Определение по дело №652/2018 на Окръжен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

                    гр.Враца,28.12.2018г.

 

        Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                              Председател:Татяна Александрова

                                            Мирослав Досов

                                            Пенка Т.Петрова

 

като разгледа докладваното от съдията Пенка Т.Петрова въззивно частно гражданско дело №652 по  описа за  2018 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК във връзка с чл. 413 ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба,подадена от "Сити Кеш" ООД гр.София, представлявано от Н.П.-управител, чрез пълномощника си юрисконсулт П. К.,против разпореждане №8176/22.10.2018г. по ч.гр.дело №4544/2018г. по описа на РС Враца, с което съдът е отхвърлил заявление с вх. №15070/17.10.2018г.,подадено от "Сити Кеш" ООД за издаване на заповед за изпълнение и изп.лист против длъжниците Р.А.Г. и П.Х.Г., и двамата от гр. Враца, при условията на солидарност за следните суми: 35 000 лева, представляваща главница по договор за паричен заем, 9 223,48 лева, представляваща договорна лихва за периода от 26.02.2018 г. /дата на учредяване на договорната ипотека/ до 02.10.2018 г. /дата на обявяване на предсрочна изискуемост/, 130,33 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 30.04.2018 г. до 10.08.2018 г., 280,00 лева, представляваща начислени разходи за периода от 01.05.2018 г. до 10.08.2018 г., съгласно пункт първи от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека и чл.17 ал.2 от договор за заем, 500,00 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, съгласно пункт първи от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека и чл.17 ал.3 от договор за заем, 3 500,00 лева, представляваща остатък от начислена на 06.08.2018 г. неустойка за неизпълнение на договорно задължение, съгласно пункт първи от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека и чл.17 ал.4 от договор за заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане, въз основа на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 128, том I, рег.№ 1328, дело № 51 от 2018 г. по описа на С.Б., нотариус с район на действие РС – Враца, вписан в Служба по вписванията – гр.Враца с вх.рег.№ 998/26.02.2018 г., акт № 38, том I, дело № 430/2018 г.

Поддържа се в частната жалба, че с обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че със заявлението не е представен документ, от който да е видно, че уговорената по заема сума е реално платена, за да е налице изискуемост и съответно не е  указал на заявителя да отстрани констатираното несъответствие, а директно е отказал да издаде заповед за изпълнение. Искането е да бъде отменено разпореждането на РС Враца и въззивният съд да даде указания за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

За да се произнесе по същество на жалбата съдът констатира следното:

Производството по ч. гр. д. № 4544/2018 г. на Районен съд Враца, е образувано по заявление на "Сити Кеш" ООД, с ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Р.А.Г. и П.Х.Г., и двамата от гр. Враца, ул. "***"№29А при условията на солидарност за посочените по-горе суми, въз основа на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 128, том I, рег.№ 1328, дело № 51 от 2018 г. по описа на С.Б., нотариус с район на действие РС – Враца, вписан в Служба по вписванията – гр.Враца с вх.рег.№ 998/26.02.2018 г., акт № 38, том I, дело № 430/2018 г.

За да постанови обжалвания отказ, районният съд е приел, че към заявлението, с което е сезиран, е приложен ипотечен акт, от който не може да бъде установено подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу посочените в заявлението длъжници. В мотивите си, съдът е приел още, че ипотечният акт, на който заявителя се позовава, не установява реалното предаване на заемната сума на заемателя, нито падежите на посочените погасителни вноски. Дори в посочения от заявителя договор за заем от 23.02.2018 г., липсват данни за реалното предаване на сумата, предмет на договора.

Така изведеното от първоинстанционния съд е правилно.

Заповедното производство е формално производство, при което са налице специфични изисквания и съдържание на заявлението-образец по чл. 410 ГПК, материализиращо искането на кредитора за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно  чл. 411 ал. 2 т. 1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна, като разпоредбата на чл. 410 ал. 2 ГПК постановява, че заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 и ал. 3 ГПК, с което се препраща към съдържанието на исковата молба. Предвид това,и тъй като заповедта по чл. 410 ГПК се издава само на база твърденията на заявителя, редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането (чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК), което означава, че в тежест на заявителя е да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането.

Неяснотата по отношение на горепосочените обстоятелства води до неяснота относно правопораждащите юридически факти, от които заявителят черпи предявеното субективно право и препятстват правото на защита на длъжника, поради невъзможност да прецени дали е носител на процесното задължение, съответно дали да оспори вземането.

Настоящият съдебен състав също се солидализира с изводите на районния съд, че приложения към заявлението нотариален акт за учредяване на договорна ипотека не установява подлежащо на изпълнение вземане против длъжниците по заявлението,който факт по същество не се оспорва от жалбоподателя.Неговата претенция се свежда до даване на указания за отстраняване на пропуска съгласно разпоредбата на чл.411 ал. 2 т.1 ГПК, което в случая няма как да бъде отстранено поради изначалната липса на данни за предаването на заемната сума. Предаването на заемната сума е съществен елемент от договора за заем,и е условие за възникването на заемното правоотношение. Доказателствената тежест в случая е на заявителя-жалбоподател,като начините за удостоверяване на изпълнението на това задължение са много и различни-съставяне на разписка между страните,представяне на доказателства,че сметката на заемателя е надлежно захранена със заемната сума,изрично изявление на страните,че сумата се предава при подписване на нотариалния акт,или,че вече реално е предадена. Такива доказателства по делото не са представени и не се поддържат,с оглед на което съдът не може да приеме,че процесната сума е била предадена на заемателя.Не се налага да се дават указания за представяне на доказателства,за които не се поддържа,че съществуват.

При изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.Като е достигнал до същия правен извод, РС Враца е постановил правилно и законосъобразно разпореждане,което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Окръжен съд-Враца

 

                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №8176/22.10.2018 год. по ч.гр.дело №4544/2015 год. на Районен съд Враца.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.          2.