Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет
и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм.
дело №250 по описа за
2020 г. на КАС и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 156 – 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано
е по жалба от „Трендстил“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, подадена чрез управителя Ф.Р.Ю., срещу
Ревизионен
акт № Р-16001619003084-091-001/29.04.2020
г., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №329/14.07.2020
г.
на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“
- Пловдив при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят
намира оспорения акт за незаконосъобразен,
като постановен
при неправилно тълкуване на материалния закон и несъответстващ на събраните доказателства. На първо място счита, че не са налице условията
за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 ДОПК.
Твърди, че изисканите от ревизиращите органи
документи са били изпратени от дружеството при извършването на първата ревизия,
като изводите за наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.4 ДОПК,
се дължали на бездействието на административния орган, който не се запознал своевременно с всички представени доказателства.
Счита също, че е бил
лишен от възможността да подаде възражение срещу процесния ревизионен акт,
тъй като последният бил издаден преди изтичането законоустановения
14-дневен срок. По съществото на
спора твърди, че дружеството е командировало, при условията на чл.12, §1 от Регламент /ЕО/ №883/2004
г. на Европейския парламент и на Съвета
от 29.04.2004 г., за срок от над 30 дни, 16 строителни работници, за които получило Удостоверение А1
от ТД на НАП. Счита, че по отношение на данъчното третиране
на командировъчните пари са приложими разпоредбите на чл.15, ал.1 от Наредбата за служебните командировки
и специализации в чужбина /НСКСЧ/, както и на чл.24, ал.2, т.5 от Закона за данъците върху доходите на физическите
лица /ЗДДФЛ/. Респ., получените от командированите лица дневни пари
- до двукратния размер,
посочен в наредбата, не формират облагаем
доход, и за тях, съгласно разпоредбата
на чл.1, ал.8, т.1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, не
се дължат осигуровки. Иска
отмяна на оспорения ревизионен акт. В представено писмено становище поддържа подадената жалба и счита,
че изплатените на работниците дневни пари - до ** евро на ден, са
необлагаеми.
Ответникът – Директор на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите,
чрез процесуалния си представител - юрк.Б.а, намира жалбата за
неоснователна. Счита, че в случая е налице
обстоятелство по чл.122, ал.1, т.4
ДОПК, предвид липсата на първична и вторична
счетоводна документация и непредставяне на изисканите документи, необходими за установяване на задължителните осигурителни вноски
/ЗОВ/ - трудови договори, присъствени форми, разчетно-платежни ведомости, документи за месечния размер
на отчетените командировки, разходни касови ордери и др.
Сочи, че изплатените
от дружеството средства представляват допълнителни трудови възнаграждения и са доходи
от трудова дейност по смисъла на чл.6, ал.2 от КСО, поради което за тях се дължат вноски
за социално и здравно осигуряване. По отношение на
определените задължения по ЗДДФЛ сочи, че допълнително изплатените
на работниците средства, не представляват дневни командировъчни
пари и не попадат в обхвата на чл.24, ал.2, т.5 от ЗДДФЛ, тъй като
след 30.12.2016 г., КТ и Наредбата
за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките
на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/, не предвиждат задължение
за работодателя да изплаща дневни командировъчни пари,
които да са необлагаем доход по чл.24, ал.2 от ЗДДФЛ. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата
на страните, приема от фактическа страна следното:
Ревизията е втора поред, след като с Решение №245/23.04.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП-Пловдив е отменен Ревизионен акт №Р-16000918002194-91-001/10.01.2019
г., като преписката е върната за извършване
на нова ревизия
по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, за периода 01.05.2017 г. – 28.02.2018 г. В тази
връзка, със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001619003084-020-001 / 13.05.2019 г., издадена от началник
сектор при ТД на НАП – Пловдив, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, е възложена данъчна ревизия на „ТРЕНДСТИЛ ЕООД, ЕИК ***,
с адрес: ***, за установяване на задължения за: Данък
върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения; ДОО - за осигурители; Вноски за здравно осигуряване – за осигурители и вноски за Универсален
пенсионен фонд – за осигурители, всичките за периода 01.05.2017 - 28.02.2018 г. Срокът за извършване на
ревизията е продължен със Заповед № Р-16001619003084-020-002 / 20.11.2019 г. и Заповед № Р-16001619003084-020-003 / 10.12.2019 г., издадени от същия орган по приходите.
