признати разходи 10% -
662,53 лв. Определена е годишна данъчна основа по чл. 122 от ДОПК в размер на 5
962,82 лв. и данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер
на 596,28 лв.
За
2018 г. на ревизираното лице е определено несъответствие в размер на 96 327,97
лв. Извършена е компенсация от излишък на съпругата му И.К. в размер 21 612,84
лв. с определения на лицето недостиг. С РА е определен облагаем доход в размер
на 74 715,13 лв. и дължими ЗОВ - 9 765,60 лв. В РД е определена годишна данъчна
основа по чл. 122 от ДОПК в размер на 64 949,53 лв. и предложение за
установяване на дължим данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ
(10%) в размер на 6 494,95 лв. Същевременно, в РА, таблица 1, позиция 10 (л. 51
гръб) е вменена като дължима сумата на данък в размер на 6 100,81лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 1 888,01лв.
По ЗДДС:
А.К.
с ЕТ „Шадай - А.К.“ е регистрирано по ЗДДС лице. Регистрацията по ЗДДС е
прекратена на 23.06.2021 г.
Във
връзка с издадените от ревизираното лице и неотразени фактури за извършени
продажби в дневниците за продажби органите по приходите установяват, че част от
тях касаят освободени доставки по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС -
финансови услуги (всички установени освободени доставки са по фактури към
„Изипей“ АД), за които не се начислява ДДС. Установени са и неотразени фактури
за извършени облагаеми доставки със ставка 20%, а именно: за м. 12.2015 г. на
стойност 3 833,33 лв. и дължим ДДС в размер на 766,67 лв.; за 2016 г. - фактури
с данъчна основа общо 14 970,20 лв. с дължим ДДС 2 994,04 лв.; за 2020 г. -
общо в размер на 5 996,47 лв. с дължим ДДС в размер общо на 1 199,29 лв. Данъкът,
в общ размер на 4 960,00 лв., е начислен при ревизията на основание чл. 86 от ЗДДС в данъчните периоди, в които са издадени фактурите от ревизираното лице,
както следва: м. 12.2015 г. - 766,67 лв.; м.02.2016 г. - 162,91 лв.; м.05.2016
г. - 1 450,00 лв.; м.07.2016 г. - 1 340,88 лв.; м. 10.2016 г. - 40,25 лв.;
м.01.2020 г. - 1 199,29 лв.
В
хода на ревизията, също така е установено, че регистрацията по ЗДДС е
прекратена на 23.06.2021 г. Предприети са действия за установяването на
наличните активи към датата на дерегистрация по ЗДДС. Изискан е опис на
наличните активи към 23.06.2021 г. и документи за начислен ДДС. Не е представен
опис. Констатирано е, че няма начислен ДДС към 23.06.2021 г. за наличните
активи. За м. 06.2021 г. не са подадени отчетни регистри по ЗДДС и не е
подадена СД по ЗДДС. Последната подадена СД е за м. 12.2020 г., а за периода м.
06.2019 г. - м. 12.2020 г. вкл. подадените СД по ЗДДС са с нулеви стойности.
При ревизията не са представени справки от № 1 до № 5 относно притежаваните
активи от лицето. Съгласно писмено обяснение, към 23.06.2021 г. - датата на
дерегистрация по ЗДДС, не са налични ДМА. За наличните краткотрайни материални
активи е посочено, че са видни от счетоводни сметки и оборотна ведомост.
Декларирано, е, че за същите при закупуването им е упражнено право на данъчен
кредит.
След
преглед и анализ на представените счетоводни документи органите по приходите са
установили, че към 23.06.2021 г. по счетоводна сметка 304 са налични стоки за
28 722,78 лв., като е декларирано, че през 2021 г. не е налице движение по
сметката. Не са установени налични дълготрайни активи.
Предвид
установеното, на основание чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 111,
ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС, за периода м. 06.2021 г., е начислен ДДС в размер на 5
744,56 лв. за наличните активи по смисъла на Закона за счетоводство към датата
на дерегистрация по ЗДДС на обща стойност 28 722,78 лв.
Относно
установените укрити приходи от неосчетоводени фактури за покупки на стоки,
органите по приходите са приели, че тъй като при ревизията са установени
заведените по счетоводни данни стоки, изписаните и наличните в края на
годината, стоките по неосчетоводените фактури не са налични в края на
съответната година, липсват счетоводни записвания, инвентаризационни описи и
други индивидуални данни, поради което същите са реализирани към 31.12. на
съответната година.
Продажбите
на стоките представляват доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, които са
облагаеми по реда на чл. 12 от с.з. и за тях не е начислен дължимия ДДС.
На
основание чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е начислен ДДС в общ размер на 17 119,43 лв., както следва: за м. 12.2015
г. - 8 947,42 лв., за м.12.2016 г. - 3 891,40 лв.; за м.12.2017 г. - 630,26
лв.; за м.12.2019 г. - 20,84 лв. и за м. 12.2020 г. - 3 629,50 лв.
Констатирано
е, че ревизираното лице е отразило в отчетните регистри по ЗДДС -дневници за
покупки и е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по фактури, за
които, при извършена служебна проверка на подадените от данни в дневници за
продажби на вписаните доставчици не е намерен насрещен документ, т.е. те не са
отразявали документи с такива номера. От ревизираното лице са изискани
оригинали на вписаните в дневниците за покупки документи, но то не е
представило такива. Предвид това, на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС, поради
липсата на представен оригинален документ, е отказано правото на приспадане на
данъчен кредит по тези фактури, общо в размер на 1 374,25 лв., както следва: за
периода м. 02.2016 г. - 162,91 лв., за м.08.2016 г. - 1 211,34 лв.
По КСО и ЗЗО
Ревизията
за установяване на задълженията на А.Г.К. в качеството му на самоосигуряващо се
лице, за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и за здравно осигуряване, обхваща
периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2020 г.
В
хода на ревизията, след направена справка в ИС на НАП е установено, че
жалбоподателят е подавал декларации по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, с които
като собственик на ЕТ „Шадай -А.К.“ е декларирал начало на дейност и
осигуряване за всички осигурителни рискове за периода 21.11.2005 г. -
23.03.2016 г. и като едноличен собственик на капитала на „Ел Шадай Макс“ ЕООД с
ЕИК *********, считано от 23.03.2016 г.
Подадена
е информация с декларация обр. № 1 (чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-8/2005 г.
на МФ /отм. ДВ, бр. 1 от 3 януари 2020 г./ и чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-13/2019
г. на МФ) за дните в осигуряване, осигурителния доход и размера на
осигурителните вноски за самоосигуряващото се лице, а с декларация обр. № 6
(чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба Н-8/2005 г. на МФ /отм. ДВ, бр. I от 3 януари
2020 г./ и чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба Н-13/2019 г. на МФ) е деклариран
размерът на дължимите авансови вноски за ЗОВ за ревизирания период. А.Г.К. в
качеството си на самоосигуряващо се лице е внесъл декларираните авансови ЗОВ
заедно с дължимите лихви за периода м.01.2015 г. - м. 12.2019 г. За 2020 г.
декларираните ЗОВ не са внесени. За 2015 г. от лицето са начислени и внесени
окончателни осигурителни вноски на база облагаемия доход деклариран в
Приложение № 2 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
След
анализ на относимите обстоятелства по чл.122 ал.2 от ДОПК е установен нов
размер на облагаемия доход от дейността на ЕТ, определен по реда на чл. 122,
ал. 1, т. 2 от ДОПК за 2015 г. в размер на 78 188,90 лв., за 2016 г. в размер
на 26 999,17 лв. и за 2020 г. в размер на 9 021,06 лв. Укритият доход,
определен по реда на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, за 2015 г. е в размер на 11
306,02 лв., за 2016 г. в размер на 95 879,88 лв., за 2017 г. в размер на 941,32
лв., за 2018 г. в размер на 74 715,13 лв. и за 2020 г. в размер на 9 021,06 лв.
За
да измени РА в частта за допълнително
определените задължения за ДДС, годишен
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 г.,2016 г. и 2020 г., както и дължимите вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за 2020 г., решаващият
орган е посочил, следното:
При фактурите, представени от доставчиците „Бедена"
ООД, „Атик“ ООД, „Куков“ ЕООД, „Далия Дринкс“ ЕООД, „Александра - 04“ ЕООД и
част от фактурите от „Филикон - 97“ АД, липсва положен подпис на лицето,
получило стоките/материалите, а на значителна част от фактурите и на лицето, предало
стоките. Само една фактура, издадена от „Александра - 04“ ЕООД, е с положен
подпис на получател, но същата е нечетлива и не може да се установи
съдържанието й. Представените от част от доставчиците фактури са разпечатки от
съответния счетоводен продукт, а не са заверени копия на издадените фактури.
Приложени са само от „Далия Дринкс“ ЕООД пътни книжки за извършен транспорт, но
с тях не се удостоверява превоз и съответно предаване на стоките по процесиите
фактури в обекта на ЕТ „Шадай - А.К.“, тъй като в тях за маршрут е посочено
„база - обекти - база“, поради което същите не могат да се отнесат към доставки
за обекта на ревизираното лице и конкретно към процесиите фактури. Не са налице
документи за извършени плащания по процесиите фактури, предмет на проверка,
както и съпътстващи доставките документи за транспортирането на стоките.
По
изложените съображения, горестоящият административен орган е направил извод, че
за получаването на стоките/материалите по фактурите, издадени от посочените
доставчици за периода от 2015 г. до 2019 г. са необосновани. Респективно,
поради липсата на доказателства за получаването на тези стоки, необосновано се
явява и твърдението за тяхната последваща реализация, съответно
неосчетоводяването и недекларирането на приходите от тяхната продажба, респ.
липсата на начислени пряк и косвен данък, поради което следва да бъдат
изключени при определяне на данъчната основа по чл. 122 от ДОПК, а допълнително
определените задължения за годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ и за ДДС за съответните
периоди следва да бъдат изменени.
След
направеното изменение в частта по ЗДДФЛ от горестоящия орган, размерът на
облагаемия доход, установен по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, от
дейността на едноличния търговец се изменя за 2015 г. от 78 188,90 лв. на 72
682,59 лв., за 2016 г. от 26 999,17 лв. на 26 191,51 лв. и за 2020 г. от 9
021,06 лв. на 6 059,52 лв.
За
2015 г. и 2016 г. е посочено, че изменението в частта по ЗДДФЛ не оказва
влияние, тъй като с РА е констатиран и укрит доход от услуги, предоставяни по
договор с „Изипей“ АД и укрит доход на ФЛ, определен по реда на чл. 122, ал. 1,
т. 7 от ДОПК за 2015 г. в размер на 11 306,02 лв. и за 2016 г. в размер на 95
879,88 лв. и задълженията за ЗОВ са определени върху максималния размер на
осигурителния доход (31 200,00 лв.).
В
резултат на направеното изменение на облагаемия доход по ЗДДФЛ за 2020 г.,
обаче е констатирано, че А.Г.К. дължи само авансови осигурителни вноски върху
минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за
съответната година, тъй като облагаемият доход на едноличния търговец не го
надвишава. Дължимите ЗОВ са декларирани от А.Г.К., но не са внесени, поради
което са вменени като задължение, съответно ДОО в размер на 1 339,56 лв.,
ДЗПО – УПФ в размер на 366 лв. и ЗО в размер на 585,60 лв. За невнесените в
законоустановения срок за 2020 г. авансови осигурителни вноски органите по
приходите са начислили лихви за ДОО размер на 201,57 лв., за ДЗПО-УПФ в размер
на 55,07 лв. и за здравноосигурителни вноски в размер на 88,12 лв., които са
дължими от лицето. За окончателните вноски не са начислени лихви.
За
да потвърди РА в останалата част, решаващият орган е възприел изцяло изводите
на ревизиращия екип, изложил е подробно нормативната уредба, регулираща този
вид финансови отношения, изложил е подробни аргументи срещу възраженията на К.
в жалбата до него, и е формирал крайния си извод че РА в тази част е правилен и
законосъобразен.
В
хода на съдебното обжалване на ревизионния акт, в потвърдената му и изменена с
решението на горестоящия административен орган част, са представени писмени
доказателства, депозирани са свидетелски показания и е ангажирано е изготвянето
на заключение по съдебно – счетоводна експертиза.
По
отношение на източниците на парични средства в период, преди ревизираните
такива, жалбоподателят ангажира писмени и гласни доказателства. В съдебно
заседание от 29.03.2023 г. и 05.07.2023 г. са разпитани като свидетели братовчед
на жалбоподателя А. С. Б. , майката на съпругата на жалбоподателя С. С. Б. и друг братовчед на жалбоподателя – З.С.Б. . Свидетелите
А. Б. и З. Б. потвърждават факта на отпуснатите от тях заеми
към К., като посочват че отпуснатите парични средства са уговорени без лихва и
следва да бъдат възстановени съответно 2024 г.
