№ 1245
гр. София, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501410 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 261541 от 08.03.2021г., постановено по гр.д. № 3691/
2019г., на СГС, I ГО, 7-ми състав, ответното застрахователно дружество
„ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати, на основание чл. 432,
ал.1 КЗ на Р. Г. Я. сумата от 44 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, получени вследствие на ПТП, настъпило на
06.05.2017г., ведно със законната лихва върху тази су- ма, считано от
18.03.2019г. до окончателното изплащане, като искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за раз- ликата над 44 000
лв. до предявения размер от 200 000 лв.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати на адв. В. О., сумата от 1 459, 92 лв. с
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение; на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, в полза на СГС сумата от 3 520 лв., представляваща дължима държавна
такса и сумата от 110 лв. - съдебни разноски. С решението ищцата е осъдена
да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД
сумата от 241, 80 лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението е обжалвано от двете страни – от ищцата в отхвърлената
част, а от ответника – в уважената част, с подробно изложени съображения в
обстоятелствената част на жалбите. Ищцовата страна оспорва жалбата на
ответното дружество.
Софийски апелативен съд, след като обсъди жалбите във връзка с
атакувания съдебен акт, намира следното:
1
Жалбите са допустими - подадени в срока и са срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбите, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ – претендира се
обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 06.05.2017г. ПТП, при
което ищцата е получила травматични увреждания, от виновния за ка-
тастрофата водач на превозното средство, с валидно сключена задължи- телна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответ- ното
дружество, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й
изплащане.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след ана-
лиз на събраните по делото доказателства е приел за установени предпо-
ставките за ангажиране отговорността на застрахователя – противоправно
поведение на делинквента, както и че управляваното от последния моторно
превозно средство е с покрита от ответника застраховка по риска „Граж-
данска отговорност“. При определяне размера на претендираното обезще-
тение за неимуществени вреди съдът е съобразил възрастта на пострада- лата;
характера на причинените физически увреждания; изживения шок от
инцидента; претърпените неудобства от личен, битов и социален характер;
отражението на произшествието върху психо-емоционалното й състояние,
както и икономическите условия на живот в страната ни и съответните нива
на застрахователно покритие, е приел, че справедливото в случая обезще-
тение е в размер на 50 000 лв. За неоснователно е прието възражението на
ответника за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпването на
вредоносния резултат. От размера на определеното по справедливост обез-
щетение е приспаднато доброволно изплатеното от ответника обезщетение в
размер 6 000 лв., при което на ищцата е присъдено такова в размер 44 000 лв.
Решението е правилно досежно изводите за наличие на предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя и на основание чл. 272 препраща
към мотивите му в тази част.
От събрания по делото доказателствен материал категорично се уста-
новяват елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ, а именно:
наличие на увреждане от управляващ застрахован при ответното дружество
автомобил, противоправното поведение и вината, както и причинно-след-
ствената връзка между деянието и причинените на ищцата увреждания,
изразяващи се в претърпени неимуществени вреди. Освен това, ответникът е
изплатил доброволно обезщетение в размер на 6 000 лв. на ищцата за тър-
пените от нея неимуществени вреди вследствие на процесното произше-
ствие, като спорен е въпросът относно размера на дължимото в случая обез-
щетение.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд на
мира следното:
2
По спорния въпрос за размера на обезщетението за неимуществени
вреди, настоящият състав намира, че определеният от състава на СГС раз-
мер от 50 000 лв. не съответства на доказаните болки и страдания и на
преобладаващата практика на съда за сходни случаи. От заключението на
приетата пред първата инстанция СМЕ, изготвена от вещото лице Ико-
номов, се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила
следните телесни увреди: контузия на главата в лява теменна област; че-
репно-мозъчна травма – мозъчно сътресение с непълна загуба на съзнание;
контузия – дисторзия (разтежение) на шията; контузия на ляво рамо; кон-
тузия на гръдния кош и корем; посттравматична церебрастения. Вещото лице
е посочило, че от представената по делото медицинска документация не може
да бъде потвърдено загубата на съзнание на ищцата. Липсват дан- ни за
травматични увреди по опорно-двигателния апарат. Експертът е на мнение, че
за наличните в медицинската документация „епилепсия – гене- рализирани
тонично-клонични епилептични и конверзионни (психогенни) пристъпи“ най-
вероятно няма причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП с оглед
тежестта на травмата на главата (лека по степен), нейната давност и липсата
на обективни данни за мозъчна контузия. Посттравма- тичната церебрастения
най-вероятно е свързана с претърпяното ПТП и трав мата на главата.