Заповедите са подписани с квалифициран електронен
подпис и надлежно връчени на ревизираното лице.
В хода
на ревизионното производство е съставен Ревизионен доклад /РД/№ Р-16001619003084-092-001/13.02.2020
г., връчен на адресата
по електронен път на 01.03.2020 г. /л.138 от делото/. На
18.03.2020 г., ревизираното лице /РЛ/ е уведомено за продължаване срока за подаване на възражения и доказателства
по РД, до 15.04.2020 г.,
по повод негово искане вх.№ Д1/РД-20-13-693/13.03.2020 г.
Въз основа на горния
РД е издаден и Ревизионен акт №
Р-16001619003084-091-001/29.04.2020
г., предмет на настоящото
производство, с който,
по отношение на РЛ са установени допълнителни задължения по ЗДДФЛ,
КСО и ЗЗО, за периода 01.05.2017
- 28.02.2018 г., както следва: Вноски за данък върху доходите от трудови
и приравнени на тях правоотношения в размер на *** лв.- главница, както и лихва в
размер на *** лв.; Вноски за ДОО, в размер на *** лв. - главница, ведно с лихва
в размер на *** лв.; Вноски за здравно осигуряване /ЗО/ в размер на *** лв. и лихва – *** лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ – *** лв. и лихва – *** лв.
С Решение №329/14.07.2020
г., директорът на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив е потвърдил Ревизионен акт № Р-16001619003084-091-001/29.04.2020
г., относно определените в него задължения
по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО за ревизирания период.
В хода
на ревизионното производство са направени следните относими към предмета на делото
констатации:
През ревизирания период
/01.05.2017 г. – 28.02.2018 г. /, РЛ е регистрирано като еднолично дружество с ограничена отговорност,
с основна дейност - други довършителни
строителни дейности.
Дейността е извършвана основно в ***, като
за изпълнение на договорите, сключени с контрагентите в
*** *** - ***, *** и ***,
са наемани лица по трудово правоотношение, на длъжностите – ***, ***, *** и ***.
Работниците са командировани в ***, за
срок от 695 дни.
За 16 работника
са издадени Удостоверения А1, относно законодателството
в областта на социалната сигурност. При проверка в информационната система на НАП е установено, че за наетите по трудово правоотношение лица, е подадена информация с декларация обр. 1 за
осигурителен доход, равен на минималния месечен размер на
осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии
съгласно Приложение № 1 към чл. 9. ал. 1. т. 1 от ЗБДОО за 2017 г. и
ЗБДОО за 2018 г.
За установяване
на задълженията на дружеството за
задължителни осигурителни вноски за ДОО,
ДЗПО -УПФ и за здравно осигуряване, до РЛ е отправено Искане
за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с № P-I6001619003084-040-001/14.05.2019 г., с което
са изискани редица документи, по-голямата част от които /трудови договори, присъствени
форми, разчетно-платежни ведомости,
документи за размера на отчетените командировки за всеки месец
поотделно, разходни касови ордери, сключените договори с чуждестранните контрагенти, справки за лицата участвали в изпълнението и др, не са били представени, нито при първоначалната, нито в хода на настоящата ревизия. По тази причина било прието, наличие
на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - воденото счетоводство не дава възможност
за установяване на основата за данъчно облагане, поради
което осигурителния доход за установяване на задълженията за ЗОВ, както и за задълженията по ЗДДФЛ, за ревизирания
период, е определен по реда на чл.
122 - 124а от ДОПК. В тази връзка са изготвени Уведомление по чл. 124, ал.
1 от ДОПК с № P-16001619003084-l 13-001/17.12.2019 г. и Уведомление с № Р-16001619003084-139-001/17.12.2019 г. по чл. 17 ал.
1, т. 2 - от ДОПК, връчени на-18.12.2019г. До приключване на ревизията,
от страна на РЛ
не са представени декларации,
както и документи и писмени обяснения по връченото уведомление
по чл.
124 от ДОПК.
По отношение на определените задължения по КСО и ЗЗО:
За работниците,
за които е издадено удостоверение А1 е прието, че са командировани
в
*** *** по реда на чл. 121а, ал. 1 от
КТ, и
дължимите задължителни осигурителни вноски се определят по реда на чл. 6а от КСО
и чл. 40, ал. 1, т. 1 от 330. Осигурителният доход
се определя въз основа на получените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от
минималните ставки за заплащане на труда в приемащата държава. По отношение на т.нар. дневни пари е посочено, че в случая няма
изрично регламентирано задължение работодателят да изплаща такива на командирования
или изпратения по реда на чл.
121а от КТ, работник или служител. Прието
е, че тези допълнително
договорени средства, в т.ч. за изхранване, бонуси за командироване и други, по
своята същност са допълнителни трудови възнаграждения, поради
което следва
да бъдат включени в брутната работна заплата на служителите, респ. представляват доход, върху който
се дължат осигурителни вноски. На основание чл. 6а от КСО
и чл. 40, ал. I, т.
1 от 330, са установени и начислени задължения за задължителни
осигурителни вноски с прилежащите лихви,
като за
определяне на осигурителния доход на командированите лица са използвани минимални
ставки от средния месечен гарантиран минимален доход (RMMMG),
представляващ
абсолютната долна граница за обезщетение,
и е приложено ограничение до максималния месечен
размер на осигурителния доход,
определен със ЗБДОО за съответната година.
По отношение на задълженията по ЗДДФЛ:
Данъчната основа
за облагане на доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения на работещите
в дружеството лица,
е определена съобразно чл. 10, т.
1 и чл. 24 от ЗДДФЛ. По отношение на допълнително изплатените средства под
формата на дневни пари е прието, че последните не представляват
дневни командировъчни пари и не попадат в обхвата на чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ.
Предвид обясненията на командированите лица за размера на получаваните от тях
възнаграждения, както и информация за възнагражденията на
строителните работници в *** ***, органите по приходите
приели, че възнаграждението на командированите в ***
работници е било в размер на *** евро на
час и всички изчисления са извършени на тази база. Относно работниците,
полагали труд в ***, изчисленията са съобразени с трудовото им възнаграждение, минималната работна заплата за
2017 г. - *** лв. и за 2018 г.
- ***
лв.; определените максимални размери на осигурителния доход по години,
както и с минималните
размери на осигурителните доходи за икономическа дейност с код 43 - специализирани
строителни дейности.
С
оглед така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК и след осъществен административен контрол. Оспореният Ревизионен акт, е потвърден с Решение №329/14.07.2020 г.
на директора на Дирекция „ОДОП“- Пловдив
при ЦУ на НАП.
Разгледана
по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността
на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването
му.
При извършената проверка на оспорения акт, съдът
установи, че същия е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия,
възложена от надлежно оправомощен орган и в определения от него срок. РА е издаден от компетентни органи и определя данъчни
задължения за периода, за който е възложена ревизията. В съдържанието на
ревизионния акт, както и на РД е отразено, че са издадени чрез информационна система
"Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен
от страната препис е допустимо, по силата на чл. 184, ал.1 от ГПК, вр.§
2 от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронен носител,
поради което съдът намира, че обжалвания ревизионен акт не страда от пороци, водещи
до неговата нищожност. Оспорения акт е постановен и в съответствие
с изискванията на разпоредбата на чл. 120 от ДОПК, относно формата
и съдържанието му.
Не се констатираха и съществени нарушения на административнопроизводствените
правила в хода на ревизионното производство. Такова нарушение, налагащо отмяна
на оспорения РА, не е и издаването му преди изтичането
на срока по чл.117, ал.5 ДОПК,
за писмени възражения, тъй като РЛ е имало
възможност да представи своите обяснения, възражения и относимите
документи, както в хода на производството по оспорване на
РА, пред директора на Д „ОДОП“, така и в хода на съдебното производство. В случая,
горният срок е бил удължен до 15.04.2020 г., по искане на дружеството, като ревизионният доклад е съобщен на РЛ на 01.03.2020 г., а РА е издаден на 29.04.2020 г. Т.е, след период от близо два месеца, в рамките на
който не са били представени каквито и да било обяснения или възражения,
от страна на жалбоподателя. Следва да се отбележи също, че от констатациите в РД, за ревизираното лице не възникват
преки неблагоприятни последици, т.к последният съдържа единствено предложение за
установяване на публичноправни задължения, а установяването на последните задължения
се извършва с издаването на РА.
