№ 816
гр. Шумен, 25.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно частно гражданско
дело № 20223600500428 по описа за 2022 година
Производство е образувано по частна жалба с вх. № 5307 от 25.08.2022
г. от „МАДАРА АГРО“ ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр. Ш...., представлявано от управителя В.С.С., чрез адв. В. М. от ШАК срещу
разпореждане № 1424/15.08.2022 г. на РС – Нови пазар по ч.гр.д. №
20223620100826, с което съдът е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Б. М. Ю. с ЕГН
********** за претендираните разноски в размер на 390 лв. – адвокатско
възнаграждение. В жалбата се твърди, че разпореждането е неоснователно и
незаконосъобразно, противоречащо на общата съдебна практика. Сочи, че
към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
приложен документ сметка – фактура № 00000018/08.08.2022г., в която било
отбелязано, че плащането е извършено по банков път. Документът е частен и
съдържал подписите на двете страни, с което те ангажирали своята
отговорност за верността на предоставената информация. Прилага, като
доказателство към настоящата жалба платежно нареждане с референция №
В220810430171193OPBISERA, с което наредителя „МАДАРА АГРО“ ЕООД
превежда на адв. В. М. от ШАК сумата от 1950 лв., включваща и задължение
по фактура № 19 от 08.08.2022г., което е доказателство, че превода е бил
извършен на 10.08.2022г. – два дни преди подаване на заявлението и моли
съда да отмени обжалваното разпореждане и вместо него да постанови друго,
с което да се уважат изцяло претендираните суми от заявителя „МАДАРА
АГРО“ ЕООД, ведно със сторените в настоящото производство разноски.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 от
ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна поради следното:
1
Ч.г.д. № 826/2022 г. по описа на НПРС е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК депозирано от жалбоподателя „МАДАРА АГРО“ ЕООД против Б. М.
Ю. с ЕГН ********** от с. П.... за парично вземане в размер на 2 130 лв. –
главница представляваща обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ – неизработен
срок на предизвестие за прекратяване на трудов договор, както и направените
разноски в размер на 42. 60 лв. – държавна такса и 390 лв – адвокатски
хонорар. Първоинстанционния съд е уважил заявлението и е издал заповед №
3901/15.08.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу Б. М. Ю. с ЕГН **********, само за главницата и заплатената
държавна такса, като с разпореждане – предмет на настоящото производство
е отхвърлил заявлението, в частта за разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 390 лв. За да отхвърли заявлението, в частта за
разноските за адвокатско възнаграждение първоинстанционния съд е приел,
че към заявлението е приложена само сметка – фактура №
*********/08.08.2022 г. с отразена сума за плащане – 390 лв. по банков път,
като доказателства за извършеното плащане – банков превод на посочената
сума не са били представени.
ШОС приема, че атакуваното в настоящото производство,
разпореждането за правилно и законосъобразно. Съгласно ТР № 6 от
06.11.2013 г. на ВКС, в тежест на страната, която претендира разноски е да
представи списък с такива, както и доказателства за заплащането им и това
следва да стане най – късно в последното заседание пред първата инстанция, в
случая с депозирането на заявлението по чл. 410 от ГПК. От представените по
делото доказателства е видно, че такива за реално направени разноски за
адвокатски хонорар не са представени, поради което и правилно
първоинстанциония съд е отказал да ги присъди. В т. 1 на ТР № 6 от
06.11.2013 г. на ВКС, е прието, че съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, само когато страната е заплатила
възнаграждението, като в договора следва да бъде вписан начина на плащане:
в брой или по банков път и ако е по банков път, какъвто именно е настоящия
случай, то следва плащането да бъде удостоверено с извлечение от банкова
сметка за извършен превод. Към момента на постановяване на
разпореждането пред първоинстанционния съд, не са били представени
доказателства за реалното заплащане на искания за присъждане като разноски
– адвокатски хонорар, поради което и въззивния съд намира, че такива не
следва да се присъждат. На страните в съдебното производство, се присъждат
само реално направените и установени по делото разноски, поради което
правилно районният съд е отхвърлил заявлението, в частта за искания
адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1424/15.08.2022 г. на РС – Нови
пазар по ч.гр.д. № 20223620100826, с което първоинстанционния съд е
отхвърлил заявлението на „МАДАРА АГРО“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Б. М. Ю. с ЕГН ********** за
претендираните разноски в размер на 390 лв. – адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3