РЕШЕНИЕ
№ 13981
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110148289 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу
М. П. М. и М. П. М., с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове, както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 890.38 лева
за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент №..., находящ се в
гр. София, ж.к. „Д.“, бл..., вх..., ет..., абонатен номер ..., за периода 01.05.2019г. -
30.04.2022г., както и сумата 14.36 лева за извършено дялово разпределение за периода
01.12.2019г. - 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 30.08.2023г., до окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 112.30 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2020г. - 18.01.2023г., както и сумата 2.50 лева - мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2020г. - 18.01.2023г.
Вземанията се претендират разделно - от ответниците М. П. М. и М. П. М. - при квоти
от по 1/2 част.
Ищецът - „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че е налице облигационно
правоотношение, възникнало между него и ответниците в качеството им на съсобственици
1
на процесния топлоснабден имот при равни квоти, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от ищеца на потребители в гр. София по чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия до топлоснабден имот - апартамент №..., находящ се в гр. София, ж.к. „Д.“, бл...,
вх...., ет...., абонатен номер ..., като ответниците имали задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
както и цена на услуга за дялово разпределение, което не са сторили. С оглед на тези
обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да
му заплатят при посочените квоти описаните суми, ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците М. П. М. и М. П. М., чрез назначения особен
представител - адв. Х., е депозиран отговор на исковата молба, с който исковата молба се
оспорва като нередовна и недопустима, евентуално- като неоснователна. Оспорва се
ответниците да се намират в облигационно правоотношение с ищеца и да имат качеството
на потребители на топлинна енергия за процесния период като собственици на имота, а като
допълнителен довод в тази насока се сочи и обстоятелството, че не са ангажирани
доказателства общите условия за продажба на топлинна енергия да са приети от ответниците
чрез писмено потвърждение, така и липсва писмен договор между страните. Оспорва се
ищецът да е доставял количества топлинна енергия и услуги на претендираната стойност,
както и начислените количества да са потребени с аргумент, че ответниците живеят в
чужбина. Твърди се, че от приложения протокол от 27.07.2002г. се установявало, че към
същата дата радиаторите на лицето Л. К. М. са били премахнати, което обстоятелство било
отбелязано в представения Протокол от ОС, поради което топлинна енергия не е потребена и
на това основание процесните суми са недължими от ответниците. Оспорва се решенията на
Общо събрание да са валидни с възражението, че Общо събрание на етажните собственици
за вземане на решение за разпределение не е провеждано. Оспорва се и дължимостта на
обезщетение за забава, доколкото не било доказано поставянето на ответниците в забава с
изпращането на покана с искане за плащане. Оспорва се доказателствената стойност на
съобщенията към фактури, както и приложеното извлечение от сметка, за което се
поддържа, че не съставлява писмено доказателство, както и приложените от ищеца частни
документи с аргумент, че не са подписани от ответниците и касаят правоотношения на
ищеца с трети лица. Оспорват се по съдържание приложените от ищеца към исковата молба
извлечение от сметка, общи фактури и съобщения към фактури, като се прави искане за
откриване на производство по реда на чл. 193 ГПК по отношение на представения протокол
от Общо събрание на етажните собственици, за който се навежда възражение, че не е
подписван от ответниците, както и се възразява по приемането им като доказателства по
делото. Правят се и искания по чл. 190 ГПК и за допускане на допълнителни въпрос към
искането на ищеца за допускане на изслушване на СТЕ.
2
Конституираното трето лице-помагач „Бруната“ ООД представя изисканите документи.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Протокол от 27.07.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, кв. Д.,
блок..., вход.., на което е взето решение за сключване на договор с „Бруната“ ООД за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че
такъв е бил подписан на 03.09.2002г., както и че е подписан договор между ФДР и ищеца от
28.05.2018г. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на
ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл.
правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от
услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово
разпределение. Подписаният договор между ищеца и ФДР е ограничен със срок – 1 година,
но в него се съдържа клауза за автоматичното му подновяване за неограничено време при
липса на искане за неговото прекратяване след срока, поради което и при липсата на
доказателства за отказ от услугата, съдът намира, че договорът има действие и валидно е
обвързал страните.
По делото са представени изисканите от третото лице – помагач на ищеца документи, от
които е видно, че при проверка на 17-ти и 19.05.2021г. не е осигурен достъп до апартамент
№... в гр. София, жк. Д., блок..., като протоколът съдържа посочване на проверяващата група
и подпис на лице от сградата /от ап. 72/ и на отчетната група. В него се съдържа и означение,
че за имота се употребява топлинна енергия за 2 бр. щранг лира с мощност 322 Вт.
За изясняване на така възникналия спор е била допусната съдебно-техническа
експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в
която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.
Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че
същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Бруната“ ООД. За имота е била потребявана
топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване.
Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.61, ал. 1 от Наредба №16-334 одобрена
от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. През процесния период топлинната енергия
за отопление на имота е разпределяна за 2 бр. щранг-лира с мощност 322 Вт. През процесния
период ТЕ за отопление, отдадена от сградната инсталация, е изчислена по формула,
приложена в Наредба №16-334 06.04.2007г. към чл.61, ал.1, т.6.1.1. в зависимост от пълния
отопляем обем 100 куб.м. и този на ЕС – 10008 кум.м. За процесния период ТЕ за битово
горещо водоснабдяване е изчислявана по данни за 1 брой водомер за 2019г/2-2-г., а за
3
следващите подпериоди 2020г./2021г. и 2021г./2022г. изчислението е служебно поради липса
на достъп за отчет, като изчисленията са по т.5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1 на
Наредбата за топлоснабдяването. Отговорено е, че размерът на дължимите суми по
прогнозни фактури е 2661.79 лева – главница, от която 683.82 лева за отопление на имота и
сградна инсталация и 1977.97 лева за битово горещо водоснабдяване. След изравнителните
сметки, вземането възлиза на 2688.76 лева главница топлинна енергия /по-голяма
значително от търсената/.
Изслушано по делото е заключение по съдебно-счетоводна експертиза, от което се
установява, че няма данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна енергия,
касаещи процесните. Изчислено е, че неплатените вземания възлизат общо на 3058.20 лева,
от които 2671.13 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2019г.-30.04.2022г.,
336.92 лева лихва върху нея за периода 15.09.2020г.-18.01.2023г., 43.11 лева главница за
дялово разпределение за периода 01.12.2019г.-30.04.2022г. и лихва върху нея в размер на
6.08 лева за периода 31.01.2020г.-18.01.2023г.
Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните
имоти от 06.03.1991г., правото на собственост върху топлоснабдения имот, е придобито от
Л. К. М..
Установява се от служебно изготвените справки по Наредба № 14/18.11.2009г., че Л. К.
М. е починала на 15.10.2020г. и е оставил за свои наследници следните лица:
1. Л. П. М., М. П. М. и М. П. М. – внуци, низходящи по заместване на починалия преди
наследодателя низходящ от първа степен – син П. Н. М., починал на 26.05.1989г.;
2. Н. Н. В. – син.
4
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на
договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение
се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
5
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Бруната“
ООД, което обстоятелство страните не оспорват. Доказа се още от експертното заключение,
че за процесния имот е осъществявана съгласно нормативната уредба услугата за дялово
разпределение. Поради това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на сумата за
дялово разпределение не представлява недопустимо предявяване на чужди права. В този
смисъл са и постановките на цитираното по-горе тълкувателно решение, в мотивите на
което е разгледан въпроса за възникване на облигационното правоотношение по двете
услуги, като е посочено, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на
„Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват
установени по основание. Остават несподелени възраженията на ответниците относно
оспорването на протокол от ОС на ЕС за избор на ФДР. Протокол от ОС е представен и
същият подлежи на оспорване по друг ред, по която причина оспорването му в настоящото
производство се явява недопустимо. Освен това, както се посочи, релевантно за
дължимостта на услугата дялово разпределение, е извършването , което се оказва от
доказтелствата по делото, в това число заключението по СТЕ.
