РЕШЕНИЕ
№1367/14.7.2023г.
Град Пловдив, 14.07.2023
година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, IV състав, в открито
заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 2653 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба
на С.Д.М. *** срещу ревизионен акт № Р-16001621005105-091-001 от 16.05.2022 г.
и ревизионен акт № П-16001622110770-003-001 от 21.06.2022 г. за поправка,
издаден от С.Г., началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложила ревизията, и П.К.,
главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на
ревизията, потвърден с решение № 396 от
01.09.2022 г. на директора на ДОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който са
установени допълнителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
2015 г. в размер на 1 965,40 лв. и 1 205,03 лв. лихви, за 2016 г. в
размер на 6 789,61 лв. и 3 474,29 лв. лихви, за 2017 г. в размер на
636,78 лв. и 261,28 лв. лихви, за 2018 г. в размер на 15 108,54 лв. и 4 667.23
лв. лихви; вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 64,05 лв. и 8,20 лв. лихви;
вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 28 лв. и 3,59 лв. лихви; вноски за ДЗПО – УПФ
за 2018 г. в размер на 17,50 лв. и 2,24 лв. лихви и задължения за ДДС в размер на 37 376,60
лв. и 26 778.62 лв. лихви.
Според жалбоподателката
оспорения ревизионен акт е незаконосъобразен поради съществено нарушение на процесуалните
правила, неправилно установяване на всички факти, относими към ревизирания
период, и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на
ревизионния акт и присъждане на разноските по делото.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли по
доводите, изложени в представената на 12.06.2023 г. писмена защита. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срока
по чл.156, ал.1 ДОПК и от активно
легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният
ревизионен акт създава нови публични задължения за дружеството и по този начин
неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в
предвидения срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация
орган, който с решението си го е потвърдил. Изчерпването на реда на
задължителното административно обжалване и подаването на жалба до съда в
рамките на предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК срок налагат извод
за нейната допустимост. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради
следните съображения:
Ревизията е започнала въз основа на заповед
за възлагане на ревизия № Р-16001621005105-020-001 от 08.09.2021 г., изменена
със заповеди № Р- Р-16001621005105-020-002 от 22.12.2021 г. и № Р-16001621005105-030-003
от 21.01.2022 г., и обхваща установяване
на задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2015
г. – 31.12.2018 г., данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за
периода 01.01.2015 г. – 31.12.2018 г., данък върху добавената стойност за
периода 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г., ДОО за самоосигуряващо се лице за периода
01.01.2015 г. – 31.12.2018 г., здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице
за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2018 г. и УПФ за самоосигуряващо се лице за
периода 01.01.2015 г. – 31.12.2018 г. Въз основа на събраните в ревизионното
производство доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001621005105--092-001
от 09.03.2022 г., дал основание за издаване на обжалвания ревизионен акт № Р-16001621005105-091-001
от 16.05.2022 г. – предмет на настоящото съдебно производство.
Съдът намира, че в хода на ревизионното
производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на
ревизионния акт само на това основание. Заповедта за възлагане на ревизия и за
нейното изменение са издадени от надлежно упълномощено длъжностно лице, а
сроковете за извършването на ревизията са съобразени с предвидените в чл.114 ДОПК. Извършените
процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното
производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните
принципи на кодекса. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от
компетентни органи по приходите и в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК. Както ревизионният
доклад и ревизионният акт, така и решението на горестоящия в приходната
администрация решаващ орган са надлежно съобщени на представляващия
дружеството, т.е., на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни
правото си на защита в пълен обем.
Ревизията е повторна и е във връзка с решение № 475 от 02.09.2021 г. на
директора на ДОДОП Пловдив, с което е отменен ревизионен акт №
Р-16001620001867-091-001 от 19.05.2021 г. и преписката е върната за извършване
на нова ревизия.
Органите по приходите
са установили, че жалбоподателката е регистрирана в ОДЗ Пловдив като земеделски
производител, считано от 26.03.2012 г. Декларираната с ГДД дейност през
ревизирания период е с код 0113 – отглеждане на зеленчуци, дини, пъпеши,
кореноплодни и грудкови. Съгласно постъпили данни от ОДЗ Пловдив С.М. извършва
дейност в землището на град Стамболийски с наета земя и отглежда мека пшеница,
ечемик, сливи, ябълки и други култури. Установено е, че през ревизирания период
жалбоподателката е получила доходи по трудови и извънтрудови правоотношения и
доходи от дейност като регистриран земеделски производител, както и са й изплатени
субсидии от ДФЗ през 2015 г. общо в размер на 36 075,33 лв., през 2016 г. в
размер на 95 017,70 лв. и през 2018 г. в размер на 138 436,47 лв.
Установено е също, че през 2015 г. жалбоподателката в качеството на земеделски
производител е избрала да се облага с данък върху годишна данъчна основа по
чл.28 ЗДДФЛ като ЕТ, съответно от ревизиращия екип е прието, че тя следва да
прилага този ред за срок не по-малък от 5 последователни данъчни години
съгласно чл.29а, ал.3 ЗДДФЛ.
На жалбоподателката
са връчени ИПДПОЗЛ, с които е изискано представянето на първични счетоводни
документи за покупки и продажби, счетоводни регистри, банкови и касови
документи, оборотните ведомости, главни книги, ДАП и САП, обяснения, данни и
документи относно получените доходи за ревизираните данъчни периоди,
доказателства за реално извършвана земеделска дейност, но такива не са
представени. Органите по приходите са установили наличие на обстоятелство по
чл.122, ал.1, т.7 ДОПК, на жалбоподателката са връчени уведомление по чл.17,
ал.1, т.2 ДОПК (л.408-409) и уведомление № Р-16001621005105-113-001 от
11.02.2022 г. по чл.124, ал.1 ДОПК (л.413), но въпреки това ревизията е
извършена по общия ред.
Установено е, че като
регистриран земеделски производител С.М. е сключила с ДФЗ договор за
подпомагане № 16/121/05908 от 20.03.20213 г. за отпускане на финансова помощ по
мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от ПРСР за периода 2007-2013
(л.607-614), по който договор на жалбоподателката са били изплатени 160 797,83
лева от ДФЗ на 27.03.2015 г. След извършени проверки от ДФЗ е издадено
уведомително писмо № 1626 за отхвърляне на плащанията с изх.№ 01-6500/1533 от 25.01.2016
г. (л.640-642), след влизането в сила на което е издаден акт за установяване на
публично държавно вземане № 16/121/05908/3/01/22/1, изх.№ 01-6500/5000 от 02.08.2017
г. (л.643-646), с който на С.М. е определено задължение в размер на 160 797,83
лева и лихви.
Въз основа на тези
констатации органите по приходите са извършили корекция в намаление на
счетоводния финансов резултат за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. на основание чл.54,
ал.1 и чл.59, ал.1 ЗКПО съответно в размер на 21 948,37 лв., 44 767,09
лв. и 57 270,84 лв. и не са признали данъчна загуба за 2016 г. в размер на
1 551,78 лв.
Сумите,
с които е намален счетоводния финансов резултат за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., представляват
начислени амортизации за притежавани от земеделския производител С.М. ДМА,
закупени по договор за подпомагане 16/121/05908 от 20.03.2013 г., сключен с
ДФЗ, и други активи. Отчетените разходи за амортизации са осчетоводени по
сметка 602. Органите по приходите са извършили намалението на счетоводния
финансов резултат, защото ревизираното лице не е доказало, че част от
притежаваните активи са донесли икономическа изгода и са били използвани за
стопанската дейност, защото при ревизията е установено, че жалбоподателката е
отдала през 2015 г. и през 2016 г. част от активите – два трактора „Кубота
1085“, челен товарач и две дискови брани „Мадара“ – под наем на „Доминус“ ЕООД
(договор от 02.02.2015 г. – л.552, гръб, и фактура № 1 от 02.02.2015 г. –
л.483, гръб). За останалите активи на ревизиращия екип не са представени доказателства,
че са използвани за дейността, защото жалбоподателката не е разполагала с
трудови ресурси, не е купувала горива, препарати за растителна защита и торове, не е ползвала вода за поливане и
други консумативи, пряко свързани с производството на земеделска продукция. За
2016 г. ревизиращият екип е установил, че са фактурирани доходи от отдаване под
наем на активи, а през 2017 г. няма декларирани никакви приходи от продадена
земеделска продукция. Органите по приходите са признали данъчни амортизации за
2015 г. и 2016 г. само за активите, които са отдадени под наем на „Доминус“
ЕООД. За 2017 г. не са признати данъчни амортизации. Не са признати данъчни
амортизации и по отношение на системата за капково напояване с оглед
констатираните нередовности от ДФЗ при извършените проверки на място, при които
е констатирано, че агротехническото състояние на овощните градини е лошо, както
и че хидромелиоративната система работи само в поле 4.
Директорът на ДОДОП Пловдив е
обсъдили допълнително представените на 12.07.2022 г. от жалбоподателката протоколи
за проби на системата за капково напояване (л.76-78) и е приел, че правилно
органите по приходите са извършили корекция на счетоводния финансов резултат в
намаление за процесните три години, тъй като не са представени доказателства,
че ДМА са донесли икономическа изгода.
Въз основа на извършената
корекция на финансовия резултат за 2015 г. органите по приходите не са признали
декларираната от жалбоподателката данъчната загуба за 2016 г. в размер на 1 551,78
лева от източник в страната и са я коригирали в данъчна печалба, за която е
определен дължим корпоративен данък.
Относно извършеното
увеличение на счетоводния финансов резултат за 2018 г. по реда на чл.26, т.1 ЗКПО в размер на 110 049,55 лева. Органите по приходите не са признали за
данъчните цели стойността по фактура № 7 от 05.12.2018 г., издадена от
„Доминус“ ЕООД, с предмет на доставка: наем на земеделска земя 2016 и 2017 г.,
отразена по сметка 605 – Разходи за външни услуги и сметка 611 – Разходи за
основна дейност. Осчетоводените разходи са намерили отражения в увеличение на
преките разходи за финансовата година и с тях намален финансовия резултат за
годината, което според органите по приходите е неправилно, защото през 2018 г. жалбоподателката
няма произведена и заприходена продукция като земеделски производител по
материалните сметки, не е отчела приходи от преотдаване на земята под наем на
други данъчно задължителни лица, не са получени доставки на вода, ел. енергия,
гориво, нужни за селскостопанската дейност; няма покупки на торове и препарати
за растителна защита, няма отчетени разходи за труд, за заплати, а по данни от
СУП на НАП е установено, че няма сключени трудови договори и декларирани
изплатени възнаграждения по извънтрудови правоотношения. Затова и на основание
чл.26, т.1 ЗКПО ревизиращият екип е приел, че разходите, несвързани с
осъществяваната дейност, не се признават за данъчни цели и се отнасят в
увеличение на счетоводния финансов резултат, поради което след извършено
преобразуване счетоводният финансов резултат за 2018 г. е увеличен със сумата
от 110 049,60 лв.
По ЗДДС. При
ревизията е извършена корекция на упражненото право на данъчен кредит в общ
размер на 37 376,60 лева.
За данъчен период
м.06.2015 г. на основание чл.79, ал.3 и чл.66, ал.1, т.1 ЗДДС органите по
приходите са извършили корекция на ползвания данъчен кредит в размер на
12 656,16 лева, защото при покупката на 24 120 бр. овошки (посадъчен
материал) с фактура № 1129 от 30.12.2014 г. и фактура № 1131 от 30.12.2014 г.
жалбоподателката е упражнила право на данъчен кредит, но при извършената
проверка на място от ДФЗ на 26.06.2015 г. са установени само 11 712 бр. овошки.
Съответно ревизиращият екип е приел, че на 26.06.2015 г. е констатирана липса
на 12 408 бр. овошки, разликата между овошките по фактурите и установените
в наличност, чиято обща стойност е 63 280,80 лв. (12 408 бр. х 5.10
лв. – единична цена). При преглед на счетоводните документи ревизиращият екип
не е констатирал осчетоводени липси на овошки, поради което на основание чл.79,
ал.3 ЗДДС и установената липса, която не попада в ограниченията на чл.80 ЗДДС, е
извършил корекция на ползвания данъчен кредит в размер на 12 656,16 лева.
Според ревизиращия екип и решаващия орган жалбоподателката не е представила
документи, доказващи по безспорен начин, че част от закупените овошки са
бракувани или унищожени в резултат на непреодолима сила, нито други причини,
попадащи в хипотезата на чл.80, ал.2 ЗДДС, в хода на ревизията по неоспорим
начин е установена липсата на част от закупения посадъчен материал в натурално
и стойностно изражение, за който не е извършена регламентираната в чл.79, ал.3 ЗДДС корекция.
При ревизията на основание чл.69, ал.1 и чл.70, ал.1, т.2 ЗДДС на
жалбоподателката не е признато право на данъчен кредит за м.12.2014 г. в размер
на 814,75 лева, за м.02.2015 г. в размер на 23 278,69 лева и за м.05.2015
г. в размер на 627 лева или в общ размер на 24 270,44 лева за покупката на
система за капково напояване и кабел към системата, защото при извършени
проверки на място от ДФЗ на 26.05.2015 г. и на 26.06.2015 г. е установено, че
системата за капково напояване не е монтирана изцяло и не функционира, на
13.08.2015 г. е установено, че съоръжението работи и се ползва само в поле 4, а
следваща проверка не е извършена заради отговора на жалбоподателката от
11.11.2015 г., че поради започналото падане на нощните температури под 0
градуса, системата е зазимена. От друга страна, ревизиращият екип въз основа на
първичните счетоводни документи и регистри за периода от 01.12.2014 г. до 31.12.2019
г. са констатирали, че ревизираното лице не е получавало доставки на вода,
ел.енергия и гориво, необходими за функциониране на системата за капково
напояване, няма сключени трудови договори и декларирани изплатени
възнаграждения по извънтрудови правоотношения, не са отчетени разходи за
заплати. Декларираните доставки през ревизираните данъчни периоди са формирани
основно от продажба на ябълки за преработка и от наем. Затова ревизиращият екип
е формирал извод, че системата за капково напояване и кабел към нея не са
използвани за целите на осъществяваната от жалбоподателката стопанска дейност и
за изпълнение на последващи доставки, поради което и на основание чл.69, ал.1 и
чл.70, ал.1, т.2 ЗДДС по фактурите за доставка на системата за капково
напояване и кабел, издадени от „Агродип“ ЕООД, не е признато право на данъчен
кредит в общ размер на 24 720,44 лева.
По КСО и ЗЗО при ревизията е констатирано, че жалбоподателката е осигурена
по трудов договор със ЗК „Прогрес“ за периода м.01.2014 г. – м.02.2020 г., по
втори или допълнителен трудов договор с „Тренд пропъртис“ ЕООД за периода
м.01.2014 г. – м.03.2018 г., като работеща без трудови правоотношения към община
Стамболийски за периода м.11.2015 г. – м.12.2017 г. Констатирано е също, че жалбоподателката
е управител и собственик на капитала на 10 търговски дружества, описани в ревизионния
доклад (стр.3). Констатирано е още, че
жалбоподателката е регистрирана като земеделски стопанин в регистъра на
земеделските стопани, поддържан съгласно Наредба № 3 от 29.01.1999 г. в ОДЗ
Пловдив, на 24.01.2014 г., на 26.01.2015 г., на 28.02.2017 г. и на 09.03.2018
г. С декларация по чл.1, ал.2 НООСЛБГРЧМЛ С.М. е декларирала начало на
осигуряване за всички осигурителни рискове и дейност като свободна професия,
считано от 01.10.2014 г., и начало на дейност като собственик на „Доминус“ от
23.03.2018 г. В хода на ревизията е установено, че за периода м.01.2015 г. – м.06.2018
г. и м.08.2018 г. жалбоподателката в качеството на самоосигуряващо се лице е
внесла авансово дължимите задължителни осигурителни вноски върху месечен размер
на осигурителния доход за земеделските стопани, определен със ЗБДОО, а от
м.09.2018 г. до м.12.2018 г. е получавала обезщетение от НОИ за бременност,
раждане и отглеждане на дете до 2 години. С обжалвания ревизионен акт на жалбоподателката
са определени допълнителни задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и здравноосигурителни
вноски за м.07.2018 г., съответстващи на задълженията в подадената от нея
декларация обр.1, които органите по приходите са установили, че не са внесени.
В хода на съдебното производство по искане на
жалбоподателката е допуснато извършването на две съдебни експертизи.
Вещото лице по
съдебно-агротехническа експертиза, анализирайки данните за радиационно
минимална температура в района на град Стамболийски, не може да се ангажира със
становище, дали е налице измръзване на фиданките, тъй като по делото липсва
информация в периода 01.02.2015 г. – 30.04.2015 г. процесните фиданки да са
били засадени на терена или да са били съхранявани, как и по какъв начина е
било осъществено тяхното засаждане или тяхното съхранение. Вещото лице посочва,
че в процесния период 01.02.2015 г. – 30.04.2015 г. трайните овощни култури са
били във фаза/период на покой, не е било отпочнало сокодвижение и не биха могли
да настъпят измръзвания на фиданките, а в случай на измръзване следва да се
извърши изследване на проби в сертифицирани лаборатории за изследване на земеделски
култури.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо
със събраните по делото писмени доказателства, но намира, че с това заключение
не са оборени констатациите на ревизиращия екип и не е доказано твърдението на
жалбоподателката, че част от процесните овощни дръвчета, за покупката на които
при ревизията е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, са измръзнали
и погинали. Т.е., със заключението на вещото лице се потвърждава правилността
на извода на ревизиращия екип, че в случая не се касае за непреодолима сила, а
за липса.
Вещото
лице от съдебно-счетоводна експертиза е констатирало, че по преписката е
наличен данъчен амортизационен план за 2015 г., но няма такъв за 2016 г., както
и няма счетоводен амортизационен план за 2016 г. Вещото лице в табличен вид е
представило данни за 2015 г. за земеделската техника, включително системата за
капково напояване, а за 2016 г. не е установило отдаване под наем на активи. Съответно
от вещото лице са дадени варианти на дължимия данък по ЗДДФЛ за 2015 г. и ЗКПО
според твърденията на жалбоподателката за отдаването под наем на земеделската
техника, като посочва, че ако се приеме, че системата за капково напояване и кабелът
към нея са отдавани под наем, то за всичките ревизирани години декларираните по
ГДД данни биха били непроменени.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо
със събраните по делото писмени доказателства, но намира, че с това заключение не
се опровергават констатациите на органите по приходите. Математическите
изчисления естествено биха били различни, ако фактите са различни, но
доказването както на закупуването, така и на ползването на активите е задължение
на ревизираното лице, каквото успешно доказване не е направено нито в рамките
на ревизионното производство, нито в рамките на съдебното производство. В този
смисъл съдът намира, че доколкото вещото лице прави предположения за размера на
дължимите данъци в зависимост от правните изводи на съда, със заключението на
вещото лице се потвърждава правилността на обжалвания ревизионен акт.
При тези факти съдът
намира, че обжалваният ревизионен акт е законосъобразен.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че ревизията не е
проведена по реда на чл.122 ДОПК, доколкото именно този ред по чл.122 ДОПК е
по-неблагоприятен за ревизираните лица с оглед съществуващата в чл.124, ал.2 ДОПК презумпция за вярност на фактическите констатации на ревизионния акт в производството по
неговото обжалване до доказване на противното. Провеждайки ревизията по общия
ред, органите по приходите не са нарушили правото на защита на жалбоподателката
по никакъв начин, защото при такава ревизия важи и общото правило, че всеки
следва да докаже фактите, на които основава благоприятните за себе си
последици, т.е., процесуалното положение на ревизираното лице и на органите по
приходите е равнопостановено по отношение на фактите, които трябва да доказват.
Докато при ревизията по чл.122 ДОПК органите по приходите
прилагат установения по закон размер на данъка, към определена от тях по
аналогия данъчна основа, то при ревизия по общия ред данъчната основа се
определя с оглед действително доказаните от ревизираното лице приходи и разходи.
Ето защо възражението на жалбоподателката в тази насока е напълно
неоснователно.
Съдът намира за
правилни и обосновани изводите на органи на приходите за корекция на
счетоводния финансов резултат за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., защото в хода на
съдебното производство не са представени доказателства, които да оборят
констатациите на приходната администрация по отношение използването на
земеделската техника, закупена по договора с ДФЗ, и тази земеделска техника да
е донесла икономическа изгода за жалбоподателката. Изводите на ревизиращия екип
се основават не само на собствените им констатации, но и на резултатите от
проверките, извършени от ДФЗ във връзка с предоставената безвъзмездна финансова
помощ на жалбоподателката по ПРСР 2014-2020, както и издадените във връзка с
неизпълнението на договора за безвъзмездна финансова помощ и влезли в сила
актове от ДФЗ (уведомително писмо за отказана оторизация и акт за установяване
на публично държавно вземане). В този смисъл съдът намира за правилен извода на
ревизиращия екип, че при признаване на амортизациите на отдадените под наем
активи на основание чл.59, ал.1 ЗКПО правилно са признати само амортизации за
2015 г. и 2016 г.
При
нейна доказателствена тежест жалбоподателката не доказа, че част от
притежаваните от нея ДМА са донесли икономическа изгода за стопанската й
дейност, а признаването на данъчните амортизации за данъчни цели е налице само
и единствено, когато има безспорни доказателства, че тези активи са използвани
за целите на дейността на земеделския производител. Следователно при определяне
на данъчния финансов резултат правилно на основание чл.54, ал.1 и чл.59, ал.1 ЗКПО не са признати данъчните амортизации за тези активи, тъй като по безспорен
начин е доказано фактическото
основание за непризнаване на отчетените разходи за амортизации – липсата на
икономическа изгода от конкретните ДМА.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателката и по отношение на
непризнатото намаление на данъчната загуба за 2016 г. в размер на 1 551,78
лева. Съгласно чл.70, ал.1 ЗКПО упражняването на правото на пренасяне на
данъчната загуба е по избор на данъчно задълженото лице и, когато то е избрало
да пренася данъчната загуба, тя задължително се пренася последователно до
изчерпването й през следващите 5 години. При ревизията след извършеното
преобразуване на данъчния финансов резултат за 2015 г. е установено, че жалбоподателката
приключва 2015 г. с данъчна печалба в размер на 14 157,41 лева, следователно
правилно ревизиращият екип е направил извод, че не следва да се признае
пренесената в намаление на счетоводния финансов резултат за 2016 г. данъчна
загуба от 1 551,78 лева, защото наличието на данъчна печалба изключва
възможността за приключване на данъчната година в загуба. Съответно правилен е
изводът на ревизиращият екип, че декларираната печалба за 2016 г. нула лева следва
да се трансформира в данъчна печалба в размер на 46 318,87 лева.
Неоснователни са също възраженията на жалбоподателката относно извършеното
увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл.26, т.1 от ЗКПО за
2018 г., защото съгласно чл.26, т.1 ЗКПО не се признават за данъчни цели
разходи, несвързани с дейността. В този смисъл правилно ревизиращият екип е
увеличил счетоводния финансов резултат за 2018 г. с разходите за отдаване под
наем на земеделска земя, отчетени като разходи за основна дейност, защото от
събраните в ревизията доказателства и писмени обяснения е установено, че през
периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. жалбоподателката в качеството на
земеделски производител не е получавала доставки на вода, ел. енергия, гориво,
торове, препарати за растителна защита и няма отчетени разходи за труд и за
заплати, няма и сключени трудови или граждански договори. Следователно при
неизползване на земеделската земя няма как да бъдат реализирани разходи по
договора с „Доминус“ ЕООД, поради което неясните очаквания за изгоди и
необоснованите преценки за разсрочване нямат пряко отношение към възникването и
признаването на процесните разходи за дейността на земеделския производител,
когато такива реално не са били извършени през периода 2016 -2017 г. Следователно
правилен и обоснован е изводът на ревизиращия екип, че за 2018 г. са налице
основания за преобразуване на счетоводния финансов резултат по реда на чл.26,
т.1 ЗКПО.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателката и по отношение на извършената
корекция на ползвания данъчен кредит на основание чл.79, ал.3 и чл.66 ал.1 т.1 ЗДДС
за данъчен период м.06.2015 г.
Съгласно чл.79, ал.3 ЗДДС
регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за
произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване,
установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на
предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен
кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.
Съгласно чл.80, ал.2 ЗДДС корекции по чл.79 не се извършват в случаите на: 1.
унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила, както и в случаите
на унищожаване на акцизни стоки под административен контрол по реда на Закона
за акцизите и данъчните складове; 2. унищожаване, липса или брак, причинени от
аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по
негова вина или по вина на лицето, което използва стоката; 3. липси,
произтичащи от промяна на физико-химичните свойства в нормални размери,
съответстващи на установените норми за пределни размери на естествените фири, и
липси на стоки при тяхното съхраняване и транспортиране съгласно нормативен акт
или фирмени стандарти и нормали; 4. технологичен брак в допустимите норми,
определени с технологичната документация за съответното производство или
дейност; 5. брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно
изискванията на нормативен акт; 6. брак на дълготрайни активи, когато
балансовата им стойност е по- ниска от 10 на сто от отчетната им стойност.
Действително чл.80, ал.2 ЗДДС предвижда като изключение, при което не се
извършват корекции по чл.79 ЗДДС, бракуването на стоки, но при допълнителни
условия, а именно: да са причинени от непреодолима сила, аварии или катастрофи,
за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина или по вина
на лицето, което използва стоката, или технологичен брак в допустимите норми,
определени с технологичната документация за съответното производство или
дейност, или брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно
изискванията на нормативен акт, или брак на дълготрайни активи, когато
балансовата им стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната им стойност. При
доказателствена тежест за жалбоподателката да докаже, че е налице брак на стоки
в някоя от хипотезите на чл.80, ал.2 ЗДДС, такива не се доказваха. Недоказано
остана твърдението на жалбоподателката, че бракуването е извършено поради лоши
метеорологични условия, причинили измръзване и погиване на овошките, защото
според вещото лице агроном в процесния период (февруари 2015 г.) трайните
овощни култури са били във фаза/период на покой, не е било отпочнало
сокодвижение и не биха могли да настъпят измръзвания на фиданките, а при
констатация за измръзване следва да се извърши изследване на проби в
сертифицирани лаборатории за изследване на земеделски култури. Липсват също
официални документи, установяващи, че овошките са погинали в резултат на
студено време, довело до измръзване. Следователно правилно ревизиращият екип е
направил корекция по реда на чл.79, ал.3, т.2, б.“а“ ЗДДС на ползвания от
данъчен кредит.
Правилно е отказано правото на данъчен кредит на основание чл.70, ал.1,
т.2 ЗДДС. Нито събраните в ревизионното производство
доказателства, нито заключението на вещото лице оборват констатацията на
органите по приходите, че системата за капково напояване и кабела към нея, купени
през 2015 г. и заприходени като материален актив, не са използвани за целите на
осъществяваната от жалбоподателката дейност. В този смисъл безспорно е доказано
наличието на предпоставките на чл.70, ал.1,
т.2 ЗДДС, съгласно който правото на приспадане на данъчен
кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл.69 или чл.74,
когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или
по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Отказът на
данъчния кредит е извършен по справки-декларации, като точно са посочени всички
фактури, по които е отказан данъчен кредит в пълен размер.
Неоснователно и некореспондиращо със съдържанието на ревизионния доклад,
представляващ неразделна част от ревизионния акт, е възражението на
жалбоподателката, че системата за капково напояване е функционирала, защото
нито в ревизионното, нито в съдебното производство не се събраха безспорни и
еднозначни доказателства, които да опровергаят констатациите и изводите на
органите по приходите. Не трябва да се забравя фактът, че жалбоподателката и
„Доминус“ ЕООД са свързани лица, тъй като жалбоподателката е собственик на
капитала и управител на дружеството, и в нейна доказателствена тежест е
установяването по безспорен начин на фактическото ползване на системата за
капково напояване както в качеството й на наемодател, така и в качеството на
представляващ наемателя. В този смисъл единствено представените фактури за наем
не представляват такова безспорно доказателство, още повече при наличието на влезли
в сила административни актове във връзка с изпълнението на договора за
безвъзмездна финансова помощ с ДФЗ, в производствата по издаване на които е
доказано неизпълнението на задължението на жалбоподателката за изграждане на
въпросната система за капково напояване. След като по безспорен начин е
доказано, че системата за капково напояване не е изградена съгласно одобрения
проект и е отказано нейното финансиране, то в противоречие с нормалната логика
е да се приеме, че неизградена системата може да функционира. В този смисъл
правилно е отказано правото на данъчен кредит на основание чл.70, ал.1, т.2 ЗДДС.
С жалбата не се оспорват констатациите по КСО и ЗЗО, но предвид искането за
цялостна отмяна на ревизионния акт, съдът намира фактическите констатации и
правните изводи на ревизиращия екип за обосновани и правилни, защото в хода на
ревизията е безспорно установено, че жалбоподателката в качеството на самоосигуряващо
се лице не е внесла в срок авансово дължими вноски за м.07.2018 г. върху минималния
месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за 2018 г. за земеделските
стопани, които вноски са декларирани от самата нея, но при нейна
доказателствена тежест не се установява те да са платени. Следователно
ревизионният акт е правилен и обоснован в тази част.
Предвид всичко изложеното съдът намира, че жалбата като неоснователна и
недоказана следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и
да бъде осъдена жалбоподателката да заплати на НАП сумата 8 521 лева,
определена на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова и на основание чл.160, ал.1
и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, IV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.М., ЕГН **********,***, срещу ревизионен акт №
Р-16001621005105-091-001 от 16.05.2022 г. и ревизионен акт № П-16001622110770-003-001
от 21.06.2022 г. за поправка, издаден от С.Г., началник сектор в ТД Пловдив на
НАП, възложила ревизията, и П.К., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на
НАП, ръководител на ревизията, потвърден
с решение № 396 от 01.09.2022 г. на директора на ДОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с
който са установени допълнителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ
на ЕТ за 2015 г. в размер на 1 965,40 лв. и 1 205,03 лв. лихви, за
2016 г. в размер на 6 789,61 лв. и 3 474,29 лв. лихви, за 2017 г. в
размер на 636,78 лв. и 261,28 лв. лихви, за 2018 г. в размер на 15 108,54
лв. и 4 667.23 лв. лихви; вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 64,05 лв. и
8,20 лв. лихви; вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 28 лв. и 3,59 лв. лихви;
вноски за ДЗПО – УПФ за 2018 г. в размер на 17,50 лв. и 2,24 лв. лихви и задължения за ДДС в размер на 37 376,60
лв. и 26 778.62 лв. лихви.
ОСЪЖДА С.Д.М., ЕГН **********,***, да заплати на Националната агенция за приходите
сумата от 8 521 (осем хиляди петстотин двадесет и един) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: