Решение по дело №383/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.145 и сл. Административно процесуален кодекс (АПК) във вр. с чл.27, ал.6 от Закон за общинската собственост (ЗОС)

Образувано е по жалба на Д. К. Л. от [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник адвокат Д., срещу Заповед №1901/09.08.2024г. на Кмета на Община Монтана, с която на основание чл.21, ал.1 и чл.25, ал.2 от ЗОС, във вр. с Решение №178 от Протокол №8/28.05.2024г. на Общински съвет Монтана : 1. Отчуждава за изграждане на обект от първостепенно значение – публична общинска собственост 65 кв.м. от сграда с идент. 48489.5.3.1 по КККР на [населено място], собственост на Д. К. Л. от [населено място], [улица]; 2. Нарежда на Д. К. Л. от [населено място], [улица]да се изплати обезщетение в размер на 6500 лева за отчуждаването на 65,00 кв.м. от сграда с идент. 48489.5.3.1 по КККР на [населено място].

В жалбата се развиват подробни доводи за незаконосъобразност на административният акт, в частта му с която е определен размера на дължимото обезщетение, като се поддържа искане размера на дължимото обезщетение да бъде увеличен в съответствие с действителната пазарна стойност на сградата. В съдебно заседание, оспорващият, чрез пълномощника си адвокат Д., поддържа жалбата си и моли да бъде уважена, като размера на оценката се измени в съответствие със заключението на вещото лице С. Р., което било отразявало действителната пазарна цена на сградата. Оспорващият претендира присъждане на разноски по делото съобразно представен списък.

Ответника по делото, чрез процесуалният си представител юрисконсулт П., оспорва жалбата и излага доводи, че оспорения административен акт е законосъобразен и моли жалбата да се отхвърли, като развива основанията за законосъобразността му.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Предмет на спора е законосъобразността на Заповед №1901/09.08.2024г. на Кмета на Община Монтана, с която на основание чл.21, ал.1 и чл.25, ал.2 от ЗОС, във вр. с Решение №178 от Протокол №8/28.05.2024г. на Общински съвет Монтана : 1. Отчуждава за изграждане на обект от първостепенно значение – публична общинска собственост 65 кв.м. от сграда с идент. 48489.5.3.1 по КККР на [населено място], собственост на Д. К. Л. от [населено място], [улица]; 2. Нарежда на Д. К. Л. от [населено място], [улица]да се изплати обезщетение в размер на 6500 лева за отчуждаването на 65,00 кв.м. от сграда с идент. 48489.5.3.1 по КККР на [населено място]. В мотивите на административният акт е посочено, че за изграждането на обект от първостепенно значение – публична общинска собственост от сграда с идент. 48489.5.3.1 по КККР на [населено място] следва да бъдат отчуждени 65 кв.м., като оценител, отговарящ на изискванията на Закона за независимите оценители е определил, че размера на равностойното парично обезщетение за отчуждаването е размер на 6500 лв.

От фактическа страна по делото се установява следното:

С Решение №149 от Протокол №7 от 25.04.2024г. на Общински съвет Монтана (л.28,29 по делото) на основание чл.129, ал.1 от ЗУТ, чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА и Решение №1 от Протокол №7/15.04.2024г. на ОЕСУТ е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР на улици: [улица], [улица], [улица], ул.Широка Планина“, [улица]и [улица][населено място], като част от комплексен проект за инвестиционна инициатива.

От правоспособен оценител е изготвен оценител доклад (л.20-27 по делото), с който е определена пазарната стойност на част от сграда с идент. 48489.5.3.1 по КККР на [населено място] - площ на отчуждаване от 65 кв.м.

С Решение №178 от Протокол №8 от 28.05.2024г. (л.19 по делото), Общински съвет Монтана на основание чл.21, ал.1, 8 от ЗМСМА, чл.8, ал.9, чл.21, ал.1 от ЗОС, чл.3а, чл.6 и чл.7, т.6 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и чл.205, ал.1 от ЗУТ, дава съгласие за принудително отчуждаване на ПИ с проектен идентификатор 18189,14,1069 по КККР на [населено място] и проектна площ от 15 кв.м., собственост на „Автотранс“ АД и 65 кв.м. от сграда с идент. 48489.5.3.1 по КККР на [населено място], собственост на оспорващият, като приема размер на равностойно парично обезщетение в размер на 6500 лв. На основание чл.25, ал.1 от ЗОС, Кмета на Община Монтана е публикувал в два централни и един местен ежедневник обявление, с което е уведомил собствениците на имоти за предстоящото отчуждение на недвижими имоти – в тази насока приети доказателства на л.35-42 по делото.

С оспорената Заповед №1901/09.08.2024г. на Кмета на Община Монтана на основание чл.21, ал.1 и чл.25, ал.2 от ЗОС, във вр. с Решение №178 от Протокол №8/28.05.2024г. на Общински съвет Монтана : 1. Отчуждава за изграждане на обект от първостепенно значение – публична общинска собственост 65 кв.м. от сграда с идент. 48489.5.3.1 по КККР на [населено място], собственост на Д. К. Л. от [населено място], [улица]; 2. Нарежда на Д. К. Л. от [населено място], [улица]да се изплати обезщетение в размер на 6500 лева за отчуждаването на 65,00 кв.м. от сграда с идент. 48489.5.3.1 по КККР на [населено място]. В мотивите на административният акт е посочено, че за изграждането на обект от първостепенно значение – публична общинска собственост от сграда с идент. 48489.5.3.1 по КККР на [населено място] следва да бъдат отчуждени 65 кв.м., като оценител, отговарящ на изискванията на Закона за независимите оценители е определил, че размера на равностойното парично обезщетение за отчуждаването е размер на 6500 лв. С писмо док.№94-Д-684/12.08.2024г. (л.14 по делото), което видно от известие на л.15 по делото е получено от оспорващият на 13.08.2024г., е съобщен издадения административен акт, тоест жалба с док.№94-3-122/26.08.2024г. е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и приетата съдебно оценителна и повторна съдебно оценителна експертиза, съдът, стига до следните правни изводи:

Административния акт е издаден от компетентен административен орган. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗОС, Кметът на общината издава заповед за отчуждаване, в която се посочват основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението, а при имотно обезщетение - вида, местонахождението, размера, начина на трайно ползване и стойността на имота, предоставян в обезщетение, както и размерът на паричното обезщетение за доплащане при разлика в стойностите на имотите, търговската банка, в която ще бъде внесено обезщетението по сметка на правоимащите лица и за началната дата, от която ще започне изплащането му.

По разбиране на настоящият съдебен състав е спазена предвидената в чл.25, ал.2 от ЗОС форма за издаване на оспорения административен акт, тъй като в него са посочени основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението, а при имотно обезщетение - вида, местонахождението, размера, начина на трайно ползване и стойността на имота, предоставян в обезщетение, както и размерът на паричното обезщетение за доплащане при разлика в стойностите на имотите, търговската банка, в която ще бъде внесено обезщетението по сметка на правоимащите лица и за началната дата, от която ще започне изплащането му.

При издаване на оспорения административен акт не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да дават основание за неговата отмяна, тъй като е спазен реда на специалната разпоредба на чл.25, ал.1 от ЗОС за обявяване на предстоящото отчуждение.

Основателно оспорващият претендира, че оспореният административен акт е незаконосъобразно постановен в частта му по отношение на определения размер на равностойното паричното обезщетение. Това е така, тъй като съгласно чл.22, ал.5 от ЗОС, размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл.21, ал.1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. В § 1, т. 1 от ДР на ЗОС е дадена легална дефиниция на понятието "равностойно парично обезщетение" – цената на отчуждавания имот или на част от него, определена по реда на този закон. В §1, т.2 от ДРЗОС е посочено, че "пазарни цени на имоти със сходни характеристики" са осреднените цени от всички сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, които имат еднакво конкретно или преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот, за: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки между физически и/или юридически лица, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота, като ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от двадесет сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани двадесет сделки. Административният акт е постановен в противоречие с целта на закона, която е всеки собственик да получи равностойно парично обезщетение за имотите негова собственост, които се отчуждават за нуждите на държавата. Настоящият съдебен състав, съобразява и счита за необходимо да посочи, че Европейския съд по правата на човека с Решение от 14.05.2020 г. по делото Костов и други срещу България, по жалба № 66581/2012 г. и № 25054/2015 г. изрично е посочено, че размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена /т. 63 и т. 107/. В мотивите на решението е посочено, че условията за обезщетение съгласно съответното законодателство са от съществено значение за преценката дали оспорваната мярка спазва необходимия справедлив баланс и по-специално дали тя налага несъразмерна тежест за жалбоподателите. Вземането на имущество без плащане на сума, разумно свързана с неговата стойност, обикновено представлява непропорционална намеса. Следва да бъде присъждано такъв размер на обезщетение, който да е в съответствие със стойността на отчужденото имущество, като Европейският съд по правата на човека приема наличието на допуснато нарушение на чл.1 от Протокол 1 от КЗПЧОС, поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждените имоти, в съответствие с трайната си практика за липса на съразмерност, ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност.

С оглед изясняване на спорни по делото въпроси във връзка с дължимото обезщетение за отчуждаване на имота на оспорващият по делото е приета съдебно оценителна експертиза изготвена от вещото лице инж. К. Б., която не се кредитира от настоящият съдебен състав тъй като не дава изчерпателни и точни данни за размера на дължимото парично обезщетение при съобразяване на критериите предвидени за извършване на оценка която обективно да посочва размера на равностойното парично обезщетение, което е дължимо за отчуждения имот. По делото е приета повторна съдебно оценителна експертиза която е изготвена от вещото лице инж.С. Р., която се кредитира от настоящият съдебен състав като обективна, безпристрастна и всеобхватно даваща отговор на поставените въпроси. Вещото лице е извършило проверка и анализ по поставените задачи, като е представило заключение, че размера на оценката на имота подлежащ на отчуждение следва да бъде в размер на 23985 лв. Това е така, тъй като вещото лице сочи в съдебно заседание, че е определило посочената сума на обезщетение след анализ на продажби на имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, като в ОСЗ на 19.09.2024г. е направило изрично уточнение в насока, че сравняването е за имоти в една и съща ценова зона с отчуждавания имот. Следва да се посочи, че съгласно легалната дефиниция на § 3 т.а от ДРЗОС, "Имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот" са имотите, които се намиратв една и съща ценова зона с отчуждавания имот - в урбанизираните територии, тоест изводите в заключението на приетата повторна съдебно оценителна експертиза почиват на анализ на сделки, който са аналогични. При тези доводи размера на определеното обезщетение за отчуждаването на 65,00 кв.м. от сграда с идент. 48489.5.3.1 по КККР на [населено място] недвижими имоти с идентификатор по КК и КР следва да бъде определен на 23985 лв., като съдът отбелязва, че ползваният от вещото лице метод на изчисление е съответен на изискването на определяне на справедливо равностойно обезщетение, тоест следва да бъде кредитиран при съобразяване на изложените по-горе мотиви на решението. Пълнотата изисква да се отбележи, че настоящият съдебен състав не прилага по аналогия делото Костов и други срещу България, а се ползва от тълкуването на ЕСПЧ по приложението на чл. 1 от Протокол 1 от КЗПЧОС при определяне на размера на дължимото обезщетение за отчуждените недвижими имоти от собствениците им.

Предвид изхода на делото и направеното искане от оспорващият за присъждане разноски по водене на съдебното производство, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, ответника, следва да бъде осъден да заплати в полза на оспорващият разноски по делото в размер на 2960 лева, който се следват като разноски за назначени съдебно оценителни експертизи в размер на 800 лева, 10 лева внесена държавна такса за образуване на делото и договорено и заплатено адвокатско възнаграждение заплатено на адвокат Д. в размер на 2150 лв съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Настоящият съдебен състав счита, че размера на адвокатското възнаграждение, който се претендира е съответен на фактическата и правна сложност на делото, осъщественото процесуално представителство и участие на адвоката във всички фази на съдебното производство.

При горните доводи, настоящият съдебен състав намира, че Заповед №1901/09.08.2024г. на Кмета на Община Монтана, с която на основание чл.21, ал.1 и чл.25, ал.2 от ЗОС, във вр. с Решение №178 от Протокол №8/28.05.2024г. на Общински съвет Монтана : 1. Отчуждава за изграждане на обект от първостепенно значение – публична общинска собственост 65 кв.м. от сграда с идент. 48489.5.3.1 по КККР на [населено място], собственост на Д. К. Л. от [населено място], [улица]; 2. Нарежда на Д. К. Л. от [населено място], [улица]да се изплати обезщетение в размер на 6500 лева за отчуждаването на 65,00 кв.м. от сграда с идент. 48489.5.3.1 по КККР на [населено място] е незаконосъобразно в ЧАСТТА по отношение на определения размер на обезщетение в т.2 и жалбата следва да бъде уважена, предвид което на основание чл.173, ал.2 от АПК, настоящият състав на Административен съд Монтана

Р Е Ш И

ИЗМЕНЯ Заповед №1901/09.08.2024г. на Кмета на Община Монтана в ЧАСТТА по отношение на определения размер на обезщетение КАТО увеличава размера на обезщетение от 6500 лв на 23985 лв..

ОСЪЖАДА Община Монтана да заплати на Д. К. Л. от [населено място], [улица], [ЕГН] разноски по воденото съдебно производство в размер на 2960 (две хиляди деветстотин и шестдесет) лева.

Решението е окончателно.