Заключението дава основание да се приеме, че монтирания в етажната собственост
топломер е годен и е преминал е метрологична проверка. Вещото лице е изследвало
необходимите документи и е дало отговор, че устройството е преминавало нужния
технически преглед, а количеството енергия е отчетено съобразно Наредбата. Възраженията,
че устройството не е годно, не се споделят. Както се посочи, вещото лице е изследвало
документите, поради което няма необходимост и при липса на оспорване досежно тяхната
автентичност, същите да се изискат. Вещото лице при разпита си изрично посочи колко
проверки е преминало устройството. Възраженията, че няма радиатори, ерго няма
отопление, също остават несподелени. Видно е от приложените документи, заключението на
вещото лице и изявлението му при разпита, че топлинната енергия за отопление е била само
досежно 2 броя щранг-лира. Казано по друг начин, топлинна енергия за отопление с
радиатори в останалта част от апартамента не е начислена и не се претендира стойността за
6
нея. Ето защо, заключението дава основание да се приеме също, че имотът е топлоснабден.
По делото са предстваени констативен протоколи от проверка на място, от който е видно, че
достъп не е оказан за реален отчет за даден период, поради което съдът приема, че е спразена
процедурата по отчитане на топлинната енергия за БГВ.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Представените по делото доказателства, дават основание на съда да заключи, противно
на въведеното възражение, че ответниците М. П. М. и М. П. М. в рамките на исковия период
са съсобственици на процесния имот по силата на наследствено правоприемство при квоти
по 1/6 ид.ч. Заедно с ответниците, от документите по делото може да се направи извод, че
собственици на имота са още Л. П. М. и Н. Н. В. при квоти 1/6 ид.ч. за първия и 3/6 ид.ч. за
втория.
7
Като собственици на имота ответниците се явяват страна по облигационното
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Общите условия,
противно на възражението, са обнародвани и влезли в сила. Договорното правоотношение
по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно
предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо
изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, поради което възражението е неоснователно, в какъвто смисъл са й разясненията,
дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по
реда на чл.290 ГПК.
Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответниците, тъй като
възраженията не се явяват подкрепени с доказателства. В настоящото производство
придобиването от ответниците на топлоснабдения имот в рамките на исковия период се
доказва анализа на приложените по делото документи за собственост – договор и
удостоверение за наследници, и изводите на съда за наличието на облигационно
правоотношение между страните, възникващо при общи условия в качеството на
ответниците на собственици на имота се доказва. Същевременно, други доказателства, които
да оборват констатираната облигационна връзка, не са налични по делото, поради което
релевираното възражение остава несподелено.
Размера на вземането се установява от заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, като посоченият там размер на просрочените неплатени задължения е в размер
по-голям от търсените с исковата молба суми и няма данни за извършени плащания. При
изчислението на размера, дължим от всеки ответник съобразно наследствения дял, и
съобразявайки рамките на поисканото, се установява, че по-малкият общ размер, посочен в
исковата молба, се явява размера, съответен на дела на наследството на всеки от
ответниците. По тази причина, възраженията в тази насока, също са неоснователни.
Съобразно заключението по съдебно-счетоводната експертиза и размера на
отговорността на всеки от ответниците съобразно наследствения му дял, то всеки от тях
дължи следните суми:
М. П. М. – на основание чл.150 от Закона за енергетиката за сумата 445.19 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент №..., находящ се в гр.
София, ж.к. „Д.“, бл...., вх...., ет...., абонатен номер ..., за периода 01.05.2019г. -
30.04.2022г., както и сумата 7.18 лева за извършено дялово разпределение за периода
01.12.2019г. - 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 30.08.2023г., до окончателното изплащане; на основание чл.86, ал.1 от Закона
за задълженията и договорите за заплащане на сумата 56.15 лева - лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. - 18.01.2023г., както и
сумата 1.25 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
8
периода 31.01.2020г. - 18.01.2023г.
М. П. М. – на основание чл.150 от Закона за енергетиката за сумата 445.19 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № ..., находящ се в гр.
София, ж.к. „Д.“, бл...., вх. ..., ет..., абонатен номер ..., за периода 01.05.2019г. -
30.04.2022г., както и сумата 7.18 лева за извършено дялово разпределение за периода
01.12.2019г. - 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 30.08.2023г., до окончателното изплащане; на основание чл.86, ал.1 от Закона
за задълженията и договорите за заплащане на сумата 56.15 лева - лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. - 18.01.2023г., както и
сумата 1.25 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.01.2020г. - 18.01.2023г.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, по която причина сумите за главница за топлинна енергия се
явяват изискуеми и обезщетение по чл. 86 ЗЗД върху тях се дължи.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответниците не са навели своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на началния
момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на
производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало
доказателства за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на
„Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 2.50 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2020г. -
18.01.2023г.
В обобщение, при съобразяване на изводите за наличие на предпоставките за уважаване
на иска по основание, включително качеството на ответниците на потребители, исковете
следва да се уважат за посочените по-долу размери, респ. да се отхвърлят за лихва върху
главницата за дялово разпределени, както следва:
М. П. М. – на основание чл.150 от Закона за енергетиката за сумата 445.19 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № ..., находящ се в гр.
София, ж.к. „Д.“, бл. ..., вх. ..., ет. ..., абонатен номер ..., за периода 01.05.2019г. -
30.04.2022г., както и сумата 7.18 лева за извършено дялово разпределение за периода
9
01.12.2019г. - 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 30.08.2023г., до окончателното изплащане; на основание чл.86, ал.1 от Закона
за задълженията и договорите за заплащане на сумата 56.15 лева - лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. - 18.01.2023г.
М. П. М. – на основание чл.150 от Закона за енергетиката за сумата 445.19 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент №..., находящ се в гр.
София, ж.к. „Д.“, бл..., вх...., ет. ..., абонатен номер ..., за периода 01.05.2019г. -
30.04.2022г., както и сумата 7.18 лева за извършено дялово разпределение за периода
01.12.2019г. - 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 30.08.2023г., до окончателното изплащане; на основание чл.86, ал.1 от Закона
за задълженията и договорите за заплащане на сумата 56.15 лева - лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. - 18.01.2023г.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът своевременно е претендирал и сторил разноски в общ размер на 1610.00 лева,
касаещи цялото производство, сред които 50.00 лева държавна такса, 600.00 лева депозит за
вещо лице, 60.00 лева такса за обявление в ДВ, 800.00 лева депозит за особен представител и
100.00 лева юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определено от съда по чл.
25, ал. 1 НЗПП. Съобразно размера на уважената част от исковете /1017.04/ и общия
материален интерес, дължими от ответниците са разноски в общ размер на 1606.05 лева,
които им се поставят в тежест по равно.
Право на разноски съобразно размера на отхвърлената част от иска имат и ответниците,
но такива не са претендирани, няма доказателства да са направени, тъй като са били
представлявани от особен представител.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. П. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Д.“ блок .., вх. ..., ет. ...,
ап. ..., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., следните суми:
на основание чл.150 от Закона за енергетиката за сумата 445.19 лева за доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент №..., находящ се в гр. София,
ж.к. „Д.“, бл..., вх. .., ет...., абонатен номер ..., за периода 01.05.2019г. - 30.04.2022г.,
както и сумата 7.18 лева за извършено дялово разпределение за периода 01.12.2019г. -
30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
30.08.2023г., до окончателното изплащане;
10
на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите сумата 56.15 лева -
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. -
18.01.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите за сумата 1.25 лева - мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода 31.01.2020г. - 18.01.2023г. като неоснователен.
ОСЪЖДА М. П. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Д.“ блок ..., вх. ..., ет. ...,
ап. ..., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., следните суми:
на основание чл.150 от Закона за енергетиката за сумата 445.19 лева за доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 63, находящ се в гр. София,
ж.к. „Д.“, бл..., вх. ..., ет. ..., абонатен номер ..., за периода 01.05.2019г. - 30.04.2022г.,
както и сумата 7.18 лева за извършено дялово разпределение за периода 01.12.2019г. -
30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
30.08.2023г., до окончателното изплащане;
на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите сумата 56.15 лева -
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. -
18.01.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите за сумата 1.25 лева - мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода 31.01.2020г. - 18.01.2023г. като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. П. М., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 803.02 лева - разноски в производството
съобразно размера на уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. П. М., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 803.02 лева - разноски в производството
съобразно размера на уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „МХ Елвеко“ ООД /към момента след
служебна справка в ТР с наименование „Бруната“ ООД, ЕИК ..., като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11