№ 20304
гр. София, 13.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
СъдебниДАРИНА Г. ЕНЕВА
заседатели:КАЛИНКА АЛ. ДЕРЕКОВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
и прокурора Ю. Ас. У.
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Наказателно
дело от общ характер № 20231110206170 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ М. И. П., редовно призован, явява се лично. За него
се явява адв. О. М., упълномощен защитник от досъдебното производство.
СРП, редовно призована, изпраща прокурор У..
ПРОКУРОРЪТ: Подготвен съм за провеждане на разпоредително
заседание днес.
ЗАЩИТНИКЪТ: Подготвен съм за провеждане на разпоредително
заседание днес.
ПОДСЪДИМИЯТ: Подготвен съм за провеждане на разпоредително
заседание днес.
СЪДЪТ на основание чл.248, ал.1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕМА самоличност на подсъдимия:
1
М. И. П., л.к № ХХ, ЕГН: **********, роден на ХХ в гр. П, българин,
български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан, работи като
„спедитор“ в „Тачтранс“ ЕООД, постоянен и настоящ адрес: гр. П, ул. ХХХ.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на подсъдимия в настоящото
производство, включително предоставената му правна възможност за
разглеждане на делото по реда на диференцираните процедури, установени в
Глава 27 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам правата си в процеса. Нямам искания за
отвод на съда, прокурора и секретаря.
ЗАЩИТАТА: Нямам искания за отвод на съда, прокурора и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод на съда и секретаря.
СЪДЪТ предоставя възможност на участниците в разпоредителното
заседание да вземат отношение по въпросите, които са установени с нормата
по чл. 248, ал. 1 , т. 1 – т.8 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на СРС като първа
инстанция. Не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство. На досъдебното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правата на
обвиняемия или на пострадалото лице. Считам, че не са налице основания за
назначаване на резервен съдебен заседател, защитник, доколкото
подсъдимият има такъв и останалите предвидени в чл. 4 на чл.248а хипотези.
Не е налице основание за изменение на мярката за неотклонение на лицето
или за вземане на друга такава. Не са налице основания за разглеждане на
делото по реда на диференцираните процедури, като моля да отложите
същото за друга дата с оглед даване ход по същество и започване на
съдебното следствие. Благодаря!
ЗАЩИТАТА: Госпожо Председател, уважаеми съдебни заседатели, не
2
възразявам по отношение на другите предпоставки по чл. 248, освен тази,
която касае допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила и в тази връзка правя възражение и искане за прекратяване и
връщане на делото на държавното обвинение.
Известно е, че с промените от 2017 г. в процесуалния кодекс бе въведен
институтът на разпоредителното заседание. Същността на това заседание,
което се провежда от състава на съда, с участие на всички страни, e решаване
на въпросите за допуснатите на досъдебното производство и обвинителния
акт съществени отстраними процесуални нарушения на процесуалните
правила и свързаното с преценка на тези нарушения. Ваше решение е, дали
делото да бъде насрочено за съдебно заседание или производството да бъде
прекратено и върнато на прокурора за отстраняване на констатираните от нас
нарушения. Законодателната уредба на въпросите, които се решават в това
заседание, сочи, че в сравнение с досегашния ред, решаването на важни
въпроси по движение на делото е изнесено, образно казано, предварително и
служи като механизъм и дава възможност за по-бързо разглеждане на делата.
Същото е уредено, като първият етап на съдебните заседания, като смисълът е
предварително да бъдат решени редица въпроси, сред които най-
същественият е този за процесуалните нарушения в досъдебното
производство или тези, допуснати в обвинителния акт. От решаването на този
ключов въпрос зависи по-нататъшния ход на съдебното производство, като
при констатиране на основания, се дава възможност на съда да направи
съответната организация, да насрочи и т. н. Известно е също така, че след
внасяне на обвинителния акт единствената проверка, която съдът следва да
извърши, е дали делото му е подсъдно. В този смисъл, след промените от 2017
г. в процесуалния кодекс, Съдът не разполага с възможност да извърши
проверка относно наличието на нарушения, обосноваващи връщането на
делото на прокурора в момент, предхождащ настоящото заседание. При
решаване на въпросите за това, дали е проведено законосъобразно
досъдебното производство, Съдът в това заседание следва да констатира
освен по инициатива на страните, също така и служебно, дали в
подготвителната фаза на процеса, са допуснати процесуални нарушения,
които да са довели до нарушаване на правата на обвиняемия, дали те са
отстраними, както и да извърши преценка дали тези нарушения обосновават
връщане на делото в предходната процесуална фаза. В тази връзка, правим
3
искане, а и считаме, че по силата на служебното начало уважаемият съд
следва да констатира и да приеме, че са налице такива процесуални
нарушения, които по наша преценка следва да бъдат изправени от
държавното обвинение.
По време на детайлното ни запознаване с внесения в съда обвинителен
акт констатирахме наличието на допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на правата на П.,
а именно:
На първо място – неяснота в определения от държавното обвинение
текст, по който се предлага на съда да образува съдебно производство срещу
П.. Съвсем накратко, в титулната форма на обвинителния акт, там, където
държавното обвинение заявява текста, който определя каква е евентуалната
вина на П., е посочен чл. 194, ал. 1 от НК.
Второ - неясна формулировка на обстоятелствената част на
обвинителния акт. Пак накратко, в обстоятелствената част на обвинителния
акт, държавното обвинение заявява: „Обвиняемият П. искал да си набави
парични средства по престъпен начин, като за целта решил да се сдобие с
акцизни стоки без български бандерол, които впоследствие да продаде и да
получи пари за тях, както и ако прецени впоследствие да запази някои
акцизни стоки за себе си и да се разпорежда с тях, като със свои“. С
посоченото, считам, че са налице неустановени чрез законоустановените
способи за събиране на доказателства и факти, относими към предмета на
доказване, но особено важни за настоящото производство въпроси, а именно
кое е основанието за държавното обвинение да търси отговорност от П. по
текста на чл. 194, ал. 1 от НК? Откъде държавното обвинение черпи данни, че
П. искал да си набави парични средства по престъпен начин, за нас остава
неизвестно. Ясно е, че това са процесуални нарушения. Известно е също така,
че наличието на такива нарушения съставлява основания за прекратяване на
наказателното производство и връщане на делото. В подкрепа ще допълня,
според Лада Паунова, според текста на студията „Разпоредителното
заседание, къде, кога, кой, какво и как“, основанията за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на предходната фаза биха могли
да бъдат нарушения на правото на обвиняемия да научи за какво
престъпление е привлечен в това качество. Както вече посочих по-горе и
4
разбира се, т. е., данните от обвинителния акт, позволяващи обвиняемият да
разбере, или да не разбере в какво точно е обвинен.
Относно недостатъците на обвинителния акт - мога да заявя следното: С
ТР № 6/19.02.2018 г., по ТД № 6, по описа за 2017 г. на ОСНК на ВКС указва,
че изводът, че ТР № 2/ 2002 г., не е загубило своята актуалност и не се
разколебава от измененията на процесуалния закон, направени със Закона за
изменение и допълнение на НПК. При дефиниране на съществените
нарушения на процесуалните правила, допуснати по време на досъдебното
производство, в чл. 249, ал. 4 от НПК, законодателят се ръководил именно от
постановките на коментираното ТР, като същевременно не е вложил
качествено нова идея относно реквизитите и съдържанието на обвинителния
акт и е оставил непроменена разпоредбата на чл. 246 от НПК. В тази връзка,
на първо място е налице неяснота в определения от държавното обвинение
текст, по който се предлага, както вече казахме, на съда да образува съдебно
производство срещу П.. Ясно е, че чл. 194, ал. 1 от НК касае друг вид деяние,
различно от държането на акцизни стоки без бандерол, но това го знаем Вие и
аз. Подсъдимото лице обаче задава резонния въпрос: „Защо ме съдят и за
кражба?“
На второ място, настоящият обвинителен акт е неясен. В
обстоятелствената част се излагат твърдения, които явно нямат връзка с
хипотезата на текста на чл. 234, ал. 2, предл. 2 от НК. За нас не става ясно
какво е отношението за заявеното в обстоятелствената част, цитирам:
„Обвиняемият П. искал да си набави парични средства по престъпен начин,
като за целта решил да се сдобие с акцизни стоки без български бандерол,
които впоследствие да продаде и да получи пари за тях, както и ако прецени
впоследствие да запази някои акцизни стоки за себе си и да се разпорежда с
тях, като със свои“. Върховната съдебна инстанция в своята константна
практика многократно е указвала, че обвинителният очертава фактическата и
правна рамка на поддържаното от прокуратурата обвинение, което определя
обстоятелствата подлежащи на доказване в процеса. Съдът дължи
произнасяне по обвинението своеобразно по тази рамка, както е очертана с
обвинителния акт. Фактическите обстоятелства, инкриминирани с
обвинителния акт, са решаващи и при формулиране на предмета на доказване
в конкретния процес, съгласно чл. 102 от НПК, в какъвто смисъл са и
5
задължителните предписания по приложението на закона, дадени с ТР №
2/2002 г. на ОСНК, в определение № 119/24.11.2017 г. По ВНОХД №
317/2017 г., Апелативният съд, 3 с-в е указал следното: „Съдебната проверка
за процесуалната редовност на проведеното досъдебно производство е
правна, а не литературна, но съдържанието на актовете на провеждащите го
органи, в т. ч. на обвинителния акт, трябва да бъде достатъчно ясно,
конкретно и разбираемо, за да е достъпно най-малко за страните по делото“.
Ето защо въззивната инстанция обръща внимание на държавното обвинение,
че ако прецени да упражни правомощията си по чл. 246 от НПК, корекцията
на обвинителния акт трябва да обхване, както неговата юридическа, така и
лексикална и граматическа издържаност. Изразяването следва да е прецизно,
изреченията да бъдат довършени и понятни, без липса на думи или цели
фрази, отразяващи се на същностното значение на изложението. Както
посочих вече по-горе, не сме наясно с някои обстоятелства, които са заявени
в обвинителния акт и за нас остава открит въпросът как държавното
обвинение установи цялата тази фактическа обстановка. Кой е свидетелят-
очевидец, който разказва горепосочените обстоятелства? Налице ли е
действително такава „цел“? Има ли в досъдебното производство такива данни
от други източници останали скрити за нас?
Съществуват и други въпроси, на които също не е даден отговор,
например: Каква е връзката митническите служители или органите на
досъдебното производство, съответно държавното обвинение, да възприема
за доказано, че П. лично е управлявал автомобила? Как е установено? Има ли
друг очевидец на факта, че П. управлява постоянно или поне редовно
въпросния автомобил? Изискани ли са записи от камерите, находящи се на
плаца, от който П. е натоварил стоката, която вози? Ако не са, защо не са
изискани тези записи? Какво е било поведението на водача на товарния
автомобил, от който П. е натоварил евентуално превозваната от него стока?
Той ли е лицето, подало, имам предвид лицето водач на товарния бус, сигнал
до Митницата за превозваната стока? Да приемем, че тези въпроси са по
същество на доказване и липса на съответната вина. По-надолу в
обвинителния акт четем: „П. съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и искал
тяхното настъпване“. Откъде държавното обвинение черпи данни, за нас
остава неясно. Но същевременно заявяваме, че без да е подкрепено с
6
доказателства от досъдебното производство, твърдяното действие е пример за
правно клише.
Не на последно място, възразяваме и срещу твърдението, цитирам:
„както и не са нали други смекчаващи вината обстоятелства“, какви и кои
други трябва да бъдат тези смекчаващи вината обстоятелства за нас остава
неясно. В този смисъл, в обвинителния акт считаме, че липсва описание на
съставомерно деяние по чл. 234, ал. 1, предл. 2 от НК. Ще направя възражение
от моя гледна точка: отчитайки ТР № 1/06.04.2009 г. на ВКС, по ТД № 1/2008
г., с докладчик Цветинка Пашкунова, констатирам, че в следствие на този
порок, допуснат от прокуратурата, съм изправен пред невъзможност да узная
фактите по делото, тъй като това би означавало да осъществявам защита по
едно неясно обвинение, което при това не описва съставомерно деяние по
визирания текст. Според това решение, недопустимо е провеждането на
съдебно следствие, когато след запознаване с материалите по делото, Съдът
приеме, че събраните по досъдебното производство доказателства или не
подкрепят в достатъчна степен евентуално самопризнание, или не дават
такава възможност на подсъдимото лице, разбирайки повдигнатото му
обвинение или обвинителния акт, да направи такова самопризнание.
Известно е, че признаването на фактите води до благоприятни последици за
подсъдимия при евентуално негово осъждане. Невъзможността в случая се
дължи именно на допуснатото отстранимо съществено процесуално
нарушение. Правото на защита на обвиняемия или на подсъдимия включва и
правото да научи в какво точно е обвинен и въз основа на какви
доказателства. Това изисква обвиненията му да са пълно, ясно и точно
формулирани, както от юридическа, така и от фактическа страна. Дълбокото
ми убеждение е, че в този си вид обвинителният акт не е годен да очертае
фактическата и правна рамка и по този начин препятства възможността в
такава рамка да се извършва доказване. Обвиняемият трябва да е наясно в
какво е обвинен, за да може да даде обяснения, да направи възражения, да
посочи доказателства в подкрепа на възраженията си. Фактическите
обстоятелства, инкриминирани с обвинителния акт, са решаващи при
формулиране предмета на доказване в конкретния процес, съгласно чл. 102 от
НПК, в какъвто смисъл, както вече посочих, са задължителните преписания
по приложение на закона от ТР № 2/2002 на ОСНК. Следва да се отбележи,
че е известно, че всяко отклонение, касаещо обвинението, което внася
7
неяснота в същото и възможност за неговото нееднозначно интерпретиране,
засяга правата на конкретната страна, поради което следва да се разглежда
като такова нарушение. Ето защо Ви моля да върнете делото на
прокуратурата за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните ни права.
Благодаря Ви!
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам искането на своя адвокат.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ, след съвещание, като съобрази становищата на участниците в
разпоредителното заседание относно въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, намира
следното:
Делото е родово /арг. от противното от чл. 35, ал. 2 НПК/ и местно
подсъдно на Софийски районен съд, като липсват основания за прекратяване
или спиране на наказателното производство по чл. 250 и чл. 251 НПК.
При извършената служебна проверка досежно законосъобразното
провеждане на досъдебното производство съдът намира, че на предходната
процесуална фаза не са допуснати отстраними съществени процесуални
нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на
обвиняемия по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, а обвинителният акт
отговаря на предвидените в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК императивни
изисквания и на установения в ТР № 2-2002-ОСНК на ВКС минимален
задължителен стандарт, предпоставящ неговата законосъобразност от
формална страна. При изготвянето му не са допуснати и очевидни фактически
грешки, които да налагат тяхното отстраняване по реда на чл. 248а, ал. 1
НПК.
В отговор на възраженията на защитника и подсъдимия съдът намира
следното:
Разпоредбите на чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК предвиждат обособяването
на две основни части от структурата на обвинителния акт – обстоятелствена,
в рамките на която държавният обвинител следва да изложи в хронологична
последователност твърденията си относно предявения на обвиняемия
8
престъпен състав, изпълвайки неговите елементи с фактологическо
съдържание (време, място, механизъм на деянието и пр.) и относимата към
тях правна квалификация, материализирана словом и цифром и заключителна
част, в която предходното изложение се представя в резюмирана форма,
сведено до признаци на фактическия състав, свързан с текста от Особената
част на Наказателния кодекс, от чиято хипотеза те се обхващат. Прочитът на
обвинителния акт в конкретния случай разкрива пълно съобразяване от
страна на прокуратурата на императивните изисквания на процесуалния закон
относно формата и същностното изражение на нейната воля. Не се налага
съществуването на пропуски или противоречия, отразяващи се съществено
върху правото на подсъдимия да узнае за какво обвинение е предаден на съд.
Действително, в условно обозначения титул на акта – неразделна част от
изложението на обстоятелствата по твърдяното от прокуратурата
престъпление, е посочено, че СРП повдига обвинение срещу обв. П. „за
престъпление по чл.194, ал.1 от НК“. Проследявайки последващото
изложение, в което се откроява и цифрова квалификация на описаните факти,
текстът не оставя съмнение, че се съсредоточава върху престъпление по
чл.234, ал.1 от НК. Последното цифрово обозначение на приложимата норма
е обвързано, както с очертаната хронология в обстоятелствената част на акта,
така се открива в идентичен порядък в заключителната му част. Разкрива се и
изискуемото съответствие между твърдяната фактология и приложеното
спрямо нея материално правило. Така изложената в обвинителния акт теза
кореспондира и с диспозитива на постановлението за привличане на
обвиняем, предявено на П. в досъдебната фаза на производството. В този
смисъл, следва да се приеме, че цитирането само в титула на обвинителния
акт на разпоредбата на чл.194, ал.1 от НК по никакъв начин не накърнява
възможността на подсъдимия да узнае действителната воля на вносителя на
акта, както и да реализира защита, адекватна на нея, доколкото никъде не са
изложени твърдения за извършена кражба. То не съставлява основание да се
коментира и допусната очевидна фактическа грешка, доколкото не затруднява
прочита и осмислянето на изложените фактически твърдения в какъвто
смисъл е установен текста на чл. 248а, доколкото последните сами по себе си
са достатъчно подробно изложени.
Не обуславя вътрешна противоречивост в тезата на прокуратурата и
уводният абзац на обвинителния акт, в който са описани субективни
9
преживявания на подсъдимото лице. Така представени, на фона на
последователността от твърдения, въведени в следващите пасажи от
текстовото изложение, те не оставят съмнение, че са обвързани с твърдението
на държавния обвинител за формата на вината, с която сочи, че е предприето
поведението, квалифицирано от него като такова по чл.234, ал.1 от НК, т.е. са
предназначени, за да изразят неговата теза за субективната страна на
деянието. Дали така изведено в обвинителния акт отговаря на действителното
фактическо положение е въпрос по съществото на правния казус, поставен за
разрешаване пред настоящия съдебен състав и не подлежи на дискусия на
настоящия етап от развитие на наказателното производство. Идентични са
разсъжденията на съда и относно въвеждането на аргументите на прокурора
за отсъствието на маловажен случай. Обсъждането на евентуални пропуски
или съществени пороци в доказателствената дейност на органите на
досъдебното производство относно допускането, събирането, проверката и
оценката на доказателствения материал, съобразно разпоредбата на чл.248,
ал.4 от НПК, се явява недопустимо в хода на разпоредителното заседание.
На досъдебната фаза по отношение на подсъдимия не е взета мярка за
неотклонение. Към настоящия момент не се разкриват предпоставки за
определянето на такова ограничение върху правната му сфера, доколкото не
са установени нови доказателства, които да ги обуславят.
Съобразявайки изявленията на подсъдимия неговия защитник и
прокурора в днешното съдебно заседание, съдът намира, че делото следва да
бъде разгледано по общия ред, регламентиран от нормите на глава ХХ от
НПК, като в случая липсват основания за разглеждането му при закрити
врати, за привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване
на резервен защитник, вещо лице, преводач или тълковник, както и за
извършването на съдебни следствени действия по делегация.
За открИ.е на съдебното следствие, съобразявайки нормата на чл.252,
ал.2 от НПК, съдът намира, че следва да отложи делото за дата, за която да
бъдат призовани свидетелите, посочени в пункт от първи до четвърти,
включително, от приложението към обвинителния акт. Съдът намира за
необходимо да определи още три резервни дати, за които да разпредели
разпитите на свидетелите и вещите лица, както следва, за първата резервна
дата да се призоват свидетелите, посочени в пункт от 5 до 8, включително, за
10
втората резервна дата да се призоват свидетелите от пункт 9 до 12,
включително, а за третата - вещите лица.
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА разпоредително заседание по НОХД № 6170/2023г. по
описа на СРС, НО, 2 състав.
НЕ КОНСТАТИРА допуснати съществени процесуални нарушения на
досъдебната фаза на производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника и подсъдимия за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в предходната
процесуална фаза.
НЕ ВЗЕМА мярка за неотклонение спрямо М. И. П., ЕГН **********.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 01.12.2023г., от 09:00 часа за когато
участниците в разпоредителното заседание се считат за уведомени от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ посочените свидетели.
ОПРЕДЕЛЯ първа резервна дата за 14.12.2023 г., от 09:00 часа, за която
дата да бъдат призовани посочените свидетели.
ОПРЕДЕЛЯ втора резервна дата за 22.01.2024 г., от 09:00 часа, за която
дата да бъдат призовани останалите свидетели
ОПРЕДЕЛЯ трета резервна дата 05.02.2024 г., от 09:00 часа, за която
дата да бъдат призовани вещите лица.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протестиране,
съгласно чл. 249, ал. 3 от НПК пред СГС, в 7-дневен срок, считано от днес, по
реда на Глава 22 от НПК, в частта относно произнасянето по чл. 248, ал. 1, т.3
от НПК.
Датите са съобразени с професионалните ангажименти на защитника и
съдебните заседатели.
11
Препис от протокола да се издаде на защитника на електронна поща:
ХХ и прокурора на електронна поща: ХХ
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:25 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
12