Описаните телесни увреждания представляват временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, както и болки и страдание. В деня на ПТП в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ищцата не е хоспитализирана, направени са
обезболяващи (аналгин 2 амп.), не е предписана терапия за вкъщи. В
хирургичното отделение на МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, гр. Перник, е
лекувана с вливания, медикаменти против гадене и повръщане (деган),
ноотропни (ноотропил) и седативни (аналгетици) антиепилептични (неутроп).
Изписана е с подобрение, с нормален неврологичен статус. Из- писани са
подобни медикаменти за амбулаторно лечение (фезам, карба- мазепин).
Лечението в Неврологичното отделение на МБАЛ „Рахила Ан- гелова“ АД,
гр. Перник е сходно – аналгетици, седативни, витамини. След лечението в
Клиника по нервни болести на УМБАЛ „Света Анна“ АД, гр. София, е
уточнено лечение с депакин и клонарекс, които имат комбинирано
противогърчово и седативни действие. Вещото лице е посочило, че към мо-
мента на изготвяне на експертизата ищцата се е лекувала с подобни по дей-
ствие медикаменти (конвулекс, трилептал, адицетам). Периодът на възста-
новяване, включително болките и страдания на острите травматични увре- ди,
е между 3 и 6 месеца, като болките и страданията от посттравматичната
церебрастения може да бъде и по-дълъг (до няколко години). Вещото лице не
е провело личен преглед на ищцата, поради което не е могло да определи
какво е било състоянието й към този момент. Посочва, че през м. март 2020г.
пострадалата е получила епилептичен пристъп, като проведената ЕЕГ е
показала неспецифични промени, а неврологът е препоръчал консул- тация с
психиатър. Невъзстановените увреди при ищцата са с предимно
функционален и психологичен характер и се дължат на посттравматична
3
церебрастения. Вещото лице очаква в бъдеще постепенно подобрение в
състоянието на пострадалата, като симптомите на посттравматичната це-
ребрастения е възможно да продължат няколко години. Експертът е на
мнение, че с оглед механизма на процесното ПТП описаните телесни ув-
реждания биха били по-леки и по-ограничени при положение, че ищцата е
била с поставен предпазен колан по време на инцидента.
В о.с.з. пред първата съдебна инстанция вещото лице поддържа за-
ключението си, като пояснява, че вероятно епилепсията, която е смесен тип с
епилептични и конверзивни припадъци, няма общо с причинената травма.
Експертът посочва, че черепно-мозъчната травма при ищцата е без пълна
загуба на съзнание и че първите данни за епилепсия при нея са няколко
години след травмата. Освен това сочи, че при компютърната томография,
която е направена в УМБАЛ „Света Анна“ АД, липсват данни за мозъчна
контузия, а обикновено причината за посттравматичната епилепсия е имен-
но тя, когато има органична увреда на мозъка от травмата. При пострада-
лата такова нещо липсвало. Вещото лице е изложило, че не винаги е задъл-
жително да има обективни находки при заболяване, но то трябва да бъде
потвърдено с други изследвания, в случая с електроефалография. Следвало да
са налице единствено неспецифични промени на мозъчната активност без да
има данни за пароксизмална активност, за фокална активност, за фокални
промени, които са характерни за посттравматичната епилепсия. Все пак
експертът не отрича, че е възможно припадъците да са свързани с
произшествието, но това било малко вероятно. Посочва, че пострадалата
получава и конверзивни припадъци, т.е. психогенни, които са на фона на
посттравматичната церебрастения, която вещото лице е отбелязало, че е във
връзка с настъпването на инцидента. Разяснено е, че след една травма може
да има два вида усложнения. Едното е посттравматичната церебра- стения,
която протича с главоболие, безсъние, нервност, психогенни про- мени, страх
от повтаряне на ситуацията, която се е случила, замаяност, мо же да има
гадене, без повръщане обикновено. Тя наподобявала картината на невроза.
Вещото лице счита, че такава е налице при ищцата вследствие на процесното
ПТП. Другото усложнение – посттравматична енцефало- патия е с промени на
мозъка, епилепсия, промени в ЕЕГ, в образни изслед- вания. За такава при
ищцата липсват данни. С напредването на възрастта мозъкът реагирал по-
лесно на съответните дразнения, но сериозна връзка с получаването такива
усложнения и възрастта нямало.
