Решение по дело №274/2020 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 260038
Дата: 2 април 2021 г. (в сила от 4 ноември 2021 г.)
Съдия: Аксиния Борисова Атанасова
Дело: 20201850100274
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Гр. К., 02.04.2021 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Районен съд – гр. К.,     ІI – ри състав в публично

заседание на двадесет и петнадесети март

две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

                                          

 

при секретаря                Д.М.                  и в присъствието

на прокурора                                                          разгледа докладваното

от съдията                Атанасова                              гр. д. № 274 по описа

за 2020 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

 

 

                   Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.

         Ищецът А.С.Н., ЕГН ********** *** е предявил против ответника Д.Д.Д., ЕГН ********** *** иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК. 

 Ишецът твърди в исковата молба, че е наследник на С.А.Н., който е бил собственик на недвижим имот, находящ се в землището на с. Д., община К., а именно : дворно място, с площ 2 000 кв. м., местността „Л.“, при съседи : улица, С.С.С. И.С.П. и блок на АПК, заедно с построената в имота едноетажна жилищна сграда, кошара и стопанска постройка, съгласно нотариален акт № 2, том II, дело № 142 / 1982 г. Сочи се още, че по скица посочения по – горе имот е с площ от 2 550 кв. м., като разлика се дължи на придадените земеделски земи, а именно : 329 кв. м. към парцел УПИ VII - 141 и 301 кв. м. към парцел УПИ VIII – 145.

Ищецът сочи, че има триъгълник, който е земеделска земя заедно с частта 141 и те са част от парцела, който при реституцията на земята му е върнат.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да бъде признат за собственик върху тази част от 126 кв. м., попаднали в имот УПИ VI – 144, в кв. 28 по плана на с. Д., собственост на ответника. Същият моли още съдът да се обезсили нотариалния акт на ответника / приложена е само първата страница от нотариален акт № 135, том III, рег. № 3895, дело № 489 / 2018 г. с допълнителна молба вх. № 260322 / 04.03.2021 г. – л. 70 от делото /. Направено е искане за заплащане на разноските по делото, но с допълнителна  молба вх. № 262774 / 12.10.2020 г. / л. 53 / същият се е отказал от заплащане на разноските, тъй като ответникът ще му окаже съдействие.

                   Ищецът редовно призован за съдебно заседание явява се лично и поддържа така предявения иск. Същият моли съдът да постанови решение, с което да уважи така предявеният иск, като основателен и доказан.     

                   Ответникът нередовно призован за съдебно заседание пред настоящата инстанция явява се лично, не прави възражение за нередовната процедура по призоваване, не оспорва иска за собственост относно процесните 126 кв.м. Същият сочи, че от 3 / три / години е собственик на процесния имот.   

                   Съдът след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и ги обсъди във връзка с доводите изложени от ищеца и съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна :

         От приложения като доказателство към делото нотариален акт за  собственост на недвижим имот придобит по давностно владение 2, том II, дело № 142 / 1982 г. по описа на съдия от КРС е видно, че С.А.Н. е признат за собственик на следния недвижим имот, находящ се в землището на с. Д., а именно : дворно място с площ от 2000 кв. м., находящо се в местността „Л.“, при съседи : улица, С.С.С., И.С.П. и блок на АПК, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда, кошара и стопанска постройка.    

                   От приложеното като доказателство към делото удостоверение рег. № АБ – У – 766 / 27.10.2016 г. издадено от община К. е видно, че описания по – горе имот е с площ от 2 550 кв.м., като разликата от 550 кв. м. е при съседи : улица, УПИ VI – 144, край на регулацията, УПИ ХI – 146 и УПИ ХII – 146. 

                   От приложеното по делото удостоверение за наследници № 7.3 / 03.06.2019 г. е видно, че А.Н.П. е починал на 21.11.1970 г., акт за смърт № 8 / 1970 г. и е оставил следните н – ци : С.А.Н. – син, починал през 2007 г. и негов наследник е ищеца.

                   От приложеното Решение № 37 за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Д. на ПК – гр. К. е видно, че е признато правото на собственост на н – ците на А.Н.П. в съществуващи / възстановими / стари реални граници на описаните имоти.

         Ответникът съгласно част от приложения нотариален акт № 135, том III, рег. № 3895, дело № 489 / 2018 г. на нотариус М.Ц. е видно, че е собственик на УПИ VI – 144 от кв. 28 по плана на с. Д., с площ от 552 кв. м., който е съседен на парцела на ищеца УПИ VII – 141.

                   При гореописаната фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна :

                   Искът по чл. 124 ал. 1 от ГПК е претенция на собственика на имота да установи със сила на пресъдено нещо правото си срещу лице, което му го оспорва или смущава. Целта на защитата е разрешаването на спора за материално право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретния имот, като се осуетява занапред възникването на нов спор за материално право на същото основание. Уважаването на иска по чл. 124 ал. 1 от ГПК предполага установяването от страна на ищеца, с оглед доказателствената му тежест, че той е собственик на процесния имот на соченото основание, както и интерес от установяването му, който е налице при оспорване правото на собственост от ответника. В процесния случай съдът намира, че ищецът, избрал да се защити с положителен установителен иск за собственост, е имал интерес от предявяването му, предвид попадането на 126 кв. м. в съседния парцел.  

                   Предмет на доказване по предявения положителен установителен иск е визираното в исковата молба оригинерно основание на правото на собственост на ищеца – придаването на кв. м. към неговия и другите парцели. За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на закона / чл. 79 ал. 1 от ЗС / установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период по – дълъг  от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си.

                   В настоящия случай не се спори, че процесните 126 кв. м., които попадат в УПИ VI – 144 от кв. 28 по плана на с. Д. са собственост на ищеца.

                   Относно искането на ищеца за обезсилване на нотариален акт № 135, том III, рег. № 3895, дело № 489 / 2018 г. на нотариус М.Ц., от който е видно, че ответникът е собственик на  УПИ VI – 144 от кв. 28 по плана на с. Д., с площ от 552 кв. м., съдът намира същото за неоснователно, тъй като същият законно е придобил имота и го владее вече  три години. Също така същият е съгласен ищецът да бъде признат за собственик на процесните 126 кв. м., попадащи в неговия парцел.

                   Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че така предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК, за процесните 126 кв. м., попадащи в  УПИ VI – 144 се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

                   Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав

         

Р    Е    Ш    И    :

 

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на         ответника Д.Д.Д., ЕГН ********** ***, че ищецът – А.С.Н., ЕГН ********** *** е собственик на 126 кв. м.,  попаднали в имот УПИ VI – 144, в кв. 28 по плана на с. Д., собственост на ответника.

         ОТХВЪРЛЯ искането за обезсилване на нотариален акт № 135, том III, рег. № 3895, дело № 489 / 2018 г. на нотариус М.Ц., като неоснователно и недоказано.

        РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С.  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                         

 

                                                                    

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :