Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.02.2020 г.
В И
М Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В
състав, в закрито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
РОСИ МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА ч.гр.дело № 15992 по описа за
2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********, чрез юрк. К., против постановление за приети по
делото разноски от 14.11.2019 г. на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, по изп.
дело № 20198630402226, с което е
отказано да се намали приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение
до размера от 200.00 лева. В жалбата се излагат
доводи, че липсва фактическа и правна сложност по делото. Сочи се, че приетия
хонорар надвишава сумата от 200 лв. за образуване на изпълнителното дело, като
включва и сума, определена съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата – за водене на
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания, а такива действия реално не са извършени от името и за сметка на
взискателя. Твърди се, че задължението по изпълнителния лист е платено в срока
за доброволно изпълнение. Моли се съдът да постанови определение, с което да
отмени обжалваното постановление за отказ за намаляване на адвокатския хонорар на
взискателя, а по отношение на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ
и вида на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение да реши въпроса
по същество.. Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението – Е.П.А., чрез пълномощника си адв. И. Д., в писмено възражение, оспорва
жалбата и моли съда да я остави без уважение
като неоснователна. Излагат се и аргументи за
недопустимост на жалбата поради липсата на доказателство за внесена по сметка
на съда държавна такса. Твърди се, че обемът на адвокатското представителство в
рамките на изпълнителния процес зависи изцяло от процесуалното поведение на
страните и най-вече на длъжника, поради което не е възможно да се направи
преценка за обема на адвокатската защита още при образуването на изпълнителното
дело. Сочи се, че с оглед материалния интерес, претендираният адвокатски
хонорар в размер на общо 350 лева е съобразен с Наредбата за минимални
адвокатски възнаграждения, както и че същият не е прекомерен.
ЧСИ С.Х. е изложила мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за недопустимост на жалбата, посочвайки, че чл. 435 ГПК допуска обжалване от длъжника на
постановлението за разноски, но не и отказа на ЧСИ за намаляването им. Излага
аргументи и за неоснователност на жалбата. Изразява
становище, че претендираният адвокатски хонорар не е прекомерен съгласно чл.
78, ал. 5 от ГПК, поради което не са налице
основания за намаляването му.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително
дело № № 20198630402226 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, е образувано на 30.10.2019 г. по молба на Е.П.А., подадена чрез
пълномощника му адв. И.Д., въз основа на изпълнителен лист от 28.10.2019 г., издаден от Софийски
районен съд,
Г. О., 151 състав, по гр. дело № 57353/2018 г., срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********, за заплащане на сумите,
посочени в него.
В срока за доброволно изпълнение, длъжникът
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********, чрез своя процесуален представител юрк. М.К., е
депозирал на 12.11.2019 год. писмено възражение, с което е направено възражение
за прекомерност на определените разноски в поканата за доброволно изпълнение, в
частта на дължимо адвокатско възнаграждение, като е поискано същото да бъде
намалено съобразно предвидените в Наредба № 1/ 09.07.2004 год. минимални
размери. Моли се същият да бъде намален на 200.00 лева, както и сумата от
100.38 лева за такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ да
бъде намалена съразмерно с намаляването на адвокатския хонорар по
изпълнителното дело.
С постановление от 14.11.2019 год. ЧСИ е
оставила без уважение направените с възражението искания.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, постановлението за разноски, както и постановлението
за възлагане. В случая отказът на ЧСИ да намали разноските за адвокатско възнаграждение
по изпълнителното дело поради прекомерност, обективиран в постановление от
14.11.2019 год., има характер на постановление за разноски и подлежи на
обжалване по реда на чл.435, ал.2 от ГПК в какъвто смисъл е и определение № 170
от 25.03.2011 год. по ч.гр.дело № 297/ 2010 год. на ВКС. Жалбата е подадена в
законоустановения едноседмичен срок, от активно легитимирана страна, внесена е
дължимата държавна такса по сметка на съда, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество относно нейната
основателност.
Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 от ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Оттук следва изводът, че правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното
производство / в този смисъл определение № 403 от 01.12.2008 год. по гр.дело №
1762/ 2008 год. на ВКС, V Г.О./. Съдът намира, че искането на длъжника е
допустимо, а с оглед данните по делото, същото се явява и основателно.
В настоящия случай изпълнителното дело
не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив, освен
единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело на
30.10.2019 год., пълномощникът на взискателя - адв. И.Д., не е извършил други
процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год.
минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително
дело е 200 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с
цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2
от съответните възнаграждения, посочени
в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от
взискателя адвокат, чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на
сумата от 350.00 лв. за завеждане и водене на изпълнително дело, е извършил по
процесното изпълнително дело, единствено подаване на молба на 30.10.2019 год. за
образуването му въз основа на издадения от СРС, Г. О., 151 състав, изпълнителен
лист. В тази връзка съдът приема, че
дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, възлизат на 200
лв. - за образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/
2004 год. От друга страна, предвид обстоятелството, че упълномощеният от взискателя
адвокат не е извършил други действия по водене на изпълнителното дело /освен
подаване на молба за образуването му/, то не се дължат разноски на длъжника по
чл.10, т.2 от Наредбата. В тази връзка възражението на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК се явява
основателно и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ в размер на сумата
от 350 лв., следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лв.
Доколкото в поканата за доброволно
изпълнение е посочено, че задължението по изпълнителното дело за такси по
Тарифата към ЗЧСИ възлиза на 100.38 лв., а по делото е приложена предхождаща
поканата за доброволно изпълнение Сметка № ********** от 30.10.2019 г., в която
са посочени обикновени такси по Тарифата към ЗЧСИ за образуване на
изпълнителното дело и за изготвяне и връчване на документи в общ размер на 48
лв. с ДДС, съдът приема, че разликата между посочената в поканата за доброволно
изпълнение сума в размер на 100.38 лв. и посочената в сметката сума от 48 лв. с
ДДС, а именно 52.38 лв. е сумата, определена от ЧСИ като дължима пропорционална
такса. Съобразно с т. 26 от Тарифа за таксите по ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане до 100 лв.
се събира такса върху събраната сума от 10 лв. Тъй като вземането е в размер на
86.52 лв. – присъдени разноски, дължимата пропорционална такса по т. 26 от
Тарифата следва да бъде определена в размер на
12 лева с вкл. ДДС.
С оглед на изложеното, съдът приема, че
обжалваното постановление за разноски на ЧСИ С.Х. от 14.11.2019 год., с което е
отказано да се редуцират приетите по делото разноски в следния размер: от 350
лв. адвокатски хонорар за образуване и водене на изпълнително дело, следва да
бъде отменено, като незаконосъобразно, като дължимото на взискателя адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв., следва да бъде намалено до размер на сумата
от 200 лв., а таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да се
се редуцира до размера от 12 лева с вкл. ДДС.
По
отношение на разноските:
Искането за присъждане на сторените от
жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е
неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се
понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е
санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод
жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят /ответник
по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или
действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските
по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител.
Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред,
регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно, постановление за приети по
делото разноски от 14.11.2019 г. на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, по изп.
дело № 20198630402226, с което е
отказано да се намали приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение
до размера от 200.00 лева и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
на основание чл.78, ал.5 от ГПК
заплатеното от взискателя – Е.П.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** 14,
партер, чрез пълномощника адв. Д., по изп.дело № 20198630402226 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863, с район на действие СГС,
адвокатско възнаграждение от 350.00 лв. / триста и петдесет лева/ до размер на
сумата от 200 лв./ двеста лева/.
ОТМЕНЯ,
като незаконосъобразно постановление
за разноски на ЧСИ С.Х., рег. № 863, по изп. дело № 20198630402226,
обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх. № 58104/30.10.2019 г., в
частта относно определената такса в размер на сумата от 52.38 лв. по т. 26 от
Тарифата към ЗЧСИ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
дължимата от жалбоподателя „Т.С.“
ЕАД, ***, такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изп. дело № 20198630402226 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 от 52.38 лв. /петдесет и два
лева и тридесет и осем стотинки/ на 12 /дванадесет/ лева с вкл. ДДС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.