К. районен съд II граждански състав

На осемнадесети октомври Година две хиляди двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав

Председател: С.Г.

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 1690 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Пълномощникът на ищцовото дружество заявява, че предявява настоящия иск, във връзка с проведено заповедно производство, образувано със заявление за издаване на заповед за изпълнение (ЗИЗИ) по реда на чл. 410 от ГПК по описа на районен съд К. и образувано ч.гр.д. № 928/2020г.

Издадената заповедта за изпълнение била издадена за сумата в размер на 126,24 лв., която сума представлявала потребени от абоната, но незаплатени услуги, на основание сключен договор за мобилни услуги от дата *** г., като не било изпълнено едно от основните задължения по договора, а именно потребителят да заплаща месечните абонаментни такси и потребените мобилни услуги, предоставени му от дружеството-ищец, посредством договора.

Твърди, че между „Т.Б." ЕАД и В.А.А. бил сключен договор за мобилни услуги от *** г. със срок на действие 24 месеца до 25.07.2019 г. Съгласно т. 5 от същия бил посочен предпочетения от потребителя абонаментен план Тотал 14.99, стандартен месечен абонамент 14,99 лв. на месец и предпочетен мобилен номер ***, както и дата на издаване на фактура, на 5-и всеки месец. Уговорените допълнителни услуги били както следва: 500 МВ мобилен интернет на максимална скорост в БГ на месец; Лимит за мобилен интернет в България; Пространство за съхранение в Сapture; 1700 МВ мобилен интернет на максимална скорост в зона ЕС на месец, определен съгласно политиката за справедливо ползване; Отказване от хартиена фактура; Детайлна справка за потреблението - 1,99 лв. на месец; Роуминг. Условията на договора били изчерпателно посочени в т. 11.

Сочи, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на който ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.

Заявява, че потребителят не е изпълнил задължението си да плати дължимите суми, представляващи услуги по договора за мобилни услуги, за които били издадени следните фактури:

- № *** г., за отчетен период 05.09.2017 г.-04.10.2017г., на стойност 100,00 лв., със срок за плащане до 20.10.2017 г., както и отчетен баланс от предходен период в размер на - (минус) 0.02 лв., поради което и търсената сума по тази фактура е в размер на 99,98 лв.

- № *** г., за отчетен период 05.10.2017г.-14.11.2017г., на стойност 15,06 лв., със срок за плащане до 20.11.2017 г.

- № *** г., за отчетен период 05.11.2017г.-14.12.2017г., на стойност 15,06 лв., със срок за плащане до 20.12.2017г.

- Кредитно известие № *** г., за отчетен период 05.12.2017 г. – 04.01.2018 г., на стойност - (минус) 3,86 лв., срок на плащане 20.01.2018 г.

Твърди, че неизпълнението на горецитираните фактури в указания срок, ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл. 75, вр. с чл. 19 б. в) от общите условия на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалния договор на ответника В.А.А. като е издал:

- Крайна фактура № *** г., за отчетен период 05.01.2018г. – 04.02.2018г., начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от *** г. в размер на 37,47 лв., както и отчетена общата стойност на горепосочените фактури в размер на 126,24 лв., със срок за плащане 20.02.2018 г.

Сочи, че след като потребителят не е заплатил фактурата от м. 10/2017 г. и е изтекъл срокът по т. 27 (18 дни) съгласно общите условия, операторът е могъл да прекрати договора, но е дал още три месеца срок за погасяване на задълженията, което така и не се осъществило.

В.А.А. е сключил договор за услуги за срок от 24 месеца, ползвал е мобилен номер ***, задължил се е да заплаща месечните си задължения към „Т.Б." ЕАД, но не е заплатил нито една фактура от сключването на договора, за което няма доказателства, тъй като плащане не е постъпвало.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника В.А.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „Т.Б." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, *** С., ***, представлявано от Д.К.К. и М.С., в размер на 126,24 лв. Претендира присъждането на разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор ответника. Постъпило е писмено становище от адвокат Н. Г. в качеството му на особен представител на ответника, в което заявява, че породи претърпяна от него злополука и продължителен срок на възстановяване не е могъл да спази срока за отговор на исковата молба. Заявява, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Към становището прилага болничен лист. В съдебно заседание адвокат Н. Г. моли съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното частно гражданско дело №928/2020 г. по описа на Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение №492/01.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение срещу длъжника В.А.А., за сумата в размер на 126.24 лева, дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, ведно със законната лихва върху общодължимата сума в размер на 338,18 лева (триста тридесет и осем лв. и 18 ст.), считано от 28.05.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 205,00 лева разноски по делото.

Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че страните са били в договорни отношения по сключен между тях Договор за мобилни услуги от ***г., съгласно който ищецът, в качеството му на оператор, е предоставил на ответника – потребител, мобилни услуги. по посочения в договора мобилен номер с избрана абонаментна програма Тотал - 14.99 лева, при условия посочени в т.11 от същия. Уговорен е срок на действие на договора 24 месеца до 25.07.2019г.

За предоставените по процесните договори услуги „Т.Б.“ ЕАД е издал : № *** г. за отчетен период 05.09.2017 – 04.10.2017г., на стойност 99.98 лева, със срок на плащане до 20.10.2017г., № *** г., за отчетен период 05.10.2017г.-14.11.2017г., на стойност 15,06 лв., със срок за плащане до 20.11.2017 г., № №*** г., за отчетен период 05.11.2017г.-14.12.2017г., на стойност 15,06 лв., със срок за плащане до 20.12.2017г. Към всяка от фактурите е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер

Представено е и кредитно известие № *** г., за отчетен период 05.12.2017 г. – 04.01.2018 г., на стойност - (минус) 3,86 лв., срок на плащане 20.01.2018 г.

Поради незаплащане от страна на ответника на потребените и фактурирани услуги ищцовото дружество е прекратило едностранно договорите като е издадена крайна фактура № *** г., за отчетен период 05.01.2018г. – 04.02.2018г., начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от *** г. в размер на 37,47 лв., както и отчетена общата стойност на горепосочените фактури в размер на 126.24 лева, със срок за плащане 20.02.2018 г.

По делото са представени са и Общите условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :

В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните. Твърденията на ищеца са, че е изпълнил задълженията си по договора за мобилни услуги, като е предоставил посочените услуги, от което следва, че в тежест на ответника възниква задължението за заплащане на цената.

От представените и приети като писмени доказателства по делото копие на Договор за мобилни услуги, ведно с договор за лизинг; Общи условия на Теленор е видно, че между страните има сключен договор за предоставяне на GSM услуги. Ответникът не е оспорил сключването на този договор, предвид което съдът приема за безспорно, че между страните са налице облигационни правоотношения. По делото са представени и приети като доказателства фактура № *** г., фактура *** г. и фактура№ *** г., от които се установява, че ищецът е начислил задължение по договора с ответника за предоставените му от ищцовото дружество GSM услуги в общ размер на 126.24 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в случай, че длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване на облигационна връзка, от която възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника; реалното изпълнение да е възможно.

В производството по чл. 422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните. По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е предоставил посочените GSM услуги на ответника, от което следва, че в тежест на ответника възниква задължението за заплащане на цената. Ответникът не е оспорил нито размера на потребените от него услуги, нито тяхната цена. Ответникът не е представил доказателства, от които може да се направи извод, че не е ползвал услугите на ищеца, подробно описани в приложенията към фактурите. Не е представил доказателства и за плащането на претендираните суми. Съдът намира, че с оглед клаузите на договора ответникът е бил известен за датата, на която се отчита потреблението му на далекосъобщителни услуги.

Поради неизпълнение на задълженията на ответника, ищецът едностранно прекратил договора за 126.64 лева представляваща незаплатени суми по предходни фактури за ползваните мобилни услуги.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за установяване вземането от 126.64 лева за неизпълнено задължение за заплащане на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от ***г., за което е издадена заповед за изпълнение №492/01.06.2020 г. по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело №928/2020 г. по описа на Районен съд – К., се явява основателни и доказани и следва да бъдат уважен. Следва да бъде присъдена и законна лихва върху вземането, считано от 28.05.2020 г., /датата на подаване на заявлението/ до окончателното ѝ изплащане

По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :

В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства, включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство.

Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Предвид изложеното и изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от иска както следва: в заповедното производство - в размер на 205 лева, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 505 лева, представляващи държавна такса, възнаграждение за особен представител и възнаграждение за един адвокат.

Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.

Воден от горните мотиви съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на В.А.А., ЕГН **********, с адрес *** съществуването на вземането на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** *** С., ***, представлявано от Д.К.К. – Изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на Съвета на директорите, съдебен адрес ***, чрез адвокат В. Г. за сумата: 126.24 лева - неизпълнено задължение за заплащане на цената на предоставени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от ***г., кл. номер , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2020 г., до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №492/01.06.2020 г. по частно гражданско дело № 928/2020г. по описа на Районен съд – К..,

ОСЪЖДА В.А.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** *** С., ***, представлявано от Д.К.К. – Изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на Съвета на директорите, съдебен адрес ***, чрез адвокат В. Г. сумата от 205 лева, представляваща разноски направени по частно гражданско дело № 928/2020 г. по описа на Районен съд – К..

ОСЪЖДА В.А.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** *** С., ***, представлявано от Д.К.К. – Изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на Съвета на директорите, съдебен адрес ***, чрез адвокат В. Г., сумата от 505 лева, представляващи направени по настоящото делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия :

Номер на акта:	260417
Дата:	5 ноември 2021 г. (в сила от 2 декември 2021 г.)
Съдия:	Стела Веселинова Георгиева

Дело:	20205510101690
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	6 август 2020 г.

Решение по дело №1690/2020 на Районен съд - Казанлък

Съдържание на акта

К. районен съд II граждански състав