В
случая, размерът на дължимия данък по ЗДДФЛ и на ЗОВ, е определен по особения ред
на чл.122-124а ДОПК, тъй като органите по приходите са приели наличие на обстоятелства
по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК. С последната разпоредба е предвидена възможност, органът по приходите да приложи установения
от съответния закон размер на данъка към основа, определена от него по реда на ал.
2, когато воденото от РЛ счетоводство не дава възможност за установяване на основата
за данъчното облагане, както и когато документите, необходими за определяне на основата
за облагане, са унищожени не по установения ред. Съгласно разпоредбата на чл.
124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена
ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал.1 ДОПК,
е подкрепено от събраните доказателства. Тази презумпция е оборима и доказателствената
тежест за това носи жалбоподателят. Така, в производството по съдебно обжалване
на РА за задължения, установени по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по
приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи,
както и спазването на процесуалния ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да
установи твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите
констатации в акта.
При
наличните доказателства, съдът приема, че органите по приходите правилно са констатирали
наличие на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, предвид липсата на
документи, необходими за установяване основата за облагане с данъци и за определяне
на задължителни осигурителни вноски. Установено е в тази връзка, че РЛ не е представило изисканите му трудови договори,
разчетно-платежни ведомости, документи за размера на отчетените командировки, разходни
касови ордери, присъствени форми и др. първични
счетоводни документи и счетоводни регистри, свързани с начисляване и изплащане на
работни заплати, командировъчни и определяне на осигурителни вноски. Намиращите се в кориците на делото разчетно-платежни ведомости, трудови договори, уведомленията по чл.62 от Кодекса на труда, заповеди за командировка
и др., не са представени от РЛ, а са били приобщени от ревизиращия орган, след извършена справка в информационните
масиви на НАП, видно от положения върху тях
печат и подпис. На ревизираното лице е изпратено уведомление
по чл. 124 от ДПОК, с което е било известено, че данъчната основа, във връзка
с установяване на данъчните и осигурителните му задължения, ще бъде определена по
реда на чл. 122 от ДОПК. В тази връзка, неоснователни и недоказани са доводите в жалбата за липса
на предпоставките за прилагане на особения процесуален ред и определяне на данъчната
основа и дължимия данък по реда на чл.122,
ал.2 ДОПК.
Неоснователно
е и основното възражение на жалбоподателя, че по отношение на данъчното третиране
на командировъчните пари са приложими разпоредбите на чл.15, ал.1 от Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, както и на чл.24, ал.2,
т.5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. Респ., че
получените от командированите лица дневни пари - до ** евро
на ден, са необлагаеми, и за тях не се дължат осигуровки.
Безспорно е по делото, че през ревизирания период, основната
дейност на дружеството-жалбоподател е свързана с извършването на довършителни строителни
услуги. За изпълнение на договорите, сключени с дружества в ***
***, са наемани лица по трудово правоотношение, като последните са командировани
в ***, за срок от 695 дни. Установено е също, че за 16 работника са издадени
Удостоверения А1, относно законодателството в областта на социалната сигурност,
както и че за наетите по трудово правоотношение лица, е подадена информация за осигурителен
доход, равен на минималния месечен размер, предвиден в закона.
При тези факти,
съдът намира, че по отношение на работниците, командировани от дружеството-жалбоподател
в *** ***, е налице хипотезата на чл.121а, ал.1, т.1 от КТ (Нов – ДВ, бр. 105 от
2016 г., в сила от 30.12.2016 г.), според която, командироване на работници или
служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател
командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на Европейския
съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или на Конфедерация Швейцария: а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа
на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите; б) в предприятие
от същата група предприятия. В тези случаи, съгласно чл.121а, ал.4 КТ, за срока на командироването на работника се осигуряват най-малко
същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите,
изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава, като условията и редът
за командироване по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет /чл.121а,
ал.8 КТ/. За прилагане на последната
разпоредба е приета и Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /ПМС № 382 от
29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г./, видно
и от §4 от ПЗР към Наредбата. В тази връзка, неоснователни са и твърденията на жалбоподателя,
че приложима към случая е Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина. От своя страна, в случаите на командироване по чл.121а,
ал.1, т.1 КТ, разпоредбата на чл.215, ал.2 КТ предвижда, работникът да получи освен
брутното си трудово възнаграждение още и пътни пари при условия, определени в наредбата
по чл. 121а, ал. 8. За разлика от предвиденото в чл.215,
ал.1 КТ, касаещ случаите на командироване по чл.121, ал.1 КТ, при командироването
по чл.121а КТ, не се предвижда изплащането на дневни пари. Респ., при командироване на работници в хипотезата на чл.121а,
ал.1, т.1 КТ, на работника не се дължи изплащането на дневни командировъчни пари, но дължимото трудово възнаграждение е съобразно
установеното в приемащата
държава за работниците, изпълняващи същата или
сходна работа. Анализът на горните разпоредби води до извода, че в случая
сумите, изплатени на работниците като дневни командировъчни пари, са част от трудовото
им възнаграждение и се включват при формирането на облагаемия доход по чл.24, ал.1 ЗДДФЛ.
Съответно, като част от трудовото възнаграждение, за тях са приложими и общите правила
за определяне на дохода, върху който се дължат осигурителни вноски - брутните месечни възнаграждения, но върху не по-малко
от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, до
максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета
на държавното обществено осигуряване за съответната година /чл.6а, ал.1 и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО/, така, както са били установени
и задълженията в оспорения РА. Правилно е определена и минималната ставка за извършваната
дейност - в размер на *** евро/час, предвид реално изплатените
на командированите лица месечни суми и събраните данни за минималните възнаграждения за строителните работници в *** ***, от интернет
страницата ***.
Законосъобразни
и обосновани са и изводите на РО, касаещи
работниците, за които не е издадено удостоверение
А1
за приложимо законодателство, с декларирани
дни в неплатен отпуск, по отношение
на които е определен осигурителен доход на база минималния праг за съответната професия
по основната икономическа дейност на осигурителя за пълен работен месец, поради липсата на документи,
доказващи ползването на такъв неплатен отпуск и поради това, че за периодите, в
които са посочени неработни дни, дружеството е отчело приходи
от извършени строително-монтажни дейности. Правилно, за горните лица са установени
и задълженията за ЗОВ
- върху минималния месечен размер на осигурителния доход за обявената
икономическа дейност съгласно ЗБДОО за 2017 г. и ЗБДОО за 2018 г.
В Приложение № 18 към РД, въз основа на който е издаден процесния
РА, е установен, отделно за всеки данъчен период, размерът на
трудовите възнаграждения на всеки един от работниците, назначени на трудов договор,
в т.ч. и тези, за които не е издадено удостоверение А1; дължимия данък върху доходите
от трудови и приравнени на тях правоотношения, както и дължимите осигурителни вноски
за ревизирания период. Констатирано е и съответствие между нетния размер на
изплатените възнаграждения и тези, осчетоводени от дружеството.
Предвид
горното, съдът намира, че допълнително установените задължения по КСО, ЗЗО и ЗДДФЛ
са правилно определени, както по основание, така и по размер. Не бяха оборени и
фактическите констатации в РА, поради което и на основание чл.124, ал.4 ДОПК, същите
следва да се приемат за верни.
По
изложените съображения, съдът намира че оспорения акт е съответен на материалния
закон. Фактическите констатации в него съответстват на събраните в хода на ревизията
доказателства, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При
този изход на оспорването, с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК и материален интерес в размер
на ***
лв., дължимото на ответника юрисконсултско
възнаграждение, определено в съответствие с чл.161, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза
на 3 165 лв.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Трендстил“ ЕООД,
ЕИК ***, седалище и
адрес на управление:***, срещу Ревизионен
акт № Р-16001619003084-091-001/29.04.2020
г., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №329/14.07.2020
г.
на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Трендстил“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано
от управителя Ф.Р.Ю., да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно
управление на Национална агенция за приходите, разноски
по делото в размер на 3 165 лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: