№ 229
гр. Варна , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110201028 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „С любов“ ООД-Варна срещу Наказателно
постановление № 559278-F581271/04.02.2021г. на директора на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП-Варна, с което на дружеството било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно и неправилно. Сочи, че дружеството е дерегистрирано по
ЗДДС и не осъществява дейност. Намира, че е допуснато съществено
нарушение на чл.42, т.7 от ЗАНН, тъй като в съставения акт не е посочен ЕГН
на свидетеля и точен адрес. Изтъква, че за фиска не са настъпили вредни
последици, както и че нарушението е за първи път. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, на
основание чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано,
се представлява от управителя, която поддържа жалбата на изложените в нея
основания. Сочи и че нарушението е резултат от неволна грешка и незнание.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Счита, че нарушението е безспорно установено. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
1
Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното юридическо
лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател развивало
ресторантьорска дейност, като на 14.03.2019г. било регистрирано по ЗДДС.
На 22.10.2020г. регистрацията била прекратена по инициатива на
юридическото лице, поради отпадане на основанието за задължителна
регистрация. През периода 01.-16.11.2020г. същото не подало справка-
декларация по ЗДДС за последния данъчен период преди дерегистрацията- от
01.20.020г. до 22.10.2020г. Впоследствие от св.П. ВЛ. Б.- инспектор по
приходите в ТД на НАП-Варна била извършена проверка в информационния
масив на ТД на НАП за спазване на данъчното законодателство от страна на
дружеството, при която изложените обстоятелства били установени.
Доколкото Справка-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС за последния данъчен
период 01.20.020г. - 22.10.2020г. не била подадена в законоустановения срок,
а именно- до 16.11.2020г., на 30.11.2020г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на въззивното дружество за това, че е
дерегистрирано по ЗДДС на 22.10.2020г. и не е подало справка-декларация за
процесния данъчен период в териториалната дирекция по регистрацията си-
ТД на НАП-Варна в законоустановения срок. Актът бил съставен в
присъствието на представляващата дружеството, бил предявен и подписан без
възражения. Писмено възражение било депозирано в срока по чл.44 ал.1 от
ЗАНН, но било счетено за неоснователно от наказващия орган. Въз основа на
съставения акт на 04.02.2021г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на „С любов“ ООД-гр.Варна била наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева за неизпълнение на
административно задължение по чл. 125, ал.5 от ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от
страните, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
доказателства- от разпита на свидетелката П. ВЛ. Б., както и от приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на
разпитаната свидетелка следва да бъдат кредитирани като последователни,
безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната
достоверност. Твърденията й кореспондират и на приложените писмени
доказателства, които позволяват фактическата обстановка да бъде установена
по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
2
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС задължава регистрираните по този
закон лица да подават справка- декларация за всеки данъчен период, въз
основа на отчетните регистри по чл.124 от с.з., като ал.5 от същата норма
определя срока за това- до 14-о число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнасят. През периода 01.10.-22.10.2020г.
дружеството-жалбоподател е било данъчно задължено лице по смисъла на
чл.3 от ЗДДС, надлежно регистрирано по посочения закон (обстоятелство,
което не се оспорва от страна на последното) и следователно е било длъжно
да подаде справка-декларация по ЗДДС за този данъчен период в установения
за това срок. Крайният срок за подаване на справки – декларации по ЗДДС за
задължените лица е 14 – то число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят. През м.ноември 2020г. 14 и 15 – то число на месеца са били почивни
дни, поради което срокът за изпълнение на процесното задължение е изтекъл
на първия присъствен ден- 16.11.2020г. От приложената справка от
информационната система на ТД на НАП – гр. Варна по отношение
депозирани справки – декларации по ЗДДС от страна на въззивното
дружество се установява, че санкционираното лице не е изпълнило
задължението си да подаде справка-декларация за посочения данъчен период
не само до 16.11.2020г., но и до момента на проверката. По този начин
същото е осъществило неизпълнение на административно задължение по
чл.125, ал.5 от ЗДДС, за което правилно и законосъобразно е санкционирано
с процесното наказателно постановление.
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед
задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити; издадени са в предвидените за това
срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Наказателното постановление и акта са издадени от
компетентни органи, видно от приложеното копие на Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП.
Непосочването в акта на ЕГН и адрес на свидетеля е нарушение на
чл.42, т.7 от ЗАНН, но то не е от категорията на съществените, тъй като не
ограничава реално правото на защита на дружеството. Липсват данни
свидетелят при съставяне на акта да е търсен, но да не е могло да бъде
намерен или идентифициран поради непълното посочване на личните му
3
данни. Следва да се има предвид и че според разпоредбата на чл.40, ал.4 от
ЗАНН когато нарушението е установено въз основа на официални документи,
актът може да се състави и в отсъствие на свидетели, а настоящият случай е
именно такъв. Освен това нормата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН предвижда
възможност за издаване на НП дори и при допусната нередовност в акта, ако
безспорно са установени нарушението и самоличността на нарушителя.
Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво
нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.
Действително, в НП не е посочена изрично датата на извършване на
нарушението. В практиката си обаче ВАдмС приема, че непосочването на
конкретната дата на самото извършване на нарушението не представлява
процесуално нарушение, при това съществено, доколкото е фиксиран изрично
крайния срок до който е следвало да бъде депозирана справка - декларация по
ЗДДС, откъдето следва извода, че датата след изтичане на този краен срок е
вече дата на извършване на нарушението. (Решение № 1330 от 21.09.2020 г.
на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1628/2020 г.). Изложеното становище и
формираният извод за липса на съществено нарушение на процесуалните
правила се споделят изцяло и от настоящия състав.
Съдът намира също, че наказващият орган правилно е издирил
приложимия закон и относимата санкционна разпоредба, като е наложил
наказание по реда на чл.179, пр.1 от ЗДДС, предвиждащ специално наказание
за лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал.
1, или не я подаде в предвидените срокове, какъвто е и разглежданият
случай. Наказанието е определено в минималния размер, предвиден в закона,
като са отчетени липсата на други подобни нарушения, както и тежестта на
конкретното нарушение.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест
от обичайните нарушения от този вид. Касае се за формално нарушение,
несвързано с настъпването на конкретен резултат, при което за да бъде счетен
случаят за маловажен е необходимо наличието на някакви особени
извинителни обстоятелства, обусловили извършването на нарушението, а по
делото няма данни за наличие на такива. В Решение № 1717 от 19.11.2020 г.
4
на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1936/2020 г. се изтъква, че подаването на
справката-декларация, макар и със закъснение, не обосновава извод за по-
ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с останалите
случаи на такива нарушения, особено когато справката-декларация е подадена
след като нарушението е било констатирано от орган по приходите и
дружеството е получило покана за явяване за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. В случая справка-декларация е
подадена на 01.12.2020г.- след съставянето на АУАН и следователно липсва
основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН в тази връзка. Съдебната практика
в подобни случаи приема и че е без значение дали фискът не е ощетен, тъй
като това не е съставомерен елемент на санкционираното деяние. (Решение №
1330 от 21.09.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1628/2020 г.).
Константна е и практиката на съдилищата по отношение приложението на чл.
28 от ЗАНН, която приема, че закъснение за подаване на декларация, което е
в рамките на 5 до 7 дни, след изтичане на посочения срок, още повече по
инициатива на задълженото лице, се явява пренебрежимо кратко за да бъде
санкционирано, вместо нарушителя да бъде предупреден, съобразно
разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН (каквото становище е изразено
например в Решение № 2090 от 4.11.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
2171/2019 г.). В случая обаче закъснението е от две седмици, а и както беше
посочено, изпълнението на процесното задължение не е било по
самостоятелна инициатива на дружеството, а е резултат от съставянето на
АУАН за вече установеното нарушение. Доколкото санкционираното
дружество е ЮЛ и отговорността му е обективна (безвиновна), без правно
значение са причините за извършване на нарушението, свързани с
поведението на конкретно физическо лице. Поради това доводите за незнание
или неволна грешка от страна на управителя не са от естество да обусловят
извод за маловажност на случая. Следва да се отбележи и че изтъкваните от
жалбоподателя обстоятелства в тази насока и липсата на други нарушения на
ЗДДС са отчетени от наказващия орган, който е определил наказание в
размер на законоустановения минимум.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено
изцяло, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
5
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП-Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37,
ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от
съда. Производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, като
случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което
съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на
предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №
559278-F581271/04.02.2021г. на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП-Варна, с което на „С любов“ ООД-гр.Варна, ЕИК:*********, на
основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.179, ал.1 от ЗДДС, е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500.00 лв.,
като законосъобразно.
ОСЪЖДА „С любов“ ООД-гр.Варна, ЕИК:********* да заплати на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна сумата от 80,00 лева /осемдесет
лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6