№ 266
гр. Б., 25.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. И.а
Йорданка Г. Майска
като разгледа докладваното от Радостина П. И.а Въззивно частно гражданско
дело № 20232100500137 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от
ГПК и е образувано по частната жалба на заявителя „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7,
представляван от управителя Николай Пенчев Пенчев, действащ чрез упълномощения му
процесуален представител юрисконсулт София Коланева срещу разпореждане № 14807 от
14.12.2022г., издадено по ч.гр.д. № 7787/2022 г. по описа на БРС, в частта, с което е
отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. С. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.“, бл.
**, вх. *, ет. *, ап. ** за заплащане на сумата от 94.54 лв. - договорна лихва за периода
01.03.2022 г. до 01.08.2022 г., и сумата от 61.20 лв. - мораторна лихва за периода 01.05.2022
г. до 01.11.2022 г., дължими въз основа на сключения помежду им договор за паричен заем
№ 643423 от 01.03.2022г.
В частната жалба се изразява недоволно от обжалваното отхвърлително
разпореждане, с твърдения за неговата незаконосъобразност. Твърди се, че съдът няма
правомощие в настоящото производство да прогласява нищожност на договора, като що се
касае до клаузата за неустойка, дори и да се приеме, че е нищожна, то тя води до частична
недействителност само на тази клауза, а не до недействителност на целия договор. Относно
възнаградителната лихва се сочи, че договорът е съобразен с нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
тъй като ГПР е 47.71%. По изложените съображения счита, че не е налице
недействителност на договора. Моли за отмяна на разпореждането в обжалваната част и
постановяване на ново, с което да бъде разпоредено издаване на заповед по чл. 410 от ГПК
за горепосочените вземания, както и направените в заповедното производство разноски.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в
размер на 150 лв.
1
Съгласно на чл.413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на
длъжника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните
по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните
съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на
„СИТИ КЕШ“ ООД за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против длъжника С. С. И. за
вземания, дължими въз основа на сключен помежду им договор за паричен заем № 643423
от 01.03.2022г. с настъпил краен падеж за главница в размер на 800 лв., договорна
възнаградителна лихва в размер на 94.54 лв., договорна неустойка в размер на 470.46 лв.,
мораторна лихва в размер на 61.02 лв., неустойка за забава в размер на 136.50 лв. и разходи
за събиране на вземането поради забава в плащането в размер на 135 лв. ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и
за направените в заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 33.95 лв.
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
Районният съд е уважил частично заявлението, като е издал заповед за изпълнение
на задължение по чл. 410 от ГПК за главницата в размер на 800 лв. и за законната лихва
върху нея, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 30.11.2022г. до
окончателното й изплащане.
С разпореждане от 14.12.2022г., обективирано в заповедта по чл. 410 от ГПК,
съдът е отхвърлил заявлението за останалите претендирани вземания – договорна
възнаградителна лихва в размер на 94.54 лв., договорна неустойка в размер на 470.46 лв.,
мораторна лихва в размер на 61.02 лв., неустойка за забава в размер на 136.50 лв. и разходи
за събиране на вземането поради забава в плащането в размер на 135 лв. Заповедният е
мотивирал отказа си да издаде заповед по чл. 410 от ГПК по съображения, че вземанията са
основани на договор за потребителски кредит, който е недействителен съгласно
разпоредбите на чл. 22 вр. с чл.10а, чл.11, ал.1, т.9 и т. 10 и чл.10, ал. 1- ал. 4 от ЗПК. Приел
е, че не е ясно как е формиран ГПР, към който следва да се добави и т. нар. “неустойка“ при
недаване на обезпечение по чл.6.2, като същата е включена в погасителния план с характер
на скрита възнаградителна лихва. Досежно искането за договорна лихва, районният съд е
счел, че е клаузата е в противоречие с добрите нрави – чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, вр. с чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД /основание за нищожност, различно от това по чл.19, ал.5 от ЗПК/, тъй като
уговореният ГЛП 40.05 % надвишава значително трикратния размер на законната лихва и
клаузата, с която е уговорена се явява нищожна. По тези съображения съдът е преценил, че
договорът за заем е недействителен и за него следва да се приложи нормата чл.23 от ЗПК,
съгласно която кредитополучателят дължи връщането само на чистата стойност на кредита,
2
без лихвите или другите разходи.
Предмет на въззивно обжалване е разпореждането за отказ да се издаде заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, в частта относно вземанията за сумата от 94.54 лв. -
договорна лихва за периода 01.03.2022 г. до 01.08.2022 г., и сумата от 61.20лв. - мораторна
лихва за периода 01.05.2022 г. до 01.11.2022 г.
С оглед направените оплаквания настоящата инстанция намира следното:
Доколкото съгласно изискванията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК съдът е длъжен
служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави,
както и дали вземането се основава на неравноправна клауза, неоснователни са
оплакванията в частната жалба, че в заповедното производство съдът не следва да преценява
валидността на договора за кредит. С оглед изискванията на закона в чл. 411, ал. 2 от ГПК
такава служебна проверка е нужна с цел проследяване дали са спазени императивните
законови изисквания, поради което въззивният съд счита, че извършвайки такава преценка,
заповедния съд не е превишил правомощията си и не е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила. Затова изложеното в този смисъл оплакване в жалбата се
явява неоснователно.
Настоящият състав обаче не споделя доводите на районния съд, че процесния договор
за паричен заем е изцяло недействителен на основание чл.10а, чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.19,
ал.1-4 вр. с чл.22 от ЗПК, както и направения в тази връзка извод, че на основание чл.23 от
ЗПК потребителят дължи чистата стойност на кредита, респективно неплатения остатък от
него. Видно от съдържанието на договора същият съдържа необходимата информация
посочена в чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 от ЗПК. Действително клаузата по чл. 6, ал. 2 от
договора относно вземането на кредитора за неустойка при недаване на обезпечение е в
противоречие с чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, което я прави нищожна, но това не води до
недействителност на целия договор, нито представлява предвидено в закона основание за
прилагане на последиците по чл.23 от ЗПК. Обстоятелството дали вземането за неустойката
реално е включено в общите разходи на потребителя съгласно пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК,
които формират размера на ГПР не е въпрос, който може обективно да бъде преценен в
заповедното производство, а е предмет на изследване в исковото производство. Затова при
ясно посочен в договора размер на ГПР /в случая 47.84% /, който е в рамките на
предвидения в закона максимален размер от 50%, за целите на заповедното производство се
налага извода, че не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Дори и да бе такова,
съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК само посочената неустоечна клауза би била нищожна, а не
целия договор, тъй като за разлика от посочените в чл. 22 от ЗПК нарушения, при
нарушение на чл. 19 ал. 4 от ЗПК законът не предвижда недействителност на целия договор,
а само на клаузата, надвишаваща ГПР над определения законов предел.
Що се касае до договорната лихва, в ЗПК обаче няма предвидени разпоредби,
уреждащи максималния й размер. Същата представлява очаквана печалба на кредитора и
съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК съставлява част от общите разходи по кредита, които се
включват в ГПР. С цел да бъде избегната злоупотреба и несъразмерно възлагане на тежести
3
за икономически по- слабата страна, в чл. 19, ал. 4 от ЗПК законодателят е предвидил като
критерий за това фиксиран максимален размер на ГПР, а именно забрана той да бъде по-
висок над пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на МС на Р.България. Това означава, че максимумът от
50 % ГПР се явява и пределът, до който следва да се приеме, че общото оскъпяване на
кредита е непротиворечащо на морала и добрите нрави. В настоящата хипотеза договорната
възнаградителна лихва е уговорена в размер на 40.05 %, при ГРП -47.84 %, т.е. не надвишава
допустимия максимален размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което доводите за наличие на
недействителност на договорената възнаградителна лихва поради противоречие с добрите
нрави се явяват неоснователни /в този смисъл Решение № 869 от 11.10.2019 г. на ОС - Варна
по в. т. д. № 962/2019 г., Решение № 329 от 30.09.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. №
332/2019 г., Решение № 166 от 23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 202/2019 г.,
Решение № 258 от 12.07.2019 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 306/2019 г., Решение № 72 от
22.04.2019 г. на ОС - Габрово по в. гр. д. № 62/2019 г., Решение № 431 от 18.10.2019 г. на
ОС - Плевен по в. гр. д. № 702/2019г./.
По горните съображения, разпореждането в обжалваната част – за вземанията за
договорна възнаградителна лихва и за мораторна лихва следва да бъде отменено като
неправилно, като вместо него следва да бъде постановено издаване на заповед за
изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за посочените отхвърлени вземания.
С оглед изхода на делото основателно се явява и искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски пред въззивната инстанция – в размер на 15 лв. за платена такса за
въззивно обжалване и юрисконсултско възнаграждение по чл. 26 от НЗПП в размер от 50
лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 14807 от 14.12.2022г., издадено по ч.гр.д. №
7787/2022 г. по описа на БРС, В ЧАСТТА, с което е отхвърлено заявлението на „СИТИ
КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представляван от управителя Николай Пенчев Пенчев
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника С. С. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** за
заплащане на сумата от 94.54 лв. - договорна лихва за периода 01.03.2022 г. до 01.08.2022 г.,
и сумата от 61.20 лв. - мораторна лихва за периода 01.05.2022 г. до 01.11.2022 г., дължими
въз основа на сключения помежду им договор за паричен заем № 643423 от 01.03.2022г.,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
полза на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представляван от управителя Николай
4
Пенчев Пенчев срещу длъжника С. С. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.“, бл.
**, вх. *, ет. *, ап. ** за заплащане на следните вземания, дължими въз основа на сключения
помежду им договор за паричен заем № 643423 от 01.03.2022г., а именно: сумата от 94.54
лв. - договорна лихва за периода 01.03.2022 г. до 01.08.2022 г., и сумата от 61.20лв. -
мораторна лихва за периода 01.05.2022 г. до 01.11.2022 г., както и за сумата от 15лв.,
представляваща разноски за платена държавна такса във въззивното производство и
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 50лв.
ВРЪЩА делото на Районен съд- Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК съобразно настоящото определение, включително и за разноските пред
въззивната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5