№ 14.06.2019 г. гр. К.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд, І-ви граждански състав
На 29.05
2019 година, В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА
ТОДОРОВА
при участието на секретаря Елена Стоилова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско дело № 5 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от П.Е.К.,
ЕГН ********** и адрес: *** против В.С.Й., с ЕГН ********** и адрес: ***. Ищецът
твърди, че през 2005 г. закупил в с. Т., община П. няколко къщи с цел инвестиция,
а не за лично ползване. Тогава случайно се запознал с бай Х., живеещ и творящ
скулптури от дърво в къщата си на края на селото. До 2008 год. гостувал неколкократно
на семейството му. След това пазарът на недвижими имоти се свил, закупените от
него три къщи в с. Т., общ. П. станали непродаваеми и на практика престанал да посещава
селото. До 2018 г. плащал данъци за недвижимите имоти и такси битови отпадъци. Твърди,
че през изминалата година решил, че е време да продаде имотите си в с. Т. на
каквато намери цена. Свързал се по телефона със служителка от кметството и
споделил намеренията си и я помолил да разпространи в селото, че къщите били за
продан. За голяма негова изненада научил от служителката, а впоследствие и от
други местни хора, че съпругата на бай Х., В.Й., отдавала имотите му под наем
като свои от дълги години. Твърди, че без никакви договорки,
или упълномощаване от негова страна, ответницата - В. настанявала в имотите му
трети лица срещу наеми от 20 до 50 лева месечно, които получавала за себе си в
продължение на години, по данни на сегашните наематели. Научавайки това се
обадил по телефона на ответницата и ѝ поискал обяснение. Тя отговорила,
че от преди няколко месеца настанила хора за да пазят и поддържат имотите. Два
от имотите заварил в окаяно състояние. Впоследствие изпратил на мобилния
телефон на В. електронни съобщения с искане да преведе взетите от нея пари от
наеми, но не получил отговор. Поискал от кмета на с. Т. да ѝ връчи официална
покана да му преведе събраните от нея
наеми, но отново това не било сторено. За периода от м. януари 2014 г. до м.
март 2018 г. наемателите на три къщи в имот, представляващ дворно място с
площ от 743 кв.м., което по устройствен план, одобрен със заповед № *****.1988г. на Община
П. съставлява УПИ № ***** в кв. 28 по плана на с. Т., Община П., област С., заедно с построените в имота
второстепенни сгради и други подобрения при граници и съседи по скица: от две
страни улици, имот № ***** и № *****, собственост на ищеца, били
заплатили на ответницата сумата от 3910,00 лева. Ищецът претендира ответницата
да му заплати сумата от 3000 лв., с която се била неоснователно обогатила за
негова сметка. От съда претендира да постанови решение, с което да осъди
ответницата В.С.Й. с адрес: *** да му заплати сумата в размер на 3000 лева, като
част от сумата, с която се обогатила неоснователно за негова сметка, ведно със
законната лихва от датата на получаване на исковата молба до датата на
окончателното изплащане на дължимата сума. Претендира за присъждане на
сторените по делото разноски.
В хода на производството съдът е сезиран с молба с вх.
№ ****/****.2019 г. от ищеца и вх. № ****/****.2019
г. от ответницата, от съдържанието, на които се установи, че след връчване на
препис от исковата молба с приложенията ответницата е заплатила цялата дължима
сума на ищеца. От съда се претендира да одобри постигната спогодба между
страните и да възстанови на ищеца
половината от заплатената от него държавна такса. Редовно призовани за датата
на съдебно заседание от страните се яви единствено ответницата, поради
което съдът беше поставен в невъзможност
да одобри постигнатата между страните спогодба.
Като взе предвид твърденията на страните по делото,
съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 59 от ЗЗД. Съгласно
цитираната разпоредба всеки, който
се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато
няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи:
осъществилото се извъндоговорно разместване на имуществени блага между ищеца и
ответника; ответникът се обогатява за сметка на ищеца; собственикът на вещта
пропуска получаването на наем, тъй като не владее имотите си т.е. обеднява;
спрямо собственика на вещта обогатяването на ответницата е без основание; или
обедняването на ищеца е функция на обогатяването на ответника.
Между страните няма спор
относно това, че ищецът е собственик на три имота в с. Т., община П..
За периода от месец януари 2014 г. до месец март 2018 г. ответницата
е отдавала процесните имоти под наем, без знанието и съгласието на ищеца, за
което е получила сума в размер на 3910,00 лева, от която П.К. претендира да му върне
сума в размер на 3000 лв.
От представеното по делото платежно
нареждане се установи, че след завеждане
на делото ответницата е заплатила на ищеца сума в размер на 2930 лв. Видно от 3 броя приходни квитанции
ответницата е заплатила за имотите данъци
и такси битови отпадъци на обща
стойност 70, 24 лв.
Предвид изложеното съдебният
състав счита, че така предявеният иск с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД
се явява основателен, но към момента на приключване на съдебното дирене не се
установява обедняване за ищеца, респ. обогатяване за ответницата с процесната
сума от 3000 лв. Съдът съобрази настъпилите в хода на исковото производство
факти, а именно връщането от ответницата обратно по сметка на ищеца на сума в
размер на 2930 лв., като недължимо
платена и заплащането на данъци и такси битови отпадъци за неговите имоти
на обща стойност 70, 24 лв.. С оглед на
гореизложеното предявеният иск се явява погасен
чрез плащане в хода на делото.
Съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска, но това
касае случаите, в които се отхвърля иска като неоснователен. Обстоятелството,
че претендираната сума е погасена чрез плащане
в хода на процеса, не обуславя извод за отхвърляне на иска като неоснователен,
а за отхвърлянето му като погасен чрез плащане,
водещо и до различни правни последици по отношение на разноските. Предвид
изложеното, отговорността за разноските следва да бъде възложена на ответницата
по делото, като същата следва да заплати на ищеца сумата от 120 лв. заплатена
държавна такса.
Мотивиран от горното, РС – К.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на П.Е.К., ЕГН **********,с
адрес: *** против В.С.Й., с ЕГН ********** и адрес: ***, с
правно основание чл. 59 ЗЗД, за сума в размер на 3000 лева, представляваща
част от сумата, с която се обогатила неоснователно за негова сметка, събирайки
наем от собствените му три имота в с. Т., общ. П. за периода месец януари 2014 г.
до месец март 2018 г., ведно със законната лихва от датата на получаване
на исковата молба до датата на окончателното изплащане на дължимата сума, като погасен чрез плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА В.С.Й., с
ЕГН ********** и адрес: *** да
заплати на П.Е.К., с ЕГН ********** и адрес: *** сторените по делото разноски в
размер на 120 лв. заплатена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред ОС – С. в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: