№ 1427
гр. Русе, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
ПредС.ел:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520106709 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.2 пр.5 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от В. С. С. против Д. Р. П. и И. М. П., в която
се твърди, че ищцата и съпругът и са собственици на лек автомобил марка и
̀
модел „***“ с рег. № ****. През месец октомври 2021г. двамата решили да го
продадат. Свързали се с лицето Н.Н.М., който по това време имал автокъща в
Германия. Разчитали на него да им окаже някакво съдействие, тъй като бил
роднина на ищцата. След известно време при последната и съпругът и където
̀
живеели във Франция, в гр. Париж, пристигнал ответникът Д. П.. На негово
име били подготвени всички документи за евентуална бъдеща покупко-
продажба, а именно пълномощно с нотариално удостоверени подписи и
нотариално удостоверено съдържание на посолството на Република България
в гр. Париж, както и декларация по чл.264, ал. 2 ДОПК. Впоследствие ищците
твърдят, че са установили, че са попаднали в предварително замислена схема
за присвояване на автомобила им. Пълномощникът П. не е искал и не е целял
извършване на реална сделка съобразно предоставените му права с
пълномощното. С договор за покупко-продажба на моторно превозно средство
от 23.11.2021г. с нотариално удостоверени подписи от нотариус Т.К., първият
ответник прехвърлил автомобила на втория ответник И. П. за сумата от
1
9000лв. Настоящият юридически собственик на процесния автомобил П. бил
бащата на Н.Н.М.. За това считат, че П. е мним собственик, който е следвало
да прекъсне връзката между предишните собственици и евентуално
последяващ реален приобретател на лекият автомобил.
За защита на своите права ищците сигнализирали Районна прокуратура -
Русе, но тъй като разглеждането на жалбата им приключило с постановление
за прекратяване на образуваното по случая досъдебно производство, за тях
оставала единствената възможност да защитят правата си по гражданско-
правен път. Твърди се, че извършената сделка по прехвърляне на
собствеността на автомобила им е симулативна и като такава се явявала
нищожна. Моли се на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД да бъде постановено
решение, с което да се обяви за нищожен като привиден договорът за покупко-
продажба на моторно превозно средство от 23.11.2021г., сключен между
ответниците Д. П. и И. П..
В срока по чл.131 ГПК ответниците изразяват становище за
недопустимост и неоснователност на предявения иск. Считат, че в случая е
налице симулация, но противно на изложеното в исковата молба същата не е
абсолютна, а е относителна. Твърдят, че с представеното пълномощно се
прикривал договор за покупко-продажба между ищците и Д. П.. Това било
видно и от самото съдържание на пълномощното. Пълномощникът имал
право да управлява и да се разпорежда с процесното моторно превозно
средство. Твърди се, че ответникът П. е закупил процесното моторно превозно
средство със спекулативна цел и поради намаляване на разноските за сделката
вместо да се състави договор за покупко-продажба било съставено
пълномощно, с което той да продаде последствие автомобила. Твърди се, че
действителните отношения между страните са за покупко-продажба на
процесния автомобил.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 16.11.2021г. ищцата В. С. С. и съпругът и А.Д. са предоставили на
̀
ответника Д. Р. П. пълномощно, със заверени подписи от консулската служба
при посолството на Република България в гр. Париж, с което са го
упълномощили „да извършва всякакви правни и фактически действия, без
ограничения и да извършва и сключва с физически или юридически лица
2
всякакви действия и разпоредителни сделки с лек автомобил марка и модел
„***“ с рег. № ****,… да стопанисва и управлява автомобила…“.
На 23.11.2021г., в гр. Русе, Д. П. като пълномощник на В. С. С. и
съпругът и А.Д. е сключил договор за покупко-продажба на МПС, с който е
̀
прехвърлил собствеността върху лекия автомобил на купувача И. М. П.. В
договора е посочена като продажна цена сумата от 9000лв., за която
пълномощникът на продавачите е декларирал, че е получил изцяло от
купувача, за което обстоятелство договорът служи като разписка. Подписите
на страните по договора са заверени от нотариус Т.К. с район на действие РС –
Русе.
На 08.02.2022г. ищцата по делото В. С. е депозирала жалба в Районна
прокуратура гр. Русе, в която е посочила, че със съпругът си са упълномощили
Д. Р. П. да продаде автомобилът им „***“ с рег. № ****. Това направили по
предварителна уговорка с техен роднина в Германия - Н., който се занимавал с
продажбата на автомобили. През месец декември 2021г. разбрали, че
въпросният Н. е продал автомобилът им за сумата от 26 000 евро и поискали
от него да им заплати сумата от 22500 евро както се били разбрали. Н.
започнал да се оправдава, че не може да им плати парите, включително
прибягнал до заплахи за саморазправа. Твърди се, че след известно време в гр.
Ветово, Н. и Д. разписали записи на заповед за сумата от 22500 евро пред
адвоката на ищцата.
По депозираната жалба е образувана прокурорска преписка
№***/2022г. по описа на РП – Русе и ДП №***/2022г. по описа на ОД МВР –
Русе срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 206, ал.1 НК. С
постановление на наблюдаващия прокурор от 26.07.2023г., досъдебното
производство е прекратено, тъй като не са събрани доказателства за
извършено престъпление от общ характер.
На 29.03.2022г., ищцата и съпругът и са оттеглили даденото
̀
пълномощно, като препис от документа материализиращ това тяхно
волеизявление е приложен по делото.
В съдебно заседание ответникът Д. П. дава обяснения в които твърди,
че „още във Франция закупихме автомобила, но не сме платили цялата сума.
Тук е доплатена останалата част“. Също така процесуалният му представител
сочи, че С. М. К. „реално е закупил автомобила от Д. П.“. Последният не
прехвърлил автомобилът на свое име, защото имал наложени запори на
3
банковите си сметки.
Ответникът И. П. дава обяснения в съдебно заседание, с които сочи, че
другият ответник Д. го помолил да прехвърлят автомобила на негово име, тъй
като имал запори на банковите си сметки. Бил баща на Н.. На въпроса за
реалното предаване на пари по процесната сделка заявява, че не знае, пари не
е получавал.
Видно от протокол за претърсване и изземване, находящ се на стр. 102-
103 от том І на приложеното досъдебно производство, процесният автомобил е
намерен и иззет като веществено доказателство от органите на досъдебното
производство от имот собственост и стопанисван от М.О. К..
И двамата ответници заявяват, че поддържат показанията си дадени по
време на досъдебното производство. В проведения разпит в качеството на
свидетел по досъдебното производство (стр. 50 от том І), ответникът П. сочи,
че намерил купувач за автомобила в Германия, който му платил 30000 евро, но
поискал да му бъде прехвърлена документално собствеността не от П. като
пълномощник, а след като стане собственик на автомобила. След като
направили тази уговорка ответникът му оставил автомобила и се прибрал в
България. Помолил вторият ответник, който бил баща на Н. да прехвърлят
въпросния автомобил на негово име, тъй като имал запори на банковите си
сметки. След процесната сделка П. отново пътувал до Германия, за да предаде
документите и втория ключ на автомобила „на реалния купувач“.
Ответникът И. П. в показанията си като свидетел по досъдебното
производство (стр. 32 от том І) също посочва, че Д. П. го помоли „да
прехвърлим на мое име в КАТ неговия автомобил ***“. Той се съгласил,
защото Д. му обяснил, че има наложени запори на банковите си сметки. П.
никога не бил виждал „****“ и след като се снабдил с документи за него на
свое име ги предал на П..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 26, ал.2 ЗЗД, привидните сделки са нищожни и като
такива не пораждат правни последици. При привидните договори няма
намерение за обвързване от явната сделка, но и двете страни са съгласни да се
създаде привидността. Действителното намерение може да е страните да не се
обвържат въобще (абсолютна симулация) или да се обвържат от друго
прикрито съглашение (относителна симулация). Привидността се отнася до
4
третите лица, в които трябва да се създаде погрешна представа относно
действителното правно положение, а не до страните по сделката, които са
наясно, че същата няма правно действие. И в двата случая привидното
съглашение е нищожно (чл. 26, ал. 2 ЗЗД), а ако някоя от страните твърди, че
има прикрито съглашение, тя може да поиска разкрИ.ето му (чл. 17, ал. 1 ЗЗД),
тъй като за разлика от привидната, относно дисимулираната сделка страните
желаят последната да прояви своето правно действие.
В конкретния случай ищцата твърди, че процесната сделка е нищожна
поради това, че е налице абсолютна симулация и двете страни по сделката не
са имали намерение тя да породи правни последици. По така предявения иск
съпрузите (като страни по сделката) не са задължително необходими другари,
поради липсата на предвидено такова изискване в закона и поради това, че
естеството на правоотношението не налага искът да е предявен и от двамата
съпрузи. Правният интерес на ищцата от предявяването на иска за разкрИ.е на
симулация се обосновава с обстоятелството, че при прогласяване
нищожността на договора, ще бъде разрешен в нейна полза спорът за
собствеността върху процесния автомобил, задържан от органите на
досъдебното производство, като веществено доказателство, връщането на
което е обусловено от установяването на правото на собственост по
гражданско-правен път. С оглед на това неоснователно се явява направеното
от ответниците възражение за недопустимост на предявения иск.
Съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и
дадените от страните в съдебно заседание обяснения сочат на категоричния
извод, че никоя от страните по извършената на 23.11.2021г. покупко-продажба
на процесното МПС не е имала намерение да се обвърже от договора и не е
целяла настъпването на неговите последици. Ответникът П. признава, че е
извършил „услуга“ на ответника П., че не е виждал автомобила и за „пари
нищо не знае“, че след сделката и регистрацията на автомобила е предал
всички негови документи на П.. Последният пък признава, че има друг,
„реален“ купувач на автомобила (С. К.), който му е платил цената за него още
преди сключването на процесната сделка. С оглед на това последната се явява
симулативна, доколкото страните не са имали намерение изначално да бъде
прехвърлена „реално“ собствеността върху автомобила на втория ответник,
нито да се плати цена за него, включително и посочената в договора. Между
двамата ответници е сключен привиден договор, с цел последващото
5
прехвърляне на автомобила на трето лице, каквото изискване е поставило то
според обясненията на ответника П.. Признание за привидността на
процесната сделка е направено още с изразеното становище в отговора на
ответниците в срока по чл. 131 ГПК, което се поддържа и в проведените
съдебни заседания, включително и в представените писмени бележки по
същество на спора, а именно, че процесната сделка не е целяла ответникът П.
да е стане „реален“ собственик на автомобила, че друг е платил цената за него
и този друг – „К. докарал автомобила до България, като свой собствен, а П.
започнал да търси на кого да прехвърли автомобила, за да бъде доведена
докрай сделката, като И. П. се съгласил да свърши тази услуга“. По делото
липсват твърдения и доказателства за извършено плащане по договора от
страна на купувача П., а има признание за направено такова от К.. С оглед на
всичко това и без да бъдат обсъждани показанията на разпитаните по делото
двама свидетели, които съдът намира, че не способстват за изясняване на
спора от фактическа страна, следва да се приеме за доказано твърдението на
ищцата за нищожността на процесния договор като привиден.
Недоказано се явява възражението на ответника П., че
упълномощаването му в Париж от ищцата и съпругът и е привидна сделка,
̀
прикриваща продажбата на процесния автомобил. Липсват доказателства за
плащане на цена за него, което е съществен елемент от договора за покупко-
продажба. Ответникът твърди плащане на значителна сума пари на
собствениците, но не доказва това свое твърдение, като годно доказателство
за същото биха могли да бъдат само писмени доказателства. Представените по
делото видеофайлове не биха могли, а и не установяват плащане на
твърдяната сума от 20000 евро. Но дори и това възражение на ответника да
беше доказано, то не би могло да повлияе по какъвто и да е начин на
направените по–горе изводи за абсолютно симулативния характер на сделката
между двамата ответници. Липсват твърдения и доказателства, които да
установяват прикрито съглашение с тази сделка, а и установяването на такова
би било предмет на друг иск – чл. 17 ЗЗД.
По изложените съображения следва да се приеме, че сключеният на
23.11.2021г. между В. С. С. и А.Д., представлявани от пълномощника си Д. Р.
П. като продавачи и И. М. П. като купувач договор за покупко-продажба на
лек автомобил марка и модел – „***“ с рег. №Р**** е нищожен като привиден
договор и не е породил правни последици.
6
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на
ответниците следва да се възложат направените от ищцата разноски за
настоящото производство в размер на 600лв. заплатено адвокатско
възнаграждение и 360лв. държавна такса или общо 960лв.
Направените от ответниците разноски за настоящото производство с
оглед изхода на спора следва да останат за тяхна сметка.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор от 23.11.2021г., сключен
между В. С. С. ЕГН********** и А.Д., роден в Р. Турция на *****г.
представлявани от пълномощника си Д. Р. П. ЕГН********** като продавачи
и И. М. П. ЕГН********** като купувач за покупко-продажба на лек
автомобил марка и модел – „***“ с рег. №Р****, като привиден, по иска
предявен от В. С. С. ЕГН********** с адрес гр. ******** срещу Д. Р. П.
ЕГН********** с адрес ****** и И. М. П. ЕГН********** с адрес ****.
ОСЪЖДА Д. Р. П. ЕГН********** с адрес ****** и И. М. П.
ЕГН********** с адрес **** да заплатят на В. С. С. ЕГН********** с адрес
гр. ******** сумата от 960лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7