МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХ ДЕЛО № 01070ПО ОПИСА ЗА 2016 ГОДИНА НА ПЕРНИШКИЯ
РАЙОНЕН СЪД
Обвинението е
повдигнато с обвинителен акт от Районна прокуратура гр.Перник срещу подсъдимият
Н.Б.Б. – роден на *** ***, ****,**** гражданин, със ****
образование, ****,****, неосъждан, с ЕГН ********** за това, че на 14.04.2016
г. в гр. Перник, по ул. „Младен Стоянов“ е управлявал моторно превозно средство
– лек автомобил марка „Мерцедес“ с ****, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, а именно 2,08 на хиляда, установено по надлежния ред /с
протокол за химическа експертиза № 167/19.04.2016 г. на НТЛ – ЕКД ОД на МВР гр.
Перник – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Представителят на държавното обвинение го поддържа. Счита, че наказанието следва да бъде
определено при отчитане на смекчаващи отговорността обстоятелства-чисто съдебно
минало и малък брой наказания за нарушения по Закона за движението по пътищата,но
с отчитане на концентрацията на алкохол,предлага наказание в размер от 1 година
и шест месеца лишаване от свобода,както и налагане на наказание“лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от една година.
От
защитника на подсъдимия -адв.П. се пледира за постановяване на присъда,с която
подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан.
Атакува обстоятелствената част на
обвинителният акт,тъй като не е конкретизирано,индивидуализирано техническото
средство,с което първоначално е била отчетена определена концентрация.
Счита още, че химическата
експертиза,изготвена на досъдебното производство не
следва да се оценява,тъй като не са взети две проби кръв,като
конкретизира нарушение по чл.13 ал.1 от Наредба №30.
Заключението по назначената в съдебното
следствие експертиза също не следва да се цени,тъй като е изготвено след
тримесечния срок,с позоваване на разпоредбата на чл.19 също от Наредба №30,а от
друга страна,шишенцето с кръв от първоначалната проба вече било манипулирано,чрез предходното изследване.
Подсъдимият не дава обяснения, поддържа
становището на своя защитник.
Пернишкият районен съд, след като обсъди
доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Н.Б.Б.
е роден на *** г., със **** образование, ****,**** и не е осъждан към момента
на деянието – предмет на настоящото обвинение.
На 14.04.2016 г. служители при Второ РУ –
ОД на МВР – Перник –М. М.З. и И.Г.С. са изпълнявали служебните си задължения
като автопатрул на територията на Второ РУ ОД на МВР -
Перник.
Около 23:55 часа при извършен обход по ул.
„Младен Стоянов“ в град Перник забелязват движещ се лек автомобил марка
„Мерцедес“ с регистрационен № *******
Двамата горепосочени свидетели спрели със
звуков и светлинен сигнал автомобила за извършване на проверка като в хода на
същата, чрез проверка на документите за самоличност установили, че автомобилът
се управлява от Н.Б.Б..
Същият имал мирис на алкохол и пред
полицейските служители признал, че е консумирал такъв преди да предприеме
управлението на лекия автомобил.
След доклад до ОДЧ при Второ РУ ОД на МВР –
Перник е бил изпратен автопатрул от служителите М.С.К.
и П.А., при което подсъдимият бил изпробван с техническо средство за употреба
на алкохол, с помощта на което е бил отчетен положителен резултат, тоест
концентрация от 1,66 на хиляда.
Издаден е талон за медицинско изследване,
като в ЦСМП – гр. Перник е било извършено медицинско освидетелстване,
съпроводено със вземане на проба кръв.
Заключението на химическата експертиза на
кръвната проба - № 167/19.04.2016 г., извършена от НТЛ-ЕКД ОД МВР – Перник,
установява концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия от 2,08 на хиляда.
На 15.04.2016 г. със съставянето на Акт за
установяване на административно нарушение е било иззето и свидетелството за
управление на МПС на водача и подсъдим.
Същият притежава свидетелство за управление
на МПС, издадено на 23.09.2010 г. категории „В“, „А“, „М“, като според Справка
за нарушител на „Пътна полиция“ – Перник с Наказателно постановление, влязло в
сила на 14.08.2012 г. спрямо подсъдимия е наложено административно наказание по
чл. 174, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Горната фактическа обстановка се установява
чрез данните, внесени в процеса чрез следните доказателствени средства и
доказателства: показанията на свидетеля м. М.З., показанията на свидетеля М.С.К.,
съставил АУАН от 15.04.2016 г., показанията на свидетеля И.Г.С., чрез прочитане
/лист 13 от досъдебното производство/, заключението по химическата експертиза,
изготвено в рамките на досъдебното производство /лист 16/ и разпита на вещото
лице В.Н.О., заключението по назначената в рамките на съдебното следствие съдебно-химическа
/токсилогична/ експертиза, изготвена от специалисти в
Специализирана токсикохимична лаборатория към ВМА –
София, събраните данни в съдебното наказателно производство за годността на
техническото средство „Дрегер 7410“ с фабричен номер ARSM0021 с разпечатка за извършени измервания с
конкретното техническо средство на дата 15.04.2016 г., данни за извършена
проверка на техническото средство като средство за измерване, които документи
са изпратени от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Перник и
съответно получени на 17.09.2016 г. - преди последното съдебно заседание по
същество.
Съдът е изискал и други допълнителни
сведения именно относно техническото средство с по-конкретна разпечатка и данни
от техническо описание – инструкция по експлоатация относно допустимата грешка
на техническото средство като средство за измерване, но тези документи са
получени на 03.11.2016 г., тоест след последното съдебно заседание, съответно
постановяването на присъдата, при което и тези получени документи на 03.11.2016
г. съдът не анализира като доказателства.
При установяването на административни
нарушения по Закона за движение по пътищата – чл. 174, ал. 1 – основен състав
на административно нарушение, както и при реализиране на наказателната
отговорност по чл. 343б, ал. 1 от НК /основен състав на този вид престъпление/,
надлежният ред е регламентиран в Наредба № 30/27.06.2001 г. с изменения и допълнения - За реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС.
Релевантни в конкретния случай са
определени разпоредби от горепосочената Наредба – чл. 6, според тълкуването на
която, а и изводимо от разпоредбата на чл. 171т.1 б.“б“ изречение последно, от
Закона за движението по пътищата, когато употребата на алкохол е установена и с
техническо средство и чрез химическо изследване на взета от водача проба кръв,
меродавната стойност на концентрацията на алкохол в кръвта на водача е тази,
установена чрез химическото изследване.
Ето защо на досъдебното производство, а и в
съдебното следствие обвинението спрямо подсъдимия е, че е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта му от 2,08 на хиляда и то установена по надлежния
ред, регламентиран в процесната Наредба.
Съдът счита за основателен довода на
защитата,че е могло в обстоятелствената част на обвинителният акт да бъде
конкретизирано техническото средство ,както средство за измерване,но което
опущение съдът ни го приема от съществено значение,съществен порок,тъй като
обвинението се основава на стойността, установена чрез химическото изследване
на взетата от подсъдимия водач проба кръв.
Извършено е изследване по назначената съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза, в рамките на съдебното производство върху същата
проба кръв, взета от подсъдимия, при което по метода на газовата хроматография,е установена концентрация от 2,08 на хиляда,
която стойност съвпада с установеното по метода на Видмарк
, по химическата експертиза, назначена в рамките на досъдебното наказателно
производство.
Също така в процесуален аспект в конкретния
случай са относими и разпоредбите на чл. 19 и чл. 20,
ал. 3 от процесната наредба.
Разпоредбата на чл. 19 казва, че след
химическото изследване пробите кръв се съхраняват в химическите лаборатории до
3 месеца при температура +4 градуса по Целзий.
Следователно тримесечният срок, според този
текст,в конкретния случай изтича на
19.07.2016 г.
Същевременно следва да се има предвид
възможността, регламентирана в чл. 20, ал. 3 от процесната
Наредба/Наредба №30-горецитирана/, според която
разпоредба в седмодневен срок от
връчване на наказателното постановление или от предявяване на обвинението за
престъпление по чл. 343б от НК изследваното, лице може да поиска за своя сметка
повторно извършване на химически анализ, ако не е изтекъл срокът по чл. 19.
Подсъдимият е привлечен като обвиняем на
12.05.2016 г. и до приключване на досъдебното наказателно производство същият
не е поискал повторно извършване на химически анализ.
След като е изготвен обвинителен акт и делото е изпратено в Районен съд – Перник,
постъпило на 01.06.2016 г., на 08.06.2016 г. Н.Б.Б. е
депозирал молба до Районна прокуратура – гр. Перник и един от пунктовете й
съдържа искане за повторна експертиза на дадената от него проба кръв.
Тази молба е препратена от Районна
прокуратура – гр. Перник,тъй като вече е
налице образувано съдебно наказателно производство, а в съдебното наказателно
производство съдията- докладчик /въпреки, че подсъдимият в качеството си на
обвиняем не се е възползвал от седмодневния срок, указан в чл. 20, ал. 3 от процесната наредба/ е предприел действия чрез бързо
насрочване на съдебно заседание, да бъде спазен включително и тримесечния срок,
указан в чл. 19 от процесната наредба относно
съхраняването на пробата кръв в химическата лаборатория, като е назначена
съответната експертиза и то в квалитетна, оторизирана
лаборатория, а именно Специализирана Токсикохимична
лаборатория към ВМА, където заключението е изготвено на 09.08.2016 г., според
което заключение, въз основа на още по-точен метод е установена концентрация на
пробата кръв, съвпадаща с установената по метода на Видмарк.
Макар че това заключение е изготвено след
тримесечния срок за съхраняване на пробата кръв съдът счита, че е налице
установяване на релевантна концентрация с техническо средство ,конкретизирано в
съставеният на място АУАН,релевантна концентрация при химическото изследване на
досъдебното наказателно производство,
която се потвърждава и от впоследствие изготвено заключение с още
по-точен метод и доводите на защитата в противна насока, а именно, че не е
спазен реда, регламентиран в наредба № 30 е неоснователен.
Спецификата на настоящото производство е свързана със възможността
изследвано лице/в случая –подсъдимия/да поиска повторно извършване на химически
анализ на проба кръв/макар че тази възможност е пропусната в рамките на
досъдебното производство/,стига да не е изтекъл срокът по чл.19/тази възможност
е дефинирана в чл.20 ал.3 от Наредба №30/2001г.-„За реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства“.
На първо място, съдията-докладчик е
насрочил съдебно заседание в доста по-кратък срок от двумесечния, указан в чл.252
ал.1 от НПК, като се е съобразил и с депозираното от подсъдимия искане за
повторна експертиза макар и пред Районна
прокуратура – гр. Перник, но вече след като досъдебното наказателно
производство е приключило и заедно с обвинителния акт е внесено в Районен съд –
гр. Перник, а от друга страна Н.Б.Б. не се е
възползвал от възможността, регламентирана в чл. 20, ал. 3 от Наредба № 30 –
тоест да поиска за своя сметка повторен химически анализ на взетата му проба
кръв в седмодневен срок от предявеното му обвинение по чл. 343б, ал. 1 от НК,
основаващо се именно на извършено химическо изследване – химическа експертиза
от 19.04.2016 г.
При така приетата за установена фактическа
обстановка, непротиворечива, от правна страна съдът намира, че подсъдимият е
осъществил състава на чл.343 б ал.1 от НК.
От обективна страна- чрез действия- на
инкриминираната дата-14.04.2016г.,в района на гр.Перник,по ул.“Младен Стоянов“
подсъдимият е управлявал посоченото МПС с концентрация на алкохол в кръвта си
от 2,08 на хиляда, при съставомерна- над 1,2 на
хиляда, установено по реда, към който препраща бланкетната
норма на чл.343 б ал.1 от НК, подробно регламентиран в Наредба №30/2001г.-За
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачи на МПС.
От
субективна страна- подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици.
Съдът отчита, че престъплението е формално,
на просто извършване, като състав на престъпление.
Но по отношение на разграничаването между
пряк и евентуален умисъл, липсват каквито и да са данни на досъдебното
производство, които следва да произлизат от страна на водача и обвиняем, за
причините, поради което е предприето управлението на моторното превозно
средство, след употребен от водача му алкохол, а данните в този аспект могат да
обосноват евентуалния умисъл при този вид наказуемо деяние.
Липсват ли, за съдебния състав остава да
приеме пряк умисъл.
Причини за извършване на престъплението
–пренебрежително отношение към нормите, спазването на които осигурява
безопасност на движението по пътищата.
Смекчаващи отговорността обстоятелства -не
е осъждан.
Отегчаващи отговорността обстоятелства –наказание
по административен ред за административно нарушение, субсумиращо
се под нормата на чл.174 ал.1 от Закона за движението по пътищата.
Съдът, като отчита обществената опасност на
деянието ,на дееца, личната и генерална превенции, целите на наказанието,
регламентирани в разпоредбата на чл.36 от НК, смекчаващото и отегчаващо
обстоятелства, на основание чл.343 б ал.1 от НК вр.чл.54
от НК определя и налага наказание –една година лишаване от свобода,както и глоба в размер на
200лв., като на основание чл.66 ал.1 от НК отлага изтърпяването на наказанието лишаване
от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, тъй
като преценява, че за приложението на института на условното осъждане са налице
всички кумулативно дадени предпоставки- липсващи осъждания, вид и размер на
наказанието, както и за поправяне на подсъдимия и за постигане целите на
наказанието в конкретния случай не е необходимо ефективно изтърпяване.
Същевременно, и на основание чл.343 г вр.чл.343 б ал.1 вр.чл.37 ал.1
т.7 от НК съдът следва да лиши подсъдимия от право да управлява МПС ,и с
отчитане смекчаващото и отегчаващо обстоятелства, както и за постигане целите
на наказанието определя този срок на 12 месеца, считано от влизане на присъдата
в сила, като същевременно зачита реалното изтърпяване на това наказание в
частта му, на основание чл.59 ал.4 от НК, считано от 15.04.2016г.-датата на
изземване на свидетелството за управление на МПС.
Във връзка с изхода на делото, на основание
чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати сумата от
33,11лв. по сметка на ОД МВР Перник, представляваща разноски за химическото
изследване на досъдебното наказателно производство,а по сметка на Районен съд
гр.Перник,сумата от 96,60лв.разноски за вещи лица ,направени в съдебното
следствие.
Във връзка с доводите на защитата,съдът
сочи следното:Частично основателен е довода,във връзка с конкретизацията на
техническото средство в обстоятелствената част на обвинителният акт,но тази
липса не е съществен порок,не само че се сочи АУАН,серия Г, бланков номер *****от
15.04.2016г.в който е конкретизирано техническото средство,но и след
проведеното химическо изследване на взетата проба кръв, актуален,относим, релевантен е нейният резултат.
Нещо повече,не би било грешка,да бъдат
събрани и данни за годността на техническото средство,като средство за
измерване,още на досъдебното наказателно производство.
По отношение на заключението на назначената
експертиза в рамките на съдебното следствие повторна експертиза на взетата от
подсъдимия проба кръв,съдът е дал отговор по-горе в мотивите,а във връзка с
факта,че е взета само една проба кръв при проведеното на 15.04.2016г.медицинско
изследване/всъщност медицинско освидетелствуване/,съдът
счита,че довода е неоснователен.
Тълкуването на израза „Пробите кръв се
поставят в шишенца…“/според нормата на чл.13 ал.1 от Наредба №30/не означава
,че при медицинското освидетелствуване се вземат две
проби,в „две шишенца“ от едно лице, като терминът е обобщителен-въвеждат се
изисквания за обработка на шишенцата,начина на затваряне, начин на
етикетиране.
Това следва и от логическото, и
граматическо тълкуване на други разпоредби също от Наредба №30,регламентираща
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства:
-чл.20 ал.1 –изготвяне на кръвна проба,
-чл.20 ал.3 –възможност изследваното лице да поиска повторна извършване на химически
анализ,ако не е изтекъл срока по чл.19.
Това повторно изследване предполага повторно
изследване на взета и изследвана вече кръвна проба.
Анализът и на други разпоредби от
посочената Наредба №30-чл.11 ал.1,ал.2 ,чл.13 ал.2 също не предполага извод,че вземането
на кръв за химическо изследване следва да се извърши с две шишенца,всяко
напълнено с 10мл.кръв.
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива си.
Председател :/П/
Вярно
с оригинала:
СГ