Съдът кредитира експертизата в описаната по-горе част, тъй като е
изготвена от експерт, притежаващ необходимите за целта познания, който е
отговорил обективно и изчерпателно на поставените въпроси, като заклю-
чението съответства на останалия доказателствен материал по делото.
От показанията на свидетеля Я. (съпруг на ищцата) се установява, че
последният управлявал автомобила, в който пътувала ищцата по време
произшествието. След настъпването на удара свидетелят се обадил на сина
си, който бил наблизо. Ищцата била неадекватна, стояла на седалката си.
4
Синът му дошъл, опитал се да събуди майка си, но тя продължавала да не
отговаря. Свидетелят и пострадалата били откарани по спешност в „Пи-
рогов“. Ищцата била поставена в количка и я вкарали за преглед. Лекарите й
казали, че трябва да остане на лечение, но отказала да остане в болницата и се
прибрали вкъщи. Последната имала оплаквания от виене на свят, гла- воболие
и припадъци. На три пъти и се наложило да лежи по няколко дена в
болницата в гр. Перник, където била поставена на системи, инжекции и
лекарства. През 2018г. два пъти останала да лежи в болница „Света Анна“, гр.
София. Ищцата получавала припадъци. Започвало да се тресе цялото й тяло.
Първият път й избила пяна на устата и се изпуснала. Преди инцидента такива
проблеми нямала. По време на инцидента и двамата били с поста- вени
предпазни колани. Свидетелят първо откопчал съпругата си, а после себе си.
Последната не можела да седи права. Държала се за главата и не можела да
пази равновесие. При удара си ударили главите една в друга. Ищцата
получила първия си припадък около 15-20 дни след катастрофата. Още май
месец я закарали с линейка в болницата в гр. Перник.
Съдът цени свидетелските показания, които са преки и непосредст-
вени, като ги кредитира в описаната част, тъй като не са в противоречие с
останалия доказателствен материал по делото.
При тези данни, като съобрази възрастта на ищцата към момента на
инцидента – 62 години, вида, естеството и тежестта на получените травми:
контузия на главата в лява теменна област; черепно-мозъчна травма – мо-
зъчно сътресение с непълна загуба на съзнание; контузия – дисторзия (раз-
тежение) на шията; контузия на ляво рамо; контузия на гръдния кош и ко-
рема; посттравматична церебрастения; лечебният и възстановителен период -
между 3 до 6 месеца, през който период е изпитвала болки и страдания;
обстоятелството, че пострадалата продължава да търпи болки и страдания от
посттравматичната церебрастения, което може да продължи до няколко
години; това, че не е настъпило пълно възстановяване, като ищцата про-
дължава да получава да търпи проявите на неврозата, което със сигурност
води до дискомфорт и има значително отражение върху качеството й на
живот; отражението на инцидента върху психиката на пострадалата, която е
изпитала неминуем шок от станалото - отслабнала е, нямала желание да
контактува с хора, като изпитвала страх да излиза навън, за да не се случи
нещо лошо (Етапна епикриза от 13.10.2018г. от МЦ „Медикрос“ ООД), като
взе предвид и приетите от практиката обичайни размери в подобни случаи,
социално-икономическите условия на живот в страната ни към процесния
период, намира, че сумата от 35 000 лв. представлява справед- ливо по
смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за периода на 2017г.
За да не уважи изцяло жалбата на ответното дружество, настоящият
състав взе предвид, че видимо ищцата не е напълно възстановена от полу-
чените вследствие на инцидента травми, като продължава да търпи вреди и до
днес. Последната продължава да търпи последици от посттравматичната
церебрастения, което се отразява на качеството й на живот. Няколкократно в
5
тази връзка се е наложило да постъпи в болнично заведение за лечение.
За да намали определеното от първостепенния съд обезщетение, съдът
взе предвид, че получените от последната травматични увреди не са тежки,
особено тези по тялото, които представляват контузии. По делото не е
установено по пътя на пълното и главно доказване, че епилепсията при
пострадалата, както и твърдените припадъци се дължат на получените при
процесното ПТП увреждания. Прогнозата й за възстановяване от посттрав-
матичната церебрастения е благоприятна и се очаква постепенно отшумя-
ване на симптомите.
По оплакванията ответника относно приетото за неоснователно от
първоинстанционния съд възражение за съпричиняване, въззивният състав
намира следното:
По делото не е категорично установено твърдението на ответника, че
ищцата е пътувала без поставен предпазен колан, като в негова тежест е
пълното и главното му доказване, както и на факта, че непоставянето на
колана е причинило процесните увреждания. Медицинското лице е на мне-
ние, че описаните телесни увреждания биха били по-леки и по-ограничени
при положение, че ищцата е била с поставен предпазен колан по време на
инцидента. Свидетелят по делото, който е очевидец, твърди, че последната е
била с правилно поставен предпазен колан. Действително показанията на този
свидетел следва да бъдат ценени съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК,
предвид близката му връзка с ищцата. Следва обаче да се вземе пред- вид и
механизма на настъпването на инцидента, динамиката на самия удар, както и
действието на предпазните колани. Черепната травма при ищцата е получена
вследствие на удар от лявата страна на главата й в дясната част на главата на
водача на автомобила, при това положение телата на двамата са се
придвижили странично едно към друго. Както се знае, предпазните кола- ни
са ефективни при челни удари, като основно ефективността им произ- тича от
способността им да спрат движението на тялото напред, спрямо седалката. В
случая ударът за автомобила, в който се е движила ищцата, е страничен, като
видимо ефективността на предпазния колан е минимална и дори при
правилното му поставяне е възможно да настъпят получените телесни
увреждания при ищцата. С оглед на гореизложеното, споделя из- вода на
първостепенния съд за неоснователност на възражението на ответ- ното
дружество за съпричиняване от страна на пострадалата.
Размерът на така определеното обезщетение следва да бъде намален
съобразно изплатеното извънсъдебно такова от застрахователя в размер на
сумата от 6 000 лв., при което обезщетението, което следва да бъде присъ-
дено на ищцата, е в размер от 29 000 лв.
Поради несъвпадане в крайните изводи, обжалваният акт следва да се
отмени в частта, с която на ищцата е присъдено обезщетение за разликата над
29 000 лв. до 44 000 лв., като се постанови ново, с което се отхвърли за
посочената разлика.
6
При този изход на спора първоинстанционното решение следва да се
отмени в частта, с която ответникът е осъден да заплати на адв. В. О.
адвокатско възнаграждение над сумата от 962.22 лв., с включено ДДС, както
и в частта, с която е осъден да заплати по сметка на СГС сумата над 1 160 лв.
– държавна такса, и сумата над 72.50 лв. – разноски за експертизи, платени от
бюджета, следва да бъде отменено. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати
на ответното дружество допълнително сумата от 137.75 лв. – разноски за
първата инстанция.
Относно разноските пред настоящата инстанция, с оглед частичната
основателност на подадената от ответната страна жалба и неосновател ността
на жалбата на ищцата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. В.
О. адвокатско възнаграждение в размер на 962.22 лв., с ДДС за безплатна
правна защита на ищцата във въззивната инстанция. Ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника сумата от 300 лв. – деловодни разноски,
представляващи следващата се част от за- платената в полза на САС д.т. от
880лв. и 100 лв. юрисконсултско възна- граждение, или общо 400 лв.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261541 от 08.03.2021г., постановено по гр.д. № 3691/2019г., на СГС, I
ГО, 7-ми състав, в частта, в която ответното застра хователно дружество „ДЗИ-Общо
Застраховане“ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Витоша“ № 89Б, е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал.1 КЗ на Р. Г. Я., ЕГН:
**********, адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, разликата над 29 000 лв. до присъдените 44 000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на ПТП,
настъпило на 06.05. 2017г., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 18.03.2019г.
до окончателното й изплащане; както и в частта, с която „ДЗИ-Общо Застра- ховане“ ЕАД,
ЕИК: *********, е осъдено да заплати в полза на адвокат В. О. адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38 ЗА над сумата от 962.22 лв., с включено ДДС; по сметка на СГС сумата над
1 160 лв. – държавна такса, и сумата над 72.50 лв. – разноски за експертизи, пла- тени от
бюджета, вместо което постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Г. Я., ЕГН: **********, иск по чл.432, ал.1 КЗ за разликата
над 29 000 лв. до присъдените 44 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в следствие на ПТП, настъпило на 06.05.2017г., ведно със законната
лихва върху сумата, начиная от 18.03.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Р. Г. Я., ЕГН: ********** да заплати на ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК:
*********, допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на
137.75 лв., а за въззивното производство – в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, да запла ти на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА на адвокат В. О. – САК адвокатско възнаграждение за въззивното
7
производство в размер на 962.22 лв., с ДДС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261541 от 08.03.2021г., постановено по гр.д. № 3691/2019г.,
на СГС, I ГО, 7-ми състав, в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8