и 2025 г. Свидетелката Б. сочи, че тя и съпругът й са предоставяли суми като дарение. Първата сума от 9
500 лв. е дадена, когато дъщеря им била бременна през 2014 г., а втората сума 9
500 лв. е дадена, когато се е родило внучето им през 2014 г. посочва, че дарените суми били от семейни
спестявания.
В
хронологичен ред са представени следните писмени доказателства от страна на
жалбоподателя: договор за представителство № 230-2/31.12.2018 г. с „ИЗИПЕЙ“ АД
(л. 2912-2917); договор за заем от 10.03.2014 г., сключен между заемодателя Г.К.и
заемополучателя А.К., ведно с разписка за получена на 10.03.2014 г. сума в
размер на 9 700 лв., представляваща
предоставена сума по договор за заем между страните (л. 2920-2921); договор
за заем от 10.08.2015 г., сключен между заемодателя З. Б. и заемополучателя А.К., ведно с разписка за
получена на 10.08.2015 г. сума в размер на 9 800 лв., представляваща
предоставена сума по договор за заем между страните (л. 2918-2919); договор за заем от 26.11.2014 г., сключен между
заемодателя А. Б. и заемополучателя А.К.,
ведно с разписка за получена на 26.11.2014 г. сума в размер на 9 500 лв.,
представляваща предоставена сума по
договор за заем между страните (л. 2922-2923); копие от Договор за дарение от 26.11.2014 г. между дарителя В.Б.и надарения А.К., ведно с
разписка за предаване на паричната сума от 9 500 лв. (л. 2923-2924) и
копие от Договор за дарение от 04.02.2014 г. между дарителя В.Б.и надарената И.К.
(съпруга на жалбоподателя), ведно с разписка за предаване на паричната сума от
9 500 лв. (л. 2926-2927).
В
съдебното заседание на 20.04.2023 г. е прието заключението по назначената
съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Н.А.. При анализ на
събраните по делото доказателства, включително изчерпателно изброени такива в
т. ІІ Проверени документи (л. 2959) вещото лице е дало следните отговори на
поставените задачи:
-задача
1: След съпоставка
на представените първични документи, търговска и счетоводна документация на
лицето и проверка в информационната база на НАП е установено,че в счетоводството
на ЕТ „Шадай – А.К.“ за данъчни периоди 01.01.2015 г. – 23.06.2021 г. не са
намерили отражение фактури за покупки на хранителни стоки, напитки, материали
за производство на дограма и други издадени от доставчици „Филикон-97“ АД (за
2020г.); „А. Стоилов-96“ АД; “Бургас-Глас Трейдинг“ ООД, които са подписани от
жалбоподателя за това, че доставката е получена.
За
да се изчисли размерът на неотчетените приходи от неотразени счетоводно при
жалбоподателя фактури за покупки на стоки са съставени таблици Приложение № 1
за 2015 г., Приложение № 2 за 2016 г. и Приложение № 3 за 2020 г. от
Заключението (л. 2977 – 2979), в които в хронологичен ред са посочени
издадените фактури, и съпътстващите документи за получаването на тези стоки. Според
ВЛ, на основание на направените съпоставки установените задължения за годишен
данък по ЗДДФЛ на ЕТ следва да бъдат коригирани със стойността на фактурите за
покупки на хранителни и нехранителни стоки от други регистрирани лица, които не
са отразени в счетоводните регистри на ревизираното лице и, за които са налице
доказателства за получаване на стоките. За 2015 г. е
посочено, че са закупени стоки на обща стойност 9 749,37 лв. и при
прилагане на надценка от 20% е изчислен размер на неотчетените при
жалбоподателя приходи общо в размер на 11 699,23 лв. По аналогичен начин са
посочени закупените стоки за 2016г., 2020г., съответно размерът на неотчетените
приходи от продажби (за 2016 - в общ размер на 14 803,36 лв.; за 2020 г. в
общ размер на 378,07 лв.)
На
база горепосоченото, ВЛ е посочило, че размерът на задълженията по ЗДДФЛ на ЕТ,
следва да се коригира както следва:
За 2015 г.:
Приходи
- 411 443,41 лв. /399 774,18 лв. +11 699,23 лв./размерът на неотчетените
приходи//
Разходи
- 402 323,55 лв. /392 574,18 лв. + 9 749,37 лв./размерът на направени разходи//
Счетоводна
печалба - 9 119,86лв.
Увеличения
на ФР - 3 200,00лв.
Намаления
на ФР - 3 200,00лв.
Данъчна
печалба - 9 119,86лв.
ЗОВ
внесени авансово – 1 582,20 лв. Вноски от минали години - 527,40 лв. Дължими
ЗОВ върху 7 537,86 лв. /ДОО 16,3% - 1 228,67 лв.+5%ДЗПО - 376,89 лв.+ 8% НЗОК -
603.02 лв. = 2 208,58 лв./
ГДО
по ЗДДФЛ за ЕТ – 4 801,88 лв. /9 119,86 – 1 582,20лв. - 527,40лв . – 2 208,58
лв./
15%
данък от 4 801,88 лв.= 720,28 лв.
Внесен
данък - 0,00 лв.
Дължим данък - 720,00
лв.
За 2016 г.:
Приходи
- 268 172,66лв. /253 268,70 лв. + 14 803,36 лв./размерът на неотчетените
приходи//
Разходи
– 262 250,77 лв. /250 016,59 лв. + 12 234,18 лв./размерът на
направени разходи//
Счетоводна
печалба - 5 921,89лв.
Увеличения
на ФР - 0,00лв.
Намаления
на ФР - 7 794,67лв.
Данъчна
загуба - 1 872,78лв.
ЗОВ
внесени авансово - 0,00лв.
ГДО
по ЗДДФЛ за ЕТ - 0,00лв.
Внесен
данък - 0,00 лв.
Дължим данък - 0,00 лв.
За 2020 г.:
За
2020 г. от ЕТ „Шадай -А.К.“ няма подадена декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. ВЛ е
приело, че неотчетените фактури от ЕТ за 2020 г. посочени в Приложение № 3 от
експертизата, за съответните приходи - 378,07 лв. и разходи -315,06 лв. до
реализираната счетоводна печалба е в размер на 63,01 лв. няма да се стигне до
задължение от данък по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ на едноличния търговец след
приспадане на ЗОВ.
-
задача
2:
В
заключението си ВЛ посочва, че за отчетните периоди приходите на задълженото
лице от договора му за услуги е „Изипей“ АД по години, са както следва :
2015 г. - 13 821,00 лв.
2016 г. -
15 221,04 лв.
2017 г. - 17 680,58 лв.
2018 г. - 4 724,71 лв.
2019 г. - 839,73 лв.
На
база на извършено сравнение със счетоводните документи на търговеца посочените
по-горе приходи са декларирани в ГДД и са осчетоводени в счетоводна сметка 702
„Приходи от продажби“ в случая на услуги.
Посочва
се, че в издадените фактури по договора с „Изипей“ АД няма начислявано ДДС, тъй
като съгласно чл. 46 ал.1 от ЗДДС-доставка на финансови услуги са освободени от
начисляване на данък.
ВЛ
установява, че едноличния търговец е издавал фактури за приходи от дейността
му, които не са включени в дневниците за продажби, както и не са отчетени като
приходи от продажби и с тяхната стойност би следвало да се увеличат приходите
посочени в Годишните данъчни декларации,както следва :
За
2015 г. - 63 532,72 лв.
За
2016 г. - 14 970,22 лв.
За
2020 г. - 5 996,47 лв.
Посочва,
че през процесния период няма данни да е извършвана продажба на активи от ЕТ
„Шадай - А.К.“.
На
база на направените констатации ВЛ е определил какъв е размера на държимия
данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, съответните задължения за ЗОВ, както и
преизчисления данък по ЗДДС са подробно описани в раздел трети на заключението.
-
задача
3:
Съобразно
поставената задача, вещото лице е изготвило два варианта на паричен поток, като
по първи вариант на паричния поток е включило в наличните парични средства към
01.01.2015 г. сумата в размер на 43 500,00 лв. – доход от представените по
делото договори за заеми и дарения. При изготвяне на паричния поток (приложение
№ 4 и приложение № 5) са изключени началните и крайни салда на парични средства
по банковите сметки и от разходната част са изключени определени разходи по
пера, заплатени по банков път. При този подход при изготвяне на заключението са
изчислени данъчни основи за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК, съответно
задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви, като
не са приспадани допълнително определени по реда на чл. 124а от ДОПК вноски за
ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО (за годишно изравняване).
В
разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е
уточнило, че е изготвила заключението си единствено при анализ на документи,
представени по делото. Осъществила е контакт с счетоводството на жалбоподателя,
но не са й представени допълнителни документи, „тъй като счетоводителката е
била в болница“.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Процесното
ревизионно производство се е развило по реда на чл. 122 от ДОПК, като основата
за облагане с данъци е определена въз основа на извършен анализ по чл. 122, ал.
2 от ДОПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на
ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните
доказателства. Според константната съдебна практика, за да се приложи
разпоредбата на чл. 122 от ДОПК при установяването на дължимия данък, следва да
е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия
ред за определяне на конкретното данъчно задължение, за конкретния данъчен
период и за конкретния данъчен субект. Тези особени случаи са уредени
изчерпателно в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ДОПК и следва да
са установени обективно от органите по приходите в условията на пълно
доказване, за да премине ревизията по особения ред, регламентиран в същата
разпоредба. Установяването на основанията следва да е доказано с допустимите от
ДОПК доказателства, като доказателствената тежест е за органите по приходите и
не е допустимо прилагането на разпоредбата при само предполагаемо наличие на
основание. Следователно, при провеждане на ревизионно производство по особения
ред на чл. 122 от ДОПК, какъвто е и процесният случай, в тежест на органите по
приходите е да установят основанията за извършване на облагане по аналог, както
и спазването на императивния процесуален ред за това, като по аргумент от чл.
124, ал. 2 от ДОПК доказателствената тежест за установяване на обстоятелство по
ал. 1 на чл. 122 от ДОПК също е на данъчните органи.
С
оглед направените в хода на ревизионното производство констатации, органите по
приходите са приели, че в случая е намерил проявление съставът, предвиден в
разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 7 от ДОПК. По-конкретно,
при констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК са
определени данъчна основа за облагане с пряк данък (по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ);
косвен данък (допълнително е начислен ДДС) и облагаем доход от дейността като
ЕТ, върху който са дължими ЗОВ – за годишно изравняване за 2015г. и 2016г. и авансови
вноски за 2020г.
Съдът намира за
неоснователно възражение на жалбоподателя за липсата на основания за провеждане
на ревизионно производство по реда на чл. 122 от ДОПК. Това е така, тъй като въз основа на представените по делото
заверени копия на издадените от доставчиците, подробно описани в РД, фактури,
са налице доказателства за укрити приходи, респективно, ревизионното
производство законосъобразно е проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. По
отношение на представените по делото фактури ревизиращите органи по приходите
са установили, че са осчетоводени при доставчиците, но не са осчетоводени от
жалбоподателя. В решението на горестоящия административен орган процесните
фактури са разделени на две групи - представени екземпляри, съхраняващи се при
съответния доставчик, но без положен подпис за получател и представени
екземпляри, съхраняващи се при съответния доставчик, с положен подпис за
получател. По отношение на част от процесните фактури, с положен подпис „за
получател“ правилно е прието от горестоящия административен орган, че е налице
формална доказателствена сила на писмените документи и доставките на стоки по
тях действително са постъпили в предприятието на ЕТ. В хода на съдебното производство
не са ангажирани доказателства за оспорване на положения подпис „за получател“
и ангажиране на доказателства във връзка с това оспорване, включително
ангажиране на съдебно – графологична експертиза. Поради тази причина, в
заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза са
преповторени констатациите, изложени в решението на директора на дирекция
„ОДОП“ – гр. Пловдив по отношение на общата стойност на неосчетоводените
покупки и при прилагане на процента надценка за съответната година – и общата
стойност на неотчетените приходи от продажбата на стоки по тези доставки.
Поради тази причина, съдът намира за правилен извода на ревизиращия екип за
неосчетоводени фактури за извършени покупки в счетоводството на ЕТ, именно в
размерите, посочени в решението на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив и
заключението на вещото лице по ССЕ.
С оглед на изложеното относно фактурите от посочените в решението на горестоящия административен орган
доставчици, установеното
от органите на приходната администрация
и неопровергано от жалбоподателя
обстоятелство, че всеки от доставчиците разполага с необходимата материална, кадрова и стокова обезпеченост и отразяването от тяхна страна на процесните фактури в отчетните регистри по ЗДДС и писмените обяснения на всеки от представляващите отделните доставчици лица, настоящият
съдебен състав намира за доказно наличието на закупени от жалбоподателя, но незаприходени
стоки, респективно на реализирани
последващи продажби (с оглед не установяване на излишъци на стоки към 31.12. на съответната календарна
година). В тази връзка, по отношение
констатираните обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК от
събраните по делото доказателства, включително от заключението по ССЕ се
установява, че са налице данни за укрити приходи,
както и нередовно водена счетоводна отчетност. По делото не са ангажирани
доказателства, опровергаващи тази констатация в РД, с коригиран в намаление
размер на укритите приходи от неосчетоводени фактури за покупки в решението на
горестоящия административен орган. В заключението на вещото лице изцяло са
потвърдени констатациите на ревизиращия екип и горестоящия административен
орган по отношение на неотразени в счетоводството фактури за извършени покупки
на хранителни и други стоки, върху които е положен подпис „за получател“.
Наред с това, в заключението по ССЕ са извършени
са и преизчисления на дължимия данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, като в общата
стойност на приходите са включени и неотчетените приходи по фактури, издадени
от „Изипей“ АД и други дружества, обобщени в таблица на л. 100 гръб – 101 гръб,
с част от които е увеличен ФР на основание чл. 78 от ЗКПО (по-конкретно със
сумата в размер на 63 532,72 лв. за 2015 г., в размер на 14 970,22
лв. за 2016 г. и в размер на 5 996,47 лв. за 2020 г.). По отношение на
неотчетените приходи към клиенти, различни от „Изипей“ АД, в жалбата не се
излагат конкретни възражения. По отношение на издадените фактури от РЛ към
„Изипей“ АД в заключението на вещото лице се потвърждават констатациите на
ревизиращия екип и горестоящия административен орган за осчетоводяване на част
от тях на обща стойност 11 526,30 лв. за 2015 г., която сума е приспадната
от общата стойност на неотчетените приходи. Същевременно, съдът констатира, че
при направените изчисления от вещото лице при определяне на годишната данъчна
основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015 г. са допуснати
следните неточности: при направените изчисленията са приспаднати не само
дължимите вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО (внесени авансови вноски +
допълнително определени вноски за годишно изравняване) в общ размер на
9 141,60 лв., но и „вноски от минали години“ в размер на 527,40 лв., което
е неправилно и необосновано.
При така направените корекции в
изчисленията на вещото лице за 2015 г. се установява общ размер на приходите от
475 006,13 лв., общ размер на разходите от 402 302,55 лв. и счетоводна,
съответно данъчна печалба в размер на 72 685,58 лв. След приспадане на
вноските за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО в общ размер на 9 141,60 лв. (авансово
внесени в общ размер на 1 582,20 лв. + вноски за годишно изравняване в общ
размер на 7 559,40 лв.) се изчислява данъчна основа за облагане с данък по
чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 63 543,98 лв., която е в по-голям
размер от изчислената в решението на горестоящия административен орган. Поради
тази причина, не следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице, в
частта му на направените изчисления на дължимата сума на данъка по чл. 48, ал.
2 от ЗДДФЛ за 2015 г., тъй като при направените в настоящото решение корекции
ще бъде влошено положението на жалбоподателя, което е недопустимо, предвид
забраната по чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Обжалваният РА, изменен с решението на
горестоящия административен орган, е правилен и законосъобразен, по отношение
допълнително определените данъчни задължения по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС в
размер на 3 106,52 лв., ведно с прилежащите лихви; допълнително
определената дължима сума за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на
8 768,15 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5 380,82 лв. и
ЗОВ за годишно изравняване, както следва: ДОО в размер на 3 912 лв., ведно
с прилежащите лихви в размер на 2 400,71 лв., ДЗПО – УПФ в размер на
1 200 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 736,41 лв. и ЗО в размер
на 1 920 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 178,26 лв. При
определяне на задълженията по ЗДДС следва да бъде съобразено обстоятелството,
че са установени неотразени фактури за извършени облагаеми доставки за м.
12.2015 г. и укрити приходи от неосчетоводени покупки на стоки, вменени като
задължение отново за данъчен период м. 12.2015 г.
Аналогично
е положението по отношение на констатациите за укрити и неотчетени приходи за
2016 г., за които отново не са ангажирани доказателства за опровергаване в хода
на съдебното обжалване. Отново се констатира, че част от издадените от
жалбоподателя фактури към „Изипей“ АД на обща стойност 15 221 лв. са
намерили счетоводно отражение и са приспаднати от общата стойност на
неотчетените приходи за годината. При еднакви размери на неотчетените приходи и
съответстващите им разходи, в решението на горестоящия административен орган и
заключението на вещото лице е определен и еднакъв размер на счетоводната
печалба на ЕТ за годината – 26 191,51 лв. В заключението на вещото лице е допусната
неточност под формата на извършено намаление на ФР със сумата в размер на
7 794,67 лв. загуба от продажбата на МПС, като не е съобразен направеният
от ревизиращия екип анализ на л. 110 гръб. По този начин необосновано е намален
ФР и е определена данъчна печалба в намален размер. Същевременно, обаче,
неправилно в решението на горестоящия административен орган е посочено, че
вноските за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО са определени върху разликата между
максималния размер на осигурителния доход, съгласно ЗБДОО за 2016 г., доколкото
действително е налице превишение на разходите над доходите с установен произход
при ФЛ, върху който не се дължат вноски за годишно изравняване, съобразно
тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС,
съображения за което ще бъдат изложени по-долу в настоящото решение. Вноските
за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за годишно изравняване следва да бъдат изчислени върху
осигурителен доход в размер на 20 490,60 лв. = 26 191,51 лв.
осигурителен доход от дейността като ЕТ, установен от горестоящия
административен орган – 5 700,91 лв. осигурителен доход, върху който са
внесени авансови вноски от ЕТ. Върху този размер на осигурителния доход се
дължат вноски за годишно изравняване за ДОО (16,3%) в размер на 3 339,97
лв.; за ДЗПО – УПФ (5%) в размер на 1 024,53 лв. и за ЗО (8%) в размер на
1 639,25 лв. От изчисления размер на печалбата на ЕТ в размер на
26 191,51 лв. следва да бъдат приспаднати ЗОВ в общ размер на
7 674,12 лв. и да бъде изчислена данъчна основа за облагане с данък по чл.
48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 18 517,39 лв. Тъй като така изчислената
данъчна основа е в по-голям размер от тази, изчислена в решението на
горестоящия административен орган – 17 049,91 лв., а размерът на вноските
за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, изчислен в настоящото решение – по-малък от размерите,
посочени в РД, заключението на вещото лице не следва да бъде кредитирано. Обжалваният
РА следва да бъде потвърден, в частта му на дължимата сума за данъка по чл. 48,
ал. 2 от ЗДДФЛ, изчислена в решението на директора на дирекция „ОДОП“ – гр.
Пловдив в размер на 2 557,49 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
1 310,11 лв., предвид забраната за влошаване положението на жалбоподателя
по чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Обжалваният РА следва да бъде потвърден и в частта
на допълнително начисленият ДДС за данъчни периоди мм. 02, 05, 07, 10 и 12.2016
г., изчислен в решението на горестоящия административен орган на обща стойност
5 954,71 лв., ведно с прилежащите лихви и бъде изменен, в частта на
допълнително определените вноски за годишно изравняване, като задълженията за
ЗОВ бъдат намалени, както следва: за ДОО от 4 156,35 лв. на 3 339,97
лв., за ДЗПО – УПФ от 1 274,95 лв. на 1 024,53 лв. и за ЗО от
2 039,93 лв. на 1 639,25 лв., като бъде изчислен размер на
прилежащите лихви посредством общодостъпен в Интернет страницата на НАП лихвен
калкулатор, които възлизат съответно на 1 710,94 лв., на 524,83 лв. и на
839,73 лв. При определяне на задълженията по ЗДДС следва са бъде съобразено
обстоятелството, че са установени неотразени фактури за извършени облагаеми
доставки за м. 02, 05, 07 и 10.2016 г. и укрити приходи от неосчетоводени
покупки на стоки, вменени като задължение за данъчен период м. 12.2016 г.
Аналогично
е положението по отношение на констатациите за укрити и неотчетени приходи за
2020 г., за които отново не са ангажирани доказателства за опровергаване в хода
на съдебното обжалване. При еднакви размери на неотчетените приходи и
съответстващите им разходи, в решението на горестоящия административен орган и
заключението на вещото лице е определен и еднакъв размер на счетоводната
печалба на ЕТ за годината – 6 059,52 лв. В заключението на вещото лице е
извършено изчисление на дължимите вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, без да бъде
конкретизирано дали се касае за авансови вноски или вноски за годишно
изравняване, тъй като не е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. При приспадане на
ЗОВ в общ размер на 1 896,63 лв. вещото лице е изчислило данъчна основа за
облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 4 162,89 лв., която
е в по-голям размер от тази, изчислена в решението на горестоящия
административен орган – 3 768,36 лв. В тази връзка, заключението на вещото
лице не следва да бъде кредитирано, съответно обжалваният РА следва да бъде
потвърден, в частта му на дължимата сума за данъка по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ,
изчислена в решението на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив в размер на
565,25 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 50,56 лв., предвид забраната
за влошаване положението на жалбоподателя по чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Същевременно,
обаче, вещото лице не е съобразило констатацията в решението на горестоящия
административен орган, че в резултат на направеното изменение на облагаемия
доход, жалбоподателят дължи само авансови вноски върху месечния размер на
осигурителния доход, определен със ЗБДОО, тъй като облагаемият доход на ЕТ не
го надвишава. Авансовите вноските за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО са изчислени в РД и
потвърдени в решението на горестоящия административен орган върху минималния
годишен размер на осигурителния доход, съгласно ЗБДОО за 2020 г., който възлиза
на 7 320 лв., съответно в размер на 1 339,56 лв., 366 лв. и 585,60
лв. Поради невнасянето на авансови вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО от РЛ, същите
са вменени като задължение, ведно с прилежащите лихви, като в тази си част
обжалваният РА също следва да бъде потвърден. Обжалваният РА следва да бъде
потвърден, в частта на допълнително начисленият ДДС за данъчни периоди мм. 01 и
12.2020 г., изчислен в решението на горестоящия административен орган на обща
стойност 1 274,91 лв., ведно с прилежащите лихви, като следва са бъде
съобразено обстоятелството, че са установени неотразени фактури за извършени
облагаеми доставки за м. 01.2020 г. и укрити приходи от неосчетоводени покупки
на стоки, вменени като задължение за данъчен период м. 12.2020 г.
По
отношение обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, вследствие на което
са определени данъчна основа за облагане с пряк данък (по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и осигурителен доход от трудова дейност, прибавен към облагаем доход от
дейността като ЕТ за 2018 г., върху който са дължими ЗОВ за годишно изравняване
за 2018г. съдът намира, че не са опровергани констатациите в РД и горестоящия
административен орган. Данните, съдържащи се в събраните доказателствата,
приобщени в хода на ревизионното производство, са наложили извод на ревизиращия
екип и горестоящия административен орган, че декларираните приходи и
установените постъпления на К. не съответстват на имущественото му състояние за
2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
В
настоящия случай, по делото не е спорно между страните, че жалбоподателят е
подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода от 2015 г. - 2019 г., в които е
посочил, че е реализирал доходи с определен източник. В случая, основната
причина, поради която ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 от ДОПК,
е извършването на разходи в значителни размери – за придобиване и ремонт на
МПС, придобиване на движимо имущество, заплащане на задължения към трети лица
(банков кредит) и внасяне на парични средства в ЕТ и в дружеството „Ел Шадай
Макс“ ЕООД. Размерите на разходите не се оспорват от жалбоподателя, като се
твърди единствено, че в приходната част на паричния поток следва да бъдат
включени изплатените му дивиденти от дружеството „Армор 21“ ООД и недостигащите
парични средства при ФЛ К. да бъдат компенсирани с наличните парични средства
при съпругата му И.К.. За 2017 г. се твърди, че недостигът на парични средства
следва да бъде компенсиран с положителната разлика от продажбата на недвижим
имот, която възлиза на 10 549,32 лв. В хода на съдебното обжалване са
изложени твърдения и са ангажирани гласни доказателства за получени парични
средства в брой, с източник заем и дарение, всички в размери под 10 000
лв., подлежащи на деклариране в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. При включването в
приходната част на паричния поток на тези суми, би се достигнало до превишение
на доходите с установен източник над извършените разходи и не би се дължал
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
В хода на съдебното обжалване на РА жалбоподателят е
представил допълнително доказателства за получени заеми от 3 лица през 2014 г.
и 2015 г. в общ размер на 29 000 лв. (л. 2918 - 2923) и получени дарения
от 2 лица през 2014 г. в общ размер на 19 000 лв. (л. 2924 – 2927).
Настоящият съдебен състав намира за основателно направеното възражение от
процесуалния представител на ответника, че се касае за частни документи с
недостоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК, които са съставени единствено
за целите на обжалването. Следва да бъде акцентирано на обстоятелството, че
договорите за заем и договорите за дарения, ведно с разписките към тях за
получените суми в брой са представени едва в хода на съдебното обжалване,
когато жалбоподателят е запознат с констатациите в РД и решението на
горестоящия административен орган по отношение превишение на разходите над
доходите с установен източник при ФЛ. Лицата, фигуриращи като заемодатели по договори
за заем и дарители по договорите за дарения не са посочени като заемодатели, съответно
дарители в хода на самото ревизионно производство, в отговор на надлежно
връчени на РЛ ИПДПОЗЛ. Късното представяне на тези доказателства е препятствало
ревизиращите органи по приходите да извършат проверка относно доходите с
установен източник за заемодателите, които да им позволят генериране на парични
средства в размери, които да позволят предоставянето на заеми, в размера,
посочен в разписките.
По
изложените съображения за недоказаност на получените в брой от К. парични
средства в общ размер на 48 000 лв. през 2014 г. и 2015 г., същите следва
да бъдат изключени началното салдо на парични средства към 01.01.2015 г. и от
приходната част на изчисления от вещото лице паричен поток.
В
тази връзка, не следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице по ССЕ и
поради неправилен подход на изчисление, от който са изключени паричните
средства по банковите сметки в началото и края на годината, както и постъпленията
на парични средства, съответно разходването им по банков път. Несъмнено, когато
е налице нарастване на паричните средства по банкови сметки е направена вноска
в брой, която следва да бъде обвързана с конкретен източник на доход при ФЛ. Обратното,
при изтегляне на парични средства от банковата сметка е налице приход при ФЛ,
но наличието на парични средства по банковата сметка отново следва да бъде
обвързано с конкретен източник на доход. В тази връзка, правилен е подходът на
ревизиращия екип при включване в паричния поток на постъпленията и разходваните
парични средства по банкова сметка, *** за произхода на дохода, който позволява
трансформирането им в парични средства.
По
отношение твърденията за невключване в приходната част на паричния поток на
изплатен дивидент от „Армор 21“ ООД и от продажбата на недвижим имот,
настоящият съдебен състав констатира, че същите са включени в приходната част
на паричния поток в перо „Доходи от възмездно прехвърляне на имущество“ и
„Доходи, подлежащи на облагане с окончателни данъци по реда на ЗКПО/ЗДДФЛ –
дивидент и заем. Същите суми са намерили отражение и в изготвения от вещото
лице паричен поток (приложение № 4 и приложение № 5 към заключението).
От
събраните по делото писмени доказателства и заключение по ССЕ по несъмнен начин
се установява правилността на извода на органите по приходите, че декларираните
и установените доходи на ревизираното лице не съответстват на неговото
имуществено и финансово състояние, съответно не могат да покрият направените
разходи за 2015 г., 2016 г. и 2018 г.
По
отношение на допълнително определените по реда на чл. 124а, ал. 1 от ДОПК
вноски за ЗОВ (за годишно изравняване) за 2016 г. и 2018 г., ведно с
прилежащите лихви следва да бъде посочено, че данъчната основа за облагане с
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е определена по реда на чл. 122 от ДОПК
вследствие на констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а
именно при наличие на недостиг на парични средства при РЛ, които са му били необходими,
за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е
установен източникът на парични средства, осигурили въпросните разходи. При
извършеното тълкуване на разпоредбата на чл. 124а, ал. 3 от ДОПК в тълкувателно
решение № 2 от 02.02.2022 г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, следва да
се приеме, че при ревизията не е установеното превишение на разходите над
доходите с установен източник да е доход от трудова дейност и да представлява
осигурителен доход, върху който се дължат вноски за ЗОВ (авансови и за годишно
изравняване). Действително, при ревизията са направени констатации за наличие
на недекларирани и укрити доходи от продажба на стоки, но е формирана отделно данъчна
основа по чл. 122 от ДОПК за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, което
е описано по-горе в настоящото решение. По-горе в настоящото решение са
направени и изчисления на вноските за годишно изравняване за ДОО, ДЗПО – УПФ и
ЗО само и единствено върху изчисления доход от дейността като ЕТ. За 2018 г. са
направени констатации в РД, че е установена загуба от дейността като ЕТ, поради
което се дължат единствено авансови вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, които са
внесени от РЛ. Поради тази причина, в общия размер на осигурителния доход,
върху който се дължат ЗОВ (за годишно изравняване) за 2016 г. не следва да бъде
включвано констатираното превишение на разходите над доходите с установен
източник, прието от ревизиращия екип и горестоящия административен орган за
осигурителен доход от трудова дейност. Тъй като за 2018 г. вноските за ДОО,
ДЗПО – УПФ и ЗО за годишно изравняване са изчислени единствено върху приетия за
осигурителен доход от трудова дейност доход, вследствие превишението на
разходите над доходите с установен източник, същите са незаконосъобразни и в противоречие
с тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022 г. на ОС на Първа и Втора колегия на
ВАС. В тази си част обжалвания РА изменен с решението на горестоящия
административен орган, е неправилен и следва да бъдат отменени относно
допълнително определените задължения за ЗОВ за 2018 г., както следва: ДОО в
размер на 4 589,64лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 420,35
лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1 254 лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 388,07 лв. и ЗО в размер на 2 006,40 лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 620,92 лв.
Тъй
като от изчисления при ревизията размер на превишението на разходите над
доходите с установен произход за 2018 г. не следва да бъдат приспадани вноските
за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за годишно изравняване, изчислената по чл. 122 от ДОПК
данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е в по-голям
размер от тази, изчислена в РД и потвърдена в решението на горестоящия
административен орган – 64 949,52 лв. Обжалваният РА следва да бъде
потвърден, в частта му на допълнително определената дължима сума за данък по
чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 6 100,81 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 1 888,81 лв., предвид забраната за влошаване
положението на жалбоподателя по чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
По
изложените по-горе аргументи относно недоказани твърдения на жалбоподателя за
източници на доходи (заеми и дарения) в период преди ревизирания и за 2015 г. и
неправилен подход на вещото лице при изчисления на паричния поток за 2015 г.,
2016 г. и 2018 г., обжалваният РА следва да бъде потвърден и в частта му на
допълнително определените дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за
2015 г. в размер на 1 130,60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
693,82 лв. и за 2016 г. в размер на 9 587,98 лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 4 911,57 лв.
Съдът
констатира, че с обжалвания РА са определени допълнително задължения по ЗДДС,
вследствие направени констатации за допълнително начислен ДДС за данъчен период
м. 06.2021 г. на основание чл. 111, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС по повод
дерегистрацията на ЕТ в размер на 5 744,56 лв., ведно с прилежащите лихви
и за непризнат данъчен кредит на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС за данъчни
периоди м. 02 и 08.2016 г. в общ размер на 1 374,25 лв., ведно с прилежащите
лихви. В жалбата не са изложени конкретни възражения против така направените
при ревизията констатации и не са ангажирани доказателства, включително
поставяне на съответната задача на вещото лице по ССЕ. В тази връзка, следва да
се приеме, че не са опровергани констатациите в РА по отношение данъчния
период, в който са настъпили основанията за дерегистрация по ЗДДС на ЕТ, както
и размерът на наличните стоки към 23.06.2021 г. по счетоводна сметка 304. Върху
данъчната основа в размер на 28 722,78 лв., представляваща стойност на
наличните стоки към датата на дерегистрация, правилно на основание разпоредбата
на чл. 111, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС е приложена данъчната ставка в размер на 20%
и е начислен допълнително ДДС в размер на 5 744,56 лв.
По
отношение констатацията за непризнат данъчен кредит, в жалбата отново не са
изложени конкретни възражения и не са ангажирани доказателства за
опровергаването й. При извършената проверка в отчетните регистри по ЗДДС на
доставчиците, издатели на фактурите, посочени на стр. 105 и 106 от РД (л. 130 –
130 гръб) не е установено издаване на фактури с посочените в дневниците за
покупки на жалбоподателя индивидуални номера, а и самото РЛ не е представило
оригинали на фактурите, по които е приспаднало данъчен кредит. Предвид на това
обстоятелство, правилно и законосъобразно ревизиращият екип не е признал право
на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя в общ размер на 1 374,25
лв. за данъчни периоди мм. 02 и 08.2016 г.
По
изложените аргументи, обжалваният РА е правилен и законосъобразен и следва да
бъде потвърден, в посочените му части, по отношение допълнително определено
задължение по ЗДДС, ведно с прилежащите лихви.
На
следващо място, настоящият съдебен състав констатира, че в обжалвания РА е
направена констатация, водеща до определяне допълнително на дължима сума за
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2017 г., ведно с прилежащите лихви. В
жалбата не се сочат конкретни възражения против тази констатация на ревизиращия
екип, не се и ангажират доказателства, включително чрез поставяне на задача на
вещото лице по ССЕ. Съдът намира за правилни изводите в РА за това, че се касае
за облагаем доход от продажбата на недвижим имот, тъй като не е налице
изключението по чл. 13, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДФЛ, по-конкретно между датите
на придобиването и продажбата не са изтекли повече от 3 години. Правилно и
законосъобразно е приложена правната норма на чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ, като от
положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на
имуществото са приспаднати 10% разходи.
По изложените аргументи, обжалваният РА е
правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден, в частта му на
допълнително определено данъчно задължение по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2017 г.
в размер на 596,28 лв., ведно с прилежащите лихви.
С оглед
изхода на настоящия правен спор и своевременно направените искания, на страните
по делото се дължат разноски по съразмерност. Жалбоподателят е представил
списък с разноските на л. 3001, в които не са посочени стойности на направените
разноски. Съдът констатира, че по делото са направени разноски за държавна
такса в размер на 50 лв. и за възнаграждение за вещо лице в размер на 450 лв.,
като не са представени доказателства за договорен и заплатен адвокатски
хонорар. Съобразно уважената част на жалбата следва да му бъде присъдена сумата
в размер на 55,31 лв. (петдесет и пет лева и тридесет и една стотинки).
На основание
разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК и разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в приложимата й редакция) на ответника следва да бъде присъдена
сумата в размер на 7 580,53 лв. (седем хиляди петстотин и осемдесет лева и
петдесет и три стотинки), представляваща възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ РА № Р-16001621006315-091-001/18.05.2022 г., издаден от органи по
приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден
и изменен с Решение № 346/02.08.2022
г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр.
Пловдив, В ЧАСТТА, с която на А.Г.К.,
ЕГН **********, с ЕТ „ШАДАЙ – А.К.“***
са определени допълнително:
-вноски за годишно изравняване за 2018 г.: ДОО в размер на 4 589,64 лв., ведно с прилежащите лихви в размер
1 420,35 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1 254 лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 388,07 лв. и ЗО в размер на 2 006,40 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 620,25 лв.;
ИЗМЕНЯ РА № Р-16001621006315-091-001/18.05.2022 г., издаден от органи по
приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден
и изменен с Решение № 346/02.08.2022
г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр.
Пловдив, В ЧАСТТА, с която на А.Г.К.,
ЕГН **********, с ЕТ „ШАДАЙ – А.К.“***
са определени допълнително:
-вноски за годишно изравняване за 2016 г., КАТО НАМАЛЯВА
задълженията, както следва: ДОО от 4 156,35 лв.
на 3 339,97 лв. и прилежащите лихви от 2 129,14 лв. на 1 710,94
лв.; ДЗПО – УПФ от 1 274,95 лв. на 1 024,53 лв. и прилежащите лихви
от 653,11 лв. на 524,83 лв. и ЗО от 2 039,93 лв. на 1 639,25 лв. и
прилежащите лихви от 1 044,98 лв. на 839,79 лв.;
ОТХВЪРЛЯ жалбата В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ относно:
-допълнително начислен ДДС в общ размер на 17 454,95 лв., ведно с
прилежащите лихви в общ размер на 6 955,97 лв.;
-допълнително установени дължими суми за годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 г. в размер на 8 768,15 лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 5 380,82 лв.; за 2016 г. в
размер на 2 557,49 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 310,11 лв. и за
2020 г. в размер на 565,25 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 50,56 лв.;
-допълнително установени дължими суми за довнасяне за данък върху
годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 1 130,60 лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 693,82 лв.; за 2016 г. в размер на
9 587,98 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4 911,57 лв.; за
2017 г. в размер на 596,28 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 244,99 лв.;
за 2018 г. в размер на 6 100,81 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
1 888,81 лв.;
-авансови вноски и вноски за годишно изравняване, както следва: за
2015 г. (за годишно изравняване) ДОО в размер на 3 912 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 2 400,71 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1 200
лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 736,41 лв. и ЗО в размер на 1 920
лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 178,26 лв.; за 2016 г. (за
годишно изравняване) ДОО в размер на
3 339,97 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 129,14 лв.,
ДЗПО – УПФ в размер на 1 024,53 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
524,83 лв. и ЗО в размер на 1 639,25 лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 839,79 лв. и за 2020 г. (авансови вноски) ДОО в размер на
1 339,56 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 201,57 лв., ДЗПО – УПФ
в размер на 366 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 55,07 лв. и ЗО в
размер на 585,60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 88,12 лв.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София да заплати на А.Г.К.,
ЕГН **********, с ЕТ „ШАДАЙ – А.К.“*** сумата от
55,31 лв.
(петдесет и пет лева и тридесет и една стотинки) разноски.
ОСЪЖДА А.Г.К., ЕГН **********, с
ЕТ „ШАДАЙ – А.К.“*** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата
от 7 580,53
лв. (седем хиляди петстотин и осемдесет лева и петдесет и три стотинки)
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: