Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260674 16.11.2020
г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд Х
граждански състав
На
деветнадесети октомври
Година 2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 508 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения от Д.С.Н. и Х.Д.Н. против М.С.П. и П.Д.П. иск
за делба на съсобствения им недвижим
имот, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.501.15.1.9 по
кадастралната карта на гр. Бургас, с адрес на имота: гр. Б.*****,
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, посочена в
документа площ: 79,94 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня и
тоалетна, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
07079.501.15.1.34 и 07079.501.15.1.10, под обекта - 07079.501.15.1.6 и над
обекта - 07079.501.15.1126, ведно с прилежащото избено помещение № 1 с площ от
10,08 кв.м., както и 0,72 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху терена, при следните дялове: 1/2 ид.ч. за ищците в режим на СИО и
1/2 ид.ч. за ответниците в режим на СИО. Ищците твърдят, че притежават 1/2
ид.ч. от имота по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ **, т. II, рег. № 5718, д. № *** от 0710.2010 г. на нотариус Н. Н.,
а ответниците притежават останалата 1/2 ид.ч. от имота съгласно нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 112, т. XXXI,
д. № 10535 от 24.11.1993 г. на нотариус Д. Р. Твърдят също така, че не могат
доброволно да поделят имота, въпреки че са отправили покани до ответниците с
конкретни предложения, поради което са предявили настоящия иск. В хода на
делото е направено изменение на иска чрез въвеждане на алтернативно заявено
основание на иска, а именно придобиване на ½ ид.ч. от процесния имот
чрез осъществяване на 5-годишно добросъвестно давностно владение на тази част
от имота. Ищците се явяват лично и с процесуален представител в
съдебно заседание, поддържат иска, ангажират писмени и гласни доказателства.
Така
предявеният иск за делба е с правно основание чл. 34 от ЗС, като същият е
допустим
В
законоустановения едномесечен срок ответниците са депозирали писмен отговор, в
който оспорват предявения иск като неоснователен и молят същият да бъде
отхвърлен, както и да им бъдат присъдени направените съдебно-деловодни
разноски. Твърдят, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот, от който ищците
черпят правата си, е нищожен, не е породил правното си действие и върху
процесния недвижим имот не е възникнала твърдяната от ищците съсобственост, тъй
като положеният върху нотариалния акт подпис от името на ответницата М.П.,
както и трите й имена не са изписани от нея, т.е. липсва обективирано от нея
съгласие за сключване на договора. С оглед на това ответниците твърдят, че на
осн. чл. 24, ал. 1, изр. 2 от СК договорът е нищожен и в частта, с която
ответникът П. е прехвърлил притежаваната от него част от имота, поради липса на
съгласие и от двамата съпрузи за извършване на разпореждане с общата недвижима
вещ. На следващо място в отговора се твърди, че договорът е нищожен и поради
липса на форма, като е оспорена автентичността на ръкописно изписаните имена на
продавачите на последната страница от нотариален акт № **/2010 г. и се твърди,
че двата ръкописни текста са изписани с един и същ почерк, т.е. или и двете
имена не са изписани от продавачите или поне едното от имената не е изписано от
единия продавач, което представлява нарушение на изискването на чл. 580, т. 6
от ГПК и на осн. чл. 576 от ГПК е основание за нищожност на нотариалното
действие, водещо до нищожност на самия договор за покупко-продажба. С оглед на
направеното оспорване се моли на осн. чл. 193 от ГПК да бъде открито
производство по оспорване автентичността на нотариален акт № **/2010 г. по
отношение на щриховия подпис на ответницата П. под акта, както и по отношение
на ръкописно изписаните три имена и на двамата продавачи. В съдебно заседание
се явяват двама процесуални представители на ответниците, които поддържат
отговора, ангажирани са доказателства.
След преценка
на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на
закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е
приложено копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***,
т. XXXI, дело № *****/1993 от 24.11.1993 г. на нотариус Д. Р., съгласно който С. И.
К. и М. М. К. са продали на М.С.П. собствения си недвижим имот, представляващ
апартамент № 3, находящ се в гр. Б., със застроена площ от 79,94 кв.м., състоящ
се от две спални, дневна, кухня, баня и клозет, ведно с прилежащото му избено
помещение № 1 със застроена площ от 10,08 кв.м., както и ведно с 0,72 % ид.ч.
от общите части на сградата и 0,72 % ид.ч. от правото на строеж върху терена,
като продавачите са запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху
имота. Видно от представеното удостоверение за граждански брак на ответниците,
същите са сключили граждански брак на 12.10.1975 г., т.е. преди сключването на
горепосочения договор за покупко-продажба, поради което на осн. чл. 21 от СК
следва да се приеме, че имотът е придобит от тях в режим на съпружеска
имуществена общност (СИО).
Видно от
представената схема на самостоятелен обект в сграда, горепосоченият имот е
отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас с
идентификатор 07079.501.15.1.9.
По делото е
представено и копие на Нотариален акт № **, т. II, рег. №
5708, дело № ***/2010 г. от 07.10.2010 г. на нотариус Н. Н., съгласно който М.С.П.
и П.Д.П. са продали на Д.С.Н. ½ ид.ч. от собствения си недвижим имот - апартамент,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.501.15.1.9 по
КККР на гр. Бургас, ведно с принадлежащото му избено помещение № 1, както и
0,72 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
терена. Видно от представеното
удостоверение за граждански брак на ищците, същите са сключили граждански брак
на 20.05.1973 г., т.е. преди датата на сключване на горепосочения договор за
покупко-продажба, поради което на осн. чл. 21 от СК следва да се приеме, че
имотът е придобит от тях в режим на СИО.
С оглед
направеното от ответниците възражение за нищожност на горепосочения договор за
покупко-продажба на недвижим имот, по делото е била назначена
съдебно-графологическа експертиза, вещото лице по която е установило, че
подписите за Продавач 1 и 2 в Нотариален акт № ** от 07.10.2010 г. са изпълнени
от лицата, посочени като продавачи, както и че имената на продавача П.П. са
изписани от него, но имената на продавача М.П. не са изписани от нея, а също от
П.П..
По делото е
разпитана свидетелката Т. С. (приятелка на ищцата), която заявява, че през 2010
г. ответницата М.П. е прехвърлила на ищците ½ от процесния апартамент,
като след сключването на сделката ищцата се обадила на свидетелката и й казала,
че има да черпи, тъй като е купила апартамента, като е платила на сестра си
29 000 лв. Свидетелката твърди, че след прехвърлянето на апартамента тя и Д.
са ходили да прехвърлят партидите за имота и да плащат данъци, като след
прехвърлянето Д. се чувствала собственик на имота и ходела много често там, а през
2018 г. тя ходела по три пъти на ден в апартамента, за да гледа майка си, която
била много болна и понякога дори оставала да спи там. Когато имало нужда да се
ремонтира нещо в апартамента, Д. и съпругът й го ремонтирали. По време на
санирането на сградата (2016 г. или 2017 г.) отново Д. движела нещата.
Свидетелката твърди, че Д.Н. има ключ за апартамента и тя се грижи за него,
като никой не е оспорвал владението й. Заявява, че в апартамента са живяли
майката на Д. и нейната племенница (дъщерята на ответницата М.П.) заедно с
четиричленното й семейство, като последните са живели там от преди 2010 г. до
2019 г., но не са плащали наем на Д..
Като
доказателства по делото са представени подадена на 13.10.2010 г. от Д.Н.
декларация по чл. 14 от ЗМДТ за процесния имот, коригираща декларация от
13.09.2018 г., документи за платени от нея местни данъци и такси за имота за
2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., както и заявление на
ищцата от 27.09.2018 г. за промяна титуляра на откритата в ЕВН партида за
имота.
При така
събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск за делба е
неоснователен и недоказан по следните съображения:
Първото основание, на което ищците
претендират да са собственици на ½ ид.ч. от процесния имот, е сключен
между ищцата и ответниците договор за покупко-продажба от 07.10.2010 г.,
обективиран в Нотариален акт № …., т. II, рег. № 5708, дело № …/2010 г. на
нотариус Н. Н.. В този нотариален акт е посочено, че страните са се явили лично
пред нотариуса, актът им и бил прочетен и след одобрението им е бил подписан от
тях и от нотариуса. От извършената по делото експертиза обаче се установи, че
продавачът М.П. не е изписала саморъчно трите си имена върху нотариалния акт,
макар същата да е положила подписа си върху него. С оглед на това и тъй като
съгласно чл. 580, т. 6 от ГПК нотариалният акт задължително следва да съдържа подписи и изписани пълни имена
на страните или на техните представители, а в чл. 579, ал. 1 от ГПК е
предвидено, че участващите в нотариалното производство лица изписват името си и
полагат подписа си пред нотариуса, т.е. лично, а ако актът вече е подписан, те
изписват пълното си име и потвърждават своите подписи, съдът намира, че в
случая е налице порок на нотариалния акт, касаещ неговата форма, а именно
нарушение изискването на чл. 580, т. 6 от ГПК, който порок води до нищожност на
извършеното нотариалното действие на осн. чл. 576 от ГПК. Поради това и тъй
като на осн. чл. 18 от ЗЗД нотариалният акт е форма за действителност на договорите
за прехвърляне на собственост върху недвижими имоти, то при така констатирания
порок на нотариалното действие, водещ до неговата нищожност, следва да се
приеме, че и обективираният в този нотариален акт договор е нищожен, поради
липса на предписаната от закона форма – чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД.
Съдът
намира, че така констатираната нищожност касае обективирания в нотариалния акт
договор за покупко-продажба в неговата цялост, тъй като продавачите са били
собственици на продаваната част от имота в режим на СИО, която е неделима,
поради което порокът на нотариалния акт, който засяга единия от съпрузите, се
отразява на действителността на целия договор. В случая чл. 24, ал. 4 от СК не може
да намери приложение, както считат ищците, тъй като не се касае за валидно разпореждане
с вещно право върху обща на съпрузите недвижима вещ, извършено от единия съпруг,
което именно е оспоримо по този ред, а до разпореждане, извършено от двамата
съпрузи, което обаче е нищожно на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
Предвид
гореизложеното, съдът намира за неоснователно твърдението на ищците, че са
собственици на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот по силата на сключен
между тях и ответниците договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт № …, т. II,
рег. № 5708, дело № …/2010 г. от 07.10.2010 г. на нотариус Н. Н...
По
отношение на алтернативно заявеното от ищците основание за придобиване правото
на собственост върху ½ ид.ч. от процесния имот, а именно чрез изтекла в
тяхна полза придобивна давност, съдът намира, че и това основание не бе
доказано, тъй като по делото не се събраха доказателства те да са упражнявали
фактическа власт върху имота, било то лично или чрез друго лице, съответно не
се доказа начало на твърдяното от тях давностно владение. От свидетелски показания
се установи, че до 2019 г. имотът е бил във фактическата власт на трети за
спора лица - майката на ищцата и на ответницата, която от 1993 г. е имала
запазено пожизнено право на ползване върху апартамента и която до смъртта си на
01.09.2018 г. (видно от представеното извлечение от акт за смърт) е живяла в
имота, както и дъщерята на ответниците и нейното семейство, които са владяли
имота до 2019 г. По делото липсват твърдения и доказателства на какво основание
дъщерята на ответниците и нейното семейство са осъществявали фактическа власт
върху процесния имот, поради което на осн. чл. 69 от ЗС следва да се приеме, че
най-късно от 2010 г. (според свидетелката и преди това) до 2019 г. те са държали
целия имот като свой, което изключва твърдяното от ищците владение.
За
пълнота следва да се посочи, че в случая ищците не биха могли успешно да се
позоват на изтекла в тяхна полза 5-годишна придобивна давност, тъй като те основават
твърдяното от тях владение на договор за покупко-продажба, за който по делото
се установи, че е нищожен, поради което съдът намира, че в случая не е налице
хипотезата на придобиване на ½ ид.ч. от имота от ищците на годно правно
основание, каквото е едно от условията за прилагане на 5-годишната придобивна
давност. Ищците биха могли да се позоват единствено на 10-годишно
недобросъвестно давностно владение, но по делото не се установи такъв срок да е
започнал да тече и да е изтекъл в тяхна полза преди предявяване на исковата
молба.
С оглед на всичко изложено до тук,
съдът намира, че ищците не доказаха твърдението си, че са собственици на
½ ид.ч. от процесния имот, поради което предявеният иск за делба на
имота следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед
изхода на спора по делото, ищците следва да заплатят на ответниците направените
от тях съдебно-деловодни разноски. Съдът намира за основателно възражението на
ищците за прекомерност на платеното от ответниците адвокатско възнаграждение в
размер на 2 500 лв., тъй като с оглед защитавания материален интерес на
ответниците минималният размер на това възнаграждение възлиза на 1 320 лв. На
осн. чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. към тази сума следва да бъде
добавена и сумата от 200 лв. (2 х 100 лв.) за явяване на адвокатите в повече от
две (общо четири) открити съдебни заседания. С оглед на това на ответниците
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1850 лв., от които 1 520 лв. –
адвокатско възнаграждение и 330 лв. – платено възнаграждение на вещото лице.
С оглед отхвърлянето на иска за делба и на
осн. чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, ищците следва да заплатят по сметка на БРС държавна такса в размер на 50
лв.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.Н., ЕГН **********, и Х.Д.Н., ЕГН **********,***, против М.С.П.,
ЕГН **********, и П.Д.П., ЕГН **********,***, иск за делба на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.501.15.1.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Бургас, с адрес на имота: *******, предназначение на самостоятелния обект:
Жилище, апартамент, с посочена в документа площ: 79,94 кв.м., състоящ се от две
спални, дневна, кухня, баня и тоалетна, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - 07079.501.15.1.34 и 07079.501.15.1.10, под обекта -
07079.501.15.1.6 и над обекта - 07079.501.15.1126, ведно с прилежащото избено
помещение № 1 с площ от 10,08 кв.м., както и 0,72 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху терена, при следните квоти: 1/2 ид.ч. за
ищците в режим на СИО и 1/2 ид.ч. за ответниците в режим на СИО.
ОСЪЖДА Д.С.Н., ЕГН **********,
и Х.Д.Н., ЕГН **********,***, да заплатят М.С.П., ЕГН **********, и П.Д.П., ЕГН
**********,***, сумата от 1 850,00 лв. (хиляда осемстотин и петдесет лв.),
представляваща направените от тях съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д.С.Н., ЕГН **********,
и Х.Д.Н., ЕГН **********,***, да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на РС-Бургас държавна такса в размер на 50,00 лв. (петдесет лв